"Зависимостта" в блог "Богословие" 

 В блог "Лирика" - "Остана ми една забава"

 Философските статии на Дiана Харчук ТУК

25 ноември 2018

Шагом марш! (За силата да се разсмееш)


За всичките години извън Варна, Малечке-Палечке, едно разбрах онзи ден, че ми е липсвало... Не,  със сигурност не гагаузкият страх за "едната филия хляб" и пресметливостта на варненци, не и бързината, с която жените им "дават", ако знаеш как да си "поискаш"... Не даже и презрението, граничещо с омраза дори, към софиянци... Е, да, може би и морският въздух, особено в Градината и край нея, наситен и синьо-зелен, като че си потопен в аквариум и докато дишаш дробовете ти хриптят, да ми е липсвал, но нещо ми липсваше, оказа се, много повече. А именно варненският хумор. Това е една "игра на съзнанието", понякога много тънка, друг път граничеща с лудостта... То е като миризмата на риба, без значение дали е печена, пържена, варена или сурова и като солта по кожата след цял ден на плажа...

* * *

- Какво правиш?
- Ами, ей на, работя!
- Няма ли какво друго да правиш?
- Има, ама няма с кого, затова карам... такси.

* * *

- Дъжд вали!
- А трябва сняг да падне.
- Защо? За да се пързаляме и лед да ядем ли?

* * *

- Хубаво нещо е здравословният начин на живот...
- Глупости! Средностатистическата разлика в продължителността на живота между пушача и непушача е 15 минути!... Един комшия имахме, цял живот яде и пи - ракия и вино с буретата, месо с тавите... И знаеш ли от какво умря?! Задави се с хапка пълнозърнест хляб и се задуши!

* * *

Влизаш след всичко чуто в тоалетната да се изпикаеш и виждаш на стената... лайно. Намира се на височината на кръста според средностатистическия човешки ръст. Няма как да се озовало там по естествен начин. Когато се наведе, никой не сере "перпендикулярно", нито има начин да сере, докато подскача... Няма друго обяснение, освен че някой се е изсрал върху картон или ламаринена плоскост и сетне е хвърлил "съдържимото", плесвайки го по стената. Но защо?!... Мислиш и размисляш и докато си в заинтригувано неведение, се връщаш в работната чакалня при колегите си и чуваш разговор, от който разбираш, че колективът е в конфликт с... чистачката. Тя регулярно им прибира електрическата печка от чакалнята, все "забравяйки" да им я върне, а те пък...

* * *

Четеш заповед на г-н М-ов на стената. Сериозна, с подпис и с печат. А в празните бели полета край нея "надписи" с маркер: "М-ов да лапа бахура!" и пр. Онемяваш, питаш как така и чуваш отговор:

- Това нищо не е! На М-ов му бяхме направили приживе некролог и го бяхме разлепили по всички спирки. Той ни нареди да го почистим, но никой не го направи, така че, му се наложи да наема с лични пари специална фирма да почиства...

* * *

Смешно, но грозно. Грозно, но пък смешно... Но кажи ми, Малечке-Палечке, кое е по-грозно, даже без да е смешно - това ли или другото: да дочакаш игумена (средностатистически някой-си игумен, не някой конкретен) в средностатически някой български монастир (пак не конкретен) и да слушаш с часове хвалбите му каква интрига с шайката му били направили, в каква далавера успели, какъв гешефт завършил неочаквано добре за кликата му?!... 

* * *

Но стига, че почва да става сериозно, а аз съм решил да те разсмея сега.

20 ноември 2018

Вот начало команда "Огонь"!


Хубаво е да си кондуктор на смяна във варненския автобус 14... Обиколна е линията, минава през цяла Варна... Минаваш по няколко пъти дневно покрай адресите на всичките си бивши варненски жени и любовници... Заглеждаш се по балконите им и установяваш, че всичко си е същото от 20 години насам... Сещаш се за заричанията им, че ще станат истински принцеси или най-малкото ще прокопсат в момента, в който си тръгнеш от живота им.... Гледаш, гледаш... Нищо такова не виждаш и се усмихваш. Някак си мило и хубаво ти става, Боже прости!...

* * *

Честит ви нов свети синод.! Нов и обнадеждаващ, също като Партията на Лилов - "обновена и дистанцирана" от... себе си...

Имаме значи, Неврокопската шайка "духовни" "деца" на много "благочестивия" о Бозе п. дядо Натанаил в три епархии. Слагам в кавички и "благочестив", и "духовни", и "деца", защото нонсенсът е стократен в случая - това са все участници или неми съглашенци в убийствата на свещеници в Неврокопско, понякога много брутални и зверски, от времето на "междусинодните" войни и боеве с разкола от 90-те. 

След това имаме кликата на "меките китки". Неин фронтмен е циганинът пасивен педераст Киприан Страрозагорски. Защо е фронтмен ли? Защото го асоциирам с Азис. Асоциирам го с Азис, понеже е... диригент. Кликата се състои от Софийския митрополит, нине здравствиющий свещен травестит Неофит и неговият "мъж" Ачо от Русе, като огледалната им проекция е нине здравствующият варненски митрополит в Русе Наум и софийският му "мъж" Боби Цацов с детето им кученцето Джони-Боби... 

Но ще каже някой: "Стига вече с тия педерасти! Това твоето мяза вече на фиксация! Кой какво в кревата си прави, си е негова работа, стига да не е публично и явно!", както казваше един вече бивш приятел архимандрит... Но аз с педалите нямам проблем, даже ги защитавам от издевателствата на разни "недоправени" националисти и "консерватори". Обаче взеха да ми идват твърде много. Особено в последно време. Клонират се, мама им стара, а и днешните педали не са като старите. Старите бяха ерудити, с по пет-шест владени езика, педерастията им беше "интелектуална и артистична поза", нещо като у Оскар Уайлд. А днешните са чисто и просто содомити, станали такива от пресищане, безделие или от кариеризъм,... 

Сериозна работа са днешните църковни педали впрочем. Ето, например съвсем скоро попаднах да стара информация и се смях от сърце. Двама взепризнати (при това всеизвестно крадливи) педерасти - споменатият Ачо и еп. Поликарп, участвали сравнително наскоро в "анализирането и инспекцията" на църковния скандал "Гинкагейт", заедно със специалист-икономист, споменатият архимандрит: Ти да видиш! Педерасткото лоби в БПЦ вече работи и със... свои специалисти!

За наша радост в синода имаме и "богословстващ митрополит" - мечтата на моите многоучени приятели от ВТУ. Той е добър проповедник, приличен апологет, а ако беше прочел и Бибията, може би щеше да е и богослов. Но във СУ, където е завършил, ги учат, за съжаление, не да четат Библията, а да си мислят, че са се научили да я тълкуват, без да са я чели. Не бъдете строги с него. Той е от Ямбол. А както е казал един стар поет от Късния соц: "Провинцийо!! Дълбок запас от благи намерения!"... Кой е той ли? Няма да ви кажа!! Страх ме е, близо съм му! Ще кажа само, че изяждал по цяло агне да сядане, заради което тежи не по-малко от 650 кила. Ако питате "благочестивите" мирянки от епархията ми обаче, той тежи толкоз не заради прекомерно ядене, а заради "природно нарушена обмяна на веществата". Ха, точно както Николай Пловдивски е с байпаси и диабет под Петдесетгодишна възраст не заради кокаин и синтетична дрога с алкохол, ами заради стрес, според пловдивските "благочестиви" мирянки....

Накрая имаме тримата останали "стари" - Гавраил Ловчански, Йоаникий Сливенски и Йосиф Американско-Канадски (други двама въобще не броим, щото нито са за броене, нито за помнене - Григорий Великотърновски и Игнатий Плевенски по прякори съответно "Кюфтето" и "Ебляка"). Йоаникий чете собствените си книги, а Йосиф чака ръкопляскания. 

Гавриил пък още чете Макс Вебер, когато почти изтрезнее. 

Господу да се помолим Гавриил да изтрезнее напълно!!