Пържени свински кюфтета с листо "Скрий Доброто"

рецепта със задължителна песен ТУК

Настъргва се на ренде в голяма купа около 200 грама сръбски кашкавал от Суковския манастир с оригано (щото другия го изядохме), настъргава се при него на рендето и средно голяма обелена глава каба лук. Тази смес се омесва с около 600 грама свинска кайма. Добавят се няколко щипки ронена чубрица и босилек. Облива се обилно с олио, защото на зехтина вече му видях сметката буквално "за глупости". Посолява се "едно към гьотере", след което пак се размесва. 

Тази смес престоява няколко часа в хладилника, докато "стегне". Кюфтетата се оформят сетне на обли средно големи топки и се пускат в предварително почти пълна тенджера с врящо олио.

Скритото Добро от името на рецептата е листенце от бяла бреза, което непременно трябва да пуснете в олиото за пържене преди кюфтетата.

*********************

още измислени на място рецепти ТУК

Пържено мариновано свинско "Парите са хартийки"

Надребно се нарязва около 300 грама филе от Трънска свиня с едро нарязани две глави Пернишки кромид лук, това се покрива с две чаени чаши зехтин и една чаша оцет в дълбок съд с похлупак. Разбъркват се в сместа чаени лъжички благ червен пипер и ронена чубрица от Гигинци. Съдът се похлупва и се оставя за около 24 часа да преседи в хладилника.

След престоя в маринатата, месото се отцежда от течността, измива се и се пържи в дълбока тенджера в повечко зехтин на принципа на задушаването. Като се изпържи, се изсипва в тигана около 100 гр. настърган кашкавал с оригано от Суковския манастир в Сърбия, щом кашкавала се разтопи, се изсипват предварително настърганите с добавена малко вода два-три Непременно Брезнишки домата. Вари се, докато изври водата.

**********************

още местно съчинени рецепти ТУК

Панирани свински филенца с кашкавал - "Березка"

N. B. Яде се в непостен ден!

Панират се нарязани на правоъгълничета парчета свинско филе. След като се изпържат от едната страна, се обръщат и върху изпържената страна се поставят предварително нарязани резени кашкавал със същата форма и размер, желателно е биволски, но ако е свършил, може и сръбски кашкавал от Суковския манастир, защото не се разтапят. Изпържат ли се и от другата страна, се обръщат върху кашкавала за не повече от една минута.

Името на рецептата може и да ви звучи по руски, обаче има и съвсем български даже градове с такова име, глупаци такива!! 

още местно адаптирана кулинария (Скумрия "плакия" на Югозапад) - ТУК

Света Мария от Магдала

"Те говорят със "да" или с "не", /обожават да бъдат "почтенни" / и река пред вратата да спре / ще останат с лица инжинерни / да я мерят "оттука-дотам..." (автоцитат от ТУК)

Преди няколко дни Православната Църква на Иисус Христос празнува паметта на св. Мария от Магдала, казано по днешному - на една елитна, макар провинциална, при това дълбоко провинциална, проститутка, която за да последва Онзи, Когото за пръв път истински и с цялото си същество обикнала, оставила разврата и богатството, което имала чрез него. Популярна е като Мария Магдалена, макар че е правилно да се нарича Магдалина или Магдалинката, защото това показва името на родния й градец Магдала.

Църквата много обича тази светица, независимо от спекулативните теории на хора като Дан Браун, твърдящи обратното в псевдоинтелектуални романи като "Шифъра на Леонардо", че авторитетът й нарочно бил разрушен от "мъжкото начало" в християнството от такива като св. ап. Петър. Тя е сред първите и броящи се на пръстите на едната ръка в християнската история жени, които православните християни назовават равноапостолна и даже Апостолка на самите Първоапостоли, заедно с още шест други свети жени, сподвижници на Иисус и на Дванадесетте Апостоли. Защото те първи станали свидетелки на празния Христов гроб и срещнали лично Възкръсналия от мъртвите Господ, та известили това веднага на Апостолите, преди да Го видят самите те. Заради това е традиция Църквата да назовава равноапостолни всички светци, които с живота и делото си са приобщили към Евангелието - Благата Вест за Христовото Възкресение, цели народи. Такъв е св. имп. Константин Велики, Равноапостолните свети братя Кирил и Методи, св. княз Борис, св. княг. Олга, св. княз Владимир...

Църквата на Иисус Христос обича толкова много тази Мария обаче не само заради това... Защото ако и в християнството да има много история, то не е "религия на историята", а е "слово за личността" и за нейното овечностяване, за бъдещето й, за нейното възстановяване и украсяване, за обожествяването й във връзката й с Бога, чрез причастността и единението й с Бога. 

Така че, жената от Магдала я славим още като мироносица, защото тя също както и другите равноапостолни жени от Евангелския разказ, носила миро, за да помажат с него тялото на умъртвения Господ в Гробницата. Но за разлика от останалите жени Мария неведнъж облива с миро Иисус или се приготвя, за да го направи. Тя прави това и преди самия арест на Спасителя. Тя и мие нозете Му със сълзи на разкаяние, изтрива ги с косите си от собствените си сълзи, когато са заедно години по-рано на един "благотворителен обяд", даден от някакъв богат фарисейски дълбоко религиозен лицемер.

Христос Господ очиства и обновява, укрепва и благоукрасява човешката душа, но възкресената човешка душа в благодарността по същия начин чисти, слави и прави благоуханен Господа - "Бог се прославя в светиите Си" е казал още древният Псалмопевец. Мария от Магдала е "притча" за човешката душа и за нейната среща и спасение с Христос. Той е отхвърлен и разпет от завистниците Си, а тя е ругана и презирана, заплашвана понявга и от пребиване с камъни от смятащите се за извънредно благочестиви и твърде морални "религиозни скотове". Човекът среща и намира себе си, възпълва се с истинска човечност при Кръста, следвайки Бога си в отхвърлянето, в срама, в смъртта, но и във Възкресението, което е съвъзкресение заедно с Него.

Бог да ви помага и благослови.

******************************
слово за Илинден - ТУК

Двете Тайни Вечери (от Йерусалим до Емаус)

към отец Йоанис Долмов

На Тайната Вечеря на Велики Четвъртък все още има "твърде много Стар Завет", макар и да е тя всъщност мястото, на което е обявен и сключен Новият Завет, не просто като клетва и заповед, ами е и "овеществен", овъплотен в Тялото и Кръвта на Иисус - според участието си в това тяло и кръв, съучастие и причастие, апостолите от последователи и ученици се превръщат в Църква, събрани са в Тялото Христово и така, заедно с Христос, ще вземат участие в смъртта и възкресението Му, ще се съразпънат заедно с него и в Него, но и чрез Него и в Него ще възкръснат, ще съвъзкръснат 

И това е същият процес, който Божественият Павел описва в Посланието си до Галатяните - "Съразпнах се с Христа и сега вече не аз живея, а Христос живее в мен", а другояче, но в същия смисъл - към Римляните, когато говори за Светото Кръщение: "Кръстени в смърт, подобна на Неговата, да вземем участие и в Неговото Възкресение" или пък към Коринтяните - "Животът ми е Христос, затова и смъртта за мене е радост и придобивка".

И все пак, доста е все още там, в Йерусалимската Горница, Старият Завет. Те, съвсем по старозаветному, ядат първо от пасхалната вечеря, умити са ритуално, пак по старозаветному. А недостатъчността на това умиване е усетена от Симон-Петър, който разбиращ частично смисъла му (а частичността, пак според Блажения Павел, тоя път в Послание до Евреите, е неотменен и съществен белег на стария именно завет), умолява и настоява Христос да "умие не само нозете му, но да го окъпе целия". Интересен е отговорът от Иисус на това петрово желание, Иисус му казва, че чистият няма защо да се къпе отново, защото те вече всичките са очистени, чрез думите, които им е говорил за тия три години и половина с Него Той. 

Сиреч, очистването им не е чрез това, което става в момента и което предстои до мига преди началото на последващото пасхалната вечеря Причастие, ами чрез Личното Му Слово. Аз мисля и разчитам, че с тези думи Спасителят изважда от Новия Завет всичко, което ще се извърши до момента на Причастието, че това, което се случва е само символ и префигурация на целия Стар Завет, който предстои да бъде сменен от Новия.  

Пасхалната трапеза не е част от Новия Завет, не е част и от тая "прото-литургия" с Първото Причастяване. Ами е такава част слушането на Учението Му от тях през годините, което макар и да се явява "анахронично" спрямо последователността на действията в Горницата, но е същностно свързано с Първото Причастяване и то е именно това, което ние наричаме "Литургия на Словото", предшестваща "Литургията на Тайнството". Точно както Кръстителят и Предтеча Йоан предшества Самия Христос.

Ясно виждаме прехода между двете части на литургията - тази на словото и тази на Тайнството вече в Емаус, в дома на двамата ученици, които Христос среща след Възкресението Си по пътя от Йерусалим за Емаус. Словото с поучения и наставления, с проповед, разяснения и тълкувания е пътьом, а Причастяването им с хлеболомлението, е вече в дома им. Тук вече няма ни агне, варено в горчиви треви, ни кашерни вино и хляб, няма нито умивания специални - Христовото Слово е сменило всичко това. А те пък най-сетне Го разпознават, че е именно Той при преломяването на хляба. И учатват в причатието, в което Юда Искариотски не е участвал, ами е участвал само в пасхата, по свой личен избор след дадената от Христос свобода и подкана - да "върши по-бързо, това, което е планирал" - предателството и така Юда сам напуска трапезата...

Така смятам аз и не вярвам, както вярваш ти, че Юда Искариотски също е получил Светото Причастие.

Честно и просто за Ванга (Писмо до приятел)

към Добрин Добрев

Аз имам право да приемам Ванга за пророчица, стига да искам, макар че не искам, а това, че не искам съм го доказал много преди темата с Ванга за вас да е на дневен ред...  А развивайки тезата, че може и да е пророчица, защитавам моята християнска свобода.

Ще ти разкажа стара история. 

Ще ти разкажа как приключи историята с моята "Варшавска разходка" - със сайта, за който работих, позициониран във Варшава и ръководен от българка, платено при това работих известно време от Варна за "Всемирното Православие", което някои още тогава иронизираха като "Всесъбирното Православие".

Госпожата-шеф беше се сдобила най-подир с материал от сценарист на шоуто на Иван и Андрей, които по онова време (около 2009 година) бяха бойковисти и "голяма телевизионна работа". Водих се "координатор за България" на сайта и затова, мервайки в статията, която тя с гордост публикува, Ванга да е наричана пророчица, при това без кавички, направих забележка, щото освен, че бях "координатор", бях осигурил за сайта и официалната благословия на митр. Кирил и духовния надзор на двама именити варненски свещеници, посочени по негова препоръка. 

А казах само, че Ванга според някои, които имат доста основания, е вещица и макар аз да не го твърдя със сигурност, щото не съм я познавал ни лично, ни изследвал като феномен, смятам, че в качеството си на спорен феномен с окултна окраска не е редно да се назовава в сайт, претендиращ за църковен надзор над себе си, пророчица... Казаха ми, че те са "шефки", че аз не съм никой и ми посочиха пътя. Останаха с Иван и Андрей, от които нищо повече не получиха, но това си е техен проблем.

Защо ти разказвам това ли? Щото е смешно - малко време след това "жената от Варшава" се превърна от "дълбоко уважаваща леля Ванга" в най-яростна нейна критичка, да не кажа обругателка, след като някои обичани от нея клирици подеха война с покойницата, без да има никаква съборна или синодна санкция за това впрочем, аз станах накрая сам "вангист" и защитник на врачките в БПЦ. Смешно нали?

И така, аз имам право да наричам (стига да искам, макар да не ща) Ванга пророчица, тъй като съборна санкция няма... Аз имам право да приемам Ванга за пророчица, стига да искам, макар че не искам и мога да се упражнявам в доказване на този позволен ми по силата на факта, че църковна отсъда няма, теологумен - богословско мнение. 

За Дънов има синодно решение отпреди 1944 г. и макар взето от синода на схизматична църква - Екзархията, е взето по каноничен начин и аргументирано превъзходно, съгласен съм абсолютно с това решение не само по силата на задължителното послушание към Църквата, но и поради лично убеждение.

* * *

И така, Ванга, която няма да скрия, че ми е симпатична като характер, я "осъдиха": 1) Зографски монаси, дето и пет дни годишно не прекарват на света гора Атон в манастира си, 2) Сливенски попове, дето се занимават основно с бизнес и ходят да бият престарели монаси по манастирите, щото били педерасти, 3) Църковни функционери, чиито приоритети и становища се определят не според църковната и богословска истина и етос, а според това кой "ще им даде пет лева" или "захарно петле". Включи се и фейсбук-агитката, към която в случая гласовито се показваш принадлежен за съжаление, жадна за внимание, пристрастена към "лайкове" и накрая тя започна да превръща едно формирано по абсолютно нецърковен начин становище за Ванга в "изпит и проверка за вярата".

Приятелю, покоен човек не се съди даже на Събор (в това има едно-единствено изключение - за Ориген), още повече изповядвал се и причастявал приживе, умрял "в мир с Църквата", какво остава от църковна групировка?! А опитът да наложи своето мнение върху цялата Църква, при това без Събор, на групичката вече е сектантщина и е основният метод на ересите... Да изровиш на покойния кокалите, за да ги овесиш за поругание, е скандална низост за етиката даже на светските хора и е правено в дълбока древност само във варварски общества.

Въобще не ме интересува какво си почувствал ти, гледайки записите на Ванга, нито какво мислят "духовници" със съмнителен морал и мотиви. Аз имам правото на теологумена си, който ни един събор не е определил като ерес. Нали? Ако обратната групичка - последователите на Ванга се бяха опитали по същия начин да ми наложат становището си, без съборна отсъда, превръщайки го в "проверка за православие", аз пък щях да развивам обратния теологумен - вашия.

Църковни настоятели или модерни йоги?

"Патриот е, душа дава за наука, за свобода, / но не свойта душа, братя, а душата на народа" (Хр. Ботйов)

продължава от "Един фалшив спонсор"

Институцията на черковните, храмови настоятелства е стара и с много сериозна роля в нашето Национално Възраждане. В онова време подобна роля играят също читалищните и училищните настоятелства. Те са свързани първо с желанието на българите за самоуправление, което към тоя момент може да се осъществява само на едно такова ниско и първично социално-общностно равнище, а сетне и с нуждата от народностна самозащита в тия жизненоважни, обществено и национално образуващи сфери - религия, образование, общностен културен живот. 

Програмата за национално осъзнаване и възраждане се крепи на тази "троица" - черква, школо, читалище, затова и не случайно те постоянно се взаимоподпомагат, но и са в органическа връзка помежду си - преминават и произтичат едно в друго и едно от друго по онова време.

Това самоуправление тогава е възможно само на такова ниво и е единственият начин да се обезпечават средства за образование, религиозна дейност и публичен живот в нашите малки селски и градски общности, единствено легалният за българската рая в границите на Османската Империя и власт. 

То е осигурявало защита на патриотично настроени и национално осъзнати свещеници и учители от гръцките асимилационни домогвания, когато гърците имат и митрополиите, и своя държава, и свои добре организирани и обезпечени институционално и международно училища. Попът, решен да служи и проповядва на църковнославянски и български език, както и учителят, решен да преподава патриотичен прочит на българската история и култура, читалищният деец, искащ да изнася национално и политически ангажирани с рода и народа си сказки, са можели да се опират и разчитат единствено на настоятелите, съответно в черквата, в училището и в читалището.

Настоятелите, които често се припокриват с общинарите, са осигурявали заплата и поминък на свещенниците, на даскалите, на политическите просветители хонорарите, поддържали са храмовете и училищата си като база, купували са на своя сметка утвар и учебни пособия, книги за читалищата. По-богатите членове на настоятелствата са се сговаряли и оглеждали за по-будни български младежи, които на свои разноски са изпращали в чужбина, давайки им стипендии от джобовете си, за да продължат образованието си за свещеници или даскали. Един такъв степендиант е например, макар и временно, в Одеския Университет, защото се скарва със спонсорите си настоятели от Калофер, които и тогава явно не са били съвсем стока, синът на даскала Ботйо Петков от Калофер - Христо Ботев.

* * *

По-късно, когато българите се сдобиват със свои държавни и църковни институции, със свои министерства и митрополии, настоятелите стават доброволни и щедри спонсори на храмовете, училищата и читалищата, без претенции да управляват черковните или училищни дела, а само да ги подпомагат, в най-добрият случай ролята им е като на съветници на свещенниците и на групи, които да оказват безвъзмездна помощ в някои случаи и при някои събития, организирани от попове или учители.

* * *

Днес настоятелствата (особено в църквите) са едни анахронизми, които вместо да подпомагат свещенството, в най-лошия случай кокошкарски ограбват ресурсите на храма, ръководени неформално от някой инициативен хитрец мирянин или са седенки, на които леля Пенка, леля Станка и леля Драганка да интригантстват и клюкарстват, мислейки се за "някои и нещо".

Както е пял Владимир Висоцки за йогите, същото можем да изпеем днес и за храмовите настоятели. Имало едно време, според Висоцки, едни много сериозни и истински йоги, дето постоянно постели, на пирони спели и грам алкохол не вкусвали, докато днешните йоги "всичко ядели и по цяла година водка пиели"...

Мила родна картинка (един фалшив "спонсор")

"И е добър христиенин, не пропуща литургия,/ но и в черква затуй ходи, че с черквата и търговия!" (Хр. Ботйов)

N. B. Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна и неволна. Това е изкуствена литературна реалност, като българска публицистична реплика на разказа "Село Ровци гради храм" от Бранислав Нушич.

Той е от онзи ешалон на стария комунистически и партиен елит, за които (и на които) Сталин открито казвал: "След смъртта ми страната ще загине. Вие ще продадете СССР". А според лирическия герой в новия дванадесетсериен руски сериал за знаменития одески бандит Мишка Япончик "Веднъж в Одеса", е сред онези пък, за които Мишка твърди пред бандитите си, че си струва да се работи с тях, щото ги бил опознал добре още преди Октомврийската Революция из затворите на Царска Русия - болшевиките, в които има "много хляб" за бандитския занаят на държавно ниво, които според Мишка разсъждавали много далновидно и трезво по въпроса "как се крадат пари".

Работил дълги години по висшите етажи на дипломатическия корпус на Комунистическа България в чужбина и постепенно станал сътрудник на множество разузнавания, освен на родното. Той и роднините му активно участват сетне в бандитската приватизация на социалистическата икономика на Народната Република в средата на 90-те години на миналия век на местно ниво - в района на градовете край родното му село. А връзките му с неговите бивши идеологически "врагове" в странство правят от потомците му крупни банкери и милионери в Западния свят.

* * *

Освен всичко останало, днес той е и епитроп - спонсор на БПЦ и храмов настоятел. Един енорийски селски храм с магерница в едно от селата из родния му регион (или по друг начин казано - енорийски храм с храмов комплекс) представя пред заможните си приятели и в държавните институции, в които все още има влияние и връзки, за манастир и паметник на културата, като активно придобива по тоя начин немалки средства "за нуждите" на "манастира". 

Това всъщност не е манастир, такъв е бил преди много столетия, а по-сетне е функционирал главно като жилище на селските попове, нито е паметник на културата, но се представя като такъв от него въз основа на множество селски предания, легенди и суеверия за русалки, нимфи, феи, самодиви и вековни дървета. Докато реално тука не се вижда ни една фея нощем, а само... червени вампири и зомбита с бастуни и плътни чорапогащници, при това главно посред бял ден. За тая цел на всяко дърво, за което простият народ вярва, че ако ли не си е свила гнездо, то най-малкото си простира гащите след пране в "чудотворния" извор самодива, ще видите закована претенциозна синя табела "Паметник на културата".

Парите от дирекции и фондации, минаващи през сметката на храмовото настоятелство, от десетилетия той усвоява и ръководи за нуждите на "манастира" сам, като организира оползотворяването им за общоселско и черковно благо чрез възложения върху лица-изпълнители в роднинска, приятелска или бизнес-връзка с него.  Оставяйки често селяните да вярват, че ги е дарил парите лично той.

Мечтата му е тука да се свърти женен поп семейно или поне йеромонах, но в никакъв случай да не се събира монашеско братство, което се е случвало своевременно да осуетява преди години, гонейки "излишния" на принципа "двама са много". Попът му трябва, за да се разнася расо в "частния му манастир", бидейки обикновена самоходна тояга и закачалка на расото си, та допълнително в касичките на храма  да мотивира съселяните си, живеещи с не повече от четири-пет лева дневно, да пускат последните си стотинки. 

Всеки свещеник или йеромонах, преминал през "обителта" или назначен да отговаря за нея, рано или късно става жертва на масирана междуселска кампания за отстраняването му или очернянето му, ако по някакъв начин се превърне в спънка за изпълнението на стройно скроения план на топ-епитропа.

Докато той движи "мъдро, строго и справедливо" по Сталински парите в сметката на "манастира", негови пенсионирани сродници (също настоятели) търбушат регулярно храмовите касички, като за целта на "манастирското благо" не се свенят да продават и от т. нар. "цигански свещи", щото по думите им печалбата "за манастира" ще е по-голяма.

* * *

Мила родна картинка.

И аз започвам да разбирам нещо, което преди съм осмивал и укорявал - разбирам защо много монаси и монахини, които съм срещал преди години, се държат крайно подозрително и нелюдимо с разни преминаващи и предлагащи им помощта и услугите си "спонсори". Даже направо ги гонят от манастира.

* * *

- Славчо, ако ме слушаш, аз (?!) ще те направя поп!

"В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент - / покани ме дяволът, старият дявол, / в дома си на чаша абсент" (Хр. Смирненски)