За Красотата на Христос и правотата на Ричард Докинс

Днес Той е в Рая духом, телом в гроба, а с душата Си в ада, където триумфира, посрещат Го там много по-искрено и с много по-истинско вълнение и възторг мъртвите, отколкото преди няколко дни в Йерусалим "живите".

Свещениците, чиито слуги в четвъртък Го арестуваха, а в петък предадоха на Пилат, сега спят, без да сънуват нищо, в своята събота, в своя ужким шабат, затова и се събуждат като от кошмари, които за свой още по-голям свой ужас, не могат да си спомнят.

* * *

Как да не си речеш, че всичко е била колективна сугестия, породена от халюцинациите на неколцина влюбени в Едного, като ги гледаш тия, дето по традиция се обличат, вървят, стоят и кадят по почти същия начин, като онези същите свещеници, които Го пратиха в ада Него Сам? Рошави с мазни коси и бради, огромни шкембета, мътен от перверзна сласт поглед. Горделивост, основана върху душевна мизерия и умствена беднота. Как да не помислиш, че всичко това е било не Евангелие, а патология, как да не предположиш, че е точно такава, като израстналото върху нея боде очите с цялата си нездрава грозота - институциите им, манипулациите им, кражбите, убийствата и интригите?

Прав е Ричард Докинс, чиято "Делюзия Бог" сега чета. Техният "бог" е един измислен чайник, обикалящ между Земята и Марс. А те са едни безделници, които не умеят нищо друго да работят и вършат, освен да лъжат.

* * *

Имаше една книга преди години - "За достойнството на християнството и недостойнството на християните"... Няма такова нещо - нито са достойни християните, нито пък създаденото от тях християнство. 

Достоен и Прекрасен е само Той.

Жив е, жив е Българският... Хуй!

Съвсем случайно открих книгата, от която е крал цели сюжетни линии и рамки, даже персонажи, нашият прехвален автор на "Време разделно" Антон Дончев. Открих книгата случайно - роман на Иво Андрич "Омер Паша Латас", много по-стара от неговата. Хареса ми "Мостът на Дрина", "Монашески притчи" не чак толкова, но пробвах с трета негова книга, а именно последната.

Дончев и за крадец даже не става. Наш Тоньо краде бездарно.

Подобно в "Омер Паша Латас", Тоньовият Караибрахим е потурчен, като насила взет еничарин, а Андричевият Мичо от Латас сам и доброволно е станал потурнак, след неуспешна военна кариера в Австроунгария. Както Караибрахим в Родопите, така и Омер Паша е изпратен в Босна със султанска мисия - Караибрахим да помисюлманчва и турчи, а Латас да "европеизира", като и двамата го правят жестоко и безскруполно и срещу единокръвни, и зрещу единоверци, които не са съгласни с тях. У Дончев имаме повествовател - потурчил се италианец, у Андрич учил се в Италия хърватин - художник и неудоволетворена от пашата добра жена у Андрич, като бейовата ханъма у Дончев.

Не са една и две велики творби, родени в реплика на други велики творби. Като "Майсторът и Маргарита" на Булгаков като реплика на "Куо вадис" на Сенкевич, където Майсторът и Маргарита се одухотворените и охристовени, макар посредством демоничното, образи на Гай Петроний и вярната му Евника, като за Майстора неговата Маргарита се превръща в "христос". Там обаче има игра на идеи и гениално преобръщане на смислови пластове и образи.

У Дончев има само един изваден "голям" Български Хуй.

Докато у Андрич има само едно изнасилване, групово, представено грозно и извикващо осъждане и самоосъждане у извършителите си самите - на една луда циганка, у Дончев всеки ебе всекого. Манол Кехая наеба жена си, наеба на сина си изгората, а сетне и невеста, само сина си дето не наеба. Италианецът наеба ханъмата. Всеки наеба всекого и целият "цивилизационен и културен конфликт между два свята" у Дончев се завъртя все около хуя на Манол Кехая, който така и геройски си загина - със смело надървен хуй, с който, ако беше спипал самия си рожден брат - Краибрахим Бесни, със сигурност и него щеше да нацепи "в задника тесни", както по-късно ще изпеят "Черно фередже" незабравимата си песен за Кралимарковския хуй. Въпрос на светоусещане. Щото, докато Андрич е творец, Дончев е поръчкова червена номенклатурна курва, която свири според ищаха на плащачите си - за ебане и софри, щото е отколе изповедта на един габровски еснаф пред Константин Иречек, охарактеризираща цялата ни тая класа и "елит": "Най-обичам да ям бял пухква хляб и да еба".

* * *

Но никой не е по-голям от хляба си, камоли от народа си, затова и аз реших да победя моите работодатели араби с хуя си, при които работих цели два дни на един щанд за дюнери, след като ме изритаха от "Градски транспорт" Варна. От ДАП-а ме изритаха заради фокусничество с билетчета, което за смях на гаргите даже не бе с цел кражба, а за измъкване от собствените ми бакии, каквито само аз мога да сътворя и които всеки път са съвсем нови и неочаквани, при това билетчета съвсем редовни и съвсем дападжийски, затова и поне не бях уволнен дисциплинарно. Макар че, напсувах самия изпълнителен директор на сръбски, след което с червилото на едната касиерка, която наивно ми го даде, защото я излъгах, че на прощаване искам да напиша името й на китката си, нарисувах на един бял лист червен хуй, надписах му го и пуснах листа в кутията за предложения и оплаквания до съвета на директорите... А победих арабите с хуя си, под аплодисментите на работничката туркиня и милото ухажване на българската жена на собственика, а те ме уволниха, като за две дванадест-часови смени ми платиха... десет лева. Но тежка е царската корона!

Всичко стана, ето тъй...

На същото място работила и Малката (вече изобщо немалка) А., която въобще не е никаква Каеща се Блудница, ами съжаляваща за несъществуващи грехове Светица, както вече се разбрахме да я наричам с общите ни познати в местния криминалитет. Съобщих на арабите, че съм я щипал по гъза, което разбира се беше съвсем приятелски и на шега, но тях оставих с погрешно мнение за същината и края на пощипваниците. Всичко това направих, защото единият съвсем сериозно ми съобщи, че е по-голям женкар и от мене. Оня се облещи, на което додадох и съвсем истинската история на секса си с г-ц З., касиерка в "Пикадили", когато аз бях там охранител - малка руса туркиня с права коса до кръста и хубава като Месечинка. Собственикът и майстор-дюнерджията замълчаха със свити устни. Но това не ми стигна, а след като бях извадил хуя си, не само го развях, ами реших дружески да ги плесна с него по челата. Режа доматки и нареждам, като че на себе си:

- Ех, хубава е А., ама З. пък каква е красива!

Единият не издържа и ми се тросва:

- Християнски мюдрисино, пълен е джендема - адът мюсюлмански, с развратници и пияници!

"Падна ли ми ти сега в ръцете, о, неискрен рязан ,моралисте?!" викам си на акъла, а на глас невинно питам:

- А вярно ли е, че във вашия рай, според Курана, на всеки правоверен се падат по 1000 красавици, наричани фурии, които го обслужват всякак, докато в хладни чаршафи лежи и яде пилаф?!

- Не е вярно - викват двамата араби в един глас.

А нашата туркиня, само чакала тоя миг, се сопва:

- Вярно е, вярно е, кварталният ходжа по цял ден за тия фурии на моя Хасан разправя!

Ето, виждате ли сега, че е вярно, като ви казвам - разбират ме и подкрепят само жените, децата, лудите и авва Велико Човеколюбец и Коткохранител!

А след като във ваше име и по български победих цели двама араби с малкия си, но работлив и пъргав хуй и по мъжки, и телогично, целувайте сега скиптъра на праведната ми победа, тъпанари такива! 

Открий седемте прилики с племеника на дедо Геласий

Фра Марко Кърнета беше племенник на покойния епископ фра Мариян Богданович. Понеже бе единственото мъжко чедо в семейството, епископът го прибра в манастира още като малко момче, за да се учи и служи... Беше своенравен и тъп, заекваше и пръскаше слюнки на всички страни, нямаше ни глас, ни слух, биеше по-малките и не слушаше по-старите, Никой не бе в състояние да го отучи от говедарските му псувни. Само антерията му се стесняваше, а хабитът все повече окъсяваше.
- Нито бика за рогата, нито твоят фра Марко в Светия Орден! - заръчваше епископът на сестра си, която така си умря от мъка, че синът й няма да стане епископ.
...Изпращаше сега своя племенник да учи в Рим... Нахалост го препоръчваше на близки и познати. "Нищо не го влече, само на височина и на широчина расте..." пишеха от Рим на епископа...

Иво Андрич, "Монашески притчки", из "В Мусафирхана" 

От Тракийска Освободителна дружина "Защита" към отец Добромир

След като на Тракийска Освободителна дружина "Защита" в лицето на мене и на авва Велико, заедно с брат му Капитан Марто Фламингото, предстои да се справим с лицето поп Георги Христов Фотакиев чрез органите на полиция, прокуратура, КОС, БХК и медии, отправяме следното дружеско предупреждение към поп Добромир Аксаковския фурнаджия (с лопатата):

1. Следим те отблизо, стани добър и справедлив човек.

2. Всеки неделен ден след света литургия - Братска Трапеза за гладните - Курбан

3. Пълна отчетност на парите в храма.

4. Ти лично ще постиш задължително в сряда и в петък, плюс четирите големи поста в годината и ще тримириш даже.

5. Отсега насетне - никакви малолетни девойчета в скута ти!

Амин, обичаме те!

Сигналът до Районния Прокурор за лицето Георги Хр. Фотакиев - поп

УВАЖАМИ РАЙОНЕН ПРОКУРОР,

Подавам този сигнал, заради силна загриженост за психическото здраве на Георги Христов Фотакиев и обезпокоен от възможността да извърши престъпление, с което да създаде опасност за близките му, околните, за обществото или да застраши тяхното здраве. 

Лицето Георги Христов Фотакиев изпълнява функциите на енорийски свещеник в храм „Свети Княз Борис-Михаил” в гр. Варна, кв. Аспарухово. Желая органите на прокуратурата да бъдат осведомени за някои изключително обезпокоителни прояви и засилващи се тенденции в поведението му.

Георги Фотакиев има чести агресивни прояви, изразяващи се както с физическа агресия, така и с вербална. При опит за забележка често става нападателен, псува, заплашва. Конкретно на 16.03.2019 г., в двора на храм „Свети Княз Борис-Михаил”, в присъстивето на К. Н. З., 15 годишния Ангел и още две-три лица извърши постъпка, която не намирам за адекватна и съответстваща на социалните и правови норми и поведение. След като влезе в храма, минути след това буквално изтърча, като изстрелян, пътьом зашлеви плесница на 15 годишния Ангел, а после продължително ме налага с юмруци по лицето, което може да се види и от охранителните камери в храма. За случая подадох жалба в IV-то РУ на ОД на МВР – Варна, по която се извършва проверка.

Тези негови постъпки с годините не са една и две. Самият той пред мен се е хвалил, как е проявявал агресия в олтара на храма към Варненски и Великопреславски митрополит Йоан по време на съвместна литургия. За тази случка може да потвърди и другият енорийски свещеник Добромир, което той го е правил пред енориашите. След тази случка Варненският и Великопреславски митрополит Йоан не е посещавал кварталния храм.

А. К. е свидетел как в двора на храма е удрял енориаш и му крещял. 

Енорийският свещеник Георги Фотакиев употребява обилни количества алкохол, на което съм бил свидетел, както и че непосредствено след това шофира. Алкохола комбинира с психотропни медикаменти и успокоителни, според собствените му думи. В тази връзка покойният Варненски и Великопреславски митрополит Кирил е коментирал пред общи познати преди години, че „този отец не е добре психически”, след като Георги Фотакиев го возил с колата си и шофирал бясно.

Фотакиев притежава всякакви видове хладни и огнестрелни оръжия, което е странно за битието му на свещеник. Известен е случаят му с работници на „МСАТ”, които режели клоните на дърво, които пречели на трасето за интернет и телевизия. Дървото било в неговия имот, но част от короната на дървото се подавала и на улицата. Когато ги чул, взел пушката си и започнал да стреля във въздуха, крещейки да се махат, тъй като това била частна собственост.

Не на последно място са силно притеснителни и налудничавите му идеи и преживявания. Споделял е как чувал ангелите да размахват крилата си, и това след силна употреба на алкохол.

Считам, че лице, което системно бие публично, нанася удари на непълнолетни деца с инвалидизирани родители, лице което пиянства и заедно с това приема психотропни медикаменти, крещи по хората и влиза в конфликти, има реална опасност да извърши престъпление и с това да застраши живота и здравето на околните.

Гореописаните случаи са само малка част от всичките му прояви застрашаващи живота и здравето на околните.

Уважаеми районен прокурор,

Моля, след извършване на проверка по настоящият сигнал, на основание чл. 157 от Закона за здравето да отправите искане до съда за назначаването на съдебно–психиатрична експертиза на Георги Христов Фотакиев за установяване на някое от заболяванията, посочени в чл. 146 от ЗЗ, с оглед евентуалното му настаняване за принудително лечение.

Считам, че след извършване на проверката, ще установите по безспорен начин наличието на социален критерий за настаняването на Георги Христов Фотакиев на лечение, тъй като е опасен, както за себе си, така и за околните.

Моля да бъдат призовани следните лица, с оглед установяване на горепосочените твърдения:

- ...

-  ...

-  ...

-  ...

-  ...

Моля, да направите справка за подадената жалба за побоя от 16.03.2019 г. в IV-то РУ на ОД на МВР - Варна.

В Дружина "Защита" М. Д. е назначен за Капитан Фламинго!

Поп Георги, след като успешно се отърва от мнозинството активни в дейностите на храма квартални вярващи, като сформира постепенно енорията на сектантско-идеологически принцип, вместо на квартален, какъвто е инак автентичният принцип за енория, събирайки на тяхно място всякакви възможни индивиди, склонни към религиозна патология от целия град и околните села, успешно към момента се разделя и с неколцината въцърковили се преди малко повече от десетилетие (по онова време още младежи) хора, имащи някакво "видение - визия" за църковност и сериозни интереси към църква и богословие.

Новината е, че моят приятел М. Д. напуска работата си като псалт в храма, а вероятно и общността, защото е критикуван на "другарски съд" от главните функционери от сектата "Свидетели на Фотакиев", че нямал достатъчно благочестиво отношение към попа. Когато попът, по обичая си, се откланял в литургичната проповед от темите на Евангелието, за да обяснява "кой кому и защо бил казал" за "едни пет лева и три чувала с картофи", както и да занимава причта главно със себе си и "кой защо и как не го обича", М. публично го прекъсвал често с подканата да спре да занимава слушателите си "с глупости".

Това силно разгневило сектантите на попа, защото за тях попските грехове са откровение свише, както знаем, попската пръдня е дезодорант, а лайното попско е мармалад, затова и М. им теглил майната вкупом.

Браво пич, обичам те бе! Назначавам те за Капитан Фламинго в Дружината на двамата малък-петковци - аз и батко ти, за която вече писах ТУК. Капитан си, щото си пич, а фламинго няма да ти кажа защо си, макар с много любов да бих ти го казал, за да не се обидиш пак за дълго, след като тъкмо ми проговори отново!

Хватки (Наръчник за психопати)

Първа хватка: Аз съм лош, лоши сте и вие, аз съм луд, луди сте и вие всичките. Но по Божията милост сме заедно, за да се спасим някак-си.

Това превръща Бога в заложник, който волю-неволю одобравя една ненормална и опасна среда или най-малкото я оставя да функционира по този начин. Обикновеният психопат търси основания и легитимира властта си чрез вината у другите, религиозният психопат е по-изобретателен, той "разполага" в своя арсенал с Бога, затова и може да си позволи някаква степен на самокритичност, макар и привидна и формална. 

В това отношение поп Георги си прилича с първата ми съпруга, която инак бе самото физическо и психично здраве, макар основаващо се на една непроницаема и абсолютна душевна и умствена простота. "Твоите недостатъци са следните... - казваше тя и ги изброяваше до един, сетне добавяше - Недостатъци, разбира се, имам и аз...", но на лукавата ми подкана да назове поне един от тях, тя не успяваше да открие нито един, но прибягваше до единствено познатата й теологична конструкция: "Е, всички сме грешници пред Бога!" Тя беше член на Евангелската Методистка Епископална Църква, а нашият човек е свещеник в БПЦ, от това си вадим поуката, че простотията е надконфесионална, че не признава църковни граници.

Всяка чужда грешка се разнищва и анализира до последния предел и от нея се вадят заключения не само за отделния човек, но и за цялата реалност, а собствените грехове даже не са и грешки, но са инциденти и събития, които Бог е инициирал в живота му, за да се открои неговата специална роля в общността.

Втора хватка: Ходих при дядо Кирил, предложих му смирено да ми свали расото, но той отказа. Сегашният митрополит пък ми каза, че щом дядо Кирил не ми е свалил расото, няма да ми го свали и той.

Това твърдение стои срещу фактите, че той не е ходил при дядо Кирил с никакво предложение за нищо, а чрез трети лица се е опитвал да го шантажира чрез досието му от ДС, след като без негово знание, камоли благословение, се  венчава за втори път на територията на друга епархия, а впоследствие разправя пред мене, че го бил венчал самият дядо Кирил, но не му бил дал... венчално свидетелство.

Това твърдение стои и срещу факта, че новият митрополит е най-вероятно шантажиран чрез заплаха с физическо насилие, при това в самия храмов олтар, засвидетелствана ми от самия поп Георги, като най-вероятно с цел манипулация (на която се вързах тогава), аз бях представен от него като причина на техния конфликт.

Така църковната власт е "извадена от играта". По една или друга причина тя е представяна като съгласна с всичко, което тоя върши.

Трета хватка: О, в този грях аз съм същият като теб и ти си същият като мен!

Така ти сам биваш бламиран в способността си да преценяваш обективно реалността. Ти нямаш право и способност да отсъждаш, тъй като с него сте от една и съща страна "на барикадата".

Така и цяла една енория (а май и епархия) става пленник на един човек и своеволията му. 

Аз обаче имам по един отговор на всяка от трите хватки:

1. Вярвам в Бога, Който общува лично с мене (както и с тебе), нямам нужда от безличната тълпа, която си превърнал в свой слушател на нещата, дето "в Божие Име искаш да чуеш ти или ти се причуват"

2. Кой какво и кога ти е казал, не ме интересува, църковната власт се крепи на канон и устав, а не на твоите лични разправии с тоя и оня.

3. Аз не съм като тебе. Много по-добър човек, извинявам се!

* * *

Смешна ми е следната хипотетична ситуация. Как ще успее да се събере зад свидетелската банка възпълничкият дядо Йоан, когато адвокатът ми го призове като свидетел, че е заплашван физически от квартален поп.