"Зависимостта" в блог "Богословие" 

 В блог "Лирика" - "Остана ми една забава"

 Философските статии на Дiана Харчук ТУК

17 септември 2019

За изповядването и "киприянките"


Това, което ние днес наричаме изповед, няма никаква сила и ефект в "очистването на греховете" и заради начина, по който се прави, и заради смисъла, който се влага. Почти същото е като с ония, т. нар "киприянови" и "василиеви" молитви, дето ужким св. Киприян Картагански и св. Всилий Велики ги били измислили, които по естеството са екзорзсцистки - целят "прогонване на зли духове" и "разваляне на магии", нещо дето го има във всички религии. А механизмите и начина поразително си приличат навсякъде, така че, за един неизкористен и неособено изкушен в догмите на някоя религия човек, те помежду си са едва ли не еднакви. И дали ще иде при православния поп да му чете "по св. Киприян" и да го маже с обикновено олио, или при ходжата да го прави чрез сури от корана, които сетне да му връзва по китките и глезените във форма на муски, за него съществена разлика няма. Затуй често ще видите един и същи човек последователно да посещава и двете места, ако сам себе си или някой друг него (съвсем нерядко и самите свещенослужители, които са много изкусни във всякакви шмекерии и лукавства) го е убедил, че е жертва на демонично влияние или е омагьосан. 

Тия молитви са остатъци или "реплики" на едни много древни, ранно-християнски молитвени последования, които са се извършвали в древните Римска и Картагенска църкви над вярващите веднъж в живота и това е било част от подготовката им да приемат свето кръщение, която някъде е продължавала тая подготовка и до две години и не е включвала само такива молитви. Впрочем тая поготовка вече липсва изцяло повсеместно като задължителна, а самият екзорзсцизъм е сведен до трикратно отричане от сатаната и заплюване символично по него "в посока запад" по време на кръщенето. Нашите шарлатани са свили и продължителността на самото богослужение и обред на кръщавката драстично с една едничка цел - да не отегчат "клиентите". Мнозина, ако им се каже, че кръщението ще продължи почти цял ден, а камоли преди това, че поне година трябва да се подготвят с изучаване истините на вярата, да участват във всякакви други молитви, че трябва накрая да бъдат изпитани от самия Владика дали са усвоили основите на вероучението и не само това - дали в личния си, семеен и социален живот неотстъпно с всички сили ги прилагат, те... просто ще отидат да се кръстят в друг квартален храм, където ще им се каже, че са достатъчни шише олио, шише вино, пешкир, сапун и 50 лева, че всичкото това ще трае не повече от половин час. Затова и навсякъде всичко трае по толкова... 

Какви циркове ми продавате бе?! За каква "ортодоксия" ми дрънкате?! Какви православни свещеници сте?! Вие сте просто едни клоуни. Затова и народът не ви вярва, затова и предпочита да ви вижда само еднаж-дваж в живота си "за здраве" или "щото тъй му е по реда", като коминочистачите.

И тъй като в една енория, в която един свещеник прекарва обикновено пожизнено службата си, своите енориаши не ги вижда повече от трижди - на кръщавка, на венчавка и на опявка, а с попска заплата и с 3 по 50 лева месечно или даже полугодишно трудно се живее - трудно се пълни огромно шкембе, издържа жена, деца плюс две любовници, като на всеки два месеца сменяме автомобила, затова са и измислени тия "киприянови молитви" и десетки неща, подобни на тях. Ще видите почти при всеки храм една устойчива група от около десетина души, сигурни абсолютно, че дяволът денонощно с тях се занимава (а когато спи, праща им дежурно дяволче), че всичките им проблеми се дължат на магии, които са абонирани при даден поп обикновено и поне четири пъти в годината са "на киприянови молитви". И не е само таксата, защото влезе ли някой в "роля и режим на твои личен жрец", то са и пари в подарък, помощи всякакви, що ли не...

Пълни мизерници са нашите попове, маскирани като ортодоксални свещеници, а всъщност най-обикновени, живеещи от суеверието, често без сами да са ни вярващи, ни даже суеверни, "врачки и баячки"... Па инак на всяка втора дума кълнат и пустосват баба Ванга, точно тъй, както докато си порят взаимно и буквално гъзовете, дрънкат и агитират против Истанбулската конвенция... И това не са, о, Бога ми, съвсем не са селски полуграмотни попчета! Ами те са тия, дето по богословски факултети и медии даже ги канят да разясняват "същините на вярата", как те възраждат истинската вяра и автентичните предания... "Купи ми, маjко, топ!", както се пее в една сръбска староградска песен...

* * *

Така е с "киприянките", но да се върнем сега към това, с което почнахме - така е и с изповедите. Какво е днес и тук "изповядването" ли? Начин попа да държи в сектантска зависимост група хора, да ги манипулира. А те доверчиво си му ги снасят и най-съкровените си тайни ежеседмично, често без да подозират, че най-безобидната негова тъмна тайна на същия тоя поп е сто пъти по-грозна и от най-грозната тяхна... 

Осеферих се аз и спрях да ходя въобще на изповеди или да го правя веднъж на високосна година при непознати свещеници, при това само в случай, че вали дъжд и духа вятър едновременно, когато за първи път истински се скарахме с изповядващия ме тогава поп.

- Ти ще кажеш, каквото знаеш за мене! Ама и аз за тебе знам! И аз ще кажа!
- К'во ще кажеш бе, - отговорих му, да не си помислите, че му го спестих - освен, което знаеш от изповеди и лични разговори, което аз не само не съм и крил от никого, но и в блога си често съм описвал!? А ако тръгна аз да разказвам пък, какво ще кажа, дето целият квартал, че и град вече, не го знае за тебе?!

Е, честито, приятелю наш, сега го знае и цялата страна, че и оттатък... А аз по онова време и една десетина от това, дето знам сега, още не знаех.

А не бях прав съвсем... Имаше някои, дето не знаеха или не искаха да го чуват - бандитската му секта с "духовни чада",  които дои и стриже, дето са всяка седмица на изповед, на всеки две на "киприянки"... Но хайде стига, че пак стана лично.

Но такова нещо православната църква в Библия и Предание не знае, не познава сред миряните, то се практикува само в манастира между стар и опитен, доказал се в мъдрост и благочестие монах и млади, неопитни монаси. Описано е впрочем и от Талев в книгата му за отец Паисий "Хилендарския монах". А не случайно в "Българи от старо време", когато младият свещеник се опитва да въведе сред миряните нещо подобно, дядо Либен вади пищов да го гърми, задето "духовно" се опитва да му рови в гащите. А ние сме виждали днес и буквално някои попове в изблик на просташка веселба, да го правят и то публично. Тъй де, след като попът вече духом ме е скопил, че даже взел ролята на петела в моето семейство и в енорията, често не само преносно, но и буквално, що пък да не вземе да ме измандръса и мене?!... 

Нашите предци са познавали не само Библията, но и Преданието, както самия дух и живот в Православието, както виждаме не само у Талев или Каравелов, които посочихме, но и навсякъде почти... Ама нашите миряни днес книги не четат, само брошурки и... "Колибата". Щото гуру като "открие нещо за пръв път", ако ще да е сентенция и поговорка просто, на всички го разказва като новина, сигурен, че само той го знае. Айде, айде, че пак стана лично...

Изповедта в Древната Църква е била първо публична - по време на богослужебно събрание в определен момент от всички пред всички, точно както и "поменаването имена на живи и мъртви за здраве или упокой" е било от всички тихичко и заедно - всеки на своите, а не са се плащали "по 20 стот. името" да ги чете попът в отлтара. И второ тя е част от живота на общност, която живеела изключително затворено, почти като монашеска община, затворени са били и самите богослужения, затова и някои смятат, че по-късното възникване на монашеството е опит да се възстанови тоя стар образ на Първата Църква... Тия хора са се хранили заедно, а в случая с Йерусалимската Църква и живели заедно, на комунален почти принцип.

А днес Мишо ще научи за мене какво съм "направил миналото лято" (за него пък Тишо) и то не отдругаде, ами от нашия общ "изповедник", когато е изпаднал на някоя софра пиян "на кефа си", за да развесели компанията с нещо смешно или пикантно или пък, когато създава интрига някаква, преследвайки свои си цели и намерения. Нашият начин на изповядване впрочем е неизчерпаем източник на смешки, понеже в Древност са изповядвали "убийство, кражба, изневяра", та никому нямало защо да му е смешно, а ние днес бързаме под епатрихил да разкажем включително, ако сме сънували как ебем коза.

А бе, я: "Ела ми го 'фани, ако не си сестра ми!", както пее Светльо Витков.

Няма коментари:

Публикуване на коментар