Демарш

продължава от "Нов главен редактор на Официоза" 

 

С Пулиева приключва (и си тръгва) едно време на "дузина личности", време в което се карахме и заплашвахме, нападахме взаимно и взаимно защитавахме, време в което почти всяка дума водеше, ако не до дело, то поне извикваше друга дума... Воювахме за каузи, оправдавахме всякак или недоволствахме от свещенството, а нашите попове и владици понякога се променяха донейде, засрамени ако ли щете даже само заради наивния начин, по който ги защитавахме или нападахме.

Вече не остана никой от тия. 

Едни започнаха свой бизнес, други се задомиха, трети имигрираха, четвърти, по-посредствените, се институционализираха, вписаха имената си и вградиха лицата си в системата.

...И дойдоха снимкаджиите. 

Владиците ни си ги отгледаха, на наш гръб главно, владиците ни и поповете, които не искат да бъдат коментирани, щото даже в това да търсиш коментар и становище за себе си има някакъв посвоему здрав нарцизисъм, поне е човешко някак-си. Днес те искат да бъдат само снимани, а туй вече, не мислите ли, че е бесовско?! Също като ония идоли и истукани, отлети, замесени или сковани от човешки ръце, дето, както казва св. прор. Исая, "очи имат, а не виждат, имат уста, а не говорят, нозе имат, ама не ходят", те само и единствено "изглеждат"... 

Да не искаш даже да бъдеш оправдаван, камо ли критикуван, да желаеш само сляпо венцеславене и благоговейно съзерцание, като у самия Луцифер (сатана) - "видим по безсрамието си, невидим поради лицемерието си". Да показваш лицето си като маска, не като лик на личност, защото лицемерие това значи - да премерваш лицето си, да го оформяш в жестове и мимики, чиято цел и роля не е общението, а манипулацията. В лицемерието, при все, че има уж показване на лице (заставане лик към лик, личност в личност), няма диалог и общение, а се вижда най-вече безсрамието ти, защото в мереното лице ти представяш ония вътрешни недъзи на душата си, изнасяш ги на показ, даваш им вид, който мислиш за приемлив, даже похвален, а така обезобразяваш образа си, лика си. 

Лакомия, пиянство, сластолюбие, подлост и коварство ти "украсяваш" и маскираш с брада, със скуфия, епископско було, с митра, с камилавка, с расо... И не рядко за тренираното око, въпреки брадите и ресите, се вижда, ясно прозирайки под тях, звероподобие и низост.

Те затова искат да бъдат само снимани, по възможност натруфени с всички знаци на благочестивото благолепие, застинали в поза на действие, по същина обаче недействителни. И в това преплитане между лепост и безобразие в имитирано действие и недействена "действителност", намират себе си или по-точно желания за показване образ, който в същината си е "образът на Звяра" от Апокалипсиса, според който тоя звяр "има вид на агне, а говори като змей", не "разговаря", а именно "говори".