"Докато Европа спори за култура, България се върти на Ахмед Доган на кура" (цитат от един млад неокомунист преди няколко години във в-к "Работническо дело")
Всяка нормално-функционираща държавност се крепи и расне върху заможността, силата и значимостта на средната класа в обществото, докато класическата диктатура се осланя и лигитимира чрез разни видове "лумпениат", тероризирайки останалите обществени слоеве "в негово име", а либералната диктатура се крепи пък върху волята и интересите на свръхбогатите, налагани и прокарвани уж демократично, ама всъщност постдемократически чрез механизмите на манипулация и лъжа.
Е, Бойко е с едно типично българско "ноу-хау" в тези работи. Бойко управлява в името и от името на 20% държавна администрация и зависимите им семейства, както и с гласовете на фирми "зидаро-мазашки", които с държавни пари "боядисват и освежават" сгради и магистрали.
БСП и останалите традиционно "силни" партии нямат нито нужда, нито желание да създадат лидер и алтернатива, която да му противопоставят, освен водевилни фигури като Станишев на мотор и Корнелия на кон, което не е много по-различно от старите снимки на Волен Сидеров по гол хуй на тоалетната чиния седнал или изпълненията му с най-нова любовница в Парижки хотел, просто е предназначено за друг тип аудитория с други нагласи - не така вулгарни, но точно толкоз ялови.
Като добър български политик (за да не кажем тарикат), Бойко знае да им даде тяхното, без да има нужда да се разиграват политически циркове и драми. Аз от политика много-много не разбирам, а от икономика пък хич, но това, което ви описвам, лани го видях напрактика оделотворено из българските църкви и манастири с очите си, намирайки се на една ръка разстояние от събитията и почти участник в тях или най-малкото пряко потърпевш. Рамо до рамо там са ГЕРБ-аджиите с предствители на лоялния им бизнес и на местната власт (и на централната), стари висши номенклатурни кадри по осите БКП-БСП, ДАНС-ДС, племеници и внучки на легендарни червени поети-революционери и всички скачат и се вдигат като един, ако се опиташ и една милионна част от грабежа им в Църквата да прекратиш, па да ще и на най-незначителното и затънтено място вдън Гори Тилилейски да е. И пак "зад тях, до тях и пред тях" е целият нисък и среден криминалитет, като сами те съставляват висшия... Но да оставим сега "църковния въпрос", тук беше той просто илюстрация.
И така, Бойко Тиквата го крепи на власт и собствената му "опозиция" - самоизпразнилите се от идеологическото си съдържание и историческо лице паркетни партии с бутафорна програма, които правят това в името на... манджата, предпочитайки той да е на топа на устата, а той охотно приема ролята и функцията си, отредени му от Ахмед Доган.
Бойко го крепят и българските "патриоти" (по-точно националисти) във всичките им премодулации...
Преди години с един приятел спорихме има ли разлика между патриот и националист. Аз твърдях, че е огромна, а той, осланяйки се на Енциклопедия "Британика", разправяше, че било едно и също.
Но Патриотът обича Отечеството си - с цялото му богатство (или нищета), с цялата му противоречивост и многообразие. Затова и в класическите си образци поетическият патриотизъм обикновено инкорпорира образа на Отечеството в някоя събирателна личност - за древния израелски това е Девойката Израилева, за по-съвременния, например наш български и възрожденски - Майката, за сръбския нов - образът на Свети Сава, както е "по св. Николай Велимирович". Гледайки Родината "като личност", като "човек", особено сакрализиран - девица, светец, майка, ти се пазиш от изкушението да насилиш, да подчиниш, ти й оставяш правото да е "шарена и динамична".
Националистът напротив - свежда цялото до една частичка, до някоя идеологема или митологема, като нация и етнос, а всичко останало или отсича, или пребоядисва в цветовете на тая частичка, а това в съществото си е чист фашизъм. Българските националисти днес не са патриоти, те не умеят да плачат за Родината ни от жалост, ни от възторг, защото не знаят да обичат, но предпочитат езика на омразата, щото него само владеят. За митологията и идеологията си те й Родината самата биха пожертвали, както е "по Адолф Хитлер": "Германия трябва или да победи, или да изчезне!" Знаят да дрънкат за български права в Скопие, че даже до Украйна, за онеправданите им съотечественици обаче сега, тука и до тях, без значение цигани ли са те, българи или арменци, не ги е еня, понеже те нямат Отечество, а болното им съзнание е завладяно от идол, от фантазъм.
И същевременно идейно се мъчат да се легитимират с някакви реални или измислени връзки с Русия, които и да съществуват, са или с подземния свят и олигархията там, или с маргинални политици и политичеки анализатори. Но Официална Москва отдавна ни заряза, руските ни братя са тук, колкото да вземат пая си от нас при всеобщия трансконтинентален грабеж на Поруганото Отечество. Русия поумня, затова и понастоящем също подкрепя Бойко - той й оставя "нейното", така че, Тиквата е в поза "чеверме": с гъз към Москва, с уста към Вашингтон - идеален партньор на Курвата Вавилонска в Брюксел в тая днешна оргия, в тая ционистка и юдо-масонска вакханалия.
Преди години с един приятел спорихме има ли разлика между патриот и националист. Аз твърдях, че е огромна, а той, осланяйки се на Енциклопедия "Британика", разправяше, че било едно и също.
Но Патриотът обича Отечеството си - с цялото му богатство (или нищета), с цялата му противоречивост и многообразие. Затова и в класическите си образци поетическият патриотизъм обикновено инкорпорира образа на Отечеството в някоя събирателна личност - за древния израелски това е Девойката Израилева, за по-съвременния, например наш български и възрожденски - Майката, за сръбския нов - образът на Свети Сава, както е "по св. Николай Велимирович". Гледайки Родината "като личност", като "човек", особено сакрализиран - девица, светец, майка, ти се пазиш от изкушението да насилиш, да подчиниш, ти й оставяш правото да е "шарена и динамична".
Националистът напротив - свежда цялото до една частичка, до някоя идеологема или митологема, като нация и етнос, а всичко останало или отсича, или пребоядисва в цветовете на тая частичка, а това в съществото си е чист фашизъм. Българските националисти днес не са патриоти, те не умеят да плачат за Родината ни от жалост, ни от възторг, защото не знаят да обичат, но предпочитат езика на омразата, щото него само владеят. За митологията и идеологията си те й Родината самата биха пожертвали, както е "по Адолф Хитлер": "Германия трябва или да победи, или да изчезне!" Знаят да дрънкат за български права в Скопие, че даже до Украйна, за онеправданите им съотечественици обаче сега, тука и до тях, без значение цигани ли са те, българи или арменци, не ги е еня, понеже те нямат Отечество, а болното им съзнание е завладяно от идол, от фантазъм.
И същевременно идейно се мъчат да се легитимират с някакви реални или измислени връзки с Русия, които и да съществуват, са или с подземния свят и олигархията там, или с маргинални политици и политичеки анализатори. Но Официална Москва отдавна ни заряза, руските ни братя са тук, колкото да вземат пая си от нас при всеобщия трансконтинентален грабеж на Поруганото Отечество. Русия поумня, затова и понастоящем също подкрепя Бойко - той й оставя "нейното", така че, Тиквата е в поза "чеверме": с гъз към Москва, с уста към Вашингтон - идеален партньор на Курвата Вавилонска в Брюксел в тая днешна оргия, в тая ционистка и юдо-масонска вакханалия.
Бойко властва не по силата на оръжие или собствена харизма, даже не и чрез сериозни политически умения, а чрез нашата безхарактерност или слабоумие.
