"Зависимостта" в блог "Богословие" 

 В блог "Лирика" - "Остана ми една забава"

 Философските статии на Дiана Харчук ТУК

30 март 2019

Поп, пушка и крива слива (сигнал до КОС)


Отделно от сигнала до прокуратурата по член 146 от закона за здравето, изпращам по електронен път (разбира се в орязан вариант) и следния сигнал до КОС (Контрол на общественоопасните средства)

Лицето Георги Христов Фотакиев, живущо на ул. "Зеленика" 17 в град Варна, кв. Галата, притежава много на брой и различни по вид хладни и огнестрелни оръжия.

Веднъж при задушевен разговор след дружеско двойно напиване помежду ни, ми описа ужасяващия начин, по който се бие - как след ъперкът, преди още противникът му да е паднал, още в движение стъпвал на коляното му с левия крак, така се "оттласквал" за скок назад, подобен на задната ножица във футбола, а сетне с петата на десния си крак го ритвал с "обратен къч" по челото. Накрая, докато оня хъхрел в собствената си кръв, попът скачал отгоре му трупешката. 

Аз започнах да се смея по две причини. Първо заради завършителната му реплика: "Същият съм като поп Силвестър Янакиев! Но много по-лошо бия!" (точно в това време се разправях със Силвестър) и после, защото описаната сцена ми изглеждаше като епизод от японски анимационен хентай-филм. Той се разсърди и ядосано ми се тросна: "Не се смей!". Аз наистина не вярвах, че говори тези неща сериозно и това явно ми личеше, макар от учтивост да спрях да се смея, затова той реши да ме разведе из къщата си, за да ми покаже евентуалния път на отстъпление към спалнята си, ако бъде нападнат, която явно смята за своя цитадела.

В предверието, зад дрехите на закачалката, той има малка брадвичка тип томахавка, показа ми първо нея. Сетне, на етажерката, е ловджийският му нож. В шкафа са бойният му и газовият му пистолет, а в спалнята са въздушната му и бойна пушка. Всяко от оръжията ми показа "на сухо" с каква вещина и бързина ще използва, предвид къщния интериор, пространство и вътрешен дизайн на вилата си.

Сетне седнахме отново в трапезарията край стъкленицата с домашна ракия, а той ми разказа следната занимателна история.

Веднъж от следобедния му сън го разбудил шум от електрическа резачка за дърва откъм улицата... А имайте предвид, че спящият в случая поп, като му се обадиш по телефона и го попиташ: "Как си?", мъдро отговаря: "Не знам как съм, от задачи и дела нямам време даже да помисля как съм. Питай ме по-скоро какво правя!" Събуденият Георги излязал на верандата си, за да види какво шуми и изпаднал в потрес от следната гледка: Две момчета с работни костюми в близост до служебен автомобил режели клона на любимото му кайсиево дърво, който стърчал към пътя. Не сварил да забележи ни работните дрехи, ни емблемата "МСАТ" на автомобила, но с лъвски скок се хвърлил към спалнята си, докопал пушката си и от верандата почнал да стреля във въздуха, крещейки:

- Махайте се, това е частна собственост!

Момчетата едва го убедили да спре, умолявайки го, след което се изнесли по най-бързия начин с автомобила. Малко по-късно потеглил с автомобила за града и той, а по пътя ги сварил да се опитват да поправят повредилия им се междувременно техен автомобил. Бил осъзнал грешката си, затова спрял и през прозореца на колата си им предложил:

- Момчета, искате ли някак да ви помогна?
- Няма нужда, няма нужда! - викнали младежите, отскачайки от другата страна на колата си, за да се скрият.

* * *

Предвид описаните случки и събития, моля специалистите от КОС да проверят колко и какви хладни и огнестрелни оръжия попът притежава, за колко и кои от тях има разрешително според закона и документи за собственост, както и има ли установена психическа годност да ги ползва и притежава.

29 март 2019

Текстът ми до Прокуратурата за читателите на блога в аванс


Подавам този сигнал, заради силна загриженост за психическото здраве и обезпокоен от личностната деградация на един мой дългогодишен близък приятел, който заедно с това беше доскоро популярен и уважаван от мнозина свещеник в Българската Православна Църква. Лицето Георги Христов Фотакиев, изпълняващ функциите на енорийски свещеник в храм "Свети Княз Борис-Михаил" в гр. Варна, кв. Аспарухово, на територията на Варненска и Великопреславска епархия. Желая съответните държавни органи да бъдат осведомени за някои изключително обезпокоителни прояви и засилващи се тенденции в поведението му, които не само смущават общественото мнение и застрашават личната безопасност на хората, с които е в комуникация, но и предизвикват огромна загриженост у много негови приятели и близки за самия него.

Причината за този сигнал е една негова постъпка, лично и умишлено донякъде провокирана от самия мен, за да стане повод да се повдигне темата с множеството подобни инциденти, съвсем често с нищо непровокирани лично, станали пред очите на доста хора, посред бял ден и то в двор на храм, който е обществено място и е свързан с определени обществени очаквания и нагласи какво може или не може да се случва в него.

В ранния съботен следобед на 23.03.2019 г. в двора на храма, докато приготвях продуктите за готвене за трапезата за нуждаещи се на следващия неделен ден, подпомаган от един около 15 годишен иподякон на име Ангел, чиято майка е бедстваща инвалидизирана госпожа от квартала и с благословението на друг енорийски свещеник - отец Добромир, в присъствието на Калина Николова Златарска, наша енориашка, възстановявахме една традиция, която поради ред причини беше прекъсната в храма и подновена от нас с моя близък приятел Велико Тодоров Димитров, в двора на храма влезе свещ. Георги Христов Фотакиев. Аз бях погълнал известно количество алкохол, който употребих с цел творческо вдъхновение, тъй като съм поет, публицист и белетрист, но също и кулинар-импровизатор. Алкохолът добре взаимодейства със сложната ми душевност, като вследствие на това се получават интересни и всепризнато успешни импровизации върху основата на традиционни рецепти, а често откривам моите "новости" вече открити и утвърдени като прийоми и рецепти в кухни като френската, италианската, китайската, руската, индийската и даже виетнамската. 

Репликата, която отправих към свещеника беше "Боклук". По-точно, не знам защо той я изтълкува като отправена по свой адрес, защото аз не се обърнах към него с думите: "Ти си боклук!", нито казах някому: "Ето виж, влиза в двора поп Георги, който е боклук!" След седмици вече не мога да си спомня какво е дало конкретния повод за тези думи. Даже допускам да не съм визирал въобще свещеника, ами нещо, което междувременно съм видял - например паднало на земята парче морков от тези, които в момента режех, а може и свещеника да съм имал предвид и това да е бил емоционален изблик на съчувствие към един нравствено деградиращ, според мене, инак стойностен човек, задушевен изблик на състрадаващ му приятел. 

Каквато и да е била причината (или поводът), аз не намирам постъпката, която последва и която съм описал няколко дни по-късно в жалба до IV-то РПУ в гр. Варна, за адекватна и съответстваща на социлните норми и поведение, особено за лице като него на подобно място. След първоначален опит да обуздае емоциите си, като влезе в храма, свещеникът буквално изтърча, като изстрелян, пътьом зашлеви плесница на Ангелчо, а после продължително ме налага с юмруци по лицето, на което аз не реагирах, нито даже се помръднах, а после станах и приятелски го прегърнах, за да го успокоя, което се и вижда на записите от видеокамерите в двора ясно, поставени от лицензирана охранителна фирма преди време, по инициатива именно на свещениците.

С тоя сигнал не търся нито възмездие, нито обезщетение, защото към този свещеник и човек храня най-добри и нежни чувства, а моля да бъде инициирана от вас проверка от специалисти на психическото му здраве, за да му бъде назначено съответното, ако е необходимо, лечение. Тези негови постъпки с годините не са една и две, а за някои от тях имат готовност да свидетелстват и конкретни личности, наши общи, с него, познати и приятели. Самият той пред мене се е хвалил как е агресирал почти физически, заплашвайки, сегашния варненски митрополит по време на съвместна литургия, след която е факт, че митрополитът не посещава от години кварталния ни храм. 

Моят обичан приятел и дългогодишен съратник в някои църковни дейности употребява обилни количества алкохол, на което съм бил свидетел, както и че непосредствено след това шофира,  алкохола комбинира с психотропни медикаменти и успокоителни, според собствените му думи пред мои близки, част от които съм и виждал в шкафа му, гостувайки неведнъж у тях. Той разполага и с всякакви видове хладни и огнестрелни оръжия, което е опасно не само за потърпевшите при евентуален конфликт, но и за самия него, защото в състояние на афект сме го наблюдавали как сякаш "излиза от себе си", така че, не се знае как и срещу кого може да ги използва, включително и против собствената си безопасност.

* * *

Текстът е изпратен на адвокат с цел недлежното му законово оформление.

27 март 2019

Психопатии, либидни отклонения и трезвеници (Чорба "Трезве")


Миналата седмица новите (стари) отговорници за Братската трапеза и кухнята за бедни, по-точно реабилитираните като такива от сектантския църковен съвет... Оп! Грешка, исках да напиша от църковното настоятелство на параенорийската секта "Свидетели на Фотакиев", вадили от склада на кухнята казани, посуда, продукти. Всички, които научихме тоя факт, изненадани се подлъгахме, че тия ще готвят, ако не за неделята, то за Благовещение поне. Чак чичо Гошо Пенчев с обади да ме пита мене:

- Абе, Светльо, тия верно ли ще готвят?!

Не сготвиха. Сготвиха по-точно това, което нарекох впоследствие чорба "Трезве". Рязаха зеленчуците трезвени, вариха я трезвени и я сипваха на народа трезвени. Затова от нея не само нищо не се получи като за свят, но не се и видя, даже не замириса. Това не ми попречи, разбира се, с цял глас да припявм, докато снова из двора и да приканвам народа:

- Яжте, яжте, вкусна е "трезвената чорба", сипете си и в буркани за вкъщи!

А някои, подсмихвайки се, се преструваха, че отвинтват капачките на въображаеми буркани, сипвайки си сетне с въображаем черпак въображаемата чорба. 

А какво са правили в кухнята ли през седмицата отговорниците и защо са вадили всичко? Инвентаризация. Да проверят нещо дали сме откраднали на заминаване с Велико и ако такова има, радостно да го съобщят. Ще им помогна, като им кажа, че "излишакът" - чувал с пет килограма картофи е от Николай Кантарджиев, остана от рибената чорба "Бела Белинда", защото Игнат Багдата дари допълнително няколко килограма чернокоп, така че, аз се отказах да сгъстявам чорбата с картофи, вместо с риба, както си му е и редът.

* * *

Преди години заявих пред в-к "Шоу", че митрополит Николай, според мене и въз основа десетилетната ми дилетантска работа с наркозависими, е кокаинов наркоман, а това че се е продрусал, щото не можал да се ожени за сестра си, с която като юноша се е съвокуплявал, си го уйдурдисах, позовавайки се на покойния ми приятел отец Димитър Амбарев, щото бях пиян. Ще заявя сега, че на основание богатата палитра от психически заболявания и други отклонения в родата ми, които от малък наблюдавам, смятам отец Георги Фотакиев за психопат, без да го твърдя със сигурност или под това да се подписвам. Като пусна днес сигнала до прокуратурата "по чл. 146", ще се намери кой да го установи или отрече. 

Моето абсолютно психическо здраве пък, граничещо със съвършенство, което даже огромни количества алкохол не успяват да накърнят, се дължи на абсолютното лично психично здраве на татко, което неутрализира дълга двустранна генетична обремененост у мен, както и на възпитанието от него и най-вече туй, че ме научи на всичко да се смея с цяло гърло. Това че, дяволите бягат от подигравката с тях повече, отколкото от тамяна и чесъна, е открито още от Мартин Лутер, потвърдено от Умберто Еко и преоткрито от мене, заедно с откритието ми, че дяволите са психопати (и психопатите дяволи). Жените е ясно що ме обичат - щото им говоря мръсотии посред бял ден и публично. Децата ме обичат, защото ги разсмивам. А лудите и най-вече шизофрениците, ме обожават, щото плаша психопатите (знаем добре, че от пияния и лудият бяга), от които те пък, от своя страна, неистово се ужасяват. И с право! А мене ме обичат, щото съм добър с тях и ги разсмивам, с мене им е спокойно, щото аз тяхната лудост много я харесвам, намирам я за адски мила и симпатична, намирам я даже за надлогически нормална, а на смешките им, от които други се смущават, се смея високо и от сърце.

Но стига сега за мене, хайде малко за него. За кой ли? Не ще му кажа името, за да не ме съди.

Психопатът се чувства добре, когато хората около него са зле. Ако не са, внушава им, че са зле. Така поема контрол върху тях. Сблъска ли се с напълно здрав човек, опитва се да го прекърши и смаже с всички средства, за да го подчини. Не може ли вербално, а това той добре умее иначе, защото е изключително добре ориентиращ се в страховете и недостатъците, които всички имаме, опитва чрез физическа агресия да го сплаши. Този подход е успешно приложен според мене от поп Силвестър в Сливенска епархия към дядо Йоаникий и той (няма да кажа кой) го опита в олатара на един храм (пак няма да кажа кой) спрямо един друг митрополит на една друга епархия (о, пак не ще кажа коя и кой), както се е хвалил сам. Кой ли? Той. 

Християните в Църквата са нежни и чувствителни, плашливи хора, затова и църковните среди са рай за психопатите. Според мене така и мнозина са се изпедерастили - поради финост и отстъпчивост. Някой им е казал: "Дай да те наеба!" и понеже са нежни души, не са могли да откажат. Да наебеш мъж впрочем също е форма на подчиняване, при това трайно в психологически план.

За психопата е характерна жаждата за подмяна на реалността в своя полза - за лични цели и понеже е добър артист, в състояние е да убеди всеки необигран ум, че лъжеш, наричайки бялото бяло и съобщавайки, че вали, докато дъжд се лее като изведро. Ако бъде нападнат и се изправи пред ужаса на собственото си разобличаване, психопатът създава интрига, като насъсква срещу тебе други хора, скрит зад тях.

* * *

Съвсем извън темата, ако щете ми вярвайте, но въобще не свързвам това, което ще споделя сега, с написаното дотук, но вчера, след кратката свада между поповете Георги и Ясен от една страна и отец Добромир по мой повод, последният ме извика именно пред тях двамата, за да ми съобщи, че съм нежелан в двора и че ако вляза в храма, той щял да спира да служи. От това да ми го каже пред тях обаче Георги изпадна в ужас и запротестира. Явно много искаше Добата да ми го съобщи лично, без тяхното присъствие, за да се наостря зле към Добромир. Старата лисица обаче Добромир направи точно наопаки, докато Георги ме гледаше като лалугер нощем пред фотоапарат със светкавица от дъното на стаичката, а на Яско не му се виждаше даже и един пищимал.

Благодаря на МВР и по-точно на IV-то РПУ в кв. "Аспарухово", което очевидно е започнало дознание и Георги е предупреден повече да не посяга. Достъпът в двора и храма може да ми бъде възпрепятстван само от властите и само в случай на непристойно поведение или хулиганство, защото храмът е обществено място и собственост, а не на Георги и сектата му, затова сега поповете са решили "да стачкуват от литургия" като ме видят. 

МВР си свърши работата. Сега отиваме в Прокуратурата и в НАП-а. А темата с него в блога засега я затваряме.

26 март 2019

Аспарухово пее и танцува (Новини за трите попа)


Новината е, че отец Добромир не ме желае вече ни в двора на храма, ни в самия храм. Научих я, докато бях седнал на пейките в беседката, напълно трезвен и вменяем допреди малко. Научих я, след като послушах кратка свада между тримата - Добромир, Ясен и Георги, за която даже не подозирах, че е по повод на мен. Казах на Добата "Добре" и си излязох.

А сега аз имам новина за тях, която смятах да им спестя. Тях не ги желае кварталът пък, особено Георги не желае, отсам моста. Оня ден седнах на стъпалата пред единия магазин на спирката, за да пия вермут и да попуша след работа цигара-две, слизайки от служебния автобус. Беше към 23.30 ч. и се заслушах в разговора на местните пияници, които, защото беше доста топла мартенска нощ, бяха се излегнали буквално, подпрени на по един лакът, на плочките пред т. нар. "късен магазин", щото затваря в 24.00 ч. Пиеха, разговаряха и оглушително се смееха.

- В нашата част на квартала, - подаде единият - бяхме толкова прости хора, че лично аз стоях четири години в пети клас!

Той говори, а аз се сещам за поп Ясен. Когато го заварих в седми прогимназиален клас, беше поне с глава по-висок от всички нас. Не познавам предисторията на неговата война с българското образование, обаче в тоя момент ме осени мисълта, че може би и тоя да е престоял три-четири години в шести клас, за да е толкова висок в седми. Той престоя и една-две години във втори курс на факултета по теология на Шуменския Университет, след което се ожени и го напусна. В хода на тия мисли аз пък се сетих за съученичката ми Керанка, копанарска циганка, от едната година, през която учих и живях в Карнобат при татко. Керанка също повтаря три години седми клас, след което се омъжи... 

И докато мисля за поп Ясен Керчев, тия пияндурници продължават с разговора си:

- А аз пък, - подзема вторият - съм от другата част на квартала, където бяхме много по-прости. Ние ебяхме магарета! Даже веднъж наебахме едно прасе! Дойде обаче поп Ясен - ако щете вярвайте, ама точно поп Ясен спомена, без да сме обменили и думичка - и ни каза: "Грях е да се ебат магарета! Бог ще ви накаже!"
- И ти какво направи?! - викват всички въпроса си заинтригувано и в хор.
- Изнасилих го!
- А после?!
- Роди магаре!

В Аспаруховският хор, като в същинска социална симфония, запяват и едни комшии на Велико. Майка и дъщеря, дето ми е и колежка, които преди няколко дни ни подариха кафеварка и котлон. Виждат ме, че слизам откъм храма и питат:

- Какво стана днес?!

Разказвам им, казвам им и за жалбата в полицията, за планирания сигнал до прокуратурата. А те са скептични. Викат, че навсякъде попът бил с връзки.

- Обаче познавам една нападжийка! Даже спях с нея! - цакам аз - Ще му доведа НАП за сдружението му! За това, че от 2013-та нямат годишен доклад за дейността например. Сърбите нали знаете какво казват: "С курац че ги победимо!"

Щерката прихва да се смее... Ей, Боже прости ме, ама за смеха на Мимето живея! Да!

* * *

Задава се и местната община в лицето на чичо М. Тя пее издълбоко.

- Видях те онзи ден пред магазина с една местна пеперуда нещо се разправяхте, а ти вършеше щутротии. Стана ми симпатичен. От Аспарухово ли си?

И от дума на дума почва издалеко:

- Познавах поп Георги, когато още беше с първата си жена и с две деца само. Поправяше си колите при мене. Едни "Москвичи", дето все катастрофираше с тях. Веднъж ми вика: "Ще се прибирам за обяд, ама не знам да се прибирам ли и има ли място за мене. Вкъщи имаме в хладилника с жена ми два кренвирша и две деца", казва ми го, докато ме гледа жално... А сега седем деца има от две жени, а и земи купува. Как така става?!

Ех, чичо М., що задаваш "отговори"?!

* * *

- Абе, Велико, - викам му - ако тука е такава лудница, какво ли е във "Виница"?
- Не, не, - обяснява благо авва Велико - открай време Аспарухово е най-лудо. 

И как все пак се изповядах и причастих....


И така, освен че, утре планирам да посетя Варненската Прокуратура, за да пусна въпросния сигнал по чл. 146 от закона за здравето по повод поведението на лицето Георги Христов Фотакиев, направих и нещо друго. Изпратих нишан до митрополит Йоан с една молба. Помолих владиката да разреши, след като настаним поп Георги в психиатрията, да му сковем параклис, в който да служи. 

Ще събере лудите на проповед и по обичая си ще каже:

- Вие всички сте психично болни, болен съм и аз!

А вместо честите в момента учудени или сконфузени погледи на слушателите в такъв момент, отвсякъде ще се чува радостно и весело "Да!" и "Амин!", а може дори и "Кукуригу-у-у!!" за... антифон, прости ме, Боже.

Два филма съм гледал, дето за за него сякаш правени. Един скандинавски и един северно-американски, правени сякаш за него и сектата му. Единият е "Адамови ябълки" и се разказва за някакъв самодеец терапевт, който в хижата си беше събрал алкохолици, наркомани и проститутки, за да ги "превъзпитава". Пиеха, дрогираха се всички и се ебяха, докато всички, включително и той, вярваха, че "напредват в терапията". Накрая на терапевта му откриха тумор в мозъка и така се разбра "причината за всичко". Другият филм се казва "Кей Пакс". Кей Пакс било една планета. Тази планета я измисли един психопат, когото вкараха в психиатрията на принудително лечение и той  убеди всичките луди, че заедно ще ходят на това чудно място. Всички накрая чакаха с куфари приготвен багаж да дойде космическият кораб, който ще ги отведе на Кей Пакс.

* * *

А историята с юмруците в храма вече живее собствен живот и рано или късно на годишния фестивал "Аспарухово пее и танцува" ще се разиграват по нея различни сценки.

Попаднала в ръцете на едно семейство от квартала, чието име вече са ме заклели и заплашили да не споменавам хора от местния криминалитет, тя изглежда така:

- Как можа да удариш свещеник!? - обажда се един от членовете му на семейството, изпаднал в юношеска еуфория.

Според него попът ме ударил през устата с думите: "Мръсен долен лъжец и педераст!", а аз съм го светнал по носа в отговор с: "Плешив и дребен, трътлест магьосник!"

Аз разказвам историята в "Градски транспорт" по друг начин, заради 300-те колежки, с които мечтая един ден да снимаме порно-версия на филма "Триста". В събота той ме бил, а аз мъжки съм стоял, без да трепна дори, за пред хора и видео-камери. В неделя обаче съм го спипал в морската градина на кв. Аспарухово насаме и без свидетели, където обичал да се разхожда. Там съм го спукал от шамари и накрая, като съм се засилил да го блъсна с ритник в канала, съм се хлъзнал, защото съм бил пиян (а жените харесват пияниците) и съм паднал в морето сам. С последното оправдах отсъствието си от работа в понеделник-сутринта.

Моята история се пука на пет места по достоверност и най-вече там, където обяснявам, че се е разхождал привечер из морската градина, като да е някой древен йонийски философ. Той на разходка ходи само с кола, често в пияно състояние и най-вече до кръчма, ако има кой да го почерпи. Нерядко ме е взимал със себе си, за да ме черпят и мене с него, а после е разправял навред, че ме е черпил... той. Да. Ако щете вярвайте!

Това през по-миналата седмица.

* * *

Случи се нещо друго, също извънредно интересно миналата седмица, до което се стигна след поредица не по-малко интересни неща. Отидох в храм "Свети Никола" необичайно пиян, но на краката си, след като тая събота бях изпил шише водка "Беленкая" и шише "Житня". Само. И двамата попове отказаха да ме изповядат. И отец Василий, и отец Михаил. 

Седнах на пейките отчаян и извиках Д. по мобилния трелефон, тя, слънчицето златно, веднага дойде с чаша кафе, което взе да ми сипва в устата. В тоя момент към нас се приближи украинският турист Виталий, за да се запознаем. Момчето ми поиска моя телефонен номер, а аз, тъй като не можех да видя не дисплея на апарата си, ами даже ръката си, помолих Д. да му го издиктува. Не зная как за половин минута успях да прескоча "от филм във филм", сигурно заради "Беленкая", каквато не бях пил до този момент, а тя очевидно предизвиква появата на т. нар. "пиянска бяла логика", за която до днес само бях чел и реших, че тя му диктува собствения си телефонен номер...

- Диктуваш ли му го? - попитах с нежна горест нея.
- Да, да! - отвърна тя.
- Добре, щом искаш, нарани ме - промълвих тихо и текна една сълза, докато разтварям на гърдите ризата си.

Обърнах се към него:

- Диктува ли ти го?! - ревнах в лицето му ядосан.
- Да, да - плахо рече той
- Боклук украински, лайно! Никаквец! Не трогай мою женщину!

Какво ли не му надумах и дано момчето се обади все пак, за да му обясня, че грешката не е в него, че моята е несъзнателна, а за всичко е виновна "Беленкая". В това състояние се явих на градския площад и започнах да хвърлям от себе си дрехите си. Яке, елек, риза, тениска, а тя мило ги събра, изгубих обаче ключа за Великови. Изпратих я и... право в Катедралата на вечерня молитва. А от олтара до вратата иде иподякон, който явно ме познава, щото ми говори на ти и ме пита, носещ ми парче хляб на един поднос:

- Искаш ли петохлебие?!

Толкова се обърках, че изтрезнях, взех го и останах на молитва.

А историята дотук ви я разправям без украшения и преувеличения, както и без никакъв "грим", за да знаете как е било, та да не рече някой, че и отец Василий Шаган съм набил. докато ви я разправя от втора и пета ръка!

На другия ден, в неделя, напълно трезвен, бях изповядан и причастен от отец Добромир в Аспарухово, участвах и във Великия вход, слава Богу.

Защо разказвам всичко това изобщо  ли??... 

Абе дали на владиката не му дойде най-сетне "дупе у главу", както сърбите казват, та е разбрал колко е бил прав митр. Николай, изпращайки го за Варна, със злорадите думи:

- Сега тия силни и самоуверени варненски попове ще те изядат!

Не знам, не знам... Дали пък на техен фон, след като ги поопозна, даже аз не му се струвам вече... приемлив?

А Фотакиев, Дончо и Шаган се мислят за много силни, но пази Боже, не се подписвам, че Николай е имал предвид тях!

* * *

В Псалтира има едно пророчество за Праведния Цар - Давидовия наследник - Христос. Записано е, че "иим и циим ще Му служат и те". А "иим и циим" са в юдейското предание пустинни демонични духове... А за светеца пък. св. еп. Николай Велимирович Сръбски е писал, че Бог и от бесовете прави негови слуги.

Е, като не посмяхме да просияем в святост, можем поне да побеснеем заради Тебе нали, Христе мой??....

20 март 2019

Моето оправдание и неговото поражение


Приех клетвата му със "светия потир в ръка" да ми бъде за осъждане (като на Юда), да ида в ада, в памет и за упокой на самоубилия се наркозависим, "лекуван" от тях с поп Добромир - Ст., който изпадна в тежка депресия и това го доведе до смъртта, след като чу тяхно "пророческо" заклинание, че е следващият смъртник след К. Ако Христос-Бог може да "приеме да е проклет заради всички нас", увисвайки на Дървото, аз, който съм не просто прах и пепел, а прашинка от прах и пепел, искам да опитам това за една друга прашинка.

Държах се арогантно и по селски, заради К. и в негова памет, когото тоя остави да умре, заради един грозен слух, непотвърден. След като К. с години му гледаше децата, помагаше му в делата и го играеше негов личен бодигард, но когато не го имитираше, грееше от доброта като слънчице.

Пих на двора с литрите за здравето на М. Ст. Аз така не пия, аз съм служител в Градски транспорт, работя по шест дни седмично често, на двойни смени по 16 часа някой път, а там всеки минава през дрегери за алкохол. Пих, както пи М., след като мина два пъти през пародията на терапия, в която всички пиеха вече тайно или полуявно и важното беше само "да пият с попа". М. дойде пиян в двора и се драчеше надребно и тихо. Попът извика полиция и започна дебнене на М. да се качи в колата си, което щеше да доведе до дългогодишен затвор за него - за друго нямаше повод да го задържат. Тогава хора от енорията осуетиха качването му в автомобила, дебнат от ченгетата, като застанаха между него и колата.

Боят беше за здравето на Алекси, когото за осем лева вкараха в затвора, подлъгаха го да изкара временно най-доброто от себе си и при първото падение пратиха по дяволите. И за украинеца П., когото също прибрах временно вкъщи, след като го изцедиха и изхвърлиха.

А сега, няма да разчитам на Аспаруховското РПУ, а ще пусна сигнал в прокуратурата по закона за здравето - чл. 146, че е обществено опасен луд, който системно бие публично в храмовия двор, често без никаква лична провокация, че нанася удари на непълнолетни деца с инвалидизирани родители, като Ангелчо, че пиянства и заедно с това приема психотропни медикаменти, предписани му от лекар, че крещи по хората... Представете си само как екип от лекари в една стая преглежда психичното здраве на "терапевта"!

Наздраве, момчета! Пия за живи и мъртви, без значение - в Рая или в ада!

* * *

Един човек в Христа познавах, когото тия ми помогнаха "да убия". Той се молеше в храма, без да го вижда никой, по очи пред иконата "Неупиваема чаша" не за друго, а за да го научи Бог как да помага истински на проблемните хора, с които тъкмо се срещна. Не се "хваля с него", не съм аз св. Павел, за него тъгувам просто. Защото тези опитности бяха истински, а не "опитностите" на тоя ненормалник, дето разправя как, докато с общ приятел си говорили за ангелите "богословски", той бил чувал почти как нещо много голямо и с крила, невидимо, приплясква зад главата му... Приплясква му арматурата на него и то яко цялата.

19 март 2019

Поп Геша от Шаолин

"Пази Боже, келнер поп да стане!" (старият квартален поп Андрей за него)
Гушнал съм го и го успокоявам... Да, мене мъжете ме бият, а аз ги милвам, жените ме ебат, а аз ги целувам, щото съм обичлива курветина. Да.

- Ти ме нарече селянин! - жалва се, почти ще изхлипа.

Домилява ми. Любов и той много е дал не на един и двама. Жените му го провалиха, изкараха най-лошото от него, научиха го всячески и отвсякъде "кръв да смуче". Заради путки на путка стана, Боже прости!... Яд ме е само, че ми разби водката за 30 лева "Пят озера" от магазин "Берьозка". Макар че, веднага след това станах и си донесох от магазина "Житня". Цял месец пестих да си я купя. Спестявах от... курви. Ще се опитам и това да преглътна. макар че, ще го осъдя. Терапевтично.

- Не те нарекох сега селянин, - успокоявам го, говорейки му мило, като на разплакано детенце - нарекох те боклук, в блога максуденска врачка-циганка, а в катедралата на прошки те нарекох селянин.

Това в Катедралата впрочем стана ето така: Докато минавах пиян-залян да се здрависвам с поповете, пред мене стига до него някаква жена и му вика:

- Отче Георги, четем много за тебе в интернет!

Тоя грейва щастлив и пита:

- Къде по-точно, за какво?!

- В разни сайтове за разни храмове - отговаря му, а аз не съм сигурен гаври ли се или е сериозна.

Затова добавям:

- Особено селски нали?!

Е, какво пък сега?! Влязохме в поста "по руски" с бой. Руснаците имат такава традиция - на Сирни Заговезни да се млатят в снега с юмруци, за да имат за какво да се опрощават после. Да не сме ние гърци, че котки да ритаме преди изповед?!

* * *

Седнали сме на двора тримата дебелаци - аз, Велико и поп Добромир. Ако един ден ни канонизират заедно, като Свети Три Светители, ще ни нарекат свети трима шишковци. А Добата се смее с глас, чак ще припадне. Вика:

- Затова владиката не идва в Аспарухово! Щото седи на двора наш Светльо Ангелов, реже моркови, пие водка от шишето като вода и който влезе, го посреща със: "Здравей, к'во ста'а, а наздраве бе, боклук!" Та, дядо Йоан не смее да влезе, щото не знае какво могат да чуят ушите му.

После почва да се смее сам на себе си, затова какъв "постник" е в сряда с пържоли на барбекю в храмовия двор. Ами то е смешно. Половината му болести са от преяждане, а на "калудките" разправя, че не постил, освободен бил от постене, щото бил... болен. 

Способността му да се самоиронизира и да се смее с глас сам на себе си говори ясно за желязно психично здраве. А поп Георги, дето ужким постоянно сам за себе си обяснява, че е психично болен и боклук, за да гледаме смирение, граничещо с юродива святост уж, кажеш ли му го в очите, побеснява. Пък сам го е казвал многократно, лично и публично на мнозина.

Май хич не е добре. Да се молим за него, както казваше дядо Кирил в едно интервю по повод митрополит Николай: "Оставете момчето, болно е с главичката". Това не е само мое мнение. Цитирам пак дядо Кирил:

- Тоя отец не е добре психически!

Казал го пред една жена, след като Георги го возил с колата си и шофирал бясно, явно за да го впечатли, решавайки че Кирил е с манталитета на окръжаващите Гошо бандити и наркомани.

* * *

- Ех, отче, колко ли ти е трудно, - бъзикнал го преди години авва Велико, за да го пробва - твоите молитви крепят града и страната, пазейки ни от Божия гняв!

А Георги с пълна сериозност въздъхнал:

- Да, да, брат, голямо бреме е! 

Тия хора не осъзнават, че се опитват да продават тоя театър на стари рокери, футболни запалянковци и хулигани. След време, след наводнението в квартала, Велико пуснал "тълкувание пророческо" на събитието, че Бог наказал квартала, заради тримата попове.

А според поп Ясен Бог наказал квартала, заради порносписание на една будка. Че даже, ако го слушаш внимателно, излиза как сам е повикал Божия гняв. Минал покрай будката преди събитията, видял "Playboy" и им казал на продавачите:

- Махнете това оттука, Бог ще ви накаже!

Сетне обяснявал: "Аз ги предупредих нали!? Вълната ударната точно през будката мина!"

* * *

Пламене Костадинов - Кохалет, Пламене! Къде ме доведе, да те еба в гъза! Прав беше отец Василий още тогава, че изобщо не ми е мястото тука!

* * *

- Боклук ли си го нарекъл?! - прихва да се смее един шофьор от колегите - Напълни ми душата бе, браво! Не го познавам, ама сега най-големите боклуци са поповете!

Затова и катедралата беше почти празна, а поп Добромир си е подал сам докладната с молба да му свалят расото, защото цялата помия му е до гуша. С всичките си кусури поне човек излезе. Човешкото в тоя дебелак не изтърпя бесовската вакханалия в храма! Затова дяволът не само мрази, ами се страхува от човека - заради лудостта да се качиш (изправиш) на Кръста, но да не се наведеш пред безумието на злата воля. Колкото и да си лош, да откажеш да бъдеш зъл.

* * *

Владиката държал проповед по време на канона на св. Андрей Критски в храм "Свети Атанасий", укорявал ги, че са малцина. А юродивата В., дето ми го разказа, вика:

- Пък едвам стана от корема си, след като коленичи...

Затова са ни празни храмовете, сестрици хубави и братя... педерасти.

* * *

А в храмовия двор има камери. Помнят ли нашите попове, че ги сложиха, за да прецакат и вкарат в затвора Алекси за "осем лева", е сега записите, които до три месеца се пазят в МВР, ще им го върнат тъпкано за тоя окаяник!

18 март 2019

Там на баира стана... панаирът (Попът ми наби носа!)


Гъбената чорба със зеленчуци "Пости за прости" стана разкошна. Тъй като поп Добромир оттегли благословията си да готвим, щото се "сети", че имало било решение на настоятелството да готвят Тишо Бинев и Илиан Греков под надзора на поп Ясен и реши да го върне в сила, което ще рече, че готвенето въобще спира.

Чорбата я благослових аз лично, щото Добромир и това отказа. Благослових я по папски, с отворена длан и кратката ясна молитва: "Христе Боже мой, моля Ти се, освети тая чорба". Докато сипвах на хората, изпях религиозния химн: "Аз съм чул, че ме люби Христос!" Един енориаш с психически отклонения по прякор Доматито ме гледаше с обожание и повтаряше: "Моля те, не спирай да пееш!" Този път всички ядоха, освен двама-трима от най-близкото обкръжение на поп Георги. Бившата настоятелка леля Маринка даже отиде до тях на ъгъла, за да вземе тенджера, защото, както синът й Петьо казал:

- Вземи повече, щом Светльо я готви, със сигурност е хубава.

Неколцина надникнаха в казана и виждайки колко и какви продукти съдържа, възкликнаха одобрително:

- Ех, богата работа! 

Тези, които преди не пристъпваха, защото нямам "благословията на Георги", сега дори си намериха буркани, за да си вземат за вкъщи, като на място също ядоха. От чорбата не остана и капка.

- Прецакаха ни! - въздъхна Велико.
- Не са, - възразих аз - победихме. Виж как Честната Калудка Петя яде и ни се усмихва.

А мене ме боли носът.

Боли ме носът, защото попът ме би публично с юмруци, което преди малко описах в жалба пред дежурния полицай в IV-то РПУ. Описах го както си беше, без никакви преувеличения, а той, докато се опитваше да остане сериозен, в един момент почна да се дави от смях.

Ето я й цялата история.

Седим си в събота следобед в двора с малкия Ангелчо и режем зеленчуците. Аз съм пиян от сутринта. Не, че така обичам, ама с това работно време нямам кога да пия, затова използвам почивните си дни. Влиза поп Георги, не ни и поглежда, а аз високо и ясно:

- Боклук.

Без да крещя или ръмжа, ами като че съм направил откритие. Истината е, че не съм го адресирал пряко, не съм казал "Ти си боклук" или за него "Той е боклук". Технически погледнато репликата ми може да се тълкува и като че нещо из двора съм мернал, нещо неодушевено.

Георги се опита да запази самообладание, като влезе в храма, но това, че Ангелчо се изсмя, му дойде в повече, затова след няколко секунди изхвърча като изстрелян, за секунда връхлетя, пътьом шамароса Ангелчо, а мене ме е бил дълго с юмруци по носа. според Ангелчо ме е удрял пет-шест пъти с всичка сила, което явно е точно така, защото носът втори ден ме боли. Аз броих само два юмрука и после спрях, защото ми стана любопитно как ме удря с всичка сила, а на мене само главата ми се върти и не падам. Направо сюреализъм. Или в храмовия двор стават чудеса, заради железния кръст, дето чичо Гошо Пенчев го забучи (а Калин и Данчо Бързия редовно го целуват), или съм роден за биткаджия и ако не ми беше жал да удрям хора през лицето, щях да съм българският Роки Балбоа.

Георги влезе в храма и след няколко секунди пак излезе. Гледаше ме гузно. Казах му само:

- Отче, това тука е... църква, а ти свещеник...

И какво да го правя, тъй беше объркан, че му целунах ръката, с която ме удря, гушнах го и почнах да го галя. Това полицаят предложи да не описваме в сведението, защото звучало съвсем абсурдно. Ще го съдя, както "съдих" поп Силвестър - без никакви претенции за пари или за последствия, а така - за портокола. Морално съм възмезден, ядоха всички от благословената от мене чорба. Предмет на следваща жалба ще е Тихомир Бинев, ако още веднъж се опита да ме спре да вляза в храма, за да се поклоня на Пресвета Богородица и Детенцето й.

16 март 2019

Гъбена чорба със зеленчуци (Инцидентно)



На 17.03.2019 в неделя, след светата литургия, заповядайте в двора на храм "Свети Княз Борис-Михаил" в Аспарухово на гъбена чорба със зеленчуци "Пости за прости". Чорбата се финансира от г-н Емил Мицов. Рибената чорба "Калина Чioрная" се отлага за по-следващия понеделник, понеже сгрешихме в прочита на синодалното календарче. 

Объркахме се! Простено-простете, както обичат да казват поповете ни, когато постят от месо, докато ядат хора.

15 март 2019

За пръдливия анализ на анонимния коментатор.


по повод коментар в блога ТУК

За твърдението, че "внасям разделение в общността":
Общността е отдавна разделена очевидно. Поп Добромир отказва не само да съслужи с поп Георги, но и за вечернята в Неделя на Всеопрощението, където от десетилетия всякога го намирам, тази година не дойде. Според мен, за да не се наложи да се "опрощават взаимно пред хорските очи", каквито циркове Георги много обича. Поп Добромир е възмутен от интригите на Гошо пред Владиката. Добромир ги прави същите, но по-дребно и "деликатно", играта "ва банк" на хазартния тип Георги му дойде просто в повече. Тяхната война е от десетилетия, но досега беше студена, сега е открита. С нейния генезис аз нямам нищо общо, следователно няма как да съм внесъл разделение в общността.

За твърдението, че "обезглавявам общността":
Глава на Църквата е Иисус Христос. Негов "пълномощник", казано "по схоластически" или по-добре казано - икона и образ в Богослужебното Събрание, е местният епископ, който в светотайнствен смисъл е единственият свещенодействащ в епархията. Както в Катедралния храм, така и във всеки енорийски в епархията си. Поп Георги, поп Добромир и поп Ясен са презвитери. Те служат с "пълномощно от епископа" - антиминс. Те не само не могат да оглавяват една църковна общност, но даже и да са в единомислие, няма как да са три глави на "ламя триглава", защото Църквата не е ламя.

Последното никога не им е пречило да събират край себе си "групи с духовни чада", изземвайки така ролята на епископа, сепарирайки своята власт в своеобразно местно деспотство и играейки си на "духовни старци" от манастирски тип. Тези хора раздават "послушания" с терапевтична цел на лица, които понякога са с клинично доказани душевни разстройства. А това е подсъдно. Жалко ще е да влезе Гошо в затвора за някой сакатлък с болен човек, ако се случи, а не за престъпления по наказателния кодекс, за които знаем всички. Жалко ще е не за Гошо, а за жертвата впрочем.

За твърдението, че "развращавам общността":
Че съм обарал и плеснал през задника на майтап и в пияно състояние две-три откачалки, изтрещели религиозно, нищо не е в сравнение с дългогодишното подвизаване на поп Георги в публичния разврат. Между двата си брака този човек има няколко връзки интимни с жени, за които всеки път се е клел и кръстил, че са "последната и окончателна любов на живота му". Всичките са били открити и публични, все с енориашки, някои се придружаваха и със съжителство на семейни начала понявга, като завършиха изключително драматично за "любимата". Тук обаче спирам, щото описвайки и анализирайки тази тъмна част от душицата му развратна, сякаш се гледам в огледалото сам аз.

* * *

Заповядайте на рибена чорба ""Калина Чiорная" за Благовещение!

13 март 2019

...И разделих Червеното море (история с един поп и един гъз)


Тъй като след посещението в Катедралата тази неделя - неделя на всеопрощението, макар да имам чувството, че всичко от казаното и стореното от мене помня, обаче чувам и други работи, дето даже и не смеят да ги опишат, а аз само гадая кои и какви са те, ще разкажа подробно какво, според мене, стана.

След сготвянето и раздаването на рибената чорба в "Аспарухово", отидохме с една Нели до центъра на Варна, след като бях изпил от сутринта около половин литър водка "Житня", триста грама мастика "Пещера", двеста грама сливова ракия от село Константиново в чест и памет на Сергей Есенин (само заради него я изпих, ако щете вярвайте) и един галон тъмна бира "Каменица". Вече бях прилично ошамарен и признавам си, като седнахме с Нели на масите пред магазин "Березка" на Козирката, където тя яде пирожки с конфети за моя сметка, аз направих огромната грешка да изпия и един литър руска бира от чист хмел. Ето така, след като се бях ошамарил, накрая направо се опердаших и в такова състояние влязох за вечернята при владиката във Варненската Катедрала.

Те казват, че съм се олюлявал, че никого около себе си не съм познавал. Аз помня, че се олюлявах, но помня и че видях Бела, нашата енориашка, която ми даде да пия минерална вода, за да преглътна парацетамола, който, признавам си, нито помня, нито видях кой ми даде.

Помня, че на входа на корабната част видях поп Георги Фотакиев, който по обичая си в такива случаи, се въртеше там, за да благославя хората, сякаш е домакин. Повъртя се замалко, дордето не са го надушили катедралните попове, та да го питат какъв се явява и какво по дяволите прави там. Попитах го пътьом:

- К'во ста'а, попе, край владиката ли се увърташ?

После влезе в олтара и от там се чуваше основно неговият глас като пее, сякаш че ли "дриблира", казано на футболен език, с "трелите" - речено на оперен език. Владиката свърши кратката си проповед, която чете надлежно от някаква странна поставка в ръка, приличаща на Мойсеевите скрижали, Боже прости ме! Накрая в тишината рече "Амин", а аз с цял глас подпях в тържествената тишина:

- А ти разбра ли какво сам чете, Владико-о-о?!...

Сетне тръгнахме да се опрощаваме взаимно и аз, това добре помня, ако и да съм се вече бил "опердашил", дали защото от сърце бях простил, или защото, за да целуна ръката му, трябваше да съм мъртво-пиян, не знам, Бог да съди, целунах ръка на владиката. Простил бях всичко, което оскърбяваше мене. Простих уж, задето "изчисти" всички следи от убийството на дядо Кирил, когото много обичам, задето Седмицата на Православната книга във Варна, на която станах православен, я направи на тридневка простих, задето не успява вече около седем години да сложи "керемидите" на храм "Свети Прокопий Варненски" и да го отвори, двукорабния, дето дядо Кирил го вдигна почти "до керемида" за три-четири години, където работих по вдигането му заедно с момчетата от ПЦДОН... Простих, но не забравих. Да се отричаш или мълчиш пред истината е йезуитщина, аз такова "богословие" не съм чувал, не зная и не ща да зная, но ако вие търсите такова - вървете при варненската попска сволоч да ви го преподаде.

Дали простих не зная, но ръка целунах, заради принципа. Еклесиологичният принцип. Макар и пиян. Аз съм православен, мамка ви попска да еба!! Целунах ръка и на отец Василий Шаган, защото в една Поместна Църква като БПЦ, където единственото нормално нещо е "благочестието по руски" на батюшките, струва си да го уважиш, при все всичките му типично руски щуротии. Целунах и на приятеля ми отец Алексей, защото бях съгрешил - накарах го, както вече ви разказах, да помене в литургията кучето на любимата ми Д., без да знае, че това е куче. Останалите попове просто ги... здрависах, освен Фотакиев, който още от вратата отказа. С тези две изключения от свещениците, на миряните ръка целувах на всичките. И това помня.

...Та на следващия ден, в понеделник, вечерта, докато пия бира и разговарям с разни хора в храмовия двор в "Аспарухово", задава се Честната Калудка П., дето само тя си знае колко е "честна", особено в ушите и от вратата, едва ли не, се възмущава:

- Светльо, ти вчера се олюляваше в Катедралата!! Бях потресена!

От дума на дума ми снася:

- Отец Георги ни поръча да те питаме знаеш ли кой е Финеес от Библията.

Аз разбира се, зная кой е Финеес от книгата "Числа" в Библията, Вместо това, правя се, че не разбирам "подвъпроса"  й "Ще си говориш ли със сектанти за Библия?" и докато слушам за някакви подарени книги "мирска литература", моля П. да иде да ми намери "Декамерон" на Бокачо. Тя решава да изпълни молбата ми и докато търси, на мене ми се допикава. Минавам покрай нея, докато нагъзена край дворния клозет търси "Декамерон" в купчината и с една плесница по гъза й разделям задника като Мойсей морето, Боже прости!

Три пъти ме удари по гърба и по раменете с тома на Хашек "Добрият войник Швейк", намиращ се в ръката й и докато се опитвах да избягам от побоя в тоалетната, ме уцели с него по главата, крещейки:

- Говедо!!

...А аз сега на заспиване чета отново Ярослав Хашек.

Това са всичките събития, поне както си ги спомням, ако чуете повече от това, от лукавия е, Боже прости и от интриганти!... А на възмутените, особени на тия са килимявките, ще река: Хора, гнус ме е от вас! Много грехове и аз имам, но углавни престъпници, като вас, няма да допусна да ме съдят и осъждат!

* * *

Поп Ясен, апропо, дето на "прошки", разправяше ми лично, как всичко бил "опростил", подавайки за "здравей-здрасти" ръка, вчера е крещял на Велико, а чувам от други места, че и на самия боледуващ Васил лично, заради мен... Ясене бе, давай, там съм, всеки ден ме виждаш почти, спри да тормозиш трети лица. Бъди поне веднъж мъж в живота си, гагаузларино!

08 март 2019

Лане моje, ноћас крени...


Када, лане моje, ружан човек полуди, он постане психопата или маниjака, зато што он не уме да воли, а само да мрази и лудост му даjе "логичан" разлог да мрази, у лудости таj "разлога" он нађе. А када оболи леп човек, он постане шизофреник, због тога, што незна он да мрази, а само да воли и болест  њега jош олепшуjе, даje њeму jош снаге и разлога љубави...

* * *

У почетка, када њу сам jа звао пре 10 сати уjтро, она санљиво jе причала:

- Joj, како jе то рано!

А сада пре 8 сама се jави, па каже:

- Jел си ти мене пробудио у мислима или се je некоме нешто лоше десило?!

* * *

Лудост лепшег човека, лане моjе, jе устанак против ђавола. Против овог ђаволски поредак, коj ђаво нама jе наметнуо као права стварност, а она ниjе Божа страврност, за то и ниjе никако права, ни стварна и против она визиjа човека, према коjоj jе човек и жртва, па и инструмент смрти, Због тога и психопат, кога ђаво надахнуjе и води, се плаши и мрази шизофреника, кога Бог, ако не води и инспирише, како у стара доба са мислили пагани, бар сигурно чува и воли.

* * *

- Плаши мене твоjа љубоморност, ово jе болест...

* * *

Да, лане моjе, моjа болест се зове љубомора. Jа никад нећу баш тебе увредити, али када сумња ме дотакне, као ножева да ми Врага набоде у грудима, па да их креће и креће, и креће... Али те молим, неплаши се от мене, доволно тебе волим, ако ли ти мене волиш, плаши се само за мене и са моjу болести буди стрплива и чуваj ме от сумње...

07 март 2019

Настоятелите, Калудките, биячите и ебачите

"Данас нема млеко, данас нема хлеба, / за то jеди говна - можда тако треба!" (Рибля чорба)
Точно под храма, по-надолу по улица "Злетово", над магазин "Каваците" до плод-зеленчука, ще видите една машина за кафе, която пуска, освен обикновеното кафе и тривиалното кафе с мляко или сметана, но и кафе с... уиски.

"Голяма работа, - ще си кажете вие, разбира се, ще си речете и още - все пак това е квартал "Аспарухово". Защото сте глупаци. Новината е, не само, че в тая работа е замесен човек от... "енорията", но ясно е отделил "кафе с уиски" от "ирландско кафе", защото, както зная аз, а вий едва ли, ирландското кафе не е с обикновено уиски, ами е с бейлийз. Оттука следва втората новина, явно това е "духовно чадо" на поп Георги, щото кой друг да го светне за разликата, освен попа ни, дето може и да не знае кои и колко от Христовите Първоапостоли са братя помежду си кръвни и да не е сигурен трима или четирима велики светци Църквата титулува богослови, но съвсем точно ще ви информира как се движат цените на синьото "Джони Уокър" в безмитната зона (по компетентната информация на митничаря Тишо Бинев) и как се разпознава по етикета "оригинала"... Аз пък преди години го светнах как се прави превенция срещу махмурлук - седяйки да пиеш, още вечерта, с първата чаша ракия, шибваш и два паракофдала или беналгини. Вследствие на рецепта си аз се сдобих с годините с проблеми в кръвообразуващите функции на черния дроб, а при него се усилиха и зачестиха психическите сътресения.

И така, анализирайки енорийската секта "Свидетели на Фотакиев", ние вече наблюдавахме групата на църковните Калудки, дето ако поп Гошо ги излъже, че с оная си работа лекува и духовни проблеми, тия и кура му ще целунат, като да е патриаршески жезъл, прости ме, Боже. Стоят пред иконите, овъртолени в шамии, фустани и пищимали, кланят се, като че танцуват, въртейки очи, сякаш флиртуват със светците и тръпнат в очакване Геша да "излекува" поредния наркоман, за да им разцепи той, с Гошовата благословия разбира се, путките от ебане. Те затова и нямаха време да навестят боледуващия Васко Ненов, щото наркоманите на Георги стават все повече и все по-хубави, а не само заради "духовното ембарго" на поп Яско Мъглата, комуто несправедливо преди няколко дни прехвърлихме цялата вина.

След Калудките и предприемчивите шмекери на държавна служба като Бинев, редом до тях наблюдаваме групата на "ебачите и биячите". Една група от инфантилни, но биологично зрели мъже, които във всичко имитират попа си. Купи ли си попът метална чаша за кафе, купуват си всичките, купи ли си попът нова кола, ако могат, разбира се, купуват си същата марка и модел и те. Само по жени и любовници не могат да го стигнат, щото им е спукал попът топките, така че си кютат край благоверните съпруги, дето попът изповядва постоянно с тях заедно и им дава мъдри съвети от типа на: "Свирки вече може, но в гъза никога!" или... май беше обратното. Половината от тях вече са ме били и пребили "в акъла си", точно както и Ясен Мъглата спечели войната с мен пак "в акъла си". Затова им викам "биячите", както им викам и "ебачите", щото ебат жените си, когато попът им ги... пусне.

Приближил се един такъв веднъж преди време до авва Велико и сериозно му рекъл:

- Велико, ще те пребия!
- А ти искаш ли да си тръгнеш от "Аспарухово" на четири крака? - попитал само Велико със загадъчна интонационна нотка в гласа.
- Пошегувах се бе! - побързал да викне онзи.

Този същият, дето няма да му кажа името, че много ме е страх, сега е църковен настоятел, Дърпам го онзи ден настрани, щото една колежка и от десетилетия енориашка има сериозен проблем, трябва за дъщеря и операция, а тя не може да събере парите. И тогава тоя мъж в силата си, дето всичко му е наред, освен топките, със социалната среда и заможните приятели, в качеството си на настоятел, ми завява, че и той имал нужда от операция... А после се сърди, че го мисля за путка! Е как няма, като се равнява по жена, която издържа двете си дъщери с бебетата им и душевно-болния си син, който е със 111 лев пенсия. Накрая завършва с шеговита дружеска шега:

- А на тебе каква ще ти е скритата полза, ако й помогнем?
- Заради ходатайството съм решил да спя и с нея, и с щерките й! - кипвам аз.
- Аха! - кимва той, явно е взел обяснението насериозно, щото е... онанист.

А всъщност искам да впечатля с душевното си богатство собствената му жена, ама вие не му го казвайте. Да усети тя разликата между радостта да яздиш из "Широта Казанская" - душата на славянина и това да се луташ из кривите глухи Грекови сокаци. Ох, изтървах се, исках да напиша гръцки!

* * *

Слава Богу, на сестрата ще помогне един бивш настоятел, щото сегашните се молят, постят и помагат само в случай, че гуруто им има проблем.


06 март 2019

Георгевитите дават курбан, бедните пак го духат

"Данас нема части, али има власти, данас само стока гледа изпод ока!" (из "Данас нема хлеба", Рибля чорба")
От енорийската секта-фракция "Свидетели на Фотакиев" тази неделя в кв. "Аспарухово" решиха да организират курбана те, явно за да видим, че "и те могат", затова и лещата с прясна наденица се отлага за след поста, а идната неделя ние с Велико ще сготвим за енорийското братство и кварталната беднота рибена чорба с два вида риба - дребна морска и бяла речна с милата подкрепа на г-н Николай Кантрджиев - Ники Ролпласта.

Понеже все още е хладно времето, а те нито умеят да мръзнат, нито да готвят (а само да се покланят на поп Георги и да "богословстват"), затова братската им трапеза се състоя от 150 порции печени кебапчета с хляб и салати, купени от топлата точка на СБА, които бяха раздавани не на двора, а в храма, в "камерен състав и атмосфера". От тия 150 порции енориашите и случайно свъртелите се тази неделя представители на кварталната беднота видяха около петдесетина. Остатъкът беше отнесен в една голяма щайга от "лекуваните" от + Гошо наркомани за нуждите на ПЦДОН. През това време един закъснял клошар бягаше по двора към храмовата врата, питайки:

- Останаха ли кебапчета!?

Авва Велико, комуто бяха дали една торба с питки, за да сме "щастливи" двамата, погледна напускащата двора щайга и задъхания клошар и рече мъдро и издебело:

- Кебапчетата избягаха, ама ето ти хляб!

И му връчи половината торба.

Поп Георги и духовните му изтърсаци, разбираме ние следователно, правят и милостиня, както дяволът чете Евангелието (или както българска владика - морал), даже и благотворителността у тях се явява повод и средство да се увеличат приходите за сметка на разходите в парацърковната фирма на гуру Георги. Затова явно и при миналия курбан (боб със свинско месо), се чу реплика от "лекувана" глезена мамина наркоманка (заради таксите в момента те всичките са деца на богаташи, защото друг такива такси не може да си позволи):

- Аз такова не ям!

А вие заповядайте тази неделя след света литургия на нашата рибена чорба. Носете си тенджери и буркани. Нам се не свиди, както казва Велико:

- Нека народът да е доволен!

Това го каза по повод неосъществената чорба от леща, докато я обмисляхме. Като видя, че бобът с 5 кила свинско (около 12 кила боб) стана разкошен, реши, че ако на 10 кила леща сложим 10 кила наденица, тя ще се получи "божествена", като между другото сега чете вдъхновено някаква книга с рецепти за готвене. Казах му:

- Велико, не може, ще стане много гъсто!
- Нека - рече и доволно изръмжа като котарак, сънуващ поле с бели мишки.
- Но защо?!
- Да се радва народът!

...Роден е тоя за Президент.