Велико Т. Димитров, С. и Проклятието на Германката

 

Седим си ние с моя приятел онзи ден на онази същата пейка в кв. "Аспарухово", на която седяхме и предната седмица, когато изключително нетактично и предимно от просташко желание да се посмея на чужд гръб, бях нарекъл в блога си "Лукавия". Той жестоко се разсърди и почти два дни не ми говори. После му мина... почти. Затова сега отменям прякора, дето в неизказуемата си простотия му залепих и го заменям с "Деликатно Интелигентния"... 

 

Вятърът носи аромата на все още зелените, но започващи да се разпукват смокини, синьо-зеленото море разказва стара древна приказка за викингски юнаци, доплавали с остроносите си закривени кораби и чудно хубави тракийски принцеси, от чиито сълзи по тях се е напълнило и Варненското, и Девненското езеро, че и Каналът между морето и тези езера. А красавците-викинги си тръгнали, защото се ужасили, след като се сблъскали с нея, от простотията на пра-пра-прадядото на Велико (Дуньо Простия) и интригантството на пра-пра-прадядовците съответно на на поп Добри Сватята и на поп Георги Фотюто, които по онова време били жреци в таз' Предхристиянска ера (по-точно този на Добромир жрец, а на Георги индиански шаман, защото бил черен циганин като пра-пра-правнука си), а жените им били обикновени вещици... А за бабата на Фотю по име Роза-Съновидка ще разкажем по-нататък нявга.

Жената на жрец пра-пра-прадядото на поп Добри била грозна вещица, също като Добревата жена Красимира сега, а тая на пра-пра-прадядото на Георги Шамана била "симпатяжка", като... самият Георги днес. 

Пра-пра-прадядото на поп Добри се опитал да изяде овцете, които викингите карали с корабите си, за да им точат млякото за попара. Пра-пра-прадядото на Велико се пробвал да изпонаебе тия овце, преди да ги изяде, а този на Гошо се опитал да наебе самите викинги.

Така вигингите си тръгнали от нашите брегове отвратени и ужасени, толкоз се погунусили, че даже не се сбили, та ни останали само циганите и разплаканите Тракийки... Да, така е станало, вярвам си!

* * *

 

Седим си ние двамата с Деликатно Интелигентния и пием бира. И вече не ми вика "Ха, наздраве!", така му викам само аз, а той се мръщи и мърмори:

- Гледай пак да го опишеш това в блога си!

Вятърът, както казахме, носи дъх на разпукващи се смокини и солено море, а също и на запотени авренски путки, а тук-таме и вкиснали, а ние двамата с Деликатно Интелигентния разговаряме, пием бира и пърдим направо върху пейката, без дори да се понадигаме. Като пръдна аз, понеже съм дебел и тежък, краката на пейката затъват всеки път по няколко милиметра в земята от ударната вълна, а Деликатно Интелигентния пръдне ли, сам подскача на няколко милиметра във въздуха от силата на пръднята си, защото е лек почти като перце по причина на факта, че съвсем рядко яде.

Деликатно Интелигентния обаче не яде рядко, както може би си мислите, ваш'та мама проста да еба,  защото няма достатъчно храна. Той просто е на лечебна диета "по д-р Емилова", чрез която се опитва да се отърве от срамни въшки и вирусен папилом, получени съответно от втората и четвъртата любовници на поп Георги Шамана... Това, разбира се, е шега! Но съвсем не е шега, че аз едвам се отървах от вагинални гъбички, с които се сподобих от третата любовница на попа. Окончателно се изцерих от тях, подир антибиотиците, след като една сутрин декоративното куче на попа ми облиза хубаво хуя, както вече ви разказах наскоро. В кучешката слюнка има антибактериални съставки, та затова смятам, че в баладата си "Хаджи Димитър" Гениалният Ботев не е имал наум Хаджията Войвода Димитър, ами е "пророкувал" за мене, пишейки "А вълк (кучето е опитомен вълк, надявам се, че знаете) му кротко раната ближе".

...Седим си ний значи, лекувайки почти деситилетното си другарство, което моята склонност към простотията и искрена любов към нея, прости Боже, накърни и... пърдим. 

Аз пърдя издебело и внушително, буржоазно, да се каже тъй "по Салвадор Дали", забивайки с пръднята си бавно, но методично пейката в земята, а Деликатно Интелигентния пърди звънко и весело "по пролетарски" - сиреч пръдне, па подхвръкне леко над пейката, въздигнат от пръднята си, едва забележимо, подобно "самодивите в бяла премяна" от цитираната Ботева балада, а като падне обратно на пейката, му издрънчат стъклата на очилата.

Впрочем ви препоръчвам горещо да пърдите на чист въздух и сред Природата. Щото вчера например си седях в стаята, гледах "Междузвездни войни" и докато пиех бяло вино, се изпърдях на дивана си около 218 пъти, докато се "аклиматизирах" постепенно в собствената си пръдня. По едно време излязох на двора да изпуша няколко цигари, където заради чистия въздух явно съм се детоксицирал. Върнах се обратно в стаята си в облака на отлежала си пръдня и ми... прилоша!

* * *

И както двамата си пърдим на чист въздух, се появява нашият приятел и местен енориаш С, извел на разходка около десетгодишния си племенник. Моментално ме поздравява:

- Абе Светльо, ти все пак успя да изгониш попа от квартала!

А аз скромно:

- Ами нищо работа, ама ей, на, свърших я!

- То на нищо не приличаше вече! - заобяснява С  - Срещна го преди вечерня служба в храма, слезе от колата, прегърнем се за поздрав, а той... на ракия смърди. Сутрин преди литургия като слезе от мотора, същата работа!

- Вуйчо, - обажда се Малкият, - не съди попа, че и ти чукаш комшийката!

- Ти да мълчиш! Това са на майка ти и откачените й приятелки измислиците!

Поскараха се, сдобриха се и хванати за ръка, си тръгнаха, продължавайки разходката си. Останахме пак двамата с Деликатно Интелигентния.

- Абе, защо и този ми мяза на Велико? - попитах го.

- Вече почваш да си фантазираш и да си  внушаваш! - сряза ме той.

- Да, най-вероятно - съгласих се, но сетне добавих: - А знаеш ли, че над Аспарухово и околността може би тегне проклятието от зимата на 1978 година?

- Какво проклятие бе!? - зяпва нашият.

- На една немкиня.

* * *

По времето на социализма Великовият татко чичо Тодор работил като сервитьор на "Златни Пясъци" и преди да се ожени за леля Димитра, също сервитьорка там, имал летен романс с германска туристка. Около две години по-късно немкинята се върнала в България и го потърсила в м-т "Боровец". Не знаела къде точно живее и заразпитвала комшиите.

- О! Ама той още миналата година се ожени! Тези дни му се роди син - казали й те.

Жената не продумала в отговор. Сринала се на колене и близо час виела буквално като вълчица от скръб, огласяйки цялата Околност чак до Моста за Варна (по пътя за Бургас) От този час насетне всички в Аспарухово замязали на Велико, според немската й страшна клетва, непреводима на славянски, но явно ужасно силна.... Според някои, с които се консултирах, е намесен "бог" Один, но според мене тука има пръст "бог" Локи... Но както и да е - все ми е през хуя и за Двамцата "божествени" да ви река искрено.

Християни ли сме?

"Ако питаме вас, то и на Кръста Христос е бил с пълна кесия" (францисканците към папистите - реплика из филма "Името на Розата")

Ами ако вече няма Бог? Ами ако Бог ни е изоставил след като убихме Назарянина? Ако чисто и просто Си Е Отишъл?

Ами ако светът е свършил, без да сме даже разбрали?

Зачитаме се в Библията и какво откриваме?

"Дечица, последно време е; защото както сте чули, че иде Антихрист, и понеже сега има много антихристи, от това знаем, че е последно време." (I Йоаново 2:18)

или пък:

"А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучение, а стихиите нажежени ще се стопят, и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат" (II-ро Петрово 3:10)

Но ние не четем тях - стълбовете на вярата (Иаков, Петър /миналия през ада - I Петрово 3:18. 19/ и Йоан), а четем Павел "Оптимиста"... И все пак не дочитаме даже Павел:

"Защото, ако сме се съединили с Него чрез смърт подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение подобно на Неговото" (Павел к Римляном 6:5)

Кога? Не сега... Залъгвал се е бл. Августин (и д-р Мартин Лутер тоже), че в днешните дни царувал бил Христос и Правдата (во главе със светиите) "за 1000 години" (според Апокалипсис XX-глава)

Сега ли? Сега сме в ада, вече 2000 и кусур години, защото убихме по най-позорен начин Невинния (Всечистия) Христос, а Доброто само ни се присънва - Византия, Израел, Светая Рус, САЩ, ЕС, Евразия, а и сами ние себе си сънуваме като "християни", а не сме, не, не сме.

* * *

И няма Възкресение след това Убийство, освен в нашия религиозен театър. Има само повторение на Убиването на Христос.

Среща с един "свещен" коминочистач (Wir spaziеren gehen)

Качи се в автобус по линия 409  онзиден нейде около сп. "Траката". Млад. С расо, дълга прошарена брада и сиви очи, с колоездачна раница на гърба и с чанта за лаптоп в десницата. Заслушах се - рече на кондукторката, че иска билет за Летището... Явно щеше да лети, затова и още от автобуса се беше вживял (тренираше за) като отлетял. Нищо не виждаше, съзерцаваше някаква невидима точка. Уплаших се. Плюх си три пъти в пазвата. А той това го видя. Явно докато със занесени очи в Отвъдното гледаше Невидимото, всички нас ни съзерцаваше с гъза си, нищо че бе седнал на "окото" му.

Театрално и широко се прекръсти, вторчавайки се в мене... И ме доядя.

Кръстът е интимност. Кръстът е личен път на душата. Той не е за перене и за шарене тук и там с показалци. Сам Христос криеше Кръста за Себе Си докрай. Казваше на Апостолите, че ще бъде убит (и че ще възкръсне), но не и как. Кръстът бе "тайна, скривана от създанието на света" (из Апокалипсиса). Затова и св. Петър "спореше" с откровението на Иисус, че ще Го убият (Матей 16:21-23) И донейде Претър разбра - зачака убийство, за което се беше приготвил с нож  (Йоан18:10) Сиреч смири се Петър някак със смъртта на своя Господ, но не и с нейния "безславен" начин, приготвил се беше да загине ведно с Него в битка, но не очакваше Кръста, не очакваше, че Христос ще подаде ръце доброволно, за да бъде вързан и отведен до Кръст. Затова и Петър не бе "под Кръста", защото беше шокиран - приготвил се беше да загине с Христос във възможно най-страшното, но не и в абсолютно неочакваното, немислимото - не просто да Го убият, но да Го убият така унизително - както се убива разбунтувал се роб. Накрая след години Петър проумя и пожела не просто Кръст, но с главата надолу да бъде повесен на такъв Кръст. 

Но това хамавото с брада и фуста онзиден в автобуса "махаше безразборно с ръце кръстообразно" (св. Йоан Златоуст) по себе си и наоколо, гаче Кръстът не е сътворен, за да се съразпне с Христос на него (Галатяни 2:20), ами за да се предпази, огради с него от всяка опасност. 

- Извинете, вие да не би да сте коминочистач? - попитах, защото реших, че "маховете" му носят късмет и щастие.

- Дръж си шишето с бирата! - кипна видяло ми бирата, па ужким друго не виждаше, освен точката на сакралния си публичен онанизъм.

- Аз не ви заговорих на "ти", - апострофирах - вие защо ми "ти-тикате"?

Тогава се намеси кондукторката, моя стара колежка и позната, дошла до нас, предусещайки какво ще се случи:

- Спри, Светльо, недей!

- Какво да спра, мари?! Не се накрадоха, не се изпонаебаха, а нямат срам пред човеците и страх от Бога с раса по светло да се разхождат!

ПП "Капитан Пинко Войвода"

 

Велико (Дуньо Простия), Доматито и Вуйчо Ваньо

 

 

"Има разни видове цигани! Има цигани, цигани и... цигани!" (реплика на един циганин из филма "Ивкова слава")

Седяхме си по-завчера с един приятел на брега на канала в "Аспарухово", клатихме си краката и си драпахме ташаците... Не взаимно, глупаци такива, а всеки собствените си, разбира се! Ние сме народни пияници, а не швестерки като владиците ви!... Този мой приятел изрично настоя да не го намесвам, като разказвам тази история, затова няма да му кажа името, ни даже инициал от неговото име ще сложа, а ще го наричам оттук-насетне чисто и просто Лукавия. Защо "Лукавия" ли?! Ами защото в последно време всеки път, като купя две шишета с алкохол - едно за него и едно за мен, за да седнем да пием заедно, той прибира своето шише в торбата си за вкъщи, подобно катерица едър лешник в хралупка и започва да пие от моето шише и даже да ми вика "А, наздраве!"

Та седим си ние с Лукавия и си говорим за Велико (аз го соля, а той го защитава) когото Велико Тодоров Димитров оттук-нататък ще наричам Дуньо Простия, понеже ужасно ми напомня поп Добромир от "Аспарухово" на героя от скечовете на Краси Радков отец Нафърфорий, а приятелят и помощник на поп Добромир в делата и най-вече в интригите Велико ми напомня на клисаря и помощник на Нафърфорий Дуньо, наричан "Простия". 

Обсъждаме и лудия циганин по прякор Доматито... Кой беше Доматито ли? Доматито е човекът, бит един път от ходжата, като мене от попа, обаче за разлика от мен бит два пъти и от шефа на IV-то РПУ Нанев. Част от патилата си Доматът разказа преди време ето ТУК.

 

Първи път Нанев го е набил, когато се обадил по телефона в полицията, за да излъже, че в местното училище е заложена бомба. Нанев го открил и го спукал от бой. Втори път Нанев го набил, когато Доматът позвънил да "съобщи", че под Аспаруховия мост има труп. Както ще чуете от видеото в публикацията, към която преди малко ви препратих, тази си втората постъпка господин-ефенди (защото е турски циганин) Доматито обяснява по следния обезоръжаващо логичен начин:

- За да ходят да търсят бе, го направих, ебал съм им мамата! Защо взимат по 1000 лева заплата, за да дремят по цял ден по столовете и кафета ли да пият!? 

 

Не знам, ако е гледал записа, в който Доматът се закани да го бие и ебе едновременно, дали Нанев го е бил и трети път, но ходжата набил ефенди Доматито, който освен православния храм, посещава и турската джамия в квартала. Ходжата го бил, след като научил как разправя, че бил ебал и него, и жена му ходжовицата. 

 

Та оказва се, сестрици луди и братя смотани, че поповете и ходжите си приличат по ужасно много работи. Не случайно Левски е наричал поповете ни кръстени "турци". Например приличат си в това, че от време оно развалят магии - ходжите с муски и баене над корана, а поповете с молитви-кипрянки или с компилирани, а даже често и съвсем измислени от тях самите формули и заклинания. С една само разлика - ходжата не кълне врачките. По принцип ходжата не кълне никого, докато попът проклина волно и наред, та чак мамата си джаса, само дето на клетвата си й вика "анатема" и черпи с нея не само всеки, дето го дразни, но и често само защото не му върви по гайдата... Но и двамата тия следовници по свой начин всеки на Библейския Патриарх Авраам, дето се молил за милостта Божия даже над безкрайно пропадналия нравствено град Содом (и Гомор), стават ужасно избухливи явно, опре ли работата до собственото им честолюбие или самомнението им на живи светци.

 

* * *

 

Но да се върнем обратно в нашата история... Седим двамата на пейката, а страстното юлско Слънце ни гали с дълбокия си живителен дъх, като ни донася аромата от косите на звездите, които преди Изгрев е приспало, сресвайки ги с лъчите си, носи ни в горещите си устни и целувката на заспалата последна Зора. Разговаряме, докато морският прибой ни шушне тайните на русалките и донася до слуха ни отглас от техните песни и любовни стонове. А ние през това време с Лукавия клечим и си... пощим мъдите.... Току Лукавия се пресегне, па ми отпие от бутилката, отскоро даже и не пита, а само ме гледа с доверчивите очи на дете, иззад дъртите си цайси, като че ли хлапак е срещнал Карибски Пират!... Лошо го научих аз, лошо! Имам чувството, че ми се е родил внезапно син и то не просто с брада и мустаци, при това вече прошарени, ами и с около десетина години по-голям от мене!

И тогаз се появява кой? Е, как кой бе?! Сам Домат-ефенди!

Оглеждам го внимателно и изведнъж осъзнавам! Господи, та те с Велико са почти двойници, само дето Доматито е бял на цвят, а Велико черен като кучи гъз!

Същата обла и топчеста голяма глава, къси крайници, висящо до коленете, но монолитно шкембе, ръстът същия, с къс, дебел, леко чип нос... Майко Индийо!! Сравнете ги сами на снимките им  най-горе в публикацията. 

 

* * *

 

И дорде се дивя вчера на закъснялото си откритие, една приятелка ми изпраща снимка на професора по богословие Иван Димитров Желев, защото направила собственото си закъсняло откритие и тя:

- Гледам му тая скорошна снимка, - обяснява ми - вглеждам се внимателно и... Маймун! Сложих си даже очилата, за да съм сигурна, че не ми се привижда. И през очилата пак Маймун! "Май ще излезе прав Портос, - викам си - че тоя хасковлия не е точно... ариец!"

Случило се е нещо невероятно с годините, давам си сметка чак сега! В Българската Православна Църква ромите са успешно интегрирани, за разлика от присъствието им в останалите части на Обществото. Образовани, понякога с очила, с изгладени костюми, раса, даже митри, чисти, парфюмирани, говорят правилно... Ама и обратният процес се получи, след като напълниха БПЦ, особено по високите етажи - уж няма у тях нищо циганско, освен ако не се вгледаш по-внимателно, чак по-българи от българите уж, а Православната Църква на Българите като цяло неусетно, но осезателно, се циганизира като атмосфера и нрави!

Защо Бойко печели и губейки

В дома за стари хора "Гергана" до Варна по пътя за "Златни Пясъци" вчера бях зам. председател на СИК и имах цял ден да се разговорям с различни хора... Знаете ли, единствените, дето бяха плътно зад лидера си и бяха там, за да го подкрепят, а не заради парите, бяха младото и хубаво семейсттво от м-т "Ракитника" - един Коки (както тя му викаше) с жена си - русата Лора с тъмносините теменужени очи.

Никой друг там не щеше да говори за политика - ни студентът по медицина от ИТН, нито председателят на СИК от ИМВ. Първият рече, че си има друга сфера на интереси, че политика не го интересува, а вторият, че е тука, за да услужи на майка си...  Членът на СИК от БСП заявяваше, че не знае и не се интересува от друго име, освен от това на Гуцанов (даже за Нора Ананиева разправяше, че не е чувал) и като кажеше: "Да живее БСП!", вдигаше иронично двата пръста в поздрав "Viktory" - знак символ от времето на ранното СДС. Само членката на от ДПС Нуша (Нурджан), живуща в Австрия инак, гледаше "загадачно" с очи като бадеми в тава с турска баклава.

Резултатът накрая ли?

Ни един (от 79) глас за ИМВ, девет за ИТН, един за ПП "Възраждане", един за ПП "Глас Народен" (по-точно за автора на знаменитата песен "Скакауец" и "Дядо Мраз летял" от познайте кого), един за ДПС (едва ли от друг, освен от Нуша с Бадемите), един за Жан Виденов, за БСП около пет гласа и всичко друго за ГЕРБ.

Ех, Бойко е Личност! Изключително болна и подозрителна. Той е от "хора за затвора", обаче и там даже, в последния дом на забравените старци, "присъстваше бляскаво" благодарение не на своята харизма, а на нашето безличие.

* * *

Оставете това сега... Страците в дом "Гергана" нямат сапуни, пешкири, дрехи като "за свят"! Вземете (или даже идете), та помогнете! Па намери ли се някой пич, може и два-три картона с цигари да иде да им подари! Щото в момента не мога аз - чакам заплат...! Оп, исках да кажа социална помощ, щото нали съм безработен уж! Но взема ли я, все пак ще ида! 

Помощта им през година-две от Варненска митрополия от митрополит Йоан Свинята стига само "от сирни до заговезни", щото онова мръсно и натресло се (натресено) във Варна ямболско лайно се не умори да плюска и после да ходи да раздава трохите от гнусната си софра тук и там "под светлината на фотоапарати и камери"... 

А от Бойко? Всеки месец "по петдесетак".

50 от 79 гласа за Бойко! И един за "Възраждане"... Дали не беше за "Възраждане" тоя, дето го чух откъм "Телевизионната" да крещи: "Кой глупак пусна мача! Обръщайте програмата веднага, че по другата излъчват сериала "Капитан Петко Войвода!"

* * *

По едно време се домъкна "да проверява" една белосирнена путка - разплута гагаузка мърша с черничеви очи и зачервени бузи и с един изкривен очилат маймун, блед като пикня в сняг, на проверка... После разбрах, че не били от Общината или РИК, а от БСП, че даже били сложили на масата туба с дизенфектант с надпис "БСП"... Простете, че разбрах чак после какви са били тези говнари, защото инак щях да ги изхвърля заедно с дизефенктанта им тия червени боклуци!

Бай Хуй ( Велико Кралят на чекиятa)

 

"Блогът на Портос ти е изключително забавен и интересен, докато не станеш сам герой в него" (Велико Т. Димитров)

Тежка нощ изкара веднъж Велико... Дали беше грип или сериозна настинка, нивга не ще разберем. Чувах го в полусън или като ставах да пуша, да стене и да кашля от съседната стая. Успокои се и заспа едва призори, макар да утихна още около 03:00 ч.

Сутринта се чухме с Митко Адвоката по-телефона. Писали си с Велико в месинджъра през нощта.

- Цяла нощ е страдал миличкият от грипа, мислил е, че ще умре. Молил се и слушал в интернет беседи на гръцки и руски монаси. Поотпусна го едва призори, каза че ще прочете една благодарствена молитва Богу, че е оживял и си ляга.

- Чакай, чакай!

Стана ми любопитно и отидох в стаята на спящия Велико, та взех смартфона, стоящ до главата му. Разгледах хронологията набързо от посещенията в мрежата и обясних на Митака:

- Да, до около 03:00 е слушал духовни песнопения и беседи. Но сетне е започнал да търси обяви с телефонни номера и снимки на проститутки, както и порно с... украинки.

Велико и украинките

Преди години в летния сезон работихме едновременно като охранители в хотели на "Златни пясъци". В моя хотел аз наебах: една 20 годишна аниматорка, една 40 годишна рецепционистка, една 27 годишна латвийска туристка. За малко да наеба и копанарката-циганка, дето продаваше в магазина насреща. И всички тези чудеса извърших, докато почти не изтрезнявах... А Велико решил да се метне в неговия хотел на украинските студентки във Варна, които през лятната ваканция оставаха тука, за да работят по морето.

Чул веднъж как главния готвач разсмива хлапачките, като им обяснява многофункционалността и безбройните значения на глагола "таковам" в българския език. Велико решил, че това е подходът, който и нему ще донесе сполука. Отишъл при тях, както били се събрали и за по-голяма деликатност отворил плодово-зеленчуковата и зоологическа тематика. Обяснил им двоякия смисъл на: да одрусам крушата (да се изсера, "да пусна къртицата"), да разцепя сливата, да намачкам доматите, да натупам катерицата, да ти пръсна саксийката, да ти го набухам с картофите и т.н., и т.н., и изобщо всички варненски мазни простотии, който може да ви роди и побере акълът... Момичетата се усмихвали притеснено, което Велико тълкувал като одобрение от младата си публика. След като си тръгнал, те помолили работещия там като барман син на поп Добромир - Юлиан, който впоследствие ми го разказа това:

- Моля те, кажи на онзи гнусния повече да не разговаря с нас!

 

Велико и вдовиците

Овдовяла преди няколко години и току минала прага в средната възраст. Угаснала съвсем "преди малко" красота, но с ясни сенки и следи от нейното доскорошно присъствие. За нас с Велико леля, но за други крехко агнешко - скоро след това се омъжи за един почти стогодишен папардак, крив и черен като цигански бастун, но инак обаятелен човек и симпатяга, дано му работят вечно "акумулаторните батерии"!

Велико, съвместно с поп Добри, си наумиха незнайно откъде, че у нея от покойния й съпруг за останали около... 9 000 000 лева. И Велико реши, че непременно трябва да се случи едно от двете - или да го осинови, или да направи от него своя мъжка държанка... Има ли нужда да казвам, че тоя мързелив и лаком махленски цървул се запозна с нея покрай мен?! Говореха си често и по дълго по телефона. Той, разбира се и нея нивга не видя на живо. Затваряше се за целта в стаята си и оттам се чуваха само въздишките му, приглушени стенания и сподавен сластно-лигав шепот. Изчаквах го да "свърши" и й се обаждах. Заливахме се от смях на негов гръб. Разкошен смях имаше - пенлив и буен, а заедно с това чист и бистър.

- Как върви телефонната любов? - питам я.

- Каза, че ще ме целува по коремчето. Питам го: А по-надолу?, той: Ох, разбира се!, аз: Ама ще си нежен нали?, той: О, да, много, много нежен!!

- Каза ли му къде криеш милионите?

- Пазя му го за десерт!

 

Велико и омъжените жени

Богословка и юристка, работеща за църковните среди в близката чужбина. Да казвам ли, че с нея пак чрез мене се запозна?

Един ден влетя в стаята ми превъзбуден като недоебан в гъза пръч.

- На тая й се ебе, та й се плаче!

- Що реши така бе?

- Виж й статуса във Facebook новия: "Ще те лижа като разлята ракия!"

- Абе Величко, това е шега!

- Не ми ги разправяй тия! Следя я от седмици какво пише. Свекърът й е на около 100, значи мъжът й е на около 80, а тя едва минава 40! Кой я ебе значи?

- Кой?

- Никой!

След ден-два тя ми се обади:

- Моля те, кажи му на този да престане с мръсните предложения! Обижда ме! Аз съм щастливо омъжена жена!

 

Велико и бившите на приятели

Разделихме се с нея малко преди да тръгна за манастира. Бяхме заедно около година и половина.  Хубава и млада софиянка. Ядоса се уж, че ме случи по телефона пиян. След доста време се разбра, че това било повод, а причината, че си намерила друг в София. Междувременно оня я зарязал и след като се прибрах от манастира, се опита да подновим нещата. Отхвърлих я с псувня веднага щом има глупостта да бъде докрай искрена с мене какво се е случило. За да си отмъсти по женски, започна да се сваля уж на Велико. Знаеше ми мнението за него, което беше и нейно мнение, оформено от разказите ми за навиците му и начина му на живот. Реши, че това ще ме унижи. На мене не ми пукаше. Ядоса ме друго. Засилващата се надменност спрямо мен на Велико, когато си въобрази, че с нея са лудо и взаимно влюбени "по телефона" - нея също той нивга не видя. Започна да се държи така, сякаш не просто вече я е наебал, ами и самия мен е наебал.

Един ден ми писна. Докато беше в магазина, отворих чата му с нея в месинджъра... Обясняваше й как боледувал наскоро, писал й беше докато "страда и се страхува, че ще умре", подобно предния път на Митко. Тя: "Иди на лекар!", той: "О, не, ще се моля на Бога, аз само Нему се уповавам, не обичам лекарства и лекари. Моли се и ти за мене, вярвам, че молитвите ти са много силни!", същевременно презрително ме наричаше пред нея "оня, кондукторът". Кипнах, написах й от свое име в техния чат: "Много добре знаеш, че няма как да иде на лекар, защото за последните 20 години този човек има общо 12 месеца трудов стаж и никога не си е плащал здравните осигуровки". Изчаках го да се върне и напуснах къщата му със скандал.

Тя, като видяла, че нито ревнувам, нито я търся, решила да се отърве от него, като го метнала, че ще се женят с един наш с нея общ приятел - абсолютен пасивен гей. Направила си селфи как се целуват (а те са приятел/к/и от малки) и го пратила на Велико... По-късно, когато пак си продумахме, Велико, слава Богу, тежко страдаше и "предъвкваше историята":

- Но как така, той нали е гей?!

- Ами може би е бисексуален - наливах аз вряло масло в огъня нарочно.

Инак това, дето страда, не му пречеше, когато в компания ни питаха защо сме се скарали, да отговаря уверено:

- Защото му ебах жените.

А кажа ли му:

- Велико бе, тая дето я "еба" по телефона, аз я накъсах от чукане наяве година и половина.

Побесняваше, задъхваше се от ревност:

- Не е вярно, не е вярно! Тя ми казваше, че сексът с тебе я е отвращавал!

- Да, да, затова я клатих по два пъти дневно...

- Не е вярно!!!

Да, има и положителни качества, но в повечето отношения е бая мръсно създание тоя.

П. П.  Велико, да се беше консултирал първо с хората, с които съм се скарал, преди да ме ядосваш, че да ти кажат как винаги си го връщам - хубав човек лоши неща не задържа, като пръдня или тем подобни примерно...

Пънко нема д'умре! (Гласувам за Светльо Витков - ОБНОВЕНО))

 

"Бих белите, докато почервенеят и червените, докато побелеят!" (Нестор Махно)

Слави и ИТН, за които гласувах предния път, свършиха своята работа да спрат и унищожат ГЕРБ. Обаче аз нов агресивен комплексар с мутренски рефлекси и висш масон за премиер не искам, ако и да е в пъти по-умен и начетен.

Между Банкя и Учиндол избирам Джулая Морнинг!

Да живеят пънкът и демокрацията!

А напия ли се до безсъзнание, може и за Жан Виденов да гласувам!

Напред, Народе, доста робство и тиранство!! Да си пра'им к'от си искаме!

Велико Т. Димитров кандидат за епитроп и Казанова

 

И така, докато поп Георги се опитва да вкара в политиката жена си Наталия като депутатка през парадния вход, за да имат това престъпно семейство по-добър държавен чадър за бизнеса си с наркомани и достъп до повече субсидии, аз съм на път да му организирам и стъкмя гонка през задния вход. Както би казал техният с поп Силвестър от Сливен политически кумир Бойко Тиквата - да му се "забие в дупарата и да почне да си се върти и да си пърпори с... двеста"... Но да оставим сега попа на мира да си ебе попадията спокойно, щото се надяваме скоро друг него да ебе в панделата и да се позабавляваме на сметката на другия аспаруховски индo-египтянин - провалилият се като кандидат за резервен църковен настоятел - Велико Тодоров Димитров.

Днес отново го търсиха чрез мене по телефона. На доста от бързите му кредити аз съм лицето за контакт (както и той на доста от моите), та свикнах, особено през последните два месеца, да ми звънят заради него всякакви хора... С една от девойките почти 20 минути се кикотихме, защото ме уцели пиян-засмян, та дълго й разправях за навиците и страховете му, уверявах я, че непременно ще си плати, понеже умира от страх да не му изпратят мутри да го бият.

- А вас не ви ли е страх? - попита момичето, заливайки се вече от смях.

- Мечка страх, мен не страх, кръв повръщам, пари не връщам! От катерица лешник взимала ли си?! - отвърнах и добавих - Той обаче от страх се насира нощем.

- Ха, верно ли се нааква насън?!

- Да! Затова спи върху дебел найлон у тях, вместо на чаршаф!

Девойчето взе чак да се дави от смях. Толкова се смя детето, та бях сигурен, че поканя ли я у нас, със сигурност ще я наеба. Обаче вече бях обвързан и влюбен в моята украинка до уши!... Но да се върнем на темата с Велико. Не му вярвайте, че след смъртта на майка му работи на две места, за да си връща кредитите. Нищо не връща, почти всеки ден ми звънят събирачите на пари по повод на него. А пари няма, нищо че работи наистина на две места, защото според мене ги дава по проститутки. Според мене даже е с месечен абонамент при някоя около 60 годишна фльорца без зъби и с едно стъклено око. Откакто пред очите ми се проеба, стана неудържим!... Но затова след малко!

- Здравейте, казвам се Николов и търся Велико Т. Димитров. Имате ли връзка с него? - представи ми се днешният ми телефонен събеседник.

- Не!

- Ако все пак се чуете, предайте му, че имаме за него кредит с промоция, който непременно ще му допадне!

- О! Той обожава промоциите! - оживих се аз, защото вече мислено започнах да си представям вижданото многократно: Велико взима парите и една седмица плюска до пръсване, сякаш е на собствения си помен, сиреч няма от какво да се притеснява вече за здравето си, та яде с кофите, а сетне с месеци трепери от страх и получава нервни тикове, види ли да му звъни непознат номер на дисплея.

- Харесват ли му?

- Разбира се! Затова ще се постарая да го набутам с неизречима радост и във вашата промоция!

- В какъв смисъл неизречима? Какво ще рече това?

- Ами това е нещо толкова прекрасно, че не само човеку не достигат думите и понятията от земния език, за да го разкаже и опише, ами и Сам Господ му забранява даже да се опитва да го стори, подобно на св. Павел, който чул подобни неща, докато бил на Третото Небе!

- Господине, вие луд ли сте? - попита ме онзи след кратък размисъл.

- Разбира се!

Тресна ми телефона.

...А Велико се проеба зверски или по-точно зверски му се приеба, след като преди години му пуснах Н., една позната нимфоманка, към която нямах ни чувства, ни отношение, щото го съжалих. Веднага след това, колчем видеше мое гадже - настоящо или бивше, на живо или на снимки, започваше да ми показва "на сухо" как би я чукал. Имитираше, че я хваща заднишком за ханша и правеше възвратно постъпателни движения със своя ханш, като си повдигаше дори единия крак леко във въздуха, като в порно-филм примитивът дебел и прост. Чак почваше да пъшка с "Ох, ох!", като в неговия случай звукът мязаше на нещо средно между мучене и грухтене.

Мисля, че Н. му беше първата, сефтето. Или ако не първата за 40 и кусур години, най-много втора или трета. Бях свидетел как заради втората го удари токът!

Домъкна я от "съседна енория", набарал я чрез Facebook. Видях я на снимки, показани ми от него година по-късно - около 60 годишна леля, приличаща на чувал с картофи повече, отколкото на жена. Реши да ми се похвали с нея, горд, задето на годишнината след първия им и последен секс беше му написала първото и последно съобщение в чата, състоящо се от една дума: "Благодаря!". Милата, колко ли е била пияна?!... Но тогава, когато я прие в съседната стая в пълна тайнственост, той беше застлал единствените си чаршафи, запалил свещи, купил сок от ананас, зима беше, та беше там включил единствения си отоплителен уред - духалка. Прави що струва и я изпрати, влетя при мене уплашен до смърт. Ползваше ме за свидетел пред Бога, докато се кръстеше и заричаше премалял от страх:

- Господи, Иисусе Наставниче, не ме убивай мене грешника! Ако ме помилваш, ще принеса велико покаяние, ще се замонаша!

Като се поуспокои, сподели какво се е случило. След като я е изпратил, посегнал да изключи духалката и... щепселът му гръмнал в дланта!

P. P. Величко, номерът на Николов е на снимката най-горе в публикацията!

Поп Гошо Фотюто да си събира гащи за пандиза!

Посвещавам на Митрополит г-н, г-н д-р Кирил Варненски и Великопреславски, убит на този ден (9-ти юли 2013-а г.) от разпасалата се църковна престъпност под чадъра и опеката на олигархичната мутренска държавна власт.

Едва стъпил в храма в квартал "Галата" с цялата си секта, натирен там от митрополита ни от "Аспарухово", поп Гошо Фотакиев вече действа по въпроса за връщането си в "Аспарухово"... То не бяха писма до митрополита да го връща от енориаши, па от бивши зависими и т,н, и т.н...

По думите на митр. Йоан на последните "повторени избори за настоятелство в Аспарухово", лично Георги бил пожелал оттеглянето си, на драго сърце се бил съгласил с него, защото бил имал "нужда да остане сам"... Абе, Йоане, що го слушаш тоя цар на ролите, стойките и манипулациите?! Че тоя същият преди години, когато беше дошъл ти в "Аспарухово" и направи поп Добромир свещеноиконом, ако не се лъжа за наименованието на офикията, заяви, че и на него си предложил същото, ама той от смирение отбил високата чест от тебе, щото бил недостоен като второбрачен, за да не те бил злепоставял... И дордето разправяше на останалите причината поп Добри да го възведеш в офикията, а него не, на мене отделно се хвалеше, как ти бил посегнал в олтара по време на литургията, щото си му бил направил някаква забележка, казал си му бил нещо-си напреки... Малко го познаваш ти тоя! Това е майсторът на бързата интрига, краткия филм и махленската манипулация!

Но докато поп Георги се кани да се връща на бял кон в "Аспарухово", а жена си пак да се пробва да направи депутатка чрез ПП "КОД", аз се подготвям да го изпроводя по неочаквана дестинация - от "Галата" да прескочи "Аспарухово" и да попадне направо във Варненския Централен Затвор.

Тук прилагам и предложението си за съдействие на ПП "Движение Да, България" на ръководсството и бъдещите им депутати на локално ниво, на което междувременно отговориха с готовност и утвърдително, че принципно биха се запознали със споменатите казуси.

Поп Добчо Председателя и Величко Настоятеля (разходка в "Аспарухово")

"Надежда всяка тука оставете" (Данте Алигиери, "Ад")

След разговора преди няколко дни с Велико Тодоров Димитров  в автобус номер 39 реших да намина през кв. "Аспарухово" вчера да видя какво става... Съмненията ми, че не съвсем всичко там е наред, се породиха от думите на самия Велико...

- Какво става с Д.? - попитах го.

- У нас е.

- Има ли какво да яде?

- Да, нали доскоро поработваше, та си е събрал пари.

- Пие ли?

- Само бира.

- Това е добре...

Но дойде съмнението и така се разбра, че Д. отдавна не е в къщата на благодетеля си, както и че на Д. са му изчезнали там събрани от работене пари.

Преди няколко месеца съпругата на Д. пак така беше питала Велико:

- Как е Д., къде е?

- Не знам, някъде из Джанавара спи по улиците... Идва у нас само, за да се наяде и пак си тръгва - излъгал пак тоя остроумно.

Благодетел... Разбра се и кой какво яде там. Бяхме седнали тримата преди месеци в "Гюрлата" на по шкембе-чорба.

- Защо ме хокаш, че не храня Д.? - попита ме Велико.

- Защото с години той всячески ти помагаше, та сметнах за праведно пред Бога да те напсувам, задето ти сега не го правиш за него поне малко.

- Д., нали ти дадох две консерви с риба, не помниш ли?! - обърна се Велико към "публиката", щото той много обича публика.

- Помня, помня - потвърди Д.

А Велико тия консерви ги взема два пъти годишно от акциите за социално подпомагане в квартала. Нарежда се с клошарите и взима - макарони, боб, леща, консервирана копърка. И стоят в шкафа му, докато някой не ги сготви и изяде или не гръмнат, щото тоя риба не яде. а макарони съвсем рядко, освен ако  някой не му ги свари с месо, с много месо.

Разказаха ми вчера и друго разни минувачи в "Аспарухово" - срещнали вървящ отнякъде Велико с две пълни найлонови торби с нещо-си.

- Какво е това? - попитали го.

- Храна за котките ми.

- Цели две торби?!

- Събрах ги от контейнерите пред аспаруховските заведения за хранене...

...Да и това сме го виждали. Донесе нещо такова от някого подарено му - риба някаква, агнешка глава варена, черва от нещо-си, па ги остави на терасата, дорде се усмърди квартала на два километра околовръст, щото него го мързи да им гo надроби и даде на котките си. Виждали сме лично и цяла агнешка главичка оглозгана до кост насред къщата му от изгладнелите му котки.

* * *

На 27.06.2021, след като касирал изборите за църковно настоятелство, митр. Йоан Варненски отишъл, за да ги организира и проведе отново лично сам там. Носил списък с имена на хора, на които забранявал въобще да се кандидатират. Записаните се разкрещели от възмущение, а той им рекъл:

- Братя християни, дето сте се събрали тука, но за които въобще не е ясно дали сте християни, ако сега вие на свой ред касирате изборите, трети избори въобще няма да има, защото ще назнача настоятелство сам по служебен ред.

Всички се крещели. Най-високо крещял кандидатът за резервен настоятел Велико, чак размахвал юмруци... А всъщност Велико може да посегне и да удари само този, който вече сам не може да се защити или няма кой да го защити... Таман като събратята си цигани, дето дерибействат из къщите на изоставени пенсионери из опустелите български села. Или пък както поп Гошо бие... наркомани.

* * *

Преди време срещнах колошаря-майстор Петър.

- Какво прави Велико? - попитах го.

- Не ща да го зная!

- Защо?

- Удари ме с юмрук през лицето пред хората посред бял ден на улицата и паднах!

Петър от Кантарджиево минава 60 години. Всеки ден пие по кило ракия, едва се държи на болните си крака. Понявга прекалява, та "прави за шамар"... Но за юмрук през лицето?!? И то през лицето на едва ходещ болящ старец?!? Мангалска работа, баш като тая на поп Силвестър в Троянския  манастир през  2016-та впрочем!!