"Зависимостта" в блог "Богословие" 

 В блог "Лирика" - "Остана ми една забава"

 Философските статии на Дiана Харчук ТУК

27 март 2018

Вуйчо Ваньо, Гинка и Весела Лечева в ефорията

- Ама нали у нас вече мутри няма?! - О, намират се все още - у нас, у вас и най-вече... у вас"/ из "Шменти капели", нов български филм)
Вуйчо, дълго и усилно мислих какво си ти и реших, че си Динозавър...

Динозавър не е човек, който си завира дини отзад, динозавърът е анахронизъм. Скелетът му стои, стоят му даже очилата с вратовръзката, ама него го няма. Анахронизъм - това е нещо, дето е надживяло собствения си живот, реликва... И както го няма, тъй го и има, току тук-таме вземе, та се появи.

Извинявай, напих се... пак. С бял пелин, наложен, с 21 билки, Лозаревски. Хората ми дадоха пари да си платя телефонната сметка, аз порядъчно я платих и сетне започнах да звъня "наред". След като никой друг не ми вдигна телефона, освен сестрите ми и една моя бивша жена (предпоследната), реших огорчен и депресиран с парите, дето ги бях предвидил за църковно дарение, да си купя... бял пелин. 

Защо бял ли? Щото в селската бакалия нямаше червен!

* * *

Помниш ли 90-те години на миналия век? Всички спорихме за АЕЦ-Козлодуй. Бяха едни нескончаеми упражнения по темата "ляво-дясно" в Парламента. Политикономистът от цигански произход Иван Костов срещу ораторката от РМС Велислава Дърева. Целият ли да го закрием или само няколко блока? В крайна сметка нищо не закрихме. Взеха го за експлоатация чехите, заедно с кабелите, че и с нас самите, явно бяха резервирали. През това време държавни предприятия се разпродаваха за "по един лев" на хора като Гергов и Манджуков, някои от които впоследствие станаха и "архонти".

Та я кажи, Вуйчо, докато някои спорят за "стар или нов календар" и за "ново или старо православие", а ти спориш затова как някаква Гинка била взела под наем Софийска митрополия (което ти дава на тебе повод да се пенявиш в сайта си Двери бг. относно рентабилността на финансовата политика в БПЦ), кой предостави на Весела Лечева 16 000 декара земи, собственост на Славянобългарския манастир "Свети Георги Зограф" на Атон в Ситония (Гръчко, нейде край Халкидики), управлявани от ефория ни - ти или дълбокоуважаваният дядо Амвросий? 

Питам, за да се намирам на приказка просто. 

Не ме бийте, пиян съм! Няма да е честен боят!

23 март 2018

Сънувах Една Жена (кондомбле в 7/8-ми)

"Првото коло све млади момци... Пусти ме, мила нано, да гледам" ("Коло се виjе краj манастира", Нишка народна песен)
Преди да си тръгна, сънувах сън... Сънувах нещо много странно. Една ситуация, в която биех и бях бит. Тогава се появи в съня ми Една Жена, която ме измъкна по много чуден начин от всичкото това...
"Другото коло - нишки девоjки... Пусти ме, мила нано, да гледам"
Сетне ме въведе в някаква колиба за... кондомбле. Не че съм наблюдавал кондомбле, нито пък да съм виждал, камоли бил в такава колиба наяве, но просто през последния месец леко попрекалих с четене на Жоржи Амаду и с ракията... Там в кръг танцуваха няколко девойки, а танцът им приличаше на българско хоро...

- Има четири вида Църкви - като ме придърпа настрана, каза ми Жената...
"Третото коло млади Невести, пусти ме, мила нано да идам"
- Кои са те, кажи ми, моля те! Да не е реч тука за някакъв ужасен икуменизъм - рекох да си направя майтап, че вие ме знаете, аз с всичко си правя майтап, както е казал народът ни, сякаш специално за мен: "хем насран, хем голям".
- Провери в творенията на твоите "любими" гоголевски руски "святоши" - усмихна се благо Тя.

* * *

Разказах преди тръгване съня си на изповядващия ме в последно време свещеник. Не, че исках, просто като му намекнах за него, а той жадно разтвори очи, "разпознал" Жената, в която се надявам и се моля сам да не съм се припознал...

- Какво ти каза Тя?! - поиска да знае.

След като му го разказах, поиска да чуе казала ли ми е и кои са видовете Църкви. Аз нямах Нейн отговор, освен последния, който ми се стори като шега към мене, а като се замисля, шегата може да е била всъщност индиректно към него... Затова му предложих мое тълкувание.

Може би, това са двете Църкви на земята - тази в Пустинята и тази в мира сего. Третата е Църквата на светците - Църквата в Небесата, а четвъртата е Църквата в Преизподнята, където Христос-Бог не престава да слиза от Възкресението си до днес, за да възкресява духовно мъртвите... Така тези "четири църкви" образуват Кръста Господен.

- Да, - замисли се той и благо се усмихна, тълкуванието ми му се хареса очевидно.
- А може би това са същите тия три Църкви - в Небесата, на Земята и под Земята, а четвъртата "църква" да е "сатанинската синагога", за която говори св. ев. и ап. Йоан Богослов в Апокалипсиса. така пак се образува Кръст... Ако напреки линията в предния вариант се образува от Двете Ръце Христови, то напречната линия при втория вариант е летвата за Изтезанието на тези Ръце. И този Кръст (вторият) е по-верен исторически, защото точно там при него бяха и подиграващите се на Господа иудейски първенци и свещеници.
- А кои са "сатанинската синагога" днес? - продължи да любопитства тоя.
- Може да сте вие: кастата на нашите български свещеници, все пак сънят е в палатка за бразилско кондомбле, но беше в 7/8-ми разпев - предположих.
- Не сме всичките такива!! - подскочи като ужилен той.
- Не сте, не сте... - зауспокоявах го.

Но наум си рекох: "Айде бе, как пък да не сте?! "Заели сте ръцете си на Христос в Евхаристията, ломите хляба вместо Него, но сърцата ви не са на Кръста, ами с убийците Му, с ваалимите и с мамона, отци-братя!"  

21 март 2018

Брокерчето Никанор съди Двери бг. (Бисере, тя сий'бала мамата!)


Архимандритът Никанор, игумен на Гигинския манастир, съди и вероятно ще осъди Двери бг. за публикуването на писмото на бившия игумен в Гигинци архим. Евгений. Искът е за 20 000 лв. според мои източници. Делото ще се гледа през Светлата седмица тая година, след 1-ви април.

Иде реч за писмото, в което Евгений и един монах - сръбски гражданин от български произход, приет в Гигинци за известно време, след като е бил изгонен от епископа на Вранянска епархия Пахомие заради педерастия, обвиняват сегашния игумен, а тогава просто йеромонах, в осем от седемте смъртни гряха. Присвояване на средства и злоупотреба с манастирско имущество са сред най-малките неща в техния списък. Окачат на врата на Никанор и опит за убийство, разказвайки как ги преследвали "няколко джипа с пернишки мутри", докато тия бягали от манастира.

Бившият харизан В., който ми разказа преди няколко дни във Варна прелюбопитни неща за престоя си в манастира "Зограф" на Атон, ми поразказа и за престоя си като харизан в Гигинския манастир. В келията на игумена Евгений постоянно присъствали млади мъже и даже момчета, за които никой не бил сигурен откъде са, а аз го просветлих по въпроса, обясних му, че според мене със сигурност един от тях е бил семинаристчето Спиридончо, който за особени "заслуги" е бил постриган от него на 17 години за монах, на 18 за йеромонах, а за още по-особени "заслуги" явно на 19 години стана и игумен на един манастир във Видинска епархия, след патакламите и интригите из Гигинци, в които активно съучаства, заедно с архим. Евгений и споменатия йером. Йован тогава.

Да се върнем обаче на злополучното за Двери бг. писмо на натирения архим. Евгений. Двери бг. тогава, по моя информация, са получили писмото не от самия Евгений, ами от митрополити, на които той го е изпратил. Затова и делото срещу тях сега съвсем не се развива добре за защитата им. Те се явяват злонамерен разпространител не само на непотвърдени слухове, но и са поели основната отговорност законово, защото не авторът на писмото застава с името си и отговорността лична в тяхната медия - авторът, повтаряме, е написал лично писмо до отделни митрополити, следователно не той може да бъде съден за клевета в публично пространство, ами медията, която сдобивайки се по един или друг начин с писмото му, го разпространява.

* * *

Тия методи на Двери бг. и школата на Вуйчо Ваньо са ни познати от време оно. Онзи ден например, гостувайки у моя приятел Бисер Божков в София, един много добър и оказа се не толкова прост човек, имах удоволствието да прочета коментар във Фейсбук от инак доброразположения уж към мене преводач на Двери бг. и преподавател в БФ - София Светослав Риболов, приятел мой, както е показвал поне в лични срещи, неща написани под моя снимка през 2015 година.

Най-невинно съм се снимал насред Червения Площад в Москва Золотоглавая с приятелите си Бисер Божков и Тошко Карагьозов. С Бисер сме отишли там по линия на един цурковен семинар, свързан с работа с наркозависими, през Москва само минаваме, обикаляме като туристи, а целта ни е Белогород. Тодор сме го срещнали, щото е женен за рускиня и по онова време живее с жена си там, той ни е водач в обиколките...

Чета коментара, оформен като статия под тая моя снимка във Фейсбук на Риболов и занемявам... Научавам първо, че аз съм пропутински религиозен екстремист, учил в Белград богословие. Риболов явно ме харесва, щото мило пише "учил", аз на негово място бих писал "учил-недоучил". Добре, казвам си впоследствие, че Риболов не знае кой е Тодор и чий брат, затова го подминава за Тошков късмет. 

Бисер обаче прави истински фурор в текста.

Бисер е епархийски съветник във Варненска епархия отскоро сравнително, обаче в текстчето на изключително добре "информирания" Риболов се оказва общински съветник от ГЕРБ във Варна. Оставяме настрана обвързаностите на Бисер с ДС и ДАНС "на високи нива", с които щедро ни черпи Риболов, спираме се на това, че Бисеровият татко продава имоти по българското Черноморие на руски олигарси. 

Бисеровият татко продава всъщност на "Колхозния пазар" във Варна домати и пиперки собствено производство от градината им в с. Константиново, а майката на Бисер продава на "Синия пазар" пък собственоръчно плетени чорапи, както и препродава сливова ракия по 4 лв. половинката, с 50 ст. печалба за нея и хубав махмурлук в бонус за мене на другия ден. 

Това са фактите. Обаче Святката Риболов "някого е питал" и затуй имаме други "факти".

Обяснявам на Бисер, че това е техният метод. Че те не са като мене - аз ако искам за някого да науча нещо, намирам му телефонния номер или него лично, за да питам. Както онзи ден издирвах номера на самия Риболов, за да му "тегля едни путки майни". С Двери и с вуйчо-ваньовите не е така. Те ще питат някой втори, който им се е сторил сведущ за някой първи, за да разберат нещо за трето или даже четвърто лице... Тъй и преди време бях научил относно себе си впрочем, че вторият съпруг на майка ми е всъщност някакъв си слабо хоноруван песнопойко в катедралния хор във Варна, докато той работеше и във Варненската опера по онова време, а сега за италиано-френска опера вече. За истинският ми баща не бяха чули ни дума Двери, щото на тях информаторската им мрежа свършва във Варненска митрополия с Йотка и поп Дончо... Отец Димитър Амбарев питал Иван Желев, Иван Желев питал поп Дончо, поп Дончо питал клисарката в Катедралата, а онази си питала путката... И така най-сетне Амбарев реши и мене да пита, докато му гостувам, щото за разлика от всички изброени, при възможност той питаше и лично, гледайки в очите... 

Това им е мрежата и системата за информираност. И както пастрокът ми беше "понизен", тъй пък таткото на Бисер бе неимоверно завишен, а истинският ми баща съвсем пропуснат... 

А накрая разбрахме и че покрай разправиите в Дирекция Вероизповедания и по една нелепа случайност от правителството на Борисов по онова време изпратили запитване до БФ за Бисер... Риболов се хвали в текста си как те отговорили на запитването категорично, че Бисер е извънредно слаб техен студент. Смях се с глас, докато гледах "червената диплома" на Бисер и от бакалаварската програма, и от магистърската в БФ - пълно отличие.

* * *

Но това са били методите на Двери бг. и Вуйчата винаги, което имах възможността да усетя за малко на свой гръб и повече на Бисеров. Не само калпава информация, но и откровени лъжи употребяват, без свян никакъв.

А с игумена брокер Никанор Двери бг. не знам какво делят, щото те обикновено са заедно - уж консервативният Никанор на "втори глас" покрай либералните Двери бг. винаги напада православния консерватизъм в България "по друг фронт" и играта им прилича на "добро ченге - лошо ченге" срещу Църковността и вярата. Обаче ако ги осъди, ако ще и да е само "за парлама", лично ще го почерпя, срещна ли го случайно някъде някой ден.

18 март 2018

Как Руси Ст. Русев си падна на хуя (Лъжата "Зограф")


Монасите ни от манастира "Свети Великомъченик Георги Зограф" на Атон не спряха да "воюват" за най-чистото от всички чисти "православия". Взеха си даже на въоръжение един истински "гений на войната" - Добрият войн Руси Ст. Русев. 

Преди, докато се занимаваха с "бизнес" из България - издателската частна дейност за сметка на ефорията на йером. Василий Венков в София или комуната за производство на религиозни предмети на Козма край Сунгурларе, дето после се прекръсти, приемайки велика схима, но аз така и не запомних никога как се казва сега, нещата бяха донейде смешни. Венков събираше жени парапослушници, събличаше ги голи, забраняваше им да се къпят и ги караше да превеждат от сръбски. На вас може да ви е смешно, но като се замислим, нашият премъдър и благочестив български народ отдавна го е казал - проклета жена се лекува от проклетията й с "бой, ебане и сръбска музика". През това време Козмата "отвличаше" от семействата им баламурници и ги караше да нижат броеници, да рисуват икони, които да продава сетне из цяла България по храмове и манастири. Имаше си човекът стратегия - ако не се вкопчи в някое богато мирянско семейство, за да ги цоца "за слава Божия", отвличаше децата им и им налагаше "трудова повинност". Ако продължава да ви е смешно, ще ви припомня какво казва по въпроса пък премъдрият и не по-малко благочестив бразилски народ - "Богатите също плачат".

И за да не им бъде скучно, събратът им Висарион-Димитрий извади от гардероба скелета на баба Ванга и си направиха от него боксова круша. Сетне оставиха покойницата намира, защото на хоризонта се появи римската папа. По-точно папата даже не се и показа тук, само им помаха от Куба, ами им падна в ръцете Вселенският Патриарх Вартоломей. Съборът в Крит мина и замина, здрава костица от скелета на покойната старица Вангелия Гущерова не остана, междувременно и на Петър Дънов пътьом му ебаха посмъртно мамата и след като вече нямаше с кого да се занимават, подхванаха извънземните. По-точно уфолозите. Рекоха, че извънземните били точно като сектантите - отвличали хора и ги подлудявали, а според други източници правили им и по-лоши работи - виж Съвременната апологетика и в-к "Чук-чук"

През цялото това време на митрополитите ни, вглъбени дълбоко във вътрешноцърковни интриги, крадене, ядене, пиене и ебане, през ум не им мина да натирят цялата шайка обратно на Атон, където им е мястото, ами дори напротив - не само се правиха, че не виждат нищо, а даже позираха с тях и ги пускаха свободно да вършеят из епархиите им и различните енории. Така Висарион Димтитрият например стигна чак до... Белослав, преследвайки баба Ванга.

А цялата работа почна с безделието им.

Нивите им стоят неизорани и незасети на Атон... Сещате се за сцените от нашата класика ли, описани в "Хилендарския монах" от Талев, за убиващия се от работа отец Паисий - копаещ и жънещ на Атон с мотика или сърп? Стара ви е информацията. В "Зограф" отдавна мотики и коси няма, има два трактора, дето не са помирисвали даже пръст и земя. Има и две моторни лодки, дарени за улов на риба, които нивга не са били във водата. Ония, когато не воюват за православие, си правят един другиму селфита през прозорците на килиите си, на които се виждат в отражението от прозорците и кенчета с бира, освен препълнени пепелници. Покойният вече отец Димитър Амбарев твърдеше, че си въртят и минети, ама в това отношение източниците ми не са единодушни. Отците верозащитници няма защо да работят - складовете им са пълни с храна, изпратена от България, няма защо и риба да ловят, дояде ли им се нещо, което е "расло на кокал", отскачат да си го купят от Солун. На Атон месо от животни не се яде ли? Пак ви е стара информацията - нашите зографци отдавна го внесоха.

И слава Богу, че е интернетът, че иначе вероятно бихме се прескачали и спъвали в зографски "монаси" из цяла България. Едного от тях, вече покойник впрочем, аз лично го махнах от приятелите си във facebook, щото на всеки три минути денонощно отварях списъка си с известия, за да установя, че е публикувал нещо - я икона, я някаква статия на религиозна тема, включително и на... френски. Питах негови фенове защо е така, а те ми отвърнаха, че имал "послушание" да "разпространява чрез facebook православната вяра"... на френски. Зарад' едното послушание пък преди години замалко да изгонят собствения си игумен Амвросий. Тоя бил нов игумен, когато се случило това. По технически причини им прекъснал достъпът до интернет. Наизлезли по двора хора, за които Амвросий после казвал, че преди това даже не знаел, че са в манастира и започнали да крещят, защото мислили, че игуменът нарочно е изключил рутера за wi-fi, за да ги... дразни.

"Беше зима, поправих им агрегата за електричество - разказва престоялият почти година там като харизан В. - и след малко го поглеждам: паднала мощността му наполовина. Тръгнах по килиите, за да разбера причината на тоя парадокс... Всички си пуснали "духалките", за да се отопляват. Ние харизаните сме им нацепили дърва, качили сме им ги в килиите, а тях ги мързи даже да ги извадят от шкафовете си, за да си запалят печките"... "Хванал съм се да чистя коридорите, - продължава В. - минава един монах, моля го да ми помогне, защото не насмогвам, а той ми отвръща: "Не мога, брате, съжалявам, зает съм с духовни трудове!"

* * *

Мисля че Руси Ст. Русев си падна на хуя там. 

17 март 2018

Ботев марш с три кораба "уиски за приятели" и ефория "Зограф"


продължава от "Добрият войн Руси Ст. Русев"

През ноември 2017 година дълбокоуважаваният от мене мой почти "баджанак" (брат по баджак) Вуйчо Ваньо - нине здравствующий проф. Иван Желев, е бил най-сетне изгонен от управлението на ефорията при Славянобългарския манастир на Атон "Свети Георги Зограф"... Това е било напът да се случи още през 2014 година, но зографските ни монаси тогава го спасили, застъпвайки се за него, което е малко чудно, щото мнозинството сред тях уж са му идеологически врагове, но както не веднъж съм казвал, цитирайки един модерен протестантски автор: "Като пияници в автобус са, карат се, уж всеки момент ще се сбият, но никой не удря истински другия, щото ако единият падне, ще падне и другият - крепят се прави във взаимното си противостоене".

Мислих вече да не пия, да тренирам за монах, живущ в трезвение, даже един приятел пак ми изпрати пари, тоя път с цел да тръгна за манастир, обаче след тая новина не се сдържах, откупих си лаптопа и мобилния телефон от заложна къща "Щедрите", където мислих да ги зарежа с цел нестяжение, купих си шише водка и седнах да пиша. Ако трябва да сме акуратни, още вчера пих ракия и си откупих вещите, а новината научих чак днес, но явно съм си ги откупил и пил предчувствайки новината (Божа работа!), тъй че, когато новината дойде изневиделица, бях свършил вече парите, затова отново си заложих мобилния телефон, за да мога подобаващо да я отпразнувам. А до манастира мога да стигна и на автостоп!!

Наздраве, Вуйчо!! Надраве, макар на патерици!!

Вуйчо обаче си е оставил в Зограф "шапката" като хубав повод да се върне един ден - не се примирили напълно с изгонването му нашите атонци, затова назначили за шеф на фондацията си "Културно наследство на Зограф" г-н Венци Каравълчев. И докато сеят от Германския манастир старостилна и ултраконсервативна пропаганда из цялата БПЦ, убеденият апологет на "папския календар" и либерално мислещ богослов Каравълчев се грижи за "културното им наследство"... Както казах, "като пияници в автобус са", това е положението с кадровата политика на БПЦ, положението е "мамата си джаса", нещо което и Руският Патриарх при посещението си отбеляза, имайки предвид именно Вуйчо ни, но всички така силно се развикаха по засегнатите от него "исторически въпроси", че почти никой не го чу.

И докато, не дай Боже, се случи, въпреки съвестността и старанията на моя приятел Венци, с културното наследство на "Зограф" като с църковните ценности, заграбени от българите при фашистката окупация на Северна Гърция - да минат и заминат "на Запад" през фондации като тая на г-жа Аксиния Джурова, в ефорията тече вътрешен одит.

Говори се за три кораба с уиски "за приятели", прекарани от Вуйчо ви през Зограф като безмитна зона, говорим даже за кораби с петрол. През цялото туй време "добрият войн" Калистрат, в мире Руси Ст. Русев, постриган там за монах преди да напълни и година-време в послушничество, воюва. Вие мислите, че Руси воюва за чистота на православието ли, подобно на любимия си йеромонах Висарион - Димитрия?! Мислете каквото си искате, аз пък мисля, че воюва против одита!

Следва

16 март 2018

Послушайте, "патриоти" (за руския скандал с патр. Кирил)


към Тони Николов за "Руското огорчение"

Да бяхте прочел писмата на Достоевски, г-не Николов, на когото се позовавате, до брат му, отправил се за "турския фронт", тогава щяхте да раберете защо Ф. М. Достоевски се "кръсти"... Аз ще перифразирам, щото не са ми подръка: "За тия племена ли отиваш да лееш кръв, дето след това ще се обърнат против нас и ще ни плюят и проклинат, че сме ги освободили?!" Достоевски се е прекръствал, молейки Бога за брат си, не за нас, щото за комарджията Достоевски "комарът" на брат му е бил по-страшен и пагубен от собствената му хазартна зависимост...

* * *

Николов, я марш в... Чили!

"В резултат от либерално-демократичния преврат на Пиночет, финансиран от ЦРУ, 10 % от населението са безумно богати, останалите мизерстват. Няма вече безплатно образование и общодостъпно здравеопазване, социалните длъжности на Държавата са подменени от лична благотворителност и от тази на Католическата Църква), иконимиката е в ръцете на чуждестранни компании и търговски вериги" (Изабела Алиенде, из "Моята измислена страна" - подръка ми е, но няма да я отворя, за да дам точен цитат, чети си сам).

* * *

Пак намесихте "педерастите". Ей, Богу, аз нямам нищо против педерастите, а сигурно няма и против самият Руски Патриарх, за когото оттук-оттам съм чувал, че е педераст! Моят голям проблем сте вие, бюргерите. Щото на педераста, като му кажеш: "Млъкни бе, педераст!", засрамва се, млъква, а за вас "бюргер" не е обида, нищо че произлизате от "еснаф"...

* * *

Я кажи бе, Николов, какво научи оше "по форумите" за Достоевски?!

03 март 2018

Краят на темата с буйния поп

"Удари от приятел са искрени, а целувки от неприятел - изобилни." (Притчи 27:6)
Доведе бесове от цяла България, събра ги от пейки, гета, открай казаните за боклук понякога, повтаряше им, че ги обича, галеше ги... А наркоманът е странно нещо - умира за любов - подай му пръстче и го имаш целия. Още повече, че те не са мъже без дарби и таланти, а просто ги използват за зло, за да убиват себе си основно. При цялата агресия в началото, която тия дни описах, всъщност никой никога не ме удари истински. А те са биячи (и ебачи) повечето само на уста, обикновено като се надрусат и виртуално, всъщност са обичливи и стеснителни в мнозинството си. 

Обикнахме ги. Аз защото открих голяма част от себе си у тях - преди да стана пак православен имах същите навици, поведенчески модели и мислене като тяхното, макар самия наркотик да не съм и помирисвал. Други от нас ги обикнаха според принципа на "добрия фарисеин" - любовта е заповядана от Иисус, тя е принцип, вършиш я "по Закона", без да чакаш чувства. Отворихме сърцата си, домовете си, портфейлите си. А той, след като изцеждаше благодарността им до капка (че и след капката), ги захвърляше... И ние събирахме труповете, случвало се е и съвсем буквално. Съди Господи и отсъди праведно и все пак милостиво, отказвам се повече да го правя аз, защото нямам милост у себе си сега, ей Боже, никаква!

А целта му май беше едничка, без да спорим за дарбата му да работи лично с тях, както и че нерядко сърцето му е по-голямо и от сребролюбието - да се измъкне от немотията на един крайградски поп чрез тази добре платена ниша. Накрая в постоянно тлеещата му война с поп Добромир дойде развръзката - против бесовете от страната Добромир доведе бесовете от махалата и една хубава енория от селски тип в най-добрия смисъл на думата, с открити, сърцати, честни и работливи хора, се превърна първо в такава от протестантско-конгрешански тип, както вече не веднъж писахме, а сетне в такава от махленско-мангалски тип - криминогенни елементи, женища със странен морал, обикновени махленски клюкарки. Бесовете на хероина се съешиха с бесовете на клюката и тунеядството. Така се роди адът.


* * *

А иначе обича да повтаря: "Пред мене имаше невероятни възможности за академична кариера на богослов, страшни дарования показвах, смайвайки преподавателите си. Обаче избрах практическото богословие, така да се каже на терен". А след прилагането на безбройните му дарования теренът стана "мамата си джаса" в съдействие със споменатия му събрат, а в резултат от "блестящото" му следване се роди констатацията на негов преподавател, по негов именно повод и адрес, споделена пред мене: "Тия семинаристки възпитаници, започнат ли да следват висше богословско образование, първо не можеш да ги надприказваш, щото всичко "знаят" и после са в състояние да измислят цели нови ереси по време на изпит, безумни комбинации от отдавна осъдени древни ереси".

Ето част от бисерите му:

- Само четирима души Църквата е удостоила с агиографската титла богослови...
- Трима са - коригирам го.
- Четири са!
- Добре де, хайде кажи кои...
- Едни трима, между които са св Григорий Богослов и св. Йоан Златоуст, третия го забравих, а четвъртият е св. Симеон Нови Богослов.

Мисля си го, ама си замълчвам: "А не си ли четвъртият ти - св. Георги Фотакиев Най-нови Богослов?", вместо което му ги изброявам кротко и услужливо, започвайки със св. Йоан Богослов, пропускайки Златоустия, който е сред едни съвсем други "Три светители". Дълго се инати и никога не се съгласи истински, не ме призна за чак такъв авторитет никога, смяташе ме просто за незаменим Библейски конкорданс, постоянно ми звънеше по телефона да пита кое къде го пише в Библията, щото никога не знаеше.

- Сатана е станал сатана от Сатанаил. Преди да се разбунтува срещу Бога е бил Сатанаил, това "ил-ел" накрая е Божията частица, отнета е от името му след бунта...
- Сатанаил наистина съдържа частица от едно от Божиите имена, - започвам бавно и толерантно - обаче в комбинацията значи Божий враг, противник... Имената му отпреди бунта са Луцифер, Денница, Засеняващ Херувим, а след това Сатанаил, Враг на Бога или накратко сатана - противник, враг...
- Не е вярно! - рипва - Това съм го чел, не помня къде обаче.

Иска ми се да му кажа "Чел си тараланци ти", ама нали съм мъжка путка, замълчавам и вместо това:

- А на бас, че няма никъде такова нещо!

С дни и седмици ми гриза кокалите после. Позволих си да му го кажа пред хората на един семинар, за който на това отгоре аз му писах доклада, както се е случвало неведнъж, за да блесне пред хора, пред които искаше да мине за светило... А пиян му го писах тоя доклад тогава, когато в 24.00 ч. на предния ден ми се обади да ми крещи и да ми се моли да го напиша за идната сутрин, докато аз блажено пиех водка и се забавлявах с една красива рускиня А. и с Д. С. в "Докторшишковата градинка" - докладите са ТУК и ТУК... Пък седнал да ми се хвали сетне, че неговото пиянство било "благодатно"?!...

- Вие сте луди, бесновати, опрелестени. Аз съм духовното ви джипи и ви лекувам.

Последното са думи на човек, комуто специалисти са предписвали "Ксанакс", а той после твърдеше, че след като го спрял, се почувствал много по-добре...

- Светльо е луд, аз съм сто пъти по-хубав, по-умен и харизматичен от него! - пред общи познати.

- Момчетата от центъра, оженя ли ги аз, тотално се оправят! - цитат пак оттам, дължащ се на раздразнението му от всеобщото мнение, че когато не е злонамерен, поп Добромир е по-добра "сватя" от него. 

А той някои така добре и благополучно ги ожени за разни епархийски и енорийски пуми, връчвайки им ги едва спрели с наркотиците или даже по време на самата терапия, та после му се наложи почти силом да ги развежда. Едни отново се друсат без изгледи да спрат, други са мъртви, трети бяха и в затвора. Благодат бе, благодат!! И всичкото като резултат от грешката му да стане свещеник с претенции за голям богослов, вместо артист, като и на събрата му поп Добромир, който е роден за детски аниматор в селски гастроном...

Приключих темата! И не съм искал да обиждам, такъв ми е просто шибаният стил, когато се развълнувам. Простено-простете всички! Още ми гори душата от сълзите на разочарования С, който седмици преди самоубийството си плака пред мен като дете за двамата "свещени" събратя: "Те бяха добри, а станаха различни! Страшно различни!"... Е, не, май не са били чак толкова различни никога.

ПЦДОН - фирмата на един нинджа


"Началото се познава от края" (преп. Максим Изповедник)
в памет на Стефан и на Костадин

В ценъра му за лечение от зависимостти таксата понастоящем и то от много време насам, е почти 700 лева месечно, като капацитетът на двата модула заедно - рехабилитационния и ресоциализационния, е за около 15 души. Престоят продължава около 15 месеца общо. Когато аз постъпих там на работа, тази такса беше 300 лева месечно за престой от три месеца, като имаше цели години понякога без такса за престой - дядо Кирил често осигуряваше средствата, наричайки обгрижваните "децата". Сега парите са близо 700 лева, не постъпват ли, престоят е невъзможен, освен със солидни гаранции, че ще бъдат изплатени, което е изключение, отделно родители и роднини са "дрънчени" постоянно за всякакви допълнителни разходи, а обгрижваните постоянно ползвани за трудова повинност - ангария в попската къща и двор, даже и дълго след приключването на програмата.

Центърът получи държавен лиценз, национално, освен общинското финансиране, право на участие в европейски проекти и постепенно се превърна във фирма, беше учердено нарочно сдружение, което постепенно го извади изцяло от властта и контрола на храмовото настоятелство и така от прицърковна организация се превърна в квазицърковна фирма, като от църковността остана само името му на ниво структури и администриране. Основателят му поп Георги в течение на няколко години смени множество управители, след като първо се освободи от тежестта и взаимния контрол на поп Добромир и настоятелите, а сетне и от изпратения от дядо Кирил да администрира от негово име и не на последно място да въведе казармен ред преди години отец Михаил.

Тези, които ние наричахме "момчетата",  а дядо Кирил "децата", вече не са официално нарицаеми и "духовно обгрижвани", макар това да присъства в името на самия център все още, наричат се "студенти", по-скоро трябва да ги наречем клиенти или даже донори, ако питате мен. Но името "студент" е необходимо - в момента цяла България е пълна с училища и цели "университети", неизпълняващи и елементарни условия за научна дейност и обучение. Либералната демокрация обезпечи правата ни да учим където и както искаме, без да научим нищичко, стига да си плащаме, засега обаче сме защитени държавно от "правото" да ни лекуват, без да сме лекувани - за частните болници изискванията са сериозни, за да им се разреши да развиват дейност. Тези хора ги наричаме "студенти", докато същевременно програмата се определя като "терапевтична общност", а накрая и ги "изписваме" от "факултета". Това е още един абсурд и еквилибристика с термини и понятия, целящ да обслужи нуждата от безконтролност на един човек основно. 

И така, през последните четири-пет години частният "факултет" по обучение в "нов живот" ПЦДОН, при коорпоративния "университет" по безгръбначност и лицемерие БПЦ, освободил се и от характера си на енорийска инициатива, запазил го само като надпис на фирмата си, продължава да заявява "невероятна и чудодейна успеваемост", докато работи с една група от около десет едни и същи лица, през месец рецидивиращи в зависимостта си и влизащи постоянно за лечение (по-точно обучение) отново и отново, абонирани сякаш пожизнено за "услугата".

Това, което доскоро функционираше повече като казарма, където лекуващите се бяха приемани с думите: "Моето момче, тук права нямаш", както и "Свободната ти воля временно се отнема, защото си показал, че не умееш да я използваш, ще ти се върне, когато покажеш, че си се научил как", се преобрази във "факултет", където преподават странно квалифицирани специалисти, събрани на принципа "с пръдня боя", за да се пестят разходи. Психоложката им е със завършена специалност руска филология и добавена магистратура по психология, нещо много модерно в момента, което не знам защо се нарича "второ висше образование". С тази странна образователна смес тя практикува като "психотерапевт", но е хубава и амбициозна дама, дето скоро може и като практикуващ психиатър да се запише в SV-то си благодарение на работата си в лицензирания център, с очите сме си виждали лично и с устата си сме се карали с нея за опити да поставя психиатрични диагнози на "студентите", при това документално. И докато психологът поставя психиатрични диагнози, отговорните за битието на студентите лица си играят на санитари с психотропни лекарства, изписани им от истински психиатри (защото за "обучение по нов живот" отдавна се приемат не само зависими, но вече и младежи просто с психически отклонения, заради проклетата такса), които спират или променят дози, според свой опит или усмотрение, сами появяващи се при подопечните си от дъжд на вятър, а последно с това се занимава попадията, която наскоро завърши колеж за медицински сестри...

* * *

Изтървал нещата от контрол, попът пък раздава юмруци и ритници на студентите "по Макаренко", запретнал расо в стойка "карате" и в храмовия двор, че и в Притвора нерядко.

Чудни са делата Ти, Господи (и попът Ти Георги също)

"Накажи ги с прошка" (митр. Кирил)
Много обича да слави Бога, постоянно ще го чуете да повтаря "Слава Богу това, Богу слава онова!"... Любимото му е: "Слава Богу, вече нито пия алкохол, нито ми се пие даже, нещо повече - отращавам се да гледам други да пият!", макар че на едно събиране на екипа извън града, когато изпих сам почти всичко, след което заспах, като че още във въздуха, припадайки в един хамак, когато стигнах накрая и до шишето пред него със 17 годишно уиски "Джони Уокър", гледаше по-скоро притеснено и стреснато, а не с отвращение... Как на миналия Йордановден ръси хората пък с ракия, вече сме писали в онзи текст за Божиите майтапи с него, където е описано и как Бог го накара да псува, въпреки, че попът мрази да псува... Неговото битие е постоянен източник на забавно-поучителни истории, в които, слава на Бога, все е намесен Бог, затова не бива да ми се сърди, дето сега ги разказвам, за Божия слава го правя, ако щете вярвайте... 

Преди няколко седмици например, макар че, според думите му още преди години, слава на Бога, Господ го бил изцелил чудодейно от жаждата за алкохол, на някакво енорийско събиране в квартална кръчма така се напляскал с ракия, както сигурно не е успявал да се нагърми и по време на софрите на двора след литургия в гр. Белослав, където даже стреля във въздуха с пистолет понявга, дойде ли на кеф. На последното събитие не съм присъствал, не мога следователно да гарантирам за всички детайли, вероятно има и някои преувеличения, обаче квартални хроникьори разправят, че гол до кръста друсал кючек върху масата... 

Общи приятели, негови "духовни чада", както нарича изповядващите се при него, а аз винаги съм се чудил какъв е този модерен неоманастир с женен няколко пъти даже "духовен старец", без да броим междубрачните му съжителства на семейни начала, взели че заснели изпълненията на видео-запис. Що за духовно наставничество не знам е това, след като "послушниците му" не само не сметнали гледката за нередна, но и публикували записа в youtube.com, смятайки че това е нещо извънредно мило, че така ще се похвалят на всички какъв весел пич си имат за "духовен терапевт" или по-точно казано "духовно джипи", както сам се определя той...

Нередност тези никаква не виждали, обаче две възрастни християнки от града изгледали клипа и му се обадили по телефона, казали му благо и с любов: "Отче, не ти подобава на сана". Ето ви я и разликата между духовното и религиозно усещане на едно друго поколение вярващи в БПЦ и това на неофитите, наставлявани от такива като него, учени да си извадят и двете очи по-добре, но да не видят очевидното - една здрава религиозност е първото, вместо тяхната болна и патологична, придобивана от новото и модерно "попско терапевтиране". Жените не повишили глас, не ругали, нито се подигравали, както уви обичам да правя и бих сторил аз, обаче имали усещане за общност, надхвърляща авторитета на един поп и разбиранията на кварталната му секта, разтревожили се за вярата и за свидетелството й пред хората, вместо за великата драма на попа как да събере пари за поредната си нова кола например - един въпрос постоянен, с който, откакто го помня, все занимава "духовните си отроци".

Завършекът обаче е главния сега... Цялата история завършила с това как попът една неделна сутрин излязал от най-новия си автомобил - новия си микробус "Мерцедес", а палавите му или по-скоро несъобразителни чада "в Господа" не смогнали да се скрият по кьошетата из двора на храма, докато този ги гонил и крещял: "Срамота, как не ви е срам! Как посмяхте да публикувате това!?"

А аз затова и сега ги описвам тези неща - да прочете внимателно и да си вземе духовна поука. Нормалното знам, че е да се разговаря очи в очи, но нямам как да се случи, той постоянно се разкрещява, засегнеш ли даже подобни теми, че се е случвало и на бой да "подрипва" насред храма. А за последно се видяхме на вечернята в катедралата тая година, на Сирни заговезни, по време на т. нар. "прошки". На моето "простено-прости" отговори с "простено-прости" сам Владиката, дето съм писал за него какво ли не, даже поп Дончо, дето само дебил не съм го наричал около убийството на дядо Кирил, възмутен от реакциите и неадекватността им тогава според мен, добави даже с усмивка - "Важното е човек да е искрен"... А от нашия изтръгнах само едно "Простено да е" през зъби... Как да го оставя без прошката си, нали и той душа носи?! Та викам му в ответ "И аз ти прощавам", поглеждайки го в очите. Ей, сякаш шамар му ударих, като уплашен кон, който опъва юздата, се дръпна... "Ти ще имаш какво да ми прощаваш - вика - чак когато те набия".

Това разговор ли е бе? 

Ей, заради туй сега пиша, да ме чуе по-добре, щото въпреки всичко го обичам...

01 март 2018

Двете лица на Лъжата ПЦДОН

"Погледай багру, анђеле... Свима са ставили амове, себи саградили храмове, руке им огрезле у крв" (Riblja Čorba,,"Pogledaj dom svoj, anđele") 
продължава от "Поп Добри става звезда"
"Не казвай, че е мутра, не е мутра, само мутрее" (цитат от негов дълбокоуважаван събрат от епархията)
"Не е мутра, мутрее просто, истинските църковни мутри имат структура" (цитат от друг дълбокоуважаван от него събрат за него от друга епархия) 
"Едно тъпо гуру е той, помислило се за Бог!" (цитат от общ "приятел")
Когато заварих центъра му преди около 11 години, започвайки работа там като възпитател, а по документи - консултант по трудова терапия, в едно помещение от 4 на 2 метра върху двойни кревати спяха 7 души, плюс денонощно пристъстващите (на смени) трима "възпитатели"... Нямаше баня, с външна тоалетна, с една мивка в помещението. 

Весело беше, не ще и дума, a както винаги "веселото" го правеше главният поп. Весело беше, щото всички пиеха алкохол... А напиеш ли се, винаги става весело, ако си разбира се човек весел по природа, тогава с алкохола ставаш още по-весел. Пиеха "обгрижваните", пиеха с "консултантите си възпитатели" - мои "колеги", които ги пояха или защото им се пиеше и "на смяна" на самите тях, или от страх и безхарактерност... Пиеше с тях и попът, даже беше измислил цяла "теология" по въпроса, викаше: "По-добре да пият с мене контролирано, отколкото да пият, когато не ги виждам!". Тогава осъзнах, че имало и "благодатно пиянство"... Ето, така се пропих съвсем - заради благодатта, ако щете ми вярвайте! 

Аз обаче винаги съм си бил идиот, който вярва, че Спящата Красавица сънува обичайки само него, затова нито пиех там, нито някому купих пиене или оставих да пие пред мен... Така започнахме да се бием с "обгрижваните" по време на 24-часовите смени... По-точно да се опитват те да ме набият, щото аз с "тъпата" си протестантска закваска и възпитание вярвах, че съм там преди всичко мисионер, следователно нямам право да вдигна ръка върху никого.

Попът обаче, оказва се, не мислеше тъй, мислеше се за каратист, затова като излезеха нещата съвсем от контрол, раздаваше на нетрезвениците юмруци, рядко сам той трезвен. Имаше си и група за ударни реагирания - един Кр., дето сега е в Скандинавието, чиято снимка допреди година-две висеше в Аспаруховското районно полицейско управление с надпис "Издирва се!" и един негов събрат-свещеник, рижав, изповядващ се при него, имащ също пистолети... Разбира се, свещеник с пистолети може да се изповядва само при друг свещеник с пистолети. Само един пистолет може да изповяда друг пистолет. Както само Джеки Чан може да набие Джеки Чан, но това е друга тема засега. Ударната група, както по-късно разбрахме, се занимаваше не само със злоупотребяващи с попското доверие наркомани, но и с бивши любовници в попското междубрачие, опитали се да го изработят.

Аз нищичко от това не виждах, аз бях от друга енория, с връзки и приятелства отвъд границите и на епархията за разлика от кварталните му сътрудници, пред които можеше да бъде "всецяло и безостатъчно себе си", затова виждах само извъртените артистично Фотакиеви очеса, докато той се правеше, че говори с Бога, викайки му: "Татко!" - ако щете вярвайте последното! Георги викаше на Бога: "Отче, Отченце!", а една кака М., умилявайки се от това, викаше същевременно на Георги "Татко Георги, татенце!". И тъй, Фотакиев вика на Бога: "Отченце!", една поне 20 години по-възрастна от него жена вика на Георги: "Татенце!", а Георги в един момент извърта и към мене черешовите си очи, за да ми види реакцията. Аз винаги съм бил толерантен към людската ненормалност, но не се стърпях, още повече, че тогава бяхме и само тримата, та му рекох "Айде, стига бе!". Беше на едно място в храмовия двор, на което викахме "дърварника", пушейки и тримата... цигари, "отчосвайки се".

А палавите ни питомци продължаваха да лудуват. Тогава "вътрешен ред" нямаше, имаше го по-точно само на книга, а аз като типичен протестант единствен бях повярвал в "Книгата" и веселието беше пълно - всички се гонихме из храмовия двор, особено след залез, с брадви, камъни и ножове. По-точно всички гониха мен, а аз бягах в кръг около храма с Книгата... С месеци нямаше "изгонени от центъра" сред непослушните питомци, защото правилото на Георги гласеше: "Гоним след три провинения". Тези три провинения, след "благодатното му опрощение", ставаха често и четири, и пет, и шест, докато аз продължавах да бягам из двора на храма пред ножове и брадви, щото не исках да... пия. Парадокс, който бе парадоксален за мене също като самото Православие на... Георги, защото, мамицата им, винаги съм обичал да пия, както да пуша тютюн и да "ям"... женски "мидички", ех, душо моя неразбрана!... 

Междувремено някои от постоянно милваните от Георгиевата "благодат", но гузни и държащи се прилично с мене, започнаха да ми подмятат и подсказват каква е стратегията на Благодатния. Той вече се беше усукал около заможните родители на някои от тях - хора от средната класа, която тогава все още съществуваше или около заможни родители на столичани и дрънчеше услуги и пари за лични нужди... Аз не вярвах, не можех да го допусна - първо щото самият Георги, "обучавайки" ме в движение, ме беше уверил, че всички наркомани са лъжци и манипулатори, а и аз уж съм човек, който не вярва и не взима отношение, без да види сам. А и след като никога не взех от никого и стотинка извън определената ми по граждански договор заплата от 283.50 лв., смятах че е срамота да взимат и другите, че "просто не може да бъде".

Да, може да съм пияница, безотговорен бохем, прахосник, може по килима у нас да има петна от вино и даже от лайна, останали от гостенки със съмнителен морал и свободни нрави, но по ръцете ми сиромашка, вдовишка и сирашка кръв няма, нито такава от "чужденеца, прибегнал през портите ми". Последното ще обясня по-нататък.

Правото на провинения от всякакъв род "от три до десет" Георги осигуряваше тогава не само на добре обезпечените мамини синчита, за да дои роднините им, но и на прошляците, дето десетилетие по-късно, след като стана "експерт" с "експертен екип", почна да изхвърля и за половин простъпка, освен ако не искат да му станат "ратаи и феодална собственост" и го запази само за богаташките деца, а с течение на времето това право остана за най-богатите, за особено богатите... Но тогава приходите на Фотакиев бяха основно от разни фондации, от митрополита и от общински фондове, затова все още говорихме "за всеобща любов, за която няма разлика в етнос, социален статус или пол". Резултатът беше същинска "терапевтична" Икумена или казано по друг начин - извънредно шарена и весела компания...

Следва
1. Дядо Кирил взима нещата в ръцете си и изпраща "ред в центъра"
2. Дядо Кирил е убит, а Гуруто извежда фирмата си на ново ниво, а "веселбата" се завръща.