05 септември 2019

Ванга, Сивов и цяла банда с хюмнета


в реплика на една богословска чекия от Петър Марчев

Българските богослови "богословстват" или полунаучно, имитационно научно, или ригористично и фундаменталистки, но и в двата случая без да държат пред очи никакъв нравствен императив и ориентир. Някой ги е научил, че това е "морализаторстване" и за такова нещо ни място в науката има, нито пък е сродно на праволавието. И дори във втория случай, когато уж си играем на някакви блюстители на морал, тоя морал е религиозно казуистки - жонглиране с древните канони, без никакво касателство към въпросите на естествената нравственост.

Първите сякаш са излезли от романа на Марк Твен "Приключенията на Хъкълбери Фин" - херцогът и дофина, които попаднали случайно сред едно опечалено семейство и представящи се за братя и единствени наследници на богатия покойник, се преструваха, че разбират еврейски и говорят с британски акцент, извеждайки думата "погребение" от "погреб" и "ение", превеждайки го като "заравяне" и "софра" - софра след заравяне. Тук Самюел Клеманс явно се подиграва с популярната и до днес игра на протетантските проповедници и богослови на сведущи в етимологията на староеврейските и старогръцки думи в Библията. Но ако познаваше нашите български православни богослови, щеше да умре от смях. Наш'те всички до един знаят какво е еклесия, че даже и че е еклисия (па и где е ударението), що е литургия, че и амартия, а един библейски текст отначало докрай не знаят, било и най-краткия, а когато владици и попове им серат на главите, се облизват, сякаш мед вали. Пък пред лицето на нагли и явни престъпления се преструват на слепи, глухи и неми или най-малкото неориентирани и недоразбрали.

Но думата ни сега е за вторите, дето се изживяват като църковни ритори и трибуни, а тирадите и памфлетите им нямат и сантим допир с каквато и да е нравственост или естествена правда. Един от тях е г-н Петър Марчев от бандата духовни хюмнета, които Пламен Сивов нарича свои автори...

Да поспрем замалко на Марчев и текста му, в който заедно с дядо Влайчо, не пропуска да напопържа и баба Ванга, щото това сега се харчи, подобно както Азис казва, че "русото продава"...

Когато правителтвото отпусна милион за реставрацията на сградата на Богословския Факултет при Софийския Университет, дето не се знае де потънаха, щото минаха през синод и митрополия, а след тях остана само един асансьор за инвалиди, нашите богослови мълчаха, щото са хюмнета, както вече казахме, затова оттук-насетне ще ги наричаме чисто и просто, вкратце - православните хюмнета. Когато сегашният нине здравствующий Варненски Митрополит, в качеството си на епископ в София, отклони за други, митрополийски нужди, заплатите на софийските вероучители, отпуснати от Фандъкова, хюмненцата пак си затраяха. Когато стотици хиляди левове се наливат от държава и местни власти в Троянския манастир и други подобни нему из цялата страна - и ставропигиални, и епархийски и след тях остава само по някоя връзка с чинари и пет изметени помещения, хюмнетата все мълчат. Щото ако вземете, па се разходите, до една ще им видите минетчийските усмивчици из споменатите манастири край владишки и игуменски софри. И там тия не са същите "огнени проповедници" като по вестничета и сайтове - та се обличат и държат според пола си - или като лесни курви, или като меки китки, според това "какво му се ебе" на сипващия манджата.

Когато кметът на Стара Загора обаче решил да потурчи близо 650 000 лева за паметник на някой си дядо Влайчо, дето за пръв път го чувам, последовател на Петър Дънов, изявявал се като народен пророк и мъдрец, всички полудяха от праведен гняв. Нещо по-различно ли прави от генерала си пожарникар и хората му провинциалният кмет бе? Само че, сега го прави не със, чрез и през БПЦ. Та значи, когато от името на православието и в името на православието се краде и граби, лъже и маже, проблем няма, но ако е за дядо Влайчо, е нечувано престъпление? Да еба, йезуитите ви мръсни, да еба!

* * *

Но за да бъде и богослов, в текста си за паметника на дядо Влайчо Марчев вади школарските си прашлясали учебници, някои от тях писани още във времето на Схизматичната Екзархия и започва да ни просветлява с клишета "що е то истински пророк". Обяснява ни, че такова нещо като "народни пророци" няма. Те били само в Библията или по манастирите. На последното клише и нагласа впрочем се крепи ширналата се у нас в последно време престъпна чернокапска и черноризка гурувщина, но то е друга тема.

Напротив, още първите пророци, споменати в Библията, се наричат не другояче, ами "гледачи" и един от тях, парадигмален в старозаветната история впрочем, е св. прор. Самуил, който никаква връзка с храмовото служение почти няма, а се занимава да "прорицава" кой израилтянин кога и къде си е изгубил добитъка и как да го намери.

Наблизо в Православния свят пък имаме пресен пример - този на Матрона Московска (Матушка Матрона), чиито останки са в Данииловския манастир в Москва, който преди време с приятели посетих. Всекидневно е народното поклонение при ковчега на тая жена, то е организирано от свещениците. Тази руска народна прорицателка и лечителка, която даже не е била монахиня, според богословието на Марчев е "врачка" и "вещица", но народът на Русия я почита и руските свещеници нямат нищо против това, сигурно щото Марчев не ги е просветил с мнението си за Ванга - изповядваща се и причастяваща се православна християнка, без никаква връзка с църковния клир, съвсем подобно на Света Матушка Матрона впрочем. И както за Ванга се разпространяват легенди за срещи нейни с Хитлер и цар Борис III-ти, в които ужким се били допитвали до нея, така и за Матрона Московска се говори, че по време на войната консултирала Сталин, че даже по нейн съвет при Курската битка Червената армия излязла в атака с хоругви и Богородични икони, за да победи, според легендата.

Истинския пастир (или богослов) уважава светостта, па даже и в най-бледия й проблясък, където и да я срещне, особено сред народа си. Нашите хюмнета обаче почитат само манджата, а боготворят на поредния си "меценат" хуя.

Няма коментари: