"Зависимостта" в блог "Богословие" 

 В блог "Лирика" - "Остана ми една забава"

 Философските статии на Дiана Харчук ТУК

06 януари 2019

На отец Георги не му "работи" Светият Пистолет

"Сам приел бих да съм от Христа отлъчен, но да се спасят моите събратя по плът - израилтяните" (Св. Павел от Тарс)
Бог ми е свидетел, този човек не мога да го намразя истински, обаче някой път сериозно ме озадачава... Ето, днес за втори път през последните две години се опитва да ме "убие със светото причастие"... Подава ми го и вика:

- За осъждане ти го давам...

А аз пак:

- Милостив Господ...

И посягам да лапна лъжицата. Той отново объркано:

- Милостив е, ама е и Справедлив!

Ядосва ме, не съм отишъл там с него да се разправям, просто отново живея в Аспарухово у Великови, а имам благословия от свещеника във Варна, който сега ме изповядва и причастява, заради особеното си работно време да се причастявам и без изповед, по съвест. Отишъл съм Христос да изпрося. Така му и казвам:

- Христос искам, дай ми Го... Когато се жених и развеждах пет пъти, ме причастяваше и без изповед, а сега, задето ти казах в очите пред всички истината, ми отказваш Христа?! Можем да сме подобни в греховете си и така заедно пред Чашата, а истината трябва да ни разлъчи пред Чашата ли?! Аз няма да отстъпя от Христа, ако не ме харесваш, отстъпи ти!
- Добре! Това Тяло не е мое, вземи за осъждане! Долен лъжец!
- Бог да те благослови... - викам му, както едно време ме учеха по Евангелието да правя протестантите: "Кълнат ли те, благославяй"

А инак на богослов се праска, особено щом ме види, като предната вечер на вечернята. Проповядва една теологична конструкция по Успенски относно иконите на Троицата по случай Богоявление, която съм му разказал сам аз. Две неща знае почти както трябва и двете са от мен - за това, че иконата на Новозаветната Троица е неканонична и че Кръстната Жертва е Самопредаваща ни се, а не откупна и заместническа... Пък сега ми обяснява, че Тялото Господне, с което той най-добре би трябвало да знае, че при Епиклезата и ние, и той сме се съединили, не е "негово". Тоест сам не е част от Тялото Христово... Е, как ще ме осъди тогава в Негово Име?... Наум си казах: "Да ти бъде според вярата ти" и се причастих... 

Обичам бившите му гаджета и жени, а и те ме обичат. Аз ги харесвам, щото са симпатяги, а те мен, защото го комплексирам. Лично съм им го казвал, като ги срещнах оня ден събрани в храмовия двор няколко от тях.

Е, имам един грях към него... Подиграх се снощи в тетрадката му за треби. Поръчах си треба, вписвайки се, докато Клисарят Любо беше в корабната част: "Отец Георги Фотакиев да причасти Кондуктор Светльо в автобусна линия 148 на Обръщача в кв. Почивка в сряда, в 17:00 ч. БЕЗПЛАТНО. По идея на Данчо Бързия, вдъхновена от Светия Дух" Това Данчо го видя и хукна да бяга от храма разтреперан, викайки: "Как можа да напишеш това в... свещената книга?!"

Другата седмица пак ще издебна Любо и ще напиша в същата тетрадка, ако е още там и не са я заключили: "Отец Добромир Сватята получава послушание от кондуктор Светльо да изяде 13 кюфтета, 8 кебапчета и 100 шоколада, намазани с овче сирене, като изпуши пет цигари с три кафета в сряда преди да служи Литургия, както по обичая си редовно прави"

* * *

А се страхувам, не да не се страхувам... Намира ми се и на мене "страх Божий"... За втори път се държи като врачка тоя, а не като презвитер. И макар да си казвам, че ако Бог слушаше молитвите на кучетата, от небето щеше да вали салам, казвам си и "веднъж здраво менче за вода, втори път пак здраво, ама на третия път може и да не остане здраво". Но все пак и трети път ще опитам същото, защото тоя народ не може и не бива да стои в духовното робство на тия касапи, духовни сатрапи и джелати вечно. Това тяхно свещено комедианство за вярата е срам и за Бога обидно, а за народа гнет. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар