Сила думки

 

автор: Диана от Луцк

Насправді сила думки має велику силу, завдяки їй можна керувати всім, треба тільки цього захотіти. Сила думки-це і є воля, воля яку ми проявляємо коли чогось хочемо. І лиш вибір керує нашою волею, яка приводить до змін в житті:хороших чи поганих згідно обраного шляху.

Духовні проблеми

Духовні проблеми і хвороби неможливо вилікувати матеріальними людськими ліками. Да, симптоми зняти може, але проблема від того не зникне: тому вона зьявлятиметься періодично знов і знов доки непочнеш лікувати корінь проблеми(тобто знайти причину виникнення хвороби/проблеми і тоді усунеш наслідки)

Егоїзм

Егоїзм-це, коли турбота про себе починає шкодити іншим. Наприклад, вибір людини мовчати про корупцію щоб продовжувати дальше заробляти на життя впливає не лише на неї, а й на цілу націю, адже саме через таких людей занепадає економіка.

Недарма кажуть, що байдужість-найгірше зло в світі. Є притча, якраз про таких людей: «Якщо вас щось не стосується напряму, не думайте, що це щоь не вдарить вас по голові». Якщо тобі цікаво, притча називається «Мишоловка».

Ось її виклад: Одного разу миша помітила, що господар ферми поставив мишоловку. Вона розповіла про це курці, вівці і корові. Але вони повторювали їй лише одне: “Мишоловка – це твої проблеми, до нас вона ніякого відношення не має!”

Трохи пізніше в мишоловку попалася змія – і вкусила дружину фермера. Намагаючись її вилікувати, дружині приготували суп з курки. Потім зарізали вівцю, щоб нагодувати всіх, хто приїхав відвідати хвору. І, нарешті, зарізали корову, щоб гідно нагодувати гостей на похоронах.

І весь цей час, миша спостерігала за тим, що відбувається, через дірочку в стіні і думала про речі, які ні до кого ніякого відношення не мають!

Байдужій людині «нечисті» гроші не принесуть користі а навпаки можуть згодом нашкодити, якщо не цій людині то згодом її нащадкам.

Мова Божа від діда Івана (Вступ від Івана 1:1,2)

"В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото" (Йоан 1:1)

Това Слово, което самото то по себе си е Бог, за което говори тук Евангелистът, разбира се, че не отговаря на въпроса какво представлява с питането "какво" или "кое", ами на питането "Кой?" или "Кой е Той? Кой е Словото?" - и това е Той - Богът Слово, Богът Логос - и като Предвечен Бог е Личност, личност е и като Човек, явил се, родил се, вчоловечил се в личността на Богочовека Господ Иисус Христос.

Но това Слово, което се разкрива в историята от тоя миг нататъка "сега, винаги и вовек и веков" като нравствена, религиозна и познавателна норма на живот и осмиляне на реалността, не е словото (думите и идеологията) на институционализираната и институционализираща черква с превратно претълкуваните й постулати, като "Бой се от Бога, почитай царя" (по цар Соломон) или "покорявай се на всякакви власти, защото всяка власт е от Бога" (на св. Павел) Защото тези думи на Павел (или на Соломон) са извадени от контекста не просто на текста, а от връзката им с метатекста на самия живот и начин на отношение на библейските (и старозаветни, и новозаветни) праведници. 

Та нима целият Стар Завет не е пълен с разкази за праведници и за пророци, които спорят и опонират Богу, като за Йов или за Йона? Като за Яков-Израил Богоборещият? А нима не повежда същинска партизанска война с отрядите си от "яхвити" срещу нечестивия еврейски цар обичаният от вярващите през всички векове Пророк Илия (един от малкото, за да не речем едничкият) старозаветни герои, на които Църквата именува и посвещава храмове, освен на Архангелските чинове? 

На Илия Сам Христос съзнателно ще уподоби братовчеда си и Свой Предтеча Йоан Кръстителя (Матей 11:13, 14), макар сам Кръстителят това да отрича  (Йоан 1:21)

А нима цялото житие и история на св. Павел, както ни се разказва от Лука в Новия Завет, а и от сам него в собствените му Послания, не е разказ на конфликта му ту с религиозните власти и структури (и юдейски, и езически), ту със светските власти (ту еврейски, ту римски), ту с религиозните и философски мислители (и елински, и такива изсред ертиците в самата Църква)? Същият ли е Павел, когато съветва да се покоряваме на всякакви видове власти, защото "всяка власт е от Бога" и когато избухва срещу заповядалия да му зашлевят шамар юдейски Първосвещеник пред синедриона, наричайки го "варосана стена на гробница" (Деяния Апостолски 23:1-3)?

Но да се върнем в нашия текст, в Пролога на Евангелието от Йоан... Защо Евангелията на Матей, на Лука и на Марко са разкази на утвърждението ли (било на църковната йерархия, било на йерархични и канонични механизми, било на историчеки събития), а Йоановото на отрицанието, не знам. Знам само, че точно заради това избрах да коментирам това на Йоан (съвместно със Съборните му Послания и Апокалипсиса) 

Та Словото (и то Сам Бог-Слово) ще нарече лично Йоан Кръстителя Нов Илия, а Йоан пак лично ще отрече, че има общо въобще с Илия. 

И защо се занимаваме толкоз с Йоан Предтечата и Крътител ли, докато коментираме Пролога в Евангелието на Йоан (брат на Яков и син Заведеев)? Защото освен в Пролога, в който сякаш "ни в клин, ни в ръкав" Кръстителят се явява, той е (между цялото това "високо богословие" на Евангелиста, загатнато или прошушнато с по две-три думи) ярко и ясно присъстващ и в самия Пролог, и в първите няколко глави на самото Евангелие. Защо? Не знам защо. 

Само се досещам.

* * *

Словото на Църквата заповядва, изисква, настоява, при нужда даже заклина и проклина. Но нищо не "твори", нищо не създава, освен едни скрити зад претенциите си за "полза роду" и "слава Богу" нищи и безполезни, овластили своята земна власт "в Христово Име" сатрапи, но явни всъщност с греховете и безсрамието си бесове "в сютруци, в реси" (както е по Ботев), които заради своето си благополучие и кореми са готови не само себе си да продадат на мамона, комуто се покланят, докато привидно служат Богу, но при нужда и Самия Бог да предадат на сатаната, както ще ги видим по-късно в Евангелието и действително да правят. 

Словото на Исус (сам Той Слово Божие) обаче твори и животвори:

"То беше в начало у Бога. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало" (Йоан 1:2)

- Той ли е Илия!? - питат юдеите (Йоан 1:21)

- Да, той е Илия - потвърждава Христос.

- Не, аз нямам нищо общо с Илия! - отрича Кръстителят (Матей 11:13, 14)

- Кой си ти тогава?! Христос ли си? - питат юдеите.

- Не съм аз Христос - отвръща Йоан, но не отричайки, ами изповядвайки (Йоан 1:20)

Защото в отрицанието има отхвърляне, конфликт вътрешен. Аз не зная изкушавал ли се е Йоан Кръстителят да се уподоби на Илия, задето както Илия е имал "вземане-даване" със земния цар Ахав и конкубината му Йезавеел, тъй и той с Ирод Антипа и Иродиада (Филиповата жена) - ту бил техен наставник духовен в "религиозните им щения", ту враг на похотта им. Но като се озовал в тая роля, явно изкушението престанало, пресякла го погнусата от видяното.

Кръстителят Йоан това отрекъл, ако и в тая роля да се озовал, но това "да играе" Христос "изповядал", че не умее, нито иска. Щото какво ще рече "изповядах, че не съм"? Според мене значи: "'Изкуших се, но не можах".

Защо Кръстителят не рачил да бъде Илия? Защото на Кармил-Планина Илия накървавил себе си, избивайки "пророците" на Ваал, според Стария Завет (III-та Царства 18 гл.)

А защо се страхувал да бъде като Христос? Защото на Хълма Гогота Христос разкъравил Себе Си. 

Тъй свършил "спорът на Илия с Бога" за това кое е праведно и кое не - царицата Йезавел го подгонила, подир "геройството" на Кармил, обаче Илия "победил", щото имало 7 000 души, които не щяли да се поклонят пред "вносния бог" на царица Йезавеел (III-та Царства 19:18). 

Но подвигът на Кръстителя другояче свършил. Обезглавили го. Тъй той отрекъл да бъде "като Илия" и се уподобил на Брадовчеда си.

И останала Инстицуционалната "църква", която побобно Йезавеел казвала:

"Седя като царица, не съм вдовица, и печал никак няма да видя." (Апокалипсис 18:7)

Айде, ма?! Я дочети 8-ми стих!

"Затова в един ден ще дойдат язвите й, мор, печал и глад, и тя ще изгори на огън; защото могъществен е Господ Бог, който я съди"

Що попът е с прическа ала "Гаргамел"?

 

"Суета на суетите, всичко е суета, казваше Проповедникът и колкото повече го повтаряше, толкоз по-суетен сам той ставаше!" (моя периfраза по Еклесиаста)

Поп Георги Фотакиев е малко като... Слави Трифонов. Осведомява мненията си при специалисти. Разликата обаче е малка, но съществена. Върху много сериозна култура, възпитание и образование, които Слави има, а явно се вижда, че ги има, защото само един изключително културен мъж може да бъде забавен, когато се държи просташки, докато наш Гошо не може - той и когато се шегува пикантно, и когато се мъчи да се държи "на ниво", все си е простак. По-точно в първия случай Гошо е простак, а във втория обикновен глупак. Та върху собствената си способност да разсъждава. Слави добавя съвети от своите сценаристи и приятели към кой специалист за какво да се обърне. А нашият си ги избира, според както му се струва или както е сънувал и даже тогава, ако не им харесва мненията, ги пренебрегва и принизява. 

Така навремето, когато Пламен Сивов публикуваше в портала си мои статии по два пъти седмично и ги заплащаше (през около 2007-ма година) по 30 лева едната, върху които отец Василий Шаган добавяше по 50, докато получавах престижни награди и номинации от разни журита, поп Гошо се "консултирал" с една своя приятелка, отцепила се от Сивов - Ева Стефанова, питал я мога ли да... пиша. Рекла му, че съм повърхностен. Предаде ми го с видимо престорена загриженост, ужким сам да не остана неосведомен, гаче ми е пукало по въпроса за мнението неговото и на неговите приятели. Гаче може да ме фрустрира мнението на един махлески протак и кокошките му, както него най-редовно го кастрират жените му с премерени и ритмични шутове в ташаците... По същия начин впрочем доста по-късно, благодарение това, че се запозна с тъща си, научих и че съм графоман. Да подчертаем - дълбоко подозирам, че нито Ева, нито тъща му са искали и са очаквали да ми го сподели, даже да ги цитира поименно. 

Но сега не е темата за мене, а за него. Исках да ви разкажа защо днес му е такава прическата. Тип "Гаргамел" - дълга и буйна коса встрани и зад тила, а по темето плешив.

Щото е суетен. 

По-точно е колебаещо се суетен... Слушам го веднъж как разправя на наркоманите в една от "духовните" си беседи с тях.

- Ох, като млад свещеник как се тревожех защо тъй се получава! Жените, дето ги изповядвах, от 20 до 60 годишна възраст, в един момент до една започваха да ми се предлагат сексуално, разправяйки, че са влюбени в мене. Попитах един възрастен сещеник, понеже аз изобщо не се смятам за хубав, защо става така, а той ми отговори, че понеже били големи грешници, обърквали струящата от мене Божия благодат с феромони... 

"Абе, - викнах си аз тихичко на акъла - то всеки твой жест, мимика и усмивка излъчва посланието "Щъ лижа!", гушкаш ги, милваш и даже слагаш ръка на коленете им, както ми е споделяла смутена една от моите красавици, дето сгреших да доведа за изповед при тебе, влизаш в най-съкровените им мисли и проблеми, че то е от ясно по-ясно собственото ти послание към тях какво искаш сам". 

И докато публично твърдеше, че не се мисли за хубавец, в лични разговори с мене на по чашка, споделяше: 

- Ех и сега съм хубав, ама ако знаеш преди години какво беше! Направо Аполон и в лице, и в тяло! 

Ще ви припомним, че нашият квартален варненски Аполон е "кинта и двайсе", стъпил върху тухла "четворка" и с вдигнати ръце. Крака къси, шкембе виснало доземи и възчерен. В това отношение е едно към едно с един свой енориаш с къша под храма в Аспарухово, който също впрочем се мисли за Аполон... 

А Д. разказваше: 

- Един следобед, докато живеех у тях, стана възрошав от следобеден сън и го снимах. Забавна снимка се получи и я качих във Фейсбук. Като я видя, вдигна ми луд скандал да я махна. 

По въпроса пък с външната си хубавина беше се консултирал с тъща си Валя, макар индиректно - не за себе си, а за някой друг. Пак в разговор на по чашка бях вметнал мимоходом, че поп Михаил (Милен Манев) е наистина и обективно хубав мъж. Замълча си. При следващата запивка ни в клин, ни в ръкав научавам: 

- Михаил не е хубав! Консултирах се с разбираща от това жена 

Разбиращата жена естествено беше тъща му Валя. Досмеша ме сериозно. Без да ще, я наричаше "лека жена". Защо ли? Ами тя не е нито художник или фотограф, тя не е и моден дизайнер. Следователно като какъв "специалист", според вас, излиза, че е в качеството си на "оценител"? Като "специалистка" по мъже, не се сърдете - подчертавам: според него тъй излиза. 

Но за прическата му! 

Около 2008-ма започна прогресивно да оплешивява. И тогава не знам какъв "специалист", вероятно зоолог със специализация по южноамериканските маймуни, му препоръча и достави някакво мазило върху основа растения от бразилските джунгли. Намаза си тиквата нашият и косата му започна да расте отново. Първо се възрадва и разгордя, а сетне ме съжали, гледайки голата ми глава, която от 21-годишен си свети гола, от времето на първото й обръсване и после шапката в V-ти Пехотен Шуменски Полк, без да й пука кой какво си мисли за блясъка й. Предложи ми от мазилото. категорично отказах...

И косата му продължи да расте. Но само назад и настрани. Темето му си остана голо, но вместо да замята порастналото отстрани върху него в стил "Михаил Горбачов", той върза израстналото зад врата си на опашка и се качи върху мотор... И сега, видя ли го, чудя се - стария рокер ли е той или е новият Гаргамел?

Разговор по Библята на украински (Кулата - Башня)

Според Библията (след Потопа) хората се събрали (в страната Сенаар), за да съградят кула (Вавилонската Кула), която преднарекли Бабилу (Вавилон - Врата към Божието), а като стигнали донейде в градежа, Бог размесил езиците им (измислил си сиреч свои "езици") и им го вменил, накарал ги тоест да говорят всеки различен език (а преди това имали общ), така че да не се разбират и осуетил градежа на Кулата....

Казва сетне библейският автор (тълкувател), че Бог се бил уплашил, затова го сторил, че си Бил помислил "Ако им го позволя да го свършат докрай това, което са намислили, те ще Ме победят и после в нищо не ще мога да ги възпра, затова дай да им размеся езиците, та да не се разбират помежду си и така да не завършат Градежа!".

Нищо подобно! Първом Бог няма как да се уплащи от никого и от нищо и после - Бог не ще усуети нищо добро, което е сътворил човекът. Защото човешката заедност цели и се стреми да осъщетсви и изобрази в Неговата (в Троица). 

Просто Бог видял, че това, което е решил Човекът, е твърде хубаво, за да стане по "лесния начин" - чрез носене и подмазване на "кирпичи" и затова Го направил "трудно" (по-хубаво и наистина благословено)  - размесил езиците хорски, та за да успеят в това, да им трябва повече от усилие, да им трябва не просто сила, подвиг, та да се разберат един другиго. Като видял. че дара Му - езика, се употребява повърхностно (за здания от тухли и кирпичи), решил да го направи не подарен, а чрез подвиг достижим.

Точно така Христос в спор със Свети Петър, който Му "забранявал" да го прави, се възкачил и останал на Кръста "до смърт", дордето Сам спорил с Отца, настоявайки че не иска да го прави .. Така и дойде  Спасението - възсединяването на людете момежду им:  В спора на Христис с човека и спора на Христос с Бога, та да бъде помежду им Той херменевт и посредник, за да съградят те заедно не Кула, ами Църква, разбирайки се помежду си чрез Светия Дух в Името на Христос...

* * *

Люблю твоя Мова! Спрошивай  еще!

Дет' да ида, все мен бият!

Събудих се вчера-сутрин навръх Никулден почти трезвен и реших да се донапия. Облякох се, обух се и тръгнах към магазина за любимата ми литрова разфасовка от любимата ми "Житня" водка, тананикайки си полската песен "Хей соколи" в украинската й версия, като на думите за зелената Украйна тихичко подвиквах, плясках с ръце у подскачах на един крак, смеейки се пак тихичко на глас от радост. И...  Сетих се за Свети Никола!

Да бъде Бог към мене милостив за моя скептицизъм, но аз жития почти не съм чел, щото са ми малко в повече удивителните неща вътре - отрязали му главата, тя паднала на земята, от където продължила да им проповядва, тялото останало право и с една ръка ги благославяло постоянно. Сто меча се строшили в тая ръка, но не успели да я отсекат, а светеца тъй стоял, благославяйки и главата му проповядвала в продължение на седем години.... Обичам да осведомявам вярата си от Библията и от нея да черпя религиозно вдъхновение. Харесвам и разказите за догматичните войни по свещените събори -  дръзновението на Преподобни Максим Изповедник, на свети папа Мартин Римски, Св. Атанасий против "целия свят"...

Но две от делата на свети Никола много харесвам, описано едно в житието, а друго останало в народната памет като предание. Може би, защото в тях няма нищо свръхестествено.

Богат човек бил Ниаколаос епископът на град Мир в област Ликия. А знаел в града две сестри и девойки с извънредно бедни родители, които не можели да им осигурят зестра, а по онова време без зестра било почти невъзможно да се омъжиш. Тайно светият владика се примъкнал нощя под отворения им прозорец и им подхвърлил две кесии с жълтици ужким е чудо. Добрият владика първом искал да благодарят Богу, а не нему и второ не искал да ги унижава. А в народната памет има и друго предание - че изпращал цели кораби с портокали в подарък за северните народи, за да се засладят.

Сетих се затова още с първата стабилна глътка право от шишето още в магазина и ми стана едно умилно, чак се насълзих от светла жалостивост.  "Що не се грабнеш, - рекох си на лапсващия акъл - драги мой Светославчо, па не идеш на света литургия в храма на Добрия Владика дето е посветен, па да му се поклониш в Име Христово?!"

Речено-сторено, обаче реших да се правя на пестелив и отидох с автобуса, вместо с такси, както обикновено и успях пътьом да се натряскам като индиански вожд на рождения ден на любимия си кон. При все това успях да запазя умилителното си религиозно чувство и настроение. Имах намерение да оставя водката настрани и тя я изпия сетне в морската градина след литургията... Но друго било писано!

Още като влязох и кипнах. А имах прекрасни намерения, даже свещички си купих да запаля. Още от входа мернах отец Алексей как помазва прав зад отрупан с банкноти дискос. Не приличаше на свещеник, а на цигански барон, организирал наддаване за щерка си. Впечатлението се засилваше от възмургавия му вид, понеже е наполовина кубинец. 

Как не се срамуват тия, си рекох?! Събират пари от бедните хора на купчини в името на добрия владика, който цял живот е подарявал. Той подарявал тайно, а тия ги прибират публично и с това даже се хвалят. И реших вместо литургия, да им организирам една лична и антропична теоцентрична теургия.

Оставих бутилката насред храма като аналой и преди каквото и да е, пристъпих да почета Божията Майка Няма как Пресветата ни Владичица да в виновна, задето свещеници пак водят Сина й през площада, за да Го разпънат тоя път не чрез ръцете на римляни, а със собствените си, не давайки на предател сребърници, а сами взимайки пари. Сетне стана, каквото имаше да става. Викнах да прекратят цирка, попитах отец Алексей що не си наниже парите около врата на гердан, като на селска сватба. Пресрещнах служещия поп Михаил на Малкия Вход с Евангелието и му казах, че е артист и комик, като го прекръстих с шишето водка в ръка, което взех след поклона пред Девата ни Всечиста и засмуках яко....

Прости ми, Всецарице, задето буйствах пред иконата ти! Но знаеш каква ярост ме изпълни как гледам и с нищо не мога да спра новото поругаване над Сина ти, докато в квартала зад моста се гаврят пък с болните Малки Христови братя!

Ето ви пък впрочем как изглежда новата кола на попадията Наталия Фотакиева и управителка на наркоцентъра - около 18 бона, но модел от 2016-та за разлика от тази:

Прибрах се и цели сцени ми се губят. Майка ми твърди, че като съм слязал от таксито, съм пропаднал пред дворната врата, та ме внасяли на ръце, обаче тя е склонна да преувеличава, че и направо да си измисля с възпитателнс цел... А най-лошото беше, че по пътя съм изгубил, оказва се, почти третина литър шише с водка!

Събудих се привечер в кревата си с насинено и започнало да се подува око, болеше ме левият юмрук, дясната плешка, подмишниците. Отворих обаче месинджъра на Фейсбук и буквално полудях от радост.

- Какво става, мили мой? - питаше ме тя от Зелената Украйна - Какъв скандал е станал? Лошо ли те биха?!

Втрещиха се от очудване:

- Но как знаеш ти?! Как го разбра, мой Ангел?!

- Аз зная всичко за тебе! Снощи това сънувах! Но защо се биеш, когато ме няма да те пазя!?

Това се нарича екстазиране в състояние на силна влюбеност. Като че, излизаш от себе си и въпреки разстоянията, сякаш кръжиш край обекта на чувствата си. Знаеш какво мисли, чувства, тъжен ли е или весел, щастлив ли е или не е... Не съм го споделял досега, защото сериозно се тревожех да не е обикновена лудост и игра на болен мозък, докато не видях същото у нея!

Ай, Богородице, неопияняваща чаша, духовната ни жажда утоляваща! Нищо не е по-хубаво от това да си обичан, както знаеш да обичаш сам! Блазня се да си въобразявам, прости ми, че е твоят подарък, задето обезумях по Сина ти!

* * *

Не помня боя кога и как стана... Помня само, че ме изнесоха, прихванат под мишниците трима яки мъже от маскираната като православна енория тамошна секта на гурувците Василий и Михаил. Тоя възглед, че така изглежда една енория, на отец Василий му е привнесени от преподавателите във Велико Търново с тяхната либералстваща неоцърковност, а поп Михаил е роден просто за гуру, то си му е в червата.

Отвън чакаше полиция. Като им описах какво и как е станало, прихнаха да се смеят момчетата от патрула.

- Не влизай повече вътре, моля те! - рече ми мило единия, след проверка на личната карта.

- Ще си правя, каквото си ща!

- Ама аз ще се върна! - стана по-твърд, ама се виждаше, че го напушва пак смях - Що пиеш? Не пий!

- Що пък да не пия?

- Ще пие човекът бе, като му е сладко! - намеси се другия през нов смях.

А аз днеска, с полузатворено око разбрах защо добрият Бог е направил китайците теснооки - за да им изглеждат по-големи през цепките иначе малките пишки и да не се комплексират!

Мій життєвий шлях

автор: моя Диана из Луцк

Перш за все скажу, шо бути в людини може багато захоплень але призвання завжди одне. Вибрати чим ти займатимешся все життя дуже важливо, адже це діло треба любити, мати до нього хист і сили відстояти свої ідеї попри тиск оточення. Захоплення(хобі) відрізняються від призначення тим, що вони швидкоплинні, тобто сьогодні тобі подобається одне а завтра буде подобатися зовсім інше. 

Кожна людина народилася у цей світ не просто так, Бог дав життя людині з певною метою-у Нього є прекрасний план для щасливого життя для кожного Свого творіння. Шукаючи сенс життя, загляньте всередину себе і згадайте що вам було таким дорогим колись-в дитинстві коли самий благоприятний час для розвитку особистості( бо тоді багато часу, нема особливих обов’язків і можна вільно вивчати себе і світ). В дитинстві, коли мені виповнилося 6років, я обрала справу якою хочу займатися-бути мушкетером, тобто бути воїном що несе добро, справедливість і мир. На це мене вдохновили троє друзів з якими я нерозлучна в пригодах та у житті. Якщо подумати не лише батьки можуть вплинути на те, ким ти станеш коли виростеш, але й друзі або навіть чужі люди(якщо вони для тебе особливі і ти їх взяв за приклад). Впливають на таке рішення ті, з ким ти проводиш найбільше часу. Ще подія може вплинути на рішення. Але саме в дитинстві це можливо зрозуміти «хто ти» і для «чого живеш», бо в молодих роках людина сама чутлива до всього що з нею відбувається. 

Сенс життя дуже простий-жити і радіти життю, для чого Бог нас і створив! І завжди якщо ти сумніваєшся чи тебе охопила туга або депресія-звертайся до Бога у молитві і Він допоможе подолати негаразди. Пройшовши багато чого я тепер розумію, що немає нічого складного в цьому житті: усе просто, складнощі і проблеми ми самі собі придумуємо в голові і накручуємо себе що і заважає бути щасливим. А потім люди впадають в депресії з жалістю до себе, а причина того проста-звичайне небажання робити те що потрібно і вони вигадують причини для того й потім називають це проблемою. Цей світ матеріальний і закон його такий : хочеш чудове життя-ставай і трудися, адже зміни не відбудуться самі по собі магічним способом, тому нетреба звикати з дитинства до думки що хтось зробить за тебе-це твоє життя і все доведеться робити самому. Все базується на життєвому виборі, ти обираєш бути щасливим чи нещасним, бути на боці добра чи зла і т. д.