Аспарухово, избори 2021 в храма (ПП "Не'а такива боклуци")

Дни наред седя и е чудя откъде толкоз смелост у тоя боклук и страхливец (макар отново скрит зад някой друг - зад Йосиф Ковчазов) поп Добромир да тръгне вабанк и на саморазправа с другия свещен боклук в Аспарухово - Георги Фотакиев... А то каква била работата! Обикновен предизборен шантаж.

Обадиха ми се хора от енорийския лагер на Боклук Георги и гравитиращи около него, та ми разясниха логиката в поведението и мотивите на Боклук Добромир.

Голяма битка са си дали на изминалите избори за църковно настоятелство при храм "Свети Княз Борис" в Аспарухово вчера. Целта на едните била да разкарат Добромир от поста на председател, а на другите да го задържат.

Добромир като един същи Ахмед Доган возил свои избиратели чак от с. "Звездица". Участвали са в изборите жена му, единият му син, чак брат му, който инак не стъпва в храма в Аспарухово. Че даже и родата на наш Йоско цялата, дето от години също не стъпват в храма. А какво е участието на Велико в цялата схема ли? И що ли беше тази му истерия тия дни, за която научих, да не го описвам в цялата му прелест тук ли, заедно с приятеля му Боклук Добромир? Щял да стане настоятел църковен, ама като "резерва", ако Добромир остане председател. 

Така впрочем се разбра и официално кой всъщност е прибрал няколкостотин лева от едната касичка преди години, заради които вече покойният А. влезе в затвора, макар по неговите уверения след това пред мен да е измъкнал посредством клечки от тая касичка едва 8 лева за една доза хероин.

Боклук Добромир е уловен в следните злоупотреби:

- Отарашване на касичките за дарения в храма. Постепенно под давлението на Боклук Георги и неговите хора в предното настоятелство ключетата му от касичките са иззети. Боклук Добромир вдигнал олелия до Бога, та чак чичо Г. П. ходил да им се моли да му оставели "поне едно ключе".

- Вкарването на чужди и външни за Варненска митрополия свещи за продажба в храма. Предполагат, че са внасяни от епархията на братовчед му митрополит Николай, в която Николайчо има собствена свещоливница или са т. нар. "цигански свещи". Съмнението дошло от факта, че въпреки пандемията и карантината, приходите от свещи в храма били по-големи от тези преди карантината. Интерес предизвикал и фактът, че остатъците и угарките, които връщал в митрополията, за да получи срещу тях определено количество нови свещи, каквато е практиката, били повече като тегло, спрямо това на свещите, от които угарките уж оставали и които купувал от Варненска митрополия.

- Във връзка с последното се повдигнал отново въпросът кой и защо преди години открадна от храма мощите на св. св. Кирик и Юлита (описано още тогава от мен в блога ТУК) и то точно във времето, когато се освещаваше храм на тяхно име в манастир на Пловдивска епархия, дали не са изтъргувани. Два храма има впрочем в България, посветени на мъчениците светци Кирик и майка му Юлита - в Пловдивска епархия и в Банкя край София.

- Разбрала се и причината защо "обгрижваните" във II-ри Ресоциализационен модул на нарко-центъра, помещаващ се в храмовия двор, с години назад са плащали безумно високи сметки за електрически ток месечно. 

Като вметка ще спомена само, че през 2017-та година станах по собствено желание, освен катехизатор, но и отговорник на този модул. Желанието ми беше продиктувано от озадачаващия за мене факт, че успеваемостта на програмата беше ужасно спаднала спрямо предишни периоди. Не бях допуснат да наблюдавам начина на живот и процеса на обгрижване на наркоманите в I-ви модул пряко, отблизо и продължително, затова се изхитрих да поискам да наблюдавам ефекта от него и тях самите във II-ри модул, за да направя своите изводи. Наред с всичко, което установих и анализирах причините му, бях скандализиран от факта, че задето ползват една "духалка" за по час-два вечер след работа, готварска печка рядко, пералня и бойлер, който е на слънчеви батерии, трима-четирима души са принуждавани да заплащат над месечната си такса за престой, която тогава беше 650 лева (а сега 1800), без да получават и храна, 700 лева за електричество на месец. Обвиних директно и в очите ръководството на центъра в кражба чрез надписване на сметките в скандал хубав и голям. Почти директно ги нарекох крадци и мародери, нищо че ми бяха приятели.

Оказа се, че поп Добромир от години е "завързал" кафе-машината в двора и тази за сладкиши и безалкохолни за електромера на нарко-центъра, вместо към този на храма. Оказа се и още, че е пуснал незаконен кабел към съседния строеж, а срещу безплатния за строителната фирма ток е получавал "комисионна".

Проверката и изобличаването на Боклук Добромир е инспирирана и подбудена от Варненския митрополит Боклук Йоан. Впоследствие обаче резултатът от изборите не само ще бъде утвърден (превесът на хората на Добромир в новото настоятелство и новото му преизбиране за председател) най-вероятно от "високопреосвещения" Боклук Йоан, но и като ръководещ самите избори е бил посочен от него точно Боклук Добромир.

Тези, дето ми се обадиха, са озадачени за причината на последното. Гадаеха дали не е заради "връзката митр. Геласий" - Боклук Йоан е духовно чедо на покойния Геласий, а Боклук Добромир му е племеник. В краткия диалог с мене обаче, стигнахме до друго - точно както преди години Йоан притисна Боклук Георги, за да взима своя дял от печалбата на нарко-центъра, така сега е прожантажирал и Боклук Добромир за дял в далаверите около храма.

Честито кандидат-настоятелю Величко (в дълбоките резерви), изясни се целта на последната ви активност чрез Йоско с твоя изповедник и приятел Добромир, "християнино" с 500 причастия записани в тефтерче и екстраординарни преживявания с икона. Касиер едва ли ще станеш, но може да те направят капел-майстор на курбаните, белким си отядеш най-сетне и само недей да се биеш с бабите за две кебапчета отгоре.

Поп Гошо Фокусника

 

Звъни ми вчера Йосиф Ковчазов Ковчазов по прякор Йоско Гайката:

- Ангелов, кога пак ще пишеш за мен?!

- Когато пак извършиш нов чутовен подвиг, кюрпе!

Сетил се за мене след разходка с Велико Тодоров Димитров из центъра на Варна... Какво са правили във Варна не знам, може да са идвали на сладкарница. B Аспарухово сладкарница нямат. По-точно имаха, ама фалира, щото кой ще ти ходи там по сладкарници?! Там имат закусвалня "Гюрлата" и селска баня (местния плаж). Като се нагърмят с боб-чорба в "Гюрлата", влизат в морето да пърдят, за да си правят "джакузи"... А Велико Тодоров Димитров, както знаете, е човекът с 200 прякора, между които: Всеядния; Всепоглъщащия; Котколюбеца, Ебача на дърти крокодили; Махараджата; Вичо Африкански; Мистър "Индия"; Циган-Миган Боб-тулуп, Тенджароядеца. Слоногълтача и т.н, и т.н.

Видели в далечината разгърден и едър пиян човек с бяла риза, как се носи по алеята.

- Виж Велико, това май е Ангелов! - припознал се в мен Йоско Гайката.

- Да, верно е Портос!

- Какво ли прави тук?!

Какво ли мога да правя там де, вижте им акъла колко е?! Аз наоколо живея, въпросът е какво са правили те там и откъде е намерил Велико цели два лева пари за автобусни билети, за да дойде в града и да се върне обратно, след като си е платил вноските по новите "бързи кредити"?

- Вероятно обикаля да търси хора, за да ги бие, че да им привлича вниманието, понеже блога му никой не го чете! - изсумтял Велико.

Тъй ли?!! Слушайте тогава сега истинска случка отпреди години с тази остроумна аспаруховска маймуна!

Разказа ми я аспаруховският клисар Л. от Плевен, който по онова време работил в офиса на фирма за алуминиева и ПВЦ-дограма.

В късния предобед стоели двамата с Царя на  лентяите и тунеядците, Архонт на непрокопсаниците Безделник Велико Барабаниста, който освен че прекарва огромна част от празното си време в това да си барабани с длани по безкрайното шкембе, има у тях си и истински барабани, пред офиса на Л. и си хортували. В един момент Велико засякъл да минава една позната нему дама точно пo негов вкус. Руса, рубенсов тип, към края на средната възраст. Рекъл на Л:

- Чао, ще намина следобед, сега отивам да еба!

Приближил се до жената и нещо й казал. Л. не чул какво, били сравнително далеко. Тя отстъпила две крачки встрани с уплашен поглед. Велико крачка след нея и още нещо й казал, а тя се извърнала и се отдалечила почти тичайки.

- Не става в момента, че днеска й бил почнал менструалният цикъл - обяснил Велико, връщайки се при Л. и продължили да си говорят за туй-онуй.

* * *

А Пухчо и Грухчо (разбирай под това изповедник поп Добата и изповядващия се при него Велико) били възмутени от туй, че редом с поп Георги, съм подпукал и тях в блога, разказват ми, даже единият скандал почти вдигнал.

А те на изповед какво ли си говорят впрочем? Може би:

- Отче, вчера изядох на закуска цяла тенджера с лозови сърми!

- Това нищо не е, чадо мое, аз излапах цял казан с агнешка курбан-чорба.

- Отче, снощи сънувах, че еба на един приятел баба му!

- Нищо, нищо, чадо мое, аз вчера наяве ебах петнадесетгодишна девойка сутринта, а после сънувах следобед, че еба собствената си баба... А надвечер пък мен ме еба ед... Оп, изпуснах се!

Не се смейте, не е смешно и това сега не е шарж и виц последното. Тоя са го виждали в колата му и с мъж да се целува дълго и страстно уста в уста.

Бре, гледай ти махленска самонадеяност! Оня ден си откриха тия двамата пишките, днес решиха на моята наклон да задават!

Поп Добромир Георгиев - Сватята:

Завършил Софийската Духовна Семинария и по всяка логика трябвало да получи, след ръкоположението си свещеническо, назначение в някое село за "нине и присно и вовек и веков". Обаче имал "вуйчо владика". Буквално. Митрополит Геласий. Хубаво имал за вуйчо Геласий, който впрочем е вуйчо и на митр. Николай Пловдивски, обаче дядо Кирил Варненски и Великопреславски изобщо не искал да го ръкополага, камоли да го назначава в градски храм. Щото Добата бил безкнижен и прост. И още си е прост. И не стига дето бил прост, ама запее ли, пеел като дран на живо пръч. И все така си пее. Та се наложило Геласий да нахлува лично във Варненска митрополия и със скандал да принуждава дядо Кирил да го ръкоположи.

Но оставете го него сега. Той не е най-лошият. Този селски Тартюф да бе на мястото си в селски храм, би крал суджуци и ошав и би носил смях, подобно на поповете у Вазов, Каравелов или у сръбския Стефан Сремaц, ако щете. Щеше да е точно като отец Нафърфорий от образа на любимия ми български актьор Краси Радков, само дето щеше да е "2 в 1" - Нафърфорий и Дуньо Простия едновременно. Щеше да ебе селянките, а мъжете им  жена му и всичко туй "без драми и лоши чувства"... Сам ми е споделял, че не е особено вярващ, което впрочем му прави чест. Не, не му прави чест, че е поп, без да е вярващ, прави му чест, че за разлика от мнозина свои невярващи събратя, си го признава в личен разговор и  "на къс пас". Би бил чудесен посредствен църковен занаятчия, на каквито за добро или зло от столетия се крепи черквата в институционален план, ако не беше попаднал край това бесновато създание в расо поп Георги Фотакиев. Защото, ако щете вярвайте, но под влиянието на Георги, Добромир също е развил гуруизъм. Може би, за да се съхрани, да устои на пресата, на умението и манията на Георги да мачка, за да подчини.

Поп Георги Фотакиев Богоборецa:

Слушайте, слушайте, последната дума не е ей тъй - на вятъра и просто за ефект. Днес научих втората част от една популярна история, която поп Георги охотно разказва.

Историята е от Пшинския манастир в Република Северна Македония от средата на 90-те години на миналия век, вероятно след 1995-а.

Поп Георги охотно и публично съм го чувал да я разказва така:

Когато бил в Македония, завели го да се срещне с прозорлив духовен старец там, ако не се лъжа даже епископ.

- Какво ще оставиш, за да си спасиш душата? - без предисловия и гледайки го право в очите, попитал старецът.

- Ами, - взел нашият да мънка - мога да оставя цигарите...

- Слушай, попе, не ми говори глупости, тук говорим не за вредни навици, ами за душата ти, за живот и за смърт! - срязал го.

Тогава се бил разплакал и дълго плакал. Докато ревал, усетил Бога... лично. Това преобърнало живота му, това била неговата лична опитност с Иисус Христос.

Дрън-дрън.

Историята е вярна от дума до дума. Изтървана е само една реплика. И тя е на стареца. Всъщност той му казал: "Трябва да оставиш расото, иначе краят ти ще е много тъжен".

...Гошо, поздрав от общи приятели.

Саркастичен съм аз, но ми е и тъжно. Едва днес, разбирайки това, си отговорих на много въпроси. Разбрах например защо при всеки по-сериозен здравословен проблем през годините Фотакиев изпадаше в ужас и паника. Обикновени кръвни проблеми му се привиждаха като левкемия, силна болка в главата - тумор в мозъка и т.н., и т.н. Ех, друже, спри да препродаваш благодатта Божия, а сам се възползвай от нея. Не е късно да свалиш расото. Па сетне ще се съберем да се напием. Ще ти дам даже, ако искаш, пак да ме набиеш накрая.

Добре му е на Добромир, може да е всякакъв, но е в мир поне със себе си. Не мога да си представя (и не искам) ужасa обаче на Георги, който май е вярващ ("вярващ и треперещ...", да не довършвам евангелския цитат)

* * *

Той беше млад мъж от Родопите. Пристигна във Варна, за да потърси помощ срещу хероинова зависимост. След това остана в града да живее и работи тук. Един от малцината, броящи се на пръстите на едната ми ръка, които допуснах за близки приятели впоследствие. Имаше златен смях, детски, разсмееш ли го, заливаше се от смях като малко дете. Преди няколко години се самоуби. Хвърли се от Аспарухов мост.

Как стана ли? Ще ви разкажа как и защо, до последно почти поддържахме другарството си.

Почина първо Бургазлията от свръхдоза или усложнение след инжектиране с хероин, не съм сигурен. С Бургазлията не бяхме толкова близки, но той и Родопчанина бяха.

Бургазлията рецидивираше често и попът го прибираше в дома си, докато се стабилизира. С години. От добро сърце? Ами не знам от добро сърце ли го правеше Георги, щото онзи беше доста работлив, всичко му идеше отръки и обичаше да работи, работеше и за наркоцентъра, вършеше на попа всякакви деликатни услуги по бизнесначинанията му. 

 

Един ден Софиянецът пусна слух, че Бургазлията е турил рога край попската килимявка с попадията, та попската шапка замязала на викингски боен шлем. Малко е вероятно да се е случило, вероятно зле се изтълкува едно приятелство между млади хора, но и да е, не знам защо друг да е крив, освен попът. Нисък, с огромно шкембе, оплешивял на темето и мургав, оставяше хубав, при това много хубав, млад мъж при хубавата си млада жена по цял ден. Вярваше си, не знам защо (впрочем и Велико е убеден за себе си в същото), че сам е неотразимо красив, толкоз красив, че жена му не ще и да помисли за друг, даже да й е подръка, а просто ще затвори очи, прииска ли й се секс, представяйки си него, докато го чака да се върне късно вечер и обикновено пиян-залян от последната за деня треба... Изгони Бургазлията и след поредния му последвал рецидив, не го прибра повече. Така той почина.

Мнозина ужасно страдаха. Аз не. Не го обичах тоя особено. Не, не ми е бил неприятен, даже напротив, мил ми беше, но не се привързах твърде. Грижа ме беше повече как го преживява това Родопчанинът, защото очевидно не беше на себе си от скръб.

Първият удар му дойде от поп Добри. Злорадставше публично как нарко-центъра не върви и се проваля без него. Даваше за пример умрелите. Пръв бил Бургазлията, сетне щял да бъде... Родопчанина, па по-сетне Софиянецът... Момчетата полудяха от ужас. Те повечето са селски момчета, суеверни. Напредъкът във вярата им се състоеше в това, че смениха вярата във врачките с тази в поповете, а и нашите попове съзнателно или подсъзнателно са си склонни да стимулират такава замяна, за да укрепят менталната си власт. 

Това, което измислих да сторя, беше да пристъпя към Потира и като поп Георги ми подаде лъжичката (вече бяхме дотатъчно скарани) със свето причастие с думите,

- Щом толкова настояваш, давам ти го, ама нека да ти е за осъждане, а не за спасение.

лапнах я смело и безразсъдно, прекръствайки се с думите: "Добър и милостив е нашият Бог".

Това беше първият, преди манастира, негов експеримент дали му работят фокусите, дали ще ме убие с... лъжичката. 

Събрах ги сетне наречените за "смъртници", па им рекох:

- Момчета, ако някога сте ме имали за свой катехизатор и слушали с доверие, послушайте ме и сега. Бог решава лично и индивидуално, не те. Ако слушаше Господ псетата, от небето наденица щеше да вали всеки ден! Жив ли съм още, а? Ей ме, на!

Па гаврътнах чашата с водка на екс за потвърждение.

Капакът за Родопчанина обаче дойде, когато поп Георги, след обилна гощавка в квартирата на Родопчанина, пиян "дошъл на кеф" и взел да се смее пред него и Софиянеца:

- А? Видяхте ли какво стана с Бургазлията?! На някого още стиска ли му да ебе... жена ми!?

Тогава Софиянецът се давръндиса и изкоментира пред мен: "Ебал съм ги селските пръчки тия махленски простаци в расо! Те ли ще ми кажат кога да умра?! Ще умра когато си поискам!" И още е жив и здрав. Малко по-късно обаче Родопчанинът се хвърли от Аспаруховия мост в тежка депресия...

Сигурен съм, че поп Добри продължава да спи спокойно, без въобще да подозира връзката между това, което е казал и случилото се. Поп Георги обаче още тогава се усети. И? Покая ли се?! Свали расото? Закалугери се в някоя планинска пещера да проси милост за себе си и за душата на покойника?! Да бе, да!... Съвсем друго: Пусна слух, че Родопчанинът не се е самоубил, ами бил длъжник на "бързите кредити" и техните мутри взели да го весят от моста, за да го посплашат, ама погрешка го изпуснали...

Абе, мухльо, аз от 20 години такива кредити въртя, никому стотинка не съм върнал и косъм от главата ми не е паднал, оплешивях от само себе си бе, фантазьор и болен мозък такъв!

Свинарник в храма (Велико, +Добата и +Геша)

Вчера късно вечерта отново разговарях със завършилия Софийската Духовна Семинария Йосиф Ковчазов.

- Отец Добромир ми каза, че момичето от наркоманките на отец Георги, с което си писахме, пуснало оплакване срещу мен във Варненска митрополия, след сигнала в полицията! Какво да говоря пред владиката, Светльо?!

- Поздрави го от мен и му припомни, че е разпран гъз! Не бе, диване, майтап си правя, ще му го повторя лично, ти дръж само инкяр! Па, ако те държат топките, разкажи му какво си видял и знаеш, ама сериозно и кротко, като епархиот на владиката си. Не чуе ли, над него остава отсъдата на Истината.

Да, чаках го да се появи отнякъде поп Добри и в тая схема. Тези двамата, приличащи си не само по лакомията и примитивизма, но и външно с Велико страхливи интриганти, точно така правят - пускат слухове и клюки, които впрочем впоследствие се оказват почти всичките верни, подбуждат някого да ги заяви публично, скрити зад него, а сетне нямат с това демонстративно "нищо общо". 

Точно впрочем както, когато призовах Добромир за свидетел при жалбата си за физическото насилие от поп Георги срещу мен, защото на подобно поведение сам е бил свидетел (и не само той, па и сам Георги пред мен затова и се похвали непосредствено след "схватката") и то срещу самия митр. Йоан преди години в храмовия олтар... Варненска прокуратура ми върна отговор, че не може да образува разследване и между другото цитира част от обясненията на "свидетеля" ми поп Добромир в документа: "Нямам данни за такива работи, да, в случая с Ангелов нещо ми се счу, ама... Да, Ангелов има проблеми с алкохола и много години работеше в центъра на поп Георги за наркозависими". Ха, така! Излязох и почти наркоман, не директно, само с намек. 

Съвсем по същия начин в 2017-та, когато настоятелите в храма пуснаха жалба срещу мен да ме проверяват евентуално за психическото ми здраве властите, защото "в блога съм пишел лъжи и клевети", Велико, след като ми издири някакъв квартален журналист, пред който да разкажа какво се случва в храма, повикан на разговор в IV-то РПУ по същия повод, обяснявал на инспектора, че всъщност действително имам известни подобни проблеми, включително с алкохола. 

В последния случай имам разказа на майка ми, на която инспекторът е цитирал думите на Величко, за да я склони и тя да каже същото, а в първия - документ от Варненска Районна Прокуратура с "обясненията на Добри просто-поп"...

В снимките от чатовете на Йосиф ми направи и нещо друго впечатление - Малкият говори за участниците в скандала от своя страна, като за група, като за "ние" - "ние знаем"; "ти обиди нас".

Та, давай Йоско, млади приятелю, по акъла на двамата шопар-стратези, накрая аз ще ти нося цигари в затвора, като те "изхабят за куршум" в поредната си интрига, та останеш само "по гилза".

Велико и поп Добромир не желаят затварянето на това престъпно гнездо - наркоцентъра, даващо отдавна вече и реални кръвни жертви на болни хора, дето в църквата ги "лекува" срещу пари поп Георги, па и те самите, заедно с цялата енорийска шайка там, в едно или друго "кярят", докато уж са против случващото се. Те искат да вземат от Георги този център просто, защото стана твърде печеливш. Искат лъвския дял, не остатъците от жертвите сиреч.

Разликата между тези два шопара и портативния нерез Георги е само в мащаба на визията за печалба.

Да опишем първо "хазяина" Велико, когото в предната публикация нарисувахме като "рентиер", в битността му на отговорник-възпитател денонощен и мой тогава колега, през 2006-та година.

Велико Тодоров Димитров (първи иподякон и мирянин с тефтер, в който е вписал по дати своите около 500 свети причастия)

1. Велико пристига на смяна сутринта, поема я от мен (или от Д. Г.) За закуска сяда заедно с обгрижваните и по техни разкази изяжда огромно количество храна, оставяйки ги почти гладни.

2. Час-два се върти около тях и ги наставлява "на общо религиозни теми". Цитирам наркоман пред мен от онова време, като нарочно запазвам изговора на Велико автентичен в някои думи: "Ех, ако Ева не беше "кусала" ябълката (?!), колко хубаво щеше да бъде!"

3. Ако Ева не беше "вкусила от плода на Дървото на познанието за доброто и злото", щяхме да сме всички още в Рая, да. Но и Велико, ако не беше изял половин чувал с милинки и баници на закуска от храната на обгрижваните сутринта, която по онова време беше и качествена, и безплатна, нямаше към 11:00 часа да му се присере зверски. Затова този платен да ги наблюдава и контролира 24-часа "отговорник", ги оставя на колективната им отговорност и слиза да се изсере у тях си (живее на две пресечки под храма), защото "не може да ака в дворен клозет", какъвто беше клозета по онова време там.

4. От срането Велико се завръща в 12:00 точно за обяд... Отпишете поне една цяла тенджера с манджа.

5. В 13:00 е време за следобедния му сън. Спи час-два, през това време наркоманите са в храма, в двора на храма и в уличките около храма на "автопилот" отново.

6. Време е за вечерна молитва, акатист или някакво последование молитвено в храма. В 17:00 Велико е вътре с тях и ги наставлява велегласно (за всеобщо добро впечатление пред попове и енория) кое какво значи и представлява в Богослужението и интериора и кой къде да застане.

7. В 18:30 ч. Велико е на магазина, за да купи около 5-6 кила "Механджийско" "вино" в пластмасови шишета. Оставя им го, за да не бягат сами да си търсят, просейки или с кражба, след като разбира се вечеря с тях и заминава уж да "гледа" старата си болна майчица (свястна жена всъщност, Бог да я прости вече, миналата година женичката почина) в кв. "Боровец". Всъщност отива да се донавечеря "с каквото мама е сготвила" у мамини.

Сварва да се прибере, за да види приемащия смяната, че Велико "е бил там". А наркоманите го прикриват, защото друг от нас вино не им купува, нито ги "оставя на автопилот".

Затова нещо Велико получаваше 300 лв. месечна заплата в 2006/7-ма година.

Момчета, решени да се лекуват наистина, започнаха да ми разказват как протичат "смените" му, а аз всичко да докладвам на тогавашния изпълнителен директор на нарко-центъра дякон Михаил Манев. И Велико беше уволнен.

До днес Велико не ще да приеме, че това е причината за изритването му. Смята се за твърде важен фактор в енорията и центъра. Смята, че това моето, което не му и спестих като факт, бегло е допринесло само, а че всъщност поповете Георги и Добромир за нещо са му... завидели.

* * *

Скандално ли ви се струва туй, че поп Георги събира субсидии от Община, Държава и ЕС за дейността си, заедно с дарения и помощ от църковници и миряни плюс 1800 лева (вече) месечна такса на "наркомански калпак" от около 15 души, които живеят почти без контрол в общи помещения, затова и на силни психотици и успокоителни медикаменти, за да не буйстват, дори да са без диагнози други, освен наркомания, при това към момента в ремисия? Скандално ли ви се струва, че колата му "Тойота" - хибрид струва 80 000 лева, а моторът му 60 000? Че раздава юмручно правосъдие регулярно насред храмовия двор?

Скандал ли е за вас, че преди години се венча второбрачно за обгрижвана от него наркоманка, защото докато я "лекува", я забремени? Венча се с нея впрочем в един силистренски селски храм тайно и преко волята на дядо Кирил, който направи компромис да не го разпопва, въпреки, че попадията му го остави, но не е благославял втори брак.

А последния скандал с поредната "лекувана" смущава ли ви?

Да, защото е пред очите на всички това и "посред бял ден". 

Но поп Георги се различава от поп Добромир само по наглостта и мащаба.

Поп Добромир Георгиев от храма в "Аспарухово":

Горе-долу във времето, когато поп Георги с гръм и трясък се венчаваше (секънд хенд) за Наталия, поп Добромир "лекуваше задочно", на принципа "дневен център", момичетата... Така "полекува" около 16-годишната Д. Доведена му впрочем за "лекуване" от зависимост от марихуана лично от татко й - негов приятел от един "клуб по интереси" (така да го наречем).

На храмов празник в с. "Звездица" Д. е седнала в скута на Добромир и кокетно го храни с грозде зрънце по зрънце с ръчица в устата. Двамата се кикотят. Приближава се към тях възрастна мирянка, местна:

- Отче, как не се срамуваш?! Що за свещеник си ти?!

Озаптяват се.

"При едно свещеническо парти в механата на "Иванова чешма" сме се събрали целия почти епархийски презвитерион, - разказва един свещеник и мой приятел - по едно време един от събратята ни показва през прозореца да видим как отец Добромир се целува уста в уста с въпросната Д. в колата си, преди да слязат и дойдат при нас като "обгрижващ духовно и обгрижвана" и коментира - Абе тия вашите аспаруховски попове по много странен начин обгрижват наркоманките там!"

Един ден на поп Добромир като "духовно обгрижващ":

1. На Света Литургия сутрин обгрижваните влизат в храма да участват след т. нар. "евхаристиен пост" - от събуждането до службата не бива да ядат и пият нищо, включително да пушат тютюн, инак има санкции, за да приемат светото Причастие. Служи Добромирчо. Попява, поизлиза навън, върне се, та пак попее. Къде ли ходи често-често? По някое време, насред службата, като отговорник, аз изпращам някое момче по спешна задача - да запали печка, да включи бойлер и т.н. Онова се връща с изблещени очи: "Светльо, току-що видях отец Добромир зад храма да пуши цигара с кафе и с пръст пред устата да ми вика: Шът, тихо, тихо!".

2. Следобед момчетата нещо работят из двора. Обаче има по телевизията важен футболен мач. Добри влиза в спалното им помещение, където нямаха право да влизат денем, ляга на някой техен креват и си пуска телевизора да гледа мача, който телевизор на тях им се пускаше само в неделен ден.

3. Привечер поп Добри идва пак отнейде (някоя треба) с автомобила си, често измит от наркоманите следобеда с маркуч насред храмовия двор, докато е гледал той мача и спира на улицата пред храма. Отвътре дъни рап, при това "наркомански" - 100 кила, Мишо Шамара, Гошо от Почивка. Прибира в колата по близките си, за да "покуфеят" заедно. Сетне започва беседата си по "духовно обгрижване". Празна откъм мисъл, не само откъм духовност, ама пълна с просташки и мръсни шеги и вицове, при това тъпи. Не изтърпявам, прекъсвам го и продължавам аз, вместо него, редовно и по негова собствена молба. Въздъхва с облекчение и излиза да пуши цигара, докато аз говоря.

4. Вечерята: Попът вечеря с тях, обикновено изяжда пет кюфтета, без значение пост ли е, с половин буца сирене и за подложка два кроасана с... шоколад. Арменска явно някаква рецепта - сладко със солено. Тръгва си с две-три "тенджурета" за вкъщи, че да спести готвенето на попадия Краса.

5. Понякога ги взима късно-вечер на разходка. Връща ги половината пияни. Да му мисля как да ги озаптявам аз. Сега впрочем на възпитателите им е значително по-леко, колчем въобще там се вяснат - "обгрижваните" са дрогирани с медикаменти и доведени в състояние "мушкато" съвсем "по правилника" от поп Георги & Co, та нямат сегашните грижи, па "шапка на тояга".

Добромир взимаше и той по 300 лева месечно над свещеническата си заплата и беше изритан от работа в наркоцентъра преди години заради тези и подобни неща от дядо Кирил. Участвах в това изритване и аз, макар тоя път с второстепенна роля от Белград по Skype и imail.

* * *

Митрополит Йоан трябва да закрие тоя център или да го премести в някой манастир под ръководството на съвсем други свещеници, за предпочитане монаси и да прекрати всякакви такси за престой, както е в Сърбия например и е под пряк епископски надзор. 

Но няма да го направи. За него това е реклама в бъдещата надпревара за патриаршестване, каквото и ще да става вътре, важното е "да не се чува". А и мисля, че взима своя дял от парсата, който му трябва, освен рекламата, за да подкупи тоз' и онзи в решителния миг.

А ти ли, приятелю Йоско? Успех с двамата си съратници - стратег Величко и архистратег Добри-поп. Дерзай, с тях ще победите и самия сатана!

То се е видяло, че в затвора ще ти нося цигари аз. Ама не разчитай да е редовно. Аз съм човек с разходи и ангажименти - пия извън работно време например.

Търновлията и Мерзавецът Поп (тъга през хубав смях)

Днес срещнах Търновлията, докато се прибирах у нас, почти пред вкъщи... Ама ще почна с тъжната част от историята, че лошо ви научих само да се смеете. Аз знам даже грозното да го направя смешно и може би така трябва. Обаче има и някои страшно тъжни неща в живота, адски, да не кажа - демонично тъжни...

Дойде във Варна (2016-а/2017-а) да го лекува "сензационно успешния" поп Георги от зависимост към марихуана на двадесет и няколко години. Все още нямаше "тъпкане с психиатрични хапчурляци" по насоки от поп и медицинска сестра към гастролиращ психиатър-педиатър, а само за кратък период от време с изписаните при предварителния преглед от психиатъра-нарколог в Терапевтичния блок във Варна, целящи да тушират вторичните абстинентни психични трусове, които спирахме често преждевременно, ако такива трусове не са налице вече и изхвърляхме хапчетата. 

Дойде леко мръднал. Ама май не много леко. Беше участвал в едно шоу тип "национален формат" за таланти, провалил се с пълно фиаско още с повяването си пред журито. Беше се фиксирал в този провал. Постоянно обясняваше, че журито било злонамерено и ако му били дали шанс още малко да се изяви, непременно щял да победи всички с талантите си. Имал всичките таланти. Но най-голям да пее. 

Всъщност пееше както куцо и диво магаре реве вързано за телеграфен стълб, когато го биеш с плоската страна на лопатата в главата.

Доподлудихме го. Вече имаше поп второбрачен, сменил две жени и десет любовници с пет странични бизнеса, който от вдъхновен, беше решил, че е облагодатен. Имахме психоложка с бакалавърство руска филология и магистратура психология, която имаше (като всички психоложки от старата генерация) комплекс, че не е психиатърка и се правеше на психиатърка. Възпитатели, които почти не е вясваха и т.н., и т.н...

Тогава започнах и аз там битката с поредната моя "вятърна мелница", ако се изразим по Сервантес, а ако е по Милена Славова пък - с попска "машина за месо", а най-точно ще е по старшината ми от V-ти Пехотен Мото-стрелкови Полк в Шумен, гледаме ли попа - с "машина за лайна".

Постепенно напуснах с обичайните скандали и го оставих там. Поработих около шест месеца в супермаркет зарзаватчия и преди да тръгна за манастира, замалко пак отидох пак на квартира у Великови. Всъщност "Великови" би трябвало да е фамилно име, а в къщата на Велико фамилия няма - там са Велико, 15 котки на самоиздръжка, самотек и безпилотен режим с около от двама-трима до пет-шест наркомана, които ту му плащат, ту не наем, а от доста от тях се страхува да изисква и те като го усетят, хич спират да му плащат, а той ги дочаква смирено (по-точно примирено) да им писне и да си тръгнат сами нанякъде, като твърди, че е защото е добър го прави, па то е, щото е адски страхлив. 

Роднините и близките на Велико до един са избягали от него отдавна. Точно както от попа избяга първата му жена - единственият безусловно свестен човек около него, когото съм познавал, с останалата гмеж още е окръжен и заедно "вървят към Небесата, спасявайки се един друг чрез Изповед и Причастие" и съучастие в дребни, средни или едри гешефти и престъпления.

Изпаднали от вече гротескната програма на попа, Велико прибираше на квартира за известно време наркомани срещу по сто лева месечно и част от сметките, които те де му даваха, де не. Това беше лешоядът при труповете от останките на жертвите на големия хищник - поп Георги Лъва на Пустинята, за когото скоро ще ви докажа, че е обикновен плашлив прериен койот, а сам Велико не е горд лешояд, ами проскубана тлъста гарга след бой с дръгливи улични котки. 

Там враните и лешоядите са мнозина - като почнеш от Велико, минеш през Тишо Бинев с контрабандните цигари и свършиш с Добринка "настоятелка" - хиената, налитаща на стари маркови долни гащи "втора ръка" по кашоните с дарения. 

Къщата на Велико беше къща на смъртта за тях, за наркоманите, на крайното пропадане отново. Безредие, кочина, смрад и интриги в съседния храмов двор, селски и махленски, подклаждани и измисляни в двете цигански къщи - неговата и на попа и влизащи в схватка на арената в храма. По едно време имаше и трети център на интриги - къщата на Йоско и Амира, но той трая замалко във функции. Щото майка им на Йоско и Амира от апартамента "на ръба" на Джанавара се оказа по-нормална и читава и от братовчед си Велико, и от попа, и от цялата енория.

Велико събираше изпадналите от устата на попа стотинки ту да, ту не. За всичкото време там (около две години) му се раздължавах главно аз, а го и храних отгоре обилно. Освен за последния месец, като тръгнах за манастира, затова и смята, че му дължа 150 лева. Велико, ще видиш 150 лева през хуя ми или по-точно ще ми ядеш хуя като сладолед, подобно както на попа кучето от предния ми разказ тук. Но оставете това сега.

Заварих там Търновлията. По-точно заминал си току-що. Откарали го санитари в психиатрията, откъдето го и взехме в началото ние. 

Ех, стаята му беше като отворена могила на тракийски цар! Стая на богата, излишно пищна смърт. Багаж, зарязан от него, който родителите му рекли, че не щат да знаят. Само трупът го нямаше - скъпи вещи, дрехи и маркови обувки зарязани, неотваряни бутилки скъпо уиски и... озвучителна техника с микрофон за звукозапис. А Велико оглеждаше и оценяваше цената на зарязаното, като циганин на брега след корабокрушение.

Изгубих се, започнах да потъвам, "световете ми изтекоха", а мракът ме обля и изпълни през очи и уши, нос, взриви сърцето ми и изби на талази през порите на съществото ми. Погледнах Велико, нищо не казах, тогава и започнах полека да го намразвам. На това ли аз научих това Божие изгубено дете - на такъв ли "Закон Божи"?! В името на легитимацията като църковници - свещеник и мирянин ли (на попа и Велико) аз "проповядвах" теологията, "пях" я в поезия и проза, разказвах я като детска приказка за Пушкинови селяни?!...

Взех останали стари маратонки от Търновлията, обух ги, сваляйки и оставяйки моите, защото единствените ми обувки на краката ми бяха крайно прокъсани и излязох напосоки. Озовах се в двора на храма.

Там беше онзи боклук поп Георги с някакви случайни посетители.

- Отче! - започнах, защото все още наричах това бесовско копиле "отец", а сълзите ми вече напираха, започнах да прихълцвам и да се давя като малко дете - С-с-слез, с-с-лез у В-великови - Да "слезеш" впрочем не иде ли от "сълзи": да се стечеш, да слезеш, като сълзи по страни? - да видиш какво е останало от момчето и в какъв безпорядък е нахвърляно!

Онзи взе да ми развива зачатъка на новата си теория за модерните дроги и лудостта.

- Но той беше само на марихуана бе! - троснах се.

...Ама не било така, аз не съм знаел какво и как ставало, той бил специалистът.

Кипнах, гневът ми пламна като светкавица. Рекох си дали да не го плесна това нахакано мазно кюфте? Отказах се. Вместо това вдигнах ръка и посочих сградата, където се събирахме екипът му да обсъждаме работата.

- За всичко е виновна тази псевдодуховна порнография, дето ти създаде там! - гласът ми вече не прескачаше, а глухо ръмжах.

А тоя нагъл мръсник също посочи натам и рече почти крещейки:

- Върви, върви да им кажеш ти на тези опитни и учени мои експерти, че правят порнография!

Дойде ми много чак такова "чисто зло". Разби ме. Сълзите ми не просто текнаха, не рукнаха, а направо буквално плиснаха. Без сополи. Жалко. Щеше да е хубаво да му плесна на мазния сурат един зелен сопол, за да си спомни детството този циганин, като е тичал весело из Максуда подир кокошките на майка си леля Ваня пред ритниците на татко си отец Христо. Извърнах се и просто си тръгнах, докато го мернах как триумфално влиза в храма, подканяйки мъжа и жената, дошли при него, да го последват.

Не го последваха. 

Мъжът ме настигна тичешком. Обърна ме към себе си и ме загледа в очите съчувствено. Погледнах жената, тя хлипаше на пейката.

- Има ли, - започна заеквайки да ме пита мъжът - тука в квартала някой друг храм с друг... отец?

Попе, даже неоезичниците номинални православни имат духовно зрение да те съзрат в цялата ти бесовщина!

Оставих всичко и тръгнах към монастира. Там намерих стария си епистоларен приятел Никанор. Хитрец, по-голям от Георги "X 100", но пък и по-човечен "X 1000", ако това безскруполно нагло чудовище тука е изобщо човек.

* * *

Благодаря за търпението. Хайде сега да се "разцепим" от смях.

Връщам се днеска от работа, минал през... Аспарухово, да си подялам тоягата по евентуално срещнати вълци в овчи кожи или да си наточа хуя в гъза им по-точно казано и срещам... Търновлията. Запознава ме с още двама. Тримата високи, яки и млади българи, като че откърмени с червено вино и с красна ябълка излъскани. Гледа ме, очите му се смеят. Познах го, а на мене ми се разсмя душата. Жив! След толкова много смърт тия години зад "портите адови" в махалата зад моста, точно па той Жив! 

А сега ще разсмея и вас, както обещах, мама ви да еба проста! 

Оп, извинявам се!

- Тия к'ви са бе с тебе? Някаква работна бригада ли сте?

- Не, ние сме от евангелистката наркокомуна "Бетел"!

Настройвам се агресивно, каня се да чуя: "Знаеш ли Добрата Вест?" и да попитам иронично: "По радиото ли ви я казаха?" Ама радостта им ме обезоръжава. А нашият ги гледа с леко иронично пламъче в очите и чака да види сеир. 

Странна шайка "мисионери" бяха - тръгнали да раздават рекламни календари на комуната. Двамата явно новолекуващи се. Единият ту повтаря мрачно: "Тегаво, тегаво", а другият щрака с пръсти и подпява весело "Бомбичка, бомбичка!". Па нашият им вика кротко и наставнически:

- Спокойно, момчета, нали знаете, че Исус всички ни обича?!

Бил им лидер, ръководител. На двамата. У него няма и помен от стария Боб Марлей с маратонките за 200 лева нови и микрофона на старо за 300. Велико, ако го е продал, дано си го е наврял първо до кабела в рошавия черен и дебел гъз. Разказват ми, говорим си, аз му разказвам. На изпращане ме ощипа обаче дяволът по лудия акъл:

- Ей, чакайте да ви питам, ако Исус ви обича всичките по-отделно, как му стига цял ден да се занимава самичък с милиони евангелисти един по един?

Вдигнаха смутено рамене и се обърнаха сконфузено усмихнати. Усетиха, че се ебавам, наркомани са все пак. Засрамих се. Настигнах ги:

- Чакайте бе, ще ви кажа отговора! Аз се пошегувах преди малко!

Оня, дето си щрака с пръсти и подвиква все "Бомбичка! Бомбичка!", грейва и с искрена увереност заявява:

- Аз го зная! Той е сигурно, че Исус има десет милиарда очи!

Търновлията явно се сеща за стария катехизис и сериозно го срязва:

- Млъкни бе, глупчо, да чуеш отговора!

- Той е, - казвам им - че Исус ви обича чрез Светия Дух и в Светия Дух, Господа, Животворящия, Който чрез Исус от Отца, заедно с Христа-Бога изхожда и Е навсякъде, Той всичко и всички с Исус Христос (в Исуса) ще съедини и в Името на Бога-Отец с Исус ще изпълни, за да се поклони на Исус Христос всяко коляно, език и хора за слава на Бог Отец - и започвам да налагам Търновлията с календара им по голата глава и да се смея - А ти бе, как можа да се набуташ от една секта в друга секта?!

Смее се и той, а за миг сякаш проблясва в едното му око споменът как вярваше, че можеше да стане наистина като... Боб Марлей! Уф бе, пепел ми на езика!

- Не забравяй Приснодева Мария - добавих.

Кимна сериозен.

Оня дето повтаряше: "Тегаво, тегаво" попита:

- Защо е присно Дева Мария и какво е "присно"?

Третият нищо не попита, защото пак незаинтересовано щракаше с пръсти и си тананикаше весело:

- Бомбичка! Бомбичка!

- Завинаги значи, значи "постоянно" Девица - преди зачатието, по време на него и сетне при раждането и след раждането на Исус, пак останала Дева - обясни му моят човек.

- Че как така?! - изпули е онзи с бомбичките.

- А как така Бог е хем Един, хем са Трима в Една Троица? - усмихнах му се аз в стил "на ти и на тебе от мен една бомбичка".

Прииска ми се да прекрастя с трите пръста (пошто нема Крста без три прста) моят Човек, ама го прекръстих мислено и от дясно наляво, разбира се, с палец, среден и показалец напред в конус събрани, символизиращи Светата, Единосъщна и Неразделна Троица, а безименен и кутре обърнати с върховете в полуюмрук към дланта като символ на Ипостасно (в Една Личност, личностно) съединените, но без сливане, в перихорезис (взаимно проникване), но и неразделимо, както желязото с огъня при коване, без едното да се превръща в другото, но и да не можеш да ги раздвоиш - та да ти се чини, че сечеш с огън или гориш с желязо, Две Природи (физиси) - Божествената и человеческата на Господ и Бог наш Иисус Христос... Да не го натопят тези двамата, може би без да искат, че е православен ренегат там и агент, щото някакъв на пътя го прекръстил, а той приел.

Да-м. Бог любит Троицу! Затова някой ден ще ида да отвъртя на поп Георги за здраве и благослов три шамара наведнъж чудодейно едновременно без трета ръка, белким нещо богословски най-накрая усети и разбере, православно и църковно тоя "свещен боклук".

* * *

Тръгвам си... Абе щом им е хубаво, нека си се обичат с тоя мил, детински протестантски Исус, общо и лично, поотделно. Отгде да Го знаеш пък, Бог е това, не е шега-работа "майтап да си играем"! Може пък да им е инсталирал по някой бебешки микрофон като на пеленаче в люлката? Бейбифон ли му викаха? И верно нещо да им пее, а те по бебешки да си Му говорят. Може би "Теририрем"?

Важното е, че не случайно "тракийската гробница" у Великови беше без труп, както и Гробът на Галилеянина една сутрин се оказа съвсем празен, само с погребалния саван, сгънат на одъра.

Боже, вятърът тука носи сега чуден аромат на мастика с риба и морски соли. А Божи Гроб пък след Христа-Бога е ухаел на "смирна с тамян, с масла от ливански кедър и алое"! Нали? Нали, Боже мой, нали не си въобразявам нещо пак?!?

Нелегалният сигнализира (Викат го в IV-то РПУ)

 

А какви съвети още му дадох, освен как да получи попа още един предупредителен протокол, плюс оня от мене преди две години и един от една Антония в около 2007-ма, няма да ви кажа, за да изненада и вас, и Нанев с пъргав ум и с хитрост тоз' глупак.

А като видя какво е написал, чичо Дидо рече:

- Аман с неговите църковничарски глупости. Ебе му се като на грешна путка на това шашавото!

Момините къпини в попови градини

И така, педерастични мои братя с пъпки-недоебки под рунтавите бради и сестрици ебливи, но прикрити, с подсилени с арматура найлонови чорапогащници и пърхот под забрадките, вчера се изпълни едно пророчество от Апокалипсиса, с което се потвърди, че сектата на махленското гуру поп Георги Фотакиев има свръхестествен произход! На едно място в Апокалипсиса на св. Йоан Богослов е записано, че непосредствено преди Края на света, "на Небето настанала пълна тишина за около 15 минути". Така вчера и попът с неговите сектанти се умълчаха, та чак се вцепениха след предната ми публикация. Тишината е зловеща обаче, щото сектата мълчи само привидно, подготвяйки Второто Пришествие за нас с Д. Един наркоман не ми вдигна телефона, макар да го остави да се "иззвъни", друг обаче се обадил на Д. и му рекъл:

- Пазете се със Светльо, ония са бесни, може да ви сторят нещо страшно!

Днес тишината ще стане още по-тежка, толкоз тежка и гъста, че с нож да я режеш, като лондонска мъгла. а в мъглата ще броди Йосиф Ковчазов като... нелегален.

От снимките по-долу (а те са само част от много още такива) ще разберете какво всъщност се е случило вчера, та хлапето врещи от страх, заплашвано и от биячи, и от полиция. Нашият калпазанин, става ясно от снимките на разговора му с обгрижвана в центъра на попа наркоманка, хванал случайно въпросната с попа "на калъп", което тази не отрича в чата или поне не директно. И остави, че ги спипал, ами се опитва да накара момата и на него да му пусне, че и да я изнудва (а през нея и попа) за пари, правейки се на гангстер... Абе, Йоско, чадо хамаво - ти костенурка бръснал ли си и в султански харем ебал ли си досега?! Тия работи ги мога само аз... Естествено ще го потърсят от РПУ-то. Оттеглям си укорите към тях в случая.
 

Браво, Нанев, поуплашете го малко това шантавото, но да знаете, че ако попските мутри му сторят нещо, голям скандал ще гръмне, щото инак е симпатяга и не е зъл, само малко лош. Пазим снимките нередактирани!

Напушва ме голям смях. Йосиф й обяснява как заснел сцената с дрон, а тя му се връзва. Представяте ли си само Йосиф с личен дрон, който хвърчи, носейки се подире му, подобно гарга на каишка и заснема какво става около него, пред него и зад него!? Имайте предвид, че това е човек, дето е виждал 20 лева нацяло последно на абитуриентския си бал, като със сигурност са били назаем. По тоя повод с Д. С. планираме да заснемем документален филм за енорията в днешния й вид, който да е реплика на старата комедия "От глупав по-глупав", ама нашият ще се казва "От прост по-луд". И тази енория, моля ви се, според възгледите на попа, се явява защитна мрежа и подкрепяща среда за наркоманите да не рецидивирали. Не, не са виновни тия хорица енориашите, често сами неустойчиви психически и с религиозни маниакалности, нито буйните младежи семинаристи като Йоско. Самата идея и модел са отдавна извратени.

И за друго ме досмешава, като седнат да ме одумват съм направо алкохолизиран и психично болен куц дявол, а като им опре яйцето на задника, започва се: "Помощ, Светльо, миличък, искат да ни бият и ебат едновременно!"

А инак в това няма за чудене. Вече четохме за мазните свалки на попа към Г. Знаем, че и сегашната му жена забременя с първородния им син преди брака с него, докато я "лекува и обгрижва духовно".

 

* * *

Е, може и да наеба попът половината енория и почти всичките наркоманки, ама аз съм хващал две негови любовници за гъза и освен това почти му наебах домашното куче - декоративен, агресивен, нервен, зъл и прост,  досаден и отмъстителен, като него самия, пинчер за 700 лева, в устата.

Това с кучето стана така. Беше ме пазарил да му пазя къщата, докато са на семейна почивка. Нито изтрезнявах и почти не се обличах. Направих къщата нещо като кръчма с публичен дом, идваха гостенки от цяла Варна, че и една стара позната о Провадия, която излъгах, че съм си купил къща на три етажа и половина, ама на втория етаж не може да се ходи, щото там съм приютил сирийски бежанци и да не ги тревожим. Тя се възхити, щото е психотерапевт и неолиберал.  Една сутрин, докато спях чисто гол, се събудих от много приятно усещане в слабините. Отворих очи и видях как пинчерът ми ближе оная работа. Грехът ми към бедното животно беше, че се поколебах няколко секунди, преди да го махна с шамар от чатала си. После се срамувах да погледна гадинката в очите, че на всичкото отгоре беше и мъжка!

ОПГ (IV-то РПУ и храм "Свети Цар Борис" във Варна)

Господин Капитан и заместник-началник на IV-то РПУ във Варна Нанев, преди някоя и друга седмица аз нарочно дойдох ужасно пиян и съвсем сам при тебе, без да кажа никому, къде отивам. Пиян ли съм, мене и дете може да ме пребие, защото преди да ударя, измислям стихове за оправдание, че удрям, да бия човек през лицето от малък не умея, жал ми е, преживявам го като кощунстване. Оставих се в ръцете ти сиреч първо, за да те почета като Български Капитан и после, за да чуеш молбата ми, защото "падналия" по-лесно се слуша. 

Помолих те като човек човека да не обслужваш повече интересите на оная парацърковна фирма "за лечение" на наркомани на попа в кв. "Аспарухово", да не поставяш повече пистолета си в служба на кварталната мутра поп Георги Фотакиев и "енорийската" му шайка, помолих те като брат брата във връзка с друг случай, помниш кой.

Едно на ръка, че този пистолет сме ти го купили ние с нашите данъци, но второто е по-важно - преди тебе такъв пистолет, купен с пари от народния залък, е носен от Ботев и Левски, от Раковски и Бенковски, от Капитан Петко Войвода, от Райна Княгинята ни... На Петко Киряков дружината му се е наричала "Защита", защото ние сме християни, ние хващаме оръжие само, за да защитим. а ти държиш оръжието, за да малтретираш против "Вяра, Бог и Отечество", при това болящи и крехки хора, лесни за сгазване.. Още там в очите ти рекох "Недей", "Не бива". И отвърнах на прегръдката ти накрая, защото ти повярвах, че си ме разбрал. Но явно твърде жалък и беззащитен ти изглеждах него ден, затова чу само молбата ми, но не и предупреждението ми и явно презря казаното. Сбърка - още довечера тръгват писмата ми за София - и до МВР, и до омбудсмана.

Капитане, явно ме можеш да се възпреш в злото самичък. Затова ще те спра аз - за спасението на собствената ти безсмъртна душа.

А ти хлапе (Йосифе), не им се плаши. Когато пребиваха връстниците ти на протестите миналата година в София тия мутренски наемници, не успях да ви защитя. Не сварих да стигна, късно разбрах, че ще си го позволят. Слава Богу, на следващия ден бащите ви излязоха и заляха площада, оставиха поне замалко салатата с чалга и ракия, изтрезняха. Сега обаче ще се раздължим с тях, задето продължават да мърсуват в Отечеството. За мене Родината е светиня, да се наричам Българин чудна радост, а да говоря "по български" истински екстаз. А започна ли да възпявам България в стих или проза, ако щеш ми вярвай, понякога сам себе си разплаквам от възторг пред Нея, докато си я представям картина по картина от край до край... За тях явно не... Добре, тяхна воля. Ама аз още съм жив и съм тук.

И не се срамувай, че те е страх, пиленце. Голям мъж и Българин ще бъдеш, защото мъжката сила е в милостта, правдивостта, щедростта и добрината. А тия, дето сега те плашат, отказвам да ги зная за българи. Но не са страшни - Бог е в правдата, не в силата. Нормално е да се страхуваш на 20. Успокой се, мене отдавна от никого и от нищо не ме е страх. Страхувам се по-точно, ама ми и додея от гнусотата им. Или ще се затрия, или ще ги размажа. Поздрави от мене кака си Амира. Сърцати хлапета сте и двамата, гордея се, че ви познавам.

Благодаря ти, дете, че потърси точно моята помощ. Честта е само моя. Заклевам се да сторя и невъзможното! С радост ще ви оставя един ден България, дечица мои златни - умни, добри, смели и хубави.

* * *

За методите на платения щедро църковен "лечител" и махленско гуру поп Георги Фотакиев (в разговор между него и потърпевш):

Следва

П. П. Абе то и на малкия не му е много чиста работата в случая научих, ама що да не го развея за байряк!? Па и казва истини, независимо с какъв мотив, нито е най-лошото там детето. .Тя цялата енория там сега е подменена със сектанти или мародери-кокошкари.

Ха! Ще дават и пари! Да живей Демокрацията!

 

Какво е да си цигански патриот!

А авва Велико Тодоров Димитров например вчера го срещнах да яде шкембе-чорба в аспаруховската "Гюрла", рекох му:

- Абе колкото повече те гледам, все повече ми замязваш на циганин!

А той не само не възрази, ами сякаш даже се зарадва. И си сипа от ракията ми от райски ябълки, дето я носих със себе си, за да дразня с нея извънредно трезвения Дидо С., с която рекох да го почерпя Величко, направо в купичката с чорбата! Циганска работа, ама... интересна!

Мач (с 5 от 5 дузпи в продълженията)

И тъй, махленският селяндур Бойко, комуто се уповавахте (и двамата) падна. Ако ще си говорим "по Алеко" - Ганьо Балкански се върна там, където му е мястото - на страниците на хумора и сатирата, приключи тоя кошмар "Ганьо в политиката". 

Задавали ли сте си въпроса защо ние малко познаваме фейлетоните на Алеко за Ганьо, в които заедно с Гочоолу и Дочооули "прави избори"? Защото не щем да ги знаем. Щото искаме да четем за Ганьо "по Европа", за стиснатия дребнав български "бизнесмен" и плуването му в басейна на Виенската баня например, което е смешно, а не като в това мрачно пророчество за Ганьо Политика и международника, дето в кафенето не знае да каже друго, освен "Гарсон, ун бир моментал!" (по филма с Калоянчев). 

Да, ние обичаме Ганьо, щото е един от нас. Ако той е грозен, знаем добре, че в много отношения и ние не сме особено хубави. И има смях в него. 

Смях се искрено с Бойко: "Набило се в дупарата и си пърпори", "Ебах ги с двеста", "Акъл не мож' му вкара, ама кур можеш да му набиеш",  "Цвета е проста кърджалийска путка", "Тия червени женуря мътят на Румен Радев главата - Мая Манолова, Татяна Дончева, Елена Йончева и Весела Коледа".

Не искам Бойко обесен. А в затвора искам ли го? Може, ама замалко. Не съм аз като ония тримата посерковци - Бабикян, Хаджигенов и Минеков, дето решиха, че са предизвикали протеста, щото се оказаха случайно там, с озвучителна техника и мегафони, където хората се събраха, без да знаят даже, че трите маймуни въобще съществуват. Та понесоха празни ковчези и бесилки (за него) Ама Бог на бодлива крава рога не дава. Разликата между това Трио простаци и Простака Бойко е, че тримата са "учени простаци", а той натурален. Той мирише на сено с овчи фъшкии, а те само на лайна. Как провидя Алеко него, а не видя тях?! Отвратителни са. А оная овца-стръвница Мая Манолова също, ама ми е симпатична, щото поне "става за ебане" - луда жена, весел креват.

Е, имаше в София "пет-шест юмрука" по младежите. Ама то е "за здраве" - да видят, че не се воюва "със стриймове и статуси в мрежите", че боли, като те цапнат не с думи, а с пестник. Не беше като в Минск на онзи путинясал боклук Лукашенко с изстрели по жени, когото верно бих собственоръчно обесил, но само, ако бях белорусин. Но не съм, затова нека и той да си живее, тяхна работа си е тоя.

Та и тебе тъй, Никаноре (Христо Христов Mishkoff) опрощавам (друг да се занимава с теб), щото си "паркетен насилник". Смях в теб има, много смях - и в пиротския ти, "произведен" в Гигинци, кашкавал, и в "граовските" ти маслини, и в "манастирската" ракия с отлепените етикети на Винпром "Кюстендил", и в разказите ти кой кого уплашил и бил набил, а в цяло Граово един юмрук не видях да се носи, щото тия хора там са добри и жалостиви, смирени посвоему българи, почти тракийци. Така че, халал ти милост, софиянецо, задето се срещнахме там, щото да беше другаде, сигурен съм, че щеше да си достатъчно зъл, за да ме разгневиш истински.

Махленския циганско-гагаузки убиец на болящи хора поп Георги Фотакиев обаче, дето унищожава за "пет лева", аз ще заведа при прокурор, макja ми (и Бога ми) и това ще ми е Теургията, а вий си карайте "литургията". 

Той е за затвора. 

Не, не е е за бесене. 

Никой не бива да бъде бесен и стрелян. Тъй си казах на себе си сам в моя сън. В него нивга не удрям и не сека. Това, че съм "забил кол" в сърцето на вампира в съня, който разказах предния път, си го доукрасих - мрежелееше ми се кол (в съня ми), но не посегнах. 

В сънищата си нивга не удрям през лицето, а когато стрелям насъне (случва се) по някого, куршумите цефта ги "изплюва" и падат пред мен, не го достигат Другия, като в разказ "по телефона" на Джани Родари. Та, според сънищата си, съм добър човек. Обаче съм страшен развратник, пак според тях, да му се невиди!

Но поп Георги ще влезе в затвора, за да се запознае с бай Ставри с цел... икуменизъм. За дълго. Макар не за "чак толкова дълго", надявам се, ама не залагам на това.

Да, я пишу, как дышу!

"Спасяват ме все циганите, защото те имат сърце и милост за всекиго от нас" (из сръбски градски шансон на Джордже Балашевич)

на Момичето край Полската граница

Тия дни реших да спя, без да спирам 24-часа. И не защото бях уморен, не. Просто ужасно ми се сънуваше. И като всеки улегнал мъж, на прага на средната възраст, реших да проявя благоразумие, основано върху възраст, мъдрост и опит. Реших да заспя почти трезвен, за да не сънувам ужасни неща или налудности. А и се знам, че като съм влюбен и Любимата ми е далеко, заспя ли пиян, силната ми интуиция се смесва със страх, ревност, вина, комплекси и мрачни догадки така, че често съм се будил с потекли още в съня ми сълзи. С годините разбрах, че това не са само директни, изплували в осъзнатото, попадения на интуицията в самата истина, но и нерядко "лъжи от лукавия", които имат за резултат, довериш ли им се, да предопределят поведението ти наяве, тъй че в явността да получиш обратното, на което е всъщност... И затова заспах съвсем трезвен, за да сънувам хубави неща... Така сънувах два съня един след друг, макар и всеки с хепиенд посвоему, но коренно различни - първият без Тебе, Малечке-Палечке, а втория с Теб, за  да разбера, че не винаги с опита идва мъдростта и често т. нар. "мъдрост на старците" е всъщност маскиран в умни думи страх и украсена със сложни изрази глупост.

Трезвеният налудничаво-весел сън, но без Теб:

Сънят започна с мисълта, че трябва да намеря и събера пари.

И измислих следното - ще ида до Варненските централни Гробища, събрал екип актьори и кинематографи любители, за да заснемем web-сериал комедиен в жанр хор и фентъзи как си говорим с мъртвите и за мъртвите. С него ще направим пари в Youtube. Нищо не се получи, не помня защо, но се изпокарахме май помежду си, преди даже да решим какво и как ще снимаме.

Тогава се появи един покойник, ама не като дух, ами от плът и кръв, току-що излязъл от гроба зад мен. Потупа ме по рамото, а аз като го видях, изобщо не се стреснах, щото няма нищо по-естествено за един сън нощем в гробищата да видиш точно това.

- Слушай, мъжки, кефиш ме, хитър пич си! - започна мъртвецът - Цял ден ти гледам щуротиите от гроба.

Оказа се, че насред гробищния парк има къща, в която си живее, съвсем буквално, живо и здраво симпатично циганско семейство. Настаних се да живе у тях.

С моите домакини да организираме екскурзии за покойниците. Имаше например там загинали във войните войници. Ставаха от гробовете, обличаха се в костюми или униформи, които не беше ясно откъде взимаха и отивахме заедно на полето на битката, в която бяха загинали, там правихме театрални възстановки на битките, само че с дървени оръжия. Мъртвите ни плащаха за това с пари, които не беше ясно откъде намираха. Не помня всъщност дали ни и плащаха.

Така решихме с циганското семейство да започнем търговия с хранителни стоки, които продавахме за препродажба в магазините из кварталите край гробищата. Храните идваха при нас без пари. Всъщност знайно май как, сетих се, обаче чак като се събудих, като си припомних, че в съня ми бяха цигани. Натрупахме страшно много пари и седнахме да се разберем как да ги делим. Поисках за мене 30%, а за тях да остават 70%, щото все пак съм сам, а те цяло семейство. Съгласиха се. Рекох да се отметна, че ми се стори да искам много, а да искам само 10%, но намалих процентите само до 25. Сетне се прибрахме след работния ден, изсипахме чувала с пари право на пода в къщата и всеки почна да събира пари, колкото може и докопа, по джобовете си. Обаче се сетихме за договора и си ги разделихме накрая, според него. Моят дял натъпках по джобовете си, а своя те събраха в едно чекмедже.

Тогава едно от децата, около седемгодишно момченце, хвана чекмеджето и рече:

- Отивам в кръчмата, за да изям и изпия всичко това още сега!

- Стой! - викнах - Така не бива! Това са парите за всички вас!

- Остави го да иде, - възрази майка му - нека от малък се учи какво е да си циганин. 

Така попаднахме в гробищната кръчма. Като влязохме вътре, видях стопанина да прави секс с някаква сервитьорка върху една празна маса, докато на останалите мъртвите ядяха и пиеха, без това въобще да ги притеснява или да им прави впечатление особено дори, но аз реших, че пречи на моята компания.

Приближих се и го помолих:

- Господине, престани с това!

Тогава изведнъж той литна към мен ядосан и увисна буквално във въздуха над мене.

- Аз съм вампир на 400 години, глупако! Как смееш да ме безпокоиш?! Сега ще те изям!

- Като си вампир на толкоз века, - рекох му хладнокръвно - не се ли срамуваш да се рееш над главите на хората като надут вместо балон презерватив?

Преди да успее да се окопити от шока заради моята дързост, отчупих крак от един дървен стол, скочих връз масата и като се озовах на нивото на гърдите му, забодох крака на стола, вместо дървен кол, право в сърцето му и още преди да се строполи на пода, пресегнах се към ятагана, който видях да виси на стената и му отрязах  с него главата.

* * *

Събудих се. Хубав сън, ако не нормален, то поне безобиден. Без черна скръб и сълзи по възглавницата на събуждане... Присещах се за някои моменти, разказвайки си го наум, за да го запомня хубаво и се кисках тихичко наглас. Ама Тебе те нямаше вътре никак като присъствие, освен като далечна асоциация, може би. Сипах си водна чаша с водка. Изпих я сравнително бързо с две-три цигари, обмисляйки има ли някаква следа от тебе там, за да се усмихна истински или да поревнува малко. Не, нямаше. Написах ти в месинджера: "Моля Те, ела в съня ми, но лично Ти, за да го пазиш и осветяваш!" Дочаках да видя, че си прочела съобщението, довършвайки втората чаша. Видях, че си го прочела, видях и отговора ти: "Гарно, Любимий, дойд, гарних снов!" Отпуснах се назад и отново заспах...

Прекрасният пиянски сън с Теб:

И този сън започна с Покойник. Само че с такъв, дето в моите сънища почти никога не е покойник, а дори когато е покойник, нивга няма връзка ни с гроб, нито с ковчег, а е оживял съвсем напълно и наистина покойник, без дори да мерна бегло неговата смърт. Нещо повече, сънят ми почти нивга даже не познава факта на неговата смърт. Бяхме в апартамента в Карнобат, в който преди над 25 години живееше. Аз за Карнобат не съм ти разказвал, а само за къщата ми покрай Бургас нали? Е, Карнобат е малък град до град Бургас.

- Ето, тука, сине, ще живееш, - рече, показвайки ми апартамента - а сега тръгваме на пътешествие.

И тръгнахме. Пътьом се оказахме трима. Той, аз и някакъв поп, когото не познавах. Вървяхме пеш през някакви поляни. На смрачаване стигнахме до една горичка. Не се виждаше къде ще пренощуваме. А тате изведнъж се разболя. През пет-шест метра трябваше някъде да присяда, щото започна да се спъва. И аз мернах на полянка в гората, в която влязохме, празна дървена хижа. Знаех някак-си в съня си, че стопаните й никак не са безобидни и съвсем скоро трябва да се върнат, но трябваше да влезем. Въведох всички вътре. Малко след като влязохме, се чуха как си пристигат. Не знам откъде, по дяволите, знаех в моя сън и какво ще търсят в гората край Карнобат, но знаех че, са разбойническа чета. Вкарах всички в някакъв много широк празен гардероб, за да се скрием. И изведнъж в гардероба се преобразихме - останах аз, огромно куче и кафява мечка, заедно с появило се незнайно откъде уплашено детенце. Аз ту стоях между тях, ту с останалото от попа расо, се опитвах да скрия тази наша чудна група, като зад завеса. Мечката и кучето ме ближеха по дланите, току подгризвайки ги, най-вече мечката, откъм дясната ми страна... Но знаех, че не е за да ги наранят, а ме подканяха да предриема нещо. А детенцето подскачаше и ме подърваше настоятелно в същия смисъл.

Реших се и излязох. Попаднах право пред очите на предводителя.

- Ние сме гости-пътници! Нямаме къде да нощуваме! Гостът е свят!

- Не сте гости, а натрапници! - пресече моята увереност онзи и леко ме плесна зад врата.

- Не посягай, - рекох му - не виждаш ли, че с нас има мечка?!

И изведнъж осъзнах, че вече с мене няма ни мечка, ни огромно куче, ни поп, ни... ходжа. А детето се беше превърнало в... Теб. И тогава реших да го перна с юмрук в мутрата този бандит, па каквото ще да става. Но не успях, защото изчезна и той, и бандата, и гората. Озовахме се двамата с тебе в някакъв град, който по неизвестни причини трябва да напуснем бързо. На един завой обаче, пред стълбището на някаква къща, от сред чардака, се провикна да ни спре... баща ти. Аз него никога не съм го виждал, ама нали знаеш в сън как е - още преди да рече дума, осъзнах че, това е баща ти.

- Спрете! - викна - А ти се прибираш обратно в Украйна! - допълни към теб.

Сетне ме хвана здраво с длани през лактите, за да не посягам, а аз нямах и намерение и заобяснява:

- Направи грешка да я вземеш от гарата в Киев! А аз съм... белоруски милиционер, даже офицер и всичко знам и виждам!

От тука насетне всякаква логика свършва, щото нито в съня ми съм ходил за Тебе в Киев, нито баща ти е белоруски милиционер (поне аз не знам да е така), обаче изведнъж приех, че всичко е така, както ми обяснява, целия си по-предишен сън забравих, сякаш това беше съвсем нов, започнал току-що сън, в който старият е прелял, без да остави почти нищо от себе си в новия, освен... Теб.

Капитулирах. Погледнах татко ти в очите и само рекох:

- Моля те, дай ми я! Кълна се, че ще правим секс с нея чак след сватбата!

- Не!

- Не те лъжа!

- Не си я виждал даже гола ли? - попита с леко подозрение.

- Не! - излъгах, без да ми трепне окото.

- Това е добре! - поомекна.

- Е?

- Не!

Изпълни ме страшна скръб. Погледнах те, мислех, че и ти скърбиш. Да споделя скръбта. Но не, ти ме гледаше щастлива и влюбена, сякаш нищо страшно не става.

- Стар си за нея! Много стар!- продължаваше татко ти.

- О, аз ще започна да живея здравословно, за да живея по-дълго, та да се грижа за нея повече!

(Е, тези мои последни думи си ги измислих, нямаше ги в съня, но ги добавям, за да те поразвеселя сега в разказа)

Тогава се намеси майка ти, която се появи отнейде също и рече:

- Аз пък съм склонна да му я дадем на българина.

Седнахме тримата на къщния праг "на преговори". Баща ти започна да мълчи намусен или да изрежда с недомлъвки, някакви възражения, дето впоследствие излязоха несъстоятелни, като даже ти му възразяваше в спора,  а майка ти ми заговори, ама едно такова мелодично и провлачено напевно като в речитатив на руска народна песен... Ох, добре де! И това си го добавих сега последното с цел настроение и колорит - за фолклорния речитатив! Опитвам се да разкажа всичко истински и неподправено, ама трудно се отърсвам, не без напрягане волята си, от позата си на "писател"!

Та, жената просто рече:

- Ама като се разболее, трябва много да внимаваш и да я пазиш. Винаги да си нащрек.

- Ще бъда! - отсякох сериозно.

- Гей-порно гледаш ли? - мрачно и рязко запита татко ти.

- Не! - отсякох тутакси.

- А разправят, че си гледал гей-порно! Казват, че си чукал и мъже...

- Лъжат тия свраки долни!

- Хм - съгласи се, но с подозрение.

...И Те дадоха за мене.

Прекрасен сън. Нали?