Приятелска реклама - нашето погребално бюро

Живеем в общество, за което основна движеща сила във взаимоотношенията между членовете му е печалбата, постигната без никакво значение какви са средствата и методите, водещи до нея. За целите на финансовото облагодетелстване днес хората не се спират пред никакви етични и нравствени бариери. До голяма степен това се дължи на факта, че извън собствената си семейна и приятелска среда те са анонимни - никой не познава никого, затова и никой никому не се чувства длъжен било да помогне, било просто да постъпи спрямо него почтено. Така е от телекомуникационните услуги, до тези на погребалните бюра и агенции. Виждайки се един друг (лице в лице) за час, а понякога и само за няколко минути, често и не лично, а чрез посредници, хората не се чувстват по никакъв начин отговорни един пред друг в дългосрочна перспектива, затова нямат и никакви скруполи и бариери, за да се мамят един друг или един от друг да се възползват по възможно най-безчовечни начини.

В тая среда нашата Траурна агенция "Сълзи от Рая" е едно изключение. Ние и нашите агенти сме познати лично в квартала, в който работим и най-добрата ни "реклама" е тази, че съкварталците и съгражданите ни, приятелите и познатите ни ни разпознават като почтени и човечни хора. Ние работим с кварталните свещеници при енорийския ни храм и заедно с това сами се черкуваме там, като се стараем на дело да прилагаме православните християнски принципи като човечност, разбиране, толерантност и благотворителност. 

Траурна Агенция "Сълзи от Рая" предлага комисионна за всеки, който стане посредник в наша услуга.

за връзка: тел. 0896131886, г-н Антон Василев, денонощно
адрес: Варна, р-н "Аспарухово", ул. "Кишинев" 1

Реклама по молба на приятел (Ерулски манастир)

Посетете Ерулски манастир "Света Троица" край с. Ерул (между Трън и Брезник), преди столетното дърво да е паднало и пречукало самодивата в двора, заедно с кучето на Венцислав и изоставената ми там котка, заради "отговорната" му поддръжка (както и изобщо тази за манастира и обитателя му) от настоятелите при храма.

Има какво да видите (извън шегата) - девствена природа, древна обител. Манастирът и обитателя му се нуждаят от вашата помощ и подкрепа, особено през тази част на годината!

тел. 0887645295, г-н Венцислав Йоцев, отговорник на манастира

Змиите в народната пазва

Във Варна има само два римокатолишки храма, единият съвсем малък, а другият представлява зала, пригодена за богослужение, които не отварят всеки ден, защото ги обслужва само един свещеник. В тях няма свещопродавница, не се отслужват скъпи треби, няма магазин за книжки, кръстчета и икони и въпреки това католическите монахини са организирали безплатно всекидневна кухня за бедни, обгрижват болни и възрастни хора - плащат им консумативите, купуват им лекарствата, като за да вършат това, те сами са обезпечени от черковната им власт. 

Ще каже някой - тя католишката черква е богата, затова може да си го позволи. Тя е богата, ама във Ватикана. Във Варна с какво е богата? Най-богатата църковна институция, свръхбогата, драги мои, е БПЦ, особено в градове като Варна с имоти в центъра, по Крайбрежието... Ще напомним само, че със смъртта на митр. Арсений, предшественика на Лудото Коле, в Пловдив, митрополийската каса остана с 20 000 000 лева спестени пари, при все подръжката на храмовете и плащане на попски заплати през годините.

Във Варна православните храмове (само в центъра и около него) са огромни и са над пет. Те представляват големи импозантни замъци, ремонтирани спорадично и поддържани бегло, привличащи всекидневно поклонници - и българи, и чужденци, които непрестанно оставят в тях пари, а обредните услуги, предлагани там, са извънредно скъпи, отделно свещи и свещени джунджурии, произвеждани по най-евтиния възможен начин, се продават с почти хиляда процента печалба. И нека подчертаем, че целия тоя приход от търговска дейност и услуги е необлагаем. Освен че, огромни суми циркулират ежедневно през описаните храмове, държавната субсидия за православното изповедание възлиза ежегодно на милиони, като за традиционно, според чл. 13-и на Конституцията, вероизповедание. Отделно са дотациите от Общината по проекти на местната власт, отделно тия от разни фондации, отделно са дарения на големи бизнесмени - къде от сърце, къде да си умият съвестта, не е наша работа да преценяваме.

Във Варна само в един-единствен храм се предлага хранене на бедните - пришълци, социално-слаби, клошари, при това само веднъж седмично и при това на... двора - дъжд и студ, пек и мъгла... Предлагаше се и в още един квартал допреди година, но две селски расоносни маймуни, както сме описвали, успяха да се скарат за пет стотинки и две торби с картофи, при това без те да излизат от собствения им джоб, затова и тая дейност в тоя квартален храм прекъсна и не можахме да я възстановим, тъй като един боклук много се обижда като му кажеш боклук. Кой е той обаче, няма да ви кажа, щото не ми се яде пак бой. 

С години това в първия храм се извършва, както описахме, при полеви условия. Едва в последно време някой се сети да нареди маси на двора с пейки, където хранените да сядат да ядат, вместо по бордюри, камъни или подпрени на дувари, но те са на открито, тъй че при дъжд рядката чорбица често става на чай. Продуктите и трудът за тази "кухня" се осигуряват от заможни миряни - от църквата само терена и саморекламата. 

* * *

Зачитаме се в историческата романистика на Вера Мутафчиева и виждаме още в XVII в. сл. Хр. как всяка джамия предлага всеки петък храна за бедни и странници, както и безплатно бекярски стаи за нощуване. Това у нас днес го има само по манастирите, където в 99% от случаите се заплаща "по ценоразпис" или ако е обявено за безплатно, ползващите са подтиквани и сугестирани, че в реда на нещата е да "оставят благодарствено дарение", а храна си осигуряваш сам. А в съседни и по-далечни православни страни и църкви почти всеки храм предлага кухня за бедни, всеки манастир приют и помощ за наркомани и пияници безплатно, във византийската традиция пък всеки почти манастир поддържал доктор, който да помага на околното население, нещо което в България са правили само богомилите в общините си. Едничката пък безплатна църковна болница за бедни хора във Варна преди 9.IX.1945 г. е на ЦАСД - Църква на адвентистите от седмия ден и се е намирала на ъгъла на на бул. "Осми Приморски полк" срещу Община Варна.

В БПЦ-БП обаче не! Когато опре до тия неща - социалната функция и длъжност на Църквата, завещана и заповядана още от Христос и Апостолите, тутак-си чуваме от оялите се и разбогатели чрез църковния ресурс, събиран векове наред от обикновения народ, попове: "О, драги мои, Църквата - това сте вие, вие сте длъжни да правите това. Така е по... апостолски". Глупости! Апостолите не са карали християните да помагат един-другиму, докато сами са лежали на шкембетата си, богатеейки, те са имали нарочна и специална организация, обслужвана от църковна каса, не са казвали: "Каквото се даде тука, то си е за нас, а помежду си вие си помагайте". Ама къде ти богословие и познаване църковната история от тая свинска алчна и себична паплач, наричана "български клир"?!

И докато на вас ви обясняват "по енории", по сайтове и медии, че "църквата сме всички ние заедно", знаете ли какво е църквата (и кои са църквата) според тях насаме и помежду им? Е, аз ще ви кажа, защото аз знам, имах "удоволствието" около шест месеца да им слушам "богословието" за вътрешна консумация. Църквата са само те - тези, които, както го описа един руски свещеник наскоро, са "под пагон" (понякога и съвсем буквално), в йерархична структура и зависимост, под контрол на октопода с двете глави - пари и власт.

* * *

Докато старата висша ДС-ченгетура и соцноменклатура превзе и приватизира държавните отрасли, носещи печалби в милиони и милиарди, нисшата и средната се вкопа в БПЦ, затова и по сравнението на една църковна журналистка по БНТ наскоро БПЦ прогресивно заприличва на старата Партия - по методи, манталитет, светогледни начала и начин на функциониране. Тука са, както казахме, нисшата и средна ченгетура, номенклатурата, партийците, комисарите, комсомолците. На хранилка. Тука са и мутрите, защото отколе Червената Партия и дериватите й работят изключително добре и ползотворно с тях.

Тази червена и постчервена паплач разполага и с инструментариум да възпитава клира и да го индоктринира в своя прочит на църковност и православие. Нам са известни от първа ръка обучителните семинари за млади свещеници, организирани в сградите на разни полицейски дирекции и РПУ-та във Варна, където са учени от старите "макаренковци" как, какво и кога да говорят на народа. Народът обаче не е прост, затова и великото им "духовно възраждане", предназначено за параван на действието на червените нехранимайковци в администрирането ресурсите на БПЦ, успя да събере едва по половин вагон хора във всеки централен храм, превръщайки ги във вътрешноцърковни секти. И тия млади и модерни попове почти не се различават от евангелските фарисеи - на думи и на вид ревностни и посветени на Бог, народ и вяра, но в същината си колоборационисти с римската окупационна власт и слуги на местната олигархия. Уж с народа, а на практика змии в пазвата му - срещу него. Изобличаващи греховете, прикриващи и съучастници обаче в престъпленията.

Следва

Чекиджии-дипломати

следва от "БПЦ в стихчета - синод и епископат"

Като тръгнат за Европа
тез' глупци брадати,
с тях лакейска орда тропа
и са всинца дипломати.

Дай им все за политика
да разискват, да се перят -
кой пред кой е в синодика
през историята мерят.

Два-три листа са прочели
от Свещената ни Книга,
ала всички са умели
с гювендии да си смигат

и миришат на парфюми
капката хиляда кинта,
а пък в простите кратуни
нямат ум ни за стотинка.

Да формират гейски банди
и крадливи все завери
са им всичките таланти -
где парици да намерят.

В антураж ебливи каки
с пет-шест келяви хюмнета -
с всичките благочестиви свраки
нощем друсат маанета

покрай срамните гощавки -
кой с когото хване,
с накривени камилавки,
сутрин няма неебани.

После са на Богослужба
под фустани и забрадки -
в туй е цялата им дружба:
в мръсотиите им "сладки".

Гледах толкова години
и се чудом маех на ищаха -
недояли, недопили,
чукат сякаш путка чак сега видяха.

Сетне мислих и се сетих -
да, така е, драги Байно -
тия мухльовци проклети
всичко са мечтали тайно,

заедно с властта, парите
са направили сефтето,
преди туй чекии сите
са въртели зад пердето.

Преди малко на булевард "Съборни"....

Преди малко на булевард "Съборни" бяха застанали с колата си ченгета и не знам по каква причина бяха спрели една "обикновена" кола и "къртиха" регистрационния й номер с.. ритници, докато собстевеникът й стоеше зад волана...

Като ги попитах какво правят, нищо не можаха да обяснят и си тръгнаха... 

Бойко, мама ти да еба мръсна милиционерска, с тези ли ще ни уплашиш??

Батюшка, почему непрестал вреш?

"Вреш, не возмеш" (из сериала "Страсти по Чапаю)

Тоя, откак го помня, все седи и разсъждава за... Църквата, лъжейки. Вече 15 години. Талантливо лъже да кажем за протокола.

Оня ден в двора на храма, насред храмовия му празник, влизат католишките монахини. И ето ти чудесен повод пак да лъже:

-Вижте ги, колко са самоотвержени - където видят бедстващ, хващат го за ръка и му помагат!

- Ама тям всичко е осигурено, та затуй и могат да се занимават с такива неща! - обажда се една лелка от квартала.

- Че какво ни пречи на нас да даваме? Ето, храним бедните в квартала на "собствени начала" от години.

На какви собствени начала тоя кагебейчик е хранил някого, докато си строи къщата в Кичево от лизането на владишки задници и после симония, не знам. В момента ги "храни" веднъж седмично с парите на доброволци, а тия добротворци пък с "пищов да ги сочиш" - викат, обиждат, нахокват тия, дето хранят... 

Не знам, не знам, аз три пъти се наредих да ям, за да слушам и чух потресаващи неща.

* * *

Църквата сме били "ние, вие, ти и аз". Не. Църквата е "епископат, презвитери и миряни". И ако тия "вълци в овчи кожи" спрат да си купуват лимузини, строят палати и сбират кинти за кариера" от дарения, субсидии и симония, може и да заприлича на Църква това...

* * *

Защо пак лъжеш, Молдованецо, защо пак симулираш църква? Чувам, онова Кремълско недоразумениие Алфеев е решило да прави български патриарх от Ямболския пордот във Варна?? Клянусь, ето не будет!

БПЦ в стихчета (синод и епископат)

следва от "БПЦ в стихове"

В Търновград лежи +Кюфтето,

чесън с лук му е мезето,

пийне, хапне люта чушка,

плаща той, а други мушкат Нушка.

+Еблякът живее в Плевен,

той обича да подслушва,

занаятът му е древен -

жив е, щото слушка.

Той е +Орка в Доростол,

Добри Чаков му е трол -

там били "опасни" мутри -

да го духат днес и утре!

/еба-си римата - б. авт./

Дедо +Йосиф е в Канада,

пие бистра лимонада,

проповедник, бард напет,

графоман е той заклет.

В Дойчланд +Живко Манекенът -

на Тинтявата Ергенът.

Но Тинтява го остави

и Ирена К. го пак "оправи".

/Бог да бие Вуйчо Ваньо!/

* * *

А Епископатът ни брадат

само в кражби е окат.

Лев и кеф е - ест и будет,

чак и Господ ще учудят

как тез' мърльовци посрани

станаха Богоизбрани.

Как ли?! Чрез ченгета-мутри,

кланяйки се с хуй все вътре -

взимай, лапай "Вътре, вътре!"

и гъза ти да изкъртят,

ти парички ще дотътриш

кариера да закърпиш

Мангал Кипърът и трактористът от Неврокоп (пост-новини)

- Тебе синодът те мрази, а целият епископат те ненавижда, Светльо! - вика ми лани Никанор "на прощаване".
- Боли ме хуят дали ме мрази свинският ти псевдо-еклисиен синод и бандитският ти ареопаг, че и за мутренско-архонтския съвет!... Тоест епископат - рекох, съвсем буквално и наглас, да съм си жив и здрав, ако щете вярвайте.

* * *

Митрополит Киприян по прякор "Кипъра" (явно прякорът, който му сложих аз "Азис", щото е певец, диригент и циганин, не се е възприел) прекратил издръжката на епархийските манастири в Старозагорска епархия - на Шипченския и другите два, заедно с встъпването си в длъжност. Рекъл:

- Щом имате пари да ходите по кръчми, значи от издръжка нямате нужда.

След това прибрал отвсякъде целия брутен приход от свещи и треби, преустановил и издръжката за храна на манастира от митрополията, като оставил монасите да издържат и себе си, и манастира със символичните си заплати.

* * *

Врачанският митрополит Григорий, при преместването си във Врачанска митрополия, взел със себе си попадията на Горублянския поп Лазар в качество на "готвачка". Но тъй като Врачанска митрополия към онзи момент била в ремонт, се настанили с нея в хотел за 20 дни. На 19-ия ден пристигнал от София поп Лазар да си я търси, но бил изгонен от охраната на хотела, за да не ги смущава в стаята му на митрополита, където не се знае какво му е готвила каката на тоя Гоцеделчевски тракторист. Накрая все пак Лазар си прибрал невестата "многонавестена" и владишки облагодатена (Прости, Господи!).

Преди да стане Троянски игумен пък на мястото на Теодосий, още докато бил епископ в София, Григорий ебял касиерката на Софийска митрополия Елена близо две години. Накрая на Патриарх Максим, Царство му Небесно, му писнало и събрал всички на епархийски съвет, извикали и Елена:

- И така, след като знаеш да ебеш Елена, - започнал дядо Максим с обикновена скуфия монашеска на главата, както обичал да води събранията - заминаваш игумен на Троян!

Елена тутакси писнала в сълзи и разбила една саксия о земи насред помещението.

/по инфо от Богоспасяема София/

Следва

БПЦ в стихове

"БПЦ като абревиатура: служа само на Бойко, Пеевски и Цацаров" (из "Актьорска вечер" в 7/8 TV)

В Сливен Индия царува,

двама цигани мърсуват -

попски братя прости, нагли, многодетни,

пред владика келяв безотчетни.

В София седи патрика,

Ангелчо от Русе му го тика

и продава Ачо с Никанор и Поликарп

митри с жезли две за скрап през трап.

Във Загора педераст, 

че и циганин сред нас,

пял ли недопял,

всеки в Ню Йорк го ебал.

В Неврокопско пак зад щанда

Натан'илова престъпна банда,

макета престъпни мръсни

в светостта им все се кръстят.

В' Враца Григо, в' Видин Даниил -

все чада на "свето"-бесноватия Натанаил,

а в крайдунавското Руси

Боби сресва на Наумчо задното му пуси.

В Пловдив Баба Куна Всемосковска - Николай,
този звяр убиец пък през хуя ми ще види Рай.

Пък във Варна Новата Владика

цели свини във шкембето тика,

а шкембето ямболско расте

кат' баир пред синьото море.

Следва

Поздравява те Странджа...

"Те непрестанно играят хоро" (един френски граф педераст на име Луи Бурболон за нас)

Мамицата ти, Бойко... извинете, че почвам така. Мамицата ти да, подлого мръсна (извинете, че продължавам така), дето движиш кокаина на генералите Черневи из България... Оп, казах го! И какво сега?!... А ти ще управляваш по-дълго от Тодор Живков, когато мене ме няма... Споменах ли леля ти?

* * *

Това, че тоя бенкянец фалшифицира избори го казах и преди Мая Манолова, и преди Слави Трифонов, че и преди Бареков даже. Написах го, разсъждавайки от Сърбия, съжалявам, че бях там, щото по-подла, лакома и арогантна "нация" не съм виждал, язък дето им кръстихме града Бял, заради тях чак гърците ми станаха симпатични... 

А казах ли, че на кметските избори във Варна от ГЕРБ са раздавали наркотици, за да си черпят "избирателите"? Не съм ли?? Ето, казвам го. Портних продаде Варна на арменчето Шакарян (сайбията на рейсовете) и на Разградския боклук (шефът на сметта) със свинското име Домусчиев. Това Винишко еврейче Портних (хазарче ли е не знам), дето Виница не "оправи", за "пет линии бело" продаде Варна. Махай се бе, наркоманче!!... Или да те махна аз? Даже съм намислил как. Смятам да облея с бензин един железен контейнер пълен с котки, да го докарам в Общината и като отворя капака, да им драсна клечката, че да видим как оная дупеста кака с пагоните на входа ги лови...

* * *

А аз обичам котките. Те не просто правят простотии, те живеят за простотията. Седя си днеска по пладне пред храма на Свети Никола (по български Юнак Колчу, син на Кораба Бога) и пия бира... А какво да пия бе, чай ли?! Чай пийте вий при... майка си. Ако не ви сипе майка ви, идете на Бойко Борисов при майката... 

Край пейката котка. 

Хвана с лапи едно скоро насадено дръвче и го разтърси, след което буквално се "изстреля" през чемшира.

Залага ли поп Добромир подавки и свещи в казиното?

Седя си аз оня ден пак на една пейка в парка и пия, майка му да еба... нищо. Задава се работник от "Чистота" във Варна. Заглеждам го, мъж около 60-те, българин, с метлата и с чувала. Седна до мене да изпуши цигара и от дума на дума...

- Разбира се, съвсем е вярно туй, дето колежката-циганка ти го е казала миналата седмица. Крадат ни от чувалите, не ни дават достатъчно. И освен, дето непрекъснато си намират поводи да глобяват и да режат от заплатите, българи не наемат, макар че, има нужда от много повече хора и че кандидатстват и българки, само и само някаква работа да намерят, а и все пак това е общинска фирма, поне осигуровките са нормални. Макар и зад нея частници да стоят.

- Що не наемат българи?

- Щото си знаят правата, щото могат да си прочетат трудовите договори...

- Че ти например и правата си знаеш, и договора си си прочел... И що от туй?

Мълчи.

- ...А и не си мисли, че циганите не си знаят правата, това че, си мълчат, не значи, че не са наясно какво става - добавям.

Кима бавно и изтежко въздъхва... Ех, тоя народ от Хайтов и сериала "Капитан Петко Войвода" май друго не научи, освен да въдиша издълбоко!... 

От дума на дума разбирам и че е от кв. "Аспарухово".

- О, знам ги поповете, - вика - единият е курварин и пияница, другият е комарджия! Колко сме дарявали за тоя център, а парите ги няма!

Ново двайсе!!... В случая двайсет и едно!!... Те са трима. Хайде да броим. Така, тоя дето метачът го нарече пияница и развратник, май го знам кой е, няма как да е и комарджия със сигурност, щото първо човекът ясно го разграничи от комарджията и второ, щото съм сигурен, че мрази комара. Той загуби ли десет лева, в състояние е да се обеси. Няма начин да играе комар. Вторият в хазартен клуб или казино не би стъпил, от страх да не го набият. Него от седми клас хулиганите в училище го изтупваха като брашнян чувал, съученик ми е бил, та лично ми е ясно. В черквата се свря, за да спрат да го шамарладосват хулиганите, щото им носи кафетата на църковните такива.

Добчо, то друг не остана, комар ли играеш бе?! Затуй ли всеки път, като ти река "Дай, пет лева', кръстиш се и се кълнеш как нямаш! Тц.

* * *

Проблемът на българското богословие, катастрофата му, са богословите му. Нямат никакво присъствие ни личностно, ни като учени. Като личности са плужеци - видят ли неправда, че и престъпление, закриват си с длан очите и бягат странишком. Като "учени" са папагали, при това контузени папагали.

От там е и цялата ни църковна катастрофа или по-добре казано: катастрофа на църковността.

А помня някои от старите богослови, познавах ги и лично някои от тях, слава Богу. Пред тях поповете, че и владиците, стояха мирно или пристъпваха от крак на крак, без да смеят и вода да пият или заради безкомпромисното им пряко говорене и изобличаване, или заради ерудицията им, която респектираше сама по себе си.

Е, аз богослов не съм точно, диплома нямам цяла. Семестриално "завърших" богословие (все почти) на няколко места, като Слави Трифонов Консерваторията музика. Макар че, това с дипломите "след изпити" е въведено от Наполеон (сам без никаква диплома) - преди него, за да получиш диплома, е било достатъчно да посещаваш редовно Университета. Аз и редовно не съм посещавал обаче, следователно не ми е и виновен Наполеон. С благочестие не блестя, по-скоро тъмнея, а истински "ерудит" ставам след шише мастика. 

Обаче разкошно псувам... Но като няма риба и ракът е риба... Нали?

Фотю бояджията и Добчо Макаронджията

В момета хитрото "българче с баклавяната усмивка" Георги Христов Фотакиев заличава следите на ПЦДОН. Създава "терапевтична общност". Баш сам сигуран да jе то (извинете сръбския) по програма на НЦН с помощта и едно лайно софийско Красимирчо, дето се върти край поповете откак го зная, за филия с клисав хляб.

Г-да от МВР, НАП и Здравно Министерство, много ви се моля, ПЦДОН (и дериватите му) са една касапница, от която Фотакиев взима пари да си издържа "жените, тъщите и любовниците". Разкарайте го. Фотакиев не е мутра и никога не е бил, бояджия от един завод е (а съперникът му поп Добромир е аксаковски макоранджия) - там  ги помнят, а варненските мутри даже не знаят кои са! В БПЦ са се "скрили", щото никъде не са могли да станат "някои и нещо". Питайте ги кои и що са били, че да чуете вицове за "мутри, куршуми и юмруци".

* * *

Казах ли ви вече, че "сдружение" Отвори очи от няколко години финансов отчет не е давало никому??? 

Защо обичам жените, лудите и циганите

"Медна Пито, недей да ги слушаш, / те не знаят какво е добро!" (автоцитат из "Женски песни")

Седя си тая сутрин на масите пред "Клас Пиле" до малките шадравани и ям силно подлютена пилешка супа, преди да си внеса документите за новата работа в офиса. Тъй люта беше, че малко по-късно, като пръднах, замалко да се насера в чисто новите си гащи "втора употреба".

Ям и гледам телевизия. Първият репортаж е от София. В градинката пред храм "Свети Седмочисленици" паднала вчера брезата, дето била на 60 години и била една от емблемите на София, щото "духнал много силен вятър". Ти да видиш, аз пък мислих, че емблемата на София е недоклатена неоценима столичанка! Че даже я знам и как се казва... Както и да е. Как да е! 

Друга ни е сега приказката, тя е, че за нашата еблива журналистика, дето го "взима" от гъза в устата за половин филия хляб, новината е добра. Защото дървото никого не пречукало, макар в градинката да имало много майки с деца и защото "отговорното лайненце" от екипа на Фандъкова съобщи, че посадили на мястото й нова бреза, без да обясни защо 60 годишно дърво не е "следено". То не можело да се проследи. Те брезите тъй си падали. Да еба майка ти, да еба!

А в "Клас Пиле" работят само турци. Това го знам от един много добър и свестен човек (без никаква ирония го казвам), гагаузин. Де що турчин има във Варна, знае го "по име и ЕГН", обаче твърди, че бил... българин.... Той и поп Георги разправя, че е българин, макар да е нисък и с усмивка като баклава, но това е друга тема, да не се отклоняваме - не се сърди бе, попе, увековечавам те! Циганите ги мразят само простаците! Горда и древна е Индия, харе Кришна, рама-бама!... Та, за да сме в тон със заведението, в следващия репортаж се появява по телевизията манаф. Епископ Сионий Велички.

Сионий щял да прави красив и Бачковския манастир. Аз че се върти там знам още от пролетес, ама вие чак сега научавате, щото не ми вярвате какво пиша. Щял да го украси "в стила на Родопа Планина", според всички разбирания на нашия народ за красота. Той така украси Троянския манастир в Централния Балкан с родопски чанове, че сега очакваме насред Бачковския Родопски в най-скоро време да се затъркалят бурета с троянска сливова ракия. Разбира тоя от "красота". В Гигинския манастир беше се "зачукал" на една маса от ранния предиобед един ден. Аз се присъединих привечер и го надпих. Така хубаво го надпих, че после като се хвалих, игумено Никанор (дето, ако го познавате лично, като се притесни си, "мие ръцете без вода"), чупейки китки заекваше: "Млъкни бе! Млъкни!" Та към 2.00 сутринта Сионий се беше "маскирал" като Василиса Прекрасна. Красота и приказ направо, девойко мори, убава!

Обаче, каквото и да разправят, дядо ви Сионий е пич. Дърт педераст е той. От старата школа - ония ексцентрични ерудити, дето владееха по шест чужди езика. То и два не владее, честно да си кажем, ама пък е пич с присъствие. Нищо, че челастри млади мъже. Щом дават, да челастри. Мене що не ме изчеластри?!... Имам за него обаче новина - владико, както едно пикане е половин ебане, ама два пиканета не правят цяло, така и ти, ако ще не два, ами три ставропигиални манастира да вземеш. митрополит няма да станеш. Старите педерасти сте демоде, БПЦ-БП я владеят вече "гейчета". Аз старите педали ви уважавах, щото без да ви пука, че хвърчат лайна, се ебяхте в гъза, говорейки си на италиански. Уважавах ви за смелостта, не за друго! Ама ви мина времето. Новите само си смучат пишките. В гъза се ебат след клизма. Каза ми го един Кичката, нали го знаеш?

* * *

Обичам жените, децата, циганите, лудите и клошарите. Само те говорят истина, а аз вече остарях, та нямам вкус и време за лъжи. Обичам и арменците, много са човечни! Мъжете не ги обичам, защото са като педерастите - мъжете все за хуя си приказват, като педерастите, дето споменават задника си на всяка втора дума.

Седя си аз вчера на пейка в градинката зад Окръжния съд и пия руска бира... "Ех, конь мой вороной, всегда несеш мне из огня!" (перифраза). Задава се г-н Еньо, около 60 годишен мъж, носи в ръка шише ракия. Уж не го познавах, ама после се сетих, че го зная. 

- Наздраве! Да си разделим ли една цигара? - вади той единствената си.
- Не, - викам -- ти ще изпушиш две от моите - и вадя кутията.

Сяда и въздъхва:

- Клошар съм, брате! По пейките спя. А съм шофьор с всички категории! - показва ми книжката (картата)  за шофьор - Работих в "Градски транспорт", в "Делтакар". Уволниха ме заради голямата ми уста, та не насмогнах на вноските по кредита за апартамента. Курвенски народ! Тежи ми, ех, тежи!
- Добър ни е народа, недей така, много е добър. Затова и престъпниците му се качиха на главата... Я виж царя Калоян! - соча му оня кичозен паметник там, щото няма какво друго да му покажа.
- Добре е правил! - потичат му сълзите, гледайки вдигнатия меч.
-... Що не ми разкажеш?! Аз бях кондуктор и имам да им връщам.
- Знам че, беше, знам и как си напсувал Златев, тъй че охраната вече не те пускала в управлението, затова седнах тука... Баш шефът в сянка се казва Шакарян, държи "Транстриумф". Навремето старият шеф на "Градски транспорт" Пенчев издейства от Германия подарък за Варна чисто нови автобуси "Мерцедес", даде ги на Шакарян, а оня му даде старите си боклуци. Уж щяха да съдят Пенчев, ама не го съдиха, само го уволниха. Сегашният шеф на "Градски транспорт" е Златев, пак човек на Шакарян. Тоя мръсен арменец с варненските пари палат в Ереван си е построил.
- Недей така, може пък да е не е арменец, грузинец може да е, чеченец, осетинец, а само да се представя за арменец... Аз мръсни арменци не познавам...

* * *

Вечерта си купувам бира от "My market"-a над Общината.

- Излезе ли тъмното пиво? - питам.

Един услужлив младеж сред другите клиенти ми сочи:

- Ето, тука има "Ариана"!

На касата се заслушвам в говора му, докато плаща двулитрово "Балканско" и четири пластмасови чаши. Питам го:

- От Северозапада ли си? - докато на езика ми "виси" Враца.
- От Враца съм.

Отвън ме причаква:

- Обичаш ли Враца, врачаните, бил ли си във Враца?!
- Бил съм, - викам - преди 20 години нагости на една Ани, а ти Наташа Войкина познаваш ли?
- Не.
- Не ти и трябва...
- Дай ми, брате, два лева, моля ти се! Вчера работих, 50-60 изкарах, а тия, дето сега ме пратиха да купувам бира, ми ги изядоха и изпиха. А искам едно кенче да си купя само за себе си.... Българче съм, по пейките спя.

* * *

...Ех, Майо Манолова, ех, дърта чанто... лачена. Харесвам те, комунистке, дето "не си кандидат на БСП", ама шефът на предизборния ти щаб се казва... Никола Вапцаров и ходи с бяла риза. Гениална си! Дърева може само чехлите да ти носи! Измети го тоя банкянски Пожарникар с лисичата физиониомия, заедно с целия му престъпен сбирток. Моля те! Не ми пука за колко готин се мисли с тъпите си милиционерски смешки. Не може да се подиграва с моя Народ!

Черный ворон, я не твой! (Давай, разливай, опят посмеемся)

"Я стъпи на краката широко / да те види по-хубаво Бог, / нито адът е толкоз дълбоко, / нито дяволът толкоз висок!" (автоцитат от ТУК)

Днес бях на преглед. При психиатъра от кварталната ни поликлиника г-н. д-р Неделчев. Спокойно, никой няма да ме лекува! Аз съм на самолечение. Документ за започване на работа си "вадих". 

Докато чаках да приключи прегледа на някаква леля, седях на канапето пред тоалетната. Иде една циганка:

- Извинете, има ли някой в клозета?

- Да, мармаладеното чудовище, крие се в третата дупка, пази се!

Циганката се засмя и влезе, но иде някаква медсестра, случайно чула разговора:

- Вие кой сте?!

- Регулировчик на клозета съм - викам.

Избяга. А д-р Неделчев за две секунди открехна вратата, за да види "какво става".

Подпечата ми документа д-рът и накрая, проформа, попита:

- Има ли ли сте някакви посещения в психиатрията? Специфични проблеми?

- Не, - понижих доверително глас - но понякога чувам гласа на... Иисус. Заповядва ми като пия да мешам вино с ракия.

-  Това не е смешно1 - сопна се.

- Кое? За Иисус и ракията ли?

- Не! За гласовете!

Десет минути ми отне, за да го уверя, че се шегувам и да му измъкна нужния документ от треперещите ръце. Накрая ми го даде с уговорка:

- Не кандидатствате за въоръжена охрана нали?

- Не, кандидaтствам за ръкопашен бой...

* * *

Сетне си купих двулитрова "Загорка", изпих я в градинката край поликлиниката и тръгнах за Колхозния пазар към магазина за дрехи втора ръка, за да си купя хубав черен панталон. Понеже последният ми зелен, дето го притежавам освен анцуга си, донесен "на бегом" от манастира в Пернишко, виси по мене много особено - на "парцали". Вървях и си мислих колко съм готин. 

Вървях си тъй и вървях, и вървях... По едно време се озовах на входа на кв. "Възраждане". Върнах се обратно и си купих чудесен черен панталон за 2.10 лв. Стои ми разкошно. Толкова чудесно ми стои, че Соня от фотото в централния подлез два пъти ме снима - веднъж в профил и веднъж в анфас, освен снимките за работни документи. В профил я помолих да ме снима с руска бира в ръка, за да ми се очертае хубавото дърто дупе. Не си харесах снимката. Докато ги прави, излязох да пуша цигари. Оказа се, че и тя не ги е харесала, затова ме засне втори път. Широк разкрач, изправен гръб, както най-обичам: "Черный ворон я не твой!".

* * *

Седим си ние на пейките пред летище Домодедово в Москва, а поп Георги изхарчил парите от рускинята на кръстовището, за която ви разказах предния път. Хем ги прахосал, хем не може да си обясни какво толкова е купил. И понеже неговият метод на "обгрижване" винаги е бил да прехвърля проблема "от болната глава на здравата" (сиреч от неговата на нашата), само чака повод, за да произнесе реч.

В тоя миг Бисер Божков решава да ме почерпи от машината с кафе. Носи ми Бисер кафенце, а аз се обръщам към попа назидателно:

- Виждаш ли, ти като обиждаш Бисер и после му се извиняваш, нищо не ти купува, а аз като го наругая хубаво, без да ми пука как се чувства, получавам кафе?

Чудесен повод! Избухна:

- Само харчиш пари! Ще се погрижа повече нищо от ПЦДОН да не получиш!!!

"Абе аз толкова "получих" през годините, че повече щях да прокопсам, ако бях станал проститутка" мисля си, ама наглас казвам друго:

- Сега предлагам да сменим в рубли всички долари и евра, които имаме и да се качим на втория етаж на летището, за да ги профукаме в ресторанта!

Нашият се плесна по челото, стана демонстративно и хукна на нанякъде... Впоследствие се оказа, че на пейката си е забравил "хюмнетката с технологиите" - чантичката с таблет, мобилен телефон и прочие... Сетне ги намерихме, тъй че, ако е излъгал жена си нещо друго, нека тя знае, че не е вярно!... Вече сме в самото летище в чакалнята, "чекираме се". А оня се сеща:

- Къде ми е хюмнетката?!

И понеже го зная не от една, не от две, ами от дванадесет години и ми е ясно какво ще се случи, решавам да накисна Бисер Божков. Обръщам се и с равен, прокобен глас питам пред всички Биската:

- Бисере, къде е на отеца чантичката?!

Бисер се вцепени, не очакваше. Защото, трябва да ви е ясно, че Бисер нямаше нищо общо с на попа чантата, както и всеки един от нас. А попът закрещя по Бисер:

- Ще те убия!! Ще те унищожа!!

Баба Тамара, украинката баба на Павло, слуша, слуша, па реши да ме подпита:

- Ако му подаря сто евро, за да си купи нови, дали ще спре да се ядосва?1

"А ако му подариш 200, - помислих си - ще си купи и още пет коли, същите като вече притежаваните, за да си направи колекция",  ама не й го казах, следователно дължа на попа 200 евро.

* * *

К'во стана бе пич?! Нали ме прокле с причастието, както и пред Варненска прокуратура документално се "похвали"?!? Умрях ли?!... Аз "ангели да ми пърхат край главата" не съм чувал, като тебе, но съм чел Карл Густав Юнг, дето даже не го знаеш кой е. Той казва, че представата, придобита в детството от общуването с бащата, формира и определя по-нататъшната представа за Бога. А тате беше докрай "Chère liberté", тъй че, абсурд е да ме убедиш, че Бог не е Благ и Добър. Пробвай другаде.

Властите на проверка в нарко-центъра

посвещавам на покойния си приятел Ст.

Митрополит Йоан (и поп Добромир) са напуснали нарко-центъра и управляващото го сдружение "Отвори очи", съобщи тая сутрин специално за вас, драги читатели, радио "Велико". Преди Велико да успее да измисли някоя от любимите си свръхконспиративни теории и да зацапа по своя симпатично неповторим начин "информационната среда", аз ще побързам да ви кажа защо според мене най-накрая това е станало. А това трябваше да стане, защото тая комуна от отворен тип отдавна само носи име и марка на "църковност", ами е семейната фирма на един предприемчив поп, който "лекува" против всички правила и изисквания за лицензирано заведение (какъвто лиценз преди няколко години получи), без никакъв истински контрол и от църковна власт, и от професионалисти, срещу солидна месечна такса едни хора, които, за да заобиколи закона, нарича "студенти". Без да разсъждавам за мотивите на митрополита, за които дълбоко се съмнявам, че са почтенни, искрено ме радва фактът като факт.

Познаваме митрополит Йоан като "алчен и барлив човек". Не сме светили, информацията ни е от радио "Една жена каза", обаче нямаме никаква причина се съмняваме в думите на точно тая жена. Дълго време Йоан беше част само от контролния съвет, оттеглил се самоволно от поста председател на сдружението. Сега вече, казват ми, въобще не е част от това сдружение, което се управляваше в историята си от друг, различен от поп Георги, само по времето на светителстването на дядо Кирил, който знаеше как "да върже поп, за да мирне село", та почти не се чуваше на попа ни гайдата. Йоан е напуснал сдружението и центъра, според мене, защото не получава достатъчно пари, а поп Георги ние го познаваме като човек, който мрази да плаща повече от 18. 56 лв. Поискаш ли му 18. 57, все едно се каниш да му извадиш бъбрек, така нещастно гледа. В сравнение с него Чичо Скрудж от "Уолт Дисни" е ебаси щедрото джудже и най-безотговорният прахосник.

* * *

Вървим из Москва през 2016-та година, на едно кръстовище се запознавам с някаква руска кака. Почваме да се шегуваме, да се смеем.

- Говориш руски като пиян грузинец - вика ми.

А аз:

- А ти приличаш на Шехерезада...

Нашият сумти и ме пощипва съскайки:

- Млъкни бе, спри се, излагаш ни!

Рускинята пък:

- Тоя батюшка що е тъй сърдит?!

И му даде десетина долара. Оня млъкна. Цял час мълча от изненада.

* * *

Седнали сме в едно заведение в Москва, а той тъкмо ми дал 20 евро, задето и речта му написах, и цялото представяне на семинара в Белгород подготвих. А аз съм се свързал с една Лариса, дето се знаем от 2006-та година още. Седим, пием бира, аз я гледам, тя кудкудяка. По едно време смених 20-те евра с рубли и отскочих до будката отсреща и й купих букет от три червени рози.

Нашият позеленя. Ту си гледа в портфейла, ту гледа розите в скута й. Гледа някак си обидено и преглъща насухо.

* * *

Та, какво очакваше, владико бе?! Ти костенурка бръснал ли си?!

* * *

"Във въздуха витае мълва за проверка от министър в нарко-центъра, говорят, че на митрополита са се обадили държавници... Строил е поповете да служат литургия всеки ден, изтегли се от нарко-центъра..." продължава радио "Велико". Аферим бе, Високо ти преосвещенство! Сети се и ти, че си мъж и владика! Тестостерон ли пак ти биха?! А вие не подценявайте това мургаво и обло радио. Така абсурдно му звучаха нещата, дето ми е разказвал през годините, че не бяха за вярване. Накрая всичко излезе вярно до последната думичка.

Естествено, че ще има проверка. Аз митрополията и две министерства подлудих по въпроса - и данъчните, и МВР, на път бях и министерството на здравеопазването да занимая. Обиколих всички варненски РПУ-та, даже на последното място като бях, питах ги, след като така и така с всички тях съм се запознал, защо не ме вземат на работа направо. А ако ги бях слушал поп Добромир и авва Велико какво да правя и досега щяхме тримата дебелаци да дремем в двора на храма и да мърморим, обсъждайки "Съдебен спор" ли да викаме или "Господари на ефира". Велико даже беше съчинил работно заглавие на предаването: "Поп ме бара по гъза".

* * *

Победих, приятелю Ст., победих, слънце златно... Слава Богу за всичко. Засмеей се сега, както се смееше, като че плиска водопад. Сега ще си платят за всяка сълза, дето я проливаше преди години, идвайки при мен у Великови, огорчен и възмутен от тях, а сетне и на живота си посегна от отчаяние. Бог да успокои душата ти и нека Пресвета Майчица Богородица бди над нея, където и да е тя.

Защото аз, мили момчета, дето тъй ви "излекувахме", че вече не сте сред живите някои от вас, нито в манастир отидох, за да ме учат шмекери "в сюртуци, в реси" как се краде (аз знам да крада, но за разлика от тях знам и да не крада), нито в ПЦДОН съм работил за кървав хляб... Велик е Бог, чудни делата Му и неизследим добрият Му промисъл. Може всякакъв и всичко да съм, но вярвам в Иисус Христос.

Христос царува!

Аз, поп Гошо и Винету

Поп Георги Фотакиев, разправят ми разни хора, разпространявал наляво и надясно, че боледувам от шизофрения. А според мене боледувам от нещо, дето все още не е описано в медицината, пък от шизофрения боледува той. По-точно не боледува, защото в думата "боледува" намираме корена бол-ка, а него въобще не го боли, на него това състояние си му харесва, до такъв извод стигнах след 12-годишно лично и пряко наблюдение върху неговата странна личност.

Ако имах пари за цигари, сега щях да се срамувам от съседите да ида до кварталния магазин, защото прозореца на стаята ми, който гледа към улицата, не го затварям никога... Слава Богу, че нямам. Снощи преди да заспя, както твърди майка ми, половин час съм вил като вълк, а след това още половин час съм кукуригал като петел. Според нея това се дължало на изпит в "промишлени количества алкохол". Според мене обаче, алкохолът не е виновен, ами аз чисто и просто съм си такъв "от само себе си". Още повече, че не бях и кой знае колко пил, тъй като в момента нямам пари. И слава Богу!... Така например миналата седмица "от само себе си" уплаших един ухажор на сестрите ми, който сглупи да ги изпраща до входната врата на двора ни. Като ги чух, че се изпращат, започнах да кудкудякам и /.../ (тъй се казва тоя мил младеж) хукна да бяга уплашен назад по улицата ни. По-точно всичко се случи така:

- Вашата къща има ли втори етаж? - чух го да пита.

И преди да му отговорят сестрите ми, аз се провикнах през незатварящия се прозорец:

- Не, но има кокошкарник!!

Сетне почнах да кудкудякам. А според сестрите ми не съм кудкудякал, ами съм издавал звук среден между бик и шимпанзе. Било нещо нечувано.

А тая сутрин сестрите ми влизат в стаята ми и ме питат:

- Бате, къде е ножът?!

- От къде да знам, по дяволите, изчезвайте оттука, че ме боли глава!

Татко, който днес би имал рожден ден, ако бе жив, когато му казвах, че ме боли глава, отказваше да повярва, защото според него "празна глава не може да боли". Според мене обаче главата ми не е празна, просто съдържанието й е малко втасало, а тате ме е лъгал, че е празна, за да не ме депресира с ужасната истина. Щото е по-добре да си тъп (тъпи са всеки девет от десет души, без това да им пречи в живота - ето ви например поп Георги - тъп е, ама просперира), отколкото да си луд. А аз не съм тъп, аз само съм луд. А попът е и тъп, и луд...

* * *

Няколко часа по-късно, научавайки какво разправя поп Гошо за мене, се замислих дали не е прав, защото човекът, ако не знаете, е лицензиран лечител с ноу-хау. Подпрях с показалец бузата си в стил "Мислителя" на Роден и се загледах в гардероба в стаята си. И видях забит в едната му врата въпросния нож. Ако щете вярвайте, нямам представа как и кога е станало, както и защо изобщо ми е трябвал снощи нож, да се еба във Винетуто, да се еба!! 

* * *

Преди няколко дни бях на среща-разговор с ПИ Й. Йонков в сградата на ОДМВР - Варна на ул. "Цар Калоян" 2 Там разказах подробно всичко, което ми дава основание да се тревожа, че служителите на IV-то РПУ в р-н "Аспарухово" във Варна са попаднали в лапите на една прицърковна група, събираща се в енорийския храм около православния свещеник и понастоящем се намират в сектантска зависимост пряко или косвено (пряко шефът на въпросното РПУ, а косвено всички останали) от волята и нуждите на свещеника, държащ се и изживяващ се като гуру. Щото попът може да е тъп, ама е хитър, по-точно казано "хитростта е негов ум"... 

Споменах ли и че е луд?! А че има мотоциклет?!

- Видели са го да кара мотора си като луд, - казва по въпроса авва Велико Тодоров Димитров и секунда по-късно се коригира - не, в неговия случай по-точно луд кара мотор!

* * *

Оня ден получих по телефона покана от една мила дама, инспектор в Пътна Полиция Варна, да ида да разкажа това, което съм описвал в блога си и за което съм писал до Столичен Инспекторат на МВР - че попът, за който се разбрахме окончателно, че е тъп и луд, редовно шофира пил или направо пиян. Не отидох по ред причини, една от които беше, че се колебаех дали да "стигна докрай". Защото попът може да е тъп, луд и пиян, ама е поп, а аз съм православен християнин все-таки, щото съм... луд, а за да съм в унисон  с "братята и отците си по вяра", старая се и да не изтрезнявам. Само тъп не можах да стана, макар че, тате, Бог да го прости, беше на друго мнение.

След като разбрах обаче какво попът разправя за мене, реших още идния понеделник да ида да му "туря шапката" в "Пътна Полиция". Защото всеки уважаващ себе си луд глупак трябва да има тарикатска шапка! Аз например имам цели две.