Понеделнишко Евангелие - Пет лева и Една Ружа

към една сестра в Господа

А виждала ли си ги, Ружо Граовска, Цвете Румено, нашите попове, следила ли си им реакциите, мернат ли пари? Разтреперват се тъй както истинският мъж се разтреперва само при първата целувка от обичана жена, както дете трепери от радост, та чак очите му ще изхвръкнат, щом му подариш цяла кофа със сладолед. А нашите пред парите треперят от възторг и подрипват, пляскайки с ръце, като човек, комуто се е родил първороден син... Само един от тях познавах, който си признаваше директно, макар в тесен кръг - "Видя ли пари, побърквам се". Тоя и пред пълнени с кюфтета пържоли се разтреперваше от радост, даже в сряда и в петък, даже и с очите си съм го виждал да яде кебапчета с кроасан, вместо с филия хляб, ама как да не му простиш всичко, след такава обезоръжаваща искреност?!

Но щом пари искат, кажи им да ме слушат внимателно тогава, за да сполучат, с пари хората да ги засипят, па барем вземат да изпопукат от луда радост.

Хората може и да не обичат истината, обаче има моменти и по-точно места, където очакват да я чуят за поне десет минути. Такова място е Храмът. Достатъчни са им всички останали места, където лъжи слушат и сами от лъжи живеят.

Та кажи им следователно, тъй да им говорят на човеците, да им казват, че Господ винаги прави каквото ще, без да дава никому обяснения, без да следва ничия чужда логика, освен Своята, която в 99 процента от случаите даже и не обяснява. Кажи им да казват, че ако молитвите и даренията можеха да принудят Бога да помага, нямаше да има ни един умрял или болен за цялата мирска история, че хората не са прости и ако така ставаше, нямаше да излизат по цял ден от храмовете. Да им казват, че ако и нищо сигурно да няма, тоя риск да пристъпват към Бога с открити сърца си струва, щото Той може не само здраве и успех да им даде, но само и единствено, ако Сам реши, без да следва ничии манипулации, ами и най-важното - да им подари Вечността. Да, точно да им я подари, не да я продаде или да Го излъжат в ръцете им да я изтърве, като гарван сиренето на лисицата от оная басня.

А нашего брата българският поп застане пред тях, па направи най-умилната си физиономия, та да повярват, че сега си говори точно с Господ-Бог, пък отстрани изглежда като крокодил, дето се учи да свири на пиано. Ама нали всичките сме вътре да се лъжем, карай да върви... И върви ли, върви... Тоя ги лъже, че е почти свят, тия го лъжат, че вярват, че Господ е там. Па накрая му дадат пет лева за лошото театро и почва луда гоненица и криеница с другите попове, излезе ли нашият от храма - "Какви пет лева?! Няма никъде пет лева! Имаше едни пет лева, да, ама някой ги открадна!". А горките пет лева сто пъти се припотят, та подгизнат, щото оня си ги е натъпкал под долните гащи, здраво стиснал да не казвам между кои бузки, за в случай, че някой реши да го претърси.

* * *

Как да им стигне акълът, кажи ми, Цветенце, за да повярват, че най-добрата "манипулация" е чрез самата и цяла Истина?!

Чекиите ни по пясъка....

Ранихме Го и разтерзахме всички... До един го сторихме, даже тия от нас, дето бяхме с добри намерения. С добри намерения го направихме по лош начин и със зли намерения, маскирани по добър начин, а понякога и просто така - без никакви намерения и според начина, който ни "дойде на калъч".

Гледахме си нас си. Следвахме си нас си, угаждахме си на нас си. И заради себе си водихме проклетите си битки. Все заради нас си, а който ни падне, все  с "нази си" го занимавахме. Факт.

Много бяхме Големи. Ама много! И толкова "големи" неща направихме, че ги запомнихме само ние. И понеже друг не ги помни (даже не ги е видял), затова и ги повтаряме на всеки, дето ни падне  с "нази си да го занимаваме".

* * *

Но най-важното е друго - че Него Разпнахме (поотделно и заедно) и разтерзахме. Фактът е това, върху който си струва да помислим. Другото са... чекии по пясъка.

Понеделнишко Евангелие за Божията Нежност

към една сестра в Господа

Българските попове ли?... Извинявай, Цвете Ситно, ама половината са за бой, другата половина за разстрел. А някой даже и за двете, плюс предварително и задължително да ги наеб**... Не! Това няма да го кажа последното, още по-малко пък пред тебе, а и се зарекох вече за е**не да не пиша и говоря. 

Защо ли? Ще ти кажа защо, но никому ни думица, за да не чуят вещици и вещери, дето се мислят за самодиви, па да завидят и урочасат... От почти 15 години съм в храма и в богослужението участвам, ама никога не съм бил с лице към хората, което тия дни се случваше съвсем... случайно... Когато човеците застанат пред лице в расо, пред Иконостаса, да знаеш само колко са открити и доверчиви, като малки деца са! Усмихнеш ли им се пък, направо разцъфтяват и грейват целите... Много тежък е тоя грях, Цветенце, дето нашите попове или им се карат (а и кълнат като врачки някой път) в такъв момент, или им говорят лудости, или пари искат. Но нека Бог съди, аз само ще река, че за тях парата е не царица, ами е Господ-Бог, а шкембето трон.

* * *

Но ако искат толкова много пари, безплатно им предай съвета ми какво да правят. 

Свърши ли молитвата, нека се усмихнат и да се опитат да се усмихнат с очи, а не с вълчите си обичайни "усмивки", па да кажат така:

Мили хора, дайте ми пет минутки да ви кажа нещо хубаво! (винаги "дават") Бог е много милостив и добър, нашият Господ е великодушен и щедър. За такъв Бог Христос-Господ ни разказа в Евангелието, а друг някой, ако друго ви обяснява, лъже и си измисля. Той никого не е върнал, колкото и грях да тежи в сърцето му, ако е пристъпил към Него лице в Лице с открито сърце... А Майката Божия, Всецарицата ни, която радостно подражава на Неговото Човеколюбие пък... И т. н., т. н.

След освещаване на икона нека казват пък тъй:

Нали знаете, че всеки човек е жива икона Божия? Така че, малка е ползата да почитаме икони от дърво, ако живите не обичаме...

А след освещаване на кръстче пък така:

Кръстът Христов ни учи на доверие и откритост. Хората, като кажат, че носят кръст, почти винаги имат предвид нещо тежко, нещо което ги превива и смазва... А Кръстът, скъпи мои, е мястото, едничкото място на тоя свят, подарено ни от Другия, Истинския, Бъдния, Идния Свят, където човек се изправя истински, не се свива, а се открива до пълна беззащитност. В това е славата и силата на Нашия Християнски Бог - в Неговата Ранимост и Нежност, в това, че не се страхува и не се срамува да я покаже... Да, някои ще те наранят, но повечето ще те Боготворят, за което свидетелства и цялата История след Кръста, за която Христос пророкува: "Бъда ли Аз издигнат от земята, на Кръста, всички ще привлека към себе си". Не даже ли и самият римски войник, пробол Го посмъртно, изповяда още в същия момент, че Христос е действително Син Божий?

Кажи им също, Цветенце, когато хората ги попитат колко пари дължат "за молитвата", да им казват, че не дължат нищо, че ако тия неща се продаваха, Иуда Искариотски щеше да първия християнски светец, защото пръв се е сетил да продаде Христа... Да оставят колкото искат и въобще, ако искат. Тогава хората ще почнат буквално да пълнят джобовете им с всичките си пари, които имат в момента. Щото хората са дошли да чуят блага дума и Евангелието, а не глупости и хамщини от рошави мъже в "рокли" върху огромни шкембета.

Нали ще им предадеш?! Ама не им казвай, че аз съм те научил как да им кажеш, че пак ще ме погнат да ме бият, знаеш! Познаваш ги колко са силни да бият и смели, а пред Истината от страх примират. А сетне изгарят в злоба, която е "силата" на слабите.

П. П. Само кажи им да внимават да не се разплачат сами себе си от умиление пред нещата, дето ще приказват, ако са твърде големи "артисти".

Картофи с яйца за идиоти "Сънуват ме почтително"

продължава от "Свински пържоли в Сладолед"

Прави се за десет човека в огромна тенджера. И се прави така: Обелват се много картофи (ужасно много, но поне са едри), после се бели кромид-лук (дребен лук, ужасно дребен и досаден, но поне екологично произведен). Нарязват се и няколко пиперки (зелени, защо червени нямаше, по която причина се ръси млян червен пипер с шепите). Слагате едно към гьотере босилек и разбира се ронена чубрица. Много чесън (стар) белите, ако има, аз не обелих, защото нямаше.

Всичкото това се задушава в невиждано голяма тенджера с повече от половин бутилка манастирско олио. Не пестете олиото, в склада има много, виждал съм!

След като се задуши, се налива вода. 

Ври, ври, ври в кухнята с цяло бурканче накълцани люти чушки, докато вие ходите да говорите на всеки, когото срещнете из двора на сръбски език (ако го знаете) Но вие, идиоти такива, нищо не знаете, затова ще говорите каквото се сетите, можете и Тракийска песен да изпеете, примерно "Горице, ситна зелена", ако я знаете и ако въобще можете да пеете - това няма да развали рецептата повече, отколкото е вече развалена, поради факта, че сте се захванали точно вие с нея, само гледайте да не... пръднете в манджата.

Малко преди да се сварят продуктите, нарязвате половин храст с магданоз и го слагате вътре да ври. 

След като се свари, изсипвате в тенджарата петнадесет предварително разбити яйца, взети директно от трътките на кокошки и варите още десетина минути всичко това, почти непрекъснато разбърквайки с голяма дървена лъжица, по-дървена и от главите ви. 

И сол.

Накрая се яде.

П. П. Моля ви се, обяснете ми що за илюстрация на корицата на православна книга е това?! Една екзалтирана религиозно около тридесетгодишна девица и то без забрадка, се моли Някому за нещо пред кръст в гробищата. Само на мене ли ми се струва това извратено, моля ви кажете, под заглавие на книга: "В защита на Целомъдрието"??

Едно и половина (пак към о. Стоян за "науката")

"Доjдов пак, Таjно моjа, да ти пеjам под пенджери" (Тоше Проески)

продължава от "Към отец Стоян Бербатов за "науката" Едно... три"

След оня мил и любезно критичен коментар от асист. отец Павлин Събев от ВТУ, който взе че се включи в нашия разговор - виж ТУК, мили отче Стояне, реших категорично, засрамен от себе си, повече за е**не да не говорим. Никакво е**не значи вече в текстовете ми, ни ще се споменава пиене на ракия, нито пиене до нап*****не, ни пиене системно, като ли, че празнуваш собственото си погребение.

Ще бъдем абсолютно сериозни, до безобразие сериозни така да се каже, затова не само няма да пър*им, не поне и докато пишем, но няма да споменаваме даже самото пър**не в текстовите си.

* * *

Ама почакай, преди да сме спрели категорично и необратимо да споменаваме тия работи, да ти разкажа един виц, който наскоро чух не от кого да е, ами от коскоджа ми ти архимандрит, желаещ със сигурност, както предполагам, да остане анонимен.

Става дума във вица за един Иванчо, който постоянно говорил мръсотии. Накрая учителката му казала:

- Иване, ако не престанеш, ще повтаряш годината. Искам да напишеш сега едно съчинение само с красиви неща, инак оставаш в същия клас!

Иде след няколко дни Иванчо и носи лист от тетрадка. Започва да чете на учителката:

- Зима над гората, снегът се стеле като ледена коприна и облича клоните на дърветата като за бал...

- Браво!! - крещи даскалката от възторг.

-...Горската река е в лед, а на леда два вълка се... еб*т.

- Ау, Иване бе, неудобно е!! - рипва даскалицата.

- Не е удобно ами, пързаля се! - съгласява се Иван.

Човекът ми разказа вица с ясното, скрито уж послание да се припозная в Иванчо. Тогава аз пък му разказах такъв мръсен виц, че простена единствено накрая:

- Ех, а ние всъщност си говорихме просто за лед...

* * *

И така, напълно сериозно значи, на "науката" богословие мястото и не е в Църквата, понеже това наука не е и освен това не и е мястото сред нас, задето сме потърсили убежище и пристан в нея (в Църквата) всякакви породи ненормалници, прескачащи се като зайци включително и сред тези от нас, които твърдят, че призванието им е да лекуват другите ненормалници - било чрез хапчета, било чрез обгрижване и дисциплина, било чрез "науката" богословие. Богословстващо кукуригу, отче, е като пиян с картечница. А из манастирите колко сме ненормални като гледам, чак ми иде да се "гръмна" с шише от ракия в челото. Празно разбира се, щото се разбрахме да не говорим повече за алкохол!

И така, съгласни сме вече поне за две неща с отец Павлин - че богословието не е "наука" и че сме абсолютно откачени всички тука. Ти си съгласен с нас предполагам за едно и половина... А аритметиката, както знаем, е наука истинска, при това точна, за разлика от богословието, което наука не е и не може да бъде, още по-малко пък точна, да-а...

Следващото, което ще ти съобщя, радост моя ненагледна е, че дори да беше богословието наука и дори всички да бяхме по-нормални и от най-нормалния човек на белия свят, пак не му е мястото в Църквата. Ние сме се събрали, отче, за да се молим, да споделяме своя опит с Бога и да го живеем под духовния надзор на свещениците си, да славим Бога и да благодарим, да живеем с Него и за Него. Единственото ни отношение към богословски ежби и въпроси, анализи и изследвания, се състои в молитвата за епископа ни по време на светата литургия да "преподава вярно словото на Божията истина". А даже и катехизационният труд собствено не е богословски, защото за разлика от днешните катехети, които правят от слушателите си "папагали" за междуособни спорове, истинският катехет въвежда в църковния живот и тайнствата следващия го в тоя път, а не в своите караници.

Старите богослови и свещеници във Варна, отче, като покойният вече доц. Димитър Митев или аргосаният поп Любомир Попов, не "богословстваха" в Църква. Митев си гледаше труда в Шуменската теологична катедра, а Попов, като протосингел, се грижеше за духовната просвета на свещениците, давайки им системно да четат разни книги, както и за изрядния им външен вид. Беседваха с групи млади хора редовно, но не ги подковаваха с разни "тези, антитези и концепции", както правят твоите приятели и от двата партизански лагера в БПЦ сега - да ги пращат сетне да променят богословско мислене по епархии, енории или Фейсбук. Те ги подготвяха за влизане във Факулетите, за монаси или свещеници, учеха ги не да спорят, а да чуват и мислят.

А твоите приятели, мили мой, какво направиха, Господ да ги съди?! Внесоха "науката" и направиха за нея седенки в Църквата, накрая направиха и от самата Църква не просто седенка, ами конгломерат от враждуващи седенки!... И нека сега не се оплакват от такива, като отец Божидар Главев с неговия сайт "Бъди верен", защото те родиха, изродиха незаконно по-точно казано, Главев, дето накрая и ще ги очисти.

Богословието като "наука" в църквата е нужно само на протестантите, щото те нямат какво друго да правят, освен да изпеят по една-две песнички, след което пасторът им говори дълго между 30 и 40 минути, а сетне да разискват. И тъй като темите от живота бързо се изчерпват, на помощ идва "науката" богословие. 

А задавал ли си си въпроса защо сред протестантите най-витални са от петдесятническото крило, които непрестанно не просто се делят и разрояват, но и остават единни в доктрините и практиките, които ако и да се различават, в същината си са съгласни и взаимодопълващи се?

Първо, според мене, защото ако друго да не са чели, това което са прочели, са го разбрали добре - св. ап. Павел и са си взели поука да не се занимават "с глупави родословия и юдейски басни плюс спорове върху Закона". И второ, огромната част от богослужението им е молитвено-хвалебно към Бога, а не доктринерско и сугестивно-проповедническо. Песните са страшно много, имат и онзи момент, който наричат "свидетелстване" - всеки може да се изправи и да разкаже някаква своя актуална опитност с Бога или просто да се помоли, славословейки високо на глас.

 

Не, аз не рекламирам сега петдесятниците - не мога да понасям ни доктрините, ни повечето от практиките им, ти знаеш добре това. Просто питам нашата дивна богослужебна красота къде остана? Защо я сменихме с явни или виртуални лаладжийски седенки?? Богословски. Враждуващи помежду си до нетърпимост. Затова и по-добре да няма поместен Български Църковен Събор скоро, че ще завалят във всички посоки взаимни анатеми!

Следва

Богословието "наука"? (Е*е ми се 2 не виждам!)

продължава от "Към отец Стоян Бербатов за злоупоребения исихазъм"

Помниш ли, отче Стояне, приятелю мили, колко хубаво беше в БПЦ, преди да се домъкнат богословите от Факултетите?!... Влизаш в храма, а там с бял дебел чорапогащник, за да не се виждат лимбите с косми по небръснатите й крака, с кафява рокля до земята и увъртяла се в огромна сива шамия като муджахидин, моли се православна какичка. Устните й помръдват ритмично щръкналите мустаци, а очите й под забрадката, когато се отворят, се въртят в ритъм "1... 3, 1... 3" Питаш ме какво е "едно... три" ли? Какъв е тоя странен ритъм? Ами това, доверчиви мой, значи "Е*е ми се, та две не виждам!"

Влезе пък след нея застаряващ момък, слабо сресан и силно брадясал, с изпити страни и пламнал от религиозна страст поглед. Па се молят двамата, молят и накрая отидат да ядат пасти в кварталната сладкарница или в детската, дето я имаше във Варна, където на стената бяха нарисувани Пинокио и феята със сините коси. Па седнат, па почнат да говорят за пости и за свети отци, за духоносни старци и прозорливи владици... Така някои верно отключиха даже шизофрении, православните семейства не се увеличиха особено, нито популацията, обаче беше симпатично, мама му стара!!

* * *

А аз заради това "едно... три" впрочем веднъж, в началото на моя път на присъединяване към православната общност, знаеш ли какъв шамар изядох?! Буквално паднах от пейката на дясното си ухо!

Седя край храма след служба. Нямам бира, ни цигари, нямам и една стотинка. Минава православна кака и прави грешката да ме попита:

- Светославчо, каки, що гледаш така тъжно!?

Аз пък:

- Едно... три, едно... три!

- Какво значи това?

Казвам й какво е, тя се разсмива и ме води на кръчма, купува ми цигари, после у тях за две денонощия, докато техните са в друг град, където аз изпивам уискито и изпушвам пурите на татко й. За свое оправдание, колкото и дребно е, ще кажа, че нямах намерение да си тръгна и да не й се обадя повече, можеше да съм даже и женен и още веднъж, ама тя ме уплаши. В един сюблимен миг изкрещя: "Виждам Таворската светлина!" Уплаши ме сериозно тоест, да... Това не разказвам, за да се фукам, а за свой укор и смирение и за полза на сестриците в Христа - Сестри, внимавайте и се пазете, когато някой твърде много ви разсмива! Бог да пази!!

...Та месец по-късно аз пак в същото положение и пак на същата пейка. Даже пак със същите долни гащи май, ако ли не и без гащи, щото по онова време за мене долните гащи бяха излишен лукс. Задава се друга православна какичка, аз "правя" най-тъжния си поглед.

- Как си, Светославчо, да не се е случило нещо лошо?

И без да забележа коварния блясък в очите й, пак:

- Едно... три, едно...

И преди да кажа втори път "три", такъв шамар ми зашлевява, че падам от пейката, както ти казах вече, право на дясното си ухо. А тя крещи:

- Идиот мръсен, как можа, тя ми беше най-добрата приятелка!!?? Знаеш ли, че заради тебе е вече цяла седмица на антидепресанти!?

Ех, весело си беше, отче, макар че, колкото Бог се е смял с нас, толкова по-често и е страдал. Но царуваше свободата - по-рядко в Христа, отколкото в глупостта ни, но беше свобода... А сега какво?! Дойдоха тия дипломирани задници, дето първом задърпаха на жените от главите шамиите, а накрая направиха от русомания или гръкомания, от исихазъм или ригоризъм изпит за православие.

Отче, тия са пълни фашисти! Фашисти с либерални дипломи. Що дърпаха на жениците шамиите? Какво им пречиха шамиите им? Хубаво, те може и да са каещи се не много бивши развратници, ама това им беше защитата от греха, тяхна си някаква защита, "зеленчукова", ако се изразим по Павловски, ама все таки някаква. Що трябваше в препирни и спорове да "изясняваме може или не може да се изобразява Бог-Отец"? Що трябваше да се караме за еклесиология, при това злоупотребявайки със "Светая светих" - евхаристията?? Що ли?! Ще ти кажа защо, пък нека Бог да ги съди - за да манифистират дейност, та да си получават заплатите и хонорарите от парацърковни фондации, най-често иностранни!!

* * *

Религията и патологията са първи братовчедки, отче, не го ли знаеш?! Трябва много здрав акъл, за да не полудееш, говорейки с години на Личност, която не виждаш, много да внимаваш даже, за да не вземеш да Я "видиш", да търсиш и гадаеш за волята на Някой, който не ти говори... А твоите "учени" приятели взеха, че добавиха в тая каша и "науката" богословие...

Етично ли е, отче, да подлагаш на дисекция чужда интимност, често крайно нездрава? Красиво ли е това? Каквато и да е, негова си е! А откъде знаеш, че наистина Бог не му "говори", че в същината си опитът е автентичен, въпреки външните си и формални твърде съмнителни, а някой път и направо уродливи на вид прояви? С кои инструменти ти ще си послужиш, за да провериш дали наистина тече Божията енергия и как тече към обърканата глава на някой луд? Ами ако не е луд, ами е всъщност свят?! Какво пише, кажи ми, във вашите дипломи за "хулата срещу Духа Светаго", а?! Май такъв предмет в "научната" си програма нямаме.

Следва

Свински пържоли "Ухая на череши в сладолед"

N. B. Яде се в непостен ден

Взимате две-три пържоли, останали от барбекю на пияници от Софийската бохема, гостували на Иво Художнико предния ден. Но преди да направите каквото и да било, натривате длани в кората по ствола на бреза... Нарязват се на ситно, смесват се с три глави кормид лук. Това се запържва в дълбок съд с обилно олио, задушавайки.

След като се задуши, сипвате кутийка от половин килце доматен сок с малко вода, ръсите щедро босилек. Нарязват се на ситно няколко скилидки чесън, защото както казваше една хърватка в Белград, заради която бях гонен от един двор с въздушна пушка и кучета по чорапи, гледайки ме как готвя: "За тебе нема ништа без белог лука!"

Варите докато поизври водата и сетне изсипвате настърган около 200 грама сръбски кашкавал с оригано от Суковския манастир. Сваляте от котлона съда и похлупвате, за да се разтопи кашкавала и потече из цялата гозба.

Още вдъхновено съчинени брезови рецепти ТУК

За злоупотребите с исихазма към отец Стоян

продължава от 
I-во Писмо - ТУК
II-ро Писмо - ТУК

III - то Писмо - ТУК

по повод коментара му ТУК

Аз, отче, не мисля, във връзка с това, дето намесваш в дискусията термина "перихорезис", че имаме право да превръщаме исихазма в научен метод за богословстване... Винаги щом чуя за нашия "неопатристичен синтез на исихастка основа", прости ми, сещам се за светлия смях на един вече покойник, когото имах радостта да познавам и обичам. Архимандрит и професор Павел Стефанов, последният от старите богослови "енциклопедисти", когато коментираше това набиращо скорост явление, се смееше така: "А в един богослвоски факултет в Централна България направиха от исихазма своя търговска марка и индустрия".

На исихазмът, отче, колкото знам аз, мястото му е в манастира, при това под ръководството на опитен и прозорлив по възможност духовен старец. Това не е метод за богословстване по "научен" начин, а метод за опознаване на Бога опитно, посредством пост, молитва и мълчание - смълчаване не само външно, но и вътрешно, не само в думите, но и в чувствата и във всяко движение на душата. Тъй че, не мога да приема насериозно "научния исихазъм" на нашите общи приятели от Централна България, същите дето, споделял съм ти пишат с фрапантни правописни грешки, както впрочем не мога да приема и политическия исихазъм на моите руски приятели, дето се основава на няколко писма с наставления как да се управлява от св. патр. Евтимий до унгарския крал...

Каква наука върху исихазма ще градим, мили мой, след като самите исихасти, изправени току пред Божията Същност след години на пост, молитва и духовни упражнения, повтарят същото, което Цар Соломон е казал в началото на строежа на първия Йерусалимски Храм: "Бог обитава в... мрак". А тия стигат дотам, че да кажат - "Изправиш ли се пред Божията Същина, не виждаш нищо". Затова е и тоя парадокс, свидетелстван от отците съзерцаващи Същината Му, че тогава можеш да кажеш и че Бог Е, но и че не Е, че Е и Светлина, но Е и пълен мрак, че и съществува, и не съществува.

Така че, приятелю, когото мога да нарека даже единствен от дистанцията на времето, щото много се пазих да не те наскърбя нивга истински, а ти пък никога и не се разсърди за нищо наистина за разлика от ония глупаци в живота ми, дето можеш завинаги да накараш да те мразят даже само, защото си кихнал, докато говорят обикновено глупости, не можем да ползваме исихазма за основа на "науката" богословие.

Не ли затова и всичките тия любящи съзерцатели на Божия мрак, обикнали Тоя Непредсказуем и Своенравен Бог не просто Такъв Какъвто Е, но и без да знаят изобщо Какъв Е са Го обичали докрай, са отказвали всякаква катафатика. Защото утвърждавайки неща за Необятния, ти не отвайваш в ума си Него, а градиш идол в представите си.

* * *

Какъв перихорезис, отче, какво взаимопроникване без смесване, но и неразделимо, необратимо, можеш да осъществиш между богословието и науката?! Какви 100 евро?!... Това със стоте евро го ползвам като фигура на речта, нямам предвид ония сто евро, дето, Бог ми е свидетел, рано или късно ще ти върна!!... Поне не ми тежи на съвестта, че съм ги изпил. С тях купих на една млада софиянка, гостуваща ми тогава в Белград, гуменки, два кашона с щрудели, три с плескавици, пет кофи бланширани картофи за пържене, банички с малиново сладко и банички с ябълково сладко плюс две бутилки червено вино от капинов сок - все неща Богоугодни с една дума, та поне не съм те вкарал в грях.

Перихорезисът, отче, мисля си аз, е възможен между подобни неща, ако говорим за перихорезиса между Божието естество чрез нетварните Му енергии и човешкото естество. Този перихорезис е първо между Лицата на Пресвета Троица, сетне в Христовото Въплъщение и не на последно място при нашата Всецарица - Богородица Мария. От Христос насетне перихорезисът е възможен само по благодат, защото всички от жена родени сред останалите, са причастни на Божието естество само чрез Неговите енергии, а не по същество. Божието естество и човешкото са подобни, подобносъщни, но не единосъщни. Единосъщен с Бога Отца и с Бог Дух Светий е Само Бога Син - Иисус Христос. Сигурен съм, че и ти мислиш и знаеш така много време преди да го науча аз!

Взаимопроникването между богословието и науките, поставянето му между тях, може да доведе само да взаимно изкривяване или унищожаване. Я пак питай нашия общ приятел Вальо Велчев, моля ти се, по време на кой от шестте буквални творчески дни, според любимата му "научна" креационна теория, са създадени Слънцето и Луната? Не е ли на 4-ия, след като животът вече съществува на Земята?! А после питай почтиаемия дякон Андрей Кураев от Русия, според чиято любима теория за "теистична еволюция" на материята и живота, при която тия дни са символични, от порядъка на милиони и милиарди години всеки - еони, йомове. питай друго... Той така смята, че е помирил еволюцията със Сътворението, ама Слънцето като е създадено в четвъртия еон, как са фотосинтезирали създадените в третия еон растения без слънце - милиарди години?

И тия двамата, които инак са прекрасни хора и богослови, ще ги предложим в научните среди, от наше име ще ги изпратим, за да правят "перихорезис"?! Ще ги слушат и гледат учените тия двама наши хубавци с куртоазно снизхождение само заради авторитета на институцията, която стои зад тях... 

А школското богословие не само черпи от всички видове науки, сиреч паразитира върху научни методи, без да създава свой, ами черпи избирателно и непочтено. Аплодира науките, когато подтвърждават тезите му за Бога, творението и историята, а когато ги отричат, ги атакува и презира. Но самата наука сменя често радикално тезите си по няколко пъти в столетие! И накрая иде обратният процес - атеизацията на богословите в перспектива или изпадане в агностицизъм. Това е протестантския "принос" в историята на богословието и Църквата - обръщане към науките изцяло с детинската вяра, че всяка добра наука неизменно ще докаже истинността на Откровението и затова днес имаме крило на Англиканската църква от християн-атеисти... Защото богословът иска ли да е учен, рано или късно спира да е богослов или никога не си позволява да смесва "науките".

* * *

Ползена за богословието, отче, е само психиатрията, защото повечето ни богослови в БПЦ са абсолютни откачалки.

Следва

Междуметие за катафатиката към отец Стоян

продължава от 
I-во Писмо - ТУК
II-ро Писмо - ТУК
по повод коментар от приятеля ми отец Стоян Бербатов под публикация в блога ТУК

Радвам се, скъпи отче, че си наполовина съгласен с мене, а именно казвайки, че богословието и е, и не е наука. Наполовина казвам, защото според мене то твърдо и категорично не е и не може да бъде никаква наука. И не само според методологията и формата, преподавана по Факултетите, ами и изобщо във всички свои видове.

Тъй че, ето ти парадокс - ти си наполовина съгласен с мен, а аз си оставам изцяло несъгласен с теб... Такива неща постоянно ми се случват, да му се не види!

Първо, то няма собствен предмет на изследване богословието, по-точно няма никакъв достъп до Предмета си като "наука", освен слабо документирания личен опит на неколцина души в целия исторически период, с който се занимава, както вече писах. Няма то пред себе си, в своите кабинети или изследователски лаборатории, няма го човека с тоя опит, нито пък Субекта на опита - Бога. И още по-сложно става - тука имаме опити за проникване в тайна на взаимоотношенията субект - Субект, при това отстрана на трети субекти. 

Сиреч нищо обективно. Как ще градим наука и научен метод?!

В коментара си под предния текст ти ми припомняш за разликата между "апофатичен" и "катафатически" метод... Знаем го това - За Бога можем да говорим само "какво не е" - апофатически, отрицавайки, коментирайки същината Му, усията сиреч, а какво е - утвърждавайки, говорим само коментирайки проявите Му и действията, енергиите сиреч в човешкия живот и историята, преимуществено при това в свещената история. 

Апропо, защо идеологизирането на историята, чрез което "всичко се обяснява" - мирската, ние наричаме сектантски прочит - било марксизъм, било национасоциализъм, а идеологизирането според богословския си дискурс на Свещената История - Библейска или Църковна, ние приемаме безпроблемно??


* * *

Действието у човека, отче, не е самодействие на Бога, то е взаимодействие, синергия. Това ти добре го знаеш. Как сиреч ще разбереш взаимодействие между енергиите, излъчвани от две неизследими бездни, ще схванеш енергията изцяло или поне в по-голямата й част, което е задължително, за да имаме научно изследване? Ще я обясниш ли, без да разбираш даже частичка от бездната, от която тая иде - Бог и човек да обясниш, не даже и само поотделно, ами и поотделно, но и във взаимодействие, без да можеш да се допреш и до ръбчето на коя да е от тия две бездни, щото те са в родствена връзка помежду си. Нали св. Петър точно е казал, че сме участници в Неговото естество, а Сам Христос пък, че "сме богове (по благодат) всинца"?

Да, по начина на действие на електрическия ток в определна материална среда ти разбираш много за самия ток, колкото и да е той "невидим", за характера му разбираш, за произхода, въздействието. Но тука нямаме електричество и чугунено канче (или меден проводник) в случая с богословието, не можем да образуваме "волтова дъга". Тука имаме Бог и богове, Богочовек, Богочовечество. Човек имаме, пронизан, пропит и просмукан от Бога, но без в нито един момент да губи и нишка от човечността си.

Какво ми говориш ти за катафатика, приятелю!? Катафатиката не ти казва какво "Бог е", ами ако апофатиката казва само какво "Бог не е", то катафатиката ти позволява единствено да усетиш действието Му, обаче не и да го разбереш, щото за да разбираш истински действието, трябва да разбираш същността. Мисля аз така. А ти?

С две думи, смятам че никакво богословие като наука не можеш да изградиш не само апофатически, но и катафатически.

* * *

Единственото дидактично поучение за Бога, върху което можем да строим катафатиката си в богословието, е на Божествения Павел в Посланието му до Римляните. 

Там не е като в Христовите сравнения между Бога и бащата или в нежното Йоаново, че Той е Любов. 

Нито бащинството Му на Бога ни е нещо познато, щото бащинството, което познаваме, не е и частичка от Неговото Непознаваемо, нито любовта сама по себе си познаваме истински, за да можем да разсъдим и богословстваме за Великата Негова Любов. 

Онова, което е изложено за Бога "утвърдително" от Блажения Павел обаче е само и единствено, че е Своенравен, Непредсказуем, че прави каквото си ще, без да се чувства длъжен да обяснява което и да е от действията Си на когото и да било. И за това свидетелства цялата Библия и Свещена История - можем да бъдем свидетели на действията Му, без да можем да кажем нищо със сигурност за тях, камоли за Самия Него. Катафатически научаваме тоест от Павел самото... Нищо, все едно метереологична прогноза за времето като "Слънчево с гръмотевици, градушки и превалявания".

Отричаме ли с това, че Бог е Любящ Баща и Сам е Любов? О, не! Просто казваме, че вярваме в Благостта и Добротата Му, защото Го обичаме. А любовта не е наука.

* * *

- Цяло Граовско ако ще да те гледа с огромно подозрение, в моите очи си добър и свестен всъщност - казва ми един нов приятел.

А на мене сърцето ми се свива, казвам в себе си: "Бог да те пази с Пресвета Богородица от същностната ми "добрина", Ситно Цветенце шопско". Защото аз сам тепърва разбирам, че нищо за същността си не зная. 

И както пак Блаженият Павел казва в Посланието си до Коринтяните, трябва дух, който изследва човешките дълбини, съвсем подобно както само Божият Дух може да изследва Божествените - "Никой не знае какво има у Бога, освен Божият Дух... както и какво е в човека не знае никой, освен духът на човека, който е в него" буквално казва Тарсянинът... А Духът е пък като вятъра, според Самия Христос-Бог - духа както и където си ще.

Следва

Понеделнишко Евангелие - за "Господи помилуй"

още от серията:

За Илинден - ТУК

За Света Мария от Магдала - ТУК 
За Курбана - ТУК

Когато, мили мои, четем молитви заедно в храма, ние много често повтаряме едни думи - думите на най-кратката молитва "Господи помилуй", която е съкратен вариант на молитвата "Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене грешния". Понякога по 12, друг път дори и по 40 пъти повтаряме "Господи помилуй".

Така е, понякога с две-три кратки думи казваме повече, отколкото можем да изговорим с хиляди, особено ако тия няколко думи са дълбоко осмислени и "преминали" през сърцето.

Нашите славянски езици предават обаче в случая не всичко от огромното смислово и духовно богатство на тези две думи.

Молим Господ Иисус Христос с тях да ни "помилва". Да, милва майката, милва бащата, милват любимата и любимия, братът и сестрата и в тази милувка има много възраждаща душата ни добра емоция. 

А кой още може да "помилва"?

Помилване може да получи престъпилият закона от властта. Викат му на това амнистия... Да те "помилва" може и катаджията полицай, особено ако му дадеш 50 лева, помилване можеш да получиш и в съда или поне само минималния размер на присъдата, съвсем законно при това, независимо от тежестта на престъплението си, ако направиш сделка с разследващите, купувайки си милост с важна за правосъдието информация относно други престъпления.

Да, Господ е и Цар, и Съдия, Той обича да милва, това според Библията и нашата Православна вяра е нещо, което му носи огромна радост. Древният пророк Софония даже казва, че Господ "милва в любовта си /към нас/, че дори пеел и танцувал от радост, когато милва". Бог е Цар и Съдия, но не като тези, които ние познаваме, Той е до крайност пристрастен в съденето, когато съди Човека, защото вижда у него Себе Си. Нашият Бог не е станал Човечен, след като е станал Човек в Лицето на Иисус Христос, Той е станал Човек (без ни най-малко да спре да е Бог), защото изначално е човечен. Бог е Отец и Баща, даже често в Писанията любовта Му е описана с характеристиките на майчината (не толкова на бащината) любов. Но тази любов Божия отива и отвъд майчината и бащината любов, друг древен пророк е казвал, че може майка да забрави и изостави сукалчето си, но Бог никога няма да изостави бедстващия човек. На Кръста Христов се случва именно това - Христос избира да остане с умиращите, да стане по-раним и наранен и от най-ранените. Божията Слава е в Неговата откритост, любов, в Неговата ранимост и уязвимост, избрани доброволно, а не по-принуда или от невъзможност за друго.

Обаче, братя и сестрици, в гръцкия оригинал на молитвата "Господи помилуй" има много повече от жажда за милост и помилване. На гръцки тя звучи тъй: Κύριε ἐλέησον (Кирие елейсон - транскрибирано на славянски) и е непреводима, неразбираема директно за нас, освен в тълкувателен превод.

Това ще рече направо "Господи, помажи с елей нас". Просейки тъй, ти молиш и измолваш (защото Бог непременно дава, ако е молен с открито лице и сърце) не просто "амнистия", не просто да ти "отменят глобата", а призоваваш Неговата неустоима сила да изцелява. Защото елеят (мирото, маслото) заедно с виното в древността са били медицински средства - с елей раната се омекчава, а със силно спиртно вино - дезинфекцира. Затова и в Евангелската притча за Добрия Самарянин благодетелят на пострадалия от нападение пътник именно с елей и вино третира раните му. Светите Отци на Църквата ни, когато тълкуват тая притча на Христос, именно Него - Христа, разпознават в образа на Самарянина.

Да, с тая молитва ние просим нашето изцеление. Но колко струва изцелението на тялото ни, което е нещо тленно и временно, ако душата ни, дето е вечна, остане неизлекувана?! Така и малко струва амнистията (помилване) за престъпника, ако той остане със своето престъпно съзнание - тя само отлага затвора или бесилката във времето. Вкусим ли обаче от любовта на Бога и Неговата милост, трудно ще останем непроменени, защото любовта, особено Неговата, взривява и омекчава и най-вкаменелото сърце, и най-натежалата от страсти и грехове душа. Така и вкусим ли от Неговата целебна сила, няма как да не бъдем цялостно изцелени - и телесно, и душевно. Нали сме чели в Евангелието, че Христос не само изцелява безнадеждно болните, но и мъртъвци възкресява?

Молитвата Κύριε ἐλέησον е още и просба за най-скъпото, което и в тоя, и в следващия свят можем да имаме - да заживее у нас Сам Бог чрез Своя Дух Светий, защото на Бог Свети Дух е още символ елеят в Свещените Писания.

Но ние, когато не се чувстваме в опасност или нещастни, ходим по пирове, гощавки, отдаваме се на разврат с близки и далечни, познати и непознати. И се хвалим с това. А защо се хвалим? Все едно да се хвали кучето, задето е изяло собствените си фекалии. Но дори кучето е по-свенливо и богобоязливо от нас, щото с такива неща не се хвали. А щом дойде беда или опасност, търсим връзки при корумпирани управници, при често некадърни или немарливи доктори, мило и драго даваме за приятелства със съмнителни типове...

А защо не дойдем при Бога?

Елате и вкусете колко е радостен и готов да помага Бог, когато Го потърсим от сърце.

Божията любов и милост да е с всички нас чрез благодатта и човеколюбието на Господ Иисус Христос.

Самодивска приказка за Порастнали момичета

автореплика на "I-ва Самодивска песен" от ТУК

"А самодиви в бяла премена... / една му с билки раната върже, / друга го плисне с вода студена, / трета го в уста целуне бърже... Лежи юнакът!!" (Ботйов)

Скъпа Граовска Хубавице (во Христа сестрице), сега ще ти разкажа за нашата самодива тука в манастирския двор, за която в не един български книжен или електронен вестник можеш да прочетеш... Мисля че, това е една много шантава мадама и не случайно се намирам точно тука, повикала ме е някак-си при себе си, щото цял живот ме е вдъхновявала модерната българска пословица - "Пияна жена - весел креват" и тъй като никога съм нямал достъчно пари, за да могат да пият колкото им душа иска с тях двама души, затова все съм си ги търсил и намирал откачени просто, щото те нямат нужда от алкохол, за да ти е покрай тях весело.

...Та сънувам значи снощи, че съм я срещнал на двора на манастира самодивата ни, цялата разбира се в бяло. Докато ме видя и ме целуна. Хвана ме за ръка и директно ме поведе към една полянка нагоре в гората. А по-пътя ми разправя:

- Много внимавай да не ме оскърбиш с нещо, щото иначе ще те... изям.

И... "сън" в съня сякаш - за момент виждам оглозгания си скелет отстрани, знаейки, че е точно моят, с ясната нота на съновна евентуалност, обусловена според поведението ми в основния сън... И тъкмо да омачкаме полянката, постлали бялата й кошуля, докато наум се заклевам дума да не издумам, за да не я обидя някак, се събуждам от страшни болки в палеца на десния си крак, заради повтаряща се криза на новопридобита подагра.

Ставам да изпуша в хола една цигара, белким ме отпусне палецът. Буди се и Венци. И както си говорим (по-точно той ми говори за безотговорност и отговорност към собственото ми здраве), от дъното на двора - другия край на поляната, започва да бие ритмично желязното клепало. И няма как да е художникът ни иконописец Иво, щото тоя от часове хърка (и продължава) в съседната стая, чак буките в древната гора се тресат... Няма и кой друг да е, щото живеем на много километри девствена гора от първото населено място, а хората са на по 80 години средна възраст, никой не ще тръгне да си прави майтапи през гора с вълци... 

Аз осмислям ситуацията, решавам че е точно тя, след което отивам най-спокойно и си лягам... Примирих се със смъртта преди време с едно само условие - да умра сит, пиян, спящ дълбоко и то до жена... Сега, предвид решението ми да се калугеря, останаха само едно-две от всичко това. Затуй си легнах, без да ми пука, та ако ще да дойде междувременно Краят на света.

* * *

На сутринта осмислих по-добре всичко... Бяхме гледали аз, Венци и Художнико снощи "Карибски Пирати - Изворът на Младостта". А там първо една русалка изяде един английски моряк подмамвайки го, после друга се влюби необратимо в друг. А снощи пък имаше тука силен вятър, та може синджирът на чукчето да се е блъскал в желязото за чукане... 

Най-важното е обаче, че хубаво се наспах.

* * *

Но представям си, ако пък наистина е била Тя... 

Ще се сберат на самодивско сборище после и всяка ще разказва:

- Аз един го изядох - ще каже една - щото докато се целувахме, пръдна!

- Аз пък двама ги побърках, щото бяха скучни - ще каже друга.

А нашата:

- Пък аз замалко да направя тъй, че трима глупаци да се насерат от страх!

* * *

А снимката на Ейбрахам Линкълн най-отгоре знаеш ли защо е? Защото ако ме спипа игуменът какви ти ги дрънкам, ще ми обръсне на сухо най-малкото мустаците!

II-ро Писмо за богословието до отец Стоян

продължава от "Шарше ла фам" 

Не съм китка за мирисане аз, нито злато-човек за личен пример, скъпи мой, отче Стояне и съм последният човек, който някого нещо ще учи, особено пък на богословие. За лично смирение ще разкажа част от една история, която ти добре знаеш, но не я знаят много от другите. 

Аз ли на някого нещо ще обяснявам, особено пък на старши асистенти, докторанти и професори?! Аз ли, който преди години обрах виртуално електронната книжарница за православна литература на сем. Сивови?! И защо я обрах?! Защото, моля ти се, тогавашната ми любовница ми изневеряваше с предния си любовник, като на всичкото отгоре беше омъжена за съвсем трети човек! За свое малко оправдание ще кажа, че в началото това не го знаех последното - че е омъжена, пък нали съм с малко "женска чувствителност", спя ли с жена влюбвам се веднага... Съвсем подобна беше тази история с оная на братовчедката Мима от село, с която бе преспала цялата ни мъжка рода, а тя след като най-накрая се омъжи за човек от селото, взе че преспа с човек от съседното село... Помня родата, събрана и пияна по мъжки, съпругът й начело на масата с опечалените роднини, а единият ми вуйчо сред тъжната тишина отронва, като че сърцето си откъртва: "Тя... ни изневери!"  Същата работа почти. Но поне не бяхме рода!

Какво общо има с това Сивов ли? Абсолютно нищо! Обаче Сивов беше приятел с въпросния "полубивш" и в някои съвсем други отношения наподобяваха един друг. Така Сивов стана моята боксова круша, съвсем съзнателна проекция, понеже имах любовна забрана да споменавам главния юнак, а книгите му на Сивов, някои от които в предпечат, които "чопнах", бяха публикувани за безплатно четене в блога ми. Така радостно скочих, макар и бършейки сълзите си от любов невярна, в поредния скандал... Всички много се смяхме накрая, освен Пламен Сивов, той така се стресира, че малко по-късно написа песента си "Чурулик", подобна на старата му песен за охлюва, в която искаше да стане охлюв... А трябваше да напише всъщност песен "Обраха ме като поп", макар че, кой ли пък какво му е обрал, след като за тия книги не е дал и лев личен, та да ги превежда, печата и продава??...

Аз мога да пия ракия на едри глътки направо от бутилката, сложил пълна халба с бира на главата си. Аз мога да пия по руски на екс, мога и по китайски - докато се напикая в гуменките си... Мога, но вече не искам. И какво като не искам, достатъчно е, че съм го правил, за да нямам право никого да уча на нищо. Освен... децата:

"Нека децата от мене гледат: Дай още една цигара преди заспиване!" (от сръбски по "Рибля чорба")

Не случайно се разбираме прекрасно само с жените, децата и с лудите.

* * *

Заради всичко това нищо сега няма да излагам и да доказвам, ами само ще споделя... Може и да не съм хич хубав и добър, ама оня древногръцки, възвеличен от хуманистите стар манаф Сократ по-хубав ли е и добър? Обидно ми е някак-си, приятелю, не от тебе, ами от твоите приятели. Значи Сократ е дивен и велик, макар че е "разпечатвал" млади мъже наред, за което са му и плащали, а аз съм пълен боклук, даже не и поне Робин Худ??... Ама четохте безплатно Честъртън в блога, а? И даже не почерпихте... Всъщност почерпи ме само ти.

Сократ и гърците му са направили с тракийското духовно съкровище същото, което после и с младото християнство. Има една хубава сръбска дума "образложили" - изследвали "разглобявайки". Както казвал тракиецът и византийски генерал Велизарий, според романа на Робърт Грейвс, "йонийските гърци от малодушие смениха религията с философия". Не му стискало на Сократ да се напие като трак, па да слезе до дъното на самия ад подир Евридиката си (или заради Тракия), па събрал около себе си млади момчета и докато ги оножда, им обяснявал колко е по-велик от Орфей със своята разумна философия от неговите видения... 

Така са сторили и с младото християнство. Четири века Църквата живяла и се радвала с живата икона на Светата Троица, съзерцавала я любовно и в екстаз, тогава се появили гърците, па взели да броят и теглят Лицата на Триединството, да ги мерят и съотнасят в отварата си от духовен бучиниш. Слава Богу Светият Дух се намесил, та имаме сега едно велико, макар и гръцко, учение по въпроса, но колко разколи е струвало гръцкото упорство с византийски номера и фасони на Вселенската Църква, не ми се брои даже.

Педерастка работа, Боже прости ме, че не казах просто гръцка.

* * *

А сега да се върнем у нас...

Запознах се вчера с много интересен свещеник. От Литва. Хубаво си поговорихме.

- Православието се протестантизира у нас като дух и практики на ниво енории и чрез енориите - казвам му.
- Тоя процес е повсеместен - не ме оставя даже да довърша.

Но и друго каза той, каза го за Русия. Каза че, преди перестройката и след нея има две различни църкви православни. Преди храмът е място за молитва бил, а сега се напълнил с хора, повечето полуинтелигенти, дето били там, за да разсъждават "за нетварната светлина", за "херувимската песен" и за исихазъм... Ох, същото, да, съвсем същото!!

Проблемът е, че обявихме богословието за наука, а себе си за учени. И тогава дойдоха такива като Калин Янакиев, та образложиха богословието ни и като убиха Тайната, взеха да ни показват "какво има и какво няма" в разпорената и цинично осветлена Църква. Колкото да крещи и манифестира Калин, че е "верен син на Светата Църква", той не е, той е предприемчив авантюрист и спекулант. Не го роди Църквата, Калин го сглобиха "като цивилен патриарх и духовен водач на нацията" фондациите с Богословските Факултети. Дълбоко комплексираните, заради непрестижа в самите академични среди на тяхната "наука" и недоверието към тях отстрана на църковния народ, професори по теология се напикаха от кеф, че един "истински професор" дойде и ги нарече "колеги". И му дадоха всичко, включително и сърцевината на своите занимания, а тоя подмени богословието, уж "правейки го наука", с патериците на философията, социологията и политологията. Фалшиви патерици, чупливи, глинени нозе на железен човек. Ето как хуманитарните науки се разплатиха с богословието, заради хилядолетния терор от негова страна върху тях, излъгаха го, че е наука и после му се подиграха.

* * *

Всичко това ти добре знаеш... А защо ти го разказвам ли? При това по тоя пикантен начин?! За да карам една жена от Граовско да се смее, с никаква друга цел. Усмихни се и ти с нас.

Следва

Танче, душко, пази саксийката от Вуйчо Ваньо!

Благодаря ти първом, скъпа Танечка, за виртуалните целувки. Обичам те и аз, но не бих пробвал да ти "опердаша" в никой случай цицките, първо щото ще ставам монах и после щото истински те обичам и уважавам! А те обичам и почитам, защото си умница-хубавица и защото ми даде навремето безценни, точни и детайлни информации за много неща. Е, вярно е, че за някои излезе, че си ме подвела, при това изглежда съвсем умишлено, обаче ти прощавам... Ех, жени сте, затова си играете на фатални. Пък аз хем не мога да се сърдя дълго, хем за мене нищо не е истински фатално, освен да ми свърши ракията.

Споделяш ми, че те дразнят Двери бг. и Вуйчо проф. Иван Желев. Не знаели истински гръцки език. Не знаят aми, аз откога ти разправям! Знам че, не го знаят, без да го зная и сам гръцкия, знам колко не знаят само като ги гледам и слушам, на челото им го пише, както на някои жени, че дават да им правиш разни неща на необичайни места... Стоп! Стига!! Извинявам се!!!... Та в Двери бг. знаят добре само български и то заради Вуйчата - постарал се е да го изучи хубаво даже във факултет, за да не му личи, че е циганин.

Внимавай обаче, мила Танечка, с Вуйчо Ваньо... Още в досието му при ДС черно на бяло е записано, че е "стар коцкар". Тънки и интелигентни закачки, премерени комплименти, отношение уж, че те взима насериозно в интелектуален план и... Току ти изгърмяла "саксийката", както се случи с най-новата му жена. Че духне ли белият вятър в зелената градинка под оная ружа румена, късно е вече за гръцки (а твърде рано за букети), ами току вземеш, че се изпързаляш по мекия дърт бастун... Не! Стига!! Аман!!! Простак такъв (сам на себе си го казвам)!!.... 

Дръзвам, миличка Танюха, тъй да ти приказвам, щото заради неговия опасен чар с последната му жена вече не си говорим, а преди си лафихме по телефона до среднощ. Спа с нея и тя реши, че заради тоя факт цялото ми отношение към него трябва да се промени. Като че ли трябваше при тях да легна и аз. Аз тройки съм пробвал в предишния си живот, не да не съм пробвал, ама предпочитам азиатските пред шведските... Извинявайте всички, ама което си е тъй, тъй си е, що да се лъжем сега?!

Пази се Таня, много те обичам!! Че точно, както леля Руми е казвала на една от бившите ми жени, на която някакъв поп изпращал писма-тълкувания на историята с Мария Магдалина, писани на ръка, още докато ги видяла: "Тоя ще те е*е!!"

Не е наука богословието (Шарше ла фам)

към моя много скъп приятел отец Стоян Бербатов

"Девойко мори, Убава" (из българска народна песен)

Отче Стояне, нека ти кажа какво мисля за богословието "като наука". Мисля че, богословието не е, нито може да бъде научна дисциплина. Да "науцизираш" теологията е като да "марксизираш" философията, а даже, ти добре знаеш това, че много по-отдавна от Маркс и Ленин, в Средновековието още, с школарския и схоластически метод в богословието, философията е била подложена на съвсем сходна "сектантизация" от богословите, като тази на Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин. 

Ако Платон и Аристотел твърдят, както им се стори на теолозите неща съгласни с християнското откровение и църковната традиция, значи са прото-християни. Ако ли се пристори някому обратното, веднага стават архидяволи. Затова е туй лутане ту от неоплатонизъм до краен християнски ригоризъм, ту от величаене на Сократ, та до затваряне на Платоновата Академия... И това, помоему отче, без да се правя на много умен, са чисто "гръчки шашкънлъци". Как хем да манифестират някаква древна приемственост, пък хем да се представят като най-автентични тълкуватели и представители на новата християнска традиция гърците... Но това е дълга тема, махни я сега...

Аз имам и по-добра причина да се отнасям пренебрежително към твърдението, че богословието е наука, освен моята дълбоко субективна и сигурно съвсем неоснователна неприязън към гърците - тези световно-признати търговци с очукани камъни и сбръчкани маслини. Тя е, че на тая "наука" й го няма "предметът на изследване". По-точно освен необхватен Тоя съвсем Личностен "предмет", е и несхватим - не само не можеш да го обхванеш, но и не можеш да се докоснеш и до частичка от неговата съкровена същност и това е според исихазма, на който уж всички, дето сме "по-така", се възхищаваме...

И това не е само с Бога, но и с човека. Ето, например мене не може да ме изследва истински ни психиатър, ни анатом. Психиатърът ще открие "отклонения" характерни за дадена група хора, следващият след него, ако ли първият е намерил все пак някакво "само мое" изобретение в патологията, ще намира такова и в мнозина други. И така, даже да съм родоначлник на нова диагноза, това че я е нямал никой преди мен или поне няма данни за това, не значи, че не ще се приобщят към моята лудост мнозина сетне. И къде съм аз в това - едва докоснат, едва като че ли схванат, аз ще "избягам", ще се стопя и скрия в мнозина други. И какво тогава остава от моята уникалност, от единствеността ми? Нищо, че даже и "нищо от нищото". 

Така е и с анатомията, в която също дълбоко не вярвам, защото съм почти сигурен, че имам поне седем черни дроба и осемнадесет бели, инак е съвсем необяснимо как съм още жив досега... Е, да, това са глупости, ама ти с годините се научи да приемаш всичките ми глупости, тъй че черпя те и с тая последната за моята "анатомия".

* * *

Ти обаче ще кажеш (както вече и се опита да ми го кажеш, когато си писахме онзиден), че изследвайки Писанията, ние ще открием някаква систематичност, върху която да изградим наука и научен метод. Но има ли система в личните преживявания? А цялата Библия не е ли в "лични преживявания"?

Даваш ми пример със св. прор. Йеремия...

Добре, да почнем с Йеремия... Ех, да знаеш колко пъти у пророците на Стария Завет работата опира до "шарше ла фам". Да беше само Йеремия, ами Осия?!? Ами Соломон с неговата "Песен на песните"?... 

Йеремия е бил от свещенически род, приближен на царя. Готвят го за голяма кариера. И тогава тоя разбира, че цялото й семейство на любимата му, заедно със самата нея, го готвят за продажба в т. нар. "реститутно робство" - заради дългове, според едно юдейско предание... Тогава се вглежда Йеремия във факта, че с почти целия народ на Израил е така, че цари корупция, злоупотреби с власт и в съд, че както друг пророк ще каже: "Продават сиромаха за чифт сандали". 

Душата на Йеремия е взривена, чувствата са като изригнал вулкан. Затова и ще може да пребори в ума си столетна проегипетска традиция, както политическа, така и религиозна, за да провиди в настъпващите от север вавилонци "Божии пратеници"... Щото няма какво да се лъжем, че както прозира и у романа на Болеслав Пруст "Фараон", и у този на Мика Валтари "Синухе" (а зад такива исторически романисти стои сериозно проучване историческо, не случайно Пруст е именно от школата на Сенкевич) - ако не четем "сектантски" и "доктринерски" Стария Завет за Изхода на евреите от Египет, ще видим че това много вероятно е "египетски проект" на част от египетския елит, настроен реформаторски - и опростената монотеистична религия, "обнародвана" тъй да се каже, и писмото, и политическия и стопански модел на новата държава Израил...

За да взриви закостенялата и вече вредна система, Бог има нужда от "терорист", от "камикадзе". И Бог взривява Йеремия, за да взриви Йеремия Израил духовно. От самото начало му заявява - "Ти няма да се ожениш за тази жена" и след това му посочва кои (хора) са причина за това, както и безмислието на това, защото страшни беди предстоят за целия народ, които няма да подминат и близките му... И става страшно. "Словото Ти е огън в костите ми" повтаря Йеремия, а самото Слово в ръцете му става чук за останалите, както сам казва другаде... Нещо небивало ли е това? Не е ли подобна причината за омразата на Ницше към Вагнер? Пак жена.

Но ние с тебе ще "открием" историческия контекст, ще ситуираме Йеремия в него и ще решим, че сме научили много, че сме вече учени-теолози... Но къде е и по-точно не коя е, а каква е Израилевата Девойка, къде е съкровеното на Йеремия, от което зрачат действията му, къде е "същността" - усията зад действията - "енергиите"? Изчезнала е, щото в душата на Йеремия се е родило преживяването й по тоя начин, тя не е обективна реалност, а субективно пророческо творчество. Това даже не е и неговата конкретна еврейка, затова и  да изкопаем скелета й, да направим ДНК-анализ, нищо няма да научим за преживяването на Йеремия с нея и за нея - тя още у Йеремия става проекция, става притча и префигурация за цял народ. А Девойката на Йезекиил, дето ту е най-долна курва, ту чиста и пречиста?? А тази на Осия, която той не спира да обича и за разлика от Йезекиил нивга не ругае, макар да не е много по-добра от неговата?! Ето ти три жени в мъжко преживяване, като и трите са образи на Божия народ в Стария Завет посвоему - хайде, "систематизирай" ми нещо като "старозаветна еклесиология"!

* * *

Много ви обичам всичките - и тебе с библейската ти екзегезо-философия, и Вальо Велчев с неговата библейска физико-химия, която преди години коментирах ТУК, обаче "магистрирайте", "докторирайте" и каквото щете правете, но мене с тия глупости не ме занимавайте... Оставете ме с картините ми в рими и менталните видения и се молете да ме взривява по често Бог, а не другия, за когото сега не ми се говори... Аз затова дойдох в манастир... 

А казах ли, че ви обичам?

Следва

Пиле със сирене "Господи, колко съм хубава!"

N. B. Яде се извън постен ден

Здравейте глупаци, пак съм аз!

Сваряват се в дълбока тенджера около 300 грама пилешки гърди. Сетне се изваждат от бульона и се обезкостяват, месото се накъсва на ивици и се изсипва в предварително сгорещено олио в по-малка тенджерка. Запържи ли се до златисто, смесва се с едро нарязана глава каба лук и ситно нарязана половин глава чесън, похлупва се, докато сместта се задуши с подправки - щипка благ червен пипер, щипка босилек и щипка ронена чубрица. Сетне се смесват две-три лъжици концентрирано доматено пюре с малко от бульона, в който е вряло пилето. Да, в същото именно пюренце, дето го домъкна Иво - Художнико от София, но без да види това! Не бива да го вижда, щото вярваше, че ще готвим с него или заеци по френски, или спагети по олимпийски, щото е от Софийската бохема и се кани да кандидатства в Лондонската... Ръсим със сол "едно към гьотере". Маха се капака на тенджерката и се вари, докато остане гъста смес.

Още измислени на място рецепти ТУК

Върху сместта се настъргват около 150 грама биволско сирене и се похлупва пак, за да се разтопи сиренето, докато тенджерата с ястието изстива.

Поднася се върху крадени брезови клонки и листа.