Чому люди стають нетрадиційної орієнтації

автор: Диана от Луцк

Є вроджена і набута здібності до нетрадиційної орієнтації. Вроджена базується на досвіді попереднього життя: якщо ти був мужчиною, а тепер став дівчиною, то тебе тягнутиме до дівчат. Від цього можна позбутися якщо хотіти, але це вибір кожної людини. 

Набута базується на травмі, тобто якщо протилежна стать зробила тобі боляче і розчарувала або ще одна причина-людині  комфортно зі своєю статтю, тому що вона боїться протилежної(буває при насиллі в сім’ї дочкою татом, сином-матір’ю). Третя причина-людині не цікаво з протилежною статтю, вона нічого до неї не відчуває, тому що вона і так по суті є нею. І набутих здібностей можна позбутися при правильному підході в кожному випадку. Від вродженої важче позбутися, бо воно сидить глибоко в людині і вона звикла з цим жити. На кожний випадок із набутими здібностями в мене є ліки або рішення, як вам зручніше.

У першому випадку людині треба зрозуміти, що розчарування неминуче у пошуку другої половинки, але не усі люди однакові том позбувшись цього стереотипу ти зможеш дійти до кінця.

Другий випадок гласить: нічого не бійся, ти будеш щасливий, бо ця людина заповнить твою порожнечу, тобі лиш треба довіритися цій людині і вона покаже що боятися нема чого.

У третьому випадку я б порадила людині полюбити себе і прийняти, тоді твоя жіночність відкриється якщо ти жінка, а у чоловіків-мужність і тоді тобі почне подобатися протилежна стать.

Съселът Мишков превзема Гората

 

След като направи "донка" (специална техника за лов на дънна хищна риба), преструвайки се на старостилец и успя да отнеме от старостилеца архимандрит ("епископ") Касиан Жабленския манастир в полза на БПЦ, архимандрит Никанор, игумен на Гигинския манастир, сега празнува и целува в ръка (на видеото тук) и в гъза Бойко за предоставената възможност да "върти" едни пари и през Жабленския.

Па като му реквам регулярно по телефона, че е безнравствен и безбожен боклук и алчно безскрупулно келеме, маскирало се като духовник, сърди се и заплашва с побой! Защо? Какво го дразня с туй да му кажа всъщност какъв и кой е той - мутра, зинала да глътне цялото Църногорие - Софийската Мала Света Гора?! Нали успява, що се сърди?! Взимай каквото си поискаш и можеш, Никаноре, ама за светия друг да те обяви. За мене си отрепка и търгаш в расо.

Архимандрит Емилиан Русенски от село Тръстеник

Преди да влезе в казармата, записва да учи висше образование в хуманитарна специалност, но не изкласява по-натам от два семестъра. Влиза в армията, където по време на караул застрелва офицера си, когато тоя решава да посети поста му. Не е ясна причината - дали защото е бил тормозен от наборите си, или от стрес, но така или иначе оставя по този начин две деца сираци.

Излежава присъдата си за стореното в Ловешки затвор тип психиатрия, където, според негов съкилийник, всички го е*ат "като момиченце" през цялото време на престоя му, След това завършва теология във Великотърновския Университет и се замонашва край родното си село Тръстеник. 

Успява да стане игумен на Бесарбовския манастир, където събира братство и го вдига като материална база, вярвайки че сам ще заживее там окончателно. Братството е знаменита  впрочем гей-дружинка - например там временно пребивава изгонения от Троянския манастир монах Филарет Цанев, както и подгоненият, след публикуването на гей-чатовете му, от поп Силвестър "хомофоб" Атанасий от Карнобат.

Накрая новият митрополит в Русе Наум изгонва самия него от Бесарбовския манастир, за да назначи там за игумен един от любовниците си, загинал впоследствие при трагичен инцидент в автомобилна катастрофа. Да, да! Като всеки уважаващ себе си митрополит на гей-лобито в синода, Наум, оказва се, има не само "официален мъж" - Борис Цацов  - Боби Маркизата, но и харем, състоящ се главно от роми впрочем, както и митр. Киприан Старозагорски. Още Йеродякон Игнатий (Васил Иванов Кунчев - Левски Апостолът) не случайно нарича такива като Наум и събратята му "кръстени турци".

В момента архимандрит Емилиан гледа болните си престарели родители в семейната им къща в село Тръстеник, където служи - там и в околните села, като мирски енорийски поп.

П. П. Научих преди малко и прякора на митр. Наум Русенски. Той е Мата Космата, сиреч маймуна с очила:

Ще броя {и ще гласувам за "Има такъв Народ")

 

Анкета дали и как тия двамата се е*ат

Моля отговорете на въпроса от заглавието на публикацията в коментари под нея с някой от изброените в анкетата отговори:

1. Единият е*е другия.

2. Вторият е*е първия.

3. Е*ат се на смени.

4. Двамата заедно е*ат еп. Поликарп Белоградчишки, викарий на патриарха в качеството му на шопски митрополит.

5. Тримата заедно (архим. Никанор Мишков, игумен на Гигинския манастир, Ангел Младенов - ревизор на Софийска митрополия и дълголетен гей-патньор на патриарх Неофит /от снимката/ и еп. Поликарп) е*ат патриарха на генг-бенг.

6. Четиримата се е*ат "на влакче", като най-отзад е еп. Сионий Велички, игумен на Троянския и на Бачковския манастири и ги направлява като "вагон-ресторант" по релсите в посока София-Варна.

7. Към композицията от Русе се присъединяват на гара Каспичан митр. Наум Русенски (родом от Варна) и любовникът му Борис Цацов по прякор "Маркизата" (е*ал съм му мамата отгде родом), заедно с болонката си Джони-Боби. Болонката е родена от Наум през гъ*а и се казва така, защото Наум не е сигурен от кого я е заченал - от Боби (Борис Цацов Маркизата) или от Джони (Йоан Варненски митрополит) и пътьом всички весело се е*ат към Варна под ръководството на еп. Сионий "изотзад".

8. На гара Варна всички отиват в аптека на Веселин Марешки, за да си попълнят запасите от обезболяващ вазелин и да идат да си продължат е*ането на частно парти във Варненска митрополия.

З досвіду

автор Диана от Луцк

1) Любові недостатньо в стосунках, щоб вони були довготривалими. Так само і для виправлення якостей мало одного бажання та волі.

2) В людини не красота має значення, а душа, тому вибираючи партнера треба звертати увагу на це. Але якщо знайшли людину своєї мрії, то ні за що не відмовляйтеся від неї, через те що ззовні вона не підходить вам, на думку батьків і суспільства. Суспільство помиляється, а батьки не живуть вашим життям і тому за своє щастя ви відповідаєте самі.

3) Знання дуже важливі, бо без них ми як без одягу, тож чим більше знаєм тим краще. Саме тому треба бути відкритим для усього нового, бо це колись може врятувати твою ситуацію і не дозволити зробити помилку, яку потім не виправиш і не повернеш.

4) От що я вам скажу- відпускайте не тільки минулі події але й людей, тому що тримаючи їх в своєму житті ви ризикуєте втратити через них все що довго будували. Люди які мали піти-підуть, а які залишитися-залишаться. Повірте, Всесвіту краще знати хто нам потрібен, а хто лиш нашкодить.

5) Люди набагато легше приймають погляди, змінюють установки, якщо вони беруть участь у їх формуванні. Люди не люблять, коли їм нав’язують думку чи волю.

6) Основою маніпулювання є створення умов та обставин, під тиском яких у людини виникають певні емоції, які скеровують її поведінку в потрібному для ініціатора впливу напрямі. Маніпулятор впливає на несвідоме, на емоції, без розкриття справжньої мети, мотивів та способів взаємодії. Дуже часто він використовує не сильні, а слабкі сторони своєї жертви: її страхи та тривоги, заздрісність, жагу помсти, ревнощі, пожадливість, марнолюбство, розгальмованість потягів тощо.

7) Соціальний конфлікт вирішений, якщо він не повертається і не залишає прихованих образ у учасників. Проте вирішення конфлікту в такому радикальному сенсі можливе тільки в окремих випадках. Тому говорять про управління конфліктом, під яким розуміється цілеспрямована і усвідомлена структуризація конфліктів і управління ними, тобто уся сукупність зусиль, спрямованих на нову структуризацію ситуації конфлікту або конкретної динаміки конфлікту.

Курви в расо (от патриката през владиката до клисарката)

Епископ Тихон "във всичко е пръв". Ако скоро останем пак без патриарх, което няма да е голяма загуба, щото с това сенилно недоразумение Неофит, дето го командват любовникът му Ангел Младенов, "епископ" Поликарп Белоградчишки и архим. Никанор Мишков, дали имаме, или нямаме патриарх, не е от голямо значение, може временно да го замества Тихон като "пръв сред равни в простотията", докато изберем на негово място поредния "общочриемшива отрепка" за предстоятел на БПЦ. 

 

Тихон се ваксинира пръв сред епископата ни със съмнителната ваксина срещу още по-съмнителната "чума на хилядолетието" - Ковид 19 и всичкото това, докато Грузинският Патриарх Илия II-ри заявява, че предпочита да умре от Ковид, пред това да се ваксинира с препарат, създаден от 14-седмични умъртвени човешки ембриони,  та и заради това му гласят някои в Грузия "импийчмънт" може би... Същият Тихон, който, докато митр. Николай и командваният от него синод на БПЦ отказваше да иде на всеправославния събор, организиран от Фенер, защото е прокатолически и икуменически, целуна коленичейки ръката на римския папа с жест като у контеса, което може да се види в youtube.com ето ТУК

 

Разведен, с две деца, работил като фелдшер преди замонашването си, още на третата година след подстрижението си за монах Тихон вече е епископ, без да е преседял в манастир и един ден. И последното по една-единствена причина - бил е съученик на сегашния ни "патриарх" Неофит, същият като "патриката" cи бесен педераст.

Това е кадровата политика на БПЦ - така се става епископ, а после евентуално и митрополит, че и патриарх - освен ако не си владишки племеник или не те ебе тебе или майка ти владика - почваш от прислужник, обслужвайки лансиращите те от софрата до кревата, продължаваш като изпълнителен стажант-крадец и мошеник, заделяйки им "лъвския пай" и отделящ за себе си по-малко или повече, според степента си на хитрост и кадърност в злото и накрая ставаш един от тях - дявол с дяволите, те така се "клонират".  Възпитават те в пълна лоялност към своята мафия, която лоялност мерзко и Богохулно наричат "духовно послушание".

 

Така е от "най-горе" до "най-долу". Така работи системата от най-високо, та до най-незначителната клисарка, която събира от богомолците шишета вино, за да ги преварят сетне поповете на евтина ракия, дето да продадат "на черно", па тя да се "удостои" с няколко шишета олио, два сапуна и три пешкира върху клисарската заплата. Но само в случай, че е събирала шишетата добросъвестно и навреме е гасила купените и запалени свещи от миряните, та да ги прибере в кашона и срещу остатъците да се вземат от митрополията известно количество нови свещи (бройки срещу тегло с цел претопяване и отливане отново), за да се продадат и върнат на "тлъсти угарки" пак, след като на свои ред само малко погорят... Така работи селският храмов пангар, така работи и "патриаршията", с тази разлика, че ако селската клисарка се отчита с парафинови угарки пред селския поп, "патриархът" се отчита с имоти и услуги пред олигарси и политици, с предоставяне на "финансов терен" и благовидно оправдание за злоупотреба всеобща с държавни субсидии за "Едната ни Света, Съборна и Апостолска църква". И имайте късмет да се усъмните дали е приложимо към кочината ни БПЦ-БП някое от тези четири велико-съборни вероопределения, предвид цялата престъпна низост, която очите ви виждат - моментално ставате "враг и хулител на вярата" или най-малкото лош патриот, щото, видите ли - добра или лоша, черквата е съхранила българщината през векове и хилядолетия. Но дали точно такъв вид "черковност" е била тази, която българите са пазили, а и тя тях, не питайте, щото няма и да получите отговор нито от клисарката, заета да брои шишета и да мери угарки от свещи, ни от владиците, местещи дебелите си пияни задници от софра на софра и от хуй на хуй. А няма и защо да питате - отговорът ви го дават мълком самите българи с празните почти целогодишно храмове.

* * *

През 90-те години на миналия век из Великотърновска епархия "вършее" русенската курва Албена Петрова. Характерно за нея е, че е около 160 кила, мустаката и се бръсне със скъпи самобръсначки. Успява да се наебе с почти всички тамошни попове, а ние знаем, че тези безделници поповете само за пиене, плюскане и ебане мислят и понеже мнозинството са люде малокултурни, зле образовани и без вкус, слабо подбират, доволно им е, след като се наядат и напият, да "топнат чушката" без значение в чия или каква дупка. 

 

Накрая Албена, която е просто послушница-расофор (с право да носи расо), прекръстила се самоволно и самодейно на "сестра Анастасия", все едно е подстригана за монахиня, се кротва - задомява се. Събират се с йеромонах Александър и понастоящем живеят заедно в Маринския манастир в близост до град Елена с няколко огромни кучета. 

На три пъти записват двамата да учат богословие във Великотърновския Университет и три пъти не завършват, защото тя е тъпа, а той и тъп, и ненормален. Изгонени са междувременно от тогавашния игумен на Къпиновския манастир, където се опитали да се настанят (с благословия от митр. Григорий Кюфтето), за да лежат, ядат и да се ебат. Понастоящем двамата "обгрижват" заедно Маринския манастир и селата наоколо. Измислили са уникално "чинопоследование" - всеки месец обикалят къщите, за да ръсят със светена вода за здраве - той с чемшира, а тя подире му с менчето, та да събират стотинки.

 

* * *

 

Йеромонах Филарет (Асен от Шумен), "бивш" будист, мюсюлманин и какво ли още не,  игумен нa манастира в Русенското село Каран Върбовка живее на семейни начала с г-жа художничката Моника, щерка на преподавателка от I-ва Английска езикова гимназия във Велико Търново. Дъщеря им се казва Мира, припозната от него като дъщеря. 

 

Любовта на Филарет и Моника започва по манастирите. Освен чара си да се хили непрестанно, показвайки така единия си по дяволски изпъкнал кучешки зъб и дългата коса с извънредно малки очички, Филарет впечатлява Моника със склонността си да ляга в ковчези, бидейки дребен и мършав и да скача чисто гол, заедно с нея, в планински водопади. 

 

Известно време живеят и в Шумен в къща до Тумбул джамия - в къщата на мaйка му по-точно, където хващат въшки, щото сестра му проституира, води често цигани и турци да ги обслужва в таванската стая на къщата. 

 

Филарет записва да учи в Софийската Духовна Семинария, която не завършва, тъй като, поради липса на средно образование, не му позволяват да се запише в двугодишния паралелен курс, ами над двадесетгодишен дангалак го поставят да учи в един клас с първокурсниците, които постоянно се подиграват на нашия Какаван-Генчо. Впоследствие майка му му "купува" диплома за средно образование. В семинарията Филарет другарува и учи заедно с нашумелия наскоро като дискотечен кючекчия в расо йером. Нектарий от Гложенския манастир, чиито танцови изпълнения могат да се гледат ТУК

 

* * *

 

Във Великотърновска епархия се вихри (казваме "вихри", че се срамим да речем "подвизава") друг разбойник, съвсем достоен за "архиерей" като Григорий, боклук в расо. Йеромонах Сергий Стравински, инак родом от Русенско, полуруснак-полубългарин, с една дума пълна мастия (по личен избор помияр, нека да уточним, а не по произход) Сергий се носи гладко обръснат и извънредно рядко облечен като свещеник. Изпада за известно време в немилост пред владиката си и е натирен, така че се налага да се препитава като таксиметров шофьор. 

 

Ама Сергий има един "коз в ръкава" - живее с главната редакторка на вестник "Янтра" Златина Димитрова (на снимката са тримата заедно с дъщеря им)

Златина започва да публикува нелицеприятни и компроментиращи митрополита статии и дописки, така че свинята-митрополит е принуден да го върне на хранилка под крилото си.

 

*  * *

И тъй - почнахме с "епископ" Тихон, минахме през "патриарха", споменахме и "митрополит" Григорий Кюфтето, заедно с няколко йеромонаси - бъдещи архимандрити някои от тях, че и епископи, че и митрополити, че евентуално и патриарси (в БПЦ други няма - останалите са прогонени), та да свършим с "журналист" Златина Димитрова... Какво да кажем друго, освен: Какъвто "патриката", такъв и "владиката", какъвто пастирят, такива и кучетата, такваз и мършата...

Следва

ВКСъд в София поряза педерасткия Триумвират

 

целият текст на решението ТУК

Относно това кои и как съставляват "Педерасткия Триумвират" справка ТУК

Църква и медии - Циганизация и опростачване

на снимката е съпругата на поп Силвестър Янакиев от Сливен като младоженка (съвсем сериозно) -
Ето - вижте я със самия Силвестър, след това с дъщеря им и накрая сам Силвестър отделно:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

по повод  нa "Един монах, отрекъл се от Бог" във в-к "Труд"

Чета коментарния анализ на Венелин Праматаров във вестник "Труд" от 12.02.2021 на църковни процеси и "герои на нашето време" в тях, касаещи най-новите приключения и прояви на архим. Дионисий Мишев и ми става тъжно... Тъжно ми е не за друг, а за... Генка Шикерова. Да, за същата Генка Шикерова, която преди повече от десет години разобличи по BTV заменките на имоти във Варненска и Великопреславска епархия край село Рогачево по времето на дядо Кирил... Тогава аз в публикации из православните сайтове я направих дармадан, изкарах я каква ли не - неграмотен богословски поръчков враг на Църквата, патица и с кокоши ум... А жената тогава просто разобличи една далавера, без да взима никакво отношение към църковни богословски и канонични въпроси, за разлика от тоя тука и сега - Венелин, без да се занимава изобщо с личността на митрополит Кирил, за разлика от нашия сега Венелин, като той с тая на Дионисий, нито да прави разбор и анализ на кариерата и служението му, за разлика от Венелин в случая с Дионисий... Щото, за да се занимаваш с нещо такова, не е достатъчно, подобно на Венелин, да осведомиш мнението си от разсъжденията на разните църковни клюкари, а да познаваш и материята, и сферата, и процесите с тенденциите в нея.... Но уви, Шикерова беше прекрасен журналист, знаещ какво, до къде и как, а тоя тук е обикновен поръчков "помияр"... Генка Шикерова, много години по-късно разбрах съвсем случайно, се оказа брилянтно права в онази ситуация. В Рогачево далавера е имало, при това грозна далавера с църковни имоти. Разбрах го от варненски сравнително едър търговец, отколе въртящ се покрай църквите, с когото се запознах и сприятелих заради работата си с поп Георги Фотакиев. На по чашка в дома му, дошъл "на кеф", ми засподеля:

- Помниш ли онзи скандал в Рогачево?... Надробихме попарата аз и нашият общ приятел К., мой съдружник. Ако се загледаш в старите кадри от BTV, ще ни видиш в единия как стоим двамата с него оклюмали. Дядо Кирил тъкмо ни беше "овикал", защото ни се беше доверил и разбра каква сме я свършили чак, след като скандалът гръмна в медиите.

Но не сега за Генка Шикерова ни е думата, а за тоя г-н Венелин. Бързам да кажа, че Дионисий Мишев не го харесах от самото начало, като го видях. Не ми хареса първо брадата му. До днес буквално смятах, че я бръсне в прическа "ремък на германаска каска" и в стил на зло джудже от приказка на братя Грим нарочно. Днес научих, че човекът е полукьосе, така и само там си му расте брада просто. И не е това повод да не го харесвам - що да нямаме архимандрит и кандидат за епископ полукьосе с брада подобна на тая на монах учител по кунг-фу от манастира "Шао-лин", след като имаме цял митрополит циганин в Стара Загора?!  Не ми хареса и друго - масонските му открити залитания, заедно с напора му да се обединяваме богослужебно с Ватикана и латинянската ерес. Още по-противен ми стана в последно време, когато разбрах, че се е намъкнал, покрай протестите, под кожата на бившия служебен премиер Ренета Инджова и заедно правят партия, с която ще влизат в политиката - партия, наречена "Едно" и това било изпълнение на "пророчество" от баба Ванга, с целия ми респект към Ванга впрочем, към Ванга казвам, като към народен прорицател, а не към сектата на нейно име, която разни "прогледнали за духовното" стари комунистически номенклатурни "величия" в културата после създадоха... В тая партия някои каниха и мене, но в момента, в който разбрах, че там е и Мишев, се отдръпнах, че още на кадрите от протестите в София "засякох" нездравите искри, прехвърчащи между този горделивец и славолюбец с едно типично "мефистофелско излъчване" и симпатичната ми инак, но вече силно впиянчена Инджова. Рекох им, че ще гласувам за Слави Трифонов, макар да не съм още съвсем сигурен в това и тия малко се ядосаха, но поне ме оставиха намира.

Но колкото и да ми е неприятен архим. Дионисий, текстът на Праматаров ми е повече от противен. Що ли? Щото е поръчков от ядосаните Бойкови подложки в медиите. Всички грехове на Дионисий, изброени в текста и услужливо подшушнати на Праматаров, са споделени грехове и от клирици, които не просто са епископи, но вече и митрополити в ключови огромни епархии.

"Той се е замонашил без да има необходимия изискуем 3-годишен срок за послушник" (цитат от Праматаров)

Потегля нагоре в църковната кариера митрополит Йоан Варненски и Великопреславски, без изобщо да е стоял в манастир повече от 30 дни. Николай Пловдивски е изгонен от манастира, в които първоначално постъпва, от приелия го там игумен с думите: "Моето момче, за монах не ставаш". А сетне същият - уважаван духовник и богослов, споделя публично: "Дойде кльощав, окъсан, с мръсни дрехи и ме погледна с лудите си сини очи. Изгоних го. Не дълго след това научих, че е станал епископ."

Междувременно, докато от БПЦ се жалят, че липсва мъжко монашество и видите ли - такъв ни е епископатът, щото нямало хора за подбор сред монасите, над 200 монаси си живеят по къщите, прогонени от манастирите, но без да са нито канонично наказани, нито разстригани. Просто не са се вписали в толерираната от владиците ни българска манастирска среда. В българските манастири, това и от личен опит ви го казвам, нещата стоят така - една третина са безгръбначни кариеристи с престъпно мислене и подмазвачи, другата третина са люде, дето са се свряли там щото мразят да работят и няма къде да идат, вън от манастира биха били клошари, третата третина са педерасти, отишли там, щото са научили, че педерастията в манастирите ни е на мода. И всичките са полубезкнижни и почти неграмотни.

 

Показателен е случаят, при който в около 2000-та година митрополит Григорий прогонва от Къпиновския манастир край Велико Търново петима монаси с мотива "да не ядат хляб", а истинската причина е, че мине ли манастирското братство брой от шест души, става манастирът ставропигиaлен (на подчинение директно на синода), а не епархийски (към митрополията) и Григорий губи една ценна своя касичка, от която гои шкембето си и издържа курвите си, с които е известен... 

Тия дни впрочем получих силна криза от старата си подагра и предполагам, че Григорий ме е проклел, след прочетеното за него в блога наскоро - както знаем, подаграта се активира от мазна храна, а по-мазна свиня от Йорго Кюфтето в синода трудно ще намерим. Е, аз пък го заклевам да получи лек инфаркт от следващия хап виaгра, който тоя седемдесетгодишен пезевенк глътне, за да може да ебе.

Отделно от описаната и опримерена владишка политика към монашеството, ще кажем и че в манастирските порядки и нрави се толерира и шири не просто безчовечност, а почти откровен сатанизъм... Тия дни разказах на нови приятели за възмущението си от грозния кикот, с който игуменът на Гигинския манастир Никанор Мишков през 2017-а година ми разказваше "смешка" от погребението на архим. Августин в Троянския манастир - в полупълния от дъжда гроб натискали стареца в ковчега с лопати, за да потъне, а през това време сегашния епископ (по онова време архимандрит) Поликарп Белоградчишки откраднал парите от келията му, които Августин събирал, за да построи параклис в село Орешак. С тези пари Поликарп заплатил "където трябва" да го направят епископ... 

 

Е, разбрах, че това "не е нищо", че Троян познава още по-грозни сцени! Например тази с монаха Корнелий, легендарен хубавец и женкар, когото братството спускало и прибирало навремето с кош от терасите нощем, понеже вратите на манастира се заключват, за да мърсува с булките из Орешак. Корнелий си умрял в манастира. Но гаврата с духовност и канони, подпомагана и адмирирана от всички, завършила с гавра и със самия него. По нареждане на тогавашния Пловдивски митрополит Арсений - един свидлив пияница, когото инак днес мнозина превъзнасят, подобно на покойния вече постещ и благочестив бандит и убиец на свещеници Натанаил Неврокопски, Корнелий бил погребан с две междувременно починали монахини, поставени да лежат от двете му страни в общ гроб. 

 

И двата случая - и с отец Августин, и с Корнелий, звучат кощунствено, но в тях има някакъв, макар и черен смях - първият е като сцена от филм на Емир Костурица, а вторият е като да е излязъл от "Декамерон" на Бокачо. Но в третия, който ми разказаха, има само тъга и погнуса. Пак в Троянския манастир един старец-монах Йоаким, когато започнал да не може сам да се обслужва и да се напикава, бил изоставен да издъхне без грижи в порутеното по онова време северно крило на манастира.

Подобен статанистки "мотив" се разкри пред очите ми в Гигинския манастир. Никанор реши да използва багер, нает по друг повод, за да изкопае два нови гроба (за всеки случай, без да има покойни или болни на смъртен одър) в манастирското гробище. На възмущението на отговорника тогава на манастира монах Никодим, един особняк, но извънредно човечен и нормален мъж от Ямбол родом, за когото бих перифразирал думите на Иисус от Евангелието към св. ап. Натанаил: "Ето истински Тракиец, без никакво лукавство в себе си!", което не може да се каже обаче за съгражданина му митр. Йоан Варненски - един подлец и отмъстителен комплексар и интригант... Не случайно и подир мене малко Никодим свали доброволно подрасника и се прибра в Ямбол... Никанор тогава отвърна, че това било по Атонски обичай - да се приготвяли гробове за монасите приживе... Представяте ли си - "атонски обичаи" в манастир, чието скотовъдно и земеделско стопанство е пълна парлама, докато складовете му са пълни с контрабандни стоки от Сърбия и Гърция, продавани в канаскията като "манастирско лично производство", където се перат мутренски пари и се злоупотребява с държавни субсидии, където епископ Сионий е постоянен гост и денонощно запива и гуляе по чардаците? Където помагат и нощуват мирянки женуря на средна възраст 35, а разни учителки по вероучение водят от София учениците си за нагледни уроци, сами обути в клинчета, очертаващи не само пубиса им, но даже срамните устни... Където изгоненият от Атонския ни манастир йером. Василий Венков продаваше книгите, които продължаваше да печата от името на Атонското ни издателство, защото Зографският ни манастир не може юридически да си върне правата на издателството, обсебени от него..

Да, възревнувалият за вяра и черква Венелин Праматаров укорява Дионисий, задето не се е задържал в манастира? По-добре, че не е, щото ако беше, щеше да е трижди по-голям сатана. Щеше да е "опънал" не само баба си Ренета Инджова досега, ами и Арман Бабикян, заедно с другите двама от споменатото от Праматаров "отровно трио".

Едно от обвиненията срещу Дионисий е особено награмотно и несъстоятелно. То издава не само неграмотността и ниската култура в областта на Праматаров и "осведомяващия" го "църковник и богослов", но и на двамата съдили църковно по него Дионисий митрополити (изготвили обвинителния "акт") - Йоан Варненски и Гавриил Ловчански. И ако за Йоан е разбираемо да го стори, щото е обикновен провинциален простак с претенции, за дядо Гавриил, който инак с лекота коментира Макс Вебер, е учудващо. То е задето навръх Великден Дионисий организирал край храм-паметника "Свети Александър Невски" заря и армейски оръжейни салюти. Това било извън всяка традиция и било парвенющина. Простотията на самия Дионисий също не е за подценяване, който се оправда, че това го бил виждал в Гърция. Още в "Български Дневници" на френския граф Луи дьо Бурболон са описани оръдейните салюти по същия повод в Търновград при присъствието на цар Фердинанд за Великденска литургия там. Но кой да е чел?! Едните, съдещите го, четат по два реда между две софри, а другият (съденият) чете билбордове по пътя от Атина за София...

"Решавайки, че на храма са нужни повече средства, без да вземе мнението на Синода, решава да въведе фарисейска такса за посещение" продължава да го разобличава Праматаров в текста си. А какво пропуска ли? Че в тоя храм, където изрично са забранени частни треби и богослужения, нерядко персони от ВИП-а се венчават или кръщават децата си. На едного епископ, след като му отнели силом купела, в който кръщавал срещу солидни такси противоуставно там, дошло наум да си купи от китайскита продавалница огромен пластмасов леген, наподобяващ кръщелен купел, за да продължи със скъпите кръщенки. Бароните от Софийското ромско мешере пък ежегодно са почитани с отслужване на молебен, като за целта им се подреждат тронообразни столове...

"На по-късен етап, без да е завършил богословско образование, благодарение на протекции, се домогва до поста началник на отдел „Богослужебен“ продължава Праматаров да громи Дионисий Мишев. А понастоящем всъщност имаме епископ, който не е завършил докрай богословско висше образование - споменатият Поликарп, споменатият му също приятел Никанор такова въобще не е помирисвал, което не му пречи по всички възможни медии да раздава "компетентни становища" по всеки църковен или богословски въпрос. Цял митрополит - Киприaн Cтарозагорски няма такова, а и изобщо каквото и да е висше. И тази практика не е от днес - игуменът на Троянския манастир преди време - епископ Теодосий Деволски стигна до изборната финална двойка митрополит заедно с Николай Пловдивски в Пловдив, без да има такова образование, като според Устава не би трябвало даже да е епископ без него... Но за загрижените за канони и уставност Праматаров, заедно с информиращите мнението му и поръчителите му, устав и  канони няма. По-точно има, ама само против Дионисий Мишев.

"Ако трябва да се изреждат гафовете в кариерата му, те са множество. Като служител на Старозагорската епархия е един от инициаторите и извършителите при раздаването на архонтски титли" заковава разобличенията си Праматаров. Не спорим, само уточняваме - Слави Бинев го направи архонт лично не Дионисий, ами митрополит Галактион. А в архондисването на Петър Манджуков в Пловдив от митрополит Николай Дионисий никакво участие няма. Нито заигравките с масони и "рицари" са измислени от Дионисий, нито той ги е започнал. Не само Николай Пловдивски още като епископ в София си играеше с масоните на богослужение, покрай погребението на Илия Павлов в храм "Света Неделя". От време оно в Силистра си играе с тях поп Добри Чаков. И ха! - Много преди да се сети Никанор да зографиса Цветан Василев от КТБ в Гигинския манастир като главен дарител, споменатият поп Добри от село Калипетрово в Силистренско е изписал в тамошната катедрала имената на ктитора Младен Михалев... Маджо...

P. S. Венелине, по повод на заглавието ти - "Бог", независимо, че е граматически неправилно да се пише с главна буква, е прието да се пише тъй от уважение към религията, когато касае християнския Бог, обаче не е съществително собствено име, затова трябва да се членува при нужда в изречение, тоест подобава да напишеш: "Един монах, отрекъл се от Бога", а не "от Бог", претенциозен глупако.

Следва

Проект за надгробни надписи на BG-владици 2-ра част

 

Проект за надгробни надписи на BG-владици 1-ва част

 

Честитки за баба +Куна Московска и +Ебливата Ивона

Междувременно Ебливата Ивона, фалшивата владика на Варна и Велико Преслав, днес, на 13 февруари - ден преди 14-и: денят на влюбените, има рожден ден. Честитя му личния празник и му се извинявам за всичко досега! Не знаех, че е роден на тая дата! Тази брадата и тлъста жена е явно родена и предопределена за любов!

+Григорий Кюфтето (Йорго Веселяка) - истории в СМИ

 

Митр. Григорий Кюфтето и дядо Иванчо П*тката

"Началото се разбира от края" (Преподобни Максим Изповедник)

следва от дядо Йорго Веселяка

 

Много време аз се чудих защо събития, разиграли се достатъчно публично през последното десетилетие, на които станах сам свидетел, а в някои бях и отчасти пряк участник, събития достатъчно скандални за всяка не само религиозна, но и общочовешка съвест, които би трябвало да предизвикат невъобразим скандал и решимост за промяна, прошумяха, като да не са били. Прасетата за гоене и нерезите в този свинарник, наречен синод на БПЦ продължиха да се изживяват като уважавани духовници и ментори даже нравствени в българското общество. Политици и общественици продължиха да им целуват публично ръцете, рехавите групички активни църковно миряни продължиха да се изповядват при тия изверги, изпявайки им и майчиното си мляко, полуатеистичният и номинално православен народ продължи да се тълпи по черквите по Коледа и Великден, да пали свещи, да се кланя и да дава в ръцете на тия престъпници и мерзавци най-милото и най-беззащитното си - децата си за кръщенки, мъртвите си за опело и невестите си за венчавки... Що ли се сещам, размисляйки, за стихотворението "Георгьовден" на Христо Ботев, ама айде нека караме подред...

През 2012-а година лятото беше намерен мъртъв в морето над Варна един знаков митрополит... Нито сигнали и вопли от отделни епископи, миряни или близки на този човек, нито даже скандалността на съшитата с бели конци интерпретация на смъртта с очеизвадни и безсрамно променящи се факти и "експертизи" възмутиха варненското свещенство, мирянство или въобще цялото "църковно изпълнение" на БПЦ или пък обществото, не го изкараха да протестира, камоли да се намеси... Кога започнаха "бунтовете" ли? Когато обезглавената в лицето на митрополита варненска църковна "аристокрация" и гравитиращите около нея "нотабили", се почувстваха застрашени от възможните разграбвания на ресурсите от митрополити като изпратения в началото от синода Калиник Врачански или за своите интереси за по-сетне от възможни наследници на митрополита, като епископ Борис Бачковски. Тогава тия се "сетиха", с половин уста и за малко, че митрополитът може и да е убит и то след като задружно побързаха да го погребат безсрамно и до три дни, за да се заличат окончателно възможните доказателства. Защо слагам "аристокрация" и "нотабили" в кавички ли? Че може ли да са аристократи духом селяни от молдованските села или израснали и възпитавани насред циганската махала люде? Или пък русенци, станали първом зетьове в Попово край Търговище, а сетне варненски попове? Или па оня поп - Дончо, дето се гордее как попадията му се облича бетер евтина магистрална курва?! Или са "нотабили" разните лели, дето основният им приход на забогатяване за от десетилетия не друго, а разните програми и проекти към Общината, които се въртят край митрополията и храмовете, когато общинската хранилка временно се поопразни?

Преди това пък, абсолютно противоканонично и противоуставно, един митрополит беше уволнен от синода и сменен с друг. Митрополит Симеон беше изпратен "на покой" в старопиталище в САЩ, щото рядко се вясвал в епархията си в... Берлин - митрополит Симеон. И на негово място сложиха Антоний, който пък изобщо не се вясва там. Съдбата на Симеон последва Галактион Старозагорски, заради здравословна несъстоятелност. Изпратиха го него в руско старопиталище пък. Не харесвах нито Симеон, нито, пази Боже, Галактион, обаче ми е въпросът - ако следствията от инсулт след автомобилна катастрофа пречиха на Галактион да си изпълнява задълженията, то диагнозата психиатрична на Пловдивски Николай, измислена от лекарите специално за неговия случай, която най-сетне научих - "религиозна маниакалност", нему не пречи ли да е митрополит?

Оказва се обаче, че това отдавна вече е играно в БПЦ, още във времето, когато варненския вятър ми е въртял сополите на плажа и не съм знаел чука ли ми се или ми се пикае. Още през 1994 година във Велико Търново. Вижда се ясно от публикуваните сега снимки на документи. До тези документи се докопах с помощта на някои нови приятели. Имам впрочем и видеоклип, на който действащ митрополит на БПЦ, облечен само в дамско бельо "на пеперудки", мяука като коте и подскача като маймунка, докато с флуоресциращ флумастер си е оцветил сфинктера като мишена, в която се "целят" с членове хубави екземпляри от мъжки пол... Но тоя клип ще излезе наяве тук чак тогава, когато въпросният тръгне да става патриарх. И... няма да стане. Обещавам ви го в памет на един Човек.... Както и да е засега...

* * *

Йорго Иванов Стефанов (нине-плюскающий митрополит Григорий Великотърновски) е роден през 1950 г. в Горноорхяховското село Козаревец и след като завършва СПТУ "Киро Конаров" в Горнa Оряховица със специалност тракторист, става послушник през 1968 година в Преображенския манастир. Тогавашният митрополит в Търново Стефан го държи послушник 6 години - до 1974-а, обяснявайки нежеланието си да го подстриже за монах с неговата некадърност. Йорго обаче е "кадърен" в друго. Той има роднина в Народната Милиция и по-точно в ДС, който му възлага мисия да открие къде е златото на известния още от Царско време с богатствата си манастир, за което знаят само игумените. И Йорго успява. Митрополит Стефан е принуден от властите да го направи монах и заедно с това да го направи йеродякон и Йорго започва да расте в кариерата, едва тогава започвайки да учи в духовната семинария, а сетне в академията в София, завършвайки ги през 1979-а В 1980-а Стефан го ръкополага и за йеромонах, като задълго се отървава от него. Йорго начева странстванията си по иностранни университети за специализации и различни епархии на БПЦ. В 1990 Йорго, вече като Константийски епископ, е нататрузен на митрополит Стефан за негов викарий в Търново.

Стефан горчиво плаща за униженията на Йорго, преди да намери той алтернативен път за "развитие" през структурите на Държавна Сигурност. На 6 март 1094-а Йорго е утвърден от синода като Великотърновски митрополит Григорий на мястото на живия още Стефан. На 10 ноември 1995-а Стефан умира в бившата си митрополия. Мълвата гласи, че отказващият упорито да се спомине старец е морен в края от глад от Йорго и даже собственоръчно душен, а търновлии са слушали предсмъртните му писъци от митрополията... 

 

Противоуставното назначение на Йорго за митрополит се опитва да осуети тогава Дирекция по Вероизповеданията към Министерски съвет. Търновски видни граждани и общественици впоследствие протестират срещу безхаберието му, грабежите и разврата. Но всуе. ДС е въдворила на важно място поредния свой изпълнителен нехранимайко и изверг, за да го завещае сетне на наследилата я българска олигархия, излязла от нейната люлка и среда.

 

Но ако сте тръгнали да превъзнасяте митрополит Стефан като светец и мъченик, не бързайте. Нему БПЦ дължи още един прогнил "дар" - този път от средата на 90-те години - лудия и амбициозен поп Христофор Събев, известен като Фори Светулката. По негово настояване и ходатайство Фори е направен от йеромонах на архимандрит. И пак едва ли без давлението на ДС, защото го виждаме сетне като добро оръдие в ръцете им при Разкола от онова време, който ясно се видя, че не цели нравствено и канонично обновление на Българската Църква, а война на едни кръгове олигархични срещу други за имоти и ресурси... Та въобще дядо ви Стефан, един от вдъхновителите и инициаторите на въпросното антикомунистическо "обновление", се оказа добър пласьор на оръдията на ДС-олигархията в Църквата - първом на Йорго, който впрочем днес е най-верен "сол-ташак" на сегашния им успешен проект - Николай Пловдивски, превзел БПЦ отвътре, за разлика от опиталия "отвън" Фори, а после и на самия Фори... В 1992 година Фори е направен от архимандрит на Макариополски епископ в оформилия се Пименов "синод" именно от Стефан, Калиник Врачански и някои други..

От тия документи стават ясни много неща. Не само защо на митр. Йоаникий Сливенски му е прякорът Иванчо П*тката: "Не ми се подписва, ама ме накараха, абе накараха ме, ама няма да го гласувам", но и как явно поповете Силвестър и Евгений до днес го държат под контрола си - както и преди време предположих: тоя умира от страх да му не обършат два шамара. Става ясно и за каква мисия някои готвят Фори Събев - разбиване и подмяна на синода - тръгва да "расте в кариера" въоръжен със свидетелство, че не е комунист, в какъвто грях се готви сетне да обвини целия синод... А защо тоя антикомунист го "подкарват нагоре" именно най-червените десари в синода, оставям вам да прецените.

следва продължение

Сън (Три девоjке)

"Встан, Девоjко, роде моj" (Сръбска народна песен)

Това беше изк'ючително интересен сън. Затова го разказах в подробности първо "на себе си" (два пъти), веднага щом се събудих, за да не го забравя. Разказах си го, щото не го ли разкажа, забравям си сънищата. А такъв един сън си струва да бъде запомнен.

Сънувам, значи, че майка ми ми е подарила... котка. И тая котка (не знам защо) трябва да я настаня и "гледам" в предверието (фоаето) на Варненската Псуихиатрия. Та след като съм настанил котката си там, една сутрин се събуждам, в кв. "Левски" (във Варна) и мама ми връчва поднос с прясно мляко, казвайки ми:

- Светославе, иди да си нахраниш котката!

Всеки, който е гледал котки, знае че те обичат да лочат мляко, но това не им се отразява добре - получават диария... Аз обаче, в съня си, не съобразявам това и "хуквам". Бягам сиреч по Околовръстното шосе чисто гол с поднос прясно мляко в ръка към Псигхиатрията и пътьом си викам "Леле, ако някой ме забележи, че се "нося" гол-голеничък, ще сигнализира тук-таме и ще ме "въдворят" нейде!"  Обаче продължавам да бягам, за да си нагостя котката.

Стигам току пред психиатричното отеление в Медицински Комплекс "Света Марина" и в тоя сей момент се осъзнавам. Казвам си: "Дотука не ме хвнаха и въдвориха, но вляза ли вътре чисто гол с мляко в ръката, обезателно ще ме хванат!" Затова изливам млякото в храсите с думите: "Тъпата котка нека да си е*е мамата!".

На връщане (не е ясно за къде) се качвам в автобус номер 209 (който впрочем наяве минава точно оттам), а в автобуса две феи по гол гъз, дето чак сетне научавам, че са феи. Качили са се, моля ви се, прекачвайки се, както разбирам впоследствие, от автобус номер 13 А (сега 32) в 209-ката на спирка "Мир", идейки от "Хлебозавода", дето е в подножието на Франгата.... Едната току-шо се е омъжила, а другата се оказва кума на сватбата й с един, който се представя (в автобуса) за Слави Трифонов, докато я целува публично по голия корем... В един момент тоя ми ги "харизва" и двете, изчезвайки през прозореца. 

Та седя си аз в автобуса, чисто гол, както казахме вече, а тия двете една през дуга току заголват гъзове пред очите им, а аз, с цялото си достойнство, макар дибидюс гол, им обяснявам:

- Слушайте, не ми показвайте задниците си, не ме интересуват, аз съм влюбен в съвесем друга жена, която сега е в Украйна!

И докато си говорим, изведнъж всичките трима (четвъртия, както казахме, излетя през джама) слизаме на сп. "Мир", което е абсолютно вълшебно, щото всъщност те от нея се качиха в автобус 209, в който аз вече бях, следователно по онова време би трябвало да сме на сп. "Дубровник", обаче не сме - на сп. "Мир" сме си все още... Слизаме и си вървим, значи, съвсем голи тримата, а аз питам едната от тях, озъзнал вече, че са феи:

- Ти познаваш ли Маргарита от Москава - имайки наум Маргарита от "Майстора и Маргарита".

- Николаевна ли? - подхваща и тутак-си разбирам, че тя "всичко знае" - Разбира се!

...А по-младата фея мълчи.

Когато разбирам, че си имам работа със самодиви (тоест с феи, а аз корифеец), решавам да ги запитам нещо "магическо":

- Според вас, - питам ги - ще си взема ли тук моята Малка Украинка или не?

- Да, да, да, ще я вземеш, ще дойде тя! - плесва с ръце младата фея и цялата сияе.

Старата обаче казва:

- Но аз си мисля, че това категорично няма да се случи!

В тоя миг младата й кресва:

- Що го лъжеш, дърта кучко?! Искаш го за себе си, затова и го лъжеш ли?!

- Ти на мен ли ще ми викаш "дърта" ма!? - кресва й старата.

И на Окловръстния Варненски път се случва същински бой. И аз тихичко си тръгвам обратно в посока Психиатрията, за да не взема да отнеса някой самодивски шамар погрешка, към началната спирка на автобус 209.

И на спирката среща!

Срещамщам една Истински Дърта Вещица, почти клошарка. Всичко това става тъй: На пейката в спирката, като сядам, виждам до себе си стъклена бутулка с ракия и кутия с цигари. Посягам да ги "приватизирам", обаче Вещицата отнейде като по чудо изскача и си ги прибира. Оттеглям се настрана и я наблюдавам. Започва да се маже и облизва с ракия. Викам си: "Тая, ако сега драсне да запали цигара, ще стане е*аси "шоуто", направо илюминация!" Тя обаче, сякаш прочел мислите ми, започва да прави нещо ъвсем друго - да излива ракия в устата на три злобни кучета.

- Ами ако тия се напият и ни нахапят?! - питам я гласно.

- Не се тревожи, - отговаря ми - ами пий и ти, за да ги нахапеш, когато се напият.

В тоя момент се събират отнейде някакви хора, които започват един през друг да ми обясняват: "Ние й даваме на тая пари (по десет лева на ден), за да си купува хляб да яде, а тя всеки ден  напива псетата!"

* * *

Та въпросът ми към вас е: Ще ми разтълкувате ли тоя сън? Щото аз не мога. Дали има нещо общо, как мислите, със старо-сръбската песен (ТУК) за Трите Двевойки, които на брега на река Дрина обсъждали коя какво очкава, какво би обичала и на какво би се радвала?... Най-възрастната споделила, че би се зарадвала най-много на злато и би го обичала. Средната по възраст рекла, че най-силно ще обича копринените дрехи. А най-младата, че ще обича Любимия си, когато го намери....

Честитки за Меките Китки!