За всичките години извън Варна, Малечке-Палечке, едно разбрах онзи ден, че ми е липсвало... Не, със сигурност не гагаузкият страх за "едната филия хляб" и пресметливостта на варненци, не и бързината, с която жените им "дават", ако знаеш как да си "поискаш"... Не даже и презрението, граничещо с омраза дори, към софиянци... Е, да, може би и морският въздух, особено в Градината и край нея, наситен и синьо-зелен, като че си потопен в аквариум и докато дишаш дробовете ти хриптят, да ми е липсвал, но нещо ми липсваше, оказа се, много повече. А именно варненският хумор. Това е една "игра на съзнанието", понякога много тънка, друг път граничеща с лудостта... То е като миризмата на риба, без значение дали е печена, пържена, варена или сурова и като солта по кожата след цял ден на плажа...
* * *
- Какво правиш?
- Ами, ей на, работя!
- Няма ли какво друго да правиш?
- Има, ама няма с кого, затова карам... такси.
* * *
- Дъжд вали!
- А трябва сняг да падне.
- Защо? За да се пързаляме и лед да ядем ли?
* * *
- Хубаво нещо е здравословният начин на живот...
- Глупости! Средностатистическата разлика в продължителността на живота между пушача и непушача е 15 минути!... Един комшия имахме, цял живот яде и пи - ракия и вино с буретата, месо с тавите... И знаеш ли от какво умря?! Задави се с хапка пълнозърнест хляб и се задуши!
* * *
Влизаш след всичко чуто в тоалетната да се изпикаеш и виждаш на стената... лайно. Намира се на височината на кръста според средностатистическия човешки ръст. Няма как да се озовало там по естествен начин. Когато се наведе, никой не сере "перпендикулярно", нито има начин да сере, докато подскача... Няма друго обяснение, освен че някой се е изсрал върху картон или ламаринена плоскост и сетне е хвърлил "съдържимото", плесвайки го по стената. Но защо?!... Мислиш и размисляш и докато си в заинтригувано неведение, се връщаш в работната чакалня при колегите си и чуваш разговор, от който разбираш, че колективът е в конфликт с... чистачката. Тя регулярно им прибира електрическата печка от чакалнята, все "забравяйки" да им я върне, а те пък...
* * *
Четеш заповед на г-н М-ов на стената. Сериозна, с подпис и с печат. А в празните бели полета край нея "надписи" с маркер: "М-ов да лапа бахура!" и пр. Онемяваш, питаш как така и чуваш отговор:
- Това нищо не е! На М-ов му бяхме направили приживе некролог и го бяхме разлепили по всички спирки. Той ни нареди да го почистим, но никой не го направи, така че, му се наложи да наема с лични пари специална фирма да почиства...
* * *
Смешно, но грозно. Грозно, но пък смешно... Но кажи ми, Малечке-Палечке, кое е по-грозно, даже без да е смешно - това ли или другото: да дочакаш игумена (средностатистически някой-си игумен, не някой конкретен) в средностатически някой български монастир (пак не конкретен) и да слушаш с часове хвалбите му каква интрига с шайката му били направили, в каква далавера успели, какъв гешефт завършил неочаквано добре за кликата му?!...
* * *
Но стига, че почва да става сериозно, а аз съм решил да те разсмея сега.
И пак приликата с Никанорчо е напълно случайна, нали, бе, продажнико? Страх лозе пази, а? Нали си уж голям смелчага!
ОтговорИзтриванеАбсолютно случайна, да!
ОтговорИзтриванеЧе от теб какво слушаме толкова години бе? Само лайна и помии по вентилатора, насосани и доизмислени, спорет както си направил варненската сметчица. Нищо де, ние те обичаме такъв, щото ни разказваш за възелина и носиш на плюнки. Малко е долно от наша страна, ама оправданието ни е че си неприятен.
ОтговорИзтриванеХубавото на попските вицове е, че поповете могат и да те оставят да умреш от глад и да не те погледнат дори с презрение, докато има такива, срещу които и една шега да си позволиш, ще те смачкат буквално. :) Палечка.
ОтговорИзтриване