Пиянството на поп Георги свещения простак (Рено на лизинг)

"Веднъж, след престоя ми в нарко-центъра му, поп Георги Фотакиев ме цани да пазя къщата му в кв. "Галата", разказва Лицето Хикс пред мене...

Попът и секънд-хенд попадия Наталия щели да отсъстват за ден-два, така че къщата имала нужда от човешко присъствие срещу набезите на крадци... 

Тия "мисии" нерядко и сам съм приемал, макар че, заплащането да е било по пет лева на денонощие (колкото за кутия с цигари), защото в килера му долу, който тоя евфемистично нарича "място за зиминина", алкохолът от всякакъв вид просто прелива. Няма нужда там ни от капани за мишки, ни от отрова, щото мишката, колчем пристъпи прага на тоя килер, така се напива от изпаренията, че просто припада, без да успее даже да влезе вътре. А по фризерите му в склада горе често има миди, скариди и всякакви морски дарове, които много обичам, дето попадия Наталия отказва да готви и яде, ако е минало повече от ден-време, след изваждането им от... Океана край Аляска, гаче ли майка й и баба й от Силистренско цял живот панирани Средиземноморски калмари в яйца от розово фламинко с топено синьо сирене и френска сметана са яли, но... за това друг път... 

Впрочем чак тогава осъзнах защо се наричат "дарове" тия морски деликатеси, макар никой да не ти ги подарява, а на магазина струват страшно скъпо. Щото на него му ги... подаряват. 

Та Наталия не ги ядеше, освен ако запотени полуголи корсикански рибари не са ги извадили лично пред нея тая сутрин, а попът наблягаше на "подавки" - пакетите с жито, вафли, питки хляб, а понякога и кебапчета, дето остават нераздадени по погребенията, а той в една торба прибираше, за да се нахрани и да спестява. Пазеше ги деликатесите за високи гости с "изтънчен вкус", които така и никога не посрещна, щото там обикновено се събират наркомани, простаци, луди и народни пияници като самия него, предпочитащи домашна кайсиева ракия, шопска салата и пържени кюфтета. Затова и аз периодично "освежавах" асортимента му от морски дарове във фризера, заедно с вината и ракиите му в килера... 

Но стига толкова за това сега, исках само да кажа, че и аз славно съм "охранявал" къщата му няколко пъти - основно фризера в склада и килера със "зимнина".

Да се върнем на разказа от г-н Хикс.

След като съобщили попът и Наталия, че заминават далече-далече за няколко дни, Хикс, който за разлика от мене е почтен мъж и не би пипнал капка пиене, ако не е негово или не му е посочено изрично, понеже не бил вкусил грам алкохол от месеци, изтичал до магазина, намиращ се на около 300 метра от къщата и си купил патронче с мента, дето го изгълтал почти наекс пътьом. Седнал на припек в двора в едно от дървените му кресла и се загледал блажено в ясното Слънчице. 

И в тоя момент!!... 

Попът изненадващо се връща, спъвайки се в расото си и залитайки, подкрепян да върви от Наталия.

- О, ти си пил! - викнал поп Георги възмутен.

Макар сам попът да смърдял на току-що гръмната с аретелирийски топ бъчва с ракия, подушил специфичната миризма на ментата.

- Но отче, - рекъл смутен нашият - ти си пил много повече!

Попът се смутил за миг, което рядко му се случва, а Наталия, подкарвайки го с едната ръка към къщата, за да си легне, махнала пренебрежително с другата в отговор:

- Той кога ли е трезвен!?

* * *

През далечната около 2006-та година го канят в т. нар. "Червена къща" за междукултурен и цивилизационен дебат в София по инициатива на Пламен Сивов. Покрай него съм поканен и аз. Не знам аз покрай него или той покрай мен всъщност, щото преди присъединяването ми тогава към работата в нарко-центъра като популярен църковен анализатор и публицист, никой не се интересуваше от културно-цивилизационните разсъждения в религиозна конотация на максуденския поп, нито очакваше такива от него. Там впрочем тоя мълча като партизанин на разпит, отговаряше обрано, взимаше думата с кратки и едносъставни изречения, щото се усети, че присъстващите не са обичайните му омъгьосани от агресивната феромонна харизма енориаши, а истински интелектуалци. Колко бяха истински тия интелектуалци, според мен, е друг разговор, ама го докарваха на дрехи, пози и интонации, колкото него да впечатлят.

След дебата с командировъчните, които му бяха отпуснали, събра обичайната си любима компания от пияници и наркомани в... закусвалнята "О. Шипка!" - много популярна и евтина закусвалня по онова време в София, подобна на варненската "Годзила". Там се престори, че пие, но "малко и с ужасно отвращение". Познавах го вече добре, усетих го как става нервен от неудоволетворена докрай "жажда", затова заобиколих масата и му подшушнах, за да го успокоя:

- Отче, в чантата си имам неразпечатан червен ром "Хавана клуб" - и действително имах - като се приберем в хотелската стая, ще я отворим!

Това го успокои.

- Къде е ромът?! - попита ме задъхано, щом влязохме в хотелската стая.

Отворих чантата, извадих го и започнах да го разпечатвам. Но той изведнъж се усети, че ми е "изповедник" и отсече гузно:

- О, аз няма да пия! Ще си прочета молитвите и ще си лягам! Но ти пий, ако искаш! 

Отворих бутилката и отпих първата глътка, а той зачете вечерните молитви бавно, тържествено и патетично, като при земните поклони почти блъскаше челото си в мекия хотелски килим. Уважих хубавия религиозен театър и не пих, нито пуших, докато приключи. Легна си в съседния креват, угасих лампата и легнах в моя с отвореното шише скъп ром и запалих цигара. Тутакси се направи, че заспива и сънува светци и ангели. Но аз знаех, че се преструва, щото когато спи наистина, хърка като земетресение... Отпивах, сърбайки нарочно, примлясквайки и въздишайки от кеф, за да го дразня.

На сутринта в колата, шофирайки към Варна, ми държа дълга гневна проповед срещу алкохолизма. Бяхме се успали, щото аз дълго-дълго спах подир шишето с ром на другия ден до обед, а и той спа дълго заедно с мен, след като почти не мигна цяла нощ от жажда и заспа едва призори.

Пътьом моят колега тогава (отговорник и възпитател денонощен на наркоманите) Антон Василев (бивш зависим от ПАВ) му "подпали" телефона. Беше взел извънредно моя смяна, за да ида с попа до "Червената къща".

- Отче, къде сте?! Скоро ли ще дойдете?!

- О, да, Антончо, вече сме на изхода на София!

...Има ли нужда да казвам, че в тоя миг точно той пиеше кафе с цигара, а аз кафе с цигара и аналгин?

Малко по-късно:

- Отче, пристигате ли, че имам важна лична работа?!

- О, да, Антончо! Ей сега минаваме покрай Търговище!

Има ли нужда да казвам, че бяхме едва край Ботевград?

Когато пристигнахме във Варна в тежък мрак, за да поема смяната си от Антон, вече около 48-часова, Антон се скара с попа и попът го... уволни.

Простено-прости, Антоне! Ако бях в оная нощ излязъл от хотела, оставяйки пълно шише с червен ром, за да ида на някоя от софиянките си нагости, а попът се беше донапил, още щеше да си... отговорник в нарко-центъра вероятно.

* * *

Пак по онова време... Автопробег "Вяра срещу дрога", организиран от московския свещеник отец архим. Анатолий Берестов. Пътьом минавахме през храмове, Архиерейски Наместничества, давахме интервюта пред медии цялата група. Поп Георги устиска трезвен чак до София. В София ни посрещна отец Мина в храма "Света Неделя", имаше интервюта, молебен и после празненство в едно заведение в подземията, някъде около Съдебната Палата, ако не се лъжа, принадлежащо на въпросния храм. Отец Анатолий го нямаше, затова аз си вързах пиратската кърпа за глава на шията, вместо папийонка и правейки се на "обер-келнер", започнах да му наливам на поп Георги водка "Столичная" от единия край на кана с лед, докато пие от другия. Отвреме-навреме спираше и въздишеше:

- Ох, как разхлажда!

Пиронът го забоде в Пловдив. При домакинството на отец Милен. Дълга-дълга маса, а точно срещу попа, седнала до мен, Лариса Герасшченко... Водеща по онова време журналистка в руска телевизия, която отец Анатолий беше взел със себе си, за да заснеме филм за събитието в България... Нея впрочем я видяхме отново в Москва през 2016 г., тоя път по моя покана и пак, докато аз й поднасях в заведението цветя, попът пиеше... Та тогава, в Пловдив, пияният поп, без да съобразява, че една истинска московчанка седи срещу него, пиян реши да ни покаже какво е "Рено на лизинг". Събра показалците на двете си ръце и отдолу палците, като така образува триъгълник, наподобяващ женския интимен, обърна фигурата наобратно и взе да лиже между нея с език..; Очите на Лариса станаха от руски блини на... тракийски катми от изумление!*

Абе, попе, а как е "Рено" модел "Кактус" на лизинг?! Или да питаме Наталия?

---------------------------------------

* Коментар скорошен на рускоговорящата (и изясняваща се като такава) полуукраинка Диана Алексиева: "Стократно съжалих, задето свързах поп Георги с отец Анатолий Берестов!"

следва: Пиянските авто-катастрофи на поп Георги Фотакиев

Митр. Йоан към мен (и коментар на отец Стоян Бербатов)

 

Лайно на моторетка

Поговорих с някои хора на по чашка и те ми обърнаха внимание на нещо, което вече ми били казали, а аз не съм чул. Месечната такса за престой в църковн наркокомуна във Варнс вече не е 900 лв., ами 2000.

Приятели, тоя поп Мерзавец аз ще го спра, каквото и да ми коства и ако да ще да е последното нещо в живота си, дето ще направя. Обещавам пред гроба на татко!

Про самопізнання (Психологическо есе на Диана от Луцк)

 

Голов

Головна ціль самопізнання - створення ясного чесного образа самого себе. На цьому шляху потрібно відкинути брехливі ідеали і стати лицем до лиця з правдою-навіть якщо власні помилки визнавати боляче. Зустрічаючись з непослідовністю ми намагаємося закрити на неї очі, адже нам так хочеться бути послідовними і повноцінними. Але на шляху самопізнання нема місця такому ухилу від правди. Людині, ставшій на цю дорогу, просто необхідно визнати свої помилки, прийняти їх і рухатися далі з бажанням стати кращим. Існує багато причин чому ми обманюємо себе. Як правило ми робим це щоб потішити самолюбство, але буває від того що боїмося. Бо іноді, як я зрозуміла нещодавно, ми боїмся плекати надії, оскільки надія передбачає очікування, а на зміну очікуванню може прийти розчарування. Забавна штука-реальність. Правда зовсім не така визначена і незмінна річ, як нам того би хотілося, сприйняттям нашим керує егоїзм, а сприйняття знаходить підтвердження. Наприклад, неприємне відображення в дзеркалі можна прикрасити зачесавши волосся. Так, вірно що ми можем маніпулювати реальністю. Ми можем вмовляти, вводити в оману. Можем змусити бачити оточуючих нас в потрібному світлі. Можна сховати егоїзм за показною щедрістю, скрити нетерпляче бажання під посмішку, щоб зламати нерішучість боязливої любимої. Світ не тільки міраж, але зачасту він просто обман. Бо історія пишеться переможцями, тому складається враження, що дітей загиблих під копитами переможною армією, ніби й зовсім не існувало. Професійний крадій може стати благодійником, позбавившись від непотрібного хламу. Правителя відправляючи молодих парнів на смерть, провозгласять благодійником, коли він ніжно цілує щічку дитини. Для тих, хто розуміє що реальність насправді те що ми із неї творимо, любе питання перетворюється в питання сприйняття. Так влаштований світ, але багато хто намагається жити наперекір цьому. Вони не намагаються замаскувати реальність, щоб обманути сприйняття інших, вони намагаються покращити дійсність, вони ідуть вслід за мрією і вірять що вибрали правильний курс, а тому вони завжди будуть здаватися тими ким є в дійсності-чесними людьми доброї волі. Набагато важче змінити внутрішній образ, який появляється в дзеркалі самопізнання, важко сховати чистоту або чорноту серця і душі від самого себе. Нажаль багато хто перетворює своє життя не в міраж, а в постійний самообман. Аплодисменти вони вважають обожненням, а малі подачки бідним замінюють їм пятновивідник для душі. Скільки крадіїв виправдовують свої злодіяння, обідами пережитими колись і закривають очі на відчай своїх жертв? Цікаво в який момент крадіжка стає законним способом відплати? Є такі що не бачать пятен на своїй душі. Вони позбавлені заглядати в дзеркало самопізнання, інші міняють не тільки зовнішню але й внутрішню реальність. Але ні для кого із нас нема іншого способу стати на путь виправлення. Лиш чесно визнавши своє відображення в дзеркалі, можна приступити до зміни внутрішньої дійсності. Почати лікування можливо, лиш чесно розглянувши всі рубці, пятна і гниль.

Поп Георги Фотакиев (гуру пие, верните припадат)

"Туй петно за Храма, този срам за Бога" (Ив. Вазов)

Да продължим с още една от иториите на Н., около 16-годишния наркоман, "лекуван" в нарко-центъра на поп Георги Фотакиев. След като полицията го връща от Шумен на път от Варна за София при бягството му с откраднатия служебен автомобил на комуната, упоен с успокоителните - дозите на останалите пребиваващи за следващия ден от склада, месец по-късно Н. отново бяга. Този път от новата, строго охранявана къща, намираща се на пътя за кв. "Галата" с видеокамери и СОТ, в която "лекуваните" са преместени от старото помещение за пребиваване на центъра на кв. "Аспарухово". Оттам Н. бяга, заедно с една тонколона за караоке от изолацията си на последния етаж в триетажната къща (под наем). 

Тия бягства впоречем не са нещо изненадващо, мнозина са споделяли с мой приятел, че биха избягали, но се чувстват безпомощни, заради силните успокоителни. "Лекуваните" са подлагани често и на различни унижаващи и пречупващи достойнството и вътрешната им съпротива психологически техники. Една от тях е т. нар. "емоционална изолация" - непокорните получават забрана да говорят с когото и да било, заговорят ли някого, въобще не им се отвръща, все едно не присътват. Задължени са да участват във всички видове терапии групови, но да не говорят, стоейки само с гръб към групата. Това, заедно с "шепите силни успокоителни", не цели друго, най-малко лечение, а контрол над групата и пълна доминация, включително използване на самата група за целта, не само физическа, включително побой, както видяхме в случая с Никита... Такъв е случаят с техника "емоционална изолация" и с цитираната по-предния път Габриела Иванова... Абе, я наистина гледайте филма на Форман "Полет над кукувиче гнездо"!

Правила в центъра отдавна няма. Никой не е гонен, нито за агресия, нито за опит за бягство, нито е отпращан, върне ли се, след осъществен опит за бягство. Нито след секс между обгрижванните, както беше едно време

Съвсем наскоро в двора на храма припада, пред свидетели, след края на светата литургия, около 18-годишно момиче, нисичко, слабичко, по израза на разказващия "40 кила  напикани гащи". Да уточним. Тя е новопостъпила и може би е минала на детоксикация през варненския Терапевтичен блок "Света Марина", където има отделение по наркология в психиатричния комплекс. Казваме "може би", защото предварителният престой там вече е рядкост. Няма нужда от него. Силните успокоителни решават въпроса за опасността от поведението на хората в абстиненция. Абстиненция просто няма. Та тя е с блуждаещ поглед, силно упоена. Слабовата и жена. А "лекуваните" са карани да спазват т. нар. "евхаристиен пост" - пълно въздържание от храна, вода и тютюн с кафе преди света литургия. За нарушаването на тоя пост преди години, аз като 24-часов възпитател съм се правил, че не забелязвам, когато става дума за храна или вода, но нарушаването му с тютюн или кафе строго съм наказвал с лишаване от "неделна организирана разходка" и гледане на телевизия, което беше разрешено само в неделен ден, а понякога и от няколкодневната им доза цигари от по десет на ден по мое време... Но сега, при това на психически болни и физически немощни деца, а не като по мое време на здрави и прави млади мъже, тоя пост се налага... Могат да се бият, да правят секс, да бягат и да се връщат, но важното е да са "гладни и жадни" преди личния цирк на попа, дето всички там се преструват, че вярват да е истинска света литургия. При първата тоест цигара с кафе, гладна и жадна на силни успокоителни, хлапачката просто припада. Облагодатена ли беше, попе? 

* * *  

Има ли впрочем владика във Варна или не?

Малко след като се върнах от студентското си фиаско в Белград и продължих работата си в нарко-центъра лично, като катехизатор, във връзка със свободното ми писане по църковни теми в блога тогава, поп Георги ми рече:

- Виж там как с видинци искат да те пребиват, за Варненкия владика не се притенявай. Аз го държа изкъсо.

Малко по-късно разбрах, как смята, че го държи. Веднъж закъснях за архиерейска света литургия в Аспарховския храм, пристигнах по-точно малко след края й. Поп георги го виждам на двора как буквално се тресе от кипналия адреналин и бърза да ми разкаже:

- В олтара митрополитът ми повиши за нещо тон и аз откачих, заобиколих тичешком олтара и посегнах да го ударя с юмрук, но... Божията благодат ме спря, слава Богу!

Да, той така и всяка седмица "по благодат" спира пиенето и като пропусне да се опердаши с ракия един ден, почва на всички да разправя колко е хубав и благодатен животът на въздържателите... Докато не се напука на следващия ден.

Та, въпросът ми е толкова ли чак е уплашен от един квартален хулиган, дето даже и мутра трудно може да се нарече, владиката, че няма да вземе мерки и отношение към случващото се в църковния нарко-център и превърнатата в секта енория (или пък е купен от буйния си поп), защото ние знаем как да намерим заинтригувани медии...

Йоане, ще стане тъй накрая, че един от подкрепилите те да станеш Варненски митрополит, ще ти затвори пътя за София и патрирашеския трон, за които Варна ти е само трамплин?

П. П. Погледнете през ТОЗИ ЛИНК постъпленията от общински събсидии в нарко-центъра, които през 2018 г. са постъпили, според официалния отчет, добавете месечните такси на "лекуваните" за период от 15 месеца (9 за рехабилитация и 6 за ресоциализация) по 900 лева и ми кажете какво мислите за твърдението на управляващото центъра сдружение "Отвори очи", което написано снимахме и публикувахме, че нарко-центъра се издържал главно от доброволни дарения.

При учредяването на сдружение "Отвори очи", а съм учредител с длъжност... ликвидатор. Попът е Пророк!

В бонус: Благодатния диспенсър за освещаване на ракия (как поп Георги ръсил на един Йордановден с... ракия)

следва: за другия Пророк в нарко-центъра - "лекувания М. Петров Вседържителя.