Митрополит Григоирий Кюфтето (Йорго Веселяка)

Весел, весел - колко ли да е весел тоя Горно-орховски престъпник и боклук?

Чичо му - милиционер "полковник" от ДС, му възлага да открие къде е заровено златото на Преображенския Манастир. Йорго го намира и започва да се издига в "сан".

На "издигането" му пречи Велоотърновски митрополит Стефан, който 6-7 години го държи като обикновен послушник, поради "некадърност" по думите му. Йорго убива Стефан - заключват го в митрополията, докато умре от глад. Това не е послдното убийство на това гнусно същество. По време на "светителстването" си в Търновград тоя организира и убиването на миртрополитската си счетоводителка Венка Николова, а ние впрочем разполагаме и с документ от "доктора" нейн убиец.

Това лайно, което срещнеш ли го тет-а-тет, не струва даже пклюнката ти, е било ректор на СДС (Софийска Духовна Семинария), там се влюбило в една Теменужка. Всички там, заедно с  него, ебали Теменужка, а той им се молил: " Не ебете Теменужка" и така излязъл лафът: "Кой ебе а кой плаша?".

Изобщо тоя "турчин" се отличава с привкус към "цветни" имена, пък ние знаем, че потурчените обичат имена на неодушевени предмети и състояния.

Но моят въпрос е към Русенския поп Добромир Георгиев - "Какво, на майка си в пут*ата,  търсиш там - в Търноово? Хляб ли? Че в Русчук нямаше ли... Върви  тогава при Григорий да те е*е тая гнида, попе, явно си  недохранен и недое*ан"/

.

,  

К Путину за 21-ого февраля (День рождения Малечка)

 

Киприан и Антоний - "светила" от Мъглиж село големо

 

"Тате, толкова много земя!! / А пък всичката гумена,  груба..." (из "Писмо до Тракия", автоцитат от ТУК)

Киприан Старозагорски ("църковният" Азис)

Гражданство - българско, етнос - цигански, произход - селски.

Подобно на друго протеже на пукналия бивш Врачански митр. Калиник - митрополит Антоний Западно и Централно Европейски, сегашният митрополит на Стара Загора е родом от Старозагорските села, откъдето е родом и самият Калиник. Образованието му е средно специално - Музикалната гимназия в град Казанлък. През 1997-ма година учи в паралелния двугодишен курс на Софийската Духовна семинария, който не успява да завърши, сетне записва висше богословско образование, дето също не го завършва. 

 

Според някои стига до епископски духовен сан, защото съумява да влезе под кожата на тогавашния Врачански митрополит Калиник, понеже "пее и дирижира хубаво циганката" по точния им израз и създава добър хор при Врачанска митрополия. Калиник буквално шантажира синода да бъде хиротонисан и ние предполагаме, че съпротивата на владиците тогава не се дължи на нищо друго (не на причини, свързани с устава на БПЦ - като липсата на богословско образование завършено - както впрочем от Двери бг се сетиха, когато опря до хиротонията на Поликарп, ама за Киприан що ли не се сетиха - нито на нравствено-религиозни причини - отявлената му и нескрита педерастия), а задето е от ромски произход. За нашите висши клирици ние добре знаем, че може да са разбойници, развратници, крадци, налага ли се - и убийци, изобщо пълни отрепки, но пък инак са големи патриоти и даже националисти... 

 

Та на заседанието на синода, на което трябвало да се реши относно хиротонисването за епископ на Киприан, Калиник извадил един стар куфар (а и какъв друг да е имал тоя дърт лешояд-обирджия и вехтошар) и казал: "Отивам да "пусна една вода" и като се върна, разпращам цялото съдържание на куфара по медиите". Куфарът съдържал цялата информация за агентурното минало на всекиго от синода, много преди да бъдат официално отворени от държавните органи досиетата им към ДС.

"...над Белград преди час пригърмя и небето дрънчи като туба" ( из "Писмо до Тракия")

Владиците ни приемат Киприан да е епископ Траянополски, но отмъщават по своему - по обичайния си начин тоест: по "путкински" (за сметка на канон и черква) - Киприан е хиротонисан насред храма, а не в олтара, сякаш не хиротонисват епископ, ами подстригват четец или певец... 

 

Според мене обаче, причината да влезе под кожата на Калиник "циганката" не е, че добре пее и дирижира, повече от това се иска, за да станеш епископ. А че още при злополучното си кратко семинаристко обучение се препоръчва добре на доверието на топ-църковните мафиоти като Сионий Велички - ректор там по онова време и бъдещия митр. Николай Пловдивски, изпълняващ функциите на ефимерий. Там, разправят осведомени, че докато старият манаф Сионий оножда децата, хюмнето Николчо Севастиянов ги наобикалял да ги бие с женствените си артритни ръчици, с които впрочем свири и на пиано..

"...над високи жени и мъже, / със широки плещи и разкрачи" (из "Писмо до Тракия")

Случката, с която нашият герой се показва безкрайно благонадежден да напредва в духовната кариера, е свързана с българин, напуснал семинарията и впоследствие станал послушник расофор (послушник с благословение да носи подрасник) в манастир в Гърция. Николай и Сионий не могат да простят такова нещо и вдъхновяват нашия циганин да му свали подрасника насред двора публично, когато той прави грешката да посети приятелите си в "тяхното" учебно заведение. Този подрасник сетне, който е от извънредно качествена гръцка коприна и изработка, Киприан пригождава за себе си, като разпорва тук-таме шевовете му, да та му стане, щото е дебел... 

 

Ето така, според мен, Киприан дава своята най-добра заявка, че ще се впише идеално един ден в българската владишко-хайдушка компания, в която тия отрепки обаче са хайдуци само с жени, деца и старци, а на живо и пред силни хора са невъобразими страхливци и мижитурки.

"закачено на късо въже, / над площадите Слънцето грачи…" (из "Писмо до Тракия")

С такива приятели и изработени лично "препоръки" става Траянополски епископ и като такъв отива като викарий в Ню-Йорк на митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф Босаков - Ревльото. 

 

В този 20 000 000 мегаполис се прославя като ненаситен разбеснял се хомосексуалист. Големият скандал идва, когато се замесва в оргии с негри. Тогава Йосиф не издържа и го натирва с думите: "На това момче не му трябва расо, ами дамски прашки!" Оргиите с негри впрочем "изяждат главата" и на предшественика на Йосиф - митр. Геласий - сродник на митр. Николай Пловдивски по майчина линия, за него по онова време епархиоти пишат до Патриарх Максим в писмо: "Ваше Светейшество, ние ви поискахме владика, а вие ни изпратихте булка!"

Натирен от Йосиф, Траянополският епископ е прибран във Враца от Калиник за негов викариен епископ. По време на "марша" му към митрополитското място в Стара Загора, докато тамошният митрополит, пукнал сега вече и той - Галактион, е още жив, но в невъзможност (поне според синода) да изпълнява функциите си, заради тежък инсулт, архимандрит и професор Авксентий Делипапазов, негов личен приятел, а и мой, с което се гордея, го пита на болничния му одър: "Нима искаш циганин да седне на митрополитския трон след тебе в Стара Загора?". Почти обездвиженият и безсловесен Галактион се разплаква, но според нас, не защото знае, че предвестник на Априлското Въстание срещу османлиите е въстанието на беройци, смятаме че се е разплакал просто, щото е бил и той расис. А аз много достойни цигани православни свещеници и хора познавам, но просто циганинът Киприан не е от тях.

"А далече са Хеброс и Крън / по дърветата с белите свраки" (из "Писмо до Тракия")

Антоний  - прима-курвата на българската олигархия

Роден е в същото Старозагорско село, подобно пукналия Калиник - Мъглиж. Родителницата му тръгва да го препоръчва за църковна кариера, наобикаляйки първом владиците хетеро-сексуални развратници - пукналия Дометиан Видински и своя селски - Калиник Врачански. Там удря на камък. Но успява, представяйки самия него (в цялата му хубост, за която ние имаме особено мнение) на педофила и манаф Сионий Велички. Сионий го изстрелва напред, надявайки се, че после сам Антоний ще му помогне да се добере до мечтата на жалкия си живот - митрополитска катедра.

 

А Антоний бързо попада в полезрението на Николай Пловдивски, за когото се превръща в най-голямата му педерастка любов - двамата са виждани да се натискат и целуват по пейките по време на Събора в Рилския манастир през 2008-а година, според информация от Христо Латинов (Що па да го не накисна пак Ицето Балдуинов!?)

"и заспя ли ви чувам насън, / да празнувате, щото сте траки" (из "Писмо до Тракия")

Но подобно Адолфу Хитлеру, Николаю не било писано да бъде щастлив интимно, както не можел да се ожени за сестра си, с която като юноша се чукал, според отец Димитър Амбарев - друг мой непрежалим приятел, подобно неуспеха на Адолф с племенницата му, така Антоний се оказал не просто невярна курва, но и бисексуален, т. е. и бляд, не само сука.

 

Заувъртал се около близки приятели или роднини на някои от покойните вече стари митрополити, дето по възраст биха могли да са му майки, което пък си е вид некрофилия (освен геронтофилия) и даже некрофагия. Мислил горкичкият ненормалник, че допирайки се пряко или косвено до паметта им, ще се сдобие постфактум, макар недостойното си кариерно развитие, до някаква легитимност. Така канибалите изяждат, знаете, тленните останки на покоен велик човек, за да поемат с това силата и душата му. Например в Рилския манастир той издигна паметна плоча на предходника си митр. Симеон в Берлин, чието място впрочем, точно както Киприан галактионовото, прие още приживе на Симеон - неморално и противоканонично. На тази плоча името на Антоний, като поставил я, се намира непосредствено до това на покойния, изписано с по-големи букви, отколкото неговите на Симеон.

"На два хвърлея път пред Бургас / край софрите сте всички по риза…" (из "Писмо до Тракия")

Но най-сетне Антоний се спря на родителницата на Делян Пеевски Ирена Кръстева. Тя му купи апартамент край "Докторската градинка" в София и той сега изобщо не се вясва в епархията си, освен колкото да събере от свещениците си новия вид "владичина", измислена специално от него - по хиляда евро от заплатите им, които не осигурява даже той от митрополийски средства, ами българската държава. Ирена, която по всички приеми и партита безсрамно го представя за метресата си, му е купила и ултра-модерен джип, на чието табло тоя мъглижки селяк е сложил, уж нехайно, диск на Бетовен, ужким го слуша.

"Дали  имаш ракия  у нас? / Уморен съм, но вече съм близо…" (из "Писмо до Тракия")

А всъщност слуша с кеф само чалга и то с Валери Симеонов лете на Слънчев Бряг, където катадневно "затварят" двамата сутрин кръчмите, докато Валерката ги обикаля с него, за да ги рекетира, уж съблюдава и инспектира да не вдигат много шум.

* * *

...'Баси мамата, к'ви ги написах бе!?! Чак сега се усетих! Пледирам за невменяемост!! Моля ви, бийте ме, но само с шамари!

Следват митрополитите Григорий Кюфтето Търновски и Игнатий Ебляка Плевенски

P. S. Всеки мой текст в този блог, оттук-насетне, до второ решение, посвещавам в памет на единствения си Bладика - убития Митрополит на Варна и Велики Преслав г-н, г-н д-р Кирил, Патриарх Български в Светия Дух.

Завещание (С кого сега се шиба Сашка Карамихалева)

"Той е един задник, свирещ на арфа" (д-р Мартин Лутер за свой сладкодумен папист опонент)

След последния мой текст, а още повече след този, който пиша сега, имам една молба с елементи на "завет".

Много ви се моля, ако ще ме убивате, да е чак, когато се въведе традиция близките на покойните да носят и оставят на гробищата не само жито, вино, питки и олио, но също така и пържени кюфтета с ракия и цигари. А и ако може да е в средна есен, щото тогава не е нито горещо, ни студено и дърветата започват да се ошарват прекрасно.

 

Разправяли са ми, че е много хубаво да си умрял - лежиш си цял ден, а нощем излизаш да се поразходиш, облечен в бял чаршаф като добра бяла японска нинджа. Но аз ще излизам и денем, за да крада виното на останалите умрели, което близките им са оставили. А и за да мога, ако Невестата ми от Зелената Украйна ме забрави и иде при друг, да чукам из гробищния парк вдовичките им "опечалени". 

 

Но тя, знам го, не просто вярвам, не ще ме смени и забрави, та затова ще я чакам денем (няма да й разрешавам да идва нощем, щото ми е още мъничка, почти дете и лесно се плаши), за да я гледам, да й пея най-хубавите български песни и да й рецитирам най-новите си нежни за нея стихове.

За самото погребение искам и още неща. Искам всичките мои приятелки (и особено съпругите и любовниците на поп Георги Фотакиев) да изпратят на другаря ми Диан Савчев по един чифт женски прашки, натъркани на голо в цицките им. Може и по някой сутиен от млад травестит - бъдещ свещеник от Софийската или Пловдивската Духовни Семинарии. Искам също така чифт кюлоти от попадия Силвия - мaйката на Сашко Иванов от Карнобат - тарторът на блог "Доксология". Всичко това Дидо да хвърли на гроба ми вместо цветя. А там да пусне лично само моята млада Невеста, сестрите ми и евентуално майка ми, но последната в случай, че носи шише ракия. 

 

Искам също свещената шапка на митрополит Йоан Варненски, за да я ползвам за нощно гърне - да сера и пикая сиреч в нея денем в ковчега си, за да не се налага да излизам много-много по светло, досере ли ми се и допикае, тa да плаша хората. Искам и "червената диплома" по теология (с пълно отличие по всички предмети, според разказа на поп Еленко от Пловдив пред мен) на митрополит Николай Пловдивски, отпечатана на плат, за да има с какво да си бърша гъза, след като се изсера на Йоан в капата. 

 

Искам и да вържете на едно дърво до гроба грозната попадия на поп Добромир от Варна, за да й повтарям всеки път, щом изляза със сутрешна (а тогава вече вечерна) ерекция от гроба:

- Пукни от яд, няма да те чукам!

Неползваната ми отдава туба с лубрикант завещавам на игумена на Гигинския манастир Никанор, за да могат да се шибат взаимно в гъза, без да ги боли, с любовника на "патриарх" Неофит Ангел Младенов и "епископ" Поликaрп Белоградчишки "на влакче". На поповете Силвестър и Евгени Янакиеви от Сливен и на "епископ" Сионий Велички оставям снимка на хуя си.

И накрая, нека влезем в темата, чието "обговаряне", както биха се изразили оня сливенски "кавал" и потомствен ДС-ар Пламен Евгениев Сивов и простата му природно, но образована и претенциозна съпруга Илиана, толкова ме разтревожи, че си написах предварително завещанието. То не е тема, ами са две новини, научени съвсем наскоро от верни приятели в София.

Първата новина е, че главната редакторка на "Църковен Вестник" и попадия Сашка Карамихалева се шиба с доцента по нравствено богословие от катедра "Практическо богословие" при Богословския Факултет на Софийския Университет Костадин Нушев. Това не е обикновена клюка, щото ако не се вземат мерки, може да стане страшно. Ние знаем, че леля Сашка си пада малко с комсомолско мислене и навици от социалистическите бригади. Тя е на стария принцип, заради който през социализма народът ни достигна цели девет милиона. Той при секс е: "Вътре, вътре, вътре, бухай всичко вътре и без кондом!" - както разправят, забременяла и родила от бисексуалния, споменaт вече, еп. Сионий Велички. 

 

Та от съешаването на зилотка с нравствен богослов могат да се случат няколко неща. Може да се роди върколак. Ако се роди върколак, страшно няма - ще го направим епископ на БПЦ. И ще са си двойка с Николайчо - ромейската лупина. Ако се роди свиня, ще са каре с Йоан, Киприан и Наум. Ако се роди с брада и рокля тип австрийски травестит, ще играят сантасе с Антоний Европейски. Графоман суетен ли е, дето не спира със сълзи да реве за щяло и нещяло, като вдовица за хуй, ще го осинови дедо ви Йосиф Босаков Американски.

Обаче може да се роди и светец! Роди ли се светец, ще стане патриарх един ден - нашата традиция, почнала с Неофит, да "светителстват" в София хора със съмнителен произход и странни навици, ще се продължи. Вместо сина си, ще патриаршества всъщност Сашка, като Агрипина чрез Нерон, точно както сега вместо Неофит патриаршестват Никанор, Поликарп и архиерейския наместник на Софийска митрополия в Пернишко поп Ангел чрез Ачо Педераста от Русе. Това добре, ама ще се появят неудобства. Ако се роди хлапето светец, ще е и прозорливец. Представяте ли си как Сашка Попадийка и мъж й поп Йоан Карамихалев разхождат малкия в парка и срещат доцент Нушев, а хлапето застава пред него и му виква:

- Тате, ще ти еба майката!

- Що? - пита той.

- А ти що еба моята?!

Представяте ли си (Ну, представ'те себя!) - скандальозност и пълен конфуз!

...Прощавай, како Сашке, към тебе лошо не държах, беше ми и приятелка, заедно с Анула Христова, ама едно не се забравя... Ни съобщение, ни некролог за архим. и проф. Павел Стефанов, уважаван и обичан църковник и проповедник, световно признат богослов, а той ми беше личен приятел, ни даже за дядо Кирил, а аз го боготворях... Заради дъртата ти игрива путка аз на путка не ще стана!

Втората новина е първото ЛГБТ-ръкоположениие в БПЦ. Бисексуалният митр. Антоний ръкоположи пасивния гей и за парлама женен, доцент от Софийския Богословски Факултет и дякон Иван Иванов за свещеник. Вероятно при ръкоположението са чели Истанбулската Конвенция, вместо Евангелието и са се благословили по библейски - поставяйки един другиму ръка на чреслата (на мъдете си сиреч), какъвто е бил поздравът между мъже във времето на Патриарха Авраам - тогава жестът означавал: "Благославям потомството ти", а сега значи въпрос-проверка: "Ти обръсна ли си яйцата?!" Освен с нежните си уклони, доцент Иван е известен впрочем и с това как изнудва за пари и почерпки по кръчмите своите докторанти.

* * *

Пише ми вчера един дългогодишен приятел във Фейсбук, когото не знаех и не познавах лично:

- Давай, Светльо и аз съм с тебе! Мачкай педеругите, не признавай ни владика, ни патрика!

-...Е, аз не съм хомофоб, аз не "мачкам", задето са хомосексуалисти, а защото първом са гадни копелдаци, а после педерасти...

- Те са "три в едно", познавам ги до един. Завърших семинарията, а после Богословския Факултет във Велико Търново!  Те са "педали, мангали и алкохолици", при това подлеци и интриганти. Трябваше да проповядват и да обединяват Църквата, вместо това я разбиха и разрушиха! А поповете нито смеят, нито искат да озаптят тая разбесняла се по кръчми и бардаци калугерстваща пасмина, щото тях ги интересуват само заплатите им и требите.

 

А да, ама през хилядолетията България все възкръсва от блатата и пепелищата си, да ако ще да е само за двадесет до петдесет години. Възкръсва с духа на комитите или на светците, на революционерите или на възрожденците си. Ако щете и с духа на Каравеловия дядо Либен. Затова ще ги поздравя със старата българска пословица: "Българинът, като е на зор, ходи при попа, а на кеф ли е - при попадията!" 

 

Да спасим попадийките ни от тези брадати травестити и обесници поповете! Те горкичките си седят редовно с путка непобутната, щото след като попът им направи надве-натри и набързо поредното дете, все е зает - ходи да го ебе владиката. 

 

Еби ги, народе, но без мене!

 

Аз наистина сега съм зает и влюбен до уши..

Упанішади-остання частина Вед

автор (моята) Диана от Луцк

 Упанішади-остання частина Вед яка є філософською.

Знавець Брахмана досягає найвищого... Про це мовиться: «Той, хто знає

Брахмана як істину, знання і безмежне, як перебуваючого в криївці серця і в найвищому небі,

той домагається здійснення всіх бажань разом з всевидющим Брахманом».

Воістину з нього, з цього от, виник простір, з простору — вітер, з вітру — вогонь, із вогню — води, з вод — і земля, з землі — рослини, з рослин — страва, зі страв — людина.

3.1. «Відповідно до дихання дихають боги, а також люди і тварини. Оскільки дихання —е це життя істот.

Як єдиного треба сприймати цього незмірного, непохитного (Брахмана). Він не

заплямований, перебуває над простором, ненароджений атман, великий і непохитний».

22. «Воістину він, котрий складається з пізнання пран, є цей великий ненароджений

атман. У просторі, що всередині серця, покоїться володар над усім, володар усього,

верховний володар усього. Він не стає більшим від гарних вчинків, але й не стає меншим від

лихих вчинків. Він ' вседержитель, він верховний володар істот, він той, хто ці істоти

охороняє. Він перешкода, що роз'єднує світи. Брахмани намагаються пізнати його вивчення

Вед, жертвоприношенням, дарами, тапасом, пощенієм. Той, хто пізнає його, стає муні'».

23. «Ця споконвічна велич Брахмана не стає більшою від вчинків (і) не стає меншою.

Тому той, хто знає це, позбавляється пристрастей, уміє володіти собою, стає спокійним,

терплячим, зосередженим, він бачить атман у самому собі, він бачить, що все в атман. Не

бере лихо над ним гору, він перемагає все зло, він виснажує зло, він захищений від лиха,

чистий, стає він Брахманом. Це — світ Брахмана, о великий правителю».

«Якщо серце смертного позбавлене усіх бажань, він стає безсмертним, він досягає тут

Брахмана». Подібно до зміїної шкури, що лежить на мурашнику, непотрібна, покинута,

лежить це тіло. Але це безтілесне, безсмертне дихання насправді є Брахман, жар».

8. «На старезний вузенький шлях, який веде вдалечінь, натрапив я, знайшов його».

Мудрі люди, знавці Брахмана, відчужені, йдуть по цьому шляху, з цього світу вгору, в

небесний світ.

10. «У цілковиту пітьму вступають ті, хто не шанує пізнання. Неначебто у ще в більшу

темряву (вступають ті), хто насолоджується знанням».

11. «Безрадісними називаються світи, оповиті непроглядною темрявою, до яких

приходять, померши, ці незнаючі, нерозумні люди».

12. «Якщо людина пізнає атман «Я є це», то, прагнучи до чогось, маючи якісь бажання,

чи стала б вона сумувати за цим тілом?»

13. «Той, чий атман знайдений, розбуджений, увійшов У цю гущу,— той творець

Всесвіту, оскільки він створив усе, йому належить світ, він сам воістину цей світ».

15. «Коли ясно бачать цього атмана як бога, як володаря минулого і майбутнього, не

відвертаються від нього».

16. «Те, перед чим рухається по колу рік своїми днями, боги вшановують як сяйво слів,

як безсмертне життя».

19. «Лише за допомогою думки можна його передбачити; немає тут ніякої різниці»

Онзи боклук Йоан "владиката"

 

"Съвестта ми е очарована от Божието Слово, думите на никой човек не могат да отменят Евангелието" (д-р Мартин Лутер пред съда във Вормс)

"Още с идването си във Варна, митрополит Йоан ме премести от Катедралния храм в храма в град Аксаково - разказа ми наскоро отец Иван Иванов, старши епархийски съветник от времето на убития митрополит във Варна дядо Кирил - Почти веднага започнаха интригите срещу мен от останалите свещеници в Аксаково... Донесли на владиката, че веднъж по време на служба замалко да изпусна на пода светия потир... А това, както по-късно разбрах, беше поради развиващо се онкологично заболяване, за което сам не знаех. Когато отидох да обясня на митрополита, той ми изсъска "Ти не разбра ли, че в тая епархия никой не те ще - път ти широк из цялата БПЦ!"

А ти какво очакваше бе, отче Иване, от тоя лакомник, отмъстителен интригант и селски педераст?! С това нищо лошо не казвам за почтените лакомници, които отварят гурме-ресторанти или за доблестните апаши, които рискуват кожата си. Нито за хомосексуалистите по принцип, които с ръце или ум изкарват парите си и живеят в достойни и равностойни отношения с партньорите си. А казвам просто, че ако не беше църковната кариера, тоя щяха да го чукат единствено ямболските манафи и то само, ако им даде шише ракия. Но нали сега от Иво Педераста стана на митрополит Йоан, та има свободен достъп до владишките инкубатори за млади пишки и тесни дупета, наричани български духовни семинарии, където не учат бъдещите свещеници на друго, освен, че службата им струва задника - техният или на синовете им, ако владиката е хюмне или путката - на жена им и на дъщерите им, ако е хетеросексуален развратник.

Па виж го тоз' комплексиран и суетен нещастник как присвива свинските си очички зад педалските си очилца, за да изглежда умен, подобно както митрополит Антоний (Живко Манекена) чупи стойки пред камери и фотоапарати, за да показва хубавината си тип "диджей в селска дискотека"!

Върхът на проповедническите му усилия ли? Да преразказва пасажи и идеи от стари публикации в сайта Двери бг. Кулминацията на богословските му и апологетически напъни ли? Да разобличава дъновистите - последователите на признат в цял свят човек, на чието кутре не може да се опре като ум и харизма той, познатият от Перник през "Витошка" до Виница като крадец и гешефтар. Щото на храма в Брезник още стои благодарствената плоча, според която дядо Кирил, като наместник-председател на светия синод, го е възстановил, а в паметта на граовци не умира пък спомена за окрадени от реставрация на храмовете след земетресението през държавен фонд "Земеделие" от Знеполски епископ Йоан. Камоли пък на баща му отец Александър Дънов може тоя да се опре, първият възрожденец във Варна, ръководил и първата българска църковна община в града, и училище, докато тоя разруши цяла една епархия духовно и административно.

Смисълът на пастирската му мисия ли? Да иде до Добрич, за да служи молебен за успешните нови грабежи на Данчо Суджука и да го благослови, подобно послушна сервитьорка, сядаща в скута на бандит в мутренския бар, в какъвто олигархията чрез управляващите и чрез такива като него превърнаха черквата.

Затова аз си тръгвам. Погнусен съм издън-душа. Вярата ми е оскърбена, омерзено е религиозното ми чувство. И не се безпокоя за нищо, щото още от времето на слизането на Христос в ада знаем, че за Спасителя ни никой и нищо не се намира "прекалено далеко". А и където и да ида, аз всякога ще бъда Светослав Ангелов. Той нека си седи, аз разбирам - навсякъде, извън Църквата, би бил просто Иво Педераста.

Ще се черкувам при лютераните. Тъкмо да си спомня радостта от слушането на Божието Слово, че ми додея 15 години вече да слушам и по медии, и по храмове, и лично бълнуванията им и словесните им чекии на тема "духовност". Ще се върна, когато тях ги няма. Те няма да си тръгнат сами, разбира се, нито ще ги изгоните вие, щото сте "отци православни" само на думи и българи по име само. Затова ще почакам да измират. Разбира се, в това никак не се знае "кой пред кого е", но предвид размера и мащабите на пиенето, плюскането, дрогирането и разврата им, шансът ми да ги надживея не е малък.

А Бог и Пресветата Дева знаят, че оставам вътрешно и лично източно-православен!

Честито, Джипси!

Поп Силвестър Янакиев от Сливенска епархия (български свещеник от ромски етнически произход), ни напомня, че според Юлианския богослужебен календар днес е празник на св. Силвестър, папа Римски - чието име екстравагантно Станимир Янакиев е избрал при свещеническото си ръкоположение.

Ние пък му напомняме, че вчера беше Банго Васил (празник на циганите - Васильовден - пак по стар стил), честито Джипси, още е Банго Васил - народът ти празнува празниците по три дни, нали знаеш!!

П.П. Използваме повода да честитим и на брата на Силвестър - поп Евгени Янакиев, на поп Георги Фотакиев от Варна и на Старозагорски митрополит Киприан!!

...........................

Скрийншот от стената на Силвестър във Facebook предостави една Хубава Българска Попадия!

Як гріх проник в людину і його наслідки

автор: Диана от Луцк

Гріх-це гнійна рана на тілі людини, яка мучить і вбиває якщо її не іскоренити. Гріх, як любу іншу хворобу треба «лікувати» до кінця, щоб одужати і не повертатися до старого Любий негатив породжує гріх, отже треба всіма силами уникати негативу. Просто заповняти життя позитивними речима і людьми й тоді в серці не буде місця поганому. На прикладі Адама і Єви ми бачмо як гріх проник в життя людини. Гординя спонукала їх до непослуху, а егоїзм змусив брехати Богові про скоєне. Це був їхній вибір який позбавив людства життя в Раю. На жаль більшість людей роблять той же вибір що і першолюди. Тепер люд далекі від Бога і не знають що наслідки гріха страшні. І лиш духовне життя може вернути людині Рай. Гріх солодкий але короткочасний, а шукаючи вічного-треба прийняти в себе образ Христа і просвітлення наступить! Ми-Божі діти і маєм сили протистояти злу! 

Я зрозуміла що досі жила релігією, але тепер я хочу віднайти самі близькі відносини з Богом і тільки тоді я зможу з гордістю називати себе християнином. Якщо це можливо і Бог відгукнеться на мій зов, хочу пережити Його славу на своєму житті так же сильно як мій пастор Мунтян, світові євангеліст Кенет Коумпленд, Кетрін Кульман та Бенни Хинн(книгу «Доброе утро Святой Дух» якого я нині читаю). Божі люди дійсно вдохновляють стати духовно просвітленим. Мій жених котрий є справжнім віруючим відкрив мені багато істин які до того я не розуміла. А ще лутший друг Атос який нині живе в Індії і я хочу вивчати Веди щоб взяти досвід для духовного росту. Ні, я не зраджу Саваофа і Христа а лиш вивчатиму те, що допоможе стати кращим християнином, адже у Ведах є практичні завдання для тих, хто хоче окунутися в духовний вимір. І тоді я зможу детально розповісти як покінчити з гріхом раз і назавжди.