"Зависимостта" в блог "Богословие" 

 В блог "Лирика" - "Остана ми една забава"

 Философските статии на Дiана Харчук ТУК

30 декември 2019

Благотворството на митр. Йоан Бурето и попските бандити във Варна


Много, много отдавна, чак около миналия петък, както би казала оная тъпа английска мечка Пух, любимец на всички джендъри (точно както онова френско леке Малкият Принц е на курвите и психоложките), вечерта в около 18.30, след като изчислих до последната капка алкохол в кръвта си, така че да се крепя някак на границата на привидната трезвеност, тръгнах, за да участвам в петъчната дискусионна беседа в новия храм, който посещавам във Варна, храм с малко особен статут църковен, но все пак единственият, в който все още ме търпят, че даже изповядват и причастяват. Напия ли се, ставам знаете осбено диалогичен и готов за всякакви беседи! Щом пристигнах, свещеникът мило ме посрещна и се оказа, че заради празничните дни, беседа няма, ами неколцина видни енориаши са се събрали в малката стаичка до залата на параклиса им и в непринудена дружеска обстановка пият по чаша вино. Поканиха и мен. Голяма грешка!

Сипаха ми хубаво и силно домашно вино. Но това бе критичното количество, което не просто ме бутна от границата на привидната трезвеност в откритото пиянство, но направо ме блъсна в бездната на предсъществуванието сред динамиката на "необразуваното ми още естество", както би се изразил Древният Псалмопевец.

- Може ли още една чаша? - попитах аз одрезгавял.

Обаче свещенкът явно видя, че носът ми вече свети като Александрийския фар, чрез който Клеопатра дава светлинни знаци на Марк Антоний, че хич не е време да се появява точно сега в Египетско и че в очите ми триста дяволи вече хоро вият, че положението сиреч става "Jебем ти и Jегипту, и Александриjу, и Библиотеку, и сви књижара на триста метара около кући", затова мило ми рече:

- Хайде да не прекаляваме!

Намусих се, мълчах три секунди, па най-просташки го попитах:

- Добре де, ама ти сега, така и не разбрах, имаш ли аргос от дядо Кирил или нямаш?!

Усмихна се равеселен, ама на мене ми стана неловко в потъмнялото ми, но и спорадично проискряващо съзнание, затова се изправих и тържествено заявих:

- Джентълмени, аз си тръгвам.

И подадох всекиму ръка по английски.

Три минути по-късно в английския двор на сградата паднах на дясната си скула точно пред магазинчето за герданчета и сувенири, както уверено и нашироко крачих с ръце в джобовете, което може да се види ето тук, на тази снимка, която още показва следи от събитието:
Горе-долу сещам се кога и къде също си навехнах кутрето на лявата ръка, защо обаче ме боли, като да е натъртена, лявата буза на гъза, нямам абсолютно никакво обяснение, освен подозрението, че задето на връщане към вкъщи минах покрай светата митрополия, а дедо Йоан Бурето сега си е във Варна... Напънал ме е (без да помня), аз съм се дърпал и... ето ти контузия встрани, а не централно, слава Богу! Това обаче е просто хипотеза.

То последното може и да е хипотеза, ама това хич не ми попречи в неделя, след като се черкувах пак при новите си приятели, които се оказа, че въобще не съм разсърдил ни с вида, ни с остроумията си, да ида право в книжарницата на хр. "Свети Архангел Михаил", за да се карам съвсем трезвен със старите си приятели. Застанах точно под портрета на дедо Буре, който стои от дясната страна на бюрото на свещ. Василий Шаган в стил "Седи отдясно ми, докле положа враговете ти в подножието ти", дето би рекъл пак добрият стар Псалмопевец и започнах:

- Гледай го ти него, свил тия малките свинските очички зад гейските си очилца и имитира мисъл. Грух-грух! Ямболски чукундур!

Тогава се приближи Ванката - местният главен благотворител и усмихнат попита:

- Искаш ли да ти дадем все пак от коледните пакети с вкусотии за нуждаещи се?

- По-дебел от тебе е само Емо А.! - контрирах го при същото предложение предния следобед.
- Ти познаваш ли Емо?! - озадачи се тогава.

Реших да не му казвам, че не само познавам Емо, ами му дължа и почти 500 лева, че не веднъж с една компания църковни обесници у тях тъй сме се напивали, че сме се изпокарвали (по-точно аз съм се скарвал с всички едновременно), защото бездруго нямаше да ми повярва. След като чух обаче, че Емо е замесен, изведнъж сега проявих огромен интерес към въпросните "луксозни пакети".

Това са продуктите от коледната инициатива на храм "Свети Никола" във Варна - празнични пакети за бедни, с която владиката и свещ. Василий Шаган особено се гордеят:

1. Месните продукти са консервите с пастет - едната с "Пастет домашен" е в приемлив срок на годност - 30.09.2022 г., срокът на Пастет "Апетит" обаче е нечетлив. Животът на оригиналния немски салам слайс на "Камко" от 150 гр. изтича след три месеца и нещо - 21.04.2020 г., а на полусух шпек "Стефанов" от 150 гр. на 7.04.2020.

2. Сиренето ще умре на 21.04.2020 г., а маслото 12 дни по-рано - на 09.04.2020 г.

3. От сладкишите слънчогледовата тахан халва ще почине след по-малко от месец - на 25.01.2020 г., локум "Сладки времена" с "вкус пъпеш" значително ще я надживее до 1.05.2020 г. Бисквитки Samyeli са помежду им - габардясват на 16.02.2020 г. Суха паста Sweet plus обаче отдавна е починала - 24.09.2019 г. и й личи!!



Същият инак свестен  (сякаш) човек Емо от склада си за храни наедро преди години даряваше продукти за препитанието на обгрижваните в православния наркоцентър. И пак с изтичащи или изтекли срокове на годност. Вие Емо не го съдете - това имал, това дал, ако мислите, че е без проблеми, щото е богат, лъжете се. A що (и дали) чрез черквата се опитва да си ги решава, си е негов проблем.

Питайте свещ. Васенка Шаган и дедо Хуан Бурето обаче защо рекламират епархийската благотворителност по сайтове и медии, след като това в същината си е подигравка с бедните и с децата им. И не се подиграва Емо, ами те, щото можеха не от Емо да искат, ами от някой хипермаркет да купят. Питайте и поп Гошо Фотакиев защо, след като събира по близо хиляда лева от около петнадесет човека ежемесечно с минимализирани до крайност разходи и големи общински субсидии, частни дарения и от НПО-та, за да ги "превъзпитава", ги храни с продукти, които в по-голямото си количество са за изхвърляне.

А инак Йоан Бурето това лято и в Аспарухово бе. Пред енорията на храмовия празник за всеобщо умиление на миряните се обърна към наркозависимите мило и топло:

- А след малко ще видим какво да направя за вас, момчета и момичета...

Какво да направиш ли?! Да спреш да обираш с поповете си родителите им, ямболски боб-тулуп!!!

27 декември 2019

Богохранима Варна и сектите по "Дванадесетте букви от азбуката"


Вървя си аз днеска покрай Районния Съд във Варна и решавам да седна на една пейка в градинката пред него, за да... взема въздух. Ракията е 4 лева половинката (домашната при бабите край пътя, които я продават, докато предлагат връзки лук, ябълки или цветя), знаете (а ако не знаете, да знаете), а аз и 4 лева нямам свободни, нито даже 2, но пък има въздух в тоя шибан град, колкото си щеш.

Сядам, обръщам се встрани и... Книга! Забравена или захвърлена. "Бежещим през годините" на издателство "Христо Г. Данов" - Пловдив - сборник с автентично (записани) родопски мъдрости, истории и хумор.  На страница 26-та се намира историята "Главен Даскал", разказана от Г. Чечев и записана от Г. Петков. Зачитам се.

Брат му на главния герой станал селски даскал (в турско време) в с. Ветрен Пазарджишко, а той се чудел какъв занаят да хване. От брата си знаел около 12 букви от българската азбука (горе-долу до половината азбука, както сам се изразява), затова отишъл в едно Самоковско село, срещнал се с местните чорбаджии и им казал, че също е даскал. Пазарили се колко гроша годишно да получава в добавка с по парче сланина, "когато заколят прасето", от всяка къща, желаеща да изучи децата си.

Така в Самоковско "преподавал" до Коледа, когато се "свършили буквите, дето ги знаел" и преди да разберат, че не знае и буква повече, решил да избяга. В една безснежна нощ нарамил цяла торба със сланина и тръгнал да излиза из селото. По пътя лавнали селските кучета. А той, за да ги умири, на всяко хвърлял по парче сланина и тъй се измъкнал.

По пътя от с. Белово за с. Ветрен го пресрещнал брат му, когото своевременно известил, че бяга при него. Дал му брата да облече неговите (даскалски) дрехи, а като стигнали Ветрен, известил чорбаджиите там, че води "главен даскал" нагости. Станал страхотен "купон" - хората го посрещнали не само със сланина и печено месо, ами с "менчета ракия и котлета с вино". Свършил "празникът" и нашият тръгнал пак за Белово. По пътя върнал на брат си "даскалските дрехи" (шото ентусиазираният от високото посещение народ го изпратил чак до нивята) и нахлузил пак своите чешири (потури). Така се свършил с неговия "даскаллък".

* * *

Същата история като с варненските ни попове днес. И те знаят по 12 (някои даже и само по три) букви от цялата "Азбука на вярата", обаче са си основали повсеместно секти на "Дванадесетте букви", щото и чорбаджиите ни продължават да са неграмотни във всичко друго, освен в алъш-вериша, така че и с топ не мож' ги мръдна от превзетите "села" местните ни "просветители", дето и съвест нямат, за разлика от оня, затова и знаят всичко, което не знаят, бедни мой, Сократе...

25 декември 2019

Олеле, то май излезе вярно! (Хайдуци - баща и син)




















Разглеждам сега снимки и разни стари кадри от телевизионни предавания. Чертите сходни, сходна походката. Зачитам се в стари публикации около кончината и опелото. Монашеското опело на набедения за биологичен баща извършено било от тогавашния митр. Натанаил от Неврокопска епархия и от викарийния епископ (Знеполски) Николай от София - набеден за биологичен син... Намекват ми го ясно и източници, които няма да цитирам.

Какъв ли скандал сега тече в синода между Варненски Йоан и Пловдивски Николай?! Ако помните, в по-ранна публикация посочих (ТУК) индиректно Йоан като инициатор на слуха, стигнал до мене не случайно (според мен), че митр. Геласий е биологичен баща на митр. Николай... Ценил ми някой акъла, решил че непременно ще го напиша това, щом го чуя. Ама не преценил добре как ще го напиша - цитирайки го. Тц!

Дали в синода четат блога ми?!

- Г-н Ангелов, аз лично нямам нищо против блога ви, но един мой събрат в синода на почти всяко заседание крещи по ваш адрес, заради публикациите в него и иска за вас отлъчване или епитимия!

Това са думи на Варненски и Великопреславски митр. Йоан в личен разговор с мен през 2016-а година, в които подизирам, че визираше именно митр. Николай.

- Не подозирах, Светльо, че толкова хора четат блога ти - казва ми архим. Никанор в края от първата третина на 2018-а година, а в края на втората третина възкликва - От синода те ненавиждат!

- Особено силно те мрази митр. Йосиф Американски - вика ми наскоро свещеник от български произход в чужбина.

- Отречи се публично от това, което си написал! Не е късно! - крещи горе-долу оня ден свещ. Василий Шаган, гагаузкият "апостол" на коптите във Варна - Напиши пак в блога, че си го писал мъртво-пиян!

Последният май искрено ме обича... Е, обичам го и аз, но повече обичам себе си, затова и ще се отстоявам, ако ще не само срещу всички, но и въпреки всички. Сбогом, приятели, не тъжете за мен, ще си намеря нови.

А на Йоан Варненски ще река оттука: Е, владико, преди Николай ти е крещял заради мене, почти без да си виновен. Сега ти крещи, но вече има за какво. Нищо, ти си свикнал! На мене например ми крещи някой само един-единствен път, сетне чува такива неща, обикновено със спокоен глас, от устата ми, че сам не иска повече да ме види нивга в живота си. Но различни хора сме и в това е... красотата на православието, богослове наш самороден, проповеднико велегласен, патрирахо бъдещ... в сънищата си.

23 декември 2019

Аргос искам за поп Василий Шаган (причастява еретици)


Нямам църковен чин на епитимия (със съответната молитва), няма и отлъчване, няма даже и изповед... Чакали да се "разкая"...

- Добре, - рекох аз - ще се разкая, ще ви кажа в изповед, че ужасно съжалявам, дето съм ви наранил с това, което съм ви казал...
- Не! Трябва да е публично! И трябва да се отречеш пак публично от това, което си казал!

Абе я си гледайте работата, че да не кажа "Вървете по дяволите". Нито съм аз Галилео Галилей, нито вие сте повече от едни квартални мишоци.

* * *

"Целувка като тая на Иуда няма да Ти дам, нито Тайната Ти, Христе мой, на враговете Ти ще издам"

* * *

Причастих се (след като се изповядах), хубаво беше мястото, помня го отпреди близо 15 години. Пак си беше същото (със същите хора, макар доста поостарели), със същия свещенник. Литургията православна (с някои иновации - съвсем старите впрочем) - заедно с православните икони на олтарната стена (съвсем по канон), картини с религиозни сюжети (по Дюре) по корабните стени, статуетки на светците и на Богородица в католишки стил в имповизирания притвор.

По време на причастния канон се пеят ония песни, дето и ние ги пеехме (с протестантски произход, неутрален конфесионално текст и староградски аранжимент), преди да ни наложат своя "ограмотен идеологически вкус" разните там функционери с техните "старо-византийски маанета", които вкъщи си слушат чалга и гърмят из дворовете си с пищови, но в черква искат да ги разпознаваме като най-източноправославни, братовчеди на самия св. Йоан Дамаскин едва ли не... То затова и в храмовете им текучеството е тъй голямо - всякога са пълни, но на всяка втора-трета година пълнещите хора са все различни - старите си тръгват, като разберат, че братовчедът на св. Йоан Дамаскин е всъщност сестра на бай Мангал и метреса на сатаната.

"Целувката на мира", която "у нас" си дават "по православному" поповете зад затворени Царски Двери и спуснати завеси пред Олтара, докато съскат и един другиму си търсят по турски чалъма (и калъча), се размени сред цялото Събрание, като свещеник и дякон излязоха сред присъстващите в Кораба на Спасението, за да я разменят с всички богомолци.

Накрая (след литургията) слушахме "Не, за нищо не съжалявам" на Едит Пиаф и няколко рождественски песни на испански, италиански и английски от професионални певци. Чухме и една любовна. Накрая имаше на изхода почерпка с вафлички.

Пред Големия вход свещеникът помена "нашия православен епископ, който Си ни подарил да преподава вярно словото на истината". Не дочух и питах около себе си:

- Кой епископ той спомена?!
- Никого конкретно, - рече ми един.

А една баба се навед към нас, кикотейки се:

- Не му казва името на епископа, щото тоя епископ е... нелегален.
- Какво му се връзвате на тоя? - обади се някаква кака от задния ред, имайки предвид очевидно мен - Гъбарка се с вас, всичко му е ясно! Ама като знае толкоз, питайте го що се нарича с името на "френски кралски мускетар", като тая институция не съществува от 400 години, заедно със самата френската кралска.

Загледах я, позната ми се видя.

Права е жената. Тоя свещеник "чака" епископ, който ще преподава вярно (верен сам Нему и само Нему) Словото на Истината, както аз се "бия" в Името на Краля, който си е тръгнал.

* * *

Тъй, причастявам се в черква, която не поменава владика по име. Това нищо не е - бял кахър, искам да ви известя също, че преди седмица-две (три назад по-точно), свещеник Василий Шаган на неделната литургия в хр. "Свети Архангел Михаил" причасти копт-монофизит.

Това стана съвсем случайно и ето така...

Седя си аз на света литургия там, кръстя се всякога, колчем чуя "Отца, Сина и Светия Дух" и си викам сам в себе си: "Светославчо, дошъл си тука и простотии не бива да правиш. Ще почакаш, причастие няма да ти дадат бездруго (няма нужда да ходиш пред Потира, за да правиш там магарии), ама ще ти дадат нафора (антидор), после може и запивка (светена вода и вино) и ако си достатъчно бърз, ще се нагълташ "по обичая си" със сто-двеста грама "Кагор", преди иподяконът да се усети какво става и да ти издърпа канчето от ръцете. После ще има почерпка - сладкиши, вафлички, може даже и домашна баничка, донесена от някой "брат в Христа" в книжарничката до храма. А може Марто Димитров псалтът и шише ракия да извади..."

И в тоя миг, докато се смирявам, влиза самата "простотия", намирайки ме лично.

Индиец!

Истински индиец, ако щете вярвайте, родом от Британия. Студент по медицина във Варна. Православен, както се заяви, на име Ален.

- Итс ис ортодокс чърч?
- Йес, ъвкорз?!

(Пера и английски, ако не знаете, пера-недопирам, ама ме разбират)

- Иф ю лан гив сакраментс?! - питам го по някое време, щото дяволът си няма друга работа.
- Йес, йес! - оживява се.

Веднага се вмъквам в олтара и заявявам на поп Василий Шаган, че в Кораба има един православен индиец, студент по медицина, който иска да се причасти. Знам какво да кажа. Те в село Тераклия - гагаузкото молдованско село, от което е родом, постилат сигурно червен килим, щом чуят още, че иде лесничеят, а чуят ли за студент по медицина от Индия, вероятно волове за курбан колят.

Причасти го. Честитихме си.

- Конгречулейшънс - викам му и му обяснявам, че това е една наша традиция тука.
- Вери найс традишън! - вика оня.

Прекръсти се. С три пръста, ама наобратно - отляво надясно. Копт.

Искам аргос (тримесечно запрещение да служи) за поп Василий Шаган, задето причасти копт-еретик. Поговориха си, не ме интересува колко добре са се разбрали "кой какъв е", виновен ли съм аз, че Васил от Тераклия не знае и бъкел английски!?

21 декември 2019

Християнки (сръбски за Граовка с Югорок, вместо Бане Кръстич)


Мани го ти Ми(у)е Китич, Ружо Румена, с неговото "Кило горе, кило доле", зная аз, че ако в Перник имахте "Арена Армеец", щяхте страшен концерт да му организирате, ама аз знам и двама много по-хубави от него. Бора Чорба (вокалист и създател на групата "Рибля чорба" и Желимир „Желко“ - Бебек от "Бjело дугме" ("Бяло копче")

Питали веднъж Бора що си е кръстил групата "Рибена чорба", а оня обяснявал - "Като ми хрумна, бях в един басейн пиян и напушен с трева, който беше пълен с жени. Почувствах се като в рибена чорба". 

Сърбите наричат путката "риба" (както ние й викаме "слива"). Ние не знам що й викаме така, ама моментално разбрах що сърбите й викат "риба", докато го чух, разбрах що - оказа се, че носът ми никога не ме е лъгал - секретът (по научному даже) бил съвсем същият.

* * *

Влизам веднъж в кварталния магазин в Белградското предградие, дето квартирувах и от вратата виквам на продавачката зад щанда:

- Дай ми рибу! - в интерес на истината исках хек (ослич по тяхному) и скуша (по тяхному скумрия), за да си сготвя рибена чорба. 
- Кою рибу? - пита оная, защото подценява сръбския ми.
- Твою рибу!

Всички много се смяха, а аз по-късно наистина й "изядох рибата". Ядох, та преядох, докато татко й не ме изгони с въздушната пушка (хубаво, че не ме уцели) и две насъскани немски овчарки (хубаво, че не ме догониха) на третото денонощие, като се прибра от село и разбра, че съм българин:

- Увек нама сте ви бугари набийели нож у леджа! - крещя, помня, докато прескачах по боксерки дувара.

А "ножът" не беше "набит" у "леджама" (в гръб), факт. Даже не беше и "у рибу", "него у устима", спомням си. Ама върви се обяснявай с ядосан сръбски селянин, пушката му и двете му злобни кучета.

* * *

А Желимир - "Желко" има една много хубава песен. "Селма" се казва. Изпращал я въпросната Селма от Сараево с влака за Белград и в припева я "предупреждава" - "Не осланяй се на прозор!" Така се провесвала да го гледа, че той се уплашил да не вземе да падне... За босненците сръбските вицове са като за нашите шопи - иронизират ги като тъпи. 

Тъп, тъп Желко, ама симпатичен, не мислиш ли?! На мене ми е по-симпатичен от Бора Чорбата.

* * *

Не ми е добре, нали ти казах? Не, не разбирам жените. Ще ми ги "обясниш ли"??

* * *
"За добрим конйе прашина се диже - дай йош йедну цигарету пре спаванйа! Нека се деца на мене уче, йош йедну цигарету пре спаванйа!" (Бора Чорба")
* * *

Тя беше от Северозапада, тъкмо на 18 станала, а аз на 25. Гостува ми преди много години във Варна. Аз пия бяло вино, щото няма червено. На плажа сме.

- Що пиеш? - пита ме, понеже беше протестантка и въздържателка.
- Харесва ми.
- И какво му е толкоз хубавото?! Все едно и също.
- О, - рекох й - има много различни начини да се пие!
- Нима?!

Вместо да й обяснявам, излях половината, останало в шишето, по раменете и гърдите й. Сетне се пресегнах с дясната ръка и вкарах показалеца и средния пръст в "пещерата на медените капки", дето се намира на два пръста разстояние от "двореца на шоколада" (където малко по-късно "въдворих" пък безименния и кутрето), докато с палец правих "магии" по една много особена... пъпчица малко по-нагоре под пубиса, обирайки с уста виното по гърдите й.

- Хм, - рече тя, като обра накрая с пръсти струйките вино, стекло се по слабините й и ги осмука - наистина не било лошо виното...

* * *
"Те ночи кад умрем, кад ме стижу потере - курве судбине и када уджем иззад Онога, као у Родбине" (Желимир - "Желко")
Знам, че си поиска превод на Бане Кръстич от "Гарави сокак". Но не можах да намеря подходящ, намерих това в сърцето си. 

Нали ти рекох вече, че не ми е добре?!

* * *

И двамата на по 27, аз пия, тя ме гледа влюбено. По едно време вкара ръка под колана ми. Очаквах нещо хубаво, а се оказах с пръста й в задника си. Тя се кикоти, а аз опулен - не смея не да кихна, а даже не мигам, за да не стане някоя "беля".

* * *

- Много ми е интересна темата с Антихриста, - вика ми С. - сигурно като дойде, ще почне да изнасилва нас християнките! - тя също беше православна, като предната - Но това няма да ни се брои за грях, щото ще е насила.
- Сигурен съм, че тебе лично ще те разцепи с големия си червен член! - казвам й, щото бях пиян.
- А защо червен? - полюбопиства.
- Щото Антихристът непременно ще е анархо-комунист.
- Ау! - викна, но в гласа й се четеше всичко друго, освен страх.

А мама в тоя миг стояла пред вратата на стаята ми, за да слуша, щото С. от самото начало не й вдъхнала доверие. Разви бушона, спирайки тока в стаята и рече, че къщата ни не е бардак, след което ни изгони.
"Само две жене че се пробуде - йедна йе моя мати, она че плакати, друга си ти, ти 'чеш ме клети" (Желко)
* * *

Леля П. пък гонеше 40, докато аз пълнех 25. Беше римокатоличка от Дунава. Добре ни беше заедно, ама понякога ме плашеше. В определени моменти крещеше, виеше, блъскаше си главата във възглавницата и се въртеше като настъпена змия. Понявга съвсем реално се страхувах да не се извърти и да ми отхапе главата от раменете. От католици всичко можеш да очакваш. Затова я зарязах.

* * *

- Искам да стана мъничка, съвсем мъничка, като зпетайка, за да живея на... оная ти работа - рече ми Д., която пък смяташе, че е виждала нетварната светлина.

След такова "обяснение в любов" три денонощия мълчах и пих, без да кажа или да напиша нищичко, онемял като пред самата благодат, прости ми, Боже!

* * *

"Лако йе живети и умрети,  тежко йе чекати возове, кои тумараю!" (Желко)




20 декември 2019

Григорий Кюфтето краде, та се къса




След като с десeтки години наред митр. Григорий Кюфтето - едно мръсно и дебело нещо прибира запалтите на поповете във Велико Търново, за да плаща на апартаментите си с курви, сега им прибира и надбавките, които Бойко им отпусна като за "учители". Григорий казвал: "Не заслужават, щото не преподават."

A според мен тоя не заслужава да ебе безплатно, щото е нисък дребен черен трътльо. 

Поздравявам го от бялата си висота - Прости, Боже за расизма ми!

18 декември 2019

БПЦ от Варна до Русе (отец В. Дон Жуана и Боби Цацов Маркизата)

"Направихме от Русе столица на хомосексуализма" (Ловчански митр. Гавриил пред покойния отец Димитър Амбарев по повод избирането на еп. Наум за Русенски митрополит от светия синод)
И тъй, какво имаме във Варна? Имаме си владика, който е в плен и е заложник на двама-трима амбицозни, агресивни и безскруполни свещеника (всеки от всичко това по свой начин), а това е впрочем нещо, за което митр. Николай е предупреждавал Йоан Варненски още на тръгване от София за Варна, че ще се случи. По мое инфо от Софийска епархия думите на Лудото Коле (лудо, лудо, ама хитро) били: "Онези силни варненски попове сега ще те изядат".

Получавам в момента поздрави и предложения. 

От Великотърновска епархия ми предлагат да ми разкажат в детайли за любовните похождения на единия настоящ варненски вип-поп от студентските му години там "с дати, имена и детайли". Доколкото разбирам, надминавал е и мене, и приятеля ми поп Георги Фотакиев... Не бързайте, жени мили, да ме жалите. Аз пак съм вашият шампион, щото с пари и расо  всеки може (а знаем, че за мнозинството жени, от които вие, моите любезни читателки правите изключение, духовната власт и парите са силен афродизиак), а аз го мога с одърпани дънки, лекильосана тениска (или риза с петна от кафе, вино и ракия по нея на по две недели), пет стотинки в джоба и често дори с насран гъз. Който може, го може. Някои феите са ни целунали още с раждането (при това май "с език"), затова и други, ако ще "срещу нас да тичат", пак няма да ни настигнат... 

От Пловдивска епархия пък ми подхвърлят не много сигурната информация (както сами признават), че варненският отец В. не е точно бесарабски българин, ами по-скоро молдованец от български произход с гагаузка кръв, което пък обяснява, ако е тъй, неговата физическа красота. Че е хубав, хубав е, няма спор. Ама пък аз съм по-интересен. И по-умен. Много по-умен. Както и да е.

* * *

Да оставим сега Варна и да се прехвърлим в стария аристократичен български град Русе. Боби Цацов (фотограф и любител църковен историк) вече не живее заедно с "жена" си митр. Наум в митрополията. За да не продължава да скандализира русенското свещенство съжителството им, е преместен от Наум в апартамент под наем. Наемът, разбира се, го плаща митрополията. Интересно при кого живее "детето" им - болонката Джони-Боби, но още по-интересно е, че Наум и Боби (по прякор Маркизата) в момента издават заедно в съавторство книга с текст и фотографии върху историята на БПЦ.

Фотографиите са откраднати (с присвоено авторство) от Цацов от архива на БАН и от личния архив на Иван Дуйчев, а текстът  към тях е чопнат от Наум от покойния проф. Георги Бакалов. Заслужава си да чуете как Цацов е провел брилянтната си пиратска операция. Тъй като в църковно-историческия музей, който е подведомствен на светия синод, нямало как да влезе и ползва свободно архива, без решение на целия синод, Боби цъфнал в БАН и се представил за служител на въпросния музей, какъвто не е. Избухнал впоследствие страшен междуличностен скандал, щото Боби се представил и под чуждо име.

Въпросната книга, оценена от "авторите" и издателите си на 70 български лева, сега са задължени да закупят всички храмови настоятелства в Русе.

* * *
"Тежко ти, земьо, когато князете ти са деца или бандити, или пият вино от сутринта с паниците!", както пише Премъдрият Соломон в своите Притчи...
По инфо от: Русенска епархия, Пловдивска епархия, Великотърновска епархия и Софийска епархия.

16 декември 2019

Отворено писмо до попясващия отец Василий Шаган


Скъпи отче-духовниче, желая, като твой приятел и в Христос брат, да те предупредя, че тщестлавието и суетата, когато се превърнат в движещ поведението и решенията мотив, никому добро не са принесли истински, нито някого добре са украсили... Защото, прости, но аз не мога никак другояче да си обясня твоя категоричен отказ да ме допуснеш до сакраментално участие в светата литургия, освен с нараненото ти самолюбие и честолюбие.

Аз в този блог съм наричал през годините нисши и висши клирици как ли не (както и наяве очи в очи и в твое присъствие), обвинявал съм твои събратя от епархията ти (без да пестя краски и по адрес на попадиите им), както и от цялата БПЦ, включително собствения ни митрополит, "в осем от седем смъртни гряха". И при все това ти ме причастяваше на драго сърце.

И изведнъж някой "доброжелател" от подлеците и подлизурковците край тебе, с които се обграждаш, за да се извисяваш нравствено покрай тях, забелязал съм те от години да го правиш, както и обичаш антураж от глупци, за да блестиш интелектуално, ти "препратил моя публикация", според думите ти, която си прочел, па си се възмутил... Забелязал съм впрочем как никой не си признава, че следи блога, всеки "не го чете" и при все това всички сте прекрасно информирани какво пише вътре, което за мене е парадокс... Та в тая публикация си оприличен на "кагебейчик", а социалната инициатива на енорията ви, с която много се гордееш, е описана в истинската й гротескна форма и светлина.

Да почнем на обратно. Социалната ви инициатива по обхват и интензивност, както и по атмосфера и начин на провеждане е една гротеска. Ти често даваш за пример католишките монахини, но пропускаш да кажеш, че за разлика от тебе, тия твои "колежки" (защото те са представители на римокатолишкия клир, а не миряни, следователно са пример за теб, а не за миряните ви, на които обичаш да ги сочиш като пример на подражание) не просто участват лично и активно в самия обяд на хранещите се в безплатната им църковна кухня, но и лично им прислужват, съвсем по примера на първодяконите в Древната Църква, чието название значи именно "слуги, прислужници". Пропускаш да вземеш наум и че "братските трапези" на Древната Църква са място, където всички участват заедно - и имащи, и нямащи, където "хлябът се споделя" с другия, а не се подхвърля някому, затова и тези трапези са били също място за Богослужение, трапезата е преминавала в Богослужение и сама е била част от него.

А къде си ти по време на тая трапеза, попе? Къде си ти, наследнико на древните апостоли, дякони и презвитери?! Къде си, приятелю?!... След като "попееш на супата", отиваш да се затвориш в канцеларията си да дремеш интелигентно рошав и да се оглеждаш във възторг в собствената си ментална проекция, както неведнъж сам съм те виждал, отваряйки вратата, да се кокориш самичък в затъмненото помещение, като да "виждаш невидимото". 

А мястото ти е между тях с паницата в ръка. И чак тогава ще имаш право да разправяш самодоволно, че организираш и участваш в християнско милосърдие по дворища, стъгди и медии, където сме забелязали, че отколе любиш да слушаш името си и за великите си дела. Защото християнството е религия не на милостинята, а на милостивото сърце, не на подаянието, а на милосърдието, богослове.

* * *

А сега за първото... "Ние всички се чудим - казваш ми - какво да правим с тебе и как да ти помогнем". И ти реши да ми помогнеш, като ме спреш от причастие. Що лъжеш, човекоугоднико, притисна те просто тая пасмина селяндури, която в последно време е взела роля на "ментор в Църквата"... Момченцето с хулиганското поведение в расо от Максуда, шабленският селяк от мамулите, ченгета политически, дето до оня ден гониха вярващите и "грамотно" осмиваха вярата, а сега са "църковни възрожденци". До един подлеци, дето "по същество" пред мене в очите ми мълчат или шикалкавят, но откак ги помня "дебнещи да открият нещо в блога ми", за да го разпечатат и покажат, разобличавайки ме, "където трябва", което не е за първи път. Но навремето на площад "Св. св. Кирил и Методи" във Варна имаше Владика, а сега едно страхливо и завистливо отмъстително нещо седи там, дето би рекъл Ботев "Мъж ли е, жена ли е, хермафродит ли е се не знай" А то е всъщност "сърце в лой".

Ти не си никой, за да решаваш самочинно да ме спираш от причастие. Искам епитимия със съответната молитва. И при владиката ще ми посредничиш ти, а не да ме пращаш нагло сам да ходя. Тъй както той навремето ме повика за лична среща чрез свещеник, така и аз искам да чуя мнението му през свещеник. Явно така комуникира, щото на молбата ми да вземе отношение към навика на онова духовно недоразумение Фотакиев, което е тъй "преоблагодатено", че проклина чрез Светия Потир, още нямам отговор.

П. П. Колкото до хапливата ти забележка (дребнавата ти хапливост не съм я забелязал от вчера и тя е по всеки възможен повод, затова ти обръщам внимание да я забележиш и да се постараеш да я коригираш, понеже не краси, ами показва комплекси) дали знам руски, ще ти покажа един документ, който да погледнете с един наш общ приятел, твърдял за мене същото това лято в присъствие на други хора по служебен повод (че руски не знам, ами просто се "оправям"), вероятно съвсем същият, дето ти е препратил възмутителния за тебе текст. Мога да ти покажа "подписано и е подпечатано", че съм взел изпита по руски език и на двете нива с отлична оценка в православния Богословски Факултет в Белград, каквато имам и от Шуменския Университет преди това, а че съм се явил на изпит и в Белград, макар да съм имал вече "отличен" в Шумен и възможност изпита да ми бъде признат в Сърбия (както ми бе признат тоя по църковно-славянски), означава колко съм уверен, че зная руски, та не една, ами три каруци интернационални селяни да се съберат, за да ми повтарят, че не го знам, пак ще знам, че го знам. 

А за тeбе съм сигурен, че владееш прекрасен руски, но и пет заглавия на песни на Висоцки не можеш да изброиш, камоли да кажеш по памет и по половин четиристишие от Пушкин, Лермонтов или Есенин... В богословието си папагал (макар харизматичен), от езиците знаеш само руски и български (втория наскоро научен истински), а от философията (най-сродната на богословието наука) знаеш само един цитат от Фоербах, за който не знаеш даже и че е от Фоербах, но подобно на архим. Рафаил Карелин мислиш, че е от "древногръцките философи" - както тебе съм чувал да казваш, а него чел, щото и двамата сте го срещали на трета страница от една книга на прот. Александър Шмеман без посочка, че е на Фоербах, която трета страница и двамата не сте минали досега. 

И бъди мъж и християнин. Честно си кажи пред себе си, дали не от лицемерие и човекоугодничество не се представяш притеснен за мене, докато съслужението на един олтар с второбрачен свещеник с мутренско поведение, участие в греха на симонията и противоморална търговска дейност в Църквата изобщо не те притеснява.

Искам епитимия със съответната молитва по църковен чин. Нито ти, ни кой да е, сте някои, че да се разпореждате по мнение, прищявка и настроение с Потира. Ако ми откажеш, ще прочетем тука куп интересни неща за 15 години назад всички до един, едни изтрити със старата версия на блога, други не споменавани.

Честь имею!
/в текста, ще признаеш, няма нищо, което вчера не ти рекох и лично, високо и ясно в присъствието на множество народ/

14 декември 2019

Извинение към отец Василий и самоопровержение

"А она мне сказала: "Я верю вам – И отдамся по сходной цене" (Висоцки, из "Гродской романс)
по повод "Вреш, не возмеш" I-ва част

Най-тържествено се извинявам на отец Василий Шаган и се самоопровергавам в неоснователните си и клеветнически твърдения, че (ми прилича на) агент или поне сътрудник на КГБ по линия на договореното между ДС и КГБ сътрудничество между България и Русия на църковно и културно ниво след 1990 година. Повявата на отец Василий (молдованец от български етнически произход и рускоговорящ) по препоръка на Великотърновски митрополит Григорий във Варна в горе-долу същия период, е чисто съвпадение. 

Правя го в името на истината, но също и защото, ако не го сторя, на кукуво лято, според собственото му обещание, ще видя повече изповед и свето причастие.

Отец Василий Шаган най-тържествено заявява (и аз безусловно му вярвам), че онези секретни срещи-семинари в IV-то  РПУ, организирани "по патриотично-църковничарска линия" от българските служби за сигурност и по моя информация от бивш началник на въпросното РПУ с цел "идеологическо подковаване на младите и активни свещеници" за духовно-обгрижваща дейност сред православния народ пак по онова време, са пак чисто случайно съвпадащи с неговото появяване във Варна и по никакъв начин не касаят неговата личност и свещеническо служение.

Отец Василий също се дистанцира и от публикацията в Двери бг., според която "два православни храма във Варна" предлагат кухня за бедни безплатна, без да уточняват, разбира се, че това е само веднъж седмично при "полеви условия". Отец Василий заявява, че от Двери бг. не са разбрали, че всъщност двата храма са на една и съща енория, че се намират на сто метра един от друг и че инициативата е обща и еднократна седмично. Че храмовете не отпускат и стотинка за инициативата, ами се поддържа от миряни-доброволци.

* * *

На въпросната социална инициатива днес обаче не успях да се наям хубаво.

- Може ли допълнително, моми хубави?
- Да, - усмихват се две мили момичета, нови доброволки - но ще ви сипем в същата пластмасова чаша, - после решават да се пошегуват - но ще ви отстъпим нова лъжица.
- Никаква нова лъжица! - виква отговорният дърт женски цербер с тяло и физиономия на хипопотам, дето не си е бръснал мустаците, откакто е "предал сърцето си на Иисус Христос".
- А да ползвам ли и същата салфетка? - питам плахо, но шегата ми увисва във въздуха неоценена.

Една пластмасова чаша струвала... 50 стотинки. Тъй пък чух предния път да обясняват на клошарите. Сигурно ги купуват от антиквар, щото от китайския магазин биха ги купували по 20 стотинки порцеланови. 

Върнах се да ми досипят от картофената супа.

- А може ли още една питка хляб?
- Не! По една на човек се пада...

Върнах им супата с усмивка:

- Я по-добре я дайте на някой друг...

А на "трапезата" пак не се появи свещеник, освен колкото да "опее чорбата". Едничкото църковно присъствие на самите маси бях... аз. После ще ми забраняват причастие!? Че в тая абсурдна атмосфера в БПЦ, ако ти не бъдеш "църква сам в себе си", църковност ще видиш през крив макарон. Такова ми е сега "богословието", не се оплаквайте - на абсурдна кранта, абсурден прът, да перифразираме народната мъдрост.

* * *

Това ни е, мили мои, благотворството в БПЦ.

Но нали се разбрахме, отец Василий няма нищо общо с КГБ!

* * *

- Опровергай се и си извини... публично - вика ми днеска.
- Добре.
- Не е късно много неща да се... променят...

Замислих се. Три секунди. И реших отново същото:

- Вреш, не возмеш!

...Гулял по Уралу Чапаев герой.

* * *

А всъщност и без ирония... Отец Василий е от единиците ни добри и сърцати свещеници във Варна, с автентично усещане за багочестие и църковност. И това е най-тъжното.

11 декември 2019

Митр. Живко Краниста (Защо Валери Симеонов се пули като рак)


Когато съм на работа и установя, че някое предаване по "7/8 TV" съм го гледал повече от пет пъти, превключвам на порно-каналите, ако попадна на порно с негърки обаче, което така и не успях да харесам, вероятно щото съм неосъзнат расист (макар че, наскоро пък се "отворих" на порно с азиатки, което също дълги години не харесвах и не можех да възприема), превключвам на БНТ или на BTV (или на канала им "comedy").

Според мене последните две телевизии трябва да се обединят в канал с име "Федерос".

Какво е "федерос" ли? Това преди години го научих в Пловдив. Като видя какъв голям бакшиш оставих (защото бях пиян-мъртъв) една циганка в заведението до гарата, хукна подире ми на излизане, викайки:

- Батко, батко, дай десет лева! Аз знам да правя "федерос"!

Спрях заинтригуван.

- Какво е "федерос" ма? - попитах я.

А тя невъзмутимо:

- Да ближеш на момчето гъза!

Въобще не се шегувам с предложението си за общ национален канал с името "Федерос". Никак.

Включвам БНТ и попадам онзи ден на предаването "История бг". Водещ е едно хюмне. Хюмнето се казва Горан, ама няма да му изпиша фамилията, защото ако го прочете, може да се засегне. Предаването е посветено на Момчил Войвода от Родопите.

- Ето, - казва Горан накрая - как един разбойник може да се превърне в национален герой!

Бойко бе, познай се, Горан ти направи много интелигентна федероска!

Може би интерпретирам думите на Горан пресилено и превратно, обаче превключвам на "BTV comedy" и попадам на серия от "Столичани в повече":

- Бойко - коментира едни измислени събития в село Извор една от героините по мило хумористичен начин - го посещават сега лидерите от цял свят, защото са го разпознали като най-добрия посредник между Изтока и Запада, между САЩ, Русия, Европа, Африка и Азия.

A да добавим ли, че попът там е представен като палав, но симпатичен, а епископът - мъдър, дръзновен, честен и грижовен...

Това вече не е "федероска", ами се и направо "шпакла" по насран гъз и в двата случая. 

Прeвключвам на BTV и гледам Веждьо Рашидов - министър на културата да хвали Бойко, като междувременно заявява:

- Проучването на "Репортери без граници", които са една маргинална и дилетантска организация, според което България е чак на 111-то място по свобода на словото, даже след Кения и Зимбабве, е поръчково от наши чуждестранни зложелатели. Дразни ги, че тука започнаха да се случват много хубави неща благодарение на Бойко.
- Едва ли е точно така, - подема интервюиращата - макар че, много ще е хубаво да е така.

Плах федерос, само по ръбчетата на "първи сфинктер"... 

Връщам се на порното с негърки...

* * *

Преди няколко години в старата версия на блога написах, че се задава клерикално-мутренска диктатура в латино-американски стил, наблюдавайки взаимоотношенията между управляващите и някои наши митрополити. Нарекох я шаржово "диктатурата на Бойко и Николета Пловдивска Перон"... А преди няколко дена се видя ясно и в БПЦ в лицето на патриарха й - Бойко заведе при него скандалния (да не го наречем одиозен) нов главен прокурор, който успя да се изкаже даже и против... разделението на властите, за да го благослови Неофит. И ДС-арят Неофит (с агентурно име Симеонов) го благослови, изпълнявайки желанието на ДС-аря Бойко (с агентурно име Буда).

Съвсем нормално.

Преди в синода имахме Григорий Тракториста (нине здравствующий сегашен Врачански митрополит, защото съвсем буквално преди да тръгне в духовното поприще, е бил в Гоцеделчевско тракторист) и Васко Зила (бившият епископ и игумен на Бачковския манастир Борис, който съвсем буквално е бил преди това шофьор на ЗИЛ). Това е съвсем в духа на стария партиен дискурс - работническо-селския. Плеядата я красеше Сливенски митрополит Иванчо Путката, заедно с плевенския митрополит Игнатий Ебляка, като препратка към другарския сезонен секс по селскостопанските бригади навремето, към тях добавяхме Великотърновския митрополит Григорий Кюфтето за вкус и присъствие на евтините комунистически кюфтета в това меню.

Сетне се появи митр. Антоний, известен като Манекена, Найка, Лимбата, но най-вече като Краниста (предния път казахме защо) и така преминахме от развит социализъм в индустриален капитализъм (наобратно, спрямо това как обяснява марксизма Валентин Вацев, политическият и културен гуру на варненския поп гагаузина Ясен Керчев), а сега вече сме във финансовия капитализъм с Йоан Чистачката (преждеосветен като Дебелата Берта) и Христо Мишков Никанор по прякор Кашкавала (контрабандният кашкавал от Пирот с марка "Гигински биволици"), тъй като БПЦ се превърна във фирма за политически услуги и мръсни схеми.

Едничка автентична и непроменима остана чалгата, заедно с доайена си Слави Трифонов, когото Валери Симеонов не случайно нарича "чалгар" и Киприян Азиса - циганин, хомосексуалист и музикант - Старозагорски митрополит. А Валери разбира от чалга. Всяко лято тия двамата със споменатия митр. Антоний отварят и затварят кръчмите в Слънчев Бряг, от където на Валери му е вероятно и идеята да ги изнудва и рекетира собствениците им под предтекст за силна музика. Та пали Антоний (Живко Краниста) лете извънредно скъпия си джип, където върху таблото стои диск на Бетовен, който Живко никога не пуска да свири, понеже Живко е селянче родом от Старозагорското село Мъглиш, та не обича Лудвиг Ван и даже не знае първите му две имена и заедно с "патриота" Валери тръгват да разпускат към Бургас. Каракачанов не е с тях, защото той пътува с хеликоптер (с какъвто и го донесоха преди няколко дни за Никулден до храма във Варна)... А защо на Валери очите му са толкова изпъкнали, та чак изхвръкнали като на рак ли? Щото е гледал някой "високопреосвещен" на някоя владишка оргия сигурно да чука малки момченца или самия Живко дебели стари лелки (по обичая си). Като в стария морски виц за рака:

- Защо калканът е сплескан?
- Защото китът го е ебал.
- А защо очите на рака са изпъкнали и ходи назад?
- Щото е гледал как китът ебе калкана...

10 декември 2019

"Сълзи от Рая", погребения във Варна


Нашата траурна агенция поема всички грижи по подготовката на погребението и ритуала на вашите покойни, като ви освобождава от всички ангажименти в такъв труден момент.

Ние с внимание и деликатност изслушваме всички ваши желания около изпълнението на тоя печален обред и ги изпълняваме акуратно и на разумни цени, без надценки и спекулации.

Ние вярваме, че най-добрата реклама е нашата почтеност!

за връзка: тел. 0896131886, г-н Антон Василев, денонощно
адрес: Варна, р-н "Аспарухово", ул. "Кишинев" 1

07 декември 2019

За Църквата и силите на Поднебесната (мутри, политици и владици)

"Я не могу иначе!" (Пушкин, А. С.)
"Посвећава се Госпођу"

Тоя ямболски добитък - Варненски и Великопреславски митрополит Йоан, като с таран напира към патриаршеския стол. Столът на Неофит не е свободен, но всички гледат на него като на фигурант и на духовен труп и всички започнаха да се подготвят за предстоящата битка за мястото му даже съвсем скоро след като тоя сложи "бялото патриаршеско було" преди години. 

Сенилният патрика беше коронасян, след като вече беше "предварително погребан" от издигналите го. И той го осъзнава, което пък е храна за други лешояди в БПЦ - триумвиратът "архим. Никанор, Ангел Младенов (самият дългогодишен гей-партньор на Неофит още от времето му на Русенски митрополит) и Белоградчишки еп. Поликарп - викариен епископ на Неофит в Софийска епархия. Тия хитри нехранимайковци постоянно организират "проверки на храната му" при всякакви официални и неофициални поводи на събиране, за да го убеждават, че го пазят.

Страхът на владиците един от друг (и от неназовани точно външни фактори) в БПЦ, че могат да бъдат "отровени", не е от вчера. Още преди 2010 г. една г-жа (ту Пулиева, ту Панайотова по онова време, че даже и Панайотова-Пулиева в един момент) ми е доверявала, че се пазят и притесняват. Според нея от "външни и вражи на Църквата фактори". Години по-късно ми попадна документ, предоставен от Враца от Наташа Войкина, според която контекстът и причината за написването му е страхът на тогавашния митрополит на Враца Калиник от Плевенския Игнатий. И вече стана ясно, че треперят и един от друг. А те и двамата са в основата на разкола от началото на 90-те години, целящ обсебването на пари и власт, така че, явно добре се познават "колко лайна струват". В тоя документ, публикуван преди време тук в "Калиник и престъпниците от вълчия синод" е описано уволнението на готвачката на Калиник с изброени мотиви за това, от които се подразбира, че според него някой чрез нея го "трови".

Страхът на Неофит е очевиден даже само от факта, че в Софийска митрополия царува въпросния триумвират под предтекст, че само той му е верен и той го пази, който със сравнителен успех се меси в делата и на останалата БПЦ. Това че смъртта на Неофит се очаква всеки миг (да не дава все пак Господ, ние всички сме хора и не можем да се радваме на смъртта, освен разчовечените бесни свини от синода), като нагласа циркулираше около самия му избор и непосредствено след него, което се видя и в ироничния коментар, насочен срещу разпространителите й, на дядо Кирил: "Да не стане накрая тъй, че да умре пръв здравият мъж на болната жена?"... Е да, ама тая жена има твърде много мъже, при това едновременно, за да успее да дочака, макар и болна, смъртта им на всичките, според мен.

Неофит стана патриарх с "консенсус" между църковните клики и банди - той получи подкрепа на кръга около Николай Пловдивски (тогава Лудото Коле нямаше още нужната възраст, за да се опита да се покатери на патриаршеския стол, макар чрез свои хора в Дирекция по вероизповеданията към Министерски съвет да се пробва да суспендира Църковния Устав по въпроса), имаше подкрепата на кръга около проф. Иван Желев, подкрепиха го и руснаците. Само бандата около Никанор Мишков (по твърдения на самия Никанор пред мене) била действала в полза на дядо Кирил, но на Никанор не бих му повярвал, даже ако ще да рече "Изгря Слънце", докато гледам с очите си самия изгрев и го виждам.

Да обобщим - това беше средата, в която се възцари Неофит - на тези три стълба получи подкрепа. 

Стремящият се да го наследи Николай разчиташе доскоро също на три крака (Два под него, един в гъза му! Уф, стига бе! Дай да се държим сериозно!) - на българската олигархия, на Московската подкрепа и на синодния страх от своята собствена непредсказуемост. Трикракият стол може да изглежда стабилен, стига да не стане двукрак, че даже и еднокрак. И тогава от цар ставаш обикновен пират, при това не с дървен крак, вместо... крак, ами с дърво в гъза.

Отдавна с олигархията около властта работи по-добре от него митр. Антоний (Живко Манекена), който ни е известен и с прякора Краниста, защото вдига краката на крупна олигархка, а с властовия престъпно-олигархичен кръг около Бойко Борисов по-добре се разбира бандата на Никанор. 

Москва пък оттегля подкрепата си от него, което се вижда и по най-новите му "идейни пируети". Тоя глупак се опитва сега да изнудва Москва чрез руско-украинския църковен въпрос. Толкова си е повярвал, че е сигурен, че ще оноди самия дявол. Оня който наложи в БПЦ и отстоя руските интереси в апогея на конфликта между Москва и Стамбул през 2016 г. в Крит, вече е ненужен. Щото е преценен като дребна рибка - употребен и захвърлен.

Научаваме, че митр. Иларион Алфеев силно лобира за интронизирането бъдещо за български патриарх именно на Йоан Варненски. Този митрополит (Алфеев) е на неформална длъжност "отговарящ за междуцърковните отношения в православния свят от страна на Москва". В неговата далновидност дълбоко се съмняваме, защото е известен Алфеев със своите интриги в полза на тщестлавието си, които са разрушителни в "общото дело", още от времето на пребиваването си като архимандрит в Есекс - Англия. Това, което успя да "постигне" пък в настоящата криза между Вартоломей и Русия по въпроса с Украйна е феноменално - успя да настрои срещу Москва целия синод на Гръцката църква - Атинска Архиепископия, след като почти целият преди това подкрепяше руснаците против Фенер - с подкупи или шантаж срещу несъгласните в гръцкия синод този знаменит некадърник консолидира всички на тяхна страна против Русия и себе си.

Та този вселенски непрокопсаник в момента лобирал за Йоан Варненско-Великоямболски. Леко смешно, обаче факт. При това не е за подценяване, защото това може да се окаже единствената успешна мисия на Алфеев, понеже срещу себе си няма "бъдещи светци", като в историята с Есекс, нито честолюбиви и патриотични владици, като в Гърция, ами вечно уплашените и безнравствени мижитурки в българския свети синод, за които и самият патриотизъм е карта в дребния им покер.

* * *

За владишката литургия на Никулден в хр. "Свети Никола" във Варна, заедно с висшия команден състав на Военоморските сили, гостува и военният министър Красимир Каракачанов. Да припомним с какво разполага Каракачанов сега - с военен бюджет по големина спрямо целия държавен бюджет на второ място, след САЩ, в цялото НАТО. Как българските политици и министри "работят с бюджет" и колко доволни и влюбени в тях са всички около тях, докато "работят" заедно по бюджета, ние знаем добре... Днес бюджетно забогателият Каракачанов е край Йоан, онзи ден в Добрич пък беше край Йоан оня, направил милиони от кражба на суджук. По оняден в София Йорданка Фандъкова го остави да злоупотреби Йоан свободно със заплатите на софийските вероучители от Общината, а по същото време и с милионната субсидия за реставрация сградата на Богословския Факултет в София го оставиха да се разполага от Правителството. Преди това пък събра "в хралупата си" луди кинти от злоупотреби във фонд "Земеделие" при реставрация на храмовете в Пернишко след земетресение... И най-вероятно тая негова способност да се навърта около парите и да ги събира му е спечелила подкрепа от "другия крак" на столчето в БПЦ - Иван Желев.

И Николай Пловдивски - бивша Баба Куна Московска, сега е на един-единствен крак - собствената си непредсказуемост. Той съвсем не е надежден. И понеже тая предрешеност разваля сеира, затова аз ще направя хубава интрига.

Вчера по време на споменатата литургия приближен до варненската владика мирянин се приближи до мене и ми подшушна:

- Знаеш ли, че Николай е извънбрачен син на покойния еп. Геласий?!

Николай на Геласий няма как да е син (по моя информация му е племеник по сестрина линия), защото Геласий беше най-известният хомосексуалист в БПЦ, при това пасивен и едничкият начин да "роди" е през гъза си, което още не се е случвало, но ако се случи нявга, то ще се случи само в Турция, а ако вече се е случвало пък, то е в случая с Николай, но... едва ли... Не е важно вярно ли е, важното е че близък до Йоан го подшушва за Николай пред мене - автор и абсолютен властелин и собственик на тоя блог... 

Хайде, почвайте, че ми се гледа нов сезон на "Цирк БПЦ"!

* * *

Не пропуснах да се поздравя с министъра впрочем, който приемаше свободно поздрави от гражданите след черква пред храма...

- Ако идеш и му речеш: "Ти си шкембе-войвода", ще ти дам 50 лева! - подкокороса ме Марто Димитров.
- Сигурен ли си?!
- Не, няма! - изметна се, като видя твърдия ми и решителен поглед в очите си.

Аз все пак се приближих до министъра:

- Господин министре, - засмях се, сякаш съм дете, видяло майка си - много слушам в последно време за вас!
- О, - усмихна се с цяло лице и той, подавайки ръка и ме погледна очаквателно, наивно вярвайки, че ще научи нещо още по-хубаво.
- По телевизия "Седем/осми", Слави Трифонов и екипа му смятат, че с Валери Симеонов сте най-големите простаци във властта!

Всичко това изричам, неспирайки сърдечно да разтърсвам ръката му с изражение наивно и добро, като у Иванушка Глупака, без и половин нотка от агресия в поведението си, което обърква и него, и присъстващите военни и полиция... Трябват им на всички няколко секунди да го осъзнаят. Присъстващият висш военен се изхилва, а Каракачанов става синьо-зелен:

- Да са живи и здрави! - виква полуистерично.

(Мартине, гей!! Дължиш ми 50 кинта!! А след като аз ти дължа пък отдавна 20, можеш да ми дадеш 30 и да приключим спора!)

А Красимир Каракачанов пак леко се размина с гласа на "Радио Свобода", както впоследствие ме нарече присъстващият ми приятел Стельо по прякор Моряка. Не така се случи обаче с едного от екипа му на Каракачанов, а вечерта пък със самия кмет на Варна Иван Портних... Но ред по ред...

След като мнахме да си вземем по три пъти от рибата-курбан от храма и по два пъти от рибената чорба - курбан от Военоморските сили, със Стельо се насочихме бодро и безгрижно към двора на съседния храм "Свети Архангел Михаил", където в залите горе се беше събрал присъстващия "ВИП", за да яде и пие. Пред входа излиза един мъж, висок, як, с хубав костюм, очевидно от екипа на министъра, щото около владиката на Варна ще видите само хюмнета с опърпани дрехи. Усмихва ми се пътьом...

- Тоя що ти се усмихва, познаваш ли го?! - пита озадачен Стельо.
- Не, може той да ме познава обаче, - викам - инак що ще се смее?!
- Ами може да се усмихва, за да не яде бой, щото е гузен?!

Обръщам се, за да се уверя, че човекът е вече далеко от нас и не ни чува, а той застанал на метър и половина слуша, пристъпва от крак на крак и се усмихва още, ама тоя път вече нервно.

- Изложихме се бе! - викам на Стельо.

А на нашия не му пука, ами додава:

- Гле'й го, продължава да се хили!!

Сетне питахме полицаите отпреде защо на колегите им от Жандармерията пише на гърба на английски, че за джендъри - Джендърмерия. А още по-сетне Стельо ми предложи да се качим заедно там, където се е сбрал ВИП-ът, да отворим вратата и с нещо да ги изоблича, докато той прави "масовката", като започна с думите: "Аз съм Светльо - гласът на "Свободното радио"! Аз обаче бързах за едно място да се поцелувам, след като съм се почеркувал, както си му е ред, та вече не ми се занимаваше, особено след като хубаво се наядох на курбаните...


* * *

Но и това нищо не е пред факта, че вечерта отложих с пет секунди запалването на коледната елха на площада от кмета Портних...

- И сега ще излезе да стартира запалването на площадната елха лично кметът на град Варна г-н Иван Портних! - обявява водещата и сгрешава да остави две секунди време за ефект.

А аз под сцената с всичка сила:

- Портних Наркоман!

Тишина... Пет секунди и после, слава Богу, всички се направиха, че нищо не се е случило...

* * *

Вижте, г-да мутри на власт - "управляющ синклит" и "правоправещи" в църковния синод свине, няма да се разберем така!! Не, няма!