Веда Словена за Антихриста и догматиците

Стоя си аз по-трезвен от дива кукувица и чета книги, мамка му!!

* * *

Когато една религия, преживяваща себе си като доминираща в съзнанието на дадена общност (не говорим тука за изкуствено създадена общност от сектантски тип, ами за реална, възникнала по естествен ред и логика - културна, етническа, стопанска) бъде лишена от своята мрежа от храмове и от своите доктринерстващи и индоктриниращи проповедници, от своите механизми за контрол и въздействие, тя се разпада на съставилите я части. Защото една така формирана (и нормирана), наложила се религия, винаги е съставна от религиозното наследството и динамика на средата, в която се налага, независимо как се гледа на подчинените ней заварени съставки - като на преодолени (което е абсурдно когато говорим за индоктриниране /и покръстване/ на личност, защото в дълбините на своето подсъзнавано личността носи наследство, с което не може да се раздели, пък в съзнаваното възприятия, с които не иска да се разделя, а под външен натиск просто мимикрират и ги завоалира, а колко по-абсурдно е, когато говорим за цял народ и общност) или пък гледа на тях като на преобразувани (и така обезопасени. Последното също е абсурдно, защото опитът от религиозното преживяване (и на личността, и на общността) е непреодолим. Тоя опит може да бъде претълкуван (но без никога да се унищожат или подменят първичните конотации), може да бъде преакцентувано по него, но няма как да бъде нито заличен, нито изцяло подменен.

Колкото да се стараят старозаветните тълкуватели и теолози да представят серафимите (съществата шестокрили от VI-тата глава от кн. на св, прор. Исай, описани да предстоят и "охраняват" престола на Яхве /Бога Вишний/ в храма) като духовни създания от ангелските чинове, няма как да избягат от народната представа, почерпена и добита от египетски източници за люти /огнени/ пустинни змии, които охраняват в подземията Фараоновата гробница. Нито пък при херувимите /керуби (същества от същия порядък) да избягат от представата за крилатите бикове, пазещи стените на Древния Вавилон. Те могат да ги представят като стражи пред престола на Яхве (както в случая със серафимите в цитираната книга на Исай), като Негови ездитни животни (като в случая с херувимите в Псалтира), но не могат да избягат от първопредствата (египетска или вавилонска) за крилати змии (или бикове). 

Раннохристиянската теология също ще се опита да внесе своя дял в борбата с народната митологична представа, като включи Пресвета Богородица в техния ред, като го коронова с Нея и по тоя начин ги антропоморфира и оличности...

Целия текст можете да прочетете в блог Богословие ТУК 

Наркоманчето Портних и паркинг "Св. св. Кирил и Методий"

Прибирам се аз вкъщи (преди малко) и сядам на пейка в градинката на площад "Св. св, Кирил и Методий" пътьом да изпуша една цигара. Пуша и гледам. И що да видя?! Площадът станал паркинг (той се намира, ако не знаете, между Катедралата на Варна и Централна Поща). 

На новообразувания "паргинг" виждам около десет коли.

Отивам до тия, дето са непосредствено зад Катедралата и ритам едната по предната гума. Няма аларма. Ритам втора - пак няма. Поглеждам "у десно" - още поне пет коли, паркирани пред митрополията. Реших да не ги ритам и тях, понеже ме заболя крак, затова влизам директно в митрополията и търся поп Данчо (един кльощав, прищипнат един такъв с рядка брадица, сигурно сте го виждали, с дебела жена, секретар). Питам го:

- От кога тука е паркинг бе?!? Едно време тука само травестити и проститутки се разхождаха за свирка "по десет лева" и то само нощем?

- А как да идваме на работа? - пита ме Йорданчо.

Нови травестити явно са се навъдили - брадати с поли. Идват "на работа" с автомобили, явно "свирките" са поскъпнали.... 

* * *

Владико, махай се!! Това е Варна, а не "бунгалото" ти в Ямболския квартал Аврен, за да си докарваш на мегдана каруците с чукундур!!

Аз, лошият и злия (на 23.10 в ОДМВР - Варна ще свири Мориконе)

Рекох си, дай да се украся хубаво, па да ида да се срещна с някое от двете РПУ-та, които ме канят (и търсят) за среща сега - след IV-то о V-то. Тая сутрин бях поканен едновременно от I-во и III-то. Посетих I-во, щото ми е по-наблизо и така се освободих от необходимостта да посещавам III-то РПУ в град Варна. Помолих сестрите ми да ме снимат за тая публикация с каубойската шапка, с която и отидох на взглядата, щото в тая страна всички вече сме каубои. Снимаха ме трезвен (както и отидох), защото нямах пари да се напия. 

И още нямам, да му еба мамата! 

По-точно имах едни 5 лева, но трябваше да ги опазя, за да се снимам "документално" - за работни документи. Не че, не можех да изпия петте лева и пред РПУ-то да се разкрещя и да се разбеснея, тъй че, да ме "снимат без пари в ареста" и в профил, и в анфас, обаче това щеше ме забави и освен това тия снимки едва ли биха послужили за започване на работа...

Отидох в РПУ-то (I-во) и получих призовка за разговор съ ПИ Й. Йонков (Точно така го пише бе - айде, после не пий!) в ОДМВР-Варна. В призовката пише да се явя пред Пи Й. на 23.10 по чл. 69, ал. 1 от ЗМВР по преписка номер УРИ номер 489700-409/2019г.. Ще се опитам да не пия на 23-и, каквото и да ми струва. Все пак за 9:30 PM говорим!

Нека припомним - по сигнала ми за злоупотреба с лична информация и полицейски произвол, министърът на МВР лично ми обясни, че срещу ми "процедурно нарушение" няма, обаче ми обеща проверка чрез директора на ОДМВР- Варна (публикувано ТУК), който се оказа, че се казва Пи Й... Извинявам се, ще пия, ама някой да купи! Нонсенс... Съвсем доскоро смятах, че ОДМВР - Варна значи "Организация на Движението към МВР - Варна". Въобразявах си, че става дума да свидетелствам как съм виждал едного попа да "пие пет ракии и да сяда зад волана редовно". Обаче не! Областна дирекция на МВР ОДМВР значило и там ще си говорим явно за МВР-то във Варна.

* * *

Айде да си поговорим! Преди няколко седмици научавам от трето лице, че следователят и началник на IV-то РПУ във Варна Нанев отишъл да се изповядва като енориаш при служещия в хр. "Свети Илия" отец Петко. Нанев подпитал (уж от духовен интерес) отеца за мнението му относно поп Георги Фотакиев (бивш изповедник ужким негов - според мене впрочем не Нанев се изповядва при поп Георги, а Георги се изповядва при Нанев). Отец Петко му рекъл: "Стой, далече от него!".... А и какво да му е мнението бе, за второбрачен поп с няколко междубрачни съжителства на семейни начала между браковете (вторият сключен инконгнито от дядо Кирил) и мутренски изяви, дето управлява пет коли и два мотора с шише ракия?!... Някой ден подир тия събития отец Петко е репресиран от митрополийската власт в лицето на митр. Йоан, както онзиден научих.

Владико, върви си за Ямбол! Заедно със себе си вземи и поп Гошо, да го оставиш в кв. "Максуда" пътьом. Портних и Бойко не случайно направиха пряк път за Бургаско покрай "Максуда"!

Патриарх няма да бъдеш, заклевам се в шапката си, смятам и двамата да ви подведа под съдебна отговорност за финансови афери с парацърковна фирма ПЦДОН!!!

Дядо Йоан къде пъха топчето (И разбира се, Вазов плюс Свинтила!)

Две дечица бягат покрай мене и радостно цвърчат, като малки новородени пиленца. Слънчицето закачливо, но и лъжливо гали, пощипвайки позлатнели треви и бузки в тая цветна есен. Водните струи на фонтана буйно, но игриво хвърчат и падат, образувайки "вряща" маса кристална пенлива вода под себе си около мястото, отдето преди секунди са изригнали.

А аз отвреме-навреме оставям наземи бирата, за да освободя ръка (понеже в другата държа книга), с която свободна ръка (Не с книгата, идиоти такива, следете ми мисълта!) да си... бръкна отзад. Шегувам се бе! За да запаля цигара!! Как ще си ровя отзад при такава красота природна, като че не листа, ами посред бял ден звездици валят!? 

Седнал съм си тоест значи вчера аз в парка пред фонтаните до Община Варна и се "подплясквам" с бира - една двулитрова "Загорка" в ръката и една в торбата (може и да не я почна втората, но ми пази страх да не остана съвсем трезвен) - "Ой Загоре, родно мое село, родно-плодородно!". Чета едновременно Свинтила "Етюди по народопсихология на българина" и препрочитам на Иван Вазов "Нова земя", щото запия ли се, ставам гениален, не две, ами и три книги чета заедно, освен вестник, докато едновременно гледам телевизия и слушам радио.

В тоя момент на естетически и интелектуален личен апогей на пейката срещу ми сяда един дребничък поп, когото познавам само по лице и започва да яде сладолед бавно, с лъжичка и с огромно наслаждение. Познавам го, че е поп, а не калугер, щото ако беше български калугер, щеше да яде сладолед от фуния, налапвайки му цялата "глава" до дръжката, бъркайки си... Айде, стига вече с това "бъркане" бе!... 

Огромна грешка от негова страна!

Питам го:

- Кой си и от къде си?!

Той ми казва и започвам тутакси свадата в стил "Това църква ли е вече бе, как не ви е срам!?" По време на свадата леко се пообърквам, защото научавам, че сега е към друга епархия, понеже Новата Владика във Варна го е изгонил. Научавам впрочем, че е изгонил и... отец Петко, като в тоя сей миг просто онемявам. Защо ли?! Щото имам много възражения към богословието и практиките на тоя отец, но те са си мои възражения, докато като духовник и човек цяла Варна го почита (включително аз), освен двамина-трима от възцарилата се в момента попска шайка "модерни сектанти", имащи благоразположението на софийските сега доминиращи клики, заради услуги към тях по време на изборите за митрополит или още отпреди това... 

Тръгвам си вътрешно много объркан, но без да оставям оня да разбере, ами се врътвам с широк жест, като да съм го съкрушил в спора напълно и дотам, че вече не си струва да се занимавам с него и за три пари.

Прибирам се към вкъщи и за беда минавам покрай Митрополията. От горната й страна, откъм Пощата, виждам входа на "Обществен комитет обратни ценности" (тоест неоправославни), а там кутия за писма до църковното настоятелство на катедралния храм... Сещам се за отец Петко, сещам се и за приятеля си о Бозе п. отец архим. и проф. Павел Стефанов и затова какво Владиката и поп Теодор Стойчев (преучилият се) направиха с оставената от него теологична катедра в Шумен и го сториха само в името на личната си изява... За беда още по-зла намирам в джоба си разпечатка от положени изпити мои в Белград (страшно символично по-точно - положени в Шумен, а признати в Белград). На гърба на листа рисувам нещо, което само прилича на хуй с топки и крила, но не е и го пускам в кутията.

Сега ще ви обясня какво е, за да не вземе някой да ме съди, понеже го пуснах необратимо в споменатата кутия вместо писмо. Това не е хуй, ами е възрожденско черешово топче, колелетата не са мъди, а са неговите си артилерийски колела от каруца. Чертиците по колелата не са мъдини косми, а са тревиците, залепнали по тях от пътя през "Балкани, гори и поляни" от Ямбол през София до Варна, откъдето Владиката го е донел. Крилата са символ на духовна просвета (неговото поле на дейност) и възвишеност. Тоест това е топът на духовното и културно възраждане на Варна, донесен ни от Ямбол през София от дядо Йоан - новата Боримечка, за когото сме сигурни, че ядоса ли се, не само преборва, ами изяжда цяла мечка, заедно с мечилото й. Може в тоя му вид и смисъл да се ползва даже за нов герб на митрополийското знаме.

Надписът над него "поздравявам Новата Владика и слагачите му" е незлонамерен и искрен. Означава, че поздравявам помагащите му да слага мъдрите си мисли, като духовни гюллета, в духовното топче, в тоя смисъл именно "слагачи" - сиреч не, че те "му се слагат" или на него нещо лично "му слагат", а че пълнят на полза роду топа му със собствените му топчета (мисли).

Да сме наясно!! Да не стане грешка!!! Да не ме юрне пак жандармерията. Писна ми да съм партизанин, искам си живота и спокойствието на обикновен "народен пияница".

* * *

Нищо ново и различно сиреч, дайте сега сериозно. 

Черквата се "администрира" вече съвсем по български, според османския модел. Тя и във времето на БКП пак се администрираще по начин и методи различни от нейния естествен етос и праксис, но го нямаше "администрирането на вярата и богослужението", следеше се тоест само от амвоните да не се ширят антидържавни призиви и практики. В момента всеки комплексар, който иска да изпъкне като по-добър богословстващ или духовник, може да използва админитративната си власт (и апарат), за да сгази всекиго, който го сенчи. Според старата българска нагласа, пише Свинтила, да се унифицира и размие в маса различието, за да се изпъква по силата на пари, връзки и власт, по силата на добрия интегритет в "задругите", на личната неразпознаваемост сред колектива... 

И повече - всеки шарлатанин може да се възползва от междуцърковните всеправославни проблеми за свой пиар. Точно както митр. Николай (баба Куна Московска) с години се "прославяше" като русофил и проводник на русофилията в БПЦ, а преди дни само се преобърна на почти яростен противник на Москва. Защо? Защото скоро явно по един или друг начин идат нови патриаршески избори, а той трябва да се хареса или поне да спечели паритет спрямо себе си на други църковни клики и кръгове - гръкомански и русофобски.

БПЦ се администрира от една шайка повсеместно с еднотипни методи - против не само волята на цялото църковно изпълнение, но и противно самия дух на канона, против църковната съвест. Докато Йоан Варненски търпи, а и фаворизира попове с явни връзки с криминалитет, такива, дето само го хвалят или такива с комерсиални начинания и дейности, които и нему носят интерес, а онези които църковното съзнание разпознава като заслужаващи доверие и достойни, администрацията му мачка. Тъй и "администраторът" Николайчо превръща деликатните междуцърковни проблеми в "покер за власт". Народ и Църква са терен на борба между "администрации".

Така в социално-политически план, по Свинтила, администрацията се явява не изпълнител на волята и желанията на народ и общност, ами точно обратното - народът следва прищевките и политиката на администрацията. И още преди Свинтила да го цитира, аз се сещам за Вазов и романизирания му разказ за Съединението на "двете Българии" в романа "Нова земя". Двете партии - две администрации във взаимен антагонизъм, "на смени" ратуват за народната воля - Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Докато едната е на власт, задържа нещата по политически съображения и страх. Другата я сменя, заявявайки ясно волята да осъществи незабавно Съединение, с което побеждава. идвайки на власт. Но новата администрация започва да следва същата предпазливост, която е следвала старата. И старата си връща властта, като осъществява Съединението с... преврат. Вазов иронично ги пита - Каква ви е разликата и в методите, и в идейната хамелионщина, освен на име и за момент? С тоя въпрос, който тоя поставя в цялостно новобългарски контекст, си спечелва много хули срещу себе си като писател, заради този именно роман... Същото наблюдаваме и днес в играта между русофили и русофоби, суверинетатисти и евроатлантици в политиката, без да го е еня никой за волята на народ и общност, която е приемуществено русофилска и евроатлантически-скептична. Без последното да значи, естествено, че ако някому се провиди път чрез тая воля и на гърба й до властта, няма да я използва, а после най-вероятно зареже. 

Сиреч Църквата се "побългарява", но не в добрия смисъл - тя не се патриотизира, ами се профанизира, меркантилизира и политизира на много дълбинно ниво.

* * *

И какво правим бе, скотове и робове, безродници и кучи синове?!

Бойко и българската му администрация

"Известяват ни от Пловдив за нови турски данъци - данък за българските попове за пиянство и за българските учители - данък за простотия" (Христо Ботев, Събрани съчинения I-ви том)

"Защо да не плащаме на свещениците на БПЦ от бюджета заплатите?! Та те вършат сходна работа като българските учители. Народна и полезна" (Бойко Тиквата по "неовъзрожденски")

Седя си аз на пейка в кварталната градинка и се каня да се запердаша с водка - реших да спра водката и въобще концентрата чрез бира чак, когато излезе на пазара тъмната сезонно... А знаете, че след като си бил десетина часа полутрезвен 5 и напълно трезвен други пет (всичко общо спейки), първата глътка минава блажено като лек електричен ток през жилите и вените, врата, гърба и изобщо цялото тяло... Блаженствам и слушам две метачки как говорят високо и емоционално край мене на циганско-турски. В един момент чувам току пред лицето си въпрос на абсолютно правилен (и граматически, и акцентуално, и интонационно) български:

- Ще ви преча ли, ако помета край вас?

- Не, - връщам милия жест - само аз да не преча! - сетне решавам да се пошегувам - Десет минути поне ви слушах да говорите вашия език, та затова направо се шокирах, чувайки български...

- Аз обичам много да говоря български - заявява метачката и сетне решава учтиво да ми преведе какво са си говорили с колежката си - Тя казваше, че трябва да съберем целия боклук, ама от Общината не ни отпускат достатъчно чували за смет. Ние събираме торби и чували от казаните, където хората ги хвърля, заедно с боклука си, изпразваме ги и пак ги пълним, - показва ми голямата найлонова торба от супермаркет, която в момента пълнят - ама като ни видят от началството, казват че ровим по кофите, че не сме достатъчно "интегрирани" и ни режат от заплатата...

Ех, Българийо, що за всичките тия години с девет от десет циганина заговоря ли се (а аз често обичам да говоря с тях, където и да ги срещна), все срещам люде над средно ниво интелигентни, а често видимо и по-образовани, отколкото мнозина в твоя "национален елит"?!

* * *

Да поговорим сега за "държавната администрация", която, както току-що разбрахме, спестява (да не кажем направо краде) чувалите, с които циганите си вадят хляба. Защото не зная има ли и 10 % неработещи и крадливи цигани, но 25 % от българите не просто симулират, че работят, ами работят всъщност като крадци... На чували от циганките. И с тях ГЕРБ от десетилетие "печелят изборите" - къде с тях, къде с фалшификация, къде с манипулация. Това са 25% държавна администрация (плюс родата им).

Българската държавна администрация, обяснява Владимир Свинтила в "Етюди по народопсихология на българина", е пряк наследник на няколко неща:

1. Еснафските градски общности и селските-земеделски родово-общинни, действащи на принципа на задругите и на клиентелизма с пълна лична безинициативност, отказ от собствена воля и пълно покорство на старейшината.

2. Хайдутите и гурбетчиите, при които обаче свободата, динамиката и разширяването на съзнанието е "самодейна" и строго лична, субективна.

Свинтила отива и по-назад, търсейки тоя тип още при болярството на II-та Българска Държава, склонно, според него както и това на I-та, към разбойничество, издевателства над населението данъчни, в които чак османлиите вкарват някакъв ред, а не оставяйки ги, както е било по-рано, "на съвестта и разбирането на болярина", сепаратизъм с минимален поглед за държавност, разбиращо войните като общи плячкаджийски походи. Посочва и факта, че в Рилския хрисовул например виждаме "десетки данъчни чиновници с тесни специализации" - за събиране от населението на мед, на жито, на вино, на плодове. Според Свинтила Румънскта държава, която нарича впрочем дако-славянска, създадена в XIV-XV век, е системен и буквален продължител на тия наши традиции чак до XX век (с тая разлика, дето те ги оставиха, а ние ще влезем с тях и в XXII-ри май), Свинтила посочва като потвърждение на тезата си, че у румънците самите названия на службите са взети от старобългарски, който впрочем за официален език ползват чак до XVII-и век. 

Затова и Свинтила, който издава книгата си през 2007-ма година, определя тази администрация като съвсем подобна на историческите си прототипи: затовoреност, включително идейна, кастовост, безскруполност, алчност, простотия, при която не са важни ни ценз, ни качества, ами само принадлежността към общността с една взаимна разпознаваемост даже на физиологическо ниво... В това е впрочем и гениалността, според мене вече, на Емир Костурица, който във филма си "Черна котка, бял котарак" е уловил точния и общ външен изглед на българския митничар при Калотина безпогрешно - 6 години съм пътувал по линията София-Белград-София и ни веднъж различен не видях даже вънкашно...

И не е вярно че сега властта се крепи на необразовани, неинтегрирани и полудиви цигани. Повярвайте ми, те масово не са такива - ходил съм нощя и из селата им, и из махалите им. Крепи се на Бойковата администрация (по етнос българска, но по същество "мангалска")

Mater et magistra???

Вчера, сестрици и братя, минах през кварталния супермаркет "Макао" и си купих чисто черен хляб "Лагард" с "шарена сланина" на име "Родопско мезе". Подлъгах се, както установих впоследствие. В българската "шарена сланина" има само загадки на шареност за разлика от сръбската, която се състои от "кат месо" (ама истински кат) и кат бяла сланина, та затова е шарена. Обаче, като туриш "Родопа" на етикета, оказа се, можеш да продаваш всичко на глупаци в пияно състояние, като мен.... Ех, Маноле Кехая, да ти еба мамата продажно симпатична! Нонсенс! 

Реших, че съм напазарувал здравословно, затова (да не ми дойде вповече пустото здраве), си взех и две двулитрови бири "Загорка". 

Понеже предварително бях изпляскал още две "Загорки" ("От За/д/горе идат, за Загоре питат"), пътьом за къщата на Родната ми Майчица веднъж припаднах. По-точно не припаднах, ами стремглаво и замалко прилегнах на дясната си ръка и на десния си крак. Последното личеше после от зеленикавите петна по панталона ми, обаче по ризата ми бяла (и широка) нямаше и чертица, явно защото с нея съм погребвал преди години приятел, от което следва, че от Отвъдното още ме пазят.... Зря.

* * *

На сутринта отворих книгата на Владимир Свинтила (много обичам да чета със силно кафе и два беналгина) "Етюди по народоспсихология на българина", където прочетох следното: "Когато Иван Вазов излизал от басейна в Софийската обществена баня, хуят му излизал след него" (толкова бил голям явно, като анаконда), Елин Пелин пък разказвал, че някой си "блажен" се оженил за жена, която имала златен косъм на путката си, за което разбрал от наблюдаващите я в селската баня... Това сега не е важно, нищо "поучително" няма в него. Ама пък е смешно.

Друго е важното и поучителното - Свинтила разправя, че в Панчарево край София бил свидетел как в една селскостопанска задруга живеели деветмина братя (заедно с жените си) и майка си в една стая. Понеже нощем "всички ебели жените на всекого", решили да връзват на майка си звънчета на врата, за да не я "объркват". Тая драстична мярка явно е била предизвикана от "системно объркване", по време, на което майката не се обаждала, та не се знае как деветорицата разбрали  за "объркването", затова й вързали на врата звънчета, та ако не се обажда, поне да звъни предупредително. Победил българският патриархален морал накрая явно. Съвсем случайно. Накрая се намесил комунистическият кмет, който с пистолет в ръка заповядал да се раздели "комуната".

Яд ме е, че преди много години, когато посетих Панчарево, карах водно колело в езерото му и се гмурках, вместо да се разходя из къщите, за да вкуся от автентичния български патриархален "морал" на деветимата братя с техните курви и Златната Ябълка, Боже прости.

Ех!!!

* * *

Какво ви разправям ли? Нашата "mater et magistra" БПЦ в момента е на генг-бенг по български (панчаревски) кочове. БПЦ е задруга (практически "институция", но юридически необследвана и некоментирана, както описва българските задруги в историята споменатият Свинтила). Шайка. За последното укорявам и Бойко. Няма данъци, няма ревизии, няма отчетност, важното е, че това лайно Борисов се кръсти "по телевизията"... Не било честно, вика, че 19 години Слави Трифонов рекламирал "без пари политическия си проект" по BTV. Ами честно ли е бе, тиквоч... панчаревски, че докато корумпцонизираш черквата, се прекръстваш?! Нечестно е, според мене е и мерзко. Па знаем ние и как "тук-таме" благодарните "облагодатени" корумпирани как ти се отблагодярват - как в районите, в които непременно трябва да победи ГЕРБ, регистрират из къщите си десетки "избиратели". 

Бойко и Портних "дипломати"

Вчера така се опердаших с "ем вино црвено, ем љута раћиja", че след около седмица и нещо относително трезвение, изпаднах извън "себе си" и цялата околност. Имам спомени, че ритах кучето из двора, наричайки го мечка, помня също и че съвсем твърдo реших как съмне ли, тръгвам на автостоп "през Бургас за Сирия", за да спасявам кюрдите от турците. 

Прегърнах сестрите си силно, попитах ги как да кажа на турците "майка ви да еба" в момента, в който ги видя, а те ми казаха, че било "ананъм сикем", който израз знаеха явно от съученичката си Тайджан, в която бях влюбен, когато те с нея бяха пети прогимназиален клас, а аз едва на около... 30 и затова не можахме да се оженим, поради шибаните условности. Записах на едно листче израза старателно. Мама не прегърнах, за да й е гузно, но после се сетих, че имам в наличност само 25 лева и като приспаднах 5-10-те за цигари, изчислих, че няма да имам 10-те нужни долара за визата на граничния пункт. Поисках ги от нея, а тя ми отказа и ме посъветва да вляза в Турция през... Кавказ, от което си направих твърдото заключение, че правилно я оставям непрегърната...

Ако се бях събудил навреме, сигурно щях да тръгна, обаче отворих очи в 13:25 часа, затова се отказах. Замислих се обаче сериозно за международното положение. И още мисля.

* * *

Господин Бойко Борисов е доайен в тая област. Той много обича "международното положение" и го оправя цялото, затова и наскоро, по време на полугодишното председателство на България в ЕС, му го връчиха (макар само за регион "Западни Балкани"), нарекоха го дипломат "по рождение", след което го пратиха да дипломатства.

* * *

Турция... Докато фрау Ангела Меркел се опитва да остане вярна на евангелисткото си възпитание и национални философски традиции, Бойко (с едно каракачанско циганче, както вчера посочихме), разкошно се разбира с Ердоган и му е през хуя за неоосманския геноцид на турците над кюрдите по границата им със Сирия. И докато Башар Асад (комуто се клатят инак не само краката, но и около шията) изпраща сирийски войски, за да защитават кюрдите, Бойко ни успокоява, че "всичко ще е наред", че докато тоя и каракачанчето му се разбирали добре с Босфорската турска свиня Реджеп Тайп Ердоган, за нас нямало страшно.

Сърбия... Докато учих теология в Белград, сърбите (тия знаменити зевзеци) измислиха поговорка: "Половината българи са мастурбирали пред снимка на Азис, другата половина пред снимка на Лепа Брена". Поводът беше това, че по онова време Бойко "доведе Лепа Брена да му пее на ухо в кабинета с частен въртолет".

Македония... Там се ширила българофобия по "далечно исторически причини", ако питате каракачанката на Пожарникаря Бойко. Но ми попадна преди време изявление на македонските служби за сигурност, в което обясняват, че не могат да се справят с "идещата откъм България едра престъпност", понеже, по тяхна информация, тя имала държавна българска подкрепа.

* * *

А варненският кмет Портних (кадруван от ГЕРБ), за когото преди време писах, че най-редовно колабира от наркотици тук - "Кметът Портних се дрогира редовно и колабира", оня ден го изхвърлили от Израел с черен печат на паспорта, заради пиянски и хулигански прояви, според вечно неизтрезняващата (и тя като мен) варненска фльорца Веса Томова в публикацията й ТУК. Явно отказва кокаина чрез алкохол, както аз отказвам водката чрез бира. 

А какво е правил в Израел украинското еврейче Ваньо Портних знаем -  пратил го е на дипломатически круиз Бойко.

За Бойко, БСП, свободата и тиквите

"Жаден съм не за власт, а за справедливост" (Слави Трифонов)

Бойко Борисов го "усетих" не просто като квартална мутра с претенции за национално влияние, но и като домороден селски диктатор още с първото му интервю по БНТ (мисля беше), което преди много години гледах, когато в качеството си на софийски кмет това банкянско селянче с лисиче носле нареждаше публично на някой си старшина Иванов "да запълни някаква опасна дупка в софийска улица" с цимент. За много и различни хора през годините съм се колебал и мнението ми се е нюансирало или се е променяло, но за тоя никога.

Забележете няколкото неща, които Бойко прави, разклати ли му се властта. Първото е да се хареса на "българските десни", като нападне Русия и русофилите (в момента тоя го прави отново - с гръмки твърдения и показни акции), в които не се и опитва вече да запази приличие някакво, но прибягва и до публичен терор. Бойко се опитва да консолидира и "патриотите" кръстейки се и благодарейки Богу, но и като охотно подема рефрена на другата Балканска лисица Ердоган, затова, че  под каква заплаха бихме били сериозна (без него и каракачанчето му) ако Ердоган пусне през българската граница 100 000 сирийски джихадисти. Бойко, един ментор и продуцент на български "патриоти" като хитрото Каракачанчанско циганче (каракачанин - гръцки циганин и овчар), меркантилния Симеонов и психотичния Сидеров даже ехидно ни информира, че ако тръгнели сирийците да преминават, не само нямало да стреля, но и щял да ги остави да съборят граничната ограда... 

Надеждата ни каква е? Да гласуваме за него и да укрепим така статуквото, създадено от него и Каракачанов, които "пазели България", "разбирайки се с Ердоган", че да не дойдели сирийците... Ердоган обаче ще си иде, както си отиде Ципрас, така ще си идат и Орбан, и Бойко. А аз, освен на себе си, ще разчитам на Русия и Башар Асад, това е моят "стратегически избор", за вас не знам...

* * *

Докато Бойко и каракачанската мастия ни обещават сигурност и спокойствие, че всичко ще е наред с етническия мир чрез личната им харизма, БСП ни уверяват, че всичко щяло да е наред, докато тяхната креатура Доган (и ДПС) влияят на българските мюсюлмани, които "не се връзвали лесно". Доган, "соколът на БСП", всъщност е проектирал същия олигархично партиен и криптократичен модел сред мюсюлманите, както БСП и дериватите им СДС, НДСВ, ГЕРБ сред нас. Всичко "ще е наред" с етническия мир, казват ни, докато Доган държи на къс синджир (финансов най-вече) елита на бълграските турци и мюсюлмани и докато самите наши турци не се усетят, че Доган ги "играе за стотинки". Но ако се побуни елита им, стига някой по-голям хитрец от Доган да им предложи повече (престъпен и криминализиран като нашия елит впрочем е техният вопрочем), ще имаме ИДИЛ (лидер лесно ще се намери), ако се побунят самите наши турци, може да имаме Революция... Моля се за второто - нека са те, след като ние не го можем, ама като ги гледам, няма да са и те, затова залагам на... циганите.

* * *

Слушайте междувременно БСП и дериватите им какво ни казват... БСП и нейните саморасли трибуни (като Дърева, Вацев и Дончева например - до един "визионери" и "концептуалисти", но без визии и концепция, ами само с пропагандно и лозунгарско говорене), винаги са ни обяснявали убедително какво се е случило, но нивга какво се случва или предстои да се случи. БСП в момента са първи обясняващи какво представлявал "бандитския преход" (обясняват както винаги без имена, освен споменавайки покойниците от висшия си ешалон червени бандити, но нивга нине-действующите). Те сега плюят по Бойко (както по Лилов и Луканов), като маша на архитектирания от тях самите бандитизъм, а включват целия си пропаганден и идеологически арсенал, за да хвалят БПЦ и конкретно синода й. 

Колко велики били нашите архиереи (да бяхте слушали Дърева, та да видите, че те са новите национални герои и идейни партизани), каква мерзост в лицето на Истанбулската конвенция прекратили от БПЦ митроносните ни "публично-лични" педерасти (слушайте другия червен дериват Вацев) и как се показали "съвест духовна на народа" в синода... 

Е де, ама аз с две ръце подкрепям Истанбулската конвенция, докато и с ръце, и крака съм против трансексуалните бракове и гей-парадите. Защото съм десен консерватор, за който е важна и личната свобода, и културната традиция... А вие какви сте, знае само майка ви, дето ви е заченала край някой червен казан за ракия или мандра на 15.09.1945 година от пиян казак... 

Но, ако някой бил кажел нещо против тях  митрополитите ни лично ли? О, той би бил платен от антибългарски сили и фактори, които ги нападали поради тяхната... принципност... О, другари червени боклуци и синчета на мандраджии, аз съм и българин, и православен, и патриот, и русофил, но ви казвам, че синодът е Травеститка седянка, пълна с безскруполни убийци, крадци, лъжци, интриганти и помияри. Капиш? ... Не няма "капиш", ами само лайна и помия, постчервена апологетика. 

Ще ви кажа "новина" - ГЕРБ и БСП (с благиословията на ДПС) са заедно по имоти, храмове и манастири в БПЦ (както СДС и БСП бяха по държавните), които съвместно опоскват... Ще ви кажа и още една новина - появи ли се сериозен трус и скандал в БПЦ, за да разбреете какво става, следете ГЕРБ, БСП и ДПС - трусовете в "сектора" всякога са свързани да неразбории във властта и апетитите им в тоя сектор "сива икономика" (а тя е много сива).  Ще ви кажа и трета новина - тия същите (воглаве с техния Цацаров и прислужващите медии) покриха и убийството на митр. Кирил, и фалшифицирането на Патриаршеските избори... Ще покрият всичко, което се наложи, за да задържат ръка върху черквата такива като Гергов и Маджуков, като Черневи, като Диневи, като целия им висш (и настоящ, и бивш) задкулисен ешалон. А черквата отдавна не е черкава точно заради тях. 

* * *

Аз искам справедливост. Моята ще я постигна, вярвам, като сритам в топките една квартална черковно-милиционерска симония и съвсем скоро ще се случи. 

За вашата не знам, дано измисли нещо Слави Трифонов. 

Знам, че "българина обича и приема свободата, но само, ако му я поднесеш в собата на тепсия" (Васил Левски на Софийския процес)

За морала на българските нотабили

Лежал си еднаж Христо Ботйов два дни, без да става от кревата в Букурещката си квартира. Посетили го случайно приятели. Попитали го:

- Какво става?

А той обяснил:

- Имам теория - ако само лежа и почти не приказвам, ще изкарам без храна с месеци. Справям се вече трети ден...

Като чули това, уредили му среща с татковия му "приятел" Евлоги Георгиев, за да го подпомогне видният български нотабил и филантроп.

В кабинета си Евлоги го попитал, вместо "здрасти":

- Как е татко ти (Ботйо Петков) - а добре знаел, че вече е покойник.

- Почина - информирал го добронамерено Ботев.

- Съвсем правилно, - забелязал Евлоги - много ракия пиеше.

- Да ти еба майката! - рекъл ми Христо и пак останал гладен.

/цитат от Захари Стоянов в книгата "Опит за биография на Христо Ботйов/

* * *

- Това карловче Васил Левски и баща си ще продаде за няколко гроша - казвал Евлоги пък за Дякона.

/цитат от Николай Генчев в книгата "Васил Левски"/

* * *

Срам ме е, че миналата година пих ракия под паметника им с брат му пред ректората на СУ в столицата с местните пачаври, издигнат, задето дали, заедно с неколцина други чорбаджии, малко пари за изливане на основите на сградата.

Разкайвам се пред... ракията и пачаврите.

Българската попщина-бесовщина по Вазов и по Талев

Има един много интересен и пълен консенсус между конюнктурното съзнание на БПЦ и народната свяст и съвест - че Йеродякон Игнатий не е и не може да бъде част от църковността в качеството си на Васил Левски. Дебатът за неговото канонизиране за светец на православната църква преди години почти започна и не се състоя. За мнозинството това е абсурдно даже да се мисли. Та нали, според Вазов, казвайки: "Манастирът тесен за мойта душа е!", задължително би трябвало заедно с това да хвърли расото...

Това не е точно тъй. Васил Левски напуска монашеската обител, за да се занимава с народно будителство и революционна дейност не като бунт срещу духовната власт и самочинно, ами с благословия от духовния си наставник и изповедник, точно както след написването на "историята си", отец Паисий почти не се задържа вече на Атон, ами обикаля из България в качеството на таксидиот пак с игуменска благословия, за да я обяснява и разпространява. Секретната кореспонденция Левски подписва с псевдонима "Дервишоглу Аслан" - от турски "Монаха Лъв", никой никога не свързва името му с интимна женска история - запазва обета си за безбрачие тоест. От тефтера му става ясно, че свои пари няма - всичко е на революционната каса, откъдето покрива само текущи и неотложни свои нужди - там е и "виновната" изповед записана, че веднъж си позволил с няколко гроша "народни при" да си купи боза - допило му се много - следователно е запазил и обета си за нестяжение (непритежаване на нищо лично и собствено). А изследвайки същия този тефтер, чужденката Мерсия Макдермот забелязва вътре не само рецепти за облекчаване на различни болежки, като зъбобол, но и песни, предназначени, според записалия ги Левски, да облекчават и развеселяват страдащи души, които да им пее. Йеродяконът постоянно пее, най-обичал да пее т. нар. "херувико" от православната литургия в прослава на Пресвета Богородица, в която тя е назовавана "по-почитана от херувимите" и оттам иде името на това песнопение, наречено херувимска песен или по-народному херувикото, а ние знаем, че патрон и вдъхновител на православното монашество е най-много и преди всичко Богородица. Пред османския съд в София той определя занятието си именно като пастирско - да ободрява и утешава народа. След провала и ареста на Димитър Общи и хората му за обира на Арабаконашката поща, последвани от множество предателства, Левски, вместо да обяви прибързано и неподготвено (затова обречено) въстание или да побегне да се скрие сам в Букурещ или Сръбско, той започва дръзки до безумие обиколки из комитетите си в България, за да прибере документацията и така да предпази съратниците си, като при една такава акция именно е заловен. И в това се проявява и действа като пастир тоест. Пътьом лекува, на гладуващи и нуждаещи се непрестанно подарява пари... Макдермот отива и по-далеко, описвайки го като "красив синеок тракиец", интуитивно сравнява делото му със свещенодействие - сам-самичък "слязъл в ада", за да изведе от там цял народ и така съзнателно или не, тя внася един паганистичен, орфически елемент. Войводите Филип Тотю и Панайот Хитов пък не го зоват в писмата си никак другояче, освен "дiакон".

Но защо така категорично се отхвърля и от черква, и от народ неговата роля на църковник, па макар "от друг вид"?... Защото и църква, и народ такива църковници почти не са виждали, защото те са или меркантилни и безсъвестни дюмбели в народното съзнание, или не са с всичкия си, според народната пословица, която Вазов цитира в романа си "Нова земя" - "Щуро се опопва, лудо се покалугерява". Затова и така лесно всички отведнъж приемат и прегръщат твърде съмнителната версия да е предаден от друг свещеник - поп Кръстьо Недялков, макар по всяка вероятност да е предаден (и описан) косвено от заловения Димитър Общи, който издава мрежата от комитети, за да отърве кожата - да направи процеса срещу себе си политически, вместо криминален и така да се опита да стигне до заточение, вместо смъртна присъда, а пряко да е предаден от ловчанските чорбаджии в собствения му комитет, не без участието на някой си поп Лукан впрочем, според някои източници, на което се дължат и думите в първите телеграми по случая "попът го предаде"... 

За народа Левски е прекалено съвършен, за да е част от добре познатата му черква и за народа няма нищо по-логично от това да го е предал поп, а неслучайно Ботев пък събирателния образ на попщината ще нарече "син на Лойола и брат на Юда" в поезията си.

* * *

От черковния въпрос нашите големи умове сред възрожденците слабо се интересуват - Ботев ядно го осмива спора между екзархистите и Цариград, а Вазов в "Чичовци" изтънко подиграва чрез устата на единия си герой, според който цялата драма е, че на "филибейските (пловдивски) чорбаджии им се приискал собствен и личен, а  не гръцки владика". И последният намек пак е май "за пари и имоти". И ако е така, екзархийските войни черковни се увенчаха около век по-късно с голяма победа - престъпниците Гергов и Манджуков в Пловдив (едно "дяволско село, в което църква не бива да се прави", ако и да е в сърцето на обожаваната от него Тракия. пак според Вазов в "Нова земя") си имат своя владика "луд калугер" Николай... Оставете това сега... 

Факт е, че нашите революционери и възрожденци от друго се интересуват и за друго спорят, а "черковния въпрос" оставят на Цариградския кръжок и българските чорбаджии като неважен, като празен изстрел. Те спорят как да бъде революцията - с чети отвън, или с вътрешна организация (или и с двете), с чужда помощ или без такава. Последният въпрос е много важен, защото, оказва се, че са прозрели не само яловата меркантилност на чорбаджиите с техния "черковен въпрос", но и домогванията както от съседите ни, тъй и от Великите сили. 

Отдавна датира тайният договор между Сърбия и Гърция за подялба на българските земи, която отчасти се осъществява в Южна Добруджа (за малко време от Румънците), а трайно в Нишко, Вардарско, както и Егейска Македония и Беломорска Тракия (от турци и сърби), като в последните с гонения и геноцид дори. Разкриването на комитетската мрежа на Левски пък дотам стряска Турция, че Великите сили й обещават да се намесят с въоръжена сила за потушаване на едно мащабно българско въстание. Защото и те сами не искат независима България, ами под техен протекторат евентуално... 

Е, народът, да се върнем в темата си, не може да приеме, че такива мисли и прозрения са по силите на един калугер и йеродякон, който настоява за създаване и укрепване на вътрешна организация и помощ от чети, съставени от емикрацията ни при едновременно въстание и никаква помощ отвън, камо ли от "сърбите и черногорците" на Каравелов и Раковски. Като при това не изключва балканска федерация, но само от републикански тип и със зачитане правата на всички народности.

* * *

Да не рече някой, че тия разсъждения са богомилстване или протестантщина, ще ви разкажа за наблюденията на един консервативен и роялист, добър римо-католик, френски граф - Робер Бурбулон - съветник на княз Фердинанд и вероятно работил в българския двор за френското разузнаване... В писмата до майка си, събрани в "Български дневници", в които тънко подиграва, описвайки странностите му, Фердинанд, а напълно обиква българския народ, той описва впечатленията си от два български манастира. Монахините в Калоферския женски били безлични и без присъствие, както впрочем и "колегите" им - поповете, от които не се излъчвала "ни мисъл, ни благочестие, ни впечатление за някаква благотворителност", в Рилския манастир пък било пълно с "нечистоплътни монаси и послушници, чиито погледи са по-скоро блуждаещи и убягващи, отколкото смирено сведени"... Как беше по Вазов: "Щуро се попи, лудо се калугери".

И нещо извън темата - описвайки Великден в Търново с Фердинанд, Бурбулон разказва и за традицията при поздрава навръх Великден "Христос воскресе" - че не само бият едновременно всички камбани в града, но тоя звън се придружава и с топовни салюти... Помните ли скандала с военните салюти край катедралата "Свети Александър Невски" за Великден, преди няколко години, заради който архим. Дионисий Мишев тогава получи присмех и оскандаляване, че въвежда нови и ексцентрични традиции от многознающите ни богословстващи "филолози" и "историци", а всъщност беснеещи недообразовани и често полуграмотни боклуци?... Както и да е.  

* * *

У Вазов почти всички оживяват в романистиката му, през каквито и перипетии да минат и катастрофи. И добрите, и недотам добрите, че и лошите. Освен светите и злите. Смъртта е само за освещение - загиват "светите", чистите, та подобно Христа да очистят с кръвта си народното дело и обикновено заедно, "за да не са самотни и необичани", подобно Рада и Бойчо в "Под Игото", заедно с д-р Соколов, смъртта е и за очищение - загиват и подлите, нечистите. Така е и при Талев впрочем, който следва в много отношения Вазов в цели сцени и сюжетни линии, като просто ги мести "от Вазовата Тракия в своята Македония" - вижда се ясно и в пенталогията за Преспа, и в трилогията "Самуил Цар Български", където умират пак двама - чистият Самуил от "взривена от болка човечност" при вида на ослепените българи и "змията", подлецът негов брат Арон, като Талев "опрощава" даже сина на Арон Иван-Владислав, макар да носи част от лошите черти на баща си, защото намира в него нещо добро и чисто все пак, затова не го "наказва", не проследява след това краха му след смъртта на Самуиловия син Гаврил Радомир

Двама души - един у Вазов и един у Талев умират по абсолютно идентичен начин - пребити до смърт от възмутена тълпа, като и описанията са идентични в цели изрази. Вазовият поп Кън от Пловдив (когото с устата на народа Вазов нарича поп Чапкън) в "Нова земя" и поставилият се в услуга на Царството фанатик - богомил Яков Рун (не случайно е сходството и чудатостта на двете имена) у Талев в "Самуил". 

Талев не може да изтърпи бесовщината, безчовечността на религиозния фанатик Рун, докато описвайки с известно осъждане православен отец Емилиан, той към немощта човешка остава снизходителен донейде, макар нищо да не спестява - и подлостта му полусъзната, за която той се и самоосъжда в мигове на просветление, и религиозната псевдомистична самоизмама. Още един светъл образ представя Талев на свещенослужител, тоя път в Преспанската пенталогия - на екзархийския български владика, подкарал каруците да носи храна и помощ по бедстващите след въстанието села. И после пак в "Самуил" реалността - пияният български владика, пеещ на погребението на комит Никола богохулни мръснишки песнички, с нищо по-различен от гръцкия владика в София според Преспанската и Илинденска сага... Но, както и другаде виждаме, Талев по-дълбоко от мнозина е преживявал християнството, на онтологично, свързано с Христос лично ниво, подобно Йовков, а не на битово-религиозно и църковнишко, затова и ни се струва, като да симпатизира на богомилите, даже дава за пример искреността им и добродетелите на православните попове чрез устата на Самуил, затова и вероятно в крайните си оценки се колебае повече... 

А Вазов не изтърпява цинизма на един развратен и вироглав (въртоглав) поп. Вазов води целеустремено героя си Кън към ужасна разправа, като хем се опитва да му прости, измъквайки го от опасни ситуации, защото все пак е свещеник, хем сетне го вкарва в нови, самоподклаждайки гнева си, за да го унищожи в края. Вакханалията му мерзка, заради която няколко реда по-надолу Вазов го "наказва жестоко", оставяйки го под народните сопи като пихтия от разкъсани меса и строшени кости (същият израз ползва Талев, описвайки разправата на едно богомилско село с Рун), от която Вазов "кипва", е когато "вижда" попа, възседнал кон, извадил револвер начело на 200 нехранимайковци, които е повел да гласуват по политическа партийна поръчка. Но и това не му стига на човечния Вазов, за да "осъди", затова Кън трябва да стори нещо още по-мерзко от това, дето псува Русия или къса портрета на Императора Освободител. И Кън запява "Ботевата молитва" - песен по стиха на Ботев "Моята молитва", а после и песента на самия Вазов за Ботев и минаването му през Дунава, като Кън очевидно се идентифицира с Ботев. Чак тогава Вазов го "слага под сопите".

Е, аз познавам една дузина попове пък днес, които крадат, мамят, дерибействат с години, а заедно с това се изживяват и представят, услаждайки се във фантазията си, че са народни будители и поборници за правда, докато се ортачат с мутри и дерат по три кожи от бедстващи и болни... 

Ама ги няма ни Вазов, ни Талев... 

Пък аз кой съм, че да ме чуете, да ви еба майката недоклатена?!

Среща с тримата глупаци от МВР

Прибира се преди малко едната ми сестра от джогинг в квартала и на десет метра от външната врата на къщата ни трима полицаи светят с... едно фенерче:

- Добър вечер! - вика единият.

- Ела тук! - казва другият.

А третият просто свети с фенерчето.

Тя:

- Добър вечер! За какво сме се събрали тука?

- Я ела тука! Ще видиш ти що сме се събрали! Да не мислиш, че сме от еко-полицията, ний сме "органи на реда"! Къде си ходила?

- Бягах около едно игрище.

Тя всеки ден бяга около едно игрище с размери два на на три метра, за да отслабне, чак си обува специални маратонки! Обикаля го три пъти, чак си взима инхалатор за астмата, за да не получи астматична криза от... преумора.

- Къде е това игрище? - продължават с разледването си.

- Ето там, можете да идете да го видите.

А цялата работа май е, задето половин час по-рано ни видяха да си говорим пред магазина, след като си купих 4 литра бира.

Приятелска реклама "Партизанките" (блог на сестрите ми - на двете... едновременно)

Сигнал до Министерството на Финансите

Г-н Министре (на републиканските финанси), бих искал да измоля вашето съдействие да инспектирате незаявените и необлагаеми доходи на лица, чиито трудови възнаграждения от януари месец тази година (2019) се се поемат от държавния бюджет, приравнени с тези на учителите в държавните училища. А именно на свещенослужителите от Българската Православна Църква.

Желая да ви алармирам, че въпросните свещенослужители, чиято дейност се заплаща вече от бюджета на страната (конкретно тези на източно-православната църква, представлявана от БПЦ-БП), ежедневно реализират печалби и доходи в качеството си на физически лица, които нито заявяват, нито подлежат на данъчно облагане. А именно става въпрос за доходите им от т. нар. църковни треби. Треба на църковен "жаргон" се нарича частният религиозен ритуал, като "кръщене, венчавка, опело", който се извършва при съответния случай и за който се взима съответната такса. Така например при треба "опело" таксата е 50 лева. Двадесет лева от тези петдесет се предоставят на местната митрополия, десет са за църковното настоятелство при конкретния храм, а останалите двадесет прибира свещено-услужилият.

Аз добре зная, че "по закон" БПЦ-БП и всички регистрирани религиозни организации са "необлагаеми данъчно" в качеството си на сдружения с идеална и нестопанска цел (което, разбира се, никак не им пречи да осъществяват доходи чрез стопанските си ресурси, но това е друга тема и не е предмет и повод за моя сигнал сега). Свещенослужителите обаче, в качеството си на физически лица, когато извършват лично обогатяваща ги дейност, не са "необлагаеми априори", както и със сигурност не е необлагаем споменатият доход от "месечни работни заплати", осигуряван, както споменахме вече, от Държавата .

Затова ви моля оторизирани от вас лица да посетят храм "Свети Княз Борис-Михаил" в град Варна, р-н "Аспарухово" и да потърсят в предверието на храма т. нар. "тетрадка за треби" (намира се такави и в който да било друг православен храм в България), както и да "видят" на стълкото "при касиерите" ценоразписа за религиозните услуги. И след като съберат тия данни, да потърсят финансова отчетност, според закона за данъчното облагане - къде, при кого и как се разпределят събираните суми.

Г-н Министре, молбата ми се диктува от личния ми дискомфорт, създаден от факта, че моите доходи като гражданин се калкулират от вашето министерство до стотинка и съм задължен безусловно да плащам данъчните си обязаности, докато тези на лица, "говорещи и пеещи" на Някого, Който според вас най-вероятно не съществува, а според мене е Невидим и Недоказуем, са извън всякакъв данъчен контрол.

П. П.

Ще последва сигнал до НАП за безотчетната финансова дейност на Сдружение "Отвори очи" и Православен център за духовно обгризжаване на зависими във Варна, след като събера необходимите сведения от публичния регистър, както ще последва и сигнал до Министерство на Здравеопазването за "терапевтиране" от неспециалисти на лица с доказани медицински  психически отконения в същия "център", несвързани със зависимостите им, срещу солидна такса.

Разговор с Министъра за буйния поп Георги Ф.

получих ответ от МВР отново, тоя път утвърден, според заснетия документ, лично от министъра, на писмото си от ТУК /тъй като не е добре да спира една такава плодотворна комуникация, реших да продължа с писмата/

Г-н Министре (на Министерството на вътрешните работи - МВР), поласкан съм от вниманието Ви и от това, че лично сте се занимал с моя сигнал-жалба, както и от това, че в издаденото (и утвърдено решение) вие показвате добра информираност относно цялата "преписка" във Варненска Районна Прокуратура (наричам я така - преписка, щото нямам достатъчна правна култура, нито образование, за да използвам някое по-коректно наименование) между мен и "свещеното лице" Георги Христов Фотакиев, енорийски свещенослужещ в хр. "Свети Княз Борис-Михаил", Варна. 

Запознат сте, очевидно, със сигнала ми относно юмручния бой с него на двора на посочения храм, причините му, моята жалба от него, както и съпътстващите жалбата информации за негово поведение и лично, и като водач на автомобил, и като притежател на огнестрелни оръжия, с които под една или друга форма злоупотребява, на което и сам съм бил свидетел през годините. Освен, че се чувствaм поласкан, усещам се, с ваше позволение, искрено развеселен от наредбата ви Директорът на ОДМВР Варна да проведе "разследване" за "евентуално нарушение" от споменатото "свещеното лице" на "закона за пътищата"... За улеснение на последния ще подам информация (несъвсем потвърдена), че "свещеното лице" мести местожителството си във Варна от кв. "Галата" в кв. "Виница". Предполагам по "съребрена линия".

* * *

Но Г-н Министре, може би не сте ме разбрал правилно!? 

Мене отдавна не ме интересува това, че "свещеното лице" ме е ударило четири-пет пъти с юмрук през лицето в храмовия двор, което е предмет на първоначалния ми сигнал-жалба. То е и отдавна недоказуемо, защото според правилника за съхранение на данни, записите от съществуващите тогава видео-камери са отдавна изтрити (несвоевременно потърсени във връзка с жалбата ми от вашите органи във Варна), а единственият свидетел, който имам, е непълнолетно лице. 

Юмруци съм получавал (и давал) - пет по-малко или повече не е от значение - здраве да е... Нито ме и интересува лично факта в какво състояние "свещеното лице" (трезво или нетрезво) управлява личните си мотори и автомобили, защото за придвижване в града аз ползвам нозете си или градския транспорт, тъй че, се чувствам защитен и сигурен.

Мене ме интересува съвсем друго. Мене ме интересува поведението и професионалната етика на Варненска Районна Прокуратура и на IV-то РПУ в р-н "Аспарухово" - Варна.

Не знам дали добре разбрахте, г-н Министре, но в "отговор" на моята жалба-сигнал срещу споменатото "свещено лице" за реален и осезаем побой, както и на информация за множество такива негови прояви през годините спрямо други хора, храмовото настоятелство на споменатия храм подава подобна (почти дублираща се в основните си точки) сигнал-жалба срещу мене. Разликата е само в това, че тя не се позовава на факти и събития от моя живот и поведение, а на публицистичната ми дейност в личен сайт, в който коментирам религиозния живот и дейност на споменатия поп и настоятелите му, който е не личен, а своего рода публичен живот.

Господине Министре, твърде притеснителна е реакцията на вашите подведомствени институции във Варна (IV-то и V-то РПУ-та, Районна Прокуратура и жандармерия) по повод тоя последен сигнал! 

1. Притеснителна е реакцията на следовател Проданов от IV-то РПУ, който вика на разговор майка ми Надка Стойчева и буквално я моли да даде сведения за моето "недобро" психическо състояние, в което, според жалбата изпадам под влияние на алкохол, защото, според Проданов, аз се "нуждая от принудително лечение за мое добро". Как е преценил медицинските ми нужди "полицай" Проданов и въз основа какво образование, не знам, сигурно... интердисциплинарно. 

Но този "ход" на Проданов е обясним - за въдворяването ми в психиатрично и наркологично заведение за принудително лечение е необходим първо и главно сигнал от семейството... А с г-н Проданов аз съм имал всичко на всичко един разговор, в който ме увери, че предоставянето на документ за месторабота ще снеме от мене всички подозрения и въпроси, че му е необходимо да го види, за да прекрати "процедурата". И аз доверчиво му го предоставих... Впоследствие се оказва, че Проданов (по заповед на Районен Прокурор) изпраща на местоработата ми (след като е научил за нея от мене) жандармерия (?!), за да притеснява и смущава работодателите ми, разпитвайки (и очаквайки) компроментиращи ме, според насоката, дадена му от едно храмово настоятелство "факти", каквито моите работодатели не са подавали и каквито от семейството ми не е получил.

2. Притеснително е и присъствието в тия събития и на следовател Нанев, като началник на IV-то РПУ във Варна. Вашият служител на държавна институция, която по Конституция е деполитизирана и неутрална религиозно, се изповядва постоянно при споменатото вече свещено лице, посещава литургиите в храма, често облечен в парадната си униформа на полицай и офицер, което с очите си сме виждали. Този човек, вместо да се занимава със сигналите за нарушаване на наказателното право, подавани през годините не само от мен, но и от мнозина жители на града и квартала срещу "свещеното лице", колчем ме срещне, завожда с мене "богословско-църковни разговори", в които ме сугестира към дела (на смирение и помирение), цитирайки "църковни богослови и свети отци", сякаш не аз, ами той е учили теология... Г-н Министре, вашият служител Нанев на мястото си ли е и точно определените функции от Конституцията дали изпълнява, като служител на МВР? С мене, като жалбоподател (а не като богослов), свети отци ли подобава да коментира или НПК?

3. Притеснително е и поведението на следовател Деница Иванова от IV-то РПУ. С нея се срещнах по друг повод покрай описваните събития - като свидетел на неразбориите между двама мои приятели в кв. "Аспарухово". Тя е една много симпатична и интелигентна сравнително млада дама, затова след деловия разговор я попитах ако я поканя на кафе в неработно време, как би реагирала, защото по онова време аз бях емоционално необвързан (по-точно объркан). Съвсем в тона на нормалните взаимоотношения дамата се засмя и отговори неангажиращо. След няколко дни я поканих чрез sms. Тази красива и мила ваша служителка ми отговори провокативно и по обиден начин на поканата, като ли да съм я поканил да извършим нещо перверзно и мръсно, а не да пием кафе... Г-н Министре, аз за пет пари акъл имам, затова ми е ясно, че в тоя случай съм бил директно провокиран да сторя нещо или да отговоря на Деница по начин, водещ ме под съдебна отговорност за обида на служебно лице в състояние на афект, което аз не направих, защото чак толкова глупав не съм и нивга "достатъчно пиян", за да го сторя.

Г-н Министре, според мене в IV-то РПУ Варна нещата не са съвсем нормални и като гражданин и патриот ви моля да ги проучите.

P.S. В момента съм безработен. Затова се осмелявам да ви попитам - Дали можете да ме наемете за свръх-секретен шпионин в София? Ще пия бира и пуша цигари на някоя пейка при входа на парка пред НДК "откъм "Витошка" по цял ден и постоянно ще ви информирам кой с какво настроение влиза в парка. Сигурен съм, че ще свърша повече работа, отколкото две-третини ваши служители, "работещи" висейки по чужди профили във facebook и лични сайтове.

Впрочем, според становището ви "състав на нарушение" спрямо мене няма и аз го уважавам становището ви в качеството ви на неоспорим професионалист, обаче според мене, като любител-журналист, писал в не едно и две национални издания, спрямо вашата институция има чудесно наситен "състав за медиен скандал".

Имах Чест!