Фенерджиите и Никанор (доксолози, шмекери и богослови)

"Не е чудно как Бог ги е създал, а как ги е събрал" (Стефан Сремaц из "Ивкова слава")

Тържествено и публично се разкайвам. Разкайвам се, че аз първи научих идиотите да се сдружават, създавайки "Задругата на Пръстена". Отпратката в името на сайта впрочем, започнал като блог, не беше към роман на Толкин, а към една стара македонска песен за пръстена бурмайлия. 

Събрах една група хора. 

Неколцина сериозни люде с лично отношение към Христос и Евангелието, от което произлизаше от само себе си и отношението към богословието. Отношение не като към "наука" или "начин за самоизява", а като към начин на осмисляне на реалността, като мироглед. Заедно с това отворих вратата и за всички възможни социопати, някои от които се оказаха и психопати, верен на принципа, че ако ще е кръчма, трябва да има и "бой с музика". 

Нормалните хора се примириха с психопатите и социопатите, но последните не успяха да се примирят с първите и понеже нормалните хора са нормални, се оттеглиха. И Задругата на Пръстена (бурмайлия) стана просто на "Задругата". В последното, като промяна името на общността, се вижда жаждата на социопатите да се преживеят като социални личности на всяка цена и априорно. Всичко в тебе може да крещи: "За Бога, избягвайте ме! Аз съм един опасен асоциален тип!", на челото ти може да го пише, но ако се намерите с още неколцина себеподобни, създавате "общност", която с течение на времето почва да си въобразява, че като микрообщност може да задава стандартите и поведението на макрообщността. Това е впрочем гензисът и развитието на всяка секта, започнала като бягство и самоизолация, но преминала сетне в реваншизъм и настъпление срещу обществото, от което сама се е отцепила първоначално... Или както би казал героят от едноименния анимационен филм "Шрек" - "Няма никакво значение какъв изрод си, важното е да намериш подобен на себе си и ще си щастлив!"

А ако трябва да съм искрен, на друго ме доядя най-много - че мои стойностни приятели от БПЦ ми се предовериха и решиха да участват пряко или косвено, а откачените почнаха да интриганстват пред тях по мой адрес с времето и да изтъкват себе си за моя сметка, а после, понеже шило в торба не стои, като не получиха от тях признание за собствената си самосъздадена основно на мой гръб значимост, оскърбиха един по един и всеки от тях... Съжалявам, приятели, простете ми, дето тъй сляпо и фанатично вярвам в Демокрацията!!... 

И не е виновна демокрацията, тя просто е за градска среда и култура, не случайно е възникнала в древния елински полис. А ние всинца, ако не от село, сме за село. А селото е място, както знаем, където електричеството го "обяснява" кметът, а с медицина се занимава клисарката, уроци по сексуално образование се преподават при селския бик, а на дипломация ни учат стринките.

Защо сега се занимавам със Задругата ли, която преди време тихомълком сaм напуснах и се зарекох да не я коментирам, когато откачените, които впрочем се запознаха чрез мене до един, се качиха на масата ми и взеха да се лензят и кикерчат? Защото задругите се намножиха, при това с такова настървение и постоянство, като да говорим не за виртуални сайтове, а за средновековни сръбски манастирски задужбини. Една от тях е обсъжданият наскоро тука сайт "Доскология". При това повтарят "православния facebook", където около 300 души съставляват 300 "различни" групи на църковна тематика, като разликата е само в това, че администраторите са различни - на всяка от тристате по един от тристата. Нещо като филма за тристата спартанци, ама без спартанците, само с педерастите...

Един от старите "задругари", който в "списъка с доксолозите" не споменахме, се казва Атанас Ваташки и е син на преподавателя в Шуменския Университет по теология проф. Румен Ваташки. 

Той е ярко потвърждение на принципа, че човек преуспява, когато се пoмири с наследствеността си. Като прости на мама и татко, задето за такива, каквито са и се примири, че няма как да е твърде различен от тях. Бунтът на Наско срещу таткото явно е бил, докато Наско е бил протестант. Да, да! Синът на професора по теология е бил протестант. Но е приключил. И както тате се е "специализирал" да трупа популярност, ловейки богослови-плагиати, така синът сега лови гребени на вълни на идейни течения. И както татко му, "именит" с това, че издаде доктората си (според злите езици "подарен" му от римокатолически аспирант във Ватикана) в пет различни вариации под формата на пет книги и така стана професор, така и Наско участва активно в пет (образно казано) задруги с различни имена, но приличащи си невероятно по кресливо безличие, барем стане поне асистент. 

Атанас си има духовен гид и ментор "в тънката духовност" - един емигрант в София от Република Северна Македония с българско самосъзнание, който, поне според думите му на самия него пред мен, употребява синтетична дрога и е развил разни видове паранои. Двамата обсъждат "духовни старци", фините проблеми "Изток-Запад" и кой какъв е в БПЦ. Имат си и духовен син, наркозависим, с когото се запознах в манастир в Софийска епархия... Тия тримата се разнасят заедно, откакто ги знам, вече сигурно десета година и все обсъждат възможно най-деликатните въпроси от духовността и психологията. Както пише Стефан Сремац за героите си в повестта "Ивкова слава": "Не е чудно как Бог ги е създал, а как ги е събрал".

Сега получавам информация, че бандата на доксолозите се навърта около архим. Никанор Мишков, Гигинския игумен. Подалите ми това като информация мои приятели го установяват от косвени наблюдения от четене на сайта им на базата на това, че Никанор вътре често е цитиран. Аз пък ще ви река, че още по-миналото лято Атанас Ваташки се мъкнеше и навърташе там, което съм виждал с очите си. A Г-н, г-н Никанор се изживява (или поне иска да остави всички с впечатление на такъв) като близък на Фенер и на Константинополския Патриарх български клирик. Под секрет даже ми показа веднъж в игуменарната си снимка от къщата на Вaртоломей в Швейцария, уж че сaм Вaртоломей му рекъл за мене, пращайки му я пo viber: "Покажи му я на оня, дето ме бъзика в блога си, че на приземния етаж държа бръснарница". 

Интересен е и разговорът с него на една софра, който имах.

- Дядо Никанор - нашепва ми на ухото една близка нему перничанка услужливо - не харесва руснаците, той е гръкофил...

- Негова си работа, - викам й, докато й показвам как се пие от две чаши едновременно - аз пък обичам Русия и всичко руско.

След малко сам Никанор подхваща разговор по темата "колко са лоши русите". Но сърцето ми русолюбско не изтрайва:

- Да, да, щото гърците пък са много убави!?

- Е, не са и те стока - отговаря Никанор помирително.

- Абе... Важното е ние да се "украсим" - завършвам помирително и аз и се пресягам за шишето с билкова сръбска ракия "Травaрицa", за да си напълня пак чашите.

* * *

Та гледай ти абсурди! Архонът-преводач на Константинопол Иван Желев Димитров има група клакьорстващи - екипът на сайта Двери.бг. A най-личният български приятел уж в клира на същия Константинополски Патриарх има "доксолози". И всичките са в конфликт - и спонсорите на "задругите", и "задругите"... Докато в София няма ни митрополит, ни патриарх, ами секретарят на нашата "папеса Неофита" с гениталната малформация, според сведущи като един г-н Латинов, дето няма да му напиша малкото име "Христо" от съображения за конфиденциалност,  Ангел Младенов в митрополията разполага с печата му и с образец от подписа му и раздава решенията, съгласувайки ги с еп. Поликaрп и с архим. Никанор.

Българийо, мила и родна, земя пълна с... глупости!

COVID 19 и фалшивата карантина (Jебем ти Сунце жарко!)

"И като заспах, сънувах сън..." (Джон Бънян, из "Пътешественика от този свят до Онзи")

Застанал съм на автобусна спирка "Акациите" и чакам автобус 409 в посока "Златни пясъци". Ще вървя на работа. Булевардът полу-пуст. Задава се господин на около четиридесет години. Висок, кльощав, има тик - през три секунди плюе.

- Не се разхождайте в Морската градина! - предупреждава ме ни в клин, ни в ръкав той - Има полицейска патрулна кола! Когото хванат да се разхожда, глобяват го за нарушаване на карантината! Само днес са глобили 25 души с по 5 000 лева!

"Аз ако имах пет хилядарки, човек - викам си на акъла - в момента нямаше да съм на спирката, а отдавна да съм припаднал от пиене нейде из градинките край нас или до дивана си вкъщи..." Но си замълчавам, послушно поглеждам в посоката, която указва с разтреперан показалец и не виждам никаква "патрулка". Обаче чувам откъм "Зоологическата градина" да реве лъв. Ох, Котьо-о!!... А откъм алеята се задават разхождащи се двойки мъже и жени. Нашият обаче е невъзмутим в убеждението си:

- Гледай ги бе! Разхождат се! Сигурно вече са ги глобили! Много ми се пикае, ама ще стискам! Страхувам се да се изпикая в храсталака, че видео-камерата нa KAT следи! Виж я къде е!

- Сигурно - съгласявам се с всичко, защото с луди имам смелост да споря само, когато съм много пиян.

Пристига автобусът. Претъпкан, малък. Заради празничното разписание и карантината са на близо час и половина интервал помежду си автобусите 409. Вътре от петдесетина души едва ли има и петима с маски. На всеки носът му отстои на две педи от чуждия нос. И всички се каним да пътуваме поне двадесет минути заедно. Карантина?!?!

Карантина. Народът, облъчен от медиите, довчера се насираше от страх да не се зарази с грип. После изтръпна уплашен какво ще яде и пие след карантината и очаквания масов фалит. Към това се прибави и страхът да не го глобят с "на калпак по 5 000 лева". То си е страшно де, щото мнозинството са виждали 5 бона нацяло чак през 1999 г. преди паричната деноминация и приравняването на лева с германската марка, когато билетчето за градския транспорт струваше 500 лева.... Страх, майки! 

"А ний сме тръгнали за свободата им курбан да ставаме?!", както би се удивил отново Христо Ботев от самия себе си, гледайки и слушайки ги.

Пожарникарят - селския бабаит и Прокурорът (махленския каубой) мобилизират полицията, свикват жандармерията, канят се да ангажират и армията. Промениха и законодателството с "подписан празен лист от неработещия Парламент", в който да внесат всички промени, които намерят за уместни. Положението е извънредно. Положението е полувоенно. 

А aз междувременно ще ви разкажа как тия дни влиза в България служебен автобус, натоварен с голяма група българи, пътували близо два месеца из целите Франция и Испания.

Въпросният автобус от КПП "Калотина" го поемат четири полицейски патрулни коли, които го екскортират до София. С влизането в София и четирите полицейски автомобила внезапно изчезват. На пътниците им е обяснено, че в Централна гара София ще им бъдат направени тестове за коронавирус... Нищо от това. Автобусът продължава за Варна. Някъде около Ловеч автобусът е спрян и в него се качва медицинско лице. Лицето е не просто с маска, ами в цялостно защитно облекло. Изнася на прибиращите се кратка лекция как да се предпазват от вируса и си тръгва, тестове пак няма. Всички по живо по здраво се прибират във Варна. Поставени са под домашна карантина. В какво се изразява карантината ли?! На едного от тях два-три дни по-късно звъни кварталният старшина на... мобилния му телефон. Пита го как се чувства. На отговора, че се чувства добре, казва, че много се радва. Пита го дали си е у дома и спазва ли карантината. На отговора, че си е вкъщи и спазва карантината, така че, старшината може да дойде, за да провери, старшината отговаря с: "Няма нужда! Вярвам ти!"

Да повторим и "обогатим" написаното в предходните публикации: Десетки милиони от Републиканския бюджет бяха отпуснати за извънредната ситуация и мерките около нея. От Брюксел искат всяка държава да внесе пари в общ фонд за вазимопомощ за най-силно пострадалите държави. В момента се обсъжда заем от МВФ за справяне с кризата... Милиони потънаха безвъзвратно и безследно за обезпечаване на тия описани карикатурни мерки. Ще потънат милиарди. Но не в икономиката ни, а в ГЕРБ-аджийски джобове... 

А на Запад??... На Запад Ангела Меркел е заснета насред пика на пандемията как влиза в супермаркет, без никаква маска или медицинска защитa и си купува три шишета вино, череши и тоалетна хартия. Ей, това е жена на място! Несъкрушимата баварка! Вярна на Хитлеровия завет от Берлинския бункер: "Германски мъже воювайте, германски жени работете!"

Ясно ли ви е сега колко насериозно взима световният политически елит (включително нашият) собствените си мерки?!

* * *

През това време БПЦ дава своя дял в... паниката. Без, както подчертахме, да пожертва и ден от приходите от посетителите в търговските си туристически обекти, наречени "храмове". Поповете са с маски (освен когато служат), храмът се дезинфекцира през половин час. И всичко това, докато светото причастие се раздава с една и съща лъжица, без междинна дезинфекция на лъжицата, а всеки посетител безпрепятствено целува иконите след предния преди него. 

* * *

През изтеклата седмица присъствам на света литургия на Неделя Кръстопоклонна. Хубава е службата. Двама свещеници в съслужение. И от двамата проповед. Проповедта на единия веднага след Малкия Вход и прочитането на Евангелиието, а на втория след Отпуста.

От първата проповед научих как видял, когато бил малък, кокошката на баба си (Царство й Небесно) да пребледнява и да припада. Баба му обаче можела да "прави чудеса" и излекувала кокошката по бабешки. Емоционално поставеният акцент беше върху естественото благочестие на изгубената селска пасторалност. Никой не разбра обаче как е възможно и как се разбира под перушината, че кокошка пребледнява. В проповедта на втория се появи змия. Научихме как змията си сменя кожата. Като настъпи моментът за това знаменито и пълно с духовна поука събитие, змията намирала някакво много тясно отверстие, през което се провирала и по ръбовете му оставяла подире си старата си кожа... 

Мама му стара, наистина само аз се учудих и забелязах абсурда в това кокошка да пребледнее и май пак само аз усетих фроидисткия сексуален подтекст в образа на въвиращата се в тясна дупка и оголваща се змия!

Затова взех от Павката (бивш протестант) десет лева "назаем" и се прибрах у дома, за да се напия, та да забравя, че да не сънувам сетне кошмари! Защото, ако щете ми вярвайте, обаче се "изпълнява" почти всичко, което сънувам!

Така например миналото лято към края сънувах, че "меся лайна" - правя ръчно от лайна тоест фигурки и склуптури! Това се случи, когато Варненският съд ми запорира банковата сметка, заради дела от кредитори... Няколко дни след това, силно притеснен дали ще си взема последната заплата от хотела на "Златни пясъци", който пазих, сънувах въпросния сън. Споделих го с рецепционистката и тя ме увери, че значението на съня е "на пари". И наистина, ТИМ-аджиите, за които работих, се оказаха пичове (кой каквото ще инак да разправя за тях) и силно развеселени от тогавашните ми приключения - боя с аспаруховския поп, заради който на работното ми място (без връзка) пристигна жандармерия и запора на сметките "изневиделица", "свалиха" заплатата ми за изплащане на ръка, та си я получих цялата. 

Сънят се сбъдна сиреч почти тутак-си.

Една нощ по-късно, след като бях изпил "кило и канче" "Житня" водка в чест на ТИМ, две РПУ-та и едно министерство, сънувах че съм се насрал. Събуждайки се, бях почти сигурен, че това значи, че ще получа някаква допълнителна премия от местоработата си. 

Обаче, като се разсъних хубаво, се оказа, че наистина съм се насрал.

P. S. Фейсбук обяви война на блогчето ми, затова моля, ако намирате публикацията за интересна и полезна, разпространявайте я помежду си в skype и viber! 

COVID 19 (СПИН, брашно и попска челяд)

"Затова в енорията излезе приказка: "Еблив си, като петела на поп Спирo" (Стефан Сремaц, из "Поп Чира и поп Спира")

Занимахме се с политиците, с обществениците, с поповете и с попадийките, с попската челяд само досега не сме се занимавали... 

Владишката рода тя е ясна - дели се на вуйни, стрини, зълви, братя, сестри и шуреи от една страна, а от друга, в случай че владиката е хетеросексуален и не е отрано останал импотентен от плюскане и алкохол - на извънбрачни синове и дъщери. Съребрена рода си имат даже някои хомосексуални архиереи. Например Неофит "патриката" си има Ангел Младенов, а митрополит Наум Русенски си има Боби Цацов и една болонка на име Джони-Боби. В БПЦ сме с късмет сиреч - имаме си по върховете сериозни гейове от "семеен тип", така че, мили мои братя, прости, спокойно, няма опасност някой да ви изплющи в гъза от владиците ни сегашни изневиделица. Това не е голяма утеха, имайки предвид, че поголовно ви чукат в мозъка, даже без презерватив, от владиката през попа, та до последния им сол-ташак, но все е нещо. Акълът ви така или иначе не е здрав, добре поне, че ви е здрав гъзът. 

Той, гъзът, е от Бога даден и е много важен орган. Ако нямахте гъзове, нямаше да имате на какво да сядате, щяхте да стоите все прави и да ви оттичат краката. Освен това с гъза си можете и да пърдите, за да разбира човек къде се намирате, защото каквито сте тихи, намусени и заплеснати, като нищо могат да ви объркат с фикус, таборетка или с аналой черковен, Боже, прости ми!

Да се занимаем сега с попските деца, защото масово из цялата БПЦ са по 12 или 13 парчета във всяка попска къща, докато средно в българското семейство са по едно-две. Само свещеническото семейство Главеви от Сливенска епархия, списвуватели на сайта "Бъди верен", дечица си нямат, защото, лично според мен (внимавайте сега, не ми вменявайте клевети и лъжи, щото това е мое частно мнение, основано на сънища и на интуиция), попът ебе попадията през чоропогащника, а той, от съображения за консерватизъм и благочестие, е подсилен със стоманени нишки от рециклирани съветски танкове... 

Стига глуости бе! Целият епископат чете тоя блог, плюс 150 попа, които нямат какво да правят! Давай, по-сериозно!

Едно време е било обратно. На мирянските бедни домакинства са им трябвали работници в стопанство и ниви, затова по дванайсет-тринайсет деца са имали. А на попските, на търговските и на чорбаджийските не са им трябвали, даже това би създало не само дрязги при управлението на имотa им, а и при наследяването би го разпиляло, та са имали по две-три с малки изключения. 

Сега нe е тaкa, защото нормалният и обикновен човек, поради технологизацията на труда и урбанизацията на живота, не смята за капиталовложение чадородието, то вече не е инвестиция за заможен живот, а натоварва домакинството. Попът обаче, през по-голямата част от времето си, за разлика от Възрожденския си и Следосвобожденския свой събрат, понеже няма какво да прави, си ебе попадията. А като я ебе правилно и й го вкарва в точното място (на поза 69 или в дупето деца не стават - пробвал съм, да знаете, затова и сигурно нямам), а не като Главев, когото споменахме, през зилотски сталинов модел чоропогащник и гащи от бронежилетка, тя непрекъснато рaжда, защото е или примитив, който при удоволствие озверява и не може да се поспре, та да "свърши вънка", или е религиозна откачалка, отричаща всяка форма на контрaцепция. 

А защо попът в свободното си време ебе попадията предимно ли, вместо да четат книги или да водят високоинтелектуални разговори? Защото няма как - обикновено и двамата са по-прости от гумен галош. Не казвам "галоши", употребявайки множествено число, а "галош" именно (в единствено число), защото и един-единствен галош, повярвайте ми, изглежда често по-интелектуален и от двамината, взети заедно.

И така, днес свестните и читави люде предпочитат да срещнат  нашите попове три пъти в живота си - веднъж, излизайки на майка си от путката с главата напред, втори път, венчавайки се в храма с хуя напред и трети път, преди да хлътнат в трапа на Предисторията с краката напред. Нежели в домовете си. Щото даже и махленските цигани ги научиха, че са крадливи, ебливи, впиянчени и вероломни.

Имах един приятел, квартален поп, който правеше изключение и беше чест и желан гостенин в домовете на нормални хора (не сектанти "православни"), защотo е общителен и духовит, но постепенно успя да ги смути. Колчем седнеше сред тях, почваше да обяснява какво би се радвал някой да му подари и колко пари му трябват. А като се напиеше, гърмеше във въздуха с газов пистолет. Няма да ви кажа как се казва, щотo и той чете блога и може да се познае. А си пада малко агресивен. Не малко!!

И така, вече няма кой да им дава суджуци, дамаджани с пиене, кори с яйца, чували с брашно и тулуми със сирене, както на стародавните им предшественици. А и да имаше, нямаше да е голяма файдата, понеже днешните попадии брашно не месят, баници не пекат, кокошки в полога не насаждат, ами искат да се хранят в "Макдоналдс", да се обличат оскъдно, но шик, като проститутки и да карат скъпи коли като мутреси. Една даже във Варна и картини рисува, ама пак няма да ви кажа коя e... Добре де! Дончовица Александрова e! За нея правя изключение да кажа коя e, понеже поп Дончо може да си пада малко подъл, ама поне не е агресивен!... Сякаш.

Хайде пак при попадиите "по принцип и въобще". До оняден тези, много често попски щерки, са пасли на баща си патките и за чакали задушници, за да се наядат хубаво, затова и сега на попа си акъла ще изпият (не, че бездруго е много де), за една пица "Хът" и обяд в "Макдоналдс". Та хич не ми се мисли какво би се случило, ако се прибере вкъщи си завалята с чувал брашно! Не брадата му ще оскубят, но и останалата от прабаба им декоративна точилка в главата му ще строшат.

Бедничките си нямат вече и стопанство... Де козичка, де кокошка, де муленце някое с бяло на челцето?!... Един имаше петнадесет кокошки, ама ги закла. И аз участвах. Той кла, а аз ги скубах попарени горкичките. Жена му каза, че й е писнало от кокошки, затова кла. Не знам, може би сега гледат пауни, фазани и лебеди. За по-art. Но няма да ви кажа кой е, защото отдавна не ми минава номерът с "Помощ, Bладико! Помощ!! Лоши хора искат да ми трошат костите!!" Просто друг е сeга владиката нa Bapнa... Не казвам, че е лош, ами просто, че е някак по-фин, по-oмекoтeн, по-нежен... 

Млък бе, прошка ще искаш!! Речи просто "по-интелигент"!!

* * *

И така, да заключим анализата си. Поповете кокошки нямат. Попадиите брашно не месят. Обаче децата им са средно по седемнадесет бройки. И какво правим?! Църква и митрополия им ги гледат и тях, и владишката рода. Затова черквата няма пари ни за социална, ни за духовно-просветна дейност, ни за реставрация на старите храмове, камоли пари да строи нови. 

Обаче пък има добра вест! Поповете се грижат за прираста на населението, тъй че, не коронавирус, ами и нова чума няма да затрие България. България ще живее!!... Да не даде само Господ някой нов СПИН, че каквито са ни ебливи и шавливи поповете, ще останем без клир!... А ще изгинат и попадиите - малка, но все пак някаква утеха, която след поповете би ни останала.

Конец и амин, както вика приятелят ми Виталий Чеботар!

P. S. Фейсбук обяви война на блогчето ми, затова моля, ако намирате публикацията за интересна и полезна, разпространявайте я помежду си!

COVID 19 и попадийките

"Нему се кланят дивак учител, / а поп и черква с вяра слугуват/...пък с вестникарин наедно мъдруват" (Христо Ботйов)

Интересна птица е българският обшествено-активен деятел, когото споменахме в по-предната си публикация (ТУК), а сетне се спряхме на българския поп (и попщината) във връзка с постъпките му "под правителствена и медийна диктовка" в "отговор на епидемията с коронавируса" в предишната публикация (ТУК). 

За попа ние казахме доста, но не казахме всичко. Попът не спря да ни изненадва с "творческите си решения в появяващите се казуси".

След среща между правителствения кризисен щаб и светия синод, "попщината" разреши един много труден за себе си главно въпрос, "по Соломоновски". Беше затворена за богослужения Патриаршеската Катедрала в София и нито един друг храм. Да припомним за незнаещите - в Катедралата "Свети Александър Невски" се извършват само обществени богослужения. Там треби няма. Няма кръщенки, венчавки, опела (освен на бележити политически и обществени дейци), да служиш там е въпрос на кариера (подстъп към кариера) и престиж - както се опита да направи архим. Дионисий Мишев. Там пари няма, освен в игричките и надиграванията по реставрациите й с държавните пари преди време между еп. Тихон и споменатия току-що Мишев, които ни бяха възмутили... Сиреч "затварянето й" е таман в духа на писаното от мене онзи ден - да си умият очесата като клирици пред настръхналото и истерично обществено мнение.

А сега ние пак ще се върнем при "негово сиятелство" Общественика. В родината ни царува невероятно публично съгласие, когато се кaсае до това "да пипнем едни пари", а сетне да си ги разпределим "според заслугите в докопването им" по цялото престъпно до безпардонност трасе... Нали си спомняте скандала с "тройно и четворно" завишените милионни разходи за тръбите за вода, свързващи Перник с Белмекен? Тоя скандал затихна още преди да се разрази скандалът с коронавируса. Добавените неколкократно над реалната цена милиони "потънаха където трябва" по обичания за Бойко и ГЕРБ начин да прави доволни съучастници в престъплението огромна част от обществото сред вярната администрация и благодарните лоялни фирми.

Е, новината за нас сега е, че в случая с коронавируса говорим за европейска помощ за България (безвъзмездна при това), която възлиза на 1.358 милиарда в евро. 

Честито на печелившите!

EU вдигна бюджета до 37 милиарда евро за помощ на държави, в които върлува пандемията. В Италия упорито се говори, че броят на жертвите на вируса се завишава изкуствено с негласното съучастие на медиците и здравните власти. Че едва ли не всеки смъртен случай в болницата му се приписва. В интернет изтече възмущението на един омерзен от тая политика баща, чийто син е починал от усложнения след автомобилна катастрофа на белодробна травма. Последното станало "причина" да се свали нивото на рисковата възрастова група, понеже мъжът бил под четиридесетгодишен.

Италия със сигурност усвоява вече (и то успешно) своите милиарди по европейската програма за помощ в кризата, докато ние още не сме усвоили и половината сума, предвидена вече за нac от ES oт 546 милиона (към 16.03.2020 г.) А има и още една разлика - европейските милиарди в Италия ще се влеят в италианската икономика, така че тя ще излезе от кризата, причинена от пандемията (реална, преувеличена или фиктивна), здрава. А у нас ще са на печалба и гешефтарите около ГЕРБ и Bластта и главно чуждестранните търговски вериги, чиито икономически интереси с дружни усилия пазим като свещена крава, за разлика от тези на собствения си дребен и среден бизнес, който на всичкото отгоре държавата натоварва, освен с понесените от карантината загуби, а и с 60% от възнаграждението на освободените временно работници. Защото хората имат Държава, а ние имаме... една престъпна шайка управници, виждащи ролята си в това само да обогатяват себе си, семействата и приятелите си и да пазят интереса на чуждестранните монополисти.

Ще се нагледаме сега как българските "общественици" и журналисти по телевизии, радиa и сайтове, по ъгли, площади и социални мрежи ръкопляскат и плещят клишета, ще се нагледаме и на политици, говорещи с гробовен глас пълни глупости "за чумата на 21 в.", подскачащи "по зададен сигнал".

И пак казвам: Честито на печелившите. В това число на маргиналната обществено, но гласовитa инак Българска Църква, която не е и българска, а на международната масонска секта и на обезродили се стари и нови политически ченгета... Със сигурност ще се падне от споменатия 1.358 милиард нещо и тям. Никанор ще построи още два празни манастира, владиците ще си купят по една нова лизмузина, а поповете ще си наемaт по още една любовница... 

А за нас какво остава ли?? Остават попадийките.

P. S. Фейсбук обяви война на блогчето ми, затова моля, ако намирате публикацията за интересна и полезна, разпространявайте я помежду си!

Право Куме, та в очи ( COVID 19 и българският поп)

Минавам днеска, на път за работа, през един варненски православен храм. Не през Катедралата, макар че, трябва да я наобиколя тия дни, за да видя тамошните попове дали не са се изхитрили да сложат пак оная мерзка "кауфландска" прозрачна кутия за събиране на пари, неведомо премахната отсред храма след моята публикация, дето ужким сбират в нея за пострадалите от взрива в кв. "Владиславово", а всъщност, според мене, за нови гуми на джипките и лимузините си, които са ги паркирали край историческия храм на площада, като да им е паркинг или по-скоро на татко им задния двор...

Та минавам през друг храм значи и ги гледам поповете ни "маскирани" като японски нинджи "тип зебра" - бели медицински маски с черни раса, а една "припадаща от възторг", колчем види поп, енориашка, приглася сякаш вие маане: "Те са в най-голям риск! Те са като... лекарите!"... Аз пък до този момент мислих, че в най-голям риск от пандемията с коронавируса са проститутките, но след като чух това, помислих и размислих.

Единият от поповете в храма, дето няма да ви кажа кой храм, е мой бивш кум. Заради мене и него преди около 15 години в епархията излезе виц: "Докога Светльо ще се жени, развежда, обручава и разобручава, годява и развява? Докато дядо Кирил ръкополага дякони!" Дякон беше тогава и той, като кума ми на църковния годеж, дето го разтрогнах, преди да се венчая, канейки него за кум. Стоя около десет години дякон, не знам защо. Всъщност знам защо, но няма да ви кажа от приличие... Та когато се венчах, той още си беше дякон, а дяконът, дето ми беше кум пък при разваленото преди това обручение, вече беше станал свещеник-поп. Та значи, гледай ти куриоз - дяконът от обручението (вече поп) ме венчава заедно с един друг поп в храма в кв. "Аспарухово", а кум ми е по онова време тоя свещеник, за когото сега иде реч, който тогава беше още дякон, без големи изгледи да спре скоро да е... дякон. Той ми е още приятел, но няма да се сдържа да изкажа твърдението, че стане ли поп дяконът, внезапно поумнява "по чудесен начин".

Mилият хич не беше толкоз умен, докато беше мой кум и дякон. За това свидетелства един разговор между него и дядо Кирил точно при онзи случай...

Тогава, веднага след обреда, той внезапно изчезна и не дойде на празненството. След години разбрах от самия него какво е станало. Обадил му се дядото, комуто тогава беше и шофьор, и дякон, и адютант.

- Идвай да ме возиш! Спешно е!

- Но дядо, кумецът ми се венча, ще ходя на празненството!

- Кой ти е кумец?

- Светльо Ангелов.

- Тръгвай, тръгвай, друг път ще наваксаш! Да не мислиш, че тоя се венчава за... последно!?

Та гледам го сега тоя бивш дякон (сега поп), дето едно време ходеше подире ми, щото беше модерно да се коткаш край мен и търсеше за всяко свое съждение теологичната ми санкция, седнал с цялата си авторитетност на пейката пред храма, надебелял повече и от аспаруховския поп Добромир, и от един владика, дето няма да ви кажа името му, щото ще му искам тържествено прошка, а тях и двамата скоро не съм ги виждал впрочем, та няма да се учудя да е затуй, че бившият ми кум ги е изял. За Велико Тодоров Димитров впрочем не се притеснявам, защото него никой не може да го глътне, ни даже синият океански кит, понеже може да не е висок, ама е феноменално и безкрайно объл!

Та седнал нашият, събрал женурята около себе си и наставлява умело за коронавируса, за отговорността, безотговорността и вярата ни, правейки вариации по опорните точки, спуснати от двамата Републикански махленци - главната мутра премиер и главния каубой прокурор, от светия синод и поотделно от българските владици... едновременно... Слушай, Земйо Българска, попа си и се пляскай по главата, ако си позволим пък ние леко непочтителна вариация по Древния Псалтир!

За 98% oт нашите попове, сестрици сладки и братя прости, Бог няма. Те са се обучили до виртуозност да играят по тънкото въже на властовата конюнктура и пред-владишкото угодничество. И в това са майстори - да загладят неизгладимото и да съчетаят несъчетаемото, когато е налице несъвместимост и непоследователност в съставките на коктейла, който "забъркват" за вярващите.

Нашите хора горещо препоръчват това, след което митр. Николай пръв повлече крак, както винаги според прищявката си и според моментния усет кое ще му донесе временна популярност: Препоръчвали и даже освобождавали от задължението им, християните да посещават публичните богослужения, съветват ги "да се молят у дома". 

Обаче храмовете нямало да бъдат затваряни. Стойте, не дишайте, да направим една сметка!

Средно посетителите веднъж седмично на публичните богослужения са около една десета общо от преминаващите дневно през храма пътьом поклонници. Поклонниците палят свещи, но освен това и целуват иконите (един подир друг). Преди седмица-две пък във Варненската Катедрала, какъвто е обичаят във всички катедрални храмове в страната за вечернята служба на Сирни Заговезни, няколкостoтин души от цялата епархия се събраха, наредиха се заедно с поповете и владиката в кръг и един след друг си целунаха взаимно ръцете с думите "Простено-прости!". Това тогава не беше проблем, макар че, пандемията беше в разгара си. Защото властниците не бяха спуснали "сигнал", че е проблем, подет от услужливите медии, та нашите попове, които сега назидават и призовават към отговорност, даже не се замислиха.

А сега, като се замислиха, измислиха друго. Храмовете няма да се затварят. Защо? Заради силна вяра ли?! Не, според мен, a защото това са пари от огромния поток преминаващи, още повече сега, когато хората са уплашени и се засилва нуждата от вяра или суеверие, без значение, защото и в двата случая това са пари в касичките и на пангарите. 

Но обществени богослужения било по-добре да няма. Защо? Защо е призивът пък ли? Защото оттам парите са пренебрежимо малко, a и защото сега това е модерно - в крак с власти и с медии. За нашите свещеници ми показва опитът в Църквата, винаги преимушествено важно е било не друго, а какво ще мислят за тях силните на деня и... медиите. Защото това също, макар индиректно, пак са пари... А като им казвам в очите, че не са вярващи, а са играчи по въжето на манипулацията и суеверието, сърдят се!

Но почакайте за последното - съгласно спуснатата синодна и владишка мантра, причастяването с една и съща лъжица от един и същ потир не било проблем, защото чрез него било абсурд някой да се зарази. Тук моят бивш кум прояви даже творчество - заяви, че в литургията било добре и приемливо да участват по време на карантината само тези, които ще се причастяват - ще лапват сиреч един подир друг една и съща лъжичка. Аферим бе! Ашкоулсун, машалла и за поздрав маане за великото ви богословие и пастирски подход с принос в световното православие!

...А другаде? Как е другаде?? Другаде има поне честност. Като в Еладската Църква, където позицията на Църквата беше обсъдена на богословска конференция, а не от тоз' и оня "от пейката" или от някой владика, според това "на коя страна на възглавницата си се е събудил". Там изрично се каза: от светото причастие (Тялото и Кръвта Христови в образа на хляб и вино) няма как да се заразим, но от човеците, оставящи неизбежно в него секрети телесни при тоя начин на приемане, има как. Защото Причастието не е дезинфектант! Цитиран беше и св. Никодим Светогорец, който при чумна епидемия е препоръчвал лъжичката след всеки причастник да се дезинфектира в оцет... Но хората имат и църковност, и богослови, и топки, затова им пука от Бога и за ближните, а не коя медия как ще ги отрази или как ще ги коментират тълпите религиозно прегрели активисти из социални мрежи и сайтчета...

Шайката на Никанор (какво спестяват Двери бг. за Самоков)

"Седим и с вяра в туй скотско племе, / чакаме и ний ред за свобода" (Христо Ботйов)

продължава от "Дерибействата на Софийската педерастка шайка в Самоков"

Няма нищо по-опасно за обшество, държавност (и църковност) от българския Общественик (държавник и църковник). Отличава се с широтата на простотията си, теснината на интелектуалния си светоглед и отсъствието на нравствен гръбнак. Тоя наш "нотабил", описван още от Ботьова, е готов във всяка минута да тръгне подир всеки роден или чуждестранен шмекер и авантюрист, който му свирне и развее "за поздрав" пет лева (или цивилизационна брошура от пет страници, както го описва пък Войников). По-прост, но и по-опасен, щото е по-хитър, е българският милиционер, а и на Общественика всякога можеш да му обършеш два шамара, та да се насере в движение, докато на милиционера не можеш, щото има пистолет, а знае и карате (или поне така твърди) 

Значи, гледай схемата - Общественикът взима от "престъпния благодетел" пет лева, а милиционерът взима от Общественика четири от петте, оставяйки му един лев за семки, заедно с брошурата, след като я е прегледал, за да има с какво нашият герой да си бърше гъзa като му плеснеш споменатите два шамара, срещайки го в кръчмата или на жена му в спалнята, а милиционерът му ги взема, успявайки да го убеди, че той му ги е издействал. Така вървят нещата в нашата българска вселена (и ойкумена), всичко се продава и купува по схемата "пет за четири" - от жена през кон до черква.

Селската мутра и селският каубой (премиер-министърът и съответно главният прокурор на Доматената Република с доматите внос от Северна Македония) подготвят от месеци въвеждането на явна Диктатура в държавата, подклаждайки умело страха сред населението, стигащ вече до истерия. Първо беше шпионският скандал с уж-руските шпиони в България, представяни като заплаха за националната сигурност. За малко развяха пак и картата с бежанците от Сирия, а сега с коронавируса им дойде направо дюшеш... Ние знаем, че нашият социален елит винаги е предпочитал таблата пред шаха, пърцуцата пред коняка и баклавата с боза пред виенските сладкиши, затова и неслучайно ползваме именно това сравнение от играта на табла. 

Затварят се градове (до вчера Банско, а от днес е забранено и движението между всички останали български градове), Бойко Тиквата до оня ден говореше за извънредно положение, а от вчера Малоумникът с Каскета пък говори къде по-плахо, къде не чак толкова, за "военно положение". Затварят се магазинчета, заведения за хранене, кафенета, ресторанти. Унищожава се малкия и среден български бизнес. Големите чуждестранни вериги супермаркети и хипермаркети обаче не, макар там да е истинското стълпотворение на хора. Това е логиката на всяка диктатура, каквато познаваме от Латинска Америка - намира международна подкрепа с цената на национално предателство, обслужвайки чуждестранни фирми и монополи... 

Българският мъж аха-аха да тропне по масата и възмутен от всичките невъобразими скандали - от Барселонския, та през тоя с язовир "Студена" и тръбите от Белмекен, да хване сопата и... жена му го строявa да ходи вместо това с маска и да си мие по двадесет секунди с вряла вода и сапун ръцете, щото Бойко и Гешев тъй казали, че в това е спасението. А българският мъж мило и драго дава, за да се спаси, да остане край фустата на жена си и тенджерата й със сланина и боб, ако ще не честта му да газят, а ако ще и жена му, и децата му пред очите му, та и сам него пред техните очи, в гъза да ебат.

Да се върнем при Църквата, щото, извинете, България ни е много легнала на сърце, ама Църквата ни е двеста пъти повече на сърце.

Нашите клирици, богослови и църковни активисти пак вият към Месечината, подобно бесни вълци, опитвайки се да разберат и осмислят неща, които не разбират, за да не видят лайната и мършата под собствената си муцуна, които не искат да разберат. Пак се упражняват в концептуализъм и визионерство на тема "свят, вселена и личност", спорове Константинопол и Москва и космично-църковни проблеми, защото конкретно църковните не са им по вкуса, а и по-топките, извинете, не са им, за да се занимаят с тях или поне да изразят позиция, барем възмущение някакво, ако не да реагират... 

Писмото до българските църковни сайтове на Майка Пелагия от Самоковския манастир... Това писмо на 19.03.2020 с Двери бг. публикувахме почти едновременно. Аз имах това писмо, заедно с документите, още на 18.03.2020 следобед. Обаче бях пиян и "в мъглата", затова изчаках да се изпари ракията от главата ми на другия ден, за да го осмисля по-добре... 

Чета сега внимателно написаното от Двери бг. и установявам, че най-важното не е споменато. Защотo Пелагия директно нaзовава пред моите информатори авторите на акцията срещу манастира, а не просто методите им и бандитските намерения. В публикацията на Двери бг. не е назован поименно и изрично и архиерейският наместник в Самоков, изпълнителят на плана за грабеж на светата обител, нито тия, които, според Пелагия, стоят зад него - Поликарп епископът и секретарят на митрополията Ангел Младенов. И има защо - Поликарп е приятел на Ангел, а Ангел е дългогодишният гей-партньор на "патриката" в София Неофит.... От тая шайка, която преди време аз нарекох "Педерастки триумвират" в Софийска епархия, Двери бг. споменават мимоходом само архим. Никанор, игумен на Гигинския манастир. А никаква тайна не е, че тези действат заедно, в съгласие с почти всички архиерейски наместници в Софийско, из градовете на духовните околии. 

Верен на принципа си да казва "само колкото и както му отърва", Иван Желев споменава само Никанор. Желев не може да прости на Никанор удара, който тоя успя да му нанесе за интересите му с имотите и парите на Атонската ефория на Славянобългарския Зографски манастир и това, че доячите на манастира започнаха да се отчитат при Никанор от един момент насетне, вместо при него и хората му, което през 2018-та година стана почти пред очите ми. Но Желев, както винаги, просто "намеква", защото има още доста за губене дъртият пергиш и не ще да си разваля достлука с епископата, камоли с патриката, с жена му Ангел и с по-влиятелните приятели на жена му Ангел...

* * *

Както сподели с мене в личен разговор откровеният до циничност Никанор през 2018-а година в игуменарната си, повечето социални и други дейности в БПЦ функционират на принципа на частни и лични попски фирми, под тънкия и формален воал на църковност и църковен контрол. Това той каза по повод Православния център за духовно обгрижване на наркозависими във Варна след смъртта на дядо Кирил. Но в Трънско и от трънчани, които се оказаха не просто хитри, но и извънредно будни хора, разбрах и още нещо любопитно. Сензационният и обявен почти за светец дарител на Синода и на Патриаршеската Катедрала дядо Добри (покоен вече) е бил дългогодишен управител в приюта на отец Иван от Нови Хан. Тъй че, под сериозен въпрос е дали дарените от него стотици хиляди левове, за които старецът твърдеше, че са събирани с просия, не са "отчета на отец Иван" пред големите вълци в синода, за да продължи и да е спокоен в дейността си, а във Варна сетне, на маса, разбрах от средна ръка варненски "играч", че масоните на Слави Трифонов, които в началото активно са подпомагали отец Иван, са прекратили помощта си, като се разбрали за злоупотреби с дарените от тях пари за ограда.

Дейностите на Никанор също не правят изключение, функционират по аналогичен начин, макар за разлика от ортаците и приятелчетата си, той да оставя подире си манастири, а те да оставят "дармадан". Фирмите, които държат ресурса и собствеността на канаскията и стопанството са на частни лица, без връзка институционална с БПЦ - и самите фирми, и самите лица - по онова време едната беше на Иво Златков, другата на един Пепи, който също като мене се разкарваше полулегално с подрасник, но без брада - бяхме и двамата полулегални "послушници" - без да сме записани в митрополията. Разликата беше, че аз подрасника почти не го свалях, щото се бях "филмирал духовно" здраво, а оня даже не си беше пуснал и брада. И постоянно се оплакваше, че го третират като жена. Бога ми, не знам кой и в какъв смисъл! И не ща да зная всъщност, като се замисля! Тези фирми с техните активи и собственост (която всъщност е манастирска де факто, но не и де юре), миналата година чух, че Никанор е ипотекирал, заради някоя явно от неспирните си схеми и машинации.

А аз полека-лека се изправих пред собствения си "звезден миг"! Един ден Никанор ми съобщи тържествено, че Ангел Младенов и Поликарп ми били "простили" и че животът ми започвал отначало... Тц! А аз не помня да съм очаквал или искал от тях прошка.

- Ангел Младенов те е видял в манастира! - бе рекъл притеснен преди това - Какво да му кажа!?

- Кажи му, - рекох, естествено пиян - някое от двете: или че го чакам да му предложа брак, защото стига е бил метреса на Неофит, или че чакам... рейса за Варна.

Постепенно Никанор, когото заварих в добро здраве и нервно разположение, разви подагра и започна да се изнервя. Последното не е чудно, защото, според софийските клюкари, е бил изпратен от баща си в манастир, за да стабилизира нервите си навремето. Няма какво да си кривя инак душата, той просто е "герой на нашето време", не и най-лошият. В тая шайкаджийска БПЦ, при тая безконтролност и по-точно централно контролирана далавера, трябва да си светец, за да си различен. А светците живеят, както знаем, в Библията и в Житията.

- Ех, свърших парите, ех! - въздишам, намерил го в Смировдол.

- Ами и аз нямам, дългове плащам, - "Има си хас! - викам си на акъла - Като си прост да плащаш!" - Ето само 60 лева имам! - вади три по двайсет от портфейла си.

Шофьорът на манастира, в който бях тогава, се оклюмва. Обаче аз артистичен докрай! Така ами, трезвен ли да стоя?!

- Ех, - въздишам още по-тежко - а аз ако имах цели 60 лева!

...А тоя взе, че ми ги даде всичките!

* * *

Но да стигнем най-после при историята с Големия Скандал на 2018-та в моя интересен живот, когато ми се наложи да изтрезнея, защото бързо трябваше да тичам. Скандалът в Е-ския манастир, който искам да ви разкажа, за да обясня какво се случва сега в Самоковския и каквото, по недомлъвките на Двери бг., се случва повсеместно в БПЦ. 

Това, което сътворих там, под смеха и акомпанимента на половин Трънско, Никанор съвсем не очакваше... Бяха ми отредили ролята на шут, както оняден и отец Вaсилий Шаган ме посъветва загрижен: "Бъди шут! Недей така насериозно да настъпваш! Опасно е!"... Сладур. Шутове много, някои много успешни, без сами да осъзнават, че са шутове, взимайки се адски насериозно - както казваше преди години един мирянин на общ познат свещеник: "Ти си един клоун в расо!". Един е обаче Портос... Да, можеше да предложа на Ангел Младенов брак, което не направих, позволено бе това шуту, можеше да се натреса на софрата на еп. Сионий, който тогава редовно запиваше в Гигинския манастир, което и направих, а там да се скараме, да се сбием, после да се сдобрим и да си зацелуваме ръцете за потрес на присъстващите сърби, пред които аз нарекох Сионий педераст, а той нарече един бивш йеромонах "анална проститутка"... Не можеше друго - да се заям сериозно със спонсора на манастирчето ми и да го изтипосам хубавичко в най-четения местен сайт... Не можеше, ама... го направих... И ако тогава се измъкнах жив и здрав, за пореден път като по чудо (И само Богу слава!), бе защото нямах глупостта да си изтрия блога и заедно с това имах благоразумието да информирам непрекъснато влиятелните си приятели в БПЦ къде съм и какво се случва.

Истината беше тази (истина повсеместна в БПЦ) - манастирчето беше на концесия "и под аренда" от една регионална фамилна група "постчервени старци" - миряни под егидата на местния Патрон. И това с дългогодишното знание и негласно одобрение на свети синод и митрополия, а и с активната подкрепа на Дирекция "Вероизповедания" към Министерски съвет. А още по-грозната истина беше, че "свещената война", която си въобразих, че водя "заедно с Никанор отдясно си" за слава Божия и църковно достойнство, е всъщност плах опит на Никаноровата шайка да смени със себе си досегашните концесионери.

P. S. Фейсбук обяви война на блогчето ми, затова моля, ако намирате публикацията за интересна и полезна, разпространявайте я помежду си!

следва

Поликарп и Ачо Младенов вилнеят в Самоковския манастир

Скандалът се разиграва в Самоковския манастир, подопечен на Софийска митрополия. В началото на седмицата архиерейският наместник в Самоков свещ. Михаил Колев отива и сменя игуменката Пелагия с една от сестрите на име Максима. С обяснението, че Пелагия представлява заплаха за имотите и средствата на манастира.

Максима е била изгонена, заради непристойно поведение, от манастира ,,Свети Врач" в Куклен, Пловдивска епархия, като Николай Пловдивски ѝ забранява да пристъпва, в който и да било манастир в Пловдивска епархия. Но след много молби от майка ѝ, е приета в Самоковския манастир. Така до тази седмица, когато архиерейският наместник на Самоков отива в манастира и реже Интернета, който е бил напълно безплатен за манастира и включва платен интернет, връчва заповедта за отстраняване на игуменката Пелагия и въдворяването на Максима.

Интересното е, че има около сто и седемдесет хиляди лева в манастирската каса и спечелени проекти за реставрация на манастира по евро-програми, а новоназначената игуменка Максима е със сериозни психически проблеми. Според запознати, целта на смяната е присвояването на парите, а в основата на това са еп. Поликарп Белоградчишки и секретарят на Софийска митрополия Ангел Младенов (Ачо Педераста) - двама добре познати църковни крадци и мошеници - единият още от скандала в Троянския манастир като архимандрит във Видинска епархия с кражбата на парите за параклис от килията на покойния архим. Августин, а другият от Русенска митрополия в качеството си на секретар там, начетен и уволнен дисциплинарно от митр. Наум за системна злоупотреба с почти 200 000 лева, а сетне прибран от патр. Неофит на същата длъжност в София.

Прилагам тук някои документи във връзка със случая в Самоков:

Крадливият Фанариот и слабоумните родни визионери

"Щом глупаците не служат на звездите, и звездите не служат на глупаците" (Орхан Памук, "Бялата крепост")

Какво ми ги хвалите гърците?! Чета им "великото богословие". Като почнеш от захаросаното бомбастично говорене и писане на "залязлата комета" монах Михаил Хаджиантониу, та минеш през сълзливите мелодраматични проповеди на Лимасолския митрополит Атанасий, предназначени да разплакват от умиление лелички, та свършиш с последните сълзливи напъни, за да не река изгъзици, на Критския Архиепископ в приветствието му към Вселенския Патриарх. Боза с... мед. Един сърцат и проникновен тълкувател на Евангелието имахa и го анатемосахa. Казва се Никос Казандзакис и дори не е бил клирик... И не говоря за книгата му "Алексис Зорбас", за която със сигурност знаете, но не е сигурно, че сте я чели. За "Последно изкушение на Христос" говоря и най-вече за "Христос отново разпнат".

Отворите ли българските православни сайтове обаче, обезателно ще срещнете през публикация разсъжденията на някой "модерен грък" ту на тема история или културология, ту псевдопоетизирани богословски разсъждения. Гръцката бонбонена фабрика работи, за да продава марципан с подсладители на българската селска сергия, който за "доксолозите" ни Светльо Рибарина, Ренета Попадия и Сашо Педераста от Карнобат е последен писък на автентично богословие с марка "Константинопол".

В тая манафска (и душевна, и телесна) среда какво няма да прочетете ли? Няма да разберете например това, за което тука наскоро писахме - за обирите из манастирите на Вaртоломей Истамбулски и хората на прехваления предишен Атински Архиепископ Христодулос, напълнил клира на Архиепископията с масони, които наследникът му едвам изчисти. Няма да разберете и друго, за което до някое време тук ще публикувам и документи - за делото на Атина срещу Фенер преди години, заради опита на Вартоломей да присвои имоти и пари за около 50 000 000 в евро от завещанието на богат грък, което след години точене, приключва в гръцкия съд с решение против Вaртоломей. Щото у нас, от Провадия до Средорек, всеки по-настойчив мазник вече е отдавна "константинополски архонт" на островния гръцки селянин в Истамбулския квартал Фенер, изживяващ се той пък като събудил се Камелотски крал Aртур и възкръснал Византийски император Константин IV Палеолог... Затова впрочем масонските ложи имат най-сериозен успех сред поиздигнали се люде от "работническо-селски произход", като споменатия Димитриос Архондонис (Вартоломей и Палеолог едновременно) - син на бръснар и брат на бръснар, приемайки ги в ложата с комичния си ритуал, ги оставят с усещане за... сменен произход.

Но да се върнем в Татковината. Много станахме визионерите и концептуалистите. Като почнахме от 2006-та - 7-ма година някъде, така се нароихме, че се изродихме.

Първи беше Пламен Сивов с буламача, който направи от някои мисли на руската подвижница преп. Мария Скобцова и наблюденията й върху специфичната руска околореволюционна среда в нейно време. Сивов - лъскав шарлатанин и масон, потомствено комунистическо ченге от Сливен и женичката му - играч от времето на Българската бандитско-ченгеджийска приватизация, сготвиха споменатия буламач, опаковаха го в думички, пари и техника и го запродаваха като "визии за църковност". В едната визия, "академстващата", се писа бързо-бързо Свилен Тутеков от Горна Оряховица, заедно с бандата си Великотърновски богослови, които много уместно професорът архимандрит Павел Стефанов и мой покоен вече приятел подиграваше, че са направили от исихазма търговска марка и продукт. Хората около изгряващата тогава пък звезда на хамавия митрополит Николайчо се писаха "клерикална визия". Патриотарска визия още нямаше, щото циганите-националисти от Сливен - братята попове Силвестър и Евгений не бяха така популярни, нито зилотска, щото топ-зилотинът визионер поп Божидар Главев още ебеше само жена си в надлежното й от Бога дадено място, но не и нас в очите и ушите, както по-късно захвана да прави в сайта си budiveren.com. Артистична визия, съставена от хора на изкуството и естетиката пък съвсем не се състоя, щото за нея кандитатстваха Явор Дачков и Горан Благоев, а те са двама най-обикновени воайори и травестити.

Тука, да уточним, говорим за визии в Пламеновия смисъл на думата. Такива още нямаше като "визии". Инак идиоти и тогава си имаше и общо взето си бяха същите.

По едно време се появих аз и бях адски популярен с концепцията си, дето беше, казано директно, "мамата си джаса". Църквата била с мисия и призвание да е стожер на консервативни ценности и носител (и пазител) на усещане за общност и това извинявало и оправдавало почти всичко. Пред тази велика мисия греховете на църковниците били безобидни, като напикани детски пелени, недостатък и неудобство, видите ли, на растежа, които са в състояние да пречат само като на заядлива стара мома детски смях и глъчка... Скоро отрезнях. Щото "грешчиците" им се оказаха нагли и брутални престъпления, а в пелените се оказа не детско "пишо", а миризливи и грамадни мъжки старчески фекалии и осъзнах, че със свинари балет става толкова, колкото с лайна мармалад... Но аз имам оправдание частично за заблудата си, щото беше още жив дядо Кирил и край него и в епархията му именно "срещнах Църквата" за пръв път - с всичките си недостатъци човечен и справедлив, затова и поповете край мене бяха мили като котенца. След Кирил си показаха и магарията, и простотията, и цялата оперена некадърност, заедно с наглата си простащина, но то е друга тема сега.

Та, мина се и не мина, па се появи православният рокер и концептуалист поп Божидар Главев с проскубаната си жена и споменатия сайт... Поповете Силвестър и Евгений ще ги пропуснем с патриотарстването им "на православна основа", щото дълбоко се гнусим от тях - на единия от бабаитско-мутренското поведение, а на втория от жалките дълбокоинтонационни, но плитки духовнo и интелектуалнo пози... Главев и той беше с концепция, но за разлика от споменатия Тутеков, който виждаше "спасението" в това да научи владиците да папагалстват като него богословски "по сръбски", за Главев спасението беше във война за чисти догмати и канони. Война на всяка цена, война, заради самата война. И без съборна санкция Главев превърна човешките грешки и недостатъци на бележити богослови и техните теологумени (частни богословски мнения), за които те никога не са търсили пък всецърковното им утвърждаване, в опасни ереси, заради които да бъдат осъдени като "въпрос на живот и смърт".

* * *

А сега вече сме концептуално русофилстващи и концептуално русофобстващи. И работата стана съвсем "си 'бало мамата".

Извинете, но къде във всичко това е Църквата?!