Жив е, жив е Българският... Хуй!

Съвсем случайно открих книгата, от която е крал цели сюжетни линии и рамки, даже персонажи, нашият прехвален автор на "Време разделно" Антон Дончев. Открих книгата случайно - роман на Иво Андрич "Омер Паша Латас", много по-стара от неговата. Хареса ми "Мостът на Дрина", "Монашески притчи" не чак толкова, но пробвах с трета негова книга, а именно последната.

Дончев и за крадец даже не става. Наш Тоньо краде бездарно.

Подобно в "Омер Паша Латас", Тоньовият Караибрахим е потурчен, като насила взет еничарин, а Андричевият Мичо от Латас сам и доброволно е станал потурнак, след неуспешна военна кариера в Австроунгария. Както Караибрахим в Родопите, така и Омер Паша е изпратен в Босна със султанска мисия - Караибрахим да помисюлманчва и турчи, а Латас да "европеизира", като и двамата го правят жестоко и безскруполно и срещу единокръвни, и зрещу единоверци, които не са съгласни с тях. У Дончев имаме повествовател - потурчил се италианец, у Андрич учил се в Италия хърватин - художник и неудоволетворена от пашата добра жена у Андрич, като бейовата ханъма у Дончев.

Не са една и две велики творби, родени в реплика на други велики творби. Като "Майсторът и Маргарита" на Булгаков като реплика на "Куо вадис" на Сенкевич, където Майсторът и Маргарита се одухотворените и охристовени, макар посредством демоничното, образи на Гай Петроний и вярната му Евника, като за Майстора неговата Маргарита се превръща в "христос". Там обаче има игра на идеи и гениално преобръщане на смислови пластове и образи.

У Дончев има само един изваден "голям" Български Хуй.

Докато у Андрич има само едно изнасилване, групово, представено грозно и извикващо осъждане и самоосъждане у извършителите си самите - на една луда циганка, у Дончев всеки ебе всекого. Манол Кехая наеба жена си, наеба на сина си изгората, а сетне и невеста, само сина си дето не наеба. Италианецът наеба ханъмата. Всеки наеба всекого и целият "цивилизационен и културен конфликт между два свята" у Дончев се завъртя все около хуя на Манол Кехая, който така и геройски си загина - със смело надървен хуй, с който, ако беше спипал самия си рожден брат - Краибрахим Бесни, със сигурност и него щеше да нацепи "в задника тесни", както по-късно ще изпеят "Черно фередже" незабравимата си песен за Кралимарковския хуй. Въпрос на светоусещане. Щото, докато Андрич е творец, Дончев е поръчкова червена номенклатурна курва, която свири според ищаха на плащачите си - за ебане и софри, щото е отколе изповедта на един габровски еснаф пред Константин Иречек, охарактеризираща цялата ни тая класа и "елит": "Най-обичам да ям бял пухква хляб и да еба".

* * *

Но никой не е по-голям от хляба си, камоли от народа си, затова и аз реших да победя моите работодатели араби с хуя си, при които работих цели два дни на един щанд за дюнери, след като ме изритаха от "Градски транспорт" Варна. От ДАП-а ме изритаха заради фокусничество с билетчета, което за смях на гаргите даже не бе с цел кражба, а за измъкване от собствените ми бакии, каквито само аз мога да сътворя и които всеки път са съвсем нови и неочаквани, при това билетчета съвсем редовни и съвсем дападжийски, затова и поне не бях уволнен дисциплинарно. Макар че, напсувах самия изпълнителен директор на сръбски, след което с червилото на едната касиерка, която наивно ми го даде, защото я излъгах, че на прощаване искам да напиша името й на китката си, нарисувах на един бял лист червен хуй, надписах му го и пуснах листа в кутията за предложения и оплаквания до съвета на директорите... А победих арабите с хуя си, под аплодисментите на работничката туркиня и милото ухажване на българската жена на собственика, а те ме уволниха, като за две дванадест-часови смени ми платиха... десет лева. Но тежка е царската корона!

Всичко стана, ето тъй...

На същото място работила и Малката (вече изобщо немалка) А., която въобще не е никаква Каеща се Блудница, ами съжаляваща за несъществуващи грехове Светица, както вече се разбрахме да я наричам с общите ни познати в местния криминалитет. Съобщих на арабите, че съм я щипал по гъза, което разбира се беше съвсем приятелски и на шега, но тях оставих с погрешно мнение за същината и края на пощипваниците. Всичко това направих, защото единият съвсем сериозно ми съобщи, че е по-голям женкар и от мене. Оня се облещи, на което додадох и съвсем истинската история на секса си с г-ц З., касиерка в "Пикадили", когато аз бях там охранител - малка руса туркиня с права коса до кръста и хубава като Месечинка. Собственикът и майстор-дюнерджията замълчаха със свити устни. Но това не ми стигна, а след като бях извадил хуя си, не само го развях, ами реших дружески да ги плесна с него по челата. Режа доматки и нареждам, като че на себе си:

- Ех, хубава е А., ама З. пък каква е красива!

Единият не издържа и ми се тросва:

- Християнски мюдрисино, пълен е джендема - адът мюсюлмански, с развратници и пияници!

"Падна ли ми ти сега в ръцете, о, неискрен рязан ,моралисте?!" викам си на акъла, а на глас невинно питам:

- А вярно ли е, че във вашия рай, според Курана, на всеки правоверен се падат по 1000 красавици, наричани фурии, които го обслужват всякак, докато в хладни чаршафи лежи и яде пилаф?!

- Не е вярно - викват двамата араби в един глас.

А нашата туркиня, само чакала тоя миг, се сопва:

- Вярно е, вярно е, кварталният ходжа по цял ден за тия фурии на моя Хасан разправя!

Ето, виждате ли сега, че е вярно, като ви казвам - разбират ме и подкрепят само жените, децата, лудите и авва Велико Човеколюбец и Коткохранител!

А след като във ваше име и по български победих цели двама араби с малкия си, но работлив и пъргав хуй и по мъжки, и телогично, целувайте сега скиптъра на праведната ми победа, тъпанари такива!