II-ро Писмо за богословието до отец Стоян

продължава от "Шарше ла фам" 

Не съм китка за мирисане аз, нито злато-човек за личен пример, скъпи мой, отче Стояне и съм последният човек, който някого нещо ще учи, особено пък на богословие. За лично смирение ще разкажа част от една история, която ти добре знаеш, но не я знаят много от другите. 

Аз ли на някого нещо ще обяснявам, особено пък на старши асистенти, докторанти и професори?! Аз ли, който преди години обрах виртуално електронната книжарница за православна литература на сем. Сивови?! И защо я обрах?! Защото, моля ти се, тогавашната ми любовница ми изневеряваше с предния си любовник, като на всичкото отгоре беше омъжена за съвсем трети човек! За свое малко оправдание ще кажа, че в началото това не го знаех последното - че е омъжена, пък нали съм с малко "женска чувствителност", спя ли с жена влюбвам се веднага... Съвсем подобна беше тази история с оная на братовчедката Мима от село, с която бе преспала цялата ни мъжка рода, а тя след като най-накрая се омъжи за човек от селото, взе че преспа с човек от съседното село... Помня родата, събрана и пияна по мъжки, съпругът й начело на масата с опечалените роднини, а единият ми вуйчо сред тъжната тишина отронва, като че сърцето си откъртва: "Тя... ни изневери!"  Същата работа почти. Но поне не бяхме рода!

Какво общо има с това Сивов ли? Абсолютно нищо! Обаче Сивов беше приятел с въпросния "полубивш" и в някои съвсем други отношения наподобяваха един друг. Така Сивов стана моята боксова круша, съвсем съзнателна проекция, понеже имах любовна забрана да споменавам главния юнак, а книгите му на Сивов, някои от които в предпечат, които "чопнах", бяха публикувани за безплатно четене в блога ми. Така радостно скочих, макар и бършейки сълзите си от любов невярна, в поредния скандал... Всички много се смяхме накрая, освен Пламен Сивов, той така се стресира, че малко по-късно написа песента си "Чурулик", подобна на старата му песен за охлюва, в която искаше да стане охлюв... А трябваше да напише всъщност песен "Обраха ме като поп", макар че, кой ли пък какво му е обрал, след като за тия книги не е дал и лев личен, та да ги превежда, печата и продава??...

Аз мога да пия ракия на едри глътки направо от бутилката, сложил пълна халба с бира на главата си. Аз мога да пия по руски на екс, мога и по китайски - докато се напикая в гуменките си... Мога, но вече не искам. И какво като не искам, достатъчно е, че съм го правил, за да нямам право никого да уча на нищо. Освен... децата:

"Нека децата от мене гледат: Дай още една цигара преди заспиване!" (от сръбски по "Рибля чорба")

Не случайно се разбираме прекрасно само с жените, децата и с лудите.

* * *

Заради всичко това нищо сега няма да излагам и да доказвам, ами само ще споделя... Може и да не съм хич хубав и добър, ама оня древногръцки, възвеличен от хуманистите стар манаф Сократ по-хубав ли е и добър? Обидно ми е някак-си, приятелю, не от тебе, ами от твоите приятели. Значи Сократ е дивен и велик, макар че е "разпечатвал" млади мъже наред, за което са му и плащали, а аз съм пълен боклук, даже не и поне Робин Худ??... Ама четохте безплатно Честъртън в блога, а? И даже не почерпихте... Всъщност почерпи ме само ти.

Сократ и гърците му са направили с тракийското духовно съкровище същото, което после и с младото християнство. Има една хубава сръбска дума "образложили" - изследвали "разглобявайки". Както казвал тракиецът и византийски генерал Велизарий, според романа на Робърт Грейвс, "йонийските гърци от малодушие смениха религията с философия". Не му стискало на Сократ да се напие като трак, па да слезе до дъното на самия ад подир Евридиката си (или заради Тракия), па събрал около себе си млади момчета и докато ги оножда, им обяснявал колко е по-велик от Орфей със своята разумна философия от неговите видения... 

Така са сторили и с младото християнство. Четири века Църквата живяла и се радвала с живата икона на Светата Троица, съзерцавала я любовно и в екстаз, тогава се появили гърците, па взели да броят и теглят Лицата на Триединството, да ги мерят и съотнасят в отварата си от духовен бучиниш. Слава Богу Светият Дух се намесил, та имаме сега едно велико, макар и гръцко, учение по въпроса, но колко разколи е струвало гръцкото упорство с византийски номера и фасони на Вселенската Църква, не ми се брои даже.

Педерастка работа, Боже прости ме, че не казах просто гръцка.

* * *

А сега да се върнем у нас...

Запознах се вчера с много интересен свещеник. От Литва. Хубаво си поговорихме.

- Православието се протестантизира у нас като дух и практики на ниво енории и чрез енориите - казвам му.
- Тоя процес е повсеместен - не ме оставя даже да довърша.

Но и друго каза той, каза го за Русия. Каза че, преди перестройката и след нея има две различни църкви православни. Преди храмът е място за молитва бил, а сега се напълнил с хора, повечето полуинтелигенти, дето били там, за да разсъждават "за нетварната светлина", за "херувимската песен" и за исихазъм... Ох, същото, да, съвсем същото!!

Проблемът е, че обявихме богословието за наука, а себе си за учени. И тогава дойдоха такива като Калин Янакиев, та образложиха богословието ни и като убиха Тайната, взеха да ни показват "какво има и какво няма" в разпорената и цинично осветлена Църква. Колкото да крещи и манифестира Калин, че е "верен син на Светата Църква", той не е, той е предприемчив авантюрист и спекулант. Не го роди Църквата, Калин го сглобиха "като цивилен патриарх и духовен водач на нацията" фондациите с Богословските Факултети. Дълбоко комплексираните, заради непрестижа в самите академични среди на тяхната "наука" и недоверието към тях отстрана на църковния народ, професори по теология се напикаха от кеф, че един "истински професор" дойде и ги нарече "колеги". И му дадоха всичко, включително и сърцевината на своите занимания, а тоя подмени богословието, уж "правейки го наука", с патериците на философията, социологията и политологията. Фалшиви патерици, чупливи, глинени нозе на железен човек. Ето как хуманитарните науки се разплатиха с богословието, заради хилядолетния терор от негова страна върху тях, излъгаха го, че е наука и после му се подиграха.

* * *

Всичко това ти добре знаеш... А защо ти го разказвам ли? При това по тоя пикантен начин?! За да карам една жена от Граовско да се смее, с никаква друга цел. Усмихни се и ти с нас.

Следва