Библейски сюжети в блога "Лирика"

11 октомври 2018

10 причини да съм най-добра брачна партия

"Ружо румена, због Тебе немам сна! Jа све бих дао, када бих знао коме си процвала!" (Драган Йованович - Драгче)
На първо място, най-добрият от всички съм, защото като се обръсна и подстрижа, свалям веднага поне десет години от възрастта си. Като се изкъпя пък, което в интерес на истината правя рядко и чак когато започна да кашлям и се задушавам от собствената си мръсотия, свалям още пет. Плюс пет години още надолу, когато взема, та отслабна. И ето ме сега - на 20!

С жените съм "хладен и тежък", освен ако не съм влюбен. Толкоз съм "хладен и тежък" (ако не се влюбя истински, което се случва веднъж на десет години), че веднъж счупиха прозореца в стаята ми в квартирата на татко, Бог да го прости (татко, не прозореца), а веднъж пък за малко не ми строшиха и главата с един остър камък.

Имаше една, дето постоянно се разделяше с приятеля си и идваше да живее при мен. Поживеем седмица, тя започне да се вглежда критично в мене веднага щом поизтрезнее и тръгне да ми намира махна. Ден по-късно вземе, па се сдобри с приятеля си и си тръгне. Тя тоя сценарий добре го познаваше и беше отработила, затова и обикновено пристигаше при мене с не повече от два чифта гащи. 

Веднъж спяла край него, а той я гледал влюбено. Бълнувала, той се заслушал нежно взрян, защото тъкмо се бяха пак сдобрили. Тя простенала насън: "Ах, Гошо!". Той се казва Пешо, аз се казвам Светльо. Гошо му дошъл в повече. Събудил я с два шамара и я изгонил. Тя пристигна посреднощ пред вратата на Татюви. Но на мене ми беше писнало вече съвсем от нея и като един истински мъж, държащ на самочувствието си, й казах, че няма да й отворя. Седя тая на двора близо два часа, пя, плака, по едно време и огън с подръчни средства си запали, щото беше късна есен. Като видя, че наистина няма да й отворя, разби прозореца ми с камък и си замина.

Втори път тая същата за малко не ме тупурдяса с един остър камък право в челото. Това стана тъй... Обажда ми се веднъж и вика:

- Идвам!
- Добре - викам аз.
- Обаче нали знаеш, - започва с условията и с женските си номера - аз съм истинска варненка и пия само маркова водка.
- Добре!

Влизам в кварталния супермаркет с 10 лева в джоба. Най-евтината водка - 10 лева. Купих си галон тъмна бира, кутия с цигари и минах през аптеката, откъдето взех три по сто грама етилов спирт от 95 градусовия. Прибрах се у мамини, разредих го в една гарафа 1 към 3 с вода и я дочаках.

- Какво е това? - пита.
- Домашна водка - викам - първокласна. Продаде ми я един приятел от Украйна.
- Ти защо не пиеш?
- За да има повече за тебе!
- Ах, че мило!

Накрая едвам я занесох до таксито, докато тя успя около три пъти да повърне пътьом, веднъж даже върху тавана на автомобила. Добре, че шофьорът се оказа разбран пич, та въпреки всичко я откара. Заради нейните "претенции" на другия ден мама Надка пък за малко да ме закара насила в наркологията, та бях на косъм да се окажа пациент, вместо терапевт в наркоцентъра, за който тогава работих. Това стана тъй - след като я изпратих оная, мама мина през стаята ми, видя гарафата и попита какво е това. И на нея казах, че е украинска домашна водка, сипвайки й пълна водна чаша. 

- Какво беше това?! - попита мама на другия ден сутринта, едвам стоейки на краката си болната ми стара майчица.
- Спирт!
- Глупости!

Показах й празните шишенца и тя... започна да крещи. Крещя през целия онзи ден и половината нощ. Искаше даже да се обажда на отец Георги Фотакиев, за да го алармира, че вече пия... спирт. А спирт пиха, както вече ти казах, само мама и оная. Бог ми е Свидетел, аз пих единствено тъмно пиво "Каменица". 

Остави я ти мама, добър човек е тя, но ще се радвам никога да не се запознаеш с нея. Ами дай да се върнем на оная вандалка гостенката ми. На следващия ден привечер излизам до кварталния магазин да си купя пак бира, а оная се задава с камък в ръка от другия край на улицата. Вече я познавах добре и знаех какво ще последва, затова легнах ничком на земята с плонж, а прелетелият над мене камък издрънча в бронята на един микробус. Трети път ме замеря с камъни наскоро, но това вече съвсем не е за разправяне!... Впрочем беше виновна, макар да нямаш никакво директно участие в това, точно ти.

И така, да обобщим: Като се подстрижа, обръсна, отслабна и изкъпя, още хващам окото. Имам и един типично мачовски подход често, който жените харесват, ако не е прекален, стига да не са откачени, а като се влюбя пък, губя го мачизма си и гледам обекта на своите чувства, като че съм дрогиран, което ти добре знаеш. Пестелив съм - с десет лева мога да почерпя всички наоколо, както вече ти разказах.

Освен всичко това, съм и приказно чувствителен. Някак даже, бих се изразил, чувствителен по женски. Едно на ръка, че пиша стихове! Ами и през ден плача със сълзи на пръв поглед за "няма нищо". Преди две седмици например бях на рожден ден у Д. Там беше и В., мой бивш хазяин и верен иначе приятел, който през цялото време повтаряше, че от една година време му дължа 53 лева. Той повтаряше все за 53-те си лева, а аз мислено бях все край тебе. Виждах те в ума си как леко се движиш, като да танцуваш и говориш сякаш чуруликаш. Да добавим към факта на тоя спомен и че вече бях изпил кило водка "Житня" и половин кило "Кайлъшка" ракия плюс две големи чаши бира (за всеки случай - да не би да взема внезапно да изтрезнея) и това, че приятелят ми В. пред очите ми гълташе, без да го дъвче, осмо кюфте. Сравних те с цялата ужасна реалност, каквато без тебе се откроява и се... разплаках. Станах и тихо си тръгнах, без да кажа "Довиждане" даже на рожденика. Но не защото имах нещо против рожденика, а защото бях разстроен. След мене счупиха с глава един прозорец и хукнаха подире ми. Половината, за да ме набият, другата половина, за да ме утешат. Накрая всички почти ме носиха едва ли не на ръце до съседния квартал у мамини. А аз пях по пътя с цяло гърло "От чего так в России березы шумят!" и не знам защо крещях "Да живей България!"

* * *

С две думи аз съм просто едно слънчице златно, макар да не е очевидно от пръв поглед, но остави ги ти идиотите да мислят каквото си щат, а ти не закъснявай да го разбереш!

Няма коментари: