Усмихна ми се Варна (Попе Дончо, да ти сера в шапката)

Аз кондуктор, тя красива пътничка.... Отдалеко се усмихва в очите с шарени зайчета, маха ми с монетка. Тръгвам към нея нищо неподозиращ, виждащ само шарените зайчета и от дума на дума - та до... последния курс. После ядохме супа, а устните й вкусни като пресни малини с мед! Гарантирам. Проверено е емпирически, Господи помилуй!

А тя, да ви кажа, прелестно е незапозната с нашата неоправославна терминология... Веднъж отишла на изповед, питала попа "Какво е грях?", а оня: "Очите ти са грях!" рекъл, примлясвайки сластно. Оттогава на изповед при "нашите" не ходи. Пита дали може да се изповядва при католиците, ама не за друго, ами задето очи там не се виждат в изповедалнята.

- Католичка ли си? - питам смутен.

- О, не, християнка съм!!

Очарователно, разкошно! Ето една незаразена от модерности българка, която и без да се е ровила по нашите нови църковни сайтове, знае, че еретиците паписти не са християни. Да.

Днес минахме през храм "Свети Атанасий". На завоя срещаме поп Дончо Александров.

- Ха! Поп! - плесва тя с ръчички, възклицавайки тихичко, като дете, което е видяло коминочистач.

- Да! Поп! - виквам въздебело и театрално аз, за да ме чуе и фиксира хубаво Дончо.

- А! - забелязва ме Дончо - Светльо Ангелов! Какво правиш?!

- Разхождам се с красавица, - отговарям - а ти какво правиш, разхождаш си глупавата шапка ли?!

- Бо-о-оже-е!! - виква и засилва крачката, отдалечавайки се.

Чудя се само това "Боже!" защо беше?! Нима не е красива?! Ей, Богу, като капчица е хубава! Всеки с всичкия суи ще го потвърди. Макар че, Дончо може би има други вкусове - ако жена не се облича като жена му - като магистралка и не рисува, като нея, "картини", за които само в енорийската му парвенюшка секта вярват, че са картини, значи не е хубава! А може би заради шапката се сърди?! Ами глупава му е шапката, прилича на тенджера или на магьоснически цилиндър! Да. Само зайчета оттам дето не изскачат, ами византийски номера, като неговите около убийството на дядо Кирил....

* * *

А в "енорията" на поп Ясен Мъглата, за когото в последно време си говорим, надошли някакви руснаци от преселниците - руски новобогаташи, заселващи се по Черноморието ни. Оня бил възхитен, че за пръв път някой го уважава. Не били като старите му енориаши староседелци, дето за крива джанка не го бръснели. Обнадежден е силно, даже се заканва на старите, че ще ги "опее" до един... Боже, Боже! Те двамата в екип с поп Георги не могат един гръм да ми извикат, за да ме тресне, а той сам цял квартал "Галата" ще опее!... Пак имам лоши новини за него: руснаците му уважават само шапката и ще я уважават, докато не разберат какво има под шапката. И по-точно, че под нея няма никой.

* * *

Разделих се с нещо, което от години пазя и за последен път ползвах преди почти година, а сега ползвам само, за да си мажа палеца и показалеца преди работа - да не са сухи, като късам билетчетата - лубриканта ми за секс "Дурекс Плей" на основа алое.

Майка й й казала да погледне какво нося в торбата си, за да не съм някой секс-маниак. Аз бях забравил за него и за двуякото му предназначение, та отворих торбата широко и замалко да се задавя при вида му... Вече го няма. Подарих й го, защото е купен от Белград от аптека и наистина е от алое, та е полезен за ръцете й. 

Почва нов живот!

Ако не ме тресне гръм, та да ме опее поп Ясен.

Войник в Мъглата (3 мита на Гагаузкия Войвода)

"А ти за к'во ме излъгА, че "Кайенът" е твой?!" (Ъпсурт, из "Звездата")

продължава от "Гагаузи в мъглата"

Приятелю Ясене, попе скъп и драг, истина е, че всички градим митове за себе си с различни цели и в разна степен... Ето, сега и аз например във варненския ДАП градя успешно един-два мита. Единият е, че съм половин, даже почти сърбин, а другият е, че в Ерулския манастир в Трънско накрая е станал страшен бой, в който съм победил три пернишки мутри с винкели, докато съм пял сръбската народна песен "Три девойки сбор сборили, йо и йой! Стой, Дрино, водо ладна!" Докато истината е малко по-друга, като например тая за втория мит, че седях скрит в едни храсти, докато ме изведат с колата някъде на сигурно място, пишех предсмъртно стихотворение - обяснение в безсмъртна любов към Х. и разтреперан от страх се опитвах да го издиктувам по телефона на двама души, единият от които беше на работа и зает, а другият нямаше подръка лист и химикалка... Моите митове са с една-единствена цел - да викат колежките, които са около триста на брой, докато слушат историите ми, "Ах!". Последното не, че вече ми трябва, ама пък друго си е, което обаче няма как да знаеш точно ти...

А твоите митове що са?

Като например, че си завършил вечерна гимназия, защото не си могъл да изтърпиш тормоза на по-големите, които ти давали да ядеш моркови, а и от малък си фин и интелектуален тип човек, затова не си отговорил на насилието с насилие, ами си напуснал просто техникума и си се записал за вечерно образование... Виж сега, в прогимназията го търпеше дълго и успешно. Няма да забравя как Младенчо веднъж влетя в класната стая насред междучасието при нас с Росенчо с опулени от ужас очи:

- Яни и приятелите му са провесили Яско на стълбището пред училището с главата надолу, за да изпадат стотинките, които е скрил!

Да развенчаем първия ти мит. Вечерната гимназия я завърши, след като отби военната си служба в кеч-а (строителни войски). Няма лошо да си завършил там - и аз там завърших, макар да завърших преди казармата, като частен ученик, взимайки две години в една и да служих в пехотата. Аз завърших там, защото мразя математиката и отказвах да усвоя която и да е от нейните глупости, особено на алгебрата, докато ходих по олимпиади по литература, история и философия. А ти изкласи там, защото не просто мразиш науките, ами самите науки, до една, мразят теб. Ти си природно глупав, друже!

Да дадем пример с богословието, в което често се изживяваш на ментор пред "духовните си чада"... Ходил си в един манастир преди години, вероятно същият, в който са ти баели против ебане и там някакъв монах ви казал на гостите за лека нощ:

- Спете, прочие и бодърствайте!

Има няколко възможни причини и смисъл в тия думи. Единият е оня да е чисто и просто откачен и да комбинира произволно "духовни фрази", другият е да се е пошегувал с вас, а третият е да ви е предупредил да спите полубудни, за да не би събратята му да ви наебат. Ти обаче с години се чудеше "свято" и разсъждаваше за неуловимия духовен смисъл на израза... Умееш да симулираш мисъл инак, това не може да ти се отрече. Когато си въобразиш, че в дебата си намерил интересен аргумент, викаш: "О, о!!" с една особена продължителност у второто "о", а когато решиш, че си довел слушателя си до твоето мнение, викаш "А-а!"

И така, ето ги няколкото твои абсурдни и несъстоятелни мита:

1) Ти си интелектуална кройка мислител.

Не, ти не умееш да мислиш.

2) Ти се неагресивен духовно стъкмен човек /това за пред хората, а в акъла ти съвсем друго - там си мъж-супермен/

Не, ти си много агресивен, но и много страхлив. Например живееш с представата в своя акъл, че си "войн и победител", оня ден ми съобщи, че нямало нужда да водя война с тебе, защото отдавна си я спечелил. Ave, победителю на народите и владетелю на мъжете, нови Александре Гагаузки! 

3) Имаш собствено и винаги различно-интересно мнение по всеки конфликтен въпрос и тема.

Нямаш никакво мнение за нищо, ти си сянката на поп Георги Фотакиев, няма да забравя никога "хвалбата" ти:

- Какво си мислите вие, че аз не мога да бъда като поп Георги ли?!... Мога, но... не искам! 

Искаш, ама не можеш и се чудиш къде да пробваш..

Че даже и сам те подиграваше преди време затова нещо Георги: "Разправят ми разни хора от селата около Аспарухово - овиква ни, репчи се, чудим се дали да не го шамаросаме, ама е свещеник, пък и заради тебе не го правим... А той не разбира - продължава Георги, че на мене ми отива да съм зъл и заядлив, щото съм дребен, а при него като дангалак е смешно и гротескно"... Малко поукрасявам, слагам му по някоя и друга дума в устата на поп Георги, като например думата "гротескно" - той тая дума не я знае.

Но нали съм ти приятел, предлагам ти да пробваш на мой гръб... Докато Георги отказваше да ме причастява, ти повтаряше тъй, че той да те чуе: "И аз няма да те причастя! Оплачи се, ако искаш на Владиката!" Сега Георги ме причастява за осъждане, та давай и ти, ако по твоите заклинания ме удари гръм, не просто ще станеш като него, ами и ще го задминеш. Тогава впрочем и ще спечелиш истински войната с мене, която тече само в твоята глава.

* * *

Ти си духовник, колкото той е мутра. Под расото си ти си момче без приятели и без бъдеще, както и той в Църквата и само в нея се изживява като бандит, щото откакто удушиха и хвърлиха в морето край Траката "котката", знаеш за какво говоря, мишоците сте на вечен банкет.

Следва

Гагаузи в мъглата и един Вечен Янко

"Сипи, ако нема - донеси!"

следва от "Попе, къде ни е супата?!"

Как да се спра?! Чувствам се като звезда на рок-концерт! Велико, това пухкаво и мургаво добро човече, това малко обло съвършенство с една ръка държи телефона си, от който чете публикациите, а с другата се удря с все сила по шкембето, подскачайки на място, трупешката, с двата крака едновременно:

- Още, още, още!!

Продължаваме, нека се радва старият рокер, той заслужава!... Запознах го с М-на, сега ще опитам да го овкуся и с една В-на! За да не пее един ден тъжен за мене на погребението ми тракийската песен за Вълчан Хайдутина "Сестро Калино, Калинке": "Нито ме с вино почерпи, нито ме с агне овкуси"... Това имам, това раздавам, че вече не ми трябва - "хубавици".

* * *

Та, ако във Варна имахме Владика (а ние нямаме, защото последният Български Владика беше убит на Траката и такъв, според "пророчеството" на о Бозе п. отец Димитър Амбарев, ще се роди пак чак след 50 години) за последните си изпълнения поп Георги Фотакиев трябва да получи поне аргос - временно запрещение въобще да служи.

Та Христос даже Иуда Предателя си не "изпрати в ада", отклони го от причастието на Тайната Вечеря, защото адът е доброволен и личен избор, в който Бог не участва. За Иуда Христос казва, обръщайки се към Небесния Отец: "Изгубих го! Всички, които Ти ми даде, запазих, а него - синът на погибелта, изгубих!" Не казва Иисус - "отхвърлих го", казва "изгубих го", защото за Иисус и Иуда е нещо ценно... А попът, който в пияно състояние се преживява уж на майтап като свети Георги, който е "заел на Христос ръцете си в Богослужението", според добрата стара схоластична концепция, всъщност май не нещо от себе си на Христос е предал, ами е взел, Боже прости ме, Христа на концесия. Явно вече е решил, че владее живота и смъртта, та сега претендира да държи ключовете за Рая и ада. Самочинно, не съборно... Но нали даже Църквата в анатемите си никого не предопределя за ада, ами това са дисциплиниращи мерки, целящи спасението на падналия? Попе, попе-е, хич те няма... брат!

* * *

Но стига с поп Георги, сега пиша открито писмо на поп Ясен Керчев - Вацев Мъглата, за да се изясним, да зацари помежду ни истината Божия, защото оня ден толкова бях пиян (по случай заплатата си), че останаха помежду ни недоразумения, защото ми тресна телефона.

Преди време го слушах да обяснява за черкезкия си произход, че името Керчев това значело. Аз обаче знам друга история от общ приятел, комуто една баба от гагаузки произход в храма рекла:

- О, знам го попчето Ясен, познавам и родителите му!... Те са гагаузи, от нашите!

И понеже му нямам номера на телефона, загубих го, взех го сега от нашия енориаш д-р Златарски, който веднага ми го даде, защото ми има доверие по принцип и е много добър човек, та реши, че за нещо сериозно ми трябва. Звъня на Яско и го питам:

- Кажи сега, ти гагаузин ли си последно или черкезин?!

И вместо отговор: "Тряс телефонът!"

Обаждам се на Златарски, за да споделя какво недоразумение е станало, а той съвсем сериозно:

- Светльо, ти трябва да се лекуваш!

Като осъзна колко съм пиян, отложи разговора за идния ден, но аз вече се срамувам да му се обадя!

* * *

Та искам да ти кажа сега, приятелю мой, Ясене, че трябва най-сетне да порастнеш... Запознах се с тебе в седми прогимназиален клас, когато дойдох да уча в твоето училище. Тогава тебе, Роско и Младенчо редовно ви изтупваше с шамари от парите ви един ваш съученик Яни. Аз с вас взех да дружа, щото ми домиляхте, междувременно влюбен в една Рада Владимирова Попова смъртоносно. Така Яни почна да изтупва и мене. Аз реших, че така няма да стане и извиках тате Анчо, който изтупа Яни, а от Янко тройно повече изтупа пари, според както го излъгах, отколкото Яни изтупа от мене. Яни спря да ми говори и отдалеко ме заобикаляше, а вас тримата не спря да изтупва. Накрая Росен. макар и дребосък, наби Яни, защото му писна, а Яни почна да ви тупа само двамата с Младенчо, на жаргонен затворнически език би могло да се каже, че останахте само вие "неговите кучки" - подтекст не слагам никакъв сексуален - да се разберем!

Ти порастна и срещна един като Яни, порастналият Яни, в лицето на поп Георги. Така реши, че след като му стана официален лакей и паж, никой повече няма да смее да те тупа... Имам лоша новина, приятелю, мога да "натупам" и двама ви с новия ти Янко. Тате винаги е с мене - и в смърт, и в живот, така че, както Блаженият Павел казва в Посланието си до Римляните: "Ни ангели, ни власти могат да ни отделят от любовта на Нашия Небесен Баща, когото наричаме "Авва" (от арамейски "татко")  в Христос Иисус".

Следва

Попе, попе, къде ни е супата!?

автор на снимката: Велико Тодоров Димитров (Кампарито обаче не е нито за мене, нито за вас и няма да научите нивга за кого е, защото съм дискретен мъж, тъпаци изклецани!) 

"Лека полека и нещата си отиват на бой!" (Ъпсурт, из "Звездата")

следва от "Краят на темата с буйния поп и светия му пистолет"

Така или иначе нещата стигнаха до там, че по време на работа от всяка спирка очаквам да влезе някой познат бегло или почти непознат човек (щото попската секта непрестанно расте) и такъв токат да ми изгърми между очите, че да изгубя съзнание най-малко за десет минути, тъй че, давай да върви! К'во ти пука, майната му! Продължаваме.

Седим оня ден в храма аз, Велико и чичо Георги Пенчев и ядем кебапчета от благодарствения молебен. По-точно ние ядем, включително и неговите, а той ни гледа обичливо.

- Г-не Пенчев, - викам му - откакто Милена Ковчазова вече не се занимава с курбана, ами настоятелите-георгевити Тихомир Бинев и Илиан Греков, за почти година само веднъж е готвено. С Велико сме гладни, чакаме благодарствени молебени да се наядем...

Така си е, вече ги няма ежеседмичните братски трапези на двора. Тишо и Илиан веднъж сготвили, Тишо казал, че е много студено и така аз, Велико, кварталните бараби и бедняците чакаме лятото, за да почнем да ядем топла супа поне веднъж седмично. Дотогава с Велико ще ходим в закусвалня "Гюрлата", а бедняците да го духат, тях да ги хранят католиците, щото на Тишо "моралният стожер сред нас и пръв защитник на източната ортодоксия", дето продава ръчно правена водка от спирт и контрабандни цигари, му е студено!

- Да, - подема темата чичо Гошо - веднъж сготвиха и на единия му измръзна кутрето на левия крак, а другия го хвана лумбагото, но знаеш ли, Светльо, - продължава Пенчев - кое беше на потресаващото, веднъж го питам, щото аз вече не съм настоятел, Тихомир знае ли какво е да си църковен настоятел и какво като такъв трябва да прави, а оня ми вика: "Да, ние взимаме решенията!" Онемях най-вече от факта, че тоя го каза най-сериозно... Вярваше си дълбоко!

На езика ми беше да му река: "Ами като вбеси бай Христо, че заради глупостите ти преди години по мой адрес сам напусна, чакай сега Тишо и Илиан да въртят черпаци или лопати!" Ама му казах съвсем друго, щото го обичам:

- Аз навремето ви предупредих какво ще се случи, щото се връщах оттам, накъдето тръгвахте, ама вие не ми повярвахте...

Пенчев си замълча. Имах предвид поредицата "Градовете на Иисус - отворени писма до един капитан"... Но май с катехетските ми пояснения от времето, когато бях катехет и в енорията, освен в нарко-центъра, се получи като с дългите ми разяснения и разобличения относно методите и характера на протестантаската нарко-комуна "Рето". Нашият поп Георги прочете, обмисли и реши, че има хляб в това да подражава в злото.

У протестантите, особено у конгрешанския тип секти, за разлика от презвитериани и епископални църкви, моделът на "църковен" /или духовен/ съвет е протитип точно на това, което сега се случва. Съветниците /ръководители на отдели/ са досущ клато нашите неоправославни настоятели - тяхната главна функция, докато привидно ръководят разни "важни сфери", като мисиониране, социална дейност, ред в храма /молитвения дом/, е да обезпечават за пастора и проповедниците лъвския пай от парите и даренията на западните събратя, за тях е хиенския дял, а за черковните гугутки - трошиците. Затова, както преди години още писах, пасторът учи психология, заедно с богословието, за да може да манипулира "съвета", а чрез съвета - общността, която се заблуждава, че чрез съвета "демократично се самоуправлява"... Нашите аспаруховски попове - Добри Сватята и Георги Нинджата обаче тая "харзима" си я имат и без учене, като в това Сватята пред Георги е направо дилетант, затова неговата Милена не готви, а той е изолиран от управлението на енорията... Докато, както казахме, тече война между фракциите им, а поп Ясен Мъглата, дето ходи да му баят против ебане, както вече писахме, само фракция няма, защото е в мъглата и слуша предаванията на някой си Вацев, повтаряйки непрестанно: "Слушайте Вацев!"

На раздяла с настоятелстването Пенчев им принтирал текст из Посланията на св. ап. Павел, в който Павел обяснява на Коринтяните, че е абсурдно да се делят на фракции, според имената на духовниците си. Това било посланието от чичо Гошо... Ех, чичо Гошо, стари капитане, нежен няма да станеш, макар че, оказа се, че няма нужда, щото без да си нежен, си обичлив, ама дано помъдрееш! Целувам те братски, нежно и почтително по плешивата гола глава! Обичам те и тебе и се радвам, че не прецених правилно тогава - и без да си настоятел, пак се черкуваш с нас. 

Краят на темата с поп Георги "терапевта"

следва от Второ любовно послание за поп Георги

Хайде сега да приключим. Да ти разкажа в няколко кратки истории защо смятам нарко-центъра ти за пълна порнография и сегашната терапевтична програма за симулативна...

Въведен вместо в истинска енорийска среда, в една просташко-бандитска и клюкарска, "излекувания" /.../ пуска слух за твоя личен живот и на твои близки. Ти си стресиран и смутен, тогавашната ти психоложка, която даже не е завършила психология, ами руска филология и добавила няколко психологически и психотерапевтични специализации по новите магистърски програми, решава да ти "помогне". Тръгва да "диагностицира" /.../ като психопат, без даже да е клиничен психолог тя. Защото ако /.../ е психопат, то значи "парекселенс" лъже. Знаеш ли апропо какво значи "парекселенс"? Ами "апропо"?... Това тебе ще те успокои в подозренията ти. Вдигам страшен скандал, който е в защита на центъра ти впрочем, защото ако /.../ неспециалист му постави псхиатрична диагноза, той може да ни съди и да хвръкне така обичания от тебе лиценз. Водим клиничен психолог след дълъг скандал, иницииран от мен, той дава експертно мнение след прегледа, че никакви данни за психиатрични отклонения няма, ти обаче, тълкувателно му четеш мнението, интерпретирайки, че /.../ е на ръба на психопатията, даже почти го е прекрачил.

Терапевте?!

Друг "лекуван" /.../ е освен с наркозависимост и с хазартна, но и с любовна зависимост. Има в миналото си две съдебни ограничителни заповеди за преследване обекти на "влюбванията си". В момента /.../ рецидивира в това, а за тези документи от съдебното му досие, социалната ти работничка хабер си няма, докато не разбирам аз след няколко откровени разговора с него.

Квалифициран и лицензиран, лечителю?! Ни ти, ни екипът ти знае какво се случва наистина с "лекуваните", щото всички ги "лекувате" по час в неделя, ходейки с папки с "дипломите" си от семинарчета, които стават само за клозета

Трети лекуван е битов алкохолик на около 50 години, работещ на две места в родния си град, който има нещастието да срещне религиозно фанатизиран свой съученик. Оня го убеждава да се "лекува" при тебе, поема му таксите. След почти едногодишно платено лечение, /.../ сега е алкохолик и клошар.

Четвърти "лекуван" /.../ е "лекуван" от зависимост към марихуана, която е пушил два пъти през живота си и хазартна зависимост - три пъти играл на ротативките. Неговите очевидни психически проблеми обаче родителите предпочитат да отдадат на марихуана и хазарт. Имат парите, защо значи да не го "лекуваме". И да завърша - посетих квартирата на пети "излекуван", който след "лечението" ни, влезе директно отново в психиатрията, отидох в квартирата, в която е бил за последно. Видях вещите му, част от заниманията му. Тогава се качих в храма при тебе и сълзите ми рукнаха. А ти с типичното си агресивно просташко поведение ме овика и влезе тържествуващ от "правотата" си в храма. Но не знаеш реакцията на случаен свидетел на разговора ни:

- Къде има тука в квартала друг храм, за да ида да запаля свещ там, а не тука? - попита ме плахо и си тръгна, без да влезе в църквата.

Свещенико?! Трябваше при петдесятния цигански пастор брат Фахри Тахиров да го пратя, там повече от Христа щеше да види човекът!...

И сега какво ще ми сториш? В кръв ли ще лежа нейде?!... Голяма работа! Стига ми кръвта на тия страдалци, с която ме оля, докато, Бог ми е свидетел, много се старах да ги предпазвам, доколкото можех! Но ти си непредсказуем като стомашно чревно разстройство!

Затова ли ме осъждаш на ада с Христос в ръцете?!

Обичам те, покай се!

Край

II-ро обяснение в любов за поп Георги Фотакиев

продължава от "Едно обяснение в любов"

А инак хубава усмивка имаш... Усмихваш се с цяло лице, зъбите ти светват, а черешовите ти очи грейват и почват да шарят като у циганче, затворено в препълнена със сладкиши къща. Особено, ако някой нещо ти даде или чуеш хубав мръсен виц. Най-хубавите мръсни (та чак мазни) вицове от тебе съм ги чувал.

Не ходи по акъла на жените край себе си сега обаче. Заради свои неизживяни мечтания се опитват да те превърнат в поп Дончо Александров. А ти не си от Гръцката махала, нищо общо с нея нямаш. Да, колата на жена ти струва колкото всичките твои коли (а те са пет-шест вече - джипки, комбита, безкомбита, бусове и мотори) заедно, но струват толкоз само в случай, че бяха нови. Лете по минижуп и стилни дрешки, като седнеше в нея, на баба Пенка клисарката чак краищата на забрадката й се изправяха от възмущение. Жена ти се облича като жена му, макар с доста повече вкус от Дончовица, а тъща ти пише стихове и свири на китара, както Дончовица рисува "картини". Но не е виновна съпругата ти, нито тъщата, нито даже ти, виновен е... поп Дончо, че той зададе тоя дрес-код във Варненска епархия, по който се разпознава успешният поп и попадията му. Но Дончо няма как да бъдеш. Всячески да го докараш на външен вид и маниери, ако щеш, захапката ти обратна няма как да стане, защото имаш правилно и хубаво лице.

* * *

Не си виновен само ти, не си ни единственият, ни най-черния дявол сред нас. Ние, без каквато и да е автентично църковна култура и традиции в живота си, превърнахме тебе в гуру, допуснахме да се превърнеш. Едва на 25 години, тъкмо завършил богословие, ти вече имаше в наше лице "група духовни чада", като да си старец в манастир. Изповядвахме се по два пъти седмично, споделяхме ти и сънищата си... Но в нашата българска традиция, попе, автентичната, единствен изповедник е владиката, а при невъзможност от негова страна физическа и един-двама възрастни и мъдри свещеници, на които даде разрешение. Ние обаче късно го разбрахме, след като години злоупотребявахте с нас вие - младостарците в мирски енории.

И какво имаме днес в енорията? Групата ти духовни чада, тази на поп Добромир Сватята и тази на поп Ясен Керчев, дето преди няколко години ходил в Рилския манастир, за да му четат молитви "против ебане", че изпитвал необуздано желание да ебе. И тези групи - твоята (на попа с пет коли, два мотора, втори брак и съжителства на семейни начала между браковете), на поп Добри Сватята, който в сряда яде кроасани с печени кюфтета и злоупотребява сегиз-тогиз с млади момичета и на поп Ясен Керчев Мъглата, дето му баят по гейските манастирски вертепи против ебане, са в нестихващи войни и интриги помежду си.

Това ли е резултатът от нашето ново българско "църковно възраждане" и "евхаристиен подем"?! И накрая как така само аз не мога да се причастявам?! Нещо по-различно от вас ли върших?! А аз човек не съм пребил или убил, ни от Църквата Божия лев откраднал. Даже последните приключения в Трънско бяха точно, заради отказа ми да съучаствам в дребнави селски схеми за източване на манастир. Ох, стига, че пак ме приболя сърцето от обида! А ние сега сме се събрали тука не, за да се жалваме, а за да се смеем за твоя сметка...

Чакай да ти разкажа и на тебе сега нещо смешно за сметка на трето лице... Седим с един колега от шофьорите, около шестдесетгодишен и обсъждаме БПЦ. Веднъж ходил в Троянския манастир на групово ученическо посещение, като бил в 8-ми клас. Разхождал тогавашният игумен децата от стая в стая и им обяснявал:

- В тая стая се е крил Васил Левски, а тая стая е магерницата...

Стигат до поредната стая, оня отваря вратата и пред смаяните им очи се разкрива чудна гледка - двоица брадати мъже се ебат като диви магарета.

- Не, не, в тая стая не! - викнал дядо игумен, затваряйки вратата.

Следващият път, когато отишъл в манастира, било след много години със сина си. Тръгнали двамата да търсят край реката място, за да се изпикаят. На едно място пране простряно, друго твърде открито. Най-сетне намерили подходящото място. Обаче тъкмо да си извади пишката, за да се изпикае, таткото вижда на отсрещния бряг на един голям камък брадат тип опрял и двете си ръце, а зад него друг брадатко го ебе, та пушек се вдига:

- Тръгвай, сине. оттука бързо! Другаде ще пикаем!

- Защо бе, тате!? - попитал синът му, който още не бил видял любовната педерастка схватка.

- Тръгвай и не питай!

Кое е истински смешното ли?! Че на едно такова място ходил наш поп Яско, за да му четат "молитви против преебаване"... Та нашите манастири от педерасти, се зае да чисти сиамският ти близнак поп Силвестър от Сливен, за когото някои говорят, че на топ-педерастите в клира сам води сливенски циганета, а ти ни възраждаш евхаристийно, ползвайки Светия Потир като пистолет, докато се мутрееш, сред една типично сектантска духовна среда, която, Бог да ни прости, заедно създадохме!

* * *

Забравих да ти кажа, че те обичам тоя път, увлякох се в горчив смях. прости ми!

Следва

Едно обяснение в любов за поп Георги

Слушай сега, приятелю, въобще не си прави илюзии, че съм спрял или ще спра да те обичам. Даже може да се каже, че те обичаме само аз и... бившата ти жена, която единствена в момента те защитава и моли да спра "в името на себе си и на децата". Всички останали се подсмихват и искрено се забавляват в момента за твоя сметка, включително адептите на сектата ти зад гърба ти.

А кварталът знаеш ли какво си спомня?... Оня ден говоря с една моя колежка, коренячка-аспаруховка. Вика: 

- Старият поп Андрей, дето всички го изкарват сега какъв ли не, беше съвсем различен... Една женица веднъж му казва: "В къщата ми често има смърт и в родата, ама нямам стотинка ни за маслосвет, ни за водосвет". Андрей й казва: "Нищо, ще дойда, а ти една ябълка обели да си разделим, това ще е таксата".

А ти, приятелю, всичко в пари обръщаш. Седнеш, па уж нищо не искаш почти, уж само "Колкото имате на сърце", па вземеш да споделяш с насълзени очи какво ти трябва, колко са ти дълговете и какви са ти проблемите, решими само по финансов път. И мислиш, че хората това не виждат?! Че са прости?!... О, забравих, че вярваш, че и Господа можеш да манипулираш!... Да, ама не можеш. Даже твоите сектанти по-скоро се правят, че ти вярват.

Когато научих например за здравословните проблеми на едно от децата ти, докато бях в манастира, първо сърцето ми се сви от жалост, защото знам колко си обичаш децата. А после на много места разпитах така ли е, защото те познавам и знам, че в това си приличате с нашата енориашка Амира - в състояние сте да ангажирате огромен брой хора за разрешаване на несъществуващи свои проблеми. Като научих, че проблемът е сериозен и истински, на сто попа се обадих и в двеста манастира, за да поменават сина ти за здраве... И се прибирам от там във Варна, а ти ме кълнеш с най-милото ми?! С Христа, с Причастието ме пращаш в ада! Много ме заболя. Засрами се, ради Бога! И вземи да се смириш!... Не съм ти лабилен наркоман, нито "въцърковен" от тебе сектант-георгевит, за да ми прилагаш дежурните си хватки. Никакви наркотици никога не съм пробвал и в енорията ти дойдох въцърковен, със солидни библейски познания и богословска култура... Тия краставици ги продавай другаде, при сектантите си, дето даже и те се правят, че ти вярват, че си голям богослов (с двете си прочетени на кръст книги - "Колибата", "Пинокио" и една реч на Виктор Орбан) и велик духовник с шепата си евтини номера и манипулации.

* * *

Ето, лошият поп Андрей го няма, изгонихте го с Георги Пенчев, изнудвайки дядо Кирил да го премести чрез лъжи и интриги и сега какво има?! Един храм с двор, оформен като монументален лексикон в стил късен соц. Има една секта със зомбита, които ходят подире ти навсякъде, където служиш, за да слушат "мъдрости" в храма, а сетне на софрите да се радват на пиянските ти изцепки. Има едно храмово настоятелство, което функционира като протестантски църковен съвет. Със събрата си не можеш да се понасяш и всички ангажирате в енорията за селските си схватки. Нарко-центърът ти вече е семеен бизнес и пародия на терапевтична програма...

Е, какво сега? Ще ме пребиеш ли?!... Ами аз, ако не те обичах, щях ли така да ти пиша, че и в ръцете ти да се навирам?! По-добре опитай Божията любов, смиряваща и преобразяваща е тя...

Следва

Автонекролог (Радост в сектата "Свидетели на Фотакиев")

Текстът на некролога гласи:

Умря Свтльо Ангелов - Портос щастливо, ударен от кълбовидна мълния с шише ракия в ръка в женски креват по настояването и светите молитви на поп Георги Фотакиев. По този повод църковното настоятелство при храм "Св. Княз Борис" във Варна, кв. Аспарухово, ви кани на празничен банкет. Ще пее наживо хорът на умствено контузените сектанти георгиевити от енорийската секта "Свидетели на Фотакиев"

П. П. Това посвещавам в памет на посегналия на живота си преди две години мой приятел Ст., "терапевтиран" преди това от харизматик Фотакиев в ПЦДОН. Харизматик Фотакиев и поп Добромир Сватята, след смъртта на друг "терапевтиран" от свръхдоза, коментирали в спора си кой от двамата "терапевтира" най-добре, като подредили Ст. в списъка със смъртници, заедно с неколцина други. Така Ст,. едно иначе слънчево момче, изпадна в депресия поради суеверен страх. защото Георги ужким въцърковява, но щедро черпи катехумените си с множество църковни бабешки предания... 

Веригата със смъртите впрочем пресече Марто Ст. от София с думите: "Да, да! Те ще ми кажат кога ще мра! Да си гледат работата, ще умра когато аз си искам!"

Почивай в мир, приятелю и нека Пресвета Майчица Богородица бди над душата ти, където и да е тя!

Попове, задници, мълнии и хубавици

следва от Циганска седянка

Това сега, дето се опитва да ме "гръмне" със Светия Потир нищо не е!! Веднъж преди години замалко да ме... контузи отзад!

Влюбен бях и страдах много. Обожавах една, дето я наричах Меденка. наебахме се два-три пъти и се влюбих ужасно. Ревнувах я силно и от съпруга й, и от другите й двама любовници. Междувременно почти всичките ми "приятели", докато ми съчувстват, бяха се наредили кандидати да чукат и те "на опашка"... Но от всичките такова нещо заслужава само Велико. Затова и го свързах с бившата ми, предманастирската, а те си гукат сега почти денонощно по телефона. Тя вярва, че ме дразни, а аз слушам и ги благославям с шише в ръката, чакайки да гледам сеир. Добър човек е Велико, нека! Символично, докато спеше веднъж, сложих до възглавницата му една меденка. А нея котките му я бяха наръфали на сутринта, обаче той ритуално я пази разпарчетосана в хладилника си... А аз живеех по онова време, за което сега разказвам, в квартирата на Стефчо, Бог да го прости, той ме успокояваше, както може, но заспеше ли нощем, аз ставах, влизах в храмовия двор и пишех цяла нощ тежки и тъжни стихове в стил: "Мамо мила, колко я обичам, бим, бам, бум".

Чакам поп Георги до сутринта. Идва, аз почвам да се изповядвам. Плача. Реве и той. Аз за нея, той не ми е ясно за какво, но по откъслечните му реплики стигам до извода, че съживявам с преживяванията си негови стари лични спомени, че май си прави реминисценции. Може да е луд, особено след като спря "Ксанакс-а", ама е много чувствителен!

Вечерта отиваме у тях, пием, защото последната му жена не му е още жена, за да е там и да заключи пиенето и пак плачем. В един момент всичко ми става много съмнително и му викам:

- Аз плача, защото съм пиян и смахнат, а ти защо плачеш?!

- За тебе плаче, Светльо, обичам те с Божията любов! - сетне продължава в обичайния си псевдохаризматичен стил - Ти защо не щеш да приемеш любовта Христова чрез ближните си! Защо се страхуваш от благодатта!?

...И докато го казва, ръката му на задника ми! Моментално изтрезнях и го плеснах през ръката.

Поп Ясен Мъглата обаче на една Нова Година у тях, преди да стане поп, на едно празненство по енорийски не успял да реагира. Минал покрай масата, а Георги в бързината пъхнал ръка под анцуга му, който обикновено Ясен запасва до подмишниците и му вкарал пръст директно в задника, подвиквайки:

- О, о,  Яско-о!

А Ясен:

- Ау, отче бе!

Ето така Ясен стана поп, а аз си останах... френски партизанин.

Обичам го все пак... В оная драматична моя връзка реши да се намеси. Да ме жени за Меденка, като първо я разведе. Даже щеше да ме запопва в Белослав. Тя се развежда, взимаме се, отиваме при дядо Кирил (води ни той, след като ни е венчал) и дядото ме ръкополага за свещеник... Добре че тя не ни уйдиса на акъла, заради което той впоследствие я нарече лицемерка. Дядото вероятно щеше да ни изхвърли всички с ругатни и шамари... Тя, жената с лек характер и лош морал, се оказа в пъти по с всичкия си от нас. Казала: "Нито ще се разведа, за да стана попадия, нито със свещеник ще спя, докато съм омъжена". Между другото астралният му двойник от Сливен поп Силвестър и приятелят на Силвестър там поп Йоан точно поради последната причина не ги огря, щото и те бяха на опашката. Курвите харесват мускетари, а не брадати пръчове в рокли! Амин!

* * *

Заради него и глупостите му веднъж пък, щастливо женен, макар и временно, две седмици стоях на сухо... Беше заявил, че е болен от левкемия, рак на главата, гангрена, грип и хипервентилация едновременно. твърдеше, че всеки миг ще умре. Аз тогава го взимах много насериозно и за всичко му вярвах. Събра пари откъде ли не по приятели и симпатизанти и каза, че отива в Германия на много скъпо и свръхсекретно лечение, изчезвайки нанякъде.

А аз страдам... За него... Купих си шише коняк, изпих го много бързо, а мене, когато съм емоционално превъзбуден, алкохолът не ме лови. Изпих го и станах да си направя омлет. Жена ми изпадна в шок. Реши, че след толкова коняк, изпит почти наекс, не трябва да пържа яйца, а да съм в интензивното болнично отделение на системи. Уплаши се, че нещо извънредно и страшно става, събра си багажа и се върна чак след две седмици. А той се върна след месец, обяснявайки, че Господ чудесно го е изцелил още в самолета на отиване от всички болести едновременно, щото силно се бил помолил Богу!

* * *

Оня ден седя в двора на храма и го чакам да свърши едно кръщене, за да му кажа "Здрасти!", планирам, ако ми налети, да хукна да бягам, крещейки: "Никога няма да ме хванеш, твърде са ти къси краката!" Идва Велико и повелява:

- Тръгвай си за вкъщи, имаме работа!

Сетне обяснява на клисаря Любо:

- Прибирам го, защото седи тука и чака, за да се заяде с попа! Никаква работа нямаме!

Идват нагости Васко Ненов и Кольо Марата снощи.

- Не се яж с него, опасно е! - тревожат се.

Обажда се и Хубавата К. най-хубавата му от всичките бивши:

- Импулсивен е, внимавай, ще ти сменят физиономията! Пази се!
- Ела, - викам й - Хубавице, да ти сготвим нещо с Велико. Обичам друга, спокойно, задникът ти е в пълна безопасност! Разтрепервах се от радост, щом я видех в манастира, а и нивга да не я видя вече, тая радост ми стига за цял живот, даже да умра усмихнат мога! Само ще ми оставиш кичур от гарвановата си коса за талисман срещу гнева на попа! Ще му го покажа като чесън на вампир и той ще се скове навеки!

* * *

Аспарухово е с мене! Даже Капитан Георги Пенчев се подсмихва хитро под несъществуващия си мустак и ме потупва мило по гърба. Да живее България! И гурувците на сапун!... Но за всеки случай след малко ще си напиша некролога. С перманентен маркер върху гърба на листа ми с отчета на дневния оборот в "Градски транспорт" и ще го залепя с каникулит на таблото за некролози пред храма. Ще пише така: "Светльо Ангелов - Портос умря, ударен от гръм по светите молитви на поп Георги. Умря насран, защото преди това Георги му отвъртя два шамара, но и усмихнат, защото духом бе в Пернишко".

Следва

Циганска седянка

следва от "Как на отец Георги два пъти му засича светият пистолет"

посвещава се на Пламен Костадинов по прякор Кохалет, който ме заведе в Аспарухово

"Майка ти да еба, Стояне, каква ми беля докара, че във Стопанството вкара!" (цинична народна песен от времето на СОЦ-а)

...Да съм поискал, вика, прошка от хората, които съм бил обидил... От... събратята си... Какви ли са тези събратя?! Брех?! Да не би един свещеник най-сетне да призна всеобщото свещенство на всички вярващи на практика, след като между събратята ми спомена себе си, че и Варненската Владика?!... Да слагам расото тогава?! Или директно панагията?! 

Едва ли. Твърде добре би било, за да е истина... По-скоро ми е говорил, мислейки за себе си. щото събратът му в енорията поп Добромир отказва да съслужи с него света литургия, при това с владишко благословение отказва. Заради постоянните доноси и обвинения до владиката негови срещу "събрата" му, за които даже през ум не му минава май, че владиката ги чете на Добромир, защото явно обича селските интриги... 

Не жалете и поп Добромир - Сватята. Той е същата стока, просто тримата се намериха, по-точно двамата си намериха перфектния владика. Добромир е много по-злопаметен и отмъстителен от Георги, просто е страхлив, неуверен и подмолен... Горката жертвичка Добчо - Сватята чак сега отказа да съслужи, макар многократно да е заявявал по други поводи - "Ако еди-що си излезе вярно за Георги, няма да служа с него!" То все вярно излизаше, а Добата да съслужи не спря. Спря чак, когато Георги го засегна лично - обиди него и интересите му. Другите жертви на събрата му - кучета да ги ядат, щото и на Добата жертвите не са по-малко и Георги знае достатъчно за него също.

Питат ме старите му енориаши. питат мене, щото отдавна него никой не смее да го пита нищо. Възразиш ли му на гуруто, крещи, обижда, на бой налита. Въобще пренесе културната среда от квартала, в който е израснал и така направи една хубава енория в Аспарухово от работническо-селски тип на махленско-циганска седянка. Та питат ме: "Защо отецът махна от двора на храма наркозависимите, премести ги далече, така не знаем как са, не можем и да им помагаме?!" Аз мълча, увъртам, не е моя работа вече, когато ми е било частично работа, казвал съм го - Георги да не лъже, цяла година му го говорех, преди да почна да го пиша тук! Пък и защо да смущавам вярата им?! 

Ще го напиша обаче тука, защото те в интернет не влизат тези отрудени и обичливи хора. Премести ги отпред очите им, отдели ги от грижите им, за да прави с тях каквото намери за добре за... себе си и бюджета си. Енорията остана да участва в начинанието като "сграден фонд", за да отдава сгради под наем в полза на семейната фирма ПЦДОН на Фотакиев... Тази защитна ресоциализационна мрежа, която беше за тях старата енория, тази истински подкрепяща среда бързо бе подменена с кварталния нискоразреден криминалитет, който двамата с Добромир доведоха в храма, а после с него и заради него се изпокараха. Сега вече новата енория "обгрижва" лекуваните не с труд и взаимопомощ, ами със секс и връзки с квартални мутри и престъпници.

За това ли да му искам прошка, че му го казах, след като някои мои приятели от тези момчета пред очите ми умряха, след дълго "лекуване" по Георгиевски на живота си посегнаха?! Да искам прошка, та да благоволи да ме причасти, без да изсъска "За осъждане да ти е!"

Или да искам прошка от Варненската Владика? Затова че не го послушах, когато ме извика, щом се прибрах от Сърбия и благо ме помоли (благо, но настойчиво предупредително) да не се занимавам повече със смъртта на дядо Кирил и с БПЦ... Той бил разследвал - убийство нямало! Може би и обратното да напиша! Знаем ние как "разследва", затова и другият му прякор в синода е "Чистачката". За една филия хляб да си сера в устата сам?!... Не ща да им вземам занаята, те го правят достатъчно добре!... За пет лева да пикая на Отечески гроб и да си мия задника по турски с майчини сълзи?! Как пък не! Че аз на тоя гроб съм се клел да ида със страшна клетва, плачейки, чак щом видя да свалят панагията, че и расото на Николай Пловдивски и го водят обратно в психиатрията.

Съвестта ми е чиста за тези неща и Бог това знае, а той нека продължава да ме причастява за осъждане, пък да видим ще подействат ли "светите" му магии. Да пазят Бог и Пресвета Майка Богородица!

Следва

На отец Георги не му "работи" Светият Пистолет

"Сам приел бих да съм от Христа отлъчен, но да се спасят моите събратя по плът - израилтяните" (Св. Павел от Тарс)

Бог ми е свидетел, този човек не мога да го намразя истински, обаче някой път сериозно ме озадачава... Ето, днес за втори път през последните две години се опитва да ме "убие със светото причастие"... Подава ми го и вика:

- За осъждане ти го давам...

А аз пак:

- Милостив Господ...

И посягам да лапна лъжицата. Той отново объркано:

- Милостив е, ама е и Справедлив!

Ядосва ме, не съм отишъл там с него да се разправям, просто отново живея в Аспарухово у Великови, а имам благословия от свещеника във Варна, който сега ме изповядва и причастява, заради особеното си работно време да се причастявам и без изповед, по съвест. Отишъл съм Христос да изпрося. Така му и казвам:

- Христос искам, дай ми Го... Когато се жених и развеждах пет пъти, ме причастяваше и без изповед, а сега, задето ти казах в очите пред всички истината, ми отказваш Христа?! Можем да сме подобни в греховете си и така заедно пред Чашата, а истината трябва да ни разлъчи пред Чашата ли?! Аз няма да отстъпя от Христа, ако не ме харесваш, отстъпи ти!

- Добре! Това Тяло не е мое, вземи за осъждане! Долен лъжец!
- Бог да те благослови... - викам му, както едно време ме учеха по Евангелието да правя протестантите: "Кълнат ли те, благославяй"

А инак на богослов се праска, особено щом ме види, като предната вечер на вечернята. Проповядва една теологична конструкция по Успенски относно иконите на Троицата по случай Богоявление, която съм му разказал сам аз. Две неща знае почти както трябва и двете са от мен - за това, че иконата на Новозаветната Троица е неканонична и че Кръстната Жертва е Самопредаваща ни се, а не откупна и заместническа... Пък сега ми обяснява, че Тялото Господне, с което той най-добре би трябвало да знае, че при Епиклезата и ние, и той сме се съединили, не е "негово". Тоест сам не е част от Тялото Христово... Е, как ще ме осъди тогава в Негово Име?... Наум си казах: "Да ти бъде според вярата ти" и се причастих... 

Обичам бившите му гаджета и жени, а и те ме обичат. Аз ги харесвам, щото са симпатяги, а те мен, защото го комплексирам. Лично съм им го казвал, като ги срещнах оня ден събрани в храмовия двор няколко от тях.

Е, имам един грях към него... Подиграх се снощи в тетрадката му за треби. Поръчах си треба, вписвайки се, докато Клисарят Любо беше в корабната част: "Отец Георги Фотакиев да причасти Кондуктор Светльо в автобусна линия 148 на Обръщача в кв. Почивка в сряда, в 17:00 ч. БЕЗПЛАТНО. По идея на Данчо Бързия, вдъхновена от Светия Дух" Това Данчо го видя и хукна да бяга от храма разтреперан, викайки: "Как можа да напишеш това в... свещената книга?!"

Другата седмица пак ще издебна Любо и ще напиша в същата тетрадка, ако е още там и не са я заключили: "Отец Добромир Сватята получава послушание от кондуктор Светльо да изяде 13 кюфтета, 8 кебапчета и 100 шоколада, намазани с овче сирене, като изпуши пет цигари с три кафета в сряда преди да служи Литургия, както по обичая си редовно прави"

* * *

А се страхувам, не да не се страхувам... Намира ми се и на мене "страх Божий"... За втори път се държи като врачка тоя, а не като презвитер. И макар да си казвам, че ако Бог слушаше молитвите на кучетата, от небето щеше да вали салам, казвам си и "веднъж здраво менче за вода, втори път пак здраво, ама на третия път може и да не остане здраво". Но все пак и трети път ще опитам същото, защото тоя народ не може и не бива да стои в духовното робство на тия касапи, духовни сатрапи и джелати вечно. Това тяхно свещено комедианство за вярата е срам и за Бога обидно, а за народа гнет.