"Зависимостта" в блог "Богословие" 

 В блог "Лирика" - "Остана ми една забава"

 Философските статии на Дiана Харчук ТУК

29 април 2021

Fini de pleurer - Първа част

 


"Памела Андерсън има дупе като у 12-годишно момченеце" (из "Борат 1")
Пиленце, тоя обича да си измисля... Тебе си те измислил като "курва", която да спасява, щото му е малка пишката. Малка си, всичко ти е мъничко, затова те е "въмечтал" - за да му изглежда малкият хуй огромен на твой "фон".... И аз тъй бях, мислих си я за малка (чурката), докато с една фльорца, по нейно настояване, не заснехме "домашно порно" и като гледах отсрани, си рекох "Ебаси хуя! Коремът ми е пречил да го видя в цялата му светлина по "телевизията."

Та слушай, не си ти първото "малко дупе", на кооето се точи попът... 

Веднъж...

Вървяхме си по стъпалата, а пред нас едно друго "малко дупе" през 2017 на Д. (дето и нея нарочи за "курва за спасяване")

Оня:

- Виж, виж!
- Какво да гледам бе? - попитах аз.

Това било сега модерно. 

Педераст (педофил).

24 април 2021

Писмо в шише до храма в "Аспарухово", дето е до... Варна

 

"Като бях малък, много се страхувах от пиянците. После пораснах, станах пияннца и видях, че ние всъщност не правим нищо лошо!" (Ванката от Бургас из поредицата "Светът на Ванката")
С общи усилия Д. е почти устроен на работа, направени са му нужните документи, уреден е личния му тоалет, даже има пари да си направи и прическа, ако ще, макар да няма как, щото е плешив. За това нещо изказвам благодарностите ни на мнозина - на тоз', на онзи и на третия, без да ги споменавам поименно от съображения за християнско смирение, за да не е възгордеят и да си изтърват Небесната награда. Няма да спомена дори себе си, но не защото смятам, че съм се запътил за Рая, та ако сега се похваля, няма да ме похвалят на Небето. Не! Там и не съм напълно убеден, че ми се ходи - там е място пълно с мазни килимявки и без путки (поне не и голи, камоли обръснати), водка и тютюн, Там имало, казват, само праскови и сливи, дето приличат, особено цепнати, на путки, но не са. Имало и приличащи на цици круши, които съвсем не са цици! А се пропускам да се похваля просто, защото съм скромен симпатяга.

Благодарности изказвам и на властите в кв. "Аспарухово" за изслушването ми в лична среща по моя инициатива онзиден и проявявеното разбиране на обоснованото ми с благост и такт мнение, че не е редно да се вслушват в люде дребнави и отмъстителни и техните злобни сектантски интриги от махленско ниво и тип, та да възпрепятстват един ненарушаващ законите и пълноправен български гражданин в правото му на придвижване, пребиваване или в правото на труд, както и да посещава, ако му се прище, която и да е обществена сграда (музей или храм) и ако биха го сторили, би било наказуемо за тях и подсъдно дори. Всичко това в случай, че евентуално някой би се опитал да ги подведе да го сторят, защото аз познавам методите на тази махленска секта с бизнес, окупирала православен храм.

Сега се обръщам към църковното настоятелство при православен храм "Свети Цар Борис" в квартала на Варна "Аспарухово" с молба да осигурят на Д. едни черни спретнати обувки. Като му гледам балдърите на тоя какаванин - около 43-4 номер, които му трябват за работата му. Па и след като ще го гоните от квартала (както го изгонихте от храма), бос ли, Боже мой, да си тръгне!?

Обръщам се към тях, защото точно заради тяхното поведение такива спряха да се намират в двора на храма, оставени от дарители. Преди хората оставяха дрехи и обувки, за да минават да си ги взимат нуждаещите се даром. Обаче попове, попадии и настоятели, още даже преди да бъдат извадени, се събираха и обираха за себе си и за женичките си хубавите и приятни за носене неща, а останалото, след ден-два престой на масата отвън, изхвърляха в съседния казан, без да си сторят труд да е поне през две улици, камоли на някое сметище. Хората отново носеха, но като почнаха да виждат подаръците си преливащи от казана точно до черквата, се огорчиха и престанаха.

Така че, именно поради липса на описаната възможност да се намери това в храма, заради циганиите на попове, попадии и настоятели, точно те дължат на Д. обувки. И по-конкретно дебелият, но за сметка на това мургав и нисък поп Георги, попадията на дебелият (но за сметка на това висок и прост) поп Добромир грозната Красимира, самият поп Добромир, по чието нареждане ставаше обидното носене до казаните на останалите дрехи посред бял ден, църковният настоятел Тихомир Бинев и симпатичната му, но злобна женичка, прищипната и с тънки устнички, църковната настоятелка сестра в Христа Бога Добринка и много други.

Благодаря за вниманието и довиждане!

06 април 2021

Попски тенекии

 

"Българите неверните с коне влизаха в черквите, с маждрак бодяха нафората" (цитат от народна песен из книгата "Неверието на българина", не помня автора)

Получих си заплатата и пих. От сутринта пих и се напих. Та слязох в кв. "Аспарухово" в храма  да се разговоря с тоз' и онзи. После се прибрах и заспах. Като се събудих, усетих, че ме боли палецът на десния крак. И си рекох - пак ли подагра? Но отворих Facebook и прочетох...

Докато съм бил в двора на храма, разговаряйки се за туй-онуй, през вратата влязъл един поп  с колата си (моля ви се), па си я паркирал баш пред входа на самия храм. Домързяло го, мамицата му да еба вмирисана, да си я паркира на улицата, па да стори десетина крачки тоя дембел, та затова с колата си право пред входа на храма спрял и си смъкнал келявото туловище от ламаринената си "сапунерка". Та съм станал аз, разказаха ми, отишъл съм и съм му ритнал автомобила дето сваря. Па оня излязъл от храма да си оглежда "контузиите" по ламарините (това вече го помня)...

Боже! Как си обичат някои тенекиите!!

Спокоен съм - не е нова подагрена криза.

03 април 2021

Поп Гошо Фотакиев Властелин


Преди доста години... Решил да му позвъни на мобилния телефон митрополит Кирил и се включил попският автоматичен телефонен секретар:

- Здравейте, тук е телефонният секретар на Константинополския Папа и Римски Патриарх, Господаря на Света отец Георги Фотакиев. В момента Господарят е зает, след сигнала, оставете своето съобщение...

Съобщението от дядото било въпрос:

- Отче, ти добре ли си с... главата?

Тия истории попът щедро и смело ги разказва на всеослушание, без да се притеснява, щото първо знае, че малцина помнят всичко, а още по-малко с детайли и после, защото е ограден обикновено с мнозинство от хора, които ги намират за безобидно забавни и като част от неповторимия му чар, без много-много да му мислят в каква степен и изобщо съвместими ли са те с духовния му сан и излъчване на свещеник. 

А те и повечето са странници и екземпляри, събрани от кол и въже, неколцина с проблемна психика и личностни разстройства. За тях той е велик и ще остане велик дори, ако ще насред празненството да запретне полите на расото и да се изсере пред всички, клекнал върху софрата. В неговата среда и компания има своеобразен кастинг, на който се избират именно такива. А ако се вмъкнат и сравнително нормални, първо се постарава всячески да ги убеди, че са били болни, луди и недъгави, а сетне, че именно той ги е изцерил. Последното рядко се получава и затова такива, след като се срещнат отблизо с него и го опознаят, сетне рядко искат да го видят или даже чуят.

Срещам веднъж споменатия в предния разказ бивш наркозависим, а сега юрист. А онзи изпулил до край очи зад очилата си, ми обяснява задъхано:

- Абе Светльо, бяхме на енорийско тържество в заведение "Водолей" в Аспарухово! Отчето се напи с уиски почти до несвяст, свали расото и гол до кръста само по панталон, се качи върху масата и задруса кючеци!

Да... Грозна гледка е било, щото отдавна една-втора от цялото му ниско тяло съставлява косматото му шкембе, а останалите две-четвърти се делят между увисналите му наляти мъжки цицки.

На следващия горе-долу ден виждам Илиан Греков, енориаш и инспектор във ВиК и неговият приятел Николай, енориаш и предприемач, по прякор Котарангенса, да се движат из двора на храма тихо и лекичко, подобно терористи камикадзе преди взрив, криейки се по кьошетата. Попът влетява в двора с крясъци:

- Къде са ония двамата идиоти Илиан и Николай!?

...А на въпросното празненство тия двамата хубавци го снимали на видео как играе полугол на масата и понеже решили, че това е безобидно и симпатично, направо чиста реклама колко е готин и пичага попът им, качили го за публично гледане в YouTube. Обадила му се възмутена възрастна мирянка от епархията, след като го гледала и му рекла благо:

- Отче, тия изпълнения на ти подобават.

И онзи побеснял, разбира се, щото по правилата на неговия махленски прочит на православното църковно богословие, това е най-правилният начин да реагираш на твърдо, макар и благо изобличение... Чак се чудя как съм жив направо, след като му рекох в очите посред бял ден и пред хората, че е боклук, щото мнозина са били наистина пребивани за къде по-малко, ама айде...


* * *


През зимата на 2016-та се приготвяме групово да летим по църковна линия за Москва. Пътьом към летище "Варна" спираме, за да получи поп Георги една от поредните си призовки в IV-то Районно на МВР. Може би пак за обичайното произшествие при шофиране в нетрезво състояние. Не знам, не разбрах, останах в автомобила. Младият мъж от групата обаче, когото от предния разказ не спираме да споменаваме (а той ни придружаваше не знам по каква причина до летището) и който влезе там с него, се върна по-рано от попа и пак опулен ни съобщи:

- Абе знаете ли, че нашият приятел К. К. го има вътре на входа на една снимка, под която пише "Издирва се!"

К. сега работи като таксиметров шофьор в Скандинавието. Замина "на пожар". Последното, с което се занима в енорията на своя близък приятел и изповедник поп Георги, беше проект за някаква видео-инсталация с интернет, чрез която да гледа нашите литургии по Skype от чужбина. Преди години се беше записал за паралелния курс в Софийската духовна семинария. Идваше си в България за изпитите, за един, от които ми беше искал помощ за подготовката, спомням си, по интернет. Може вече да е станал и свещеник в епархията на митрополит Антоний с препоръките на поп Георги.

Казват, бил нещо бандит. Казват, че някои схеми и далавери са им били общи с попа. Не знам, не съм светил и не съм и искал да светя там. Той като бизнесмен не зная какъв е бил, беше добър с мен като приятел. Обаче...

В 2015 година някъде гръмна в енорията скандал. Разказаха ми го оттука чак в Белград. Около 30 енориаши били извикани в полицията да дават обяснения. Щото доста години по-назад К. се нуждаел от някакви гаранти ли беше, пълномощници ли, относно своя голяма сделка във Варненско. Поп Георги му ги събрал от енорията, като сам ги уверил, че няма нищо страшно и незаконно, а за услугата К. дал на всеки по около стотина лева.

П. П. В момента приятелят ми Диан С. е в двора на храма в Аспарухово и не спира да ми сигнализира от сутринта по Facebook, че от всички сайтове, в които влиза през wi-fi-то на храма, достъпът до блога ми само бил проблемен. Изчезвал за дълго.


Това, че изчезва, вероятно се дължи на поп Ясен. Видял е сигурно вчера, като е бил там, както ми съобщи пак наблюдателният Диан, как съм разказал, че Гошо му е бъркал с пръст в гъза пред хората и понеже се мисли за компютърен гений и хакер, е блокирал достъпа до моя електронен адрес. Но тъй като само се мисли за такъв, а в компютрите е полукадърен за разлика от всичко друго, в което е напълно некадърен, не е успял да свърши и това както трябва тоя слабоумен гагаузин, затова и частично блогът ми оттам е достъпен... Яско, не си играй! Няма смисъл. Всички стари енориаши знаят историята за твоя гъз, а от новите няма какво да я криеш, те бездруго виждат как другите два попа там те третират като пълен балък.

А ти, Диане, вместо да стоиш гладен от вчера и единствената ти тревога да е дали от храмовия двор се влиза в блога ми, вземи да научиш две улични котки да ловят риба в морето, че да ти вадят нещо за ядене, като ги ритнеш вътре. Щото тия там сектанти, дето се се мислят за църковно-православни християни, по-скоро ще те убият, вместо да ти дадат филия хляб!

Поп Гошо Фотакиев Утешител


Беше около 2006-тата година. Достроявахме сградата на наркокомуната в храмовия двор. Към спалното помещение с единствена кухненска мивка добавяхме баня, тоалетна и кухня с трапезария.

Първия ден майсторът, който пристигна, се случи на работа с отговорника и възпитател Марек Възлов, станал по-късно йеромонах Марк. Марек и тогава си беше много възпитан и интелигентен събеседник, та успял да направи изключително впечатление на господина майстор.

За следващото денонощие обаче на смяна... аз. Пристигам сутринта силно вкиснат и с лек махмурлук. Посрещаме майстора, а той, вече с кофа и мистрия, покачен най-горе на една стълба, ме пита:

- А онзи другият, дето беше вчера тука, къде е?

Добивам най-сериозната трагична физиономия и гробовно заявявам:

- Няма да го видим, за жалост, повече. Уби го един камион. Следобед му е опелото в храма... тук.

Изпищя, изтърва кофата, хвана се за сърцето и за малко да си падне от два метра на главата заедно със стълбата.

Час по-късно ме прищипва поп Георги в храма и дълго ме ругае и наставлява как не е редно тъй просташки да си играя с човешката чувствителност.

Няколко месеца по-късно аз съм в храма, а поп Георги в притвора. Влиза семейство на средна възраст - мъж и жена.

- Извинявайте, отец, търсим отец Георги - обръщат се към него, защото очевидно не го познават.

А наш'та хамава маймуна в расо се хваща за сърцето и заявява драматизирайки с прекръстване:

- Ех, чада мои, Царство му Небесно, той вчера се представи в Господа!...

Жената се разрида на мига и се опря на мъжа си да не припадне. Тръгнаха си залитайки, а оня ги догони в двора да им обяснява и да се извинява. Изслушаха го, вледениха се от възмущение и без да си вземат дори довиждане, напуснаха двора с ускорена крачка.


* * *


В една статия есе за pravoslavie bg. "изведох" етимологично думата култура от латински като комбинация между думите култ и олтар. Всъщност се осланях на нещо, казано от него. Латински никога и никъде не съм учил, вярвах че, за да го каже, учил го е той. Хуят ми Янко! Скъсаха ме от подигравки! Питах го сетне това от къде го знае, а той:

- Абе не се сещам, ама отнякъде го бях чул...

И като осъзнах, че си имам работа с полуграмотен, но много самонадеян простак, спрях да го слушам, камоли да го цитирам.


* * *


И така, досега от текста разбрахме, че поп Георги е полуобразован и от свой опит ще кажа граматически полуграмотен два пъти простак. А сега ще разберете защо е и махленски тарикат.

Един младеж от друг град, преминал през програмата за духовно обгрижване на наркоцентъра преди години, когато всичко беше под контрола на дядо Кирил и програма имаше, а не като сега "мижи да те лажем за пари, а ти, ако щеш и както щеш умирай", а сетне завърши право и сам работи известно време и на няколко пъти за центъра, ми сподели:

- Светльо, отец Георги е гений! Той измисли съвършеното престъпление! Нещо, за което не може да бъде ни обвинен, ни съден!

Работата била в следното: Решил попът да си направи двора на къщата в кв. "Галата" терасовиден. За целта вкарал в двора на комшията си, който бил в чужбина, багер и му отмъкнал бая кубици земна пръст. Не променил мястото на оградата, не посегнал ни на дърво, ни на движима, ни на недвижима собственост. Просто му взел от земята пръст. Или не било с багер, не помня вече, може и да е накарал самите наркомани, дето ги "лекува" с труд и добродетели, да крадат с лопатите. Щото багер и багерист под наем струват пари, а той види ли двайсет лева нацяло, сякаш райската порта вижда, така лакомо ги гледа...


02 април 2021

Поп Гошо Фотакиев Смехотерапевт

Беше около краят на 2015-а. Бях се прибрал от Пловдив специално да присъствам на важно събрание на Сдружението "Отвори очи", ръководещо дейностите на църковния наркоцентър във Варна.

Попът ме посрещна на нож, защото се бях забавил да му върна едни 25 лева. Ядосах се и излязох да запаля цигара. А след събранието един от присъстващите ми казва:

- Светльо, що му обръщаш внимание?! Знаеш ли какво стана, докато ти беше отвън? Звънна му телефонът мобилния и се чу как някакъв му крещи в слушалката: ""Отче, миналата година в началото ти дадох 15 000 лева назаем, каза че ще ги върнеш в края на годината! Вече сме краят на следващата! Къде са ми парите?!"

* * *

Ако го питате, той няма профил във Facebook, щото е все ангажиран с благочестиви, душеспасителни и общополезни дела. Всъщност има, той е nie_carqt и почти не излиза от него, освен когато пие или спи.

* * *

През 2016-та беше в конфликт с митрополит Йоан Варненски. Един ден го осени прозрение защо Йоан не го харесвал. Щото му завиждал - като чукнел в Google името си, излизало в края на първата страница чак, пък попското име на първите пет позиции, заедно с друг, вече покоен, поп Георги от село Жигларци, дето и него доста малоумници обявиха за почти светец преди години.

Казах му да забележи в какви сайтове и публикации излиза. Основно в моя блог, в pravoslavie,.bg, в dveri.bg и в сайта на митрополията и на патриаршията, като на всичките места аз съм писал за него или съм взел интервю.

Нацупи се рязко като дете без близалка.

Поп Георги Фотакиев майстор-шегобиец


Тоя скрийншот от групата на поп Георги във Viber го публикувам, за да го види и да не се чуди от къде имам рекламния флайер на женичката му, който публикувах вчера. Тая група преди се казваше georgiev4eta, но някой го светна, че звучи гурувски, та я прекръсти на борисчета (по името на храма си) Аз за там съм блокиран, обаче вътре имам верни другари, които са му приятели само привидно.

Та тука, освен, че рекламира жена си като политичка, честити деня на шегата, щото се има за ненадминат майтапчия.

Един дългогодишен абонат на лечебната му програма и мой приятел, поредният вече покоен млад човек, в моменти на просветление казваше за него, че е майстор да те сконфузи и накара да се чувстваш нелепо с тъпите си изтъркани смешки.

- Падна ми батерията на мобилния телефон - споделяш му.

А той:

- Ами вдигни я!

- Може ли телефона? - питаш го.

А той:

- Какво дали може телефонът?

- Е, 'ми-и-и то-о... -: започваш,  обяснявайки нещо.

- Емито е в Испания!

Короната на хуморизма този крал на смешките я е спечелил, когато преди много години на енорийско събиране в къщата му в кв. "Галата" бръкнал на младия Ясенчо (сега поп Ясен Керчев) с пръст в гъза, както разказва очевидецът авва Велико Тодоров Димитров.

- Наздраве, дружино! - вдигнал тост.
- Наздраве, Войводо! - отговорили му в един глас енориашите, както ги бил дресирал.

В тоя момент покрай него минал Ясен по шорти, а Георги вкарал длан през крачола му и му забил пръст в гъза, виквайки весело:

- Хоп!

А Яската писнал:

- Оу!