Отец Димитър към Силвестър: "Като отец Ромил ли ме нагласиш?"

 

Поп Георги Фотюто и тримата олигофрени

"Трима олигофрена разбиха и унищожиха енорията ми - сподели ми Велико вчера, преди да се скараме, че бил казал поп Георги Фотакиев в коментар на последните събития - Велико, Юлиан (единият син на поп Добромир) и оня Светльо Ангелов!"

Аз това, което разбих, а смятам, че аз я разбих именно, защото останалите олигофрени в списъка я бият от сто години и досега все те бити си ходеха, не беше енория.

Това беше енория само в началото, както я заварих - сериозни, почтени и трудолюбиви хора от квартала с отношение към храма си и инициативите му. Те постепенно се оттеглиха, като се нагледаха на простотията попска. Аз разбих една квази-православна секта, превзела енорийски храм - чета хаховци, нехранимайковци и дребни мародери с религиозна зависимост от гуруистичен тип, насъбрани от попа от целия град и околностите в "Аспарухово". И крайно време беше кварталът да ги изхвърли с все попа им при съдействие от митрополита и известна литературна помощ от мене.

Та и как съм ги разбил?! Тези пак са си заедно, само че, в храма в кв. "Галата" - едно тясно храмче тип "коридорче". Могат да изведат отвънка тонколони, за да го чуват попа си как се представлява и тия на двора, като се събират.

* * * 

- Ако бях владика, щях да ползвам Светльо Ангелов като оръжие! - споделил преди години пред Велико поп Добромир.

Е, да, ама точно поп Добри няма достатъчно акъл за такова оръжие, щото хитростта не е акъл, тя е "умът на глупака", както казват французите. И видяхте сами наскоро как му "гръмнах" в ръцете, че съм ебаси своенравната пияна томахавка.

П.П. Очаквайте в най-скоро време разказ за изборите за настоятелство в "Аспарухово" днес, ръководени лично от митрополита със забрана да се кандидатират определени лица и хулиганското поведение на Велико и групата с "духовни чада" на гръцкия монах Михаил Хаджиантониу в храма!

Велико в автобус 39 (Котки, хляб и телефони)

Нали от няколко месеца съм безработен и пълен безделник, та затова се бях качил вчера на автобус номер 39 от сп. "Делфинариума", за да се повозя, да убия така да се каже време - ден да мине, самун да загине, да ми се проветрят ташаците, гъз път да види и да ми вземе дупето вятър както се вика, а сега са и жеги, пък вътре бичи климатик. Питате се откъде имам пари за билетчета ли? Аз съм с месечна карта за всички линии на "Градски Транспорт" ЕООД. Откраднах я от един инвалид, който спеше на пейка в парка, докато обикалях да си намеря някоя изтървана корава кифла, за да се наям...

От сп. "Акациите" се качва кой?! Качва се той. Велико Тодоров Димитров - проваленият наскоро кандидат за резервен църковен настоятел с хр. "Свети Цар Борис" в кв. "Аспарухово". Седна до мен, разговорихме се и от дума на дума стигнахме да неговото обяснение за протеклите съвсем наскоро събития около изборите за настоятели и причината да бъдат касирани от митрополита. Това обяснение беше както винаги налудничаво, "информацията", върху която се формираше, беше почерпена, както винаги от поп Добромир и най-вече и разбира се както винаги - централна и ключова роля в него играеше фигурата на Величко.

Владиката касирал изцяло изборите, защото завистници и интриганти от енорията написали писмо, че кандидатът за резервен настоятел Велико бил лице безнравствено... Тоя верно е луд, както заяви наш общ познат, дето наскоро срещнах. Споделих му:

- Велико е луд!

- Ти чак сега ли го разбрал?! - погледна ме в очите и сериозно ми рече оня.

И тъй - от дума на дума гръмна скандалът. Всичко започна с билета от машината, който Велико си купи. Както знаете, тези машинни билети във Варна вече важат по 60 минути, в рамките на които можеш да се прекачваш колкото си щеш пъти. С билета за 39 от "Акациите" Велико при ЖП-гарата планираше да се прекачи на автобуса за м-т "Боровец" 46 или 17/46. Двама юноши от цигански произход обаче не знаеха това и го помолиха да им го даде, ако ще слиза скоро, а те да продължат за "Максуда" с билета. Велико първоначално им отказа. Ама на мене ми стана адски смешно и му рекох:

- Абе, момчетата що право при тебе дойдоха първо? Как те познаха, че си от "техните"?

Велико от мургав стана на вишнав и се разкрещя с пълна сила и започна да ме предизвиква да слезем на спирката за юмручен дуел. Аз само си сложих номер 112 за бързо набиране на телефона пред очите му и продължих да си пия бирата от двулитровото пластмасово шише, дето я бях откраднал от един клошар... Така за цялото ни познанство съм го чувал да крещи само два пъти - веднъж на майка си леля Димитра и веднъж на Амира. Това е особено крещене, неистово, с даване, ръмжене и задъхване.

На леля Димитра крещя, защото женицата беше успяла да скъта от него 200 лева от немалката си пенсия, с която той инак изцяло разполагаше. Беше ги дала скришом на брат му, който има три деца, за детска градина на най-малкото. Велико обаче смяташе, че той, обгрижващият шкембето си и криво-ляво десет котки вкъщи, има единствен право на тях - за да си плати вноската по поредния "бърз кредит", да купи котешка храна за "децата си" (400 грама в кутия за десет гладни котки) и да изяде една подир друга пет порции шкембе-чорба в закусвалня "Гюрлата".

На братовчедка си Амира крещя, задето му беше отанала в дълг 36 лв. за едно половин месечно квартируване у тях, при което, както се разбра и нейната храна изяждал. Тия 36 лв. включваха останала неплатена част от наем и цената на едно зарядно устройство за мобилен телефон, което според Велико Амира била именно повредила. Докато само крещеше, Амира очевидно се забавляваше от другата страна на слушалката. Но в един момент Велико започна да я заплашва. Амира му затвори телефона и написа по месинджъра на брат си, който в този момент беше при нас: "Кажи на Велико, че сега ще се обадя на едни бивши затворници от квартала и ще дойдат до половин час да му строшат главата". Велико седна и задъхвайки се още от яд, тежко се замисли. След две минути рече на Йосиф:

- Напиши на сестра си следното: "Велико се разкайва!"

След като ме псува дълго на майка (на нея нивга няма да й прости, дето ме осведоми как ме е "ковал" пред следователя в IV-то РПУ, а мене ме беше уверил, че ме е защитавал по жалбата на тогавашното настоятелство срещу мен) и даже на "покоен баща" с псувни, каквито българин не може да измисли, та пак пролича генът му ясно, Велико слезе на спирката си, като мимоходом реши да прояви благородство и даде билета си на изтеглилите се междувременно няколко седалки далеко циганчета.

Той слезе, а те се присламчиха обратно при мен, гледайки ме полууплашено, полуразвеселено.

- Тоя е от "вашите" нали? - попитах ги.

Едното плахо кимна:

- Май да... А ти... познаваш ли го?

- Да. Казах му, че е от вашите, затова избухна. Аз не виждам нищо лошо да си ром, ако не бях чист българин, бих избрал да съм чист ром, ама той защо така ви мрази, не знам!

То се обърна към останалите в автобуса цигани и рече нещо като:

- Булгарлар казал на ченгерлар, че е ченгерлар. а той не искал да е ченгерлар, а се мислил за булгарлар!

Автобусът гръмна от общ смях.  

Всеки път, встъпвайки в скандал с мене, Велико използва една фикция, една измислица, за да се "донахъса" и оправдае - че съм бил обидил майка му посмъртно. Това е, разбира се, абсурдно, защото тази измъчена и добра жена аз я харесвах и уважавах. Веднъж даже бях натупал пияния клошар Петър за непочтително изказване по нейн адрес зад гърба й. 

Велико обаче и посмъртно не спря да се крие зад майка си, както го правеше и приживе... Твърдеше, че се грижи за нея и я храни, че й купува лекарства. Затова, след като изпукаше всички пари - и нейните, и тия от наемателите си, започваше да обикаля по познати и приятели да иска на заем, защото майка му стояла гладна на "Боровец"... Веднъж беше изпаднал в паника, седмица и нещо не намираше пари, за да иде при нея, твърдеше че без него умира от глад. Заложих телефона си в съседната заложна къща под условие, че той ще ми го откупи след няколко дни, а дотогава ще ползвам неговия за фейсбук - обажданията му без друго вече бяха блокирани за неплатени сметки. Тогава впрочем открих чатовете и неприлични предложения към мои гаджета и приятелки, защото това е човек, който не знае нито да трие хронология, нито да крие различните си акаунти на устройството.

Взе парите и замина за "Боровец". Но 20 минути по-късно дойде самата леля Димитра, разминали се бяха. Плачеше от тревога. Помислила, че му се е случило нещо лошо, не се бил даже обаждал. Успокоих я, казах й, че преди малко съм си заложил телефона, за да й занесе храна, че нямал пари, затова не е ходил, предложих й да й сготвя набързо нещо за ядене, щото сигурно отдавна не е яла.

- Ама каква храна?! Аз всичко си произвеждам горе, даже за продан изкарвам! Той ми носи само хляб за животните и веднъж месечно лекарства!

Извади една кърпа, вързана на възел и рече да ми отброи три лева да съм си купил биричка, както се изрази, мъчно й било, че съм си заложил телефона, как съм щял да звъня на хората, а повече от десет левчета сега нямала, за да ми даде да ида да си го откупя. Отказах категорично.

Тази случка впрочем осветли една друга, останала непонятна за мене до този момент... Бях се сгаджосал с една красавица, докато бях кондуктор. Запознахме се в автобуса - аз кондуктор, тя пътничка. Дълго време прекарваше сетне по цели дни в автобусите с мене. Беше с леко психическо отклонение, а аз си я гледах като писано яйце. Изглеждаше романтично всичко това, диспечерки, колежки и контрольорки чак се просълзяваха от възторг при гледката. А най-много ги възпламеняваше душите и подмокряше путките им фактът, че през това време "нямах очи" за нито една от тях и за която и да е друга. Аз това добре го разбирах и умело го преувеличавах до преиграване, за да ги използвам всячески. Станеше ли въпрос за моя нужда, те ставаха като Апостолите, Боже прости ми, с осела за Иисус при Вход Господен в Йерусалим, само че, вместо "На Господа трябва!", казваха "Трябва за Светльо!" и оставаха слепи и глухи за всякакъв разум и логика.

- Колега, ти нали виждаш, че тя не е много добре с главицата? - подметна ми веднъж плахо и деликатно една лелка от колежките.

- Разбира се, но я обичам! - рекох с цялата си искреност.

Колежката се разрида от умиление и ме загали нежно по бузките. Така впрочем си въртях номерата и продавах магариите във фирмата половин година почти. Колежките ми позволяваха всичко, правиха се, че не виждат, даже началничките и ме защитаваха от мъжете като опълченци "Шипка". Жените ме пазеха сиреч, както винаги.

Та веднъж се носехме с нея в автобус номер 46 за "Боровец" - аз кондуктор на смяна, а тя моята муза в продаването на билетчета. От "Аспарухово" се качи Велико. Тръгнал към майкини си с торбите. Запознах ги. Тя ме попита тихичко:

- Къде отива и какво носи в торбите?

Обясних й, че редовно ходи да храни майка си.

Изгледа го изпитателно и ми подшушна:

- Не съм сигурна, че е много редовно.

Сетне пъхна носле да огледа торбите. Попита го:

- А вода има ли?

Велико после се пенеше чак от възмущение:

- Тя е луда! Съвсем луда! Попита ме имам ли в торбата вода!!

...Чак след разговора с леля Димитра разбрах защо го е питала - в торбите му, в които аз никога не съм надзъртал, е имало само хляб. Това е била ирония...

* * *

На слизане вчера от автобуса Велико ме предупреди през зъби:

- Само да си посмял да напишеш нещо за мене още в блога!

Ама ето, написах. Затова и отсега-нататъка ще си седя вкъщи, дордето съм жив. Страх ме е да си покажа носа навънка, за да не ме срещне Величко! Ще се храня със зелените заразали и смокини на двора сега. После с узрели. После с листата, докато на зима опадат. А зиме ще ям сняг.

* * *

Олеле-мале, този човек се смяташе за абсолютно достоен за храмов настоятел, за епитроп!! 

А мене пък, такъв хубав човек, що всички вече искат да ме бият?! Май е крайно време да избягам от страната!

Паттриката Неофит с ешерихия коли

 

"Пенчо бе, чети! - Пенчо пак не ще!" (Петко Р. Славейков)

Двери бг. определят информациите за болестта на "патриарх" Неофит като "противоречиви". Ама аз ще ви споделя нещо съвсем сигурно, без да си посочвам тоя път източника.

Неофит е боледувал от ешерихия коли, което е довело да загуба на хемоглобин. Ешерихия коли е бактерия, тя навлиза в кръвта, когато те ебат в гъза с хуй и после ти местят хуя незамит в устата. 

Затова препоръчвам на Ачо Младенов - ревизор в Софийска митрополия, а преди това секретар в Русенска, като ебе "жена си" Неофит, да си забърсва хуя барем с мокри кърпички, преди да му го премести от гъза в устата. За всяко нещо се ще култура, даже за ебане в гъза! Аз например, когато съм ебал "на два етажа" жена, но само по нейно изрично желание и настояване, щото съм консервативен и не обичам такива работи, редувайки вагинален с анален екс, всякога съм употребявал при смяна на "етажите" мокри кърпички, защото в средата на 90-те във в-к "Чук-чук" прочетох, че така трябва, за да не се прехвърлят бактерии и да не стават инфекции... Ачо обаче не чете, Ачо си ебе, както би казал днес по повод Ачо Петко Славейков.

Аз за тая Неофитова болежка научих още преди месец-два. И като научих за нея, не щеш ли, срещнах във Варна най-случайно отеца със забрана да служи (аргос), моя приятел Любомир Попов на следната сутрин в тролейбус номер 82. Не зная какво правеше отец Любо в тоя трамвай и где бе тръгнал, аз лично бях тръгнал с него за кв. "Владиславово", за да си набера мамули, за да се наям в полята край пътя за Добрич, понеже съм гладен и безработен, както знаете.

Видях го да се качва, облечен в расо, изчаках го да седне. Рекох му "Добър ден" и го запитах:

- Знаеш ли от какво е болен Неофит?

Наостри ушаците.

- От ешерихия коли - добавих - А знаеш ли как се получва?

Още повече се заинтригува, реши май, че ще научи от мене научна новина. че нали той много я обича уж науката! Ама му обясних ненаучно и оня посиня от възмущение. Сви юмрук, удари се сам себе си с него по коляното и ревна:

- Ти това ли намери да ми споделиш рано сутринта!?

- Че к'во бе?! Истината ти казах! - викнах.

А спътниците ни в тролейбуса се затресоха от смях.

Митр. Дебелата +Берта е касирал изборите в Аспарухово

Митрополит Кюфталан Варненски и Великопреславски (тоест Йоан или още по-точно Иво от Ямбол) е почнал да обикаля вече открито хотелчетата край митрополията в търсене на мъжки ласки, без даже да си прави труд да облича анцуг поне, за да се преструва, че ходи някъде да спортува, а напълно цивилен "по гезмето" си се носи с гъза напред. С нетърпение чакаме момента кога ще си обръсне брадата или поне ще започне да я засича в стил "интимна прическа" подобно на митр. Антоний, като истински модерно ляв синоден свиркаджия.

От друга страна пък е сторил и нещо много хубаво. Освен, както писахме наскоро, че окончателно изхвърли поп Георги от "Аспарухово", пращайки го да си дава религиозните представления в тясното храмче от селски тип в кв. "Галата" и отказа да утвърди поп Добромир като председател на храмовото настоятелство в "Аспарухово", касирал е  въобще проведените избори тази година за църковно настоятелство в храм "Свети Княз Борис" там и ги е пренасрочил за 27-ми този месец.

Добър ход на пухкавия амбриаж! Защото макар с друг председател (отец Ясен Керчев), настоятелството беше пълно с хора на поп Добри, а при Ясеновата пословична отстъпчивост, предпазливост, за да не речем путьовщина и плашливост, известна ни още от годините ни заедно в прогимназията, Добри щеше да продължава с кражбите, злоупотребите и "от сянка" да си продава мурафетите, а Георги да манипулира и влияе, макар отвън - откъм "Галата".

Честито, Величко, вече и настоятел "от резервите" не си.

Йоан е сторил и още нещо умно - изтеглил е от храм "Свети Никола" към Катедралата един добър свещеник, богослов и администратор (отец Михаил Манев) и е върнал там отец Пламен, изключително консервативен свещеник тип "занаятчия", за да поозапти другата махленска секта, превзела енорийски храм - тази на "святошите", дето дотам са се опрелестили покрай отец Василий Шаган и Борко Аврамов, че се въобразяват за духовен каймак в епархията, фантазирайки се едва ли не за част от духовния и ангелски свят... Той, отец Пламен, се беше заел преди години в храм "Свети Никола"  впрочем точно с това, а аз не можех тогава да го разбера - да постави в ред храма и да защити  нормалната за нашата традиция църковност, защото едни насъбъращи се от цяла Варна ненормалници, прочели по три тънки книжки и пишещи четвъртата, бяха почнали да се въобразяват за духовни революционери и обновители на Православието, окрилени от връзката си духовна с такива като Борко и отец Василий.

Като се захване Йоан и с третата енорийска секта - тази на псевдоинтелектуалите и пишман-артистични парвенюта в храм "Свети Атанасий" при поп Дончо, може и да спра да му натяквам, че е еблив и тлъст гей.

П. П. На картинката в началото на текста - как се вари жаба чрез постепенно затопляне на водата до завиране. Жабата се кефи, че й става все по-топло, докато неусетно се свари. Не се пуска в гореща вода директно, щото ще изскочи.

Честито на "силните" варненски попове, дето решиха, че като си избраха и нагласиха владика, ще го командват вечно!

Наричам впрочем едните "отци", а другите "попове", като разделителната линия прокарвам не на принципа кои лично уважавам, а кои не, а според това, че първите, каквито и да са, поне не са престъпници и ако творят безумия, не е от зло сърце, ами от неопитност, суета или от глупост.

Велико с токатите (Селският Роки Балбоа)

Седнали били насред храмовия двор в кв. "Аспарухово" двамата попове поп Добри и поп Гошо онзи ден, когато отнейде се появил резервният храмов настоятел Велико Тодоров Димитров с една огромна пълна найлонова торба. Впоследствие се оказало, че Велико в нея си носи изпраните в обществена пералня гащи, понеже вече пета година нито си поправя пералната машина вкъщи, нито си купува нова, щото няма кой да му подари... пари.

- За колко пари ти ги изпраха? - попитал поп Добри.

- За четири лева всичките! - отвърнал Велико.

- Ама със сушенето ли заедно? - попитал поп Гошо, щото скоро е открил явно сушилнята, веднага след фритюрника.

(Не бе, тъпак свидлив и пресметлив - пране и сушене плюс фелацио от перачката за 4:57 лв., мисля си, докато слушам историята)

- Не! Със сушенето щеше да струва осем лева, затова си ги нося в торбата мокри, ще си ги суша у нас! - отвърнал на Гошо Величко открито кат' брат на брата в името на Майка... Индия.

- Извади ги на масата да ги поизсушиш, докато си тука - предложил черпещият щедро с Божието Слънце поп Георги.

Тогава се обадил присъстващият там мирянин, който ми разказа историята днес.

Та обадил се някой-си:

- Ама ако мине отец Ясен Керчев, Велико и те види, ще ти иска пари за наем, че си простираш в двора гащите, щото нали той сега е председателят на църковното настоятелство!

Велико кипнал не нашега! Резервен настоятел ли е той или курова глава?!.... "Курова глава-а, курова-а-а глава-а..." ехне ехото, ама вий не му обръщайте внимание!

- Ако го стори, тоя път наистина ще му забия един токат!

Велико много ги владее токатите (юмручните удари) да. Аз като се изнесох от къщата му, когато се скарахме, затова и повиках по телефона нашия общ приятел Д. С. - да ме пази да не ме пребие Величко, а не защото, както лицемерно обясних тогава, за да има кой да го занесе до болницата, след като го спукам от бой.

Уплаши ме истински, когато пред очите ми преби навремето клошаря майстор Петър по... телефона.

И всичко туй стана ето тъй:

Петър, около 60-годишен кльощав и едвам движещ се алкохолик, клoшар и "майстор по всичко", гагаузин от село Кантарджиево, квартируваше с мене у Великови срещу задължението на поправя всичко - от стационарен телефонен апарат до електрически контакт, защото е алкохолик, а алкохолиците, според Велико, били всестранно надарени и способни хора, които поради извънредни дарби, заради които останалите им завиждали, се пропивали... Докато Петър поправяше телефонния апарат на възраст около 30 години, Велико никога не успя да проведе по него разговор по-дълъг от три минути (достатъчни за една чекия), а поправените щепсели и контакти му гърмяха в ръцете, но това нивга не го разколеба в увереността, че Петър е Майстор, а котката му на Велико Арабела е Маргарита.

Един ден  преди години, докато подготвях и разпределях продуктите за братската трапеза в храма в идещата неделна сутрин, двамата се скараха насреща ми в стаята. Велико рече да го изхвърли от къщата си, вдигайки го за яката от стола, на който беше се курдисал пияният Петър.

Майстор Петър се поизправи под напъна разкрачен, па посегна към ножа на масата пред себе си и викна:

- Велико, ще те заколя!

Велико тутак-си го изпусна и се разкрещя:

- Как?! Заплашваш ме със заколение в собствената ми къща?!

След това Велико се скри и заключи в съседната стая, а аз продължих да беля чесън и стържа моркови невъзмутимо.

- Гладен съм! - рече ми Петър.

- Яж ми хуя - отвърнах лежерно.

Петър посегна към едно от многото сухи бульончета, с които планирах да овкуся курбана идния ден, за да го сдъвче.

- Не пипай - предупредих.

Сложи шепа върху бульончето и се поизправи срещу ми:

- Светльо, ще те заколя както заклах... Велико!

Станах, избиколих масата, па като му свитнах един шамар, Петър, както беше с лице към мене, се завъртя гърбом на пети от шамарената инерция. Хванах го през мишниците заднишком докато припадаше, изсурках го навънка и заключих външната врата след него, след като го изнесох от къщата.

Миг подир това Велико изпадна във възторг и позвъни по телефона на майка си, Бог да я прости:

- Мамо, мамо, с Ангелов набихме Петър и го изхвърлихме!

- Как, сине?! - запита добрата женица.

- На токати го "изнесох" надолу по стъпалата!

Мерхабетлар (Силвестре попе, внимавай - на гюме сте ми)

Зачетох се подробно в "Записки по българските въстания" на Захари Стоянов. Заслушах се по-точно нощем, когато няма какво да правя между чекиите, щото нали знаете, че съм безработен, в сайта storytel.com. Елегантна работа за 14:99 лв. месечно! Четат ти ги даже с артистически интонации, к'во му плащаш?!

Така научих турската дума "мерхабетлък" и установих, че съм я измислил като понятие и въвел в практика, преди да я чуя изговорена. То значи да пръскаш алтъни с шепите, да подаряваш вместо "Добър ден" и нищичко назад да не чакаш... Турците, като били "на кеф", обичали да правят това. Така Захари оцелял в Ловчешкия затвор, макар каймакаминът да му забранил храната. Един ефенди си го харесал по някакви свои абсолютно случайни причини и катаден дохождал да му прави "мерхабет" през решетките, питайки останалите: "Где ми е комитата?"

* * *

Силвестре, мазник-циганино, знам точно какво правите и планирате в момента в Сливен. Гледай (и пази) да го недовършите, щото властта, не знам разбра ли го, се смени, Тиранинът Бойко падна, скоро ще се смени и Прокуратурата, та гледай да не потеглите с дяда си Иванча и с Вълкана му Янев барабар за затвора в "литийно педерастко шествие".

Ще сляза в Сливен, града на "умрелите" ви войводи и ще ти "дам пет'яхто лева" да ми посвириш на цигулка.

* * *

Когато башибозуците въвеждали Захари за Ловеч, чак тогава го и вързали "насериозно". Преди туй по пътя го хранили, с тютюн черпили, успокоявали и от разярените цигани бранили, а те били разярнени, понеже Каблешков изклал циганите в Копривщица при въставането първо тях, а не ги помилвал и "интегрирал" подобно Бенковски в Панагюрище. Те там, панагюрските, даже и турските, а не само българските цигани, още преди Въстанието даром ковяли ножове за българите.... Смее се Захари, вика им българофили на тая радостна тайфа, пълна със зло, но и с огромно добро също.... Хора като хора. Човеци. По-добри от Бога понявга, а друг път по-зли от сатаната. Според.... зависи.

Ей, затуй Хростос на Кръста се обеси (увиси) - за да няма вече произволно и случайно "зависи", а да минава то под Съд през Самия Него - Завесения... Но сега не е време за теология, сега плашим един разпощолил се циганини в расо, та да се върнем в темата!

По ирония на съдбата един мой Пирдопски вуйчо, поп, се венча за панагюрска циганка впрочем.

Като наближили Ловеч, вързали го демонстративно чак тогаз, нахлупили му комитаджийския калпак и даже със здравец го накичили, за да се види, че "комита вързан водят". Тъй де - подир мерхабетлъка следва бабаитлъкът. Но пак човечен някак-си. Викнали си и цигани - един със зурла, един с тъпан и един с цигулка със свирня да ги съпровождат, докато влизат в града, че  повели вързан комита искали да се види за трепет и възхищение у местните агалари, чорбаджилари и най-паче у дребните кадъни,,, А Захари се смее през вековете, вика: "Не беше ясно комита на кадията ли водят или са вдигнали турска сватба..." 

Но в Батак били страшни... Що да радиш - гняс людска, без везе турска, бугарска ил; кажемо, французка - каквото прави по Божие вдъхновение, толкоз и разчинва с бесовско дозволение... Волтер... Както и да е.

Силвестре, циганино, имам и сръбска кръв, а и съм израстнал покрай Пирдоп, па Пирдоп е до Копривщица почти. Там бият за "добро утро". Опичай си акъла. Не съм ви аз като ония Сливенски тракийци, дето само знаят да гледат тежко, да сумтят и псуват, па накрай все да се смиляват "на своя сметка", че да ми се кикерчиш на главата, като на тия нежни и милозливи хора и да се ругаеш на мои другари, както си навикнал с години над цяла епархия. 

* * *

Заминах днес покрай пазара под "Юнашкия дом" във Варна. Мислих да си купувам антибактериални стелки за новите обувки, щото от найлонови чорапи се усмърдяват са 'се краката, та мамата си джаса, чак от вонята сам се будя нощем уплашен. А някой път пък се будя от гърма на собствената си пръдня, щото добре ми работи, ако не друго, чунким стомахът и... гъза.

Стелки нямаше, затворен беше вече магазинът "Всичко по левче". Ама работеше скарата, дето пекат разкошни огромни кюфтета агнешки, телешки, нявга и конски по 2:50 лв. едното. Мислих да "сгъна" три, а сетне да си допия. Ама бяха свършили. Останал телешко-свински суджук печен "по триста грама". Рекох им да ми го сложат в миниатюрна питка хляб, полят само с горчица и лют сос.

- За вкъщи ли?- попита момчето.

- Не бе, за в момента.

- Голямо ядене ще е!

- Поливай, не ми бери гайлето.

Изядох го пред магазина на "18 хапки", преди да си купя още бира за вкъщи. Собственикът на павилиона за скара гледал отстрани, па дойде да ми изрази възторга си:

- Как успя да го изядеш това бе и то толкова бързо?!

Че като кипнах, па пред всички го посрамих:

- Абе ти, като си опекъл 300 грама суджук, да не мислиш, че слон си сготвил!?

Сетне се отбих в рибарския магазин да си купя половин кило дребна риба за утре за работа - мешано цаца с хамсия пържени. Мислих да си купя и двеста грама разбит хайвер за овкусител, ама се сетих, че където работя, съм си оставил къмто 100 гр. тарама-хайвер и се отказах... Беше 200 тарамата, ама снощи си правих сандвич "Бяла Мечка" - намазваш филия черен хляб на "Лагард", рейнски, с бит бял хайвер, "мацваш" върху него маринована скумрия и "украсяваш" отгоре с неразбит тарама червен хайвер... И тъй три пъти... 

Работа ли? Уф бе, забравих, че съм безработен, та майтап си правя, въобразявам си сиреч!

Обичам риба всякаква - морска, океанска, речна, езерна, хайвер обичам, обичам и морски червеи... тоест "дарове". А веднъж, когато още ходих на плаж, пасах и "живи" водорасли. Интересно беше. 

От рибата ми стърчи хуят.

* * *

Силвестре, циганино, в с. Гавриилово си намацал с латекс отгоре (не знам по какъв "проект") стари български стенописи с историческа стойност. Що бе?!

* * *

Полуразбитата чета на Георги Бенковски обикаляла в Балканската мъгла. С тях имало неколцина далматинеца (хървати) и един германец по име Албрехт, които се присъединили в четата след марша на Бенковски при гара "Белово".

Еднаж, в мъглата, след поредната башибозушка пусия, уплашената чета треперела, незнаейки какво се случва и Албрехт тръгнал, пълзейки на разузнаване. Рекли му:

- Недей, опасно е!

А той:

- Нихт, нихт...

После се чули гърмежи.

Хърватите били трима - един с жена си българка и двама братя. Малкият се казвал Сава. Върналият се с "пробита от куршум републиканска шапка" Албрехт разказал на стария, че е видял Сава убит.

Старият хърватин първом се разплакал и "запял":

- А што чу да кажем нашоj маjци у Далмациjу, кад' ме пита: "А где je Сава?"

Па гръмнал с пушката и сръгнал под себе си коня в мъглата, за да мъсти, тъй се свършил и той.

* * *

Мангал, опичай си акъла! Аз в Сливен имам що да търся. Там всъщност съм... роден. Като е бил тате на стаж след института, пратили го в Сливен, баш тогава и там съм се родил. И една циганка впрочем девет месеца ме е кърмила на съседната гърда със своето чааве, щото мама мляко нямала, па не вярвала на "изкуственото",

Та там е млечната ми майка - циганка (но не твоята) и млечният ми брат - циганин (със сигурност не ти) 

Мангал, опичай си акъла!

Дебелата +Берта във Варна разпърдя "свещените" манафи

По решение на митр. Йоан Варненски:

1. Поп Георги Фотакиев е преместен да служи само и изключително в храма на кв. "Галата".

2. Поп Добромир не е утвърден като председател на храмовото настоятелство в "Аспарухово", вероятно такъв ще стане поп Ясен Керчев.

Лаская се да мисля, че в "отсвирването" и на двамата боклуци със свещени шапки във форма на тенджера за курбан-чорба, имам дял и аз.

Отменям и променям титула на митр. Йоан от "високопреосвещен боклук", на разсънила се шушумига и главен епархийски, донейде дори симпатичен, кюфталан.

Ако продължи да прави полезни неща за епархията ни, обещавам да спра да го псувам по телефона и даже, видя ли го, да му казвам "Добър ден", вместо да му пращам, срещна ли Борко Стоев или баща му поп Димитър Стоев, поздрави от типа на: "Много здраве на тлъстия амбриаж да занесеш за него от мене!"

Тиранията на тескеретата

 

Абе тия тия неолиберали как разбраха, че съм същувстващ на ЛГБТ-хората, та ме издигнаха?!