Дойдоха ми вкъщи двамата (от ул. "Петко Напетов" - на пет пресечки от дома, дето дилърът циганин с години прoдава дрога, без никой да го пипне, освен един украинец Павло, дето го преби за ресто от пет лева.
Дойдоха следобед дрогирани преди години. Единият дрогиран с марихуана (А.), а другият с незнайно що - то там нивга се не знае... Седнахме да пушим тютюн и да си говорим. А. изненадващо припадна. Извикахме по телефона "Бърза Помощ".
- А. дрогирал ли си се с нещо? - попитах аз.
- Категорично не! - рече А.
* * *
- Приемал ли сте психоактивни вещества?! - попита го докторката.
- Да. Само марихуана.
...Ужким.
***
А Д. вървеше подир екипа и питаше:
- Извинете, вие парамедици ли сте?
- Защо?
- Щото и аз искам да стана парамедик!
Д. е доктор по психология.
* * *
След като А. влезе в затвора (и излезе), понеже открадна осем лева от една църковна касичка, от която поповете бяха крали със стотици (та ги приписаха нему - на наркомана), поживя у нас два-три дни. На третия ден го изгоних. Защото на втория не отиде на работатата, която с приятели му намерихме.
На третия ден го чакаше куфар (мой) с неговите дрехи и вещи.
- Подарявам ти куфар, - казах му аз - изчезвай.
- Не мога да повярвам, че ме изгони! - рече той и се разсмя.
* * *
Да те помене Господ Иисус Христос, когато Се върне в Царството Си, Приятелю! Още не ща да повярвам, че си мъртъв. Все чакам да се появиш на прозореца да поискаш пет лева! Обичам те! А попа, който те "лекува", Бог да го бие!
