"Зависимостта" в блог "Богословие" 

 В блог "Лирика" - "Остана ми една забава"

 Философските статии на Дiана Харчук ТУК

21 септември 2019

Изповедта (от Хаджи Ровоама до Наташа и Евлогия)

Вазов в "Под Игото", още с началото на романа почти, описва интересна сцена: Чорбаджията Марко изпраща сина си да се изповяда при свещеника в Бяла Черква. Синът излиза от къщи, тръгнал уж към храма, но някъде се запилява и като се връща, лъже татко си, че се е изповядал. Марко обаче не се лъже лесно, още повече съмнение предизвиква у него фактът, че синът му се е върнал твърде бързо. Пита го "При кой свещеник се изповяда?", а той назовава името на едного от двамата. Марко се усеща, че това е името на младия свещеник и че той все още няма право да изповядва, тогава го хваща за ухото и лично го отвежда за изповед при стария поп.

И тъй, ще направим и една кратка сметка, ако вече ни е направило впечатление, че в онова време, когато религиозната грамотност на людете е била значително по-голяма от нашата, при това е била формирана все още "по гръцки тертип", как не всеки свещеник в Сопот изповядва, а още повече - не всеки има право да го прави, че едно от изискванията е "определена възраст". И последното май се определя именно от местния владика (както знаем и по принцип за онова време), чиито отменници в задължението да изповядва се явяват един или двоица свещеници в града, при негово отсъствие или физическа невъзможност

А сега сметката. 

Това е описано за градчето Бяла Черква, което е съвсем немалко градче по онова време. Вазов обаче не е роден и израстнал в Бяла Черква, ами в значително по-големия Сопот. Бащата на Вазов е заможен търговец и по собствените на Вазов думи, описвайки бита и практиките в дома на Марко от Бяла Черква, той много заимства от наблюдаваното и преживяното в собствената си родна къща в Сопот. И тъй, за сметките си приемаме, че Вазов рисува дефакто не Бяла Черква, ами Сопот, чиито "умален мащаб" и "литературен макет" Бяла Черква се явява в романа, може да е и самия Сопот, според старото си име на турски - Акче Клисе, значещо именно Бяла Черква.

Според един учебник по география от 1892 г. (ТУК) населението на Сопот е между 3 и 4000 души около онова време. И така, за население от 4000 човека, като тука вече са включени жените и децата, защото статистиката е правена през 1892 година от български учени и власти, които за разлика от османските и тях записват, а не само мъжете, според Вазов са се трудили в духовното обгрижване и "религиозно обслужване" на сопотчани двама свещеници, трима-четири калугери в манастирите наоколо и няколко калугерици в черковния градски метох. 

Вазов е роден през 1850 г., да приемем, че има пълноценна способност да "наблюдава, описва, брои и анализира" около 17-тата си година. През около 1870 година те едва ли са били много по-малко сопотчани като брой на населението, отколкото през 1892 г.

Хайде да видим сега кой от чернокапците и черноризсците с какво се занимава, според дяда ви Вазова.

Калугерите 

При калугерите на Вазов един яде, пие, спи, грее се и дебелее, другият се грижи за администрацията и стопанството на манастира, третият се занимава с "революционна дейност". Горе-долу като сега, с тая разлика, че тоя, дето "яде, пие и спи", на поразия и се ебе (и то нерядко с мъже - нещо слабо мислимо по онова време), тоя дето администрира, днес и с две ръце краде, за да обезпечава с подкупи растежа си в църковната кариера и йерархия, а "революционерът" пък не се занимава сега с "национални въстания и революции", ами се ортачи с дребни и средни мутри "за някой собствен кяр". 

И пак същото - тримата калугери са поели грижата по храната и спането на местния идиот Мунчо, както и днес, ако се разходите по манастирите, ще намерите всякакви "изпаднали типове", които там живеят и се навъртат и не случайно мой приятел преди време наричаше в един манастир двама таквиз именно "Мунчо и Клавдий". С тая разлика и че сред хранените и приглеждани идиоти има вече наркомани и провалили се непълнолетни престъпници и не са вече само сред пришълците и харизаните, ами и сред самите калугери - даже преобладават, че един го направиха и преди време и "най-младия игумен в БПЦ" - 18 годишен, докато пиян не катастрофира, да напомня, ако не помните. И с тая още разлика, че на днешните "мунчовци", за разлика от оня Мунчо, не им се помага истински, ами се ползват за манастирски декор и туристическа атракция - не се контролират, ами наволя си лудеят, колкото си щат. 

Калугерите на Вазов подпомагат с пари и стипендии будни българчета, за да учат по Университети в Русия и Западна Европа - и пак същото като днес, само дето нашите подпомагат гимназисти и студенти по теология, за да "учат в български семинарии и факултети". Но пак разлика! Ония дават пари за будни и талантливи деца да учат основно точни, социални или естествени науки, та да се върнат и да бъдат от полза Роду, а нашите за попски синове или пълни малоумници - за владишки любовници (мъжки и женски), за да се "дообразоват" в школите за маргинали, гъзоблизци и отрепки, каквито в момента представляват нашите висши и средни "религиозни училища".

И най-важното - никой от Сопотските калугери не се изявява като "прозорлив старец", "духовен наставник" или даже изповедник ни на събратята си, ни сред миряните... Пак за разлика от нашите "преждеосветили се благодатно" отрепки днес.

Калугерките от метоха в Сопот

Те мързелуват, пият кафе с мастика, ядат рахат-локум, интригантстват, кльокарстват, развеждат и сватосват, заедно с разни градски твърде религиозни и морализаторстващи, но и извънредно напрактика развалени нравствено женуря. Отвреме-навреме ще спретнат по тъмите и някоя оргия с изкелешилите се синковци на местните големци, както ще опише и Любен Каравелов за Казанлък (или може би за родната си Копривщица) в "Маминото детенце"... 

И пак същото, само дето днеска това се случва главно чрез или във Facebook, просто щото вече туй са, слава Богу, едва три файтона с женуря, пръснати из цяла България, а не по десетина-петнайсет във всеки град, както тогава. И тъй като днес са обикновено безработни и безделнички без пукната стотинка, парясани от мъже и зарязани от близки заради проклетията си или сами изоставили ги, за да се курвеят свободно, тъй че, няма как редовно да се съберат, за да се наебат солидарно поне веднъж месечно, те го вършат главно виртуално. Вероятно затуй са и много по-люти и зли... 

Но ето и пак разлика: Вазовите зачулени и закачулени религиозни шафрантии поне не са богословствали шумно и не са се изказвали по всецърковни и геополитически въпроси, като нашите. И е имало от тях някаква полза - храненица им е била местната осиротяла рано учителка, а не те на нея. И със сигурност онези поне са си миели путките - коя както може - една с вода в реката, друга в гьола, трета с гюлова - розова вода, а нашите даже не си сресват мустаците.

...Затова и всички изброени дотука сопотски религиозни дейци Сопот ги е търпял, от тях е имало някаква полза, заедно със скандалния им или съмнителен начин на живот. А от нашите днес файда няма ни за цяр, а само всеобща развала, затова и народът ги заобикаля отдалеко, като прокажени или както е по Ботйов - иде само да рече "Бог да прости / на попове по 'патрихил", опитвайки се да не ги и гледа.

Градските попове в Сопот

Те, както разбрахме, са двама. Няма да ги анализираме, щото и Вазов не се спира на тях много, освен със симпатия. От тия двамата само един има право да е изповедник и изповядва, докато другият главно служи треби и литургии.

Ха, сметнете сега близо 4000 души (извадете от тях невръстните деца) по колко пъти са се изповядвали годишно?! Това религиозно непросветени хора ли са били?! Нецърковни?!... Ами що ги виждаме тогава не само по празниците, ами и всяка неделя на Литургия заедно?! Що даже и слепият музикант кръчмарски Колчо знае в Литургията кое след кое следва и върви буквално по минути, без да има, а и да има, без да може да го погледне - часовник, както виждаме при едно от спасяванията на Бойчо Огнянов от турските власти в храма, в което Колчо е главен герой?!

* * *

Тая пародия, тоя фалшификат и порнография да не кажем дори, в изповедничеката практика днес, когато свещеници с още несгъстили се бради и съмнителен морал и минало (па и настояще), тъкмо излезли от семинарии и факултети, изповядват катадневно "до откат" всякакви ненормалници, като че "с кастинг" събирани по храмовете, често съвсем подобни тям, българската църковна история до днес не е познавала.

Аз ще ви кажа и що е, ще ви кажа що това не само се търпи, но и поддържа от църковната власт. Ще ви кажа защо в Катедралата  на Варна на Сирни Заговезни едва се събират 200 души - всички "активно черкуващи" се в града "по новия модел". Ще ви кажа и защо тия двеста се подгрупират по 20, като всеки от тях има "ежеседмичен изповедник" сред поповете... Тия вътрешно-църковни секти са умишлено и планирано създадени и формирани, те са начина от делата на Църквата да бъде изолирано нормалното гражданство и уважаваните хора на общността. Затова и в черква ще видите гешефтари и престъпници - средни, дребни, а вече и висши - от бизнесмени, през ченгета (бивши и настоящи), до мутри и политици, а около тях забрадени женски маймуни или полугладни малоумници от мъжки пол със занесен поглед, здраво стиснати от поповете чрез смешните си тайни по изповедалните. Това е планирана и целенасочена подмяна на църковния народ, според мене, за да бъдат хората, които са способни на реална преценка и "с всичкия си", изолирани и отстранени. И това е тъй от кварталния храм до Патриаршеския, почти без изключения. От най-малкия крайселски манастир, та до ставропигиалните. 

А целта са "кинти и имоти". Няма никаква църковност в туй, благочестие истинско хептен, камоли богословие.

19 септември 2019

За Екзархията и схизмата към родомразеца поп Божо Главев


по повод "изхвърлянията" (чекии по пясъка) на поп Божидар Главев като "историк" ТУК

Зачетох се в текста на поп Божидар в сайта му budiveren.com, в който коментира българо-гръцките спорове между Екзархията на българите и Цариградската Патриаршия, защото по темата почти нищо не знам като фактология, само клишето, че българите искали повече, отколкото било възможно да вземат и повтаряната мантра от гръкоманите до днес, че така "сами си станали виновни".  

Като типичен сектант, Главев жонглира с фактите и съвсем по обичайния си начин, връща дебата в тема "русофилия-русофобия", която му е съвсем периферна на дебата, като всичко подчинява на предвзетата си сектантска теза, че България во веки ще е неблагодарна и ще смята за всичко виновна Благодетелката си Русия, която даже в оня момент е подтиквала към полезна благоразумност към гърците, но от горделивост и глупост за пореден път не сме ги били послушали.

* * *


И така, сега аз чак научавам какво са давали (по византийски) и какво искали (по римски) гърците във Фенер и защо е тоя лют български отговор и отпор. Гърците са давали македоно-българските околовардарски епархии (които впоследствие продават на Сръбската Патриаршия съвсем буквално), както "подарявали" и тия в Източна Сърбия (Западно-български покрайнини) - Около Ниш и Пирот. 

Но факт е, че по онова време край Ниш тече усилен и успешен процес на сърбизация, планиращ да обхване чак Трънско и Брезнишко до Пернишко. Факт е, че по Вардар пък българите в тия епархии са почти затворени и притиснати от преобладаваща другородна маса - сърби, власи, гърци, че тези групички ще са първи и естествени противници на българската екзархийска власт. И това, според мене, гърците добре са сметнали предварително, че даже насърчили и дирижирали.


Доколко сърбизацията в региона на Вардарско и Скопско е успешна към оня момент, ние не можем да твърдим възоснова на исторически извори и познания, щото ги нямаме и не ги познаваме (лично аз), но сме чели романи и слушали автентични фолклорни песни, третиращи темата. Но по-важното е, че можем да се доверим и на Ботев в публицистиката му, според който сръбската "стефан-душанова" и "караджорджевичева", както я нарича той, пропаганда, не само е усилна, но и успешно опасна до необратимост за Вардарско, ако не спре. А и сам Гоце Делчев по-сетне посочва, че в тоя регион етническият състав вече е същинска амалгама, с което обосновава и мнението си за автономия за Вардарска Македония срещу исканията на революция и директно присъединяване към България на Вардарско от Софийските централисти - върховистите във ВМРО.

А Нишка епархия пък впоследствие е буквално продадена на Сръбската Патриаршия и този път не от гърците, ами от собствения й български екзархийски митрополит Виктор, който отчита факта на силната сърбизация в самия Ниш и с цялата си епархия минава към Белградската Патриаршия, запазвайки и сана си, и епархията лично, получавайки и солидна сума пари от сърбите. А Виктор не е сърбин, нито даже кореняк нишлия или пиротчанец. Виктор е родом от... Калофер.  Последното като поведение и психология на клира ни може да обясни доста от неприязънта към клира, особено българския, на Ботев, формирана още в родния и нему Калофер, но то е друга тема.

В Скопско и край Вардар се случва пък с българите точно това (и то най-вероятно е предвидено и планирано отдавна от гърците), което във Варна например се случва доста по-късно със самите тях, с гърците. 

Притиснатото от сърби и гърци общество във Вардарска Македония с ясно българско самосъзнание, отстъпва. В самия град Варна нещата са с обратен знак пък - там турците, гърците и арменците преобладават над българите. След Освобождението на Варна като последен град от турците, турците са или прогонени в Турция, или изтласкани по селата край Варна от преминалите от същите тези села във Варна българи. Във Варна впрочем гърците се опитват да играят срещу българите чрез малцинствени етнически групи с неясен произход и това е документирано, но и е подобно на романизирания разказ на Димитър Талев в "Преспанските камбани", когато гърците играят срещу българите чрез власите. На първото православно богослужение на славянски език в гр. Варна се противопоставят... гагаузите (група с неясни етнически корени и много легенди около себе си) с демонстрация, докато гърците пък хвърлят камъни по българските свещеници и миряни.


Гагаузите впрочем след Освобождението на Варна, според историческите сведения, опитват да се преселят с турците в Турско, но след като турците им поставят условие да приемат и ислям, освен турския език, се връщат, като започват да се представят за турско-говорящи българи и християни впоследствие, които подобно на помаците дали нещо от бълагарщината си на турците - те съхранили вярата си православна, но сменили с турски българския език, докато помаците обратно: дали вярата, а запазили езика. Това е интересно впрочем като версия, щото според Хайтов "гагаузите ни в Иисус, ни в аллаха вярват, ами в земята само, от която се страхуват", но това са други дълги теми...

Гърците сиреч добре са си направили сметките и за подаръците, и за исканията си. "Подарявайки" Нишко и Вардарско, те отдавна вече там са сговорили със сърбите и сърбоманите и организирали пусиите срещу Екзархията ни, а искайки градовете Пловдив и Варна, те планират точно това - задържайки централния град, постепенно да гърцизират цялата съответна епархия,  ако могат или поне да задържат под себе си обикалящото го българско население. Последната "хватка" и до днес е работеща в полза на сръбската държавна политика в Нишко впрочем: от Бела Паланка през Пирот до Цариброд населението ясно и рядко полуясно се осъзнава като етнически българско. Ниш е обаче "категорично сръбски". А главен град във всяко отношение е Ниш в региона, като сърбите и до днес се стараят да засилят значението му, пренебрегвайки пред Ниш даже Нови Сад във Войводина, където също имат някои, макар и по-малки проблеми, с унгарското етническо присъствие или старата си столица Крагуевац, защото съзнават, че държейки Ниш и засилвайки Ниш, държат региона, който регион не е съвсем сръбски в съзнанието си.

Да обобщим за тъпаци като поп Божидар - във великите си "отстъпки"  за българите, "добрият" Истамбулски патрика Антим IV-ти не дава всъщност нищо, което не е предварително добре планирал и подготвил как да отнеме от българите сетне, а в "скромните" си, според Главев, искания, той умно и дългосрочно планира как да вземе и още - Варна и Пловдив с епархиите заедно.

Ако тоя селски тиквеник Главев поне за миг преглътне омразата си към своите (дето уж им помага, идолизирайки руснаците), която омраза неясно отде е тъй дълбинна, но отдавна я наблюдаваме, още с хулите му срещу Възрожденските ни светци като Софроний и Паисий, може и да види по-далеко от носа си или от на жена си хилавите (само предполагам, че са такива) цицки - да прогледа и в богословието, и в историята даже, въпреки сектантщината си.

* * *


Вече имам свое мнение за екзархийската политика и Българския Великден. Българският клир е бил далновиден и прозорлив "на полза Роду". Това го показва и възходът на Екзархията сетне въпреки схизмата, а може би и благодарение на нея - културен, политически, социален, богословски и мисионерски, без чатала на руски царизъм или истамбулска фанариотщина на врата, небивал допреди Търновската Патриаршия и неповторен до днес.

БПЦ "нине и присно" (Купи ми, маjко, топ!)


Откакто го зная тоя синод, той не се занимава с нищо друго, освен администриране на имоти и пари. Администриране, което под зоркия контрол на Комунистическата власт беше що-годе сносно - ако ли не достатъчно умно, то поне не и съвсем безразсъдно. То впоследствие, когато те се сдушиха с крупните мутри и тежката стара партийна номенклатура, преобърнала се след "демократичните промени" на "тежък бизнес", се превърна в диво разхищение и пълен грабеж. Тия "нови бизнемени" им дадоха известен лукс и възможност да се кичат и гиздят, а същевременно сложиха ръка на същинските ресурси и източниците им. 

С друго не се и занимаваха владиците ни, а им се искаше, особено на по-младите, защото с ленността и тунеядството, крепне също суетата и тщестлавието.

Понеже проф. Иван Желев добре ги знаеше в качеството си на стар кадровик в БПЦ по линия на ДС и БКП нашите клирици и като характери, и като умствен потенциал, защото и да не е участвал в кадруването им пряко или поне не на всичките, имаше широк достъп до мръсните им тайни, включително с документи и компромати, докато беше влиятелна политическа фигура в държавата по въпросите за Църквата и фактор в Софийска митрополия и Патриаршията, тоя не им даваше много-много да високоумстват и да се изявяват на политическата и обществена сцена. 

Изявите им бяха като цяло "колективни" и под негов пълен контрол и надзор, включващи, както сме чували, тяхното "одобрение за въздушните удари на НАТО" над бивша Югославия или приветстването на престолонаследника на Кобургите при явяването му в България като републикански политик... За какъв чеп синодът (в качеството си на синод) трябва да одобрява или неодобрява такива неща, не знам. Може би, това е трябвало, за да покаже на приятелите на Желев във Фенер, че БПЦ-БП под негов контрол, ако ли не да се разделя, то се дистанцира от комунистическото си наследство, а на Фенер приятелчетата пък знаем от друга страна добре зад кой Океан живеят... 

Но ако такива актове за времето си са били политкоректни и популярни (по-точно популистки), те са сами по себе си профанизация на самата роля и присъствие на синода като институционално представителство на Поместната Църква в обществото на ниво политически и социален живот. В същината и философията си не са по-различни от последвалите техни групови и солови изяви, когато скъсаха синджира и разкараха Желев от главата си замалко.

Спомнете си - корабокрушението, довело до смъртта на българи-екскурзианти от Пирдопско в Охридското езеро, беше пряко следствие от разрешението от властите да се проведе "богохулен концерт на певицата Мадона в София", според митр. Николай, като Божие наказание. Български държавни железници (БДЖ) пък, според митр. Галактион, трябвало да останат държавни, както и в Германия даже било държавно... БДЖ-то, според изказване пред Бойко Борисов и камерите на Националната Телевизия в състояние не просто нетрезво, ами в такова, за което във Варна казваме пиян "на мастия". Да, да, слушах го с ушите си - според дедо ви Галактика не само БДЖ трябваше в изречение да се склони в единствено число среден род "БДЖ-то", вместо в множествено число и трето лице не с абривиатура, ами като цяло наименование, но също така и Германските железници се наричат "БДЖ"... В текст на топ-богословка в официалния сайт срещу... зачеването инвитро, обичана и подкрепяна от мнозина в синода по онова време, заради "огромния й потенциал" според тях, то трябвало да не се разрешава, щото родителите можели да изберат сини очи за децата си, а хората със сини очи били "малко нещо физиологически сакати и предразположени към други деформации"... 

Това са само една част от простотиите им впрочем. Да не забравим как започнаха война срещу сектите, прерастнала в борба после срещу традиционни протестантски общности, срещу римо-католичеството, че накрая и срещу Цариградското православие и всички негови симпатизиращи в БПЦ. Офанзиви, водени по арогантен, агресивен и полуграмотен начин на ниво "селски кмет обяснява принципите на електричетвото" и аргументационен апарат "една баба каза". След враговете с "християнско самосъзнание", подпукаха "Хлебната къща", уфолозите и педерастите, а след като "разкатаха мамата" на всички врачки от леля Ванга от Петрич до баба Събайдинка от "Факултето", създадоха и "православна методология по разваляне на магии". Само исляма в България и масонството пощадиха. Що ли??... Е-ех, купи ми, маjко, топ!!

Обществото слушаше и немееше от шок, понявга и отвращение, а те се радваха, че са вече фактори и могат да се изказват свободно за всичко. А Ванката Желев Димитров кършеше ръце и негодуваше... А после спря, като му върнаха "част от неговото". Що се гневеше бе, Ваньо, нали ти и червените ти дружки ги "образовахте и избирахте"?!... Как да е другояче??

Новата генерация владици, които предсмъртно и сполучливо дядо Кирил нарече "меките китки", не само не бяха ерудити, владеещи по няколко езика, като неколцина от старите "меки китки", но и вече не бяха доволи от служебна "Волга" с нафтата и наръч дърва за локалното парно в митрополията. Поискаха лимузини, оргии с местния елит, златни атрибути, скъпи екскурзии, асансьори за двуетажните си митрополийски сгради, всекидневни тежки софри с "от пиле мляко" на тях, та до "червени дипломатичски паспорти" - и такова изискване имаха. Не помните ли?

Един, когото аз наричам българския православен Азис, заради любовта му към музиката, ромския произход и педерастията, преди да стане митрополит, се прослави в 20 000 000 Ню Йорк в качество на викариен епископ в нашата диаспора там, като гей-разпоретина с особена склонност да посещава негърските квартали. Друг, комуто аз (и не само аз) викам Лимбата и Краниста, научихме, че обича по турски "и сладко, и солено", че е малко сиреч "bi-sex" и е с особено силно предпочитание към конилингус, когато се изявява hetero или както младите днес казват: "retro-sex", което при него е също двусмислено, според последния израз... Парите от църковни сметки, държавни и общински субсидии, крупни дарения изчезват безследно или се стапят сериозно, щото тая сган трябва да "ебе, сере и пирува". 

* * *

Друга една групичка, българските млади богослови, която пак споменатия Желев хвалеше като най-образованата и най-перспективна част от БПЦ, образована впрочем пак от неговата катедра професорска, като владиците и поповете, но пак така недообразована, щото пред катедрата му е застанала полуграмотна, се зае да "оправя работата". Реши да изкуши клира да четат новооткритите (и недооктрити от тях самите) нови и сравнително нови православни гръцки, сръбски, руски, френски и американски богослови... И тъй, дедо ви Сионий Велички, в качеството си на ректор на семинарията, много актив сред тия натрупа, като се зачете във Флоровски и почна да го рецитира. Само не разбрахме кога го чете - в ранния предиобед, веднага след литургия или сетне, след като е издумкал отзад двама млади семинаристи, без значение попски синове или циганета на енорийски стипендии??... След около шестчасовите си тежки пиянски софри, почти всекидневни или преди тях? Но това е без значение, защото открит бе Флоровски и той всичко щеше да... оправи...

Следва я, разбира се, че ще последва!

18 септември 2019

За импийчмънта на "патрика" Неофит (вест в сигнално жълто)


Какво исках ли??... Да пиша стихчета и да чета българските класици в пияно състояние, докато работя и се радвам на заплатата си, както и на едно "здрасти" от някого-си (не ви е работа кой) в месинджъра на Facebook веднъж дневно... Вий обаче: "Не! Той ни дразни - не зная с какво, явно вече дразня "просто сам по себе си" - затова и ний ще продължаваме да го дразним!" 

Така че, този блог внезапно още веднъж ще пожълтее за неопределен срок време, та лицата ви да позеленеят.

* * *

Както пишат "Двери бг." сега, никой не знае на тазгодишните, съвсем скоро приключили заседания, на синода какво е станало, но аз включих останалите си източници на пиперлива информация и ще ви кажа какво е станало на миналогодишните. 

Миналата година е обсъждано отстраняването на патриката Неофит и изпращането му "на покой", заради влошено здравословно състояние в два варианта - чрез назначаване на "наместник председател на светия синод" за дълго време вместо патриарх или чрез организирането на нови патриаршески избори. За втория вариант най-силно са се застъпвали митрополит Николай Пловдивски и лобито му. Развитието на събитията било спряно, заради всеправославната криза около статута на Църквата в Украйна.

Не ми пука какво ще стане с Неофит, бързам да кажа, даже се радвам, че от "първа дама" русенецът му Ангел Младенов ще трябва да стане край Халите в София проститутка, където винаги му е било мястото, според мен.

Второто, което от другаде научих, което вече касае само мене, но аз ще ви го споделя, е че митр. Йосиф /Босаков/ - Австралийски, Канадски и Северно-американски, ме ненавиждал. Защо тоя продължава да ме ненавижда не знам, след като от почти година аз съм "никъде и нищо", но ще заявя, че тоя факт ми е "през хуя". Въобще не ме интересува мнението на един подлец и предател, за който от трето място преди време пък бях научил, че по време на предходните избори за патриарх в София е изиграл най-злокобната и подмолна роля срещу о Бозе п. митр. Кирил, комуто инак се е пишел "пръв приятел", а и от много отдавна е оставил българските енории в САЩ, Австралия и Канада на "консигнация" на съмнителни емигранти-бизнесмени.

* * *

Очаквайте още дузпи в продълженията.

Де гиди, луди млади години ('Баси адвентиста, дет' съм бил!)


Съвсем случайно в интернет попаднах на това по-горе (ваше ляво в карето, под заглавие "Извинение").... Да, спомням си я смътно тая история - бях на около 23 години и вече, оказва се, съм знаел за Лутер и Еразъм (Ти да видиш!), че и прекрасно съм псувал писмено (впрочем тогава само ругаех), така че, да възмутя "пет Софийски съботянски събрания вкупом и едновременно". 

Сладур! Обичам се за своята непроменимост!

Ама що вестникът го е напечатал това въобще моето, да се чудиш, че после  как се извинява?!

П. П. Статията май се казваше "Божиите разбойници". В нея Лутер беше "готин непукист", Еразъм жалка псевдоинтелектуална отрепка, а Жан Кавин пълен религиозен боклук.

Впрочем лъжат във вестника... В София тогава имаше три "събрания", а не пет и според мене са протестирали само две - на улиците "Екзарх Йосиф" и на "Солунска", циганите съботяни в /не помня вече кой/ квартал беше /Дали не "Слатина"?/ няма как да се протестирали, изпадаха във възторг, видят ли ме да заставам на амвона им.

17 септември 2019

За изповядването и "киприянките"


Това, което ние днес наричаме изповед, няма никаква сила и ефект в "очистването на греховете" и заради начина, по който се прави, и заради смисъла, който се влага. Почти същото е като с ония, т. нар "киприянови" и "василиеви" молитви, дето ужким св. Киприян Картагански и св. Всилий Велики ги били измислили, които по естеството са екзорзсцистки - целят "прогонване на зли духове" и "разваляне на магии", нещо дето го има във всички религии. А механизмите и начина поразително си приличат навсякъде, така че, за един неизкористен и неособено изкушен в догмите на някоя религия човек, те помежду си са едва ли не еднакви. И дали ще иде при православния поп да му чете "по св. Киприян" и да го маже с обикновено олио, или при ходжата да го прави чрез сури от корана, които сетне да му връзва по китките и глезените във форма на муски, за него съществена разлика няма. Затуй често ще видите един и същи човек последователно да посещава и двете места, ако сам себе си или някой друг него (съвсем нерядко и самите свещенослужители, които са много изкусни във всякакви шмекерии и лукавства) го е убедил, че е жертва на демонично влияние или е омагьосан. 

Тия молитви са остатъци или "реплики" на едни много древни, ранно-християнски молитвени последования, които са се извършвали в древните Римска и Картагенска църкви над вярващите веднъж в живота и това е било част от подготовката им да приемат свето кръщение, която някъде е продължавала тая подготовка и до две години и не е включвала само такива молитви. Впрочем тая поготовка вече липсва изцяло повсеместно като задължителна, а самият екзорзсцизъм е сведен до трикратно отричане от сатаната и заплюване символично по него "в посока запад" по време на кръщенето. Нашите шарлатани са свили и продължителността на самото богослужение и обред на кръщавката драстично с една едничка цел - да не отегчат "клиентите". Мнозина, ако им се каже, че кръщението ще продължи почти цял ден, а камоли преди това, че поне година трябва да се подготвят с изучаване истините на вярата, да участват във всякакви други молитви, че трябва накрая да бъдат изпитани от самия Владика дали са усвоили основите на вероучението и не само това - дали в личния си, семеен и социален живот неотстъпно с всички сили ги прилагат, те... просто ще отидат да се кръстят в друг квартален храм, където ще им се каже, че са достатъчни шише олио, шише вино, пешкир, сапун и 50 лева, че всичкото това ще трае не повече от половин час. Затова и навсякъде всичко трае по толкова... 

Какви циркове ми продавате бе?! За каква "ортодоксия" ми дрънкате?! Какви православни свещеници сте?! Вие сте просто едни клоуни. Затова и народът не ви вярва, затова и предпочита да ви вижда само еднаж-дваж в живота си "за здраве" или "щото тъй му е по реда", като коминочистачите.

И тъй като в една енория, в която един свещеник прекарва обикновено пожизнено службата си, своите енориаши не ги вижда повече от трижди - на кръщавка, на венчавка и на опявка, а с попска заплата и с 3 по 50 лева месечно или даже полугодишно трудно се живее - трудно се пълни огромно шкембе, издържа жена, деца плюс две любовници, като на всеки два месеца сменяме автомобила, затова са и измислени тия "киприянови молитви" и десетки неща, подобни на тях. Ще видите почти при всеки храм една устойчива група от около десетина души, сигурни абсолютно, че дяволът денонощно с тях се занимава (а когато спи, праща им дежурно дяволче), че всичките им проблеми се дължат на магии, които са абонирани при даден поп обикновено и поне четири пъти в годината са "на киприянови молитви". И не е само таксата, защото влезе ли някой в "роля и режим на твои личен жрец", то са и пари в подарък, помощи всякакви, що ли не...

Пълни мизерници са нашите попове, маскирани като ортодоксални свещеници, а всъщност най-обикновени, живеещи от суеверието, често без сами да са ни вярващи, ни даже суеверни, "врачки и баячки"... Па инак на всяка втора дума кълнат и пустосват баба Ванга, точно тъй, както докато си порят взаимно и буквално гъзовете, дрънкат и агитират против Истанбулската конвенция... И това не са, о, Бога ми, съвсем не са селски полуграмотни попчета! Ами те са тия, дето по богословски факултети и медии даже ги канят да разясняват "същините на вярата", как те възраждат истинската вяра и автентичните предания... "Купи ми, маjко, топ!", както се пее в една сръбска староградска песен...

* * *

Така е с "киприянките", но да се върнем сега към това, с което почнахме - така е и с изповедите. Какво е днес и тук "изповядването" ли? Начин попа да държи в сектантска зависимост група хора, да ги манипулира. А те доверчиво си му ги снасят и най-съкровените си тайни ежеседмично, често без да подозират, че най-безобидната негова тъмна тайна на същия тоя поп е сто пъти по-грозна и от най-грозната тяхна... 

Осеферих се аз и спрях да ходя въобще на изповеди или да го правя веднъж на високосна година при непознати свещеници, при това само в случай, че вали дъжд и духа вятър едновременно, когато за първи път истински се скарахме с изповядващия ме тогава поп.

- Ти ще кажеш, каквото знаеш за мене! Ама и аз за тебе знам! И аз ще кажа!
- К'во ще кажеш бе, - отговорих му, да не си помислите, че му го спестих - освен, което знаеш от изповеди и лични разговори, което аз не само не съм и крил от никого, но и в блога си често съм описвал!? А ако тръгна аз да разказвам пък, какво ще кажа, дето целият квартал, че и град вече, не го знае за тебе?!

Е, честито, приятелю наш, сега го знае и цялата страна, че и оттатък... А аз по онова време и една десетина от това, дето знам сега, още не знаех.

А не бях прав съвсем... Имаше някои, дето не знаеха или не искаха да го чуват - бандитската му секта с "духовни чада",  които дои и стриже, дето са всяка седмица на изповед, на всеки две на "киприянки"... Но хайде стига, че пак стана лично.

Но такова нещо православната църква в Библия и Предание не знае, не познава сред миряните, то се практикува само в манастира между стар и опитен, доказал се в мъдрост и благочестие монах и млади, неопитни монаси. Описано е впрочем и от Талев в книгата му за отец Паисий "Хилендарския монах". А не случайно в "Българи от старо време", когато младият свещеник се опитва да въведе сред миряните нещо подобно, дядо Либен вади пищов да го гърми, задето "духовно" се опитва да му рови в гащите. А ние сме виждали днес и буквално някои попове в изблик на просташка веселба, да го правят и то публично. Тъй де, след като попът вече духом ме е скопил, че даже взел ролята на петела в моето семейство и в енорията, често не само преносно, но и буквално, що пък да не вземе да ме измандръса и мене?!... 

Нашите предци са познавали не само Библията, но и Преданието, както самия дух и живот в Православието, както виждаме не само у Талев или Каравелов, които посочихме, но и навсякъде почти... Ама нашите миряни днес книги не четат, само брошурки и... "Колибата". Щото гуру като "открие нещо за пръв път", ако ще да е сентенция и поговорка просто, на всички го разказва като новина, сигурен, че само той го знае. Айде, айде, че пак стана лично...

Изповедта в Древната Църква е била първо публична - по време на богослужебно събрание в определен момент от всички пред всички, точно както и "поменаването имена на живи и мъртви за здраве или упокой" е било от всички тихичко и заедно - всеки на своите, а не са се плащали "по 20 стот. името" да ги чете попът в отлтара. И второ тя е част от живота на общност, която живеела изключително затворено, почти като монашеска община, затворени са били и самите богослужения, затова и някои смятат, че по-късното възникване на монашеството е опит да се възстанови тоя стар образ на Първата Църква... Тия хора са се хранили заедно, а в случая с Йерусалимската Църква и живели заедно, на комунален почти принцип.

А днес Мишо ще научи за мене какво съм "направил миналото лято" (за него пък Тишо) и то не отдругаде, ами от нашия общ "изповедник", когато е изпаднал на някоя софра пиян "на кефа си", за да развесели компанията с нещо смешно или пикантно или пък, когато създава интрига някаква, преследвайки свои си цели и намерения. Нашият начин на изповядване впрочем е неизчерпаем източник на смешки, понеже в Древност са изповядвали "убийство, кражба, изневяра", та никому нямало защо да му е смешно, а ние днес бързаме под епатрихил да разкажем включително, ако сме сънували как ебем коза.

А бе, я: "Ела ми го 'фани, ако не си сестра ми!", както пее Светльо Витков.

16 септември 2019

За "откритите заводи на Бойко" и въпрос за Цецо В. в Парачин


по повод на това, че "Бойко откривал заводи"

Бях в Белград преди години, Бойко и гледах телвизия, RTS май се казваше - Radio-Televizije Srbije... Тогава съобщиха за проблема с Цветан Василев в град Парачин - за стъкларския завод, дето го купи там, нали знаеш - с парите, които му оставихте, след като ограбихте всички заедно КТБ. Вучич (премиерът на Сърбия) го коментира - слушах го с ушите си... Цецо не щял да си плати тока за втори месец, Вучич рече, че ако Цецо не се раздължи за ползваното електричество, лично Вучич ще му го спре тока...

Абе Бойко, що Цецо не ще да си плаща тока? Къде ли е научил, че "за ползваното електричество не се плаща", ами плаща някой друг? Май в България да не би??

* * *

Такива са ти всичките заводи, дето ги откриваш и предприятия - народът им плаща сметките, докато вярва, че са му виновни циганите, че заради "тях плаща и надплаща" - с тази пропаганда се занимават впрочем именно платените ти "патриоти". Аз обаче не ща да бия цигани, симпатични са ми, искам да ти разбия наглата шопска лисича муцуна. Спокойно, не те заплашвам, няма да те търся, ела ми просто "на гюме", ако може без охрана.

Така е и с "Градски Транспорт" Варна например, дето е и с половин почти "частно участие", по моя "секретна" информация от техен пиян съселянин и гагаузин Петър на едни братя от с. Кантарджиево, въртящи и частната транспортна фирма "Делтакар", ако не се лъжа. Община Варна от местния бюджет добавя "по 1.60 лв." за всеки продаден по един лев билет като субсидия, а още се возим на "стари турски мерцедеси без климатици". И знаеш ли колко е заплатата? Никога повече от 700 лева за обслужването им.

* * *

Бойко, защо ние плащаме "солидарно" дълговете им, за да си купуват лимузини близките до властта ти предприемачи?

Бойко, с какви пари Цецо Василев купи цял завод в Парачин, след като уж го бяхте "фалирали" в КТБ тотално?

Бойко, да не би да си куро-бърсалка на цял български БКП=БСП випуск от I-ви Московски Факултет на СССР, който е осъзнал, че ни е станал "опасно" противен, та е извел един Пожарникар да му върши черната работа, за да се смиляваме, задето е обикновен селянин и пожарникар и да не го пребием с камъни, вместо  да пречукаме тях?

Пълна радост с МВР (София, мой Малък Лондон!)


"Там на баира стана панаирът!" (Тодор Колев)
И така, имаме си вече отговор и от Столичния Инспекторат на МВР на писмото ми от ТУК за съвместните действия между IV-то и V-то РПУ-та във Варна, Варненска прокуратура (която аз не очаквах, че е замесена, надявах се, че това е обикновен кварталнически милиционерски произвол) и жандармеристите във Варна с... църковния аспаруховски настоятел Тишо Бинев и поп-Георгиевитската му чета. 

Тука първо се казва, че въпросната проверка против мене е законосъобразна, защото е наредена от наблюдаващия прокурор на Варненската Районна Прокуратура и с това, според "анализиралите" действията на колегите си и моя сигнал, приключва темата за нейната редовност.

Но колкото съм запознат с "философия на правото", закон и право не се припокриват даже и в случая на най-идеалното възможно законодателство. Сиреч това, че милиционерите и жандармерията са действали по "законов ред и процедура", не прави действието издържано в правен смисъл - тяхното като изпълнители обикновени може би се оправдава и по-точно оневинява, но не и това на наредителя им. Защото той може да нареди такава проверка само по сигнал от семейството ми или от потърпевши на мои пиянски ексцесии буквално и физически граждани. 

Обаче в "показанията" си пред Проданов (следовател от IV-то РПУ във Варна) мама ги "надъни" в очакванията им. Макар че, шестото ми чувство да подсказва, че по внушение на аспаруховския поп, стоящ зад сигнала на настоятелството си, са се пробвали първо там - при мама и са очаквали друго - попът обича да се ползва в схемите си от "лична информация", получена често и от "изповеди", знаем го отколе... 

Но кой к'во ти приказва, попе, са си думи, а мама си е мама, запомни! (лирично лично отклонение)... 

Не трогай Мать мою!!... А с Отцом тем хуже.

***

Прокурорът е наредил и "проверка на моето поведение на работното ми място", след като ударили на камък с мама, без оттам или откъдето и да било другаде да има сигнал за мои хулигански, пиянски и противообществени прояви. 

Прокурорът нарежда тая проверка по предположение от едно храмово настоятелство, че в личния си блог аз пиша в нетрезво състояние и в състояние на умопомрачение. По тоя начин две неща българският прокурор инкриминира - пиенето на алкохол и излагането публично на лично мнение, при това не анонимно, а и чрез реално проверими факти. А аз не зная в България да е в сила "сух режим", забраняващ пиенето на публично място, нито свободният поток на мнения и идеи да е ограничен законово. 

Българският прокурор, вместо да потърси дискретен начин да провери съмненията си за моето психическо здраве чрез специалисти, го прави "разпитвайки" чрез жандармерия (а ако това не е начин за сплашване, аз не зная тогава какво е) хора (мои началници и работодатели), нямащи нищо общо с психиатричната наука или даже с психологията, недали преди това никаква индикация или сигнал да се съмняват в моята психика и адекватност. затова и са им отвърнали отрицателно и подобаващо в писмен вид.

Но ако в Столичен Инспекторат на МВР намират поведението на Варненската Полиция и Прокуратура за правомернo (защото формално е изпълнена юридическата норма и форма), аз като гражданин не ги намирам за такова. 

Второ - това писмо много ме радва, щото никой не ми предостави през цялото време текста на сигнала-жалба от храмовото настоятелство, нито ме информира официално за предприетите действия срещу мене, включително следователят от IV-то РПУ Проданов. Сега аз имам обаче съвсем официално потвърждение на информации, получени от мене от близки, приятели и случайни участници в действията.

Благодаря ви МВР! Досега изобщо не бях сигурен, че на работното ми място е пристигнала именно жандармерията! Не подозирах, че е замесена и Варненската Прокуратура... А я ми кажете, като сте почнали, изненадващият скоропостижен запор сега на сметките ми в банките за дългове отпреди повече от пет години, решен от Варненския Районен съд, има ли  и той нещо общо?... Почти не го допускам, просто пробвам дали няма да се "изпуснете" и за там??...

Възоснова на събраните документи (някои чрез хвърляне "празно за пълно"), съвсем спокойно мога да се обърна към медии и Неправителствени организации вече за съдействие срещу милиционерския произвол и съмнителните взаимодействия между черква и репресивен държавен апарат в България, на които, според мене, станах жертва.

15 септември 2019

За вечната дрога, наречена религия и нравствеността

"...не ти, боже на лъжците, / на безчестните тирани, / не ти, идол на глупците,/ на човешките душмани!" (Христо Ботйов)
Човекът, който поради религиозен страх е променил поведението си, не е станал нравствен, ако нравствеността не му е изначално вътрешно близка и търсена сама по себе си, при все да има отклонения и падания, които по ред причини се случват на всеки човек. Такъв човек Апостолът го сравнява с "къпана свиня", която и да не се върне обратно при бълвотината в кочината си напълно, все ще намери начин скришом или поне замалко да се отъркаля. А в страха пък има и бунт, и омраза. Той никога няма да се разбунтува открито срещу Бога, защото е страхлив, но и защото е горделив по един или друг начин - неосъзнато или полусъзнато, ще мрази Бога, ще търси начин, ако ли не да го отстрани, то да запази поне достатъчна дистанция. У религията е коренът на истинското богоборство, затова и именно религиозни хора (някои дълбоко и искрено) разпънаха Христа.

Той никога няма да открадне на своя глава и сам, защото поема лична и пряка отговорност или ако го направи, ще е плахо, полвинчато. Той е като "кучето на Мартин Хайдегер", на което сложиш ли му намордник, лае с гъза си. Сиреч винаги ще намериш начин да изразиш онова, което имаш в себе си и колкото по-плахо, толкова по-грозно. Затова у Мефистофел, за разлика от Каин и с него сравнен, има някакво очарование, точно както безбожният чудовищен Калигула е по-симпатичен от религиозния и лицемерен фукльо Ирод Велики - за дявола и до днес се правят филми, включително симпатично комедийни, а за Каин никога не е разказвано в литературата нещо, като за личност. И като кажем, че у Ботев например има нещо "мефистофелско", имаме предвид, че е дръзко, затова увлекателно и очарователно, а когато мислим за озъртащия се и онемял от страх след убийството от завист на брат си Каин, чувстваме само срам и презрение. Хората кръщават заведения на Калигула, защото това, че направил сенатор коня си или се оженил за сестра си, това че, принудил богатите матрони да проституират в полза на държавната хазна предизвиква потрес, но и усмивка, заради невероятно откровената си провокация. Но няма човек, който да е нарекъл на Ирод даже котарака си, макар че, аз бих, ако преди се бях сетил.

Сатана сам почва бунта си, на своя пълна отговорност, религиозната отрепка обаче чака някой да го поведе, някой да го оправдае. И понеже се бои да вдигне ръка срещу Бога, прави го връз неговия образ - ближния си, но всякога му трябва "добра религиозна причина". Затова и ще видите с очите си тоя парадокс, особено у православни сектанти около православно някое гуру в расо - заедно въртят схеми и шмекерии, заедно участват и в по-тежки грехове, ако го налага взаимният им интерес, а накрая заедно се опрощават в Божието име един друг - същият, който малко преди това е предоставал юмруците или връзките си в услуга на попа и често по негово настояване и молба за солидарно престъпление, коленичи под епатрихила му и - о, чудо, не само вярва, че е пречистен и опростен, ами и го чувства - изправя се с олекнала душа и светнало лице, баш като оная дама, която е описана у Чарлз Буковски след множествен оргазъм да крещи в луд възторг: "Видях Бога!" Ама в храма го няма Буковски да им каже на таквиз, подобно на нея: "Майката ти да еба, откачена!"... 

Виждал съм го с очите си, не се правете и вие, че не разбирате за какво говоря - едното и другото - и успокоените под епатрихила мръсници в храма с грейнали лица, и включително една подобна на описаната от Буковски, която ми съобщи в кревата, че май току-що е видяла "нетварната Таворска светлина".

Но хайде пак по-сериозно.... Това как няма да не е тъй, след като ти априори вярваш, че си лош и мръсен?! И често с огромно основание. Може в началото на своята религиозна опитност да си се чувствал променен, но постепенно разбираш, че туй са "шменти-капели", затова сетне чрез религията почваш да търсиш изход не от нечистоплътността си вътрешна, ами от нейните последици - чистота сиреч не чрез вода и сапун, ами чрез парфюм. Миналият "под 'патрихил" лъжец, крадец, убиец и развратник си остава такъв и ще го прояви при пръв удобен случай, особено, ако в това гуруто или "подкрепящата го религиозна общност" го насърчи, било в името на някоя по-голяма и обща, свещена полза, било от обикновена солидарност в стил - почеши ми гърба, за да почеша твоя. А нашите "духовници" често и анусите си разчесват взаимно и то най-много (Я, пак сходен парадокс!) тия, дето най-гръмко крещят и съдят педерастията, ама туй е друга тема сега.

* * *

Сега ще ви разкажа един чудесен виц. Той няма на пръв поглед много връзка с темите ни, но си струва да го чуете, а след това ще ви кажа и каква е връзката.

Един каубой яздил из прерията и по едно време на един плосък камък гледа чисто гол индианец по гръб - легнал с навирен хуй.

- Какво правиш, червенокожи безсрамнико?! - изкрещял възмутен, защото бил... съботянин.
- О, нищо лошо, гледам по сянката на оная си работа колко е часът.
- Така ли?! - усъмнил се - И колко е часът?!

Втренчил се индианецът в хуя си (като Велико-търновски неоисихаст и старши асистент по християнска етика в пъпа си) и след секунда-две рекъл уверено:

- 15:15!

Погледнал си каубоят джобния часовник и - О, чудо! Действително било точно 15:15. След около час срещнал друг индианец в същото положение. Тоя път се оказало 16:25... Още час минал и - гледай ти: трети индианец, който обаче не просто мастурбирал, ами направо, да си кажем истината - въртял си зверска чекия.

- О! - кипнал бледоликият - Само не ми обяснявай и ти, че часът гледаш!
- Не бе, - рекъл му съвсем спокойно - навивам си часовника.

Та и наш'те тука тъй - какво правят през ден в черквата ли? Ходят да си бият по една молитва, Боже прости, ама и Ти добре знаеш, че е точно така.

* * *

И с друго религиозният човек е много опасен - с изнасянето на нравствения коректив извън себе си, с прехвърлянето му като отговорност или върху общността, както е по католишки, или върху Бога, както е по протестантски, или върху т. нар. "духовен наставник", както е в нашата сектантска интерпретация

Много е това лукаво точно, щото изглежда смирено. Ти казваш някому:

- Виж сега, аз не те мразя, защото Бог в Евангелието ми е забранил да мразя, затова съм сигурен, че ако ти тупна един между очите, Той ще ме претрепе, тъй сме се разбрали, че ще е мил с мене само, ако аз не правя определени работи - въпросното неправене обикновено е свързано с ограничаване на естествени човешки нужди - а други правя - тук "правенето" най-често е свързано само с ритуали - затова, заповядай тоя сандвич, вместо моя юмрук, но да знаеш, че заради туй, което мислиш, правиш или говориш, че ще се озовеш съвсем скоро завинаги в ада. 

Това е много по-страшно от директната саморазправа с юмруци, даже от физическо убийство в състояние на гняв и афект, това са думи и проповед на вроден убиец и психопат, които на по-лабилен човек могат да причинят страшни травми. Разбирате ли - той си остава невинен, няма да ви убие той? Вместо него обаче, ще ви убие Господ. И с това няма никакъв вътрешен конфликт в съзнанието му, понеже и "бога" на психопата е психопат, това не е Бог, а неговият идол, който е скроил по своя мярка. На такива бих отговорил и съм им отвръщал в очите и пред хората: 

- Даже и да се озова в ада, което ще се случи по съвсем други причини най-вероятно, ако се случи, нямащи нищо общо с твоите и оттам ще ви кажа на тебе и на твоя "бог" да го духате.

По същината си туй е същото, като парадоксът на Инквизицията в името на Един Бог на любовта, който "обича", но само "по принцип и на книга", а реално никого и нищичко конкретно, защото е "сътворен" от съзнанието на мръсници и убийци. Просто е сменено нивото, поради промяната на обществените представи за право и хуманност, щото към добро се променят по-скоро атеистите и агностиците, отколкото религиозната отрепка, получила уверение и гаранции от "бога" си, че може безпроблемно и цял живот само да имитира промяна. 

* * *

Ако искате богословие, ето ви богословие (нали едно време си бяхте плюли в устите, че съм голям самороден богослов): Ако не дириш Бога у сходствата ви в доброто, ами чрез пълните ви различия поради злото, ще намериш дявола, като сам ти ще станеш за ближните си жив дявол.

Всепоглъщащото его на религиозния нехранимайко


От религиозния човек не можете да очаквате ни трезво решение, ни самоотвержена постъпка. Поставете го пред самата очевидност и поискайте от него действие или поне становище. Ще чуете и видите всичко друго, освен истината, щото за тоя въобще не е важно кое какво е в същината си, ами на него що му носи като корист или преживяване.

Това е така, защото религиозният човек е зает постоянно със себе си и всичко около него има едничкото предназначение да му носи комфорт. След първата фаза в религията - страхът от Бога и уплахата от смъртта, иде втората - "Опитомяване Богу". Ще убиваш или ще се молиш, ще насилничиш или ще се умилкваш, само да си запазиш кожата. Тъй де, след като Господ по някаква причина не е успял да те убие, щото си го купил, изманипулирал или смилил, значи е слабак и сега той трябва на тебе да си слугува денонощно. И така религиозният човек няма време за нищо друго, освен за това да се самоубеждава, че Господ постоянно се занимава с него - всяка мисъл или постъпка извън това него го отклонява от мисълта за себе си. 

Религиозният човек е абсолютен и съвършен егоист, той е напълно затворена монада, затова и пълна противоположност на всичко, което в свещените му книги пише, затова е и тоя парадокс - най-религиозните християни най-малко четат Библията, а предпочитат да я слушат сред пищни ритуали, затънали в дим и миризми, на полупознат език в неразбираемо подпяване, като всичко това е с едно предназначение - да не я чуят. Както и най-фанатичните мюсюлмани най-малко познават корана, а предпочитат да си го пришиват в дрехите и връзват по шия и китки във вид на невнятно изписани муски на арабски език.

В свещените книги на по-развитите религии се описва нечий опит "извън себе си", нечии драми на преосмисляне самите основи на собственото битие, та чак до отказ от тях, а това нещо религиозната мижитурка я ужасява като възможност. Така се оказва, че описаният в Евангелието Бог, Който се отрича, напуска себе си за всичко и заради всички до самоунищожение, изведнъж се превръща от пример за подражание, както е според Блажения Павел, в заложник и угодник на собственото ти неизтощимо и неутолимо его.

Нормалният човек не се ужасява ежедневно от мисълта, че може да умре, той знае, че ще умре, макар с почти всички средства (но не и на всяка цена) да се стреми да отложи това, а дали ще иде в ада или рая не му пука изобщо, щото тези места нито ги е видял, нито някаква надеждна информация е получил за тях и въобще за съществуването им. Религиозният психопат обаче денонощно се тревожи и занимава с това, защото така се занимава със себе си.

Преди време на един и същ въпрос отговориха по различен, но много показателен начин двама души - една атеистка (по-точно агностичка) и един религиозен мъж.

- Страхувам се от смъртта, - сподели тя - какво ще стане с моето "аз" и къде ще бъда тогава, дали въобще нейде ще бъда...
- Защо се плашиш от нещо, което вече си "преминала"? - попитах я, щото напия ли се с алкохол, ставам особено "мъдър" - Че къде си била преди да се родиш? Вече си "била без да те има" в една Вечност, "преживяла си я", понеже назад, както и напред във времето, е една и съща Вечност? Ако си прекосила първата, що те плаши втората?
- Да, - усмихна се тя, - това е тъй наистина и ти ме поуспокои...

Преди туй я бях поутешил и с разни други начини, тъй че, викайте ми "майстора", само дето не разбрах коя е шибаната Маргарита и въобще има ли я, но то е друг въпрос.

На същия риторичен въпрос религиозният човек ми отговори, почти без да се замисли:

- И преди да се родя, пак съм "бил"!
- Къде си бил бе?! - зяпнах от изненада, почти давейки се с глътка ракия.
- На Бога в Ума! Планирал ме е!

"Бил си ти на кучето в дирника и цяла Вечност Вемогъщият и Вездесъщия е планирал как оттам да те извади, а щом го е планирал толкоз време, значи е било много мъчна работа, самовлюбена буболечко, затова и си венецът на всичките Му действия и цялото Му творчество лично и конкретно точно ти!" 

Това си го помислих, ама не му го казах, щото не е най-лошият от религиозните хора, които познавам, даже спрямо доста от тях е повече от добър.

* * *

Е, а сега имам новина - жреците на всички религии прекрасно разбират всичко това и го осребряват с 1000% печалба. Макар че, със сигурност и от личен опит мога да говоря само за православните попове и протестантските пастори, но няма защо при кюретата, имамите, шаманите и ламите да е различно смятам. 

Преди пълното господство в личния и социален живот на религията се е крепило върху почти пълното невежество. Според тогавашната "наука" слънцето, звездите и луната са били само декор край Земята, поставен от Бога около мястото и тварите, с които постоянно се занимава, като им следи делата, мислите, че и сънищата, а между тях просто не е можело да се разминеш от ангели и дяволи. Телекопите и космическите апарати обаче показаха, че това не е точно така, че около нас, па и в цялата Галактика, май осезаемо и видимо няма никой. 

И тогава религиозният егоцентрик, макар да заряза геоцентризма, запази себецентризма, като рече, че въобще не се е разколебал в туй, че Светата Троица, всички светии, по един ангел и по един дявол включая за него специално, не само съществуват, но и денонощно (че даже предвечно и безконечно) се занимават с него. А това, че в Космоса не се виждали, се дължало на факта, че са... невидими и така спаси егоизма си, като им сложи на всичките по една "теологична" шапка невидимка. Е, да ама, в свещените ни книги пише, че са съвсем видими и осезаеми. Но теологията като всяко шарлатанство, е страшно изобретателна и е изненадващо добре ориентирана пазарно още от най-древния си произход. Затова и съм взимал с отлична оценка почти всички изпити по тая "наука", когато и където да се явя, без да прочета и един ред  нарочно и конкретно - имам усет и склонност към подобни шмекерии, някой път имам и чувството, като че сам да съм ги изобретил. Нищо сложно няма да уловиш посоката и системата в някоя спекулация. Като го осъзнах, сметнах, че е под достойнството ми да се "дипломирам".

И така, ако преди векове религиозните спекуланти са продавали продукцията си благодарение незнание и невежество, злоупотребявайки с човешките слабости, сега го правят, експлоатирайки пороците. Преди глупостта и незнанието, а сега вината, страстите и страха.

* * *

А в книгата за Праведния Йов друго се разказва - Йов губи всичко - имот, добитък, пари, децата си, жена му го предава и почти всичките му приятели, с единия крак в гроба е, но през цялото време не спира да губи чувството си за собствено достойнство пред лицето на самия Бог, с когото даже спори (без да го хули) като с равен и поне "съизмерим" - признава му пълната свобода да постъпва както ще, без да дава никому обяснение, но и за миг не отстъпва от твърдението си, че в тоя случай е онеправдан.

А колко това е различно от начина, по който ние живеем религията си!

* * *

Смятам, че няма рай, нито ад, нито дяволи, нито ангели. Ангелите и дяволите сме ние, те са притчи за нас, а раят и ада не са места и времена, ами лични състояния на съзнанието, но и повече от това - те са дела тук-и-сега и са вечност именно като дела, а не като времева продължителност, а "боговете" пък сме ние - и според Древния Псалом, и според Господ Иисус Христос, затова и в Негово Лице Бог ни се яви именно "като един от нас".

14 септември 2019

Вярват ли поповете в Бога?


Те лъжат, крадат, шмекеруват, при крайна нужда даже бият и убиват. А казват: "Вярваме в Бога, вярвайте и вие". Не, не вярват в Бога, сигурни са, че Бог няма - не подценявайте техния цинизъм. Това, че Бог не съществува, тия са опитали и опитно доказали чрез делата си. Според тяхната "теология", ако съществуваше, досега да ги е избил. Но ето, живи и здрави са, следователно Бог няма, което съвсем не значи, че ако с вас се случи беда, задето не сте ги почели или обдарили достатъчно, Бог няма "да се появи". Те тогава са най-вдъхновени и огнени в проповедите си, чувстват се, както казва Ботев, победители: "Пред олтара Бога измамили". Ако се случи скоро, казват "Бог поругаван не се оставя", ако е по-късно: "Бог забавя, но не забравя".

Техният "бог" е маймуна на каиш - не им ли трябва (или предпочитат да го няма), докато сами злочинстват, заключен е в килера, оскърби ли ги някой обаче, извеждат го да го насъскват.

Не бе, не, не се притеснявайте - вървете и им гледайте цирка, възхищавайте се как тия "разхождат в храма" своята маймуна, па и ръка им целувайте - същата, с която са продавали и съвести, и майки.

* * *

Следователно, казвам аз, в момента "проповедта" на българските свещеници и епископат, за която получават и заплати, и субсидии, и дарения, е че Бог не съществува. Това ни казват с делата си, а що брътвят бълнувайки или отнякъде "четейки", не слушайте, то няма нищо общо с реалността, в която искат да живеят.

Ние им даваме от залъка си за грам надежда, а тия вливат в сърцата ни отрова, затова и ще видите край тях само шепа хора - или до смърт уплашени от нещо, или зависими от тях за комат хляб, или престъпници, с които делят и грабят, след като завършат религиозния си цирк.

От българските православни амвони се проповядва, че Бог няма, че правото е на силния, че за беззаконията няма наказание. Затова народът е съставен от атеисти, агностици или сектанти, а за другото следва Ботев:
"Речи тамо: "Бог да прости",
на попове по патрихил,
на трапеза свикай гости,
пък бъди, какъвто си бил!"

Ecce Homo (против религията, градежите и басните й)


Първия "град" го направил Каин, след като убил брат си и побягнал (прокуден) "от Божието лице".

- Ти ме гониш, - казал Каин на Бога - и сега аз се страхувам за живота си, понеже всеки, който ме срещне, би ме убил.

И Господ му "поставил белег /знак/", така че, който го срещне, да не го убива, виждайки тоя знак. С такъв "знак" обаче не се живее лесно, защото тоя знак "казва", че си достатъчно презрян и наказан, та няма ни нужда да ти сторят повече зло. Затова Каин се "скрил в града си" и така, според Библията, станал "родоначалник на живеещите в градове", на "градящите стени". Каин иззидал собствения си ад и се зазидал в него доброволно, от страх, но и от срам. Това е пътят и психологията на проклетата религия - да те означат, отделят, без значение колко е срамен знакът и така, ставайки "специален", да се предпазиш, да оживееш, сетне да се оградиш, да си създадеш правила (ритуали, норми и табута), чрез които допълнително да се подсигуриш.

Но тая "система" от нищо не пази. В Каиновия град се родил Ламех, който "първи си взел две жени" и някого убил неизвестно по каква причина, макар да подозираме, щото за убития се казва в Библията, че бил "млад и хубав мъж". Та ако Каин посегнал на Авел тоест, заради огорчение, че "Бог не приел жертвата му, за разлика от Авеловата", Ламех убил от обикновено честолюбие, затова и самичък се проклел, като не случайно се сравнил с Каин, казвайки, че "ако на Каин е отмъстено седмократно, то нему ще се отмъсти седемдесет и седмократно". Ето, това е плодът на всяка религиозност - затъване в злото, та чак до дъното на ада - след оскотяването на човека следва побесняването му. 

Туй и Блаженият Павел ясно го описва в Посланието до Галатяните - заповедите "не пипай, не вкусвай" - цялата система от свещени табута сиреч - само имат вид на благочествивост (произволна я нарича той), но в борбата с греха не струват абсолютно нищичко, ами сами по себе си са част от "стихиите световни"... Къде точно го е написал ли?... Няма да ви кажа. Четете бе, да ви еба мамата, Свещената Книга, нали сте религиозни!

* * *

Но ако в Каиновия град се разразил в цялата си сила грехът, осенила го и благодатта. Енох, друг Каинов потомък, бил взет жив в Небесата. Нищо друго за Енох не ни се казва - нямало ни знаци, ни ритуали, ни градежи, ами само, че "ходил подир Бога". Господ "очистил" града на Каин, като си прибрал единственото чисто нещо там - Енох. Това "наказание" е по-тежко от наказанието на Содом и Гомор, затова и Содом и Гомора се появяват в Евангелието с добра дума от Христос - Господ казва, че Содом и Гомор щели да съдят Йерусалим и Капернаум (защото ако биха им се дали "шансовете" на Йерусалимци и Капернаумци, биха се променили и разкаяли), а за Каиновия градеж нищо не знаем, само името, което му е дал - на Енох. Така впрочем религиозната отрепка се опитва да се предпази - спекулирайки и със светостта.

* * *

Евреите поискали от Христа "знамение", чудо. Поискали го край Храма в Йерусалим. Защо там? Защото вероятно там чудеса нивга не се били случвали от стотици години. Плащали на храма, работили за храма, кланяли се в храма. А чудо нямало. Само ги ослепявал храмът с претруфения си блясък и помпозния си ритуал.

Тогава Христос казал:

- Разрушете тоя Храм, а аз за три дена ще го вдигна отново.
- Че как тъй в три дена ще вдигнеш сграда, градена десетки години?! - попитали шокирани те.

За тях нямало нищо чудно в туй, че нещо лесно може да се разруши, чудили се на твърдението, че само за миг може пак да се вдигне. Защото религията се примирява с разрушението, даже го използва, включвайки го в притчите си, религията обаче не познава съзиданието, защото тя не крепне от живота, ами живее чрез смъртта и разрушението, чрез страха от тях и манипулацията чрез тях.

Христос обаче имал предвид, обясняват ни апостолите, не сградата на Храма, ами Себе Си, Тялото Си и с това им казвал: "Убийте ме и ще възкръсна", така показвал, че човекът е и преди Храма, и преди Града, съвсем като Енох.