Сила думки

 

автор: Диана от Луцк

Насправді сила думки має велику силу, завдяки їй можна керувати всім, треба тільки цього захотіти. Сила думки-це і є воля, воля яку ми проявляємо коли чогось хочемо. І лиш вибір керує нашою волею, яка приводить до змін в житті:хороших чи поганих згідно обраного шляху.

Духовні проблеми

Духовні проблеми і хвороби неможливо вилікувати матеріальними людськими ліками. Да, симптоми зняти може, але проблема від того не зникне: тому вона зьявлятиметься періодично знов і знов доки непочнеш лікувати корінь проблеми(тобто знайти причину виникнення хвороби/проблеми і тоді усунеш наслідки)

Егоїзм

Егоїзм-це, коли турбота про себе починає шкодити іншим. Наприклад, вибір людини мовчати про корупцію щоб продовжувати дальше заробляти на життя впливає не лише на неї, а й на цілу націю, адже саме через таких людей занепадає економіка.

Недарма кажуть, що байдужість-найгірше зло в світі. Є притча, якраз про таких людей: «Якщо вас щось не стосується напряму, не думайте, що це щоь не вдарить вас по голові». Якщо тобі цікаво, притча називається «Мишоловка».

Ось її виклад: Одного разу миша помітила, що господар ферми поставив мишоловку. Вона розповіла про це курці, вівці і корові. Але вони повторювали їй лише одне: “Мишоловка – це твої проблеми, до нас вона ніякого відношення не має!”

Трохи пізніше в мишоловку попалася змія – і вкусила дружину фермера. Намагаючись її вилікувати, дружині приготували суп з курки. Потім зарізали вівцю, щоб нагодувати всіх, хто приїхав відвідати хвору. І, нарешті, зарізали корову, щоб гідно нагодувати гостей на похоронах.

І весь цей час, миша спостерігала за тим, що відбувається, через дірочку в стіні і думала про речі, які ні до кого ніякого відношення не мають!

Байдужій людині «нечисті» гроші не принесуть користі а навпаки можуть згодом нашкодити, якщо не цій людині то згодом її нащадкам.

Мова Божа від діда Івана (Вступ від Івана 1:1,2)

"В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото" (Йоан 1:1)

Това Слово, което самото то по себе си е Бог, за което говори тук Евангелистът, разбира се, че не отговаря на въпроса какво представлява с питането "какво" или "кое", ами на питането "Кой?" или "Кой е Той? Кой е Словото?" - и това е Той - Богът Слово, Богът Логос - и като Предвечен Бог е Личност, личност е и като Човек, явил се, родил се, вчоловечил се в личността на Богочовека Господ Иисус Христос.

Но това Слово, което се разкрива в историята от тоя миг нататъка "сега, винаги и вовек и веков" като нравствена, религиозна и познавателна норма на живот и осмиляне на реалността, не е словото (думите и идеологията) на институционализираната и институционализираща черква с превратно претълкуваните й постулати, като "Бой се от Бога, почитай царя" (по цар Соломон) или "покорявай се на всякакви власти, защото всяка власт е от Бога" (на св. Павел) Защото тези думи на Павел (или на Соломон) са извадени от контекста не просто на текста, а от връзката им с метатекста на самия живот и начин на отношение на библейските (и старозаветни, и новозаветни) праведници. 

Та нима целият Стар Завет не е пълен с разкази за праведници и за пророци, които спорят и опонират Богу, като за Йов или за Йона? Като за Яков-Израил Богоборещият? А нима не повежда същинска партизанска война с отрядите си от "яхвити" срещу нечестивия еврейски цар обичаният от вярващите през всички векове Пророк Илия (един от малкото, за да не речем едничкият) старозаветни герои, на които Църквата именува и посвещава храмове, освен на Архангелските чинове? 

На Илия Сам Христос съзнателно ще уподоби братовчеда си и Свой Предтеча Йоан Кръстителя (Матей 11:13, 14), макар сам Кръстителят това да отрича  (Йоан 1:21)

А нима цялото житие и история на св. Павел, както ни се разказва от Лука в Новия Завет, а и от сам него в собствените му Послания, не е разказ на конфликта му ту с религиозните власти и структури (и юдейски, и езически), ту със светските власти (ту еврейски, ту римски), ту с религиозните и философски мислители (и елински, и такива изсред ертиците в самата Църква)? Същият ли е Павел, когато съветва да се покоряваме на всякакви видове власти, защото "всяка власт е от Бога" и когато избухва срещу заповядалия да му зашлевят шамар юдейски Първосвещеник пред синедриона, наричайки го "варосана стена на гробница" (Деяния Апостолски 23:1-3)?

Но да се върнем в нашия текст, в Пролога на Евангелието от Йоан... Защо Евангелията на Матей, на Лука и на Марко са разкази на утвърждението ли (било на църковната йерархия, било на йерархични и канонични механизми, било на историчеки събития), а Йоановото на отрицанието, не знам. Знам само, че точно заради това избрах да коментирам това на Йоан (съвместно със Съборните му Послания и Апокалипсиса) 

Та Словото (и то Сам Бог-Слово) ще нарече лично Йоан Кръстителя Нов Илия, а Йоан пак лично ще отрече, че има общо въобще с Илия. 

И защо се занимаваме толкоз с Йоан Предтечата и Крътител ли, докато коментираме Пролога в Евангелието на Йоан (брат на Яков и син Заведеев)? Защото освен в Пролога, в който сякаш "ни в клин, ни в ръкав" Кръстителят се явява, той е (между цялото това "високо богословие" на Евангелиста, загатнато или прошушнато с по две-три думи) ярко и ясно присъстващ и в самия Пролог, и в първите няколко глави на самото Евангелие. Защо? Не знам защо. 

Само се досещам.

* * *

Словото на Църквата заповядва, изисква, настоява, при нужда даже заклина и проклина. Но нищо не "твори", нищо не създава, освен едни скрити зад претенциите си за "полза роду" и "слава Богу" нищи и безполезни, овластили своята земна власт "в Христово Име" сатрапи, но явни всъщност с греховете и безсрамието си бесове "в сютруци, в реси" (както е по Ботев), които заради своето си благополучие и кореми са готови не само себе си да продадат на мамона, комуто се покланят, докато привидно служат Богу, но при нужда и Самия Бог да предадат на сатаната, както ще ги видим по-късно в Евангелието и действително да правят. 

Словото на Исус (сам Той Слово Божие) обаче твори и животвори:

"То беше в начало у Бога. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало" (Йоан 1:2)

- Той ли е Илия!? - питат юдеите (Йоан 1:21)

- Да, той е Илия - потвърждава Христос.

- Не, аз нямам нищо общо с Илия! - отрича Кръстителят (Матей 11:13, 14)

- Кой си ти тогава?! Христос ли си? - питат юдеите.

- Не съм аз Христос - отвръща Йоан, но не отричайки, ами изповядвайки (Йоан 1:20)

Защото в отрицанието има отхвърляне, конфликт вътрешен. Аз не зная изкушавал ли се е Йоан Кръстителят да се уподоби на Илия, задето както Илия е имал "вземане-даване" със земния цар Ахав и конкубината му Йезавеел, тъй и той с Ирод Антипа и Иродиада (Филиповата жена) - ту бил техен наставник духовен в "религиозните им щения", ту враг на похотта им. Но като се озовал в тая роля, явно изкушението престанало, пресякла го погнусата от видяното.

Кръстителят Йоан това отрекъл, ако и в тая роля да се озовал, но това "да играе" Христос "изповядал", че не умее, нито иска. Щото какво ще рече "изповядах, че не съм"? Според мене значи: "'Изкуших се, но не можах".

Защо Кръстителят не рачил да бъде Илия? Защото на Кармил-Планина Илия накървавил себе си, избивайки "пророците" на Ваал, според Стария Завет (III-та Царства 18 гл.)

А защо се страхувал да бъде като Христос? Защото на Хълма Гогота Христос разкъравил Себе Си. 

Тъй свършил "спорът на Илия с Бога" за това кое е праведно и кое не - царицата Йезавел го подгонила, подир "геройството" на Кармил, обаче Илия "победил", щото имало 7 000 души, които не щяли да се поклонят пред "вносния бог" на царица Йезавеел (III-та Царства 19:18). 

Но подвигът на Кръстителя другояче свършил. Обезглавили го. Тъй той отрекъл да бъде "като Илия" и се уподобил на Брадовчеда си.

И останала Инстицуционалната "църква", която побобно Йезавеел казвала:

"Седя като царица, не съм вдовица, и печал никак няма да видя." (Апокалипсис 18:7)

Айде, ма?! Я дочети 8-ми стих!

"Затова в един ден ще дойдат язвите й, мор, печал и глад, и тя ще изгори на огън; защото могъществен е Господ Бог, който я съди"

Що попът е с прическа ала "Гаргамел"?

 

"Суета на суетите, всичко е суета, казваше Проповедникът и колкото повече го повтаряше, толкоз по-суетен сам той ставаше!" (моя периfраза по Еклесиаста)

Поп Георги Фотакиев е малко като... Слави Трифонов. Осведомява мненията си при специалисти. Разликата обаче е малка, но съществена. Върху много сериозна култура, възпитание и образование, които Слави има, а явно се вижда, че ги има, защото само един изключително културен мъж може да бъде забавен, когато се държи просташки, докато наш Гошо не може - той и когато се шегува пикантно, и когато се мъчи да се държи "на ниво", все си е простак. По-точно в първия случай Гошо е простак, а във втория обикновен глупак. Та върху собствената си способност да разсъждава. Слави добавя съвети от своите сценаристи и приятели към кой специалист за какво да се обърне. А нашият си ги избира, според както му се струва или както е сънувал и даже тогава, ако не им харесва мненията, ги пренебрегва и принизява. 

Така навремето, когато Пламен Сивов публикуваше в портала си мои статии по два пъти седмично и ги заплащаше (през около 2007-ма година) по 30 лева едната, върху които отец Василий Шаган добавяше по 50, докато получавах престижни награди и номинации от разни журита, поп Гошо се "консултирал" с една своя приятелка, отцепила се от Сивов - Ева Стефанова, питал я мога ли да... пиша. Рекла му, че съм повърхностен. Предаде ми го с видимо престорена загриженост, ужким сам да не остана неосведомен, гаче ми е пукало по въпроса за мнението неговото и на неговите приятели. Гаче може да ме фрустрира мнението на един махлески протак и кокошките му, както него най-редовно го кастрират жените му с премерени и ритмични шутове в ташаците... По същия начин впрочем доста по-късно, благодарение това, че се запозна с тъща си, научих и че съм графоман. Да подчертаем - дълбоко подозирам, че нито Ева, нито тъща му са искали и са очаквали да ми го сподели, даже да ги цитира поименно. 

Но сега не е темата за мене, а за него. Исках да ви разкажа защо днес му е такава прическата. Тип "Гаргамел" - дълга и буйна коса встрани и зад тила, а по темето плешив.

Щото е суетен. 

По-точно е колебаещо се суетен... Слушам го веднъж как разправя на наркоманите в една от "духовните" си беседи с тях.

- Ох, като млад свещеник как се тревожех защо тъй се получава! Жените, дето ги изповядвах, от 20 до 60 годишна възраст, в един момент до една започваха да ми се предлагат сексуално, разправяйки, че са влюбени в мене. Попитах един възрастен сещеник, понеже аз изобщо не се смятам за хубав, защо става така, а той ми отговори, че понеже били големи грешници, обърквали струящата от мене Божия благодат с феромони... 

"Абе, - викнах си аз тихичко на акъла - то всеки твой жест, мимика и усмивка излъчва посланието "Щъ лижа!", гушкаш ги, милваш и даже слагаш ръка на коленете им, както ми е споделяла смутена една от моите красавици, дето сгреших да доведа за изповед при тебе, влизаш в най-съкровените им мисли и проблеми, че то е от ясно по-ясно собственото ти послание към тях какво искаш сам". 

И докато публично твърдеше, че не се мисли за хубавец, в лични разговори с мене на по чашка, споделяше: 

- Ех и сега съм хубав, ама ако знаеш преди години какво беше! Направо Аполон и в лице, и в тяло! 

Ще ви припомним, че нашият квартален варненски Аполон е "кинта и двайсе", стъпил върху тухла "четворка" и с вдигнати ръце. Крака къси, шкембе виснало доземи и възчерен. В това отношение е едно към едно с един свой енориаш с къша под храма в Аспарухово, който също впрочем се мисли за Аполон... 

А Д. разказваше: 

- Един следобед, докато живеех у тях, стана възрошав от следобеден сън и го снимах. Забавна снимка се получи и я качих във Фейсбук. Като я видя, вдигна ми луд скандал да я махна. 

По въпроса пък с външната си хубавина беше се консултирал с тъща си Валя, макар индиректно - не за себе си, а за някой друг. Пак в разговор на по чашка бях вметнал мимоходом, че поп Михаил (Милен Манев) е наистина и обективно хубав мъж. Замълча си. При следващата запивка ни в клин, ни в ръкав научавам: 

- Михаил не е хубав! Консултирах се с разбираща от това жена 

Разбиращата жена естествено беше тъща му Валя. Досмеша ме сериозно. Без да ще, я наричаше "лека жена". Защо ли? Ами тя не е нито художник или фотограф, тя не е и моден дизайнер. Следователно като какъв "специалист", според вас, излиза, че е в качеството си на "оценител"? Като "специалистка" по мъже, не се сърдете - подчертавам: според него тъй излиза. 

Но за прическата му! 

Около 2008-ма започна прогресивно да оплешивява. И тогава не знам какъв "специалист", вероятно зоолог със специализация по южноамериканските маймуни, му препоръча и достави някакво мазило върху основа растения от бразилските джунгли. Намаза си тиквата нашият и косата му започна да расте отново. Първо се възрадва и разгордя, а сетне ме съжали, гледайки голата ми глава, която от 21-годишен си свети гола, от времето на първото й обръсване и после шапката в V-ти Пехотен Шуменски Полк, без да й пука кой какво си мисли за блясъка й. Предложи ми от мазилото. категорично отказах...

И косата му продължи да расте. Но само назад и настрани. Темето му си остана голо, но вместо да замята порастналото отстрани върху него в стил "Михаил Горбачов", той върза израстналото зад врата си на опашка и се качи върху мотор... И сега, видя ли го, чудя се - стария рокер ли е той или е новият Гаргамел?

Разговор по Библята на украински (Кулата - Башня)

Според Библията (след Потопа) хората се събрали (в страната Сенаар), за да съградят кула (Вавилонската Кула), която преднарекли Бабилу (Вавилон - Врата към Божието), а като стигнали донейде в градежа, Бог размесил езиците им (измислил си сиреч свои "езици") и им го вменил, накарал ги тоест да говорят всеки различен език (а преди това имали общ), така че да не се разбират и осуетил градежа на Кулата....

Казва сетне библейският автор (тълкувател), че Бог се бил уплашил, затова го сторил, че си Бил помислил "Ако им го позволя да го свършат докрай това, което са намислили, те ще Ме победят и после в нищо не ще мога да ги възпра, затова дай да им размеся езиците, та да не се разбират помежду си и така да не завършат Градежа!".

Нищо подобно! Първом Бог няма как да се уплащи от никого и от нищо и после - Бог не ще усуети нищо добро, което е сътворил човекът. Защото човешката заедност цели и се стреми да осъщетсви и изобрази в Неговата (в Троица). 

Просто Бог видял, че това, което е решил Човекът, е твърде хубаво, за да стане по "лесния начин" - чрез носене и подмазване на "кирпичи" и затова Го направил "трудно" (по-хубаво и наистина благословено)  - размесил езиците хорски, та за да успеят в това, да им трябва повече от усилие, да им трябва не просто сила, подвиг, та да се разберат един другиго. Като видял. че дара Му - езика, се употребява повърхностно (за здания от тухли и кирпичи), решил да го направи не подарен, а чрез подвиг достижим.

Точно така Христос в спор със Свети Петър, който Му "забранявал" да го прави, се възкачил и останал на Кръста "до смърт", дордето Сам спорил с Отца, настоявайки че не иска да го прави .. Така и дойде  Спасението - възсединяването на людете момежду им:  В спора на Христис с човека и спора на Христос с Бога, та да бъде помежду им Той херменевт и посредник, за да съградят те заедно не Кула, ами Църква, разбирайки се помежду си чрез Светия Дух в Името на Христос...

* * *

Люблю твоя Мова! Спрошивай  еще!

Дет' да ида, все мен бият!

Събудих се вчера-сутрин навръх Никулден почти трезвен и реших да се донапия. Облякох се, обух се и тръгнах към магазина за любимата ми литрова разфасовка от любимата ми "Житня" водка, тананикайки си полската песен "Хей соколи" в украинската й версия, като на думите за зелената Украйна тихичко подвиквах, плясках с ръце у подскачах на един крак, смеейки се пак тихичко на глас от радост. И...  Сетих се за Свети Никола!

Да бъде Бог към мене милостив за моя скептицизъм, но аз жития почти не съм чел, щото са ми малко в повече удивителните неща вътре - отрязали му главата, тя паднала на земята, от където продължила да им проповядва, тялото останало право и с една ръка ги благославяло постоянно. Сто меча се строшили в тая ръка, но не успели да я отсекат, а светеца тъй стоял, благославяйки и главата му проповядвала в продължение на седем години.... Обичам да осведомявам вярата си от Библията и от нея да черпя религиозно вдъхновение. Харесвам и разказите за догматичните войни по свещените събори -  дръзновението на Преподобни Максим Изповедник, на свети папа Мартин Римски, Св. Атанасий против "целия свят"...

Но две от делата на свети Никола много харесвам, описано едно в житието, а друго останало в народната памет като предание. Може би, защото в тях няма нищо свръхестествено.

Богат човек бил Ниаколаос епископът на град Мир в област Ликия. А знаел в града две сестри и девойки с извънредно бедни родители, които не можели да им осигурят зестра, а по онова време без зестра било почти невъзможно да се омъжиш. Тайно светият владика се примъкнал нощя под отворения им прозорец и им подхвърлил две кесии с жълтици ужким е чудо. Добрият владика първом искал да благодарят Богу, а не нему и второ не искал да ги унижава. А в народната памет има и друго предание - че изпращал цели кораби с портокали в подарък за северните народи, за да се засладят.

Сетих се затова още с първата стабилна глътка право от шишето още в магазина и ми стана едно умилно, чак се насълзих от светла жалостивост.  "Що не се грабнеш, - рекох си на лапсващия акъл - драги мой Светославчо, па не идеш на света литургия в храма на Добрия Владика дето е посветен, па да му се поклониш в Име Христово?!"

Речено-сторено, обаче реших да се правя на пестелив и отидох с автобуса, вместо с такси, както обикновено и успях пътьом да се натряскам като индиански вожд на рождения ден на любимия си кон. При все това успях да запазя умилителното си религиозно чувство и настроение. Имах намерение да оставя водката настрани и тя я изпия сетне в морската градина след литургията... Но друго било писано!

Още като влязох и кипнах. А имах прекрасни намерения, даже свещички си купих да запаля. Още от входа мернах отец Алексей как помазва прав зад отрупан с банкноти дискос. Не приличаше на свещеник, а на цигански барон, организирал наддаване за щерка си. Впечатлението се засилваше от възмургавия му вид, понеже е наполовина кубинец. 

Как не се срамуват тия, си рекох?! Събират пари от бедните хора на купчини в името на добрия владика, който цял живот е подарявал. Той подарявал тайно, а тия ги прибират публично и с това даже се хвалят. И реших вместо литургия, да им организирам една лична и антропична теоцентрична теургия.

Оставих бутилката насред храма като аналой и преди каквото и да е, пристъпих да почета Божията Майка Няма как Пресветата ни Владичица да в виновна, задето свещеници пак водят Сина й през площада, за да Го разпънат тоя път не чрез ръцете на римляни, а със собствените си, не давайки на предател сребърници, а сами взимайки пари. Сетне стана, каквото имаше да става. Викнах да прекратят цирка, попитах отец Алексей що не си наниже парите около врата на гердан, като на селска сватба. Пресрещнах служещия поп Михаил на Малкия Вход с Евангелието и му казах, че е артист и комик, като го прекръстих с шишето водка в ръка, което взех след поклона пред Девата ни Всечиста и засмуках яко....

Прости ми, Всецарице, задето буйствах пред иконата ти! Но знаеш каква ярост ме изпълни как гледам и с нищо не мога да спра новото поругаване над Сина ти, докато в квартала зад моста се гаврят пък с болните Малки Христови братя!

Ето ви пък впрочем как изглежда новата кола на попадията Наталия Фотакиева и управителка на наркоцентъра - около 18 бона, но модел от 2016-та за разлика от тази:

Прибрах се и цели сцени ми се губят. Майка ми твърди, че като съм слязал от таксито, съм пропаднал пред дворната врата, та ме внасяли на ръце, обаче тя е склонна да преувеличава, че и направо да си измисля с възпитателнс цел... А най-лошото беше, че по пътя съм изгубил, оказва се, почти третина литър шише с водка!

Събудих се привечер в кревата си с насинено и започнало да се подува око, болеше ме левият юмрук, дясната плешка, подмишниците. Отворих обаче месинджъра на Фейсбук и буквално полудях от радост.

- Какво става, мили мой? - питаше ме тя от Зелената Украйна - Какъв скандал е станал? Лошо ли те биха?!

Втрещиха се от очудване:

- Но как знаеш ти?! Как го разбра, мой Ангел?!

- Аз зная всичко за тебе! Снощи това сънувах! Но защо се биеш, когато ме няма да те пазя!?

Това се нарича екстазиране в състояние на силна влюбеност. Като че, излизаш от себе си и въпреки разстоянията, сякаш кръжиш край обекта на чувствата си. Знаеш какво мисли, чувства, тъжен ли е или весел, щастлив ли е или не е... Не съм го споделял досега, защото сериозно се тревожех да не е обикновена лудост и игра на болен мозък, докато не видях същото у нея!

Ай, Богородице, неопияняваща чаша, духовната ни жажда утоляваща! Нищо не е по-хубаво от това да си обичан, както знаеш да обичаш сам! Блазня се да си въобразявам, прости ми, че е твоят подарък, задето обезумях по Сина ти!

* * *

Не помня боя кога и как стана... Помня само, че ме изнесоха, прихванат под мишниците трима яки мъже от маскираната като православна енория тамошна секта на гурувците Василий и Михаил. Тоя възглед, че така изглежда една енория, на отец Василий му е привнесени от преподавателите във Велико Търново с тяхната либералстваща неоцърковност, а поп Михаил е роден просто за гуру, то си му е в червата.

Отвън чакаше полиция. Като им описах какво и как е станало, прихнаха да се смеят момчетата от патрула.

- Не влизай повече вътре, моля те! - рече ми мило единия, след проверка на личната карта.

- Ще си правя, каквото си ща!

- Ама аз ще се върна! - стана по-твърд, ама се виждаше, че го напушва пак смях - Що пиеш? Не пий!

- Що пък да не пия?

- Ще пие човекът бе, като му е сладко! - намеси се другия през нов смях.

А аз днеска, с полузатворено око разбрах защо добрият Бог е направил китайците теснооки - за да им изглеждат по-големи през цепките иначе малките пишки и да не се комплексират!

Мій життєвий шлях

автор: моя Диана из Луцк

Перш за все скажу, шо бути в людини може багато захоплень але призвання завжди одне. Вибрати чим ти займатимешся все життя дуже важливо, адже це діло треба любити, мати до нього хист і сили відстояти свої ідеї попри тиск оточення. Захоплення(хобі) відрізняються від призначення тим, що вони швидкоплинні, тобто сьогодні тобі подобається одне а завтра буде подобатися зовсім інше. 

Кожна людина народилася у цей світ не просто так, Бог дав життя людині з певною метою-у Нього є прекрасний план для щасливого життя для кожного Свого творіння. Шукаючи сенс життя, загляньте всередину себе і згадайте що вам було таким дорогим колись-в дитинстві коли самий благоприятний час для розвитку особистості( бо тоді багато часу, нема особливих обов’язків і можна вільно вивчати себе і світ). В дитинстві, коли мені виповнилося 6років, я обрала справу якою хочу займатися-бути мушкетером, тобто бути воїном що несе добро, справедливість і мир. На це мене вдохновили троє друзів з якими я нерозлучна в пригодах та у житті. Якщо подумати не лише батьки можуть вплинути на те, ким ти станеш коли виростеш, але й друзі або навіть чужі люди(якщо вони для тебе особливі і ти їх взяв за приклад). Впливають на таке рішення ті, з ким ти проводиш найбільше часу. Ще подія може вплинути на рішення. Але саме в дитинстві це можливо зрозуміти «хто ти» і для «чого живеш», бо в молодих роках людина сама чутлива до всього що з нею відбувається. 

Сенс життя дуже простий-жити і радіти життю, для чого Бог нас і створив! І завжди якщо ти сумніваєшся чи тебе охопила туга або депресія-звертайся до Бога у молитві і Він допоможе подолати негаразди. Пройшовши багато чого я тепер розумію, що немає нічого складного в цьому житті: усе просто, складнощі і проблеми ми самі собі придумуємо в голові і накручуємо себе що і заважає бути щасливим. А потім люди впадають в депресії з жалістю до себе, а причина того проста-звичайне небажання робити те що потрібно і вони вигадують причини для того й потім називають це проблемою. Цей світ матеріальний і закон його такий : хочеш чудове життя-ставай і трудися, адже зміни не відбудуться самі по собі магічним способом, тому нетреба звикати з дитинства до думки що хтось зробить за тебе-це твоє життя і все доведеться робити самому. Все базується на життєвому виборі, ти обираєш бути щасливим чи нещасним, бути на боці добра чи зла і т. д.

Пиянството на поп Георги свещения простак (Рено на лизинг)

"Веднъж, след престоя ми в нарко-центъра му, поп Георги Фотакиев ме цани да пазя къщата му в кв. "Галата", разказва Лицето Хикс пред мене...

Попът и секънд-хенд попадия Наталия щели да отсъстват за ден-два, така че къщата имала нужда от човешко присъствие срещу набезите на крадци... 

Тия "мисии" нерядко и сам съм приемал, макар че, заплащането да е било по пет лева на денонощие (колкото за кутия с цигари), защото в килера му долу, който тоя евфемистично нарича "място за зиминина", алкохолът от всякакъв вид просто прелива. Няма нужда там ни от капани за мишки, ни от отрова, щото мишката, колчем пристъпи прага на тоя килер, така се напива от изпаренията, че просто припада, без да успее даже да влезе вътре. А по фризерите му в склада горе често има миди, скариди и всякакви морски дарове, които много обичам, дето попадия Наталия отказва да готви и яде, ако е минало повече от ден-време, след изваждането им от... Океана край Аляска, гаче ли майка й и баба й от Силистренско цял живот панирани Средиземноморски калмари в яйца от розово фламинко с топено синьо сирене и френска сметана са яли, но... за това друг път... 

Впрочем чак тогава осъзнах защо се наричат "дарове" тия морски деликатеси, макар никой да не ти ги подарява, а на магазина струват страшно скъпо. Щото на него му ги... подаряват. 

Та Наталия не ги ядеше, освен ако запотени полуголи корсикански рибари не са ги извадили лично пред нея тая сутрин, а попът наблягаше на "подавки" - пакетите с жито, вафли, питки хляб, а понякога и кебапчета, дето остават нераздадени по погребенията, а той в една торба прибираше, за да се нахрани и да спестява. Пазеше ги деликатесите за високи гости с "изтънчен вкус", които така и никога не посрещна, щото там обикновено се събират наркомани, простаци, луди и народни пияници като самия него, предпочитащи домашна кайсиева ракия, шопска салата и пържени кюфтета. Затова и аз периодично "освежавах" асортимента му от морски дарове във фризера, заедно с вината и ракиите му в килера... 

Но стига толкова за това сега, исках само да кажа, че и аз славно съм "охранявал" къщата му няколко пъти - основно фризера в склада и килера със "зимнина".

Да се върнем на разказа от г-н Хикс.

След като съобщили попът и Наталия, че заминават далече-далече за няколко дни, Хикс, който за разлика от мене е почтен мъж и не би пипнал капка пиене, ако не е негово или не му е посочено изрично, понеже не бил вкусил грам алкохол от месеци, изтичал до магазина, намиращ се на около 300 метра от къщата и си купил патронче с мента, дето го изгълтал почти наекс пътьом. Седнал на припек в двора в едно от дървените му кресла и се загледал блажено в ясното Слънчице. 

И в тоя момент!!... 

Попът изненадващо се връща, спъвайки се в расото си и залитайки, подкрепян да върви от Наталия.

- О, ти си пил! - викнал поп Георги възмутен.

Макар сам попът да смърдял на току-що гръмната с аретелирийски топ бъчва с ракия, подушил специфичната миризма на ментата.

- Но отче, - рекъл смутен нашият - ти си пил много повече!

Попът се смутил за миг, което рядко му се случва, а Наталия, подкарвайки го с едната ръка към къщата, за да си легне, махнала пренебрежително с другата в отговор:

- Той кога ли е трезвен!?

* * *

През далечната около 2006-та година го канят в т. нар. "Червена къща" за междукултурен и цивилизационен дебат в София по инициатива на Пламен Сивов. Покрай него съм поканен и аз. Не знам аз покрай него или той покрай мен всъщност, щото преди присъединяването ми тогава към работата в нарко-центъра като популярен църковен анализатор и публицист, никой не се интересуваше от културно-цивилизационните разсъждения в религиозна конотация на максуденския поп, нито очакваше такива от него. Там впрочем тоя мълча като партизанин на разпит, отговаряше обрано, взимаше думата с кратки и едносъставни изречения, щото се усети, че присъстващите не са обичайните му омъгьосани от агресивната феромонна харизма енориаши, а истински интелектуалци. Колко бяха истински тия интелектуалци, според мен, е друг разговор, ама го докарваха на дрехи, пози и интонации, колкото него да впечатлят.

След дебата с командировъчните, които му бяха отпуснали, събра обичайната си любима компания от пияници и наркомани в... закусвалнята "О. Шипка!" - много популярна и евтина закусвалня по онова време в София, подобна на варненската "Годзила". Там се престори, че пие, но "малко и с ужасно отвращение". Познавах го вече добре, усетих го как става нервен от неудоволетворена докрай "жажда", затова заобиколих масата и му подшушнах, за да го успокоя:

- Отче, в чантата си имам неразпечатан червен ром "Хавана клуб" - и действително имах - като се приберем в хотелската стая, ще я отворим!

Това го успокои.

- Къде е ромът?! - попита ме задъхано, щом влязохме в хотелската стая.

Отворих чантата, извадих го и започнах да го разпечатвам. Но той изведнъж се усети, че ми е "изповедник" и отсече гузно:

- О, аз няма да пия! Ще си прочета молитвите и ще си лягам! Но ти пий, ако искаш! 

Отворих бутилката и отпих първата глътка, а той зачете вечерните молитви бавно, тържествено и патетично, като при земните поклони почти блъскаше челото си в мекия хотелски килим. Уважих хубавия религиозен театър и не пих, нито пуших, докато приключи. Легна си в съседния креват, угасих лампата и легнах в моя с отвореното шише скъп ром и запалих цигара. Тутакси се направи, че заспива и сънува светци и ангели. Но аз знаех, че се преструва, щото когато спи наистина, хърка като земетресение... Отпивах, сърбайки нарочно, примлясквайки и въздишайки от кеф, за да го дразня.

На сутринта в колата, шофирайки към Варна, ми държа дълга гневна проповед срещу алкохолизма. Бяхме се успали, щото аз дълго-дълго спах подир шишето с ром на другия ден до обед, а и той спа дълго заедно с мен, след като почти не мигна цяла нощ от жажда и заспа едва призори.

Пътьом моят колега тогава (отговорник и възпитател денонощен на наркоманите) Антон Василев (бивш зависим от ПАВ) му "подпали" телефона. Беше взел извънредно моя смяна, за да ида с попа до "Червената къща".

- Отче, къде сте?! Скоро ли ще дойдете?!

- О, да, Антончо, вече сме на изхода на София!

...Има ли нужда да казвам, че в тоя миг точно той пиеше кафе с цигара, а аз кафе с цигара и аналгин?

Малко по-късно:

- Отче, пристигате ли, че имам важна лична работа?!

- О, да, Антончо! Ей сега минаваме покрай Търговище!

Има ли нужда да казвам, че бяхме едва край Ботевград?

Когато пристигнахме във Варна в тежък мрак, за да поема смяната си от Антон, вече около 48-часова, Антон се скара с попа и попът го... уволни.

Простено-прости, Антоне! Ако бях в оная нощ излязъл от хотела, оставяйки пълно шише с червен ром, за да ида на някоя от софиянките си нагости, а попът се беше донапил, още щеше да си... отговорник в нарко-центъра вероятно.

* * *

Пак по онова време... Автопробег "Вяра срещу дрога", организиран от московския свещеник отец архим. Анатолий Берестов. Пътьом минавахме през храмове, Архиерейски Наместничества, давахме интервюта пред медии цялата група. Поп Георги устиска трезвен чак до София. В София ни посрещна отец Мина в храма "Света Неделя", имаше интервюта, молебен и после празненство в едно заведение в подземията, някъде около Съдебната Палата, ако не се лъжа, принадлежащо на въпросния храм. Отец Анатолий го нямаше, затова аз си вързах пиратската кърпа за глава на шията, вместо папийонка и правейки се на "обер-келнер", започнах да му наливам на поп Георги водка "Столичная" от единия край на кана с лед, докато пие от другия. Отвреме-навреме спираше и въздишеше:

- Ох, как разхлажда!

Пиронът го забоде в Пловдив. При домакинството на отец Милен. Дълга-дълга маса, а точно срещу попа, седнала до мен, Лариса Герасшченко... Водеща по онова време журналистка в руска телевизия, която отец Анатолий беше взел със себе си, за да заснеме филм за събитието в България... Нея впрочем я видяхме отново в Москва през 2016 г., тоя път по моя покана и пак, докато аз й поднасях в заведението цветя, попът пиеше... Та тогава, в Пловдив, пияният поп, без да съобразява, че една истинска московчанка седи срещу него, пиян реши да ни покаже какво е "Рено на лизинг". Събра показалците на двете си ръце и отдолу палците, като така образува триъгълник, наподобяващ женския интимен, обърна фигурата наобратно и взе да лиже между нея с език..; Очите на Лариса станаха от руски блини на... тракийски катми от изумление!*

Абе, попе, а как е "Рено" модел "Кактус" на лизинг?! Или да питаме Наталия?

---------------------------------------

* Коментар скорошен на рускоговорящата (и изясняваща се като такава) полуукраинка Диана Алексиева: "Стократно съжалих, задето свързах поп Георги с отец Анатолий Берестов!"

следва: Пиянските авто-катастрофи на поп Георги Фотакиев

Митр. Йоан към мен (и коментар на отец Стоян Бербатов)

 

Лайно на моторетка

Поговорих с някои хора на по чашка и те ми обърнаха внимание на нещо, което вече ми били казали, а аз не съм чул. Месечната такса за престой в църковн наркокомуна във Варнс вече не е 900 лв., ами 2000.

Приятели, тоя поп Мерзавец аз ще го спра, каквото и да ми коства и ако да ще да е последното нещо в живота си, дето ще направя. Обещавам пред гроба на татко!

Про самопізнання (Психологическо есе на Диана от Луцк)

 

Голов

Головна ціль самопізнання - створення ясного чесного образа самого себе. На цьому шляху потрібно відкинути брехливі ідеали і стати лицем до лиця з правдою-навіть якщо власні помилки визнавати боляче. Зустрічаючись з непослідовністю ми намагаємося закрити на неї очі, адже нам так хочеться бути послідовними і повноцінними. Але на шляху самопізнання нема місця такому ухилу від правди. Людині, ставшій на цю дорогу, просто необхідно визнати свої помилки, прийняти їх і рухатися далі з бажанням стати кращим. Існує багато причин чому ми обманюємо себе. Як правило ми робим це щоб потішити самолюбство, але буває від того що боїмося. Бо іноді, як я зрозуміла нещодавно, ми боїмся плекати надії, оскільки надія передбачає очікування, а на зміну очікуванню може прийти розчарування. Забавна штука-реальність. Правда зовсім не така визначена і незмінна річ, як нам того би хотілося, сприйняттям нашим керує егоїзм, а сприйняття знаходить підтвердження. Наприклад, неприємне відображення в дзеркалі можна прикрасити зачесавши волосся. Так, вірно що ми можем маніпулювати реальністю. Ми можем вмовляти, вводити в оману. Можем змусити бачити оточуючих нас в потрібному світлі. Можна сховати егоїзм за показною щедрістю, скрити нетерпляче бажання під посмішку, щоб зламати нерішучість боязливої любимої. Світ не тільки міраж, але зачасту він просто обман. Бо історія пишеться переможцями, тому складається враження, що дітей загиблих під копитами переможною армією, ніби й зовсім не існувало. Професійний крадій може стати благодійником, позбавившись від непотрібного хламу. Правителя відправляючи молодих парнів на смерть, провозгласять благодійником, коли він ніжно цілує щічку дитини. Для тих, хто розуміє що реальність насправді те що ми із неї творимо, любе питання перетворюється в питання сприйняття. Так влаштований світ, але багато хто намагається жити наперекір цьому. Вони не намагаються замаскувати реальність, щоб обманути сприйняття інших, вони намагаються покращити дійсність, вони ідуть вслід за мрією і вірять що вибрали правильний курс, а тому вони завжди будуть здаватися тими ким є в дійсності-чесними людьми доброї волі. Набагато важче змінити внутрішній образ, який появляється в дзеркалі самопізнання, важко сховати чистоту або чорноту серця і душі від самого себе. Нажаль багато хто перетворює своє життя не в міраж, а в постійний самообман. Аплодисменти вони вважають обожненням, а малі подачки бідним замінюють їм пятновивідник для душі. Скільки крадіїв виправдовують свої злодіяння, обідами пережитими колись і закривають очі на відчай своїх жертв? Цікаво в який момент крадіжка стає законним способом відплати? Є такі що не бачать пятен на своїй душі. Вони позбавлені заглядати в дзеркало самопізнання, інші міняють не тільки зовнішню але й внутрішню реальність. Але ні для кого із нас нема іншого способу стати на путь виправлення. Лиш чесно визнавши своє відображення в дзеркалі, можна приступити до зміни внутрішньої дійсності. Почати лікування можливо, лиш чесно розглянувши всі рубці, пятна і гниль.

Поп Георги Фотакиев (гуру пие, верните припадат)

"Туй петно за Храма, този срам за Бога" (Ив. Вазов)

Да продължим с още една от иториите на Н., около 16-годишния наркоман, "лекуван" в нарко-центъра на поп Георги Фотакиев. След като полицията го връща от Шумен на път от Варна за София при бягството му с откраднатия служебен автомобил на комуната, упоен с успокоителните - дозите на останалите пребиваващи за следващия ден от склада, месец по-късно Н. отново бяга. Този път от новата, строго охранявана къща, намираща се на пътя за кв. "Галата" с видеокамери и СОТ, в която "лекуваните" са преместени от старото помещение за пребиваване на центъра на кв. "Аспарухово". Оттам Н. бяга, заедно с една тонколона за караоке от изолацията си на последния етаж в триетажната къща (под наем). 

Тия бягства впоречем не са нещо изненадващо, мнозина са споделяли с мой приятел, че биха избягали, но се чувстват безпомощни, заради силните успокоителни. "Лекуваните" са подлагани често и на различни унижаващи и пречупващи достойнството и вътрешната им съпротива психологически техники. Една от тях е т. нар. "емоционална изолация" - непокорните получават забрана да говорят с когото и да било, заговорят ли някого, въобще не им се отвръща, все едно не присътват. Задължени са да участват във всички видове терапии групови, но да не говорят, стоейки само с гръб към групата. Това, заедно с "шепите силни успокоителни", не цели друго, най-малко лечение, а контрол над групата и пълна доминация, включително използване на самата група за целта, не само физическа, включително побой, както видяхме в случая с Никита... Такъв е случаят с техника "емоционална изолация" и с цитираната по-предния път Габриела Иванова... Абе, я наистина гледайте филма на Форман "Полет над кукувиче гнездо"!

Правила в центъра отдавна няма. Никой не е гонен, нито за агресия, нито за опит за бягство, нито е отпращан, върне ли се, след осъществен опит за бягство. Нито след секс между обгрижванните, както беше едно време

Съвсем наскоро в двора на храма припада, пред свидетели, след края на светата литургия, около 18-годишно момиче, нисичко, слабичко, по израза на разказващия "40 кила  напикани гащи". Да уточним. Тя е новопостъпила и може би е минала на детоксикация през варненския Терапевтичен блок "Света Марина", където има отделение по наркология в психиатричния комплекс. Казваме "може би", защото предварителният престой там вече е рядкост. Няма нужда от него. Силните успокоителни решават въпроса за опасността от поведението на хората в абстиненция. Абстиненция просто няма. Та тя е с блуждаещ поглед, силно упоена. Слабовата и жена. А "лекуваните" са карани да спазват т. нар. "евхаристиен пост" - пълно въздържание от храна, вода и тютюн с кафе преди света литургия. За нарушаването на тоя пост преди години, аз като 24-часов възпитател съм се правил, че не забелязвам, когато става дума за храна или вода, но нарушаването му с тютюн или кафе строго съм наказвал с лишаване от "неделна организирана разходка" и гледане на телевизия, което беше разрешено само в неделен ден, а понякога и от няколкодневната им доза цигари от по десет на ден по мое време... Но сега, при това на психически болни и физически немощни деца, а не като по мое време на здрави и прави млади мъже, тоя пост се налага... Могат да се бият, да правят секс, да бягат и да се връщат, но важното е да са "гладни и жадни" преди личния цирк на попа, дето всички там се преструват, че вярват да е истинска света литургия. При първата тоест цигара с кафе, гладна и жадна на силни успокоителни, хлапачката просто припада. Облагодатена ли беше, попе? 

* * *  

Има ли впрочем владика във Варна или не?

Малко след като се върнах от студентското си фиаско в Белград и продължих работата си в нарко-центъра лично, като катехизатор, във връзка със свободното ми писане по църковни теми в блога тогава, поп Георги ми рече:

- Виж там как с видинци искат да те пребиват, за Варненкия владика не се притенявай. Аз го държа изкъсо.

Малко по-късно разбрах, как смята, че го държи. Веднъж закъснях за архиерейска света литургия в Аспарховския храм, пристигнах по-точно малко след края й. Поп георги го виждам на двора как буквално се тресе от кипналия адреналин и бърза да ми разкаже:

- В олтара митрополитът ми повиши за нещо тон и аз откачих, заобиколих тичешком олтара и посегнах да го ударя с юмрук, но... Божията благодат ме спря, слава Богу!

Да, той така и всяка седмица "по благодат" спира пиенето и като пропусне да се опердаши с ракия един ден, почва на всички да разправя колко е хубав и благодатен животът на въздържателите... Докато не се напука на следващия ден.

Та, въпросът ми е толкова ли чак е уплашен от един квартален хулиган, дето даже и мутра трудно може да се нарече, владиката, че няма да вземе мерки и отношение към случващото се в църковния нарко-център и превърнатата в секта енория (или пък е купен от буйния си поп), защото ние знаем как да намерим заинтригувани медии...

Йоане, ще стане тъй накрая, че един от подкрепилите те да станеш Варненски митрополит, ще ти затвори пътя за София и патрирашеския трон, за които Варна ти е само трамплин?

П. П. Погледнете през ТОЗИ ЛИНК постъпленията от общински събсидии в нарко-центъра, които през 2018 г. са постъпили, според официалния отчет, добавете месечните такси на "лекуваните" за период от 15 месеца (9 за рехабилитация и 6 за ресоциализация) по 900 лева и ми кажете какво мислите за твърдението на управляващото центъра сдружение "Отвори очи", което написано снимахме и публикувахме, че нарко-центъра се издържал главно от доброволни дарения.

При учредяването на сдружение "Отвори очи", а съм учредител с длъжност... ликвидатор. Попът е Пророк!

В бонус: Благодатния диспенсър за освещаване на ракия (как поп Георги ръсил на един Йордановден с... ракия)

следва: за другия Пророк в нарко-центъра - "лекувания М. Петров Вседържителя.

Есе за Бога от Малечка-Палечка на украiнский

автор: Диана

Бог випробовує людей не просто так, хоча люди і вбачають в тому сенсу, Бог хоче такими методами донести до нас істину. Навіть Ісус помер за нас, бо така була ціна істини і спасіння. І даремно люди нарікають на долю, бо вони і грама не пережили того, що пережив Ісус на хресті. Бог-батько і це Його методи виховання і впливу на наш розум. Хоч істина приходить до людини через біль, проте саме тоді душа звільняється від тягаря гріха і починається геть інше життя-життя з Богом в мирі з собою та людьми, в любові до всіх і милосердю до заблудших творінь Божих.

Людина повинна цінувати істину дану такою важкою ціною. А саме цінне що в нас-це Божа любов до нас грішних заблудших овець. Бог Ісус Христос довів цю любов до нас на хресті і нам треба лише покаятися і прийняти Ісуса і це все чого хоче Бог від своїх дітей. Це не є плата-це відповідь на Божу любов. Любов безцінна і не потребує плати-лише взаємної віддачі. Як добре відчувати любов постійно і нічого за це не платити, а лише поважати і бути відданим тому кого любиш.

Я люблю гармонію яку Бог створив, щоб усе було гарно, добре і одне до одного горнулося. Бог-є любов, тому бог хоче щоб люди любили те, що він створив для них і любили один одного. В цьому і полягає гармонія-в любові, бо тільки там добре, мирно і радісно де є любов. І я вдячна Богові за те що Він є і що дарує мені Свою любов!

Поп Георги Фотакиев - Циганинът с касетофона (Пич)

на македонските автори на филмите "Трето полувреме" и "Бал-кан-кан" от Българин, съпричастно възмутен от тази "България"

следва от: "Поп Георги Шарлатанина и Тишо Фаса (Офицер и Контрабандист)

Има един много стар варненски лаф: "Какво е пич? - Това е циганин с касетофон (на батерии) през рамо"... След малко ще разберете връзката на лафа със "свещеник" Георги Христов Фотакиев, родом от Варна на адрес "Колелото" - границата между кв. "Христо Ботев" и "Максуда"... Разправял на първата си жена (той има две жени, ако не знаете, официални, помежду им тайфа приходящи, дето първо ги "вцърковява", а после ебе... временно), че е нисък, мургав и трътлест, щото бил... грък. 

А! Ебаси съвпадението! Същото за външността си поповете Силвестър и Евгени Янакиеви от Сливен "обясняват" с древен македонски произход.... 

Една циганка впрочем се опита да се сприятели с мене на спирката рано-сутрин преди време, като пътувахме заедно за работа. Рече ми да чета "история", за да видя, че истинските българи били с гарвановочерни коси, смугли и ниски. Попитах я защо тогава в нашите песни се пее за "Бела Рада" и "Бела Мара" и защо аз съм висок, бял и светлокос. Нищо не отвърна, ами много се ядоса.

Та тия четиримата: поповете Георги, Силвестър и Евгени, заедно с "българката" на спирката, са нашата... древност, представете си...

* * *

Поп Георги е пуснал листовка, в която призовава вярващи и невярващи да даряват пари за "църковния" му нарокоцентър, в който "лекува" наркомани, алкохолици и всякакви, да дарявали пари, "за да спасявал с екипа си животи", като твърди, че тоя център се издържал само от спонсорство и доброволни дарения". Вижте:

Това е поредната му лъжа. В нарко-центъра, в който "лекува" наркомани, са около петнадесет човека на "лечение" - момчета и момичета. Момичетата "формално" живеят в личната му къща "нощем", като междувременно прислужват в стопанството му и в домакинството на  най-нова му жена, но целодневно са с момчетата в "лечебния" модул, където ги упояват с психотропни медикаменти, докато те се ебат помежду си без почти никакъв надзор (по наша информация от първа ръка), но в това няма проблем, щото знаем как попът мнозина е "излекувал" пиян чрез ебане. 

Всеки гуру ебе и пие, що се чудите?!... 

Та на тия около петнадесет души престоят им обезпечават родителите им с по около хиляда лева месечни такси за период от около година и половина, като всеки допълнителен разход поемат междувременно - дрехи, лекарства и т.н.

Храната е "дарение", топловото е "дарение" от наивни ентусисти или бизнесмени, перящи пари през неговия "лицензиран държавно" център. Една от сградите за дейността му беше даже "дарение" без наем от Община "Аспарухово". Отделино там постъпват субсидии от държавни, общински и ЕС-проекти постоянно.

Ама вие "дарявайте", аз само ще ви покажа колата му на тоя "свещен" боклук, най-новата. "Тойота" хибрид:

Това пък е колата на последната му (да се надяваме - окончателна жена) която й купи преди няколко години, за да се вози, когато по странен начин изчезнаха едни около 20 000 лева от дарението на благочестив грък за ремонт на храма в с. Константиново - Ситроен c3 тип "Кактус":

Най-новата придобивка на циганина-рокер е мотор, подобен на този, струващ около 60 000 лева:

Според информаторите, не успели да снимат самия мотор, изглежда "нещо такова", само дето имал микрофони за разговор между каските на возещите се и... тонколона отзад... Та какво разправяхме отначало за циганския касетофон?

* * *

Та моят въпрос е не ще продължите ли да дарявате, ами попът, дето вече ме е удрял, колко пъти си мисли, че ще успее да ме удари пак, "подскачайки", ако дойде дето живея, преди да го "уцеля" с едрия си бял юмрук от височина 180 сант. и... приспя?

следва: как попът "лекува" цели семейства, разбивайки ги и създавайки нови, а после разбива и тях (за Терапевтичното благословено ебане)

Преместих се от facebook.com в twiter.com

Е, ето ме в twiter.com, че взе сериозно да ми писва от Зукенбърг, "кадифената" му цензура и тъпите му правила.

Заповядайте там, приятели!

https://twitter.com/Portos___

Протестът във Варна не е спрял!

Макар че, полицията във Варна раздигна палатките пред Общината на десетимата гагаузки площадни туристи и разгони поддържащата ги агитка от петдесетина души, протестът във Варна не е спрял!

Оня ден ме поблъскаха леко пред I-во Районно, отидох с такси и шише водка да се заяждам, аз на бос крак стъпих на дежурния на кубинката отпред с пета, а изблъска до улицата, останалите присъстващи полицаи ни разтърваха и ме отърваха от арест... И звъннах на 112 пред него, викам: "Какво е туй едно блъскан?! Искам истински бой, както биете децата в София!" 

За ризата бялата, с която погребах Отец Димитър Амбарев, само ме е яд, че я съдрах от себе си и хвърлих пред дежурния... През нощта сънувах тате покойния да ме пита с укор: "Сине, що ми скъса ризата?!"

Схема за продажба на контрабандни цигари в храма I-ва част

Поп Силвестър и канони по цигански

Социална и просветна дейност на митр. Иво Мръсника

Поповете-братя с двата ножа I-ва част

Сигнал до полицията от Поморийския манастир

Във въпросната кола е било предвидено да се вози епископ Иеротей, но планът е бил в последния момент променен!

След убийството в Сливен митрополитът маже очи

Престъпните мангали Янакиеви в Сливен са отстранени!

Циганизациа в Сливен! Вълкан е уволнен!

източник: Атина

На отец Ромил вместо некролог

Казват някои, че думичката „човек“ иде от две думи съставена – от „чело“ и от „век“. Тоест творение Божие, чието чело трае, видимо е, изправено е (за добро или за зло) „в своя век“. Та няма ли го и в Свещените Писания на Православната вяра и тоя израз: „Да свършиш това, което трябва, в своя век“?

Човек живее в границите на век, но се възпълва в своята човечност (человечност), когато делата му се помнят с векове. Но те, заедно с „челото“ му, блестят и греят, колкото и да са велики и добри, докато има причастни нему по кръв, род или култура и религия. Ние помним бащите и дедите си, щото са ни кръв. Помним Ботев и Левски, щото са ни род и народ. Помним Сократ, Платон или Аристотел и Хипократ, или пък Спартак, щото сме ги припознали като част от нашата култура и вдъхновение.

Но свърши ли се с тези връзки, челото им угасва завинаги. Когато ние българите кажем „чело“, мнозина се сещаме именно за Ботевото чело, светнало насред Врачанския Балкан, удареното от куршума. Но тоя спомен и асоциация ще я има, докато има българи и не просто докато има българи, а докато има българи, искащи да помнят това. А българи е нямало и един ден вероятно няма да има. Е да, има го едно негово велико четиристишие в Залата на славата в Сорбоната, но и Сорбоната може да изгори, както изгоря Нотр Дам. Да, ще го има в европейските литературни и исторически христоматии, но и те горят, запалени от вечно появяващи се и побеждаващи фанатици или варвари.

Човечността обаче става истинска (в Бога и с Бога) вечност, когато прелее в нея святост и я препълни, щом стане Богочовечност. Малцина постигат, сподобиват се, със святост чрез своето постоянство, методични усилия и ежеминутен подвиг. Но Милостивият Бог ни е дал и друг спасителен път. Този на саможертвата, тоя на мъченичество, макар само мигновено, за вяра, правда и истина (обаче Неговите, не нашите), та и по този начин мигът става на век, а векът на Вечност, а пък човекът Човек и Богочеловек.

Да те види Бог, отче Ромиле!

твой приятел завинаги: Светослав