Aферите на поп Силвестър Янакиев (Ало, миндилите от Карандила!!)

Tози систематизиран текст по дългогодишните ми наблюдения върху дейността и поведението на свещ. Силвестър Янакиев поиска да напиша мой влиятелен приятел. За какво му е текста, не знам, но подозирам и ако съм прав, изпадам предварително във възторг от очаквания ефект

Свещеникът поп Силвестър Янакиев от Сливен и брат на друг свещеник, служещ в същия град - Евгени Янакиев, е най-големият манипулатор и интригант, който съм срещал през не краткия си вече живот. Силата му в това е съизмерима с тази на общия ни приятел (за мене вече бивш) поп Георги Фотакиев от Варна. Затова и съвсем не е случайно, че срещнат ли се двамата, гледат се в очите като влюбени лисугери и не изпускат възможност да се дават един-другиго за пример и подражание. Те, разбира се, говорят за споделения си пример в категории като честност, свещена ревност, дръзновение духовно, но това е само в техните очи, а отстрани е видно, че иде реч за взаимно подражание в лицемерие, подлост, лъжливост и безскрупулност. Те не са обикновени подлеци, а подлеци, които с прекомерна артистичност се стремят да изглеждат на светци.

Едно движение, познато от приложната психология, владее Силвестър до съвършенство. Това е т. нар. движение "прелъстяване", което е отличителна черта впрочем за неговия ромски етнически произход. Той го прилага там, където среща равностоен противник. Напипвайки неговите личностни дефицити или комплекси, Силвестър (с кръщелно име Станимир) по измамен начин го подвежда да се идентифицира с него, за да му стане симпатичен, за да го употреби в постигането на целите си. Ако си суетен, Силвестър го напипва това и демонстрира, в умерена степен, суетност. Изживяваш ли се като "мъжкар", Силвестър играе мъжкар като тебе. А споделеното славолюбие му е стихията, особено като се има предвид, че на практика няма с какво и как сам да блести нито като външност, нито като способности, нито като харизма лична, като говорим за липса на истинска харизма именно в тоя човек, а не за бликащия от него инак изобилно "бай-ганьовски еффелък". Затова ще видите Силвестър често обкръжен и обожаван от посредствени, слабокултурни и зле образовани хора (като него), докато тези, носещи истинска интелектуална и лична стойност, го гледат с насмешка или се отвращават от него, съвсем подобно като от приятеля му, когото споменахме преди малко. Пред по-силните Силвестър е сервилен, преекспонирано угоден, а с по-слаби е същински арогантен тиранин и садист. В много краен случай се изживява и като жертва. 

Това е типичен български милиционер (при това буквално), който е сменил фурашката с килимявка (пак буквално) и това го е направил, според мен, не в опит (макар неуспешен) за покаяние и личностно преображение, а защото е усетил, че в БПЦ-БП възможностите за корупция и злоупотреба са по-големи и безконтролни даже, отколкото в полицията ни. Защото е надушил склонността към психическа слабост у религиозните хора, съчетана с чувствителност и неувереност, както и че каквото и да струва, в полицията няма как да стане повече от това, за което е учил - старшина, докато в Църквата може с номерата си да се качи върху главата на цяла епархия (а както преди време се бе пробвал - и на цяла патриаршия). В едно отношение брат му поп Евгени е много по-опасен от него, защото в простотата си е убедителен. Евгени не се изживява като артистичен гений. Той има само една роля - на "светец", но е не по-малко алчен и славолюбив от брат си и често cа заедно в интригите, както ще видим след малко.

Нека онагледим описваното взаимодействие на двамата братя роми, свещеници и политикантстващи в църковните среди български националисти и флагмани на консерватизма с пример. 

По време на изборите за митрополит във Варна, след убийството на дядo Кирил, на цялата БПЦ-БП стана ясно, че Силвестър, заедно със споменатия негов "свещен" приятел от Варна, е обикалял Варненска и Великопреславска епархия, за да агитира и подкупва избирателите в полза на Велички епископ Сионий, сегашен Троянски (а вече и Бачковски) игумен. В тоя същия момент, по разказа пред мен от първо лице на тогавашния викариен епископ на Сливенски митрополит Йоаникий епископ Игнатий Проватски - Карагьозов, поп Евгений алармира епископа, че Силвестър се занимава точно с това. С характерната си безразсъдна ревност за вярата еп. Игнатий получава уверение от Евгени, че ще свидетелства срещу брата си, ако той повдигне срещу него епархийски съд за симония. На предварителното изслушване пред дядо Йоаникий обаче Евгени, гледайки епископа си Игнатий в очите, отрича да му е споделял подобно нещо. 

Според споделеното безхитростно обяснение на еп. Игнатий пред мене, Евгени се е смилил в последния момент над брата си. А според мене това е събратска мангалска клопка да дискредитират и в друго пречещия им честен епископ. След случая с проваленото църковно дело започват заплахи по телефона анонимни срещу детето-дядо и мой близък приятел епископ Игнатий Проватски, човек спечелил си уважението и респекта на цялата Руска Патриаршия като наш свещеник в Москва за времето на Патриарх Алексей Втори, но "разбил главата си" в хитростта на двама сливенски цигани, обясняващи своята мургавина с "македонски произход". Започват заплахи за живота и срещу кръвния му баща. 

Владика Игнатий тогава напусна епархията.

* * *

Силвестър всинца и всячески се опитва да убеди, че е вярно "куче-пазач" на "авторитета и интересите" на Сливенски митрополит Йоаникий, заради което дядо Йоаникий често търпи негативите в обществено-църковното мнение за себе си, което го припознава като стоящ зад изстъпленията (и престъпленията) на попа си. Но това не е така. Oт общ приятел знам, че Силвестър в тесен кръг се подиграва на Йоаникий - как говори, как се държи, как постоянно мие ръцете си. Последното Силвестър се стреми да представи като обсесивно-компулсивно разстройство. А всъщност мои приятели и близки на митрополита на Сливен твърдят, че не е. Просто Йоаникий е архиерей "стара школа", стремящ се да поддържа някои монашески навици (освен стриктното постене безкомпромисно, с което е известен). От своя собствен духовен старец и наставник от времето в манастира Йоаникий има послушание да мие дланите си след всяко докосване на свещен предмет или книга. Но това е идеален повод за Силвестър да го унижава зад гърба му, като представя тая практика не в истинската й светлина, а като приумица на умопобъркан невротик. В самия по- преди описан случай - с противоуставните и неморални разходки на Силвестър из Варна и Варненско пред разказали ми свидетели сам Силвестър проявява лично арогантността си към митрополита. Научавайки, че е във Варна от него самия по телефона по време на онези избори, Йоаникий му нарежда: "Прибирай се в Сливен!", на което Силвестър отвръща рязко "Няма, имам тука работа!"

Днес Силвестър отново е с "праведна кауза" - да разобличи в некомпетентност и даже в престъпно мислене дългогодишния секретар на Сливенска митрополия Вълкан Янев... Преди всичко останало, искам да предупредя Сливенския клир да внимават. Анализирал съм и наблюдавал Силвестър с години. Такива дръзки инициативи той не предприема нивга, без да е подсигурен от влиятелните си приятели по върховете на БПЦ и във властта. Така предизвиканата от хулиганщината му смърт от страх (инфаркт и инсулт едновременно) на престарял архимандрит в Троянския манастир преди години, достатъчно публична, не доведе до никакво съдебно дирене за прекия участник в това (заедно с приятелите си) Силвестър - помните ли? Така че, ако сега именно Силвестър тъй смело застава срещу един от най-влиятелните хора в митрополията им Вълкан Янев, да се оглеждат в тая мътилка в БПЦ и новите патриаршески избори, подготвяни и чакани от мнозина, да внимават да не стане тъй, че дядо Йоаникий за резил, на преклонна възраст, "да бъде пратен да лови речни миди", подобно дядо Кирил черноморски през 2012-а година! Да не дава Господ!! Може многократно да е повтарял и показвал Йоаникий, че не желае бяло патриаршеско було, но това малко ще трогне страхуващите се от авторитета му днес като старец нови претенденти. Познавайки новото поколение български митрополити, подчертавам очевидното - това не са духовници, нито имат задръжки, ами са мутри в расо! А да припомням ли нещо, отдавна писано тук от лични и преки впечатления?! Йоаникий Сливенски (заедно с Гавриил Ловчански) е особено силно ненавиждан от змеевидната триглава силна ос днес - педерасткия триумвират: Никанор Гигински, Поликaрп Белоградчишки и един... Ангел Младенов, която стои и зад интригите на блог "Доксология".

По-късно пак ще се върнем на случката в Троянската света обител.

Сега Силвестър вдига вой за имоти от около стохиляди в лева и за пропуснати имагинерни ползи от милиони от държавните субсидии, заради Вълкан... При това става дума за имоти, които не са били църковни, наскоро реституирани на църквата земи. Силвестър обвинява Янев, задето не е усвоен целия размер... А изпуска винаги да споменава подарените от приятеля му Николайчо Пловдивски в пъти повече църковни имоти на олигарха Георги Гергов. Що?  

A преди години Сливенска митрополия потъна с около 2 000 000 в КТБ. Но срещу това Силвестър нема ни позиция, ни интерес за него. Буквално месеци преди фалита на банка КТБ счетоводителката на митрополията, самоволно и без санкция на митрополита или на епархийския съвет, по не много ясни причини (предлогът бил по-висока лихва) прехвърля всички пари на митрополията от други банки изцяло в КТБ. Но Силвестър тогава не се заинтригува от случката. Не потърси "дълбоки вирове" и многоходови комбинации, както сега с Вълкан Янев, макар че, мнозина ме информираха, че тая счетоводителка е съпруга на средно-висок кадър от бившата ДС (сега ДАНС) свещеник в Сливен, а знаем, че именно ДАНС на Делян Пеевски срути и обра КТБ... 

Силвестър мълча и когато покриваха собствените му "неизлизащи ревизии" на храма му от митрополията

И така, хайде сега накрая на разходка в Троянския Балкан... Тогава Силвестър поведе един псевдонационалистически сбирток от политически маргинали, държащи се като футболна агитка, за да чистели Троянския манастир от хомосексуалисти по времето на игуменството там на еп. Григорий Браницки, сегашен Врачански митрополит. Причината - инсценирани видео-записи по скайп, в които един тридесетинагодишен йеромонах разказва мръсни вицове за архим. Августин (споменатия старец, починал вследствие тормоза на циганин Силвестър и водените от него радикални български... националисти) И най-интересно - обект на атаката директна не беше въпросният йеромонах, показвал хуя си пред скайп-камерата, ами Августин! Защо??  

Изкарах тогава  информация за фирмата на Силвестър (в качеството му на Станимир Янакиев) "Nove Sole", занимаваща се с внос на артикули за манастирски и черковни магазини от Йерусалим и от Атон. И това не е единствено противоуставното в живота на поп Силвестър (и противоканонично). Той, който сега говори за устав на Църквата и канони против Янев, не само има търговска фирма против устав и канони, но и държи кафенето на уличката до храма си "Света София" в Сливен! Силвестър, по разкази на част от братството лично пред мен, е поискал неговата фирма да снабдява магазина (канаския) на един от най-големите ни и посещавани манастири в Троян. На това се е противопоставил старецът Августин най-вече... Случайна ли е, според вас, последвалата инсценировка със скайп-разговорите, довела до атака главно и най-вече не срещу друг, а срещу архим. Августин?... Ако това ви се чини "уйдурма", нека ви напомня, че по същото време и със същите мотиви братът на Силвестър Евгени започна акция срещу другия ни голям манастир - Рилския. Обвинявайки епископа му игумен Евлогий в същото именно, в каквото Силвестър Августин - в педерастия, подкрепян от личният приятел на Пловдивски митрополит Николай Мартин Карбовски медийно... Но за разлика от Троян, в Рила братството бе единно и публично разобличи атаката на Сливенския поп срещу игумена си като мотивирана именно от отказа на дядо Евлогий да допусне фирмата на поповете в канаскията... И атаката срещу Рилския манастир на братята цигани в расо от Сливен секна...

Ало, Сливен! Не изпускайте и още нещо. Смъртта на Августин и свободните разходки с "мисии" из епархиите ни на Силвестър останa не само ненаказана, но и незабелязана от властите. Защото тука фирма "Nove Sole" е само един детайл - то е "почерпката" за тоя духовен върколак Силвестър. В Троянския манастир трябваше да бъде въведен Сионий и това стана чрез Силвестър и бандитите му с обезпечение за безнаказаност от митрополитите на Бойко и на Пеевски Антоний и Николай. Силвестър, без техните гаранции, не би се осмелил да рискува толкова, да играе тъй наедро "за банката"... Сионий трябваше да бъде частично овъзмезден за услугата да изстреля в църковната кариера Антоний. Надяваше се Антоний да се превърне за него в ракета-носител, та да стане сам митрополит също, но не се случи, а бе останал да гние като прост викариен епископ на бедната Видинска епархия за времето на митр. Дометиaн. И с тоя комплот си получи донейде дължимото - тогава Троянския манастир, а днес и Бачковския... 

Пазете Йоаникий, за едра хапка е отворил уж уста върколакът Силвестър (едра за него - за други дребна и незначителна: Вълкан Янев), да не дойде обаче "захапката" и "отхапката" от другаде! Докато се чудите кой от двата ви кaлпави крака - Силвестър или Вълкан е по-калпав и виновен, някой "централно и неочаквано" да ви отхапе направо главата!

Да не стане нещо с дядо ви, а после Силвестър, по обичайния си подъл начин, да го стовари чрез медиите на Вълкан Янев, уж задето е бил пред разобличение?!

* * *

Не, не харесвам митр. Йоаникий, но сред днешните "нови митрополити" това страхливо старо магаре (познавам го и лично) е като цвете в тръни и светец сред дяволи!

Либиден съвет към коментатора фен на +Антоний в блога

"Абе то, ти май си прав, че митр. Антоний е бисексуален! Тъй хубаво целуваше на пейката в Борисовата градина, че сякаш мъж го е учил!" (една обща позната по повод на митр. Антоний)

Следва: Епископатът като некрофагия или чия трябва да остане съпругата на след смъртта му, според крипто-каноните от I-ви век сл. Христа

П. П. Шерлоте (Sartr), не ги слушай, Миличка, чашке моя Малка с Калифорнийско вино и ситни "инкрустацийки" над коремчето. каквото и да сториш (макар да е истина, че правиш невероятни неща, особено с дупенцето си, които даже мене шокират, пред камерата), няма да надминеш по мръснищина и налудности владичината на БПЦ-БП!

Шарлоте, обичам те!

Апартаментът за 6.5 милиона в Мелбърн на човека (бивш Фенерски архиепископ на Австралия) на стамбулския ви масонски "патрика"

Да подкрепим Ерулския манастир "Света Троица"

Да подкрепим Ерулския манастир "Света Троица" в Трънско, чрез гласуване за него в инициативата "Зелени пари".

Бяха преведени 500 лева по сметката на Петя

Днес Петя е получила банков превод от обещаните 500 лева по сметката си за лекарствата си за този месец от игумена на манастира в Българска Тракия.

Шизофреничката, която обичах и мурафетите на митр. Антоний

Всичко започна в един варненски тролейбус, заради ватмана...

- Ало, кондукторе! - усмихва ми се той в огледалото за обратно виждане към салона - Я ела и ми кажи колко жени си имал, че някои колеги разправят за тебе небивалици!

- Ами за двадесетина години около двадесет.

Оня ден нали им правих списък, та излязоха около четиридесет (без циганките, туркините и чужденките), според сестрите ми, решили да ги пресметнат "по списъка" в блога, ама явно само двадесетина съм решил да запомня.

- Ха-ха-ха! - смее се той - Това не е нищо! Аз съм спал с триста!

"Абе като те гледам какъв си дърт и кьопав, чудя се дали са били жени или спартанските войници при Термопилите" викам си на акъла, ама си премълчавам, щото инак ми е адаш и е симпатяга.

- Бях банкер, - продължава разказа си - a после фалирах, затова сега съм шофьор на тролейбус...

"То с пари - продължавам си на акъла - всички могат. А знаеш ли как става с билетчета?!". Оглеждам се из пътническия салон и в тоя миг я виждам как се качва от най-задната врата. Дребна, слабичка и мургава, успяваща да полюлява малкия си сладък гъз даже стъпвайки по стъпалата на варненски тролейбус. Сяда.

- Погледни назад - казвам му.

Поглежда.

- Виждаш ли я?

- Да.

- А сега продължавай да гледаш и... анализирай това.

Тролейбусът потегля, а аз се отправям към задната му част с широка, небрежна и уверена крачка като пират на собствения си кораб.

- Добър ден, драги пътници! Аз съм пиратът тук! - заявявам на всички новокачили се, но гледайки само нея в очите.

- Защо си пират? - пита тя

- Защото ви взимам парите и после ви наказвам, като ви късам билетите, които вече сте си платили.

- Искам и аз да съм пиратка! - виква заинтригувано.

И от дума на дума...

- Свирките са полезни за зъбите - споделя ми - Моите затова са здрави и бели...

В главата ми удря с все сила първата празнична камбана!

- Ще ми дадеш ли мобилния си номер?

- Пиши бързо, - казва ми направо - че след две спирки слизам.

Докато записвам, научавам, че работата й там, където отива, е за малко и ще пътува назад към центъра на Варна със същия тролейбусен номер.

- Слушай, - казвам й - ние имаме само десетина минути почивка на Владиславовския обръщач, следователно на твоята спирка в обратна посока ще сме след около 25 минути. Опитай се да ни засечеш.

На обръщача с шофьора пушим по цигара и си говорим.

- Е? - пита ме иронично - Какво стана?

- Даде ми телефонния си номер - отвръщам небрежно.

- Сигурен ли си, че не ти е дала грешен? - поднася ме.

-...И след малко ще се качи пак при нас от същата спирка, на която слезе, но в обратна посока...

- Съмнявам се.

- Трай и гледай - казвам уверено, без сам да съм много сигурен.

След около десет минути сме на спирката.

- Е? Къде е хубавицата? - пита.

- Стой, изчакай минута.

- Ще изчакам, - казва - макар да не съм сигурен, че има смисъл...

Десет секунди по-късно я виждам в огледалото за обратно гледане как бяга по тротоара към нашия тролейбус, та ще си строши краката...

Остана в тролея с нас до последния курс (имахме още един), на последната спирка оставихме шофьора да прибира сам колата.

- Знаеш ли, - подшушнах й, като слизахме - тоя чичко каза, че нямало да ни чакаш на спирката?

- Защо е смятал тъй? - изчурулика.

- Защото е катo Тома Неверни... Но слушай, хайде сега завърти задник, докато ни изпровожда с поглед през предното стъкло.

Врътна го с финес - на нашите варненки това си им е в кръвта. И в тоя миг я плеснах леко през гъза и го щипнах, като смигнах, обръщайки се, на адаша... Онзи само поклати глава и запали цигара.

Месец и нещо се разнасяхме из Варна. Водих я ту за ръка, ту на ръце я носих. Толкова беше ситна и слабичка, че ако бих искал, можех да я нося и на оная си работа. Обаче не съм простак като вас. Аз съм романтичен простак. Тя беше с шизофрения. Макар в лека форма, но с шизофрения. Вижте сега, ако нещата, които ми говореше, бе ми говорил мъж или грозна дебела жена, щях да съм готов с точната диагноза на третата реплика. Но тя беше жена и беше красива, затова всяка дума от устенцата й за мене беше като небесно откровение и магия.

- Запознах се с малкия Азис веднъж на гара Комунари. Баба му му се караше, а той плачеше. Утеших го, казах му, че е прекрасно детенце и той... после стана звезда.

Примигнах, помислих две секунди и си рекох: "Разбира се, що пък не?!"... Нима е важно вярно ли е?! Важното е, че е красиво... А наистина красива душа имаше тя и благородна, затова и лудостта й беше пленително нежна и красива!

- Бях камериерка в хотел на "Златни пясъци" и там, край басейна, бяха се събрали Слави Трифонов и целият "Ку-Kу бенд". Слави хвърли обелка от вафла на земята. Накарах го да си я прибере.

"Това изобщо не е невъзможно, - рекох си - колкото и да звучи невероятно!"

- Ние с покойната Лейди Даяна сме в спиритуална връзка... Знаеш ли защо детето им с принц Чарлз като малко непрестанно плюеше мащехата си?

- Защо? - слушах в захлас, без да мога да си затворя устата, вече сигурен, че нещата са повече от иреални, но в пълен възторг от играта на съзнанието в красивата й главица.

- Защото мащехата е Камила!

Ходихме редовно в едно кафене с евтино кафе на самия център. Стените вътре бяха облицовани в стериопор - целият на бразди и на дупки.

- Нощем, когато няма никой тук, - обясняваше ми тя, докато ровех из гащите й - астралните ни тела, заспим ли, идват и се ебат. Дупките по стените са от токчетата на обувките ми, а драскотините от моите зъби.

Вие отдавна бихте си рекли, на мое място, че насреща ви е клинична лудост, но това е, защото сте глупаци. Аз си виках: "Разкошно! Самороднa магичнocт!"

* * *

С нея обаче разбрах на практика нещо, което преди това знаех теоретично. Именно, че лудостта и пророческата дарба са посестрими.

Случи се, когато обслужвах като кондуктор линия 46 - Варна-Боровец. Пак бяхме заедно, защото в началото на смяната ми се качваше при мене в автобуса и оставаше до самия й край. От кв. "Аспарухово" се качи авва Велико Тодоров Димитров, носещ на майка си леля Димитра шест хляба. Запознах ги.

- Къде отива той и какво носи в тия торби? - попита ме тя.

- О, - започнах с рекламата му - носи на майка си всеки ден храна на Боровец, където тя живее в скромното си селско стопанство с гъски, овошки и кучета.

Вгледа се в него за десетина секунди, премрежила красиво маслинените си очи:

- Ама не е всеки ден нали? - изтърси с пълна сериозност.

То верно не беше всеки ден, че даже някой път Велико прескачаше и цели седмици, защото успяваше да изяде на "Гюрлата" парите от немалката пенсия, която майка му му беше предоставила на разположение, плюс тия от наемателите в триетажната им семейна къща под формата на шкембе-чорба и вратни пържоли, или изплащаше бързи кредити, изхарчени предварително пак за същото, но аз я погледнах с честните си пъстри очи и я излъгах:

- О, не! Абсолютно всеки ден.

Тя ми смигна и ме близна по ухото. След това се изхлузи от скута ми и се надвеси над торбата с шестте хляба като любопитно дете. Сетне вдигна невинен поглед към Величко и го попита:

- Да, хлябът е тука... А има ли и... вода?

* * *

- Тя е луда! - крещеше по-късно възмутен Велико, когато се видяхме с него насаме.

"Луда, луда, - рекох си на акъла - ама... прозорлива".

Но му го спестих.

* * *

Водих я и на литургия в храм "Свети Никола" във Варна. 

Приближи се до брата на авва Велико Тодоров Димитров псалтa Мартин Тодоров Димитров, докато пее на клироса по византийски и "по невми". Най-безцеремонно забучи носле в книгите му. А на стреснатия му въпросителен поглед рече:

- Искам да видя наистина ли четеш това, което пееш или си го измисляш. Звучи "по турски"!

- Тя е луда! - заяви ми по-късно Марто, като останахме насаме, подобно на брат си.

"Луда, ама с музикална култура", рекох си пак на акъла, спестявайки му го.

Запознах я с отец Василий и с един друг поп, когото мислих за приятел. Реших да й покажа как се взима благословия. Вторият поп, дорде я видя и разбра каква ми е, буквално позеленя от свещена завист. Изпъчи се, взимайки позата на проповедник и заяви:

- Не сте един за друг, ще си разбиете живота.

- Слушай, - рекох му - аз от тебе съвети поисках ли? Поисках ли ти нещо друго, освен да те запозная?

- О, аз с добро! Аз като твой духовен отец!

- А кой ти е казал, че си ми духовен отец на мене лично?

Оставих го замислен... Тръгнахме си, посягайки да я целуна. А тя сви устни:

- Три часа карантина за целувки след лизане на попски задници!

* * *

Сама майка на две отраснали деца (син и дъщеря), тя беше под грижите, контрола и опеката на своята майка. Лекарите бяха преценили, че шизофренията й не е достатъчно остра, за да издадат решение на ТЕЛК и да я пенсионират. Но тя не можеше да работи, защото често се разстройваше и побягваше на нейде, та с приятелките й я търсехме из града. Намирахме я в някой луксозен магазин, където мереше дрехи и аксесоари, преструвайки се, че ще ги купува, разполагайки с... 3.50 лева в джоба. И я водехме при психотерапевта й. И майка й, около седемдесетгодишна жена, се принуждаваше да търси работа и за двете тях заедно, та хем да могат да се издържат, хем да ангажира ума й с нещо разсейващо фантазиите й, хем да я държи под контрол целодневно. А за да имат пари за терапиите на психиатрите, които работят в България по модерен начин и като истински терапевти само "на частно", а не като дилъри на легална фармацевтична дрога и електрошокови касапи.

Започнах да им гостувам. Канеше ме майка й. Да закова някой шкаф, да пием кафе или да закусваме с мекици. Всичко приключи с един откровен разговор на четири очи с майката. Споделих й, че съм напълно наясно със състоянието на щерката, че това за мен не е проблем. И така нещата приключиха. Възрастната жена предпочиташе проблемът да остава скрит за други хора, вярваше, че като съм кондуктор, едва ли ми стига умът да го осъзная, а тя бе намерила своя начин да го "разрешава", просто в мое лице търсеше някой, който да я подкрепя в нейния начин за "решение", помагайки й да "маскира" проблема.

Не съдете майката. В днешна България друго решение трудно се намира.

Защото докато болна майка на две деца няма не само прилична пенсия, но и въобще пенсия, почти всеки български висш клирик кара автомобил за няколкостотин хиляди лева, обядва за по няколкостотин, а дрехите му струват колкото гарсониера във Варна.

* * *

Западно и Средноевропейски митрополит Антоний, със светско име Живко Киров Михалев, не е роден в гр. Стара Загора, както е според официалната версия, която сам е лансирал. Роден е в Старозагорското село Мъглиж, откъдето впрочем е родом и покойният вече митр. Калиник Врачански. Когато се замонашва, майка му, селски партиен функционер на БKП в селото, се заема с кариерата му в БПЦ. Последователно обикаля известните в синода хетеросексуални коцкари - митрополитите Калиник Врачански, Дометиан Видински и Йосиф (на САЩ, Канада и Австралия). Получава съдействие едва при бисексуалния епископ Сионий Велички.

Сионий лансира Живко, надявайки се сам Живко да се окаже за него ракета-носител в църковната кариера, защото Сионий отколе мечтае да стане митрополит, но това постоянно му се изплъзва. Впоследствие и Живко, превърнал се в митр. Антоний, предава и изоставя Сионий.

Помните ли, когато синодът "уволни" предшественика на Антоний в Западна и Централна Европа дядо Симеон? Мисията трябваше да изпълни предшественикът на Киприaн в Стара Загора митр. Галактион.

Епархийски съветници oт Берлин тогава ми разказаха лично как Галактион "взел в ръка" държавната субсидия от България за заплати на свещениците на БПЦ в Западна и Централна Европа и пътьом, докато търси "предатели за Симеон", я прахосал. Слизайки на летището в Берлин, си поръчал каса скъпо бяло вино и лимузина под наем... Е, Антоний не пие бяло вино, а розе. Освен това не прибира целите заплати на свещениците си. Антоний взима скромно - по 1000 евро "владичина" от свещеник. Не, не говорим за "владишкия дял" от требите - кръщенета, венчавки, опела, който е третина. Говорим за по 1000 евро от заплатите им, осигурявани от Българската Държава. Как единият може да изпие цялата субсидия, а другият да си прибира безконтролно "комисионна" oт субсидиятa... българската Държава и контролните й органи.

Антоний почти не стъпва в епархията си. Почти постоянно пребивава в София в апартамента си в най-скъпата част на Столицата - край Докторската градинка, купен му за около 200 000 лева от богата българка, на чието постоянно разположение се намира. Последното обаче съвсем не му попречи да продаде сградата на храма ни (българско църковно Подворие) в Букурещ... Четохте ли преди години в Двери бг. как лошите румънци, заради българофобията си, ни го отнели? Е, не, любезни мои читатели. По последната ми информация Антоний го е продал.

- Не се чувствай въобще длъжен и благодарен за парите, които ти е дал! - настояха тия дни информиралите ме за част от последните неща негови епархиоти - За да ти ги даде, първо ги е откраднал от нас!

- Няма и как да съм му длъжен, - успокоих ги - благодарих му, тъй беше редно, а и защото очаквах помощ и тоя месец за Петя, още повече, че помолих достатъчно отрано, за да се извърши всичко по ясен и документално изряден ред. А от тия пари и стотинка не съм пипнал, които даде, тъй че няма как да съм задължен, още повече за нещо, което бе длъжен като християнин и Христов приемник да стори. Длъжен ми е той, задето му помогнах да изпълни веднъж поне дълга си на свещеник и наследник на Онзи, който е рекъл: "Раздай всичко, което имаш за прехрана на сиромасите, па дойди да ме следваш и ще имаш съкровище на Небесата".

* * *

И все пак... И все пак... Митрополит Антоний, макар да не блесна със святост, показа човещина и милозливост, нищо че бе само веднъж (други негови събратя и за толкоз не я проявиха, даже не се заинтересуваха от проблема), за която и от другаде сме чували да не му е чужда... Все пак.

Следва

Двете от Жечсполита и проф. Кубат (Чужденките III-та част)

следва от Чисто голият Мартин Лютер

Името й не запомних. Помня само, че беше чуждестранен гост от Полша по линия на клуб "А." преди около 15 години, че беше тука по съвместна дейност между Варненска митрополия, църковния наркоцентър във Варна и въпросния клуб. След като всички почти, освен мене, скочиха с бънджи въже от Аспарухов мост (аз такива глупости не правя даже и насън), отидохме на пикник в гората колективно, за да печем скара, да се веселим и да играем футбол. Тя, буквално двойница физическа на актрисата, играеща Тринити в The Matrix, беше вратар на противниковия отбор. Всички от нападателите на нашия отбор много леко и елегантно ритаха срещу нея топката, стигнат ли пред вратата. А аз не просто ритах, ами се "хамалих", казано по варненски, сякаш сме на финал на любителско първенство по футбол на Чобанския синдикат. Така е, братя недъгави и сестри рунтави, с жените трябва да си себе си. Ако си луд, бъди луд, ако си животно, бъди животно. Вземеш ли да им се подмазваш, те долавят неискреността и започват да те подозират в какво ли не, което даже през ум не би ти минало. А като си себе си, ясно е какво искаш. Примерно да ги... ебеш. И пускат с радост!... A на тази футболна среща аз не бях просто животно, не просто даже лудо животно, ами бях лудо и леко пияно животно. Сам себе си сиреч без грам преструвка. Уцелих я с топката веднъж в корема и два пъти, спомням си, в лявата цомба.

Кулминацията настъпи, когато изпълних дузпа. Всички възразяваха да я изпълня точно аз, но се наложих, защото в двата отбора пълни с наркомани, шефът бях аз, а от клуб "А." играеше само тя на игрището. Засилих се и изпълних онзи удар, който във филма "Реджеп Иведик 4" нарекоха "мръсен боц". Отдалечих се поне на два метра зад топката, засилих се и миг преди да шутирам "на балшой пръст", я мернах как се прекръсти - от ляво на дясно с пет пръста. Уцелих я с топката точно в челото, а тя падна назад буквално като талпа. Сетне в хотела ми сподели, че за миг й се сторило, че вижда ангелите небесни! Ама корава кучка излезе, по-корава от самия даже Нео в The Matrix. Пет секунди по-късно се изправи, олюлявайки се и ми се усмихна мило. Тогава осъзнах, че съм я свалил и щe я eбa!

На следващия ден в хотелската си стая при втория оргазъм изпищя, като че жива я дерат. Уплаших се, скочих от леглото на крака и извиках:

- Какво става, пани?!

А тя задъхана още:

- Мисля че, видях Бог!

Много са набожни тия поляци. Не случайно Хенрих Сенкевич е поляк. Обаче с цялото ми уважение към всичките му достойнства на бестселъра за всички времена "Куо Вадис", този роман е бая любовчийски, да не речем дори курвенски. Може затова и нашият Вазов, тоя знаменит любовчия, според жълтите историци с огромен хуй, така дa е възтрогнат от него, че му посвещава кратко стихотворение. А друг един дълбоко курвенски роман, макар пак гениален - "Майстора и Маргарита" на Булгаков е огледална, но обърната образно и смислово реплика на "Куо Вадис".

Знаеше руски, можеше да чете сиреч на кирилица. Попита ме дали имам някоя полска книга, преведена на български, за да видела полска мисъл как звучи на южно-славянски език. Тъкмо си бях купил от един антиквар три книги на полския евреин Зенон Косидовски - "Библейски сказания", "Евангелски сказания" и "Когато Слънцето беше Бог". Бях ги чел още 17-годишен, а после някъде изчезнаха, ама друг път ще ви разкажа как и къде. Обеща да ми ги върне след три дни, преди да си иде за Полша. Не видях повече нито нея, нито книгите си.

А щяха да ми свършат прекрасна работа, преписвайки ги една след друга от свое име и представяйки ги из библеистичните катедри на българските богословски факултети, щях да съм вече с поне пет доктората. Понеже българските богослови книгите ги четат по странна метода, тъй че може би някой би ме уловил, че съм преписвал, чак на опелото ми, ако барем тогава полската курва се появи най-сетне поне да ми върне книгите... Но хайде сега за методата им на четене. Ако вие и аз (по-малко вие, по-скоро аз) сме чели Косидовски да речем (че даже и Джеймс Фрейзър или Давид Щраус, които са от същия калибър библеисти - висша библейска критика) преди двадесетата си година (или когато сме се заинтересували повече от феномена религия), та сме посегнали към семейната библиотека, то българските богослови са го сторили чак, когато (и ако някой въобще) от преподавателите им, докато са учили, им ги е дал в списъка с литература за някой изпит. Поради две причини - българските богослови не са родени в мнозинството си в семейства, имащи семейна библиотека и сетне - мнозинството от българските богослови са се заинтересували от религия истински, чак като са разбрали, че заради капацитета си умствен, никоя друга специалност, освен богословие, не са в състояние да изучават. 

Но даже и тогава, попадайки в научна среда, те пак прекарват живота си и често възходящата си научна кариера, без дори да научат кои са Фрейзър и Косидовски, Давид Щраус, камоли основоположникът на школата им Велхаузен. Затова тия недоразумения умствени впоследствие се обособяват в две противостоящи си течения - ако са послушни на преподавателите си, които са либерално и проикуменически настроени, обикалят по разни програми семинарите и факултетите в целия свят, откъдето носят чули-недочули разни идеи и размисли като свраки шарени найлончета, или стават "реакционери" - въоръжават се с "тъй ми е казал дядо владика, че е най-православно" и започват да громят предходните по тая линия, като либерали и отстъпленци... А на Косидовски да му бием дузпата и да го... духа хуя, като... полякиня във варненски хотел, но моя, а не техния, щото техният и за пикане не им служи истински, наперен и изтръскван гордо и мъжката, щото... пикаят седнали.

И така, аз установих каква златна мина за блестяща академична кариера съм изпуснал, чак в Белградския Православен Богословски Факултет, където се бях "маскирал като студент", подобно сетне в Гигинския манастир като "монах".

В началото слушах лекциите по старозаветно богословие на проф. Родолюб Кубат в захлас. Звучеше им иновативно, близко, логично, някак познато. И в един момент осъзнах, че това, дето ми разказва, аз вече съм го чел. При това не в строго научна, ами в научно-популярна литература. Именно в "Библейски сказания", осъзнах, че Кубат преразказва основно Зенон Косидовски, като се подкрепя с обилни препратки към Талмуда. Кипнах. Последната му лекция, която посетих, завърши с въпрос без отговор:

- Професоре, искам да попитам, след като така "демитологизираме и рационализираме" Стария Завет, отричайки му почти всякаква историчност, кое ни пречи да се усъмним в историческата стойност и на събитията, описани в Новия Завет, включително в Христовото Възкресение?

- Разкошен въпрос! - рече - Но нямам отговор!

Излязох си, намирайки благовиден предлог и на негова лекция повече не влязох. Нито заръчания ми от него превод на книгата му довърших.... Що да превеждаме Кубат на български, след като се чете горе-долу нормално и на сръбски, а вече на български отдавна си имаме Косидовски?!

* * *

Тя беше млада латвийска туристка от Москва на КК "Златни пясъци", а аз охраната на хотела, в който за около пет дни беше отседнала. Разговаряхме се на паркинга пред хотела. Твърдях че е хубава (и беше си хубава), рецитирах и Пушкин, Есенин, Ботев и... себе си.

- Ах, Светик, почти нищо не разбирам от Ботев и от тебе, но неговите стихове са като планинска буря и горски пожар, а твоите звучат като музика, ама една такава, като за омагьосване...

"Звучат ами, колко български змии съм обърнал по гръб с тях, ако знаеш", казвам си на акъла, а наглас друго:

- Ах, как проникновено се изказваш!

В предпоследния ден, преди да си тръгне, чака ме пред бара привечер в началото на смяната ми нощна, а аз "левент Петко" - униформата ми стои отлично, ниско подстриган и обръснат, а тъй съм се напердашил с ракия предварително, че името си не помня. А на мене, че съм пиян не ми проличава ни в говор, ни в походка, докато не... припадна. Всички си ме знаеха, но ме търпяха първо, щото не припадах и после, щото аз бях от малкото охранители там, които не се криеха в тоалетната под предлог, че имат диария, когато пиян гост на съседен хотел налита на наши гости. Хващах го просто за врата съвсем буквално и го "завеждах" до улицата. Ръководството на хотела явно бе схванало древния принцип на хомеопатията, че подобното се лекува с подобно, цитиран и в грузинския филм "Не тъгувай".

- Утре си тръгвам за Москва, Светик... Тъжна съм, но не страдам. Ще си пишем писма, ще се доопознаем и ще се видим пак... Знаеш ли, предпочитам писмата в плик и по пощата, писани на ръка.

И тогава в пиянското ми съзнание изгря просветление: "Май всички откачени за мене се лепят!"

- Да идем на покрива, Настенка?

- Но защо?

- Чай да пием.

- Чай?

- Чай.

А на покрив вие чай пили ли сте? Ами идете пийте, ако намерите Карлсон.

- Къде е чаят, Светик?

- Е, погледни морето - подканвам я към парапета, гледащ не към алеята.

- Ах, че е красиво! - възкликва тя.

А аз я прихванах с дясната ръка отзад през циците не, защото съм перверзник, ами за да не падне, а с лявата й свалих до коленете шортите заедно с прашките под тях и й го вкарах. Влезе съвсем лесно. Явно я беше възбудила предварително мисълта за... чай. Ех, можеш ли разбра... рускоговорящата женска душа?!

На следващия ден сутринта, тръгвайки си, не се сбогува, нито ми продума... Писа ми чак след шест месеца.

Смутил я тоя мой мачизъм, оскърбил я бил, не знаела как да съвмести в представата си за мен галантността преди това и нежните стихове със случката на покрива. Но дълго мислила. Гледала филми български, музика наша слушала, чела книги и статии и накрая разбрала, че не съм никак лош, че просто съм... българин. Да дойдела ли? "Ела, - писах аз - и работа лесно ще ти намерим тук, има глад за работници по морето рускоговорящи"... Но тя сгреши, продължавайки, че е една на мама, татко и на баба. Била приятелка с родителите си, даже за всичко се съветвали с нея. Веднъж не се посъветвали и за известно време отношенията им се развалили. Искала да има куче, но апартаментът им бил малък, затова татко през ден-два след работа я водил в близкото село при баба, за да си играе с кучето, а сутринта преди работа я взимал обратно...

"Светославчо, - предупреди ме малката здрава част от болния ми мозък - имаше една такава ти, с нищо руско в нея, чистокръвна шопкиня! От момента, в който дойде за пръв път в Белград, ти се качи на главата и подскача върху нея година и нещо..."

Послушах тоя глас и не й писах повече. Мисля, че не сбърках.

А освен това, сестри мустакати и братя слабоумни, отмъстих и на шляхтата от полско-литовския Жечсполит за тормоза над казаците и на Косидовски, задето ни е отровил православната библеистиката.

"Вера стара, вера славна, наша вера Православна" както пеят сърбите по стихове на светия Владика Николай Велимирович!

следва: Любопитната хърватка

Мила мамо, ти си Мартин Лютер! (Чужденките II-pа част)

"Мадам, ще паса два часа ливадата ви, преди да забия в нeя дебелия си и як кол!" (Сан Антонио)

следва от "Едно японско приключение"

Покажете ми, казано на жаргон, най-бруталния и бездънен женски карабатак и ми гледайте сеира. Тя обезателно трябва да е моя завинаги. В болка и удоволствие, в живот и смърт за цяла Вечност, без значение в Рай или в ад. А най-добре ще е, ако постоянно ме лъже. Ама да лъже прекрасно, сама вярвайки си, даже ако може да чете мислите ми, за да ме лъже точно тъй, както аз очаквам да ме лъже...

- О, Живот мой и Съдба моя, о, Слънце на дните ми, Месечинка в нощите и Зорница пред Изгрева! - пея аз в екстаз.

- Светльо, - плахо ми шепнат моите приятели - тя няма как да е всичко това за тебе, разбери, ние до един спахме вече с нея.

- О, мръсници лъжливи, - виквам аз - дори и да не лъжете, не е тя тази, която е виновна, Чистата ми! Подвели сте я, тя любов е търсила, а вие сте я съблазнили и употребили! Душа широка имам аз като Гранд Каньон и Руската тайга, като сръбска плескавица и унгарска пуста, като шопски калпак и родопска песен! - "Като слонски гъз си дълбок всъщност" ми нашепва вътрешен един гласец, но аз го пренебрегвам - Сега ще й дам пълна и истинска безусловна любов и нейната истинна, недокосната от вашето зло същност, ще разцъфне!

- Светльо бе, - опитват още веднъж милите ми приятели - не се гневи, ние за твое добро...

- Тъй ли, да ви еба майките??!! - виквам тогава с всичка сила, затова и всичките ми приятели почти вече са бивши.

Накрая се е случвало, съвсем буквално, самата тя да ме погледне с нежно състрадание и слагайки ръчица на гърдите ми, да рече с блага горест:

- Светльо, приятелите ти са прави за мене, не обвинявай себе си, обичам те, макар всичко, не мога да гледам как се самоунищожаваш, а аз просто съм си... такава.

- О, нищо, нищо, даже тъй да е, аз пак те обожавам, Богиньо!!

- Светльо, - в гласа й зазвучават нервни нотки - аз исках с тебе хубави прекарвания, а не да съм героиня в Троянската война.

- О! - хлъцвам и се разплаквам.

А тя:

- Моля ти се, просто ме остави на мира...

Това ми се получава регулярно почти всяка година.

* * *

Обух си гащите и отидох до супермаркета до нас. За водка и солена риба. Пред касата съм, а зад нея златокоса хлапачка с теменужени очи, която се усмихва. Потънах сякаш в теменужено море. Усмивката ми се стори приказна, детска, чиста. Усмихнах се и аз... После много пъти имах възможността да се взирам в тази усмивка и с времето осъзнах, че не е нито чиста, нито детска, но извъртащият се постоянно надолу ту към лявото рамо, ту към дясното поглед, говори за огромни проблеми, ако не с психиката, то най-вече с комуникацията. Но в такива моменти как се мисли, според вас, като точно тогава сякаш ти се привижда как чисто голи самодиви пред тебе с език се целуват една друга в устата, а сетне ти се надвесват над... Айде да не довършвам.

- Познаваме ли се?

- Не, но що да не се запознаем, - звънна смехът й - казвам се (...) и съм половин рускиня!

- Аз съм Светльо, - рекох и за да остана на коня, попитах - търсят ли се при вас работници?

- Мисля че да, - рече - питай при управителя.

Така станах зарзаватчия.

И о, целувки, о, изпращания и посрещания, о, медени часове преди работа и подир нея у тях. Наченахме да се опознаваме.

- Харесва ли ти нещо по-специално в секса? - попитах.

- О, да - отвърна бързо, но заеквайки, а луничавото й личице така се изчерви, та си рекох "Господи, колко е чиста!" и се просълзих от възторг - искам да ме вържеш за кревата и да ме изнасилиш, а сетне да ме наказваш с плесници по... "котето".

"Ах, колко това е... art!" рекох си, а наглас попитах:

- Ще ми позволиш ли да те наричам Маргарита? - а сам се почувствах като Майстора.

Уволниха я малко по-късно. Съвсем основателно, както след години разбрах, но тогава не можех да го допусна. Твърдо и фанатично вярвах, че е задето е хубава, млада, истинска и чиста. Така че, малко след нея напуснах със скандал. Не напуснах веднага, щото я чаках да се появи. Не се появи. 

Появи се обаче клиентката Естер. Всички я мислеха за англичанка, но аз научих, че е швейцарка. Така всички колеги в магазина имаха познавателна полза от... хуя ми, както и вие през тия дълги години, упорити и верни мои читатели, научавате все нови и нови неща между другото. По работа във Варна във връзка с някаква фондация бе хубавата Естер, купуваше от магазина броколи, с които хранеше кучетата си Уран и Плутон. Дъщеря на пасторка в Лютеранска църква... Един ден бяхме в квартирата й чисто голи, когато тя ме помоли да й изпълня сексуална фантазия. Съгласих се, а тя извади от гардероба една шапка като на Мартин Лютер от най-известния му портрет, постави я на главата ми и ме попита може ли да ме нарича "Мамо". Рекох "Добре" и й съобщих, че отивам до магазина за цигари, че ще се появя до пет минути обратно. Повече не се появих.

Работих в онзи магазин близо още месец, чакайки (...), която бе обещала, че непременно ще дойде, щото без мене не й се дишало. Тя имаше телефонния ми номер, точния адрес. А аз не знаех друго, освен пътя за у тях. Гордостта ми обаче не позволяваше да досаждам, хлопайки на вратата на 12 години по-млада от мене жена. Не се появи нийде, нито се обади. Естер бе отмъстена с една дума. Оказа се, че даже за лютеранките има Бог! Така напуснах и се запътих за Гигинския манастир, разочарован "завинаги" от жените. Как и в коя там се влюбих, вече знаете.

* * *

Върнах се от Гигинци гол като празна пушка, накарах поп Гошо да ме набие и се изтърсих в храм "Свети Никола" на вниманието на отец Василий Шаган като завърналия се блуден син от Христовата притча. Но за разлика от онзи, не бях засрамен от себе си и неуверен, ами извънредно щастлив и доволен в стил "Ей, ме пак!" Излъгах го, че спешно ми трябват 50 лева, за да си подготвя документи за работа, човекът ми даде и аз моментално потънах в най-близкия магазин за водка и цигари. А там отново видях... (...)

- Имаш ли си някоя? - попита тя.

- Не - рекох искрено - А ти?

- И аз не - излъга ме, без да й трепне окото.

И всичко почна отначало. Чудно ми беше само защо романсите са в крайпътните храсти, вместо у тях, както преди и накрая разбрах защо.

- Аз те излъгах, - призна ми тя - имам си някого, ама той скоро заминава на гурбет в чужбина. Три месеца ще е там, три месеца сетне тук и така в тоя ритъм. Когато не е тук, ще съм при тебе, когато се връща, ще съм с него. Искаш ли?

- Виж сега, Слънчице Сибирско, - почнах издалече - преди години в един такъв филм играх... Това за малко не ме унищожи... Не съм сигурен, че искам пак. Може би, ако ми обещаеш, че ще е временно, че един ден ще избереш само мене, ще го преглътна до някое време.

- О, - нацупи се - не искаш ли да съм твоята Принцеса, която ще чакаш вечно? - а сетне додаде с лукава усмивка - Бъди глупак, опитай пак!

И това бе един от редките случаи в моя живот, когато oтрезнях напълно.

- Мама ти, курвенска, да еба! - викнах насред варненския център посред бял ден и повече никога не я видях.

* * *

Не, ние не сме ангели. Нито очаква някой нормален човек от нас да бъдем. Макар че, като гледам на някои наши хора статусите и коментарите в социалните мрежи, представят се и сa се помислили за такива. Нито от клириците ни някой очаква сериозно да са "копия на Иисус Христос". Макар че, някои, като онова Хамавото в Пловдив, да са си повярвали, че са. Но все пак, как е възможно това единствено Българската Църква и в целия православен, и в целия християнски свят, за цялата си история, с изключение на краткото време, в което е била схизматична, да няма никаква истинска социална роля и дейност, никаква широкомащабна и реална милосърдна инициатива?!... Че даже руснаците, с които все се успокояваме, че в църковно отношение били зле като нас, освен всички социални дейности, сега развиват програма за помощ и подкрепа на самотни мaйки. А за Сърбия, Гърция, Румъния, Африка какво ли да говорим??... А нашите попове и владици все са комити (всъщност обикновени бандити), все са възрожденци, будители и интелектуалци (а чисто и просто простаци с претенции), все мъченици за вяра и Отечество, а наяве пияници, развратници и дембели...

Вижте, даже заклети пияници и наркомани нерядко сами си правят периоди на въздържание временни, защото се чувстват претоварени и изнемогващи... Стига ядохте, стига пихте!! Че да не си изсерете по Божия казан червата буквално в някой кенеф, както Архиеретика Арий, според преданието, докато не само сте православни номинално, а не еретици, ами даже "защитавате Православната догма"!

следва Как "срещнах" отново погрешната латвийка и за полякинята от The Matrix, която ми открадна една книга.

С цвят на вино и спанак, с дъх на японска вишня (Чужденките I-ва част)

"Дължите ми все пак някакво уважение! Три висши образования имам - в кръчмата, в публичния дом и в бoя на улицата!" (Чарлз Буковски)

В тази публикация ще се разказва подробно как г-н Антон Василев, собственик на Траурна Агенция "Сълзи от Рая" остана безкрайно смутен и озадачен без двадесет и пет лева, а неговият приятел хостелиер без една японка. 

Ще разкажем и как авва Велико Тодоров Димитров в банята на своята Къща на Фантазиите в кв. Аспарухово за малко не си строши главата в плочките, докато си миеше зъбите и сетне изпадна в свещено негодувание. 

Към всичко това ще добавим и една моя авторска кулинарна рецепта от онзи ден, с цел интелектуална комуникация и обмяна на опит с моя анонимен читател/-кa/, обожател на митр. Антоний, който от години пише тука коментари, за да ме информира каква интересна книга в момента чете, каква свръхскъпа изгъзица си е купил или с какво ястие, което намира за извънредно изискано, в момента се храни.

Това въведение сега го правя в стила на Мигел де Сервантес, защото ми писна да съм обикновен простак и реших да се превърна в жив класик!

* * *

Прекрасен ден в хладна ранна пролет. Оцветените в пастелно зелено, заради соления морски въздух, листа на дърветата просветват и трептят с капчиците си ситен дъждец. Вървим с г-н Антон Василев и се радваме на общуването си, разменяйки не просто вълни, а цели взривове от характерния за Варна просташки хумор, невъобразим и направо сюрреалистичен с асоциативността си и безумните, почти налудничави мисловни обрати.

- Как е чичо Р.? - питам го, знаейки, че Антон му е перманентно сърдит.

- Седнал си е на хуя и се върти!

Но след около 30 минути от Антон вече ми е писнало, а и съм взел в джоба си 25-те лева, които се бяхме разбрали да ми даде, за да направя реклама на агенцията му в интернет.

- Знаеш ли, - казвам му - тука никъде няма добра безжична интернет връзка за лаптопа ми и не мога да работя. Хайде да се прибера у нас и като свърша работата, ще ти се обадя!

- Да си ги нямаме такива! - виква Тони - Последния път, като каза така, прибирайки парите предварително, цяла седмица те чаках нещо да напишеш! Накрая ти се обадих да ти се скарам, a ти написа, че заравяме живи кучета и продаваме умрелите баби в колбасарски цехове!... Тука има един хостел, дето го държи мой приятел. Ще влезем вътре заедно и ще се включиш към мрежата му!

Влязохме, седнахме, отворих лаптопа и... Пет минути по-късно замириса варненската пролет на японски вишни.

Малката ти зряла вишня

ще разцепя като... като шопска любеница!

И очите ти извити, ще изхвръкнат като кръгли пити,

като мина ти отзад под японски водопад.

Хайку поезия. Извинете, ако не ми се получава хайкуто, ама аз досега хайку не съм писал.

Цингусан. Как я бяха домъкнали от Констанца, където си имаше и гадже и работеха заедно като компютърни специалисти, но от почти седмица беше тука в този хоcтел??

- Хубава си - казах й аз на моя невъобразим английски - като диaмaнтен нож за сепуко!

- Благодаря ти, - "аригато" по-точно рече тя и облиза устни - на мене тука вече ми е досадно, а тези балкански момчета са малко лоши с мен, никой не ще да ме упъти как да стигна до автобуса за Констанца.

И тогава любовта се вдигна и загърмя в мене като цунами! Дай ми ситна, кльощава развратница с цицки-невидимки! Нека бъде и с психически проблеми или най-малкото с личностни дефицити, а ако може и с личностни деформации! Светa избивам (и сам умирам) за нея. 

Изредих й всички изрази и думи на японски, които знам, научени от романа на Клавел "Шогун", а през цепките на очите й засвяткаха весело и обещаващо безброй древни самурайски мечове, като да са извадени от копринени ножници... Със съдържателя на хостела се разбрахме само с поглед:

- Взимай я, - рече ми той - тая повече не ми трябва тук!

Затворих лаптопа, хванах я за ръка, а зад мене Антон примирено промърмори:

- Пак изгорях с двадесет и пет лева...

Къде да я заведа се зачудих. У нас? Мама ще ни изгони и двамата. Последния път с подобна от възмущение спря електричеството в стаята ми, развивайки бушона, та едвам си намерих лубриканта в тъмното.

У Великови!

* * *

- Велико, това момиче не е тука, за да вършим с нея мръсотии, нито ти, нито аз! Ние я... спасяваме!

И измислих невероятна история как съм я отървал от лапите на зли сводници след бой с ножове, за да я разкаже Велико, тая феноменална мъжка клюкарка, да я потвърди и той сиреч от своя страна, на една софиянка, дето й виках Звездичка, защото тaя още вярваше в любовта ми (жените, знаете, имат склонност да се надценяват) а аз дълбоко се съмнявах във възкръсващата нейна след връщането ми от манастира. Но пак се мъчих да я държа "за всеки случай" наблизо, че беше много хубава инак и млада, преди да я напсувам накрая съвсем брутално и окончателно..

А Велико се ококори, готов да ми повярва на всичко, защото самият факт, че съм у тях с японка, вече бе разрушил всички нормални прегради на трезвомислието му. Слезе лично до супермаркета и купи за нея... хамбургски салам на промоция (по 6.50 лв килото) и тържествено й заявя, правейки й сандвич с хляб "Добруджа", че ще яде български специалитет, който нарече "Varna's сандвич".

- Момчета, страхувам се от вас! - ахна Цингусан кокетно.

- Не бой се, миличка, ние сме east ортодокс кристянс!

- Да, - допълних аз, люсвайки почти пълна чаша с евтин коняк - а той владее бушидо.

- Какво е бушидо? - заинтригува се Величко.

- Японският кодекс на честта - обясних му.

- Да, да - закима той доволно, скръстил ръце на шкембето си.

Легнахме си всички в различни стаи, но заспа веднага само Велико, като всеки човек с чиста съвест, доволен, че е сторил добрина другиму.

На сутринта ме събуди страхотна тупурдия, идеща от банята и виковете за помощ на Велико.

Малко по-късно влетя в стаята, а върху някаква дълга клечка развяваше пред главата си набоден използван презерватив, като да носи прабългарското знаме.

- Миех си зъбите, когато настъпих това на пода! Хлъзнах се и за малко не си строших главата в желязната кофа! Ангелов!? Какво е това?! Нали нямаше да я... ебем?!

- Ами ние не сме я ебали с тебе бе... Ти спа!

* * *

Вдъхновен бях от описанието на моя анонимен читател преди време, който в коментар описваше как в момента яде истинско гурме, което не помня какво съдържаше, помня само, че ставаше дума за някакви дробчета. Познавайки го като човек с вкус, вероятно са били дробчета от жерави с гъби трюфели и яйца от пъдпъдъци. Аз нямам такива финансови възможности обаче, затова импровизирах. Задуших килограм култивирани печурки с килограм пилешки дробчета и половин килограм спанак в олио и лук и после сварих с бутилка обикновено бяло вино, вместо вода.

На сутринта лайната ми бяха в мастилено зелен цвят съc светло-жълтеникави оттенъци. Що са зелени е ясно - заради спанака, що са мастилени пак е ясно - от варненския вятър. Ами що жълтееха? Вероятно от оцветителите в шибаното гадно бяло вино "София мерло"... За миг се изкуших да си направя малки склуптурки за спомен. Но се отказах.

* * *

Това ли е гнусно?! Ами това, че тия, дето ви четат Евангелието, учейки ви не даже просто на човещина, ами и на святост, карат автомобили за по 300 бона и всяка година се преобличат по няколко пъти в злато и коприна за десетки хиляди за свещеното си театро, докато възрастните ви бащи и мaйки превиват врат и достойнство пред мутри за смешни заплати? Това че, бабите и дядовците ви, работили по 50 години, сега нямат пари да си купят лекарствата с мизерните си пенсии?... Ако моето е гнусно, поне е човешко, а това вашето да ги хвалите и да им целувате ръцете, е перверзно и бесовско.

Единственият социален жест на Варненска и Великопреславска митрополия за всичкото време на "светителстване" на Дебелата Владика беше помощта за семейството от взривения апартамент в кв. "Владиславово". И тя, както знаем, не излезе от самата митрополия, но катедралните попове събираха пари от посетители и поклонници във Варненската Катедрала, при това по един изключително грозен начин в плексигласова кутия прозрачна, поставена насред храма, като кутия за дарения на каса в супермаркет. Накрая обявиха, че събраха от хората 17 000 лева и тържествено, под медийност и шум, ги връчиха на семейството. Запазвам за себе си въпроса колко всъщност са събрали и колко от тях са прибрали поповете ни, имайки предвид устойчивите им съмнителни навици и престъпни склонности да "търбушат касички"... Друго ще попитам: защо това беше обявено като митрополитска благотворителност?

На Йоан и попската му сган едва ли нявга ще им хрумне да подпомагат домове за стари хора или такива за хора с увреждания - домовете като цяло и хората в тях лично, както беше по време на дядо Кирил. Нито ще му хрумне да върне наркоцентъра на поп Гошо във Варна към автентичния му начин на функциониране църковен, но ще остави попа да мародерства от психично болни хора (според психиатричните речници наркоманията е именно психическо заболяване) и техните родители... Но инак ще събере и последните пет лева на състрадателни хора, за да ги "подари" някому под медийни фанфари... Па камоли за някаква си Петя от Панагюрище... За там пък му е през оная работа съвсем, ако въобще може вече да я види и намери от огромното си шкембе... Йоане, Йоане, що за жалка и безскрупулна, но амбициозна твар си ти?!

Следва "Алпийски вятър и руски блини: Касиерката полурускиня с теменужените очи и хубавата швейцарска щерка на пасторката"