Сионий Велички Повелителят на Травеститите

"Да станеш майор няма никога ти, капитане" (Володя Висоцки, из "Случай в ресторант")

- Ще там по една торба пари на всеки от митрополитите в светия синод и ще ме направят митрополит и мене - хвалил се наскоро Сионий в компания.

Ще станеш ти митрополит, ама друг път. Най-много да станеш архиепископ на пръднята ми и екзарх на Гадаринските свине от Евангелието.

* * *

Мои приятели клирици от други епархии на БПЦ се притеснили какви пак ги върша, та се обадили на свои познати от Братството в Бачковската света обител, където сега безчинства алкохоликът и престъпник-педофил, изнасилвач на юноши Сионий, освен в Троянския манастир,

- Внимавай, пази се, онзи е побеснял, - предупреждават ме - обикалял като разярен бик и крещял по твой адрес, че сега вече щели да хвърчат глави.

Ха! Че какъв пък бик може да е тоя окуцял от подагра, оглупял и ослепял от ракия нерез?!

Я, слушай бе, дърт педал такъв!! Мене не ме стресна преди години в Пловдив Николайчо с тройната си охрана и с пръчлясалите си попове в хр. "Свети Дух" на Петдесетница, които бяха ужким плъзнали да ме търсят из храма да ме бият, а все ме заобикаляха, все едно не ме виждат. Не ме стресна и поп Силвестър с радикализираните си националисти с мутренско-ченгеджийски "хватки" в студиото на "Съдебен спор", нито поп Георги с цялото корумпирано IV-то РПУ във Варна зад себе си. Та, ти ли ще ме уплашиш бе, мишок, заедно с Васко - депутат и кенефджия и Тошко - шофьор и сладоледаджия?! В Гигинския манастир на стреснат от тебе ли ти приличах?!

Абе що не се вдигна аз тия дни да дойда на поклонение в Бачковския манастир? Ами да! Рекох по телефона на отец Назарий онзи ден да ти предаде, че си прасе. Подобава на един християнин обаче да говори в очи и лично. Мисля да дойда, за да се погледнем.

* * *

Около 2006-7-а новоповярвал и току-що въцърковен млад мъж, мой приятел, записа т. нар. "паралелен" двугодишен съкратен курс в Софийската Духовна Семинария за завършили вече средно образование, докато там ректор беше епископ Сионий. Завърши и като се върна, в потрес ми заразказва:

- Светлъо, не можеш да си представиш какво представлява помещението след пиршество на ректора! Първо пристигат скъпите коли и лимузини на гостите - свещеници и владици. На сутринта приключват и викат именно нас "паралелците" да почистим подире им, а не малките гимназисти, та да не се смутят от гледката. По пода се търкалят празни шишета от скъп марков алкохол, угарки от цигари с марихуана, ползвани презервативи също.

* * *

Преди малко изгледах видео-разговора на Цанов с младия хомосексуалист Васил Василев "Църква на греха", препоръчвам ви го да го изгледате и вие. 

 

Отговаряйки на коментар под предната публикация в блога ми от читател, казвам: Този младеж нитo познавам, нито съм разговарял с него. Част от разказаното от него видях и с очите си в Гигинския манастир, срещайки Сионий, а останалите неща, които споделя, отдавна се знаят и говорят в цялата БПЦ и от мнозина са лично виждани също.

Но е нужно едно уточнение. Сионий е освободен от член на комисия по образованието към Министерството, заедно с това синодът го освобождава и от поста на ректор на БПЦ през 2009-та година. Васил и Цанов внушават, че изпращането му за викариен епископ след това на тогавашния митр. Дометиaн във Видинска епархия е вид повишение. Не е, във Видинско Сионий е изпратен "на заточение", в "девета глуха", това е може би най-бедната епархия в БПЦ, даже храната за "курбаните" (празничните трапези) на Катедралата им във Видин често се осигурява от... Червения Кръст. Докато Семинарията, подобно на Троянския, Рилския или на Бачковския манастир, е със ставропигaлен статут - на пряко подчинение към светия синод, не на някой отделен митрополит. 

 

Това беше време, в което Негово Светейшество Патриарх Максим ежедневно изискваше да му се носи всичко публикувано за Църквата в българската преса, та да може да реагира своевременно и адекватно на евентуални скандали. Така и един от старите игумени на Троянския манастир - еп. Теодосий Деволски беше скоропостижно отзован оттам, задето си беше позволил да крещи по двама, неособено прилично макар, държали се в храма младежи в инвалидни колички...

Но тогава имахме истински Патриарх и поне двама-трима митрополити на място. А сега нямаме патриарх, ами имаме "Дядо Мраз" и сбирщина безхарактерни нехранимайковци, същите като Сионий, макар по-страхливи.

И второ уточнение. Васил явно не знае, но през годините са пускани от родители на пострадали от сексуалните посегателства на Сионий подрастващи множество жалби. Десетки. Но са преждевременно оттегляни, заради натиск от Сионий - билo със заплахи, било с пари.

Следва

Дедо Сиси Боата (Бачкoво се смее и превива)

 

"Ебал Тодорчо баба си" (из песен на рок-банда "Изумрудъ")

Преди години с приятели прекръстихме фолклорния фестивален празник на кв. "Аспарухово" във Варна, гледайки какво се случва там, от "Аспарухово пее и танцува" на "Аспарухово пие и повръща".

Та така и сега в Бачково, по-точно в манастира. Там Сионий пие, но не повръща, защото, както и прякорът му Сиси Боата сочи, "Сионий гълта всичко" - и в прекия смисъл (в двата преки по-точно), и в преносния, дето иде реч за пари и имоти. Та в манастира Сионий гълта, без да връща, а край манастира народът се смее, та чак се превива от смях.

Разказват ми нови мои читатели от региона, че даже на сергиите наемателите, докато минавал Сионий със свитата си, гледали го със съчувствено покрусени физиономии, заради мене и факта, че се е намерил такъв злостен клеветник в мое лице, а подминел ли, зад гърба му се смеели:

- Имахме си тука игумен-женкар, имали сме си и монаси обикновени педерасти! Ама педофил още не беше минавал!

Бедните не са виждали, ни даже чували за тях, оргиите на митрополита им Николай в затворен кръг по Пловдивските хотели, заедно с тамошната олигархия - тежка стара партийна номенклатура - с кокаин, реки от извънредно скъп алкохол и момичета (или момчета) според вкуса на VIP-участниците. Но по тая тема, по която впрочем отдавна съм писал ТУК, по-нататък, друг път, не сега.

Сиса впрочем ходи само по чехли вече. От пиянство и системно преяждане подаграта не го оставя намира.

От "епископ" Сиси Боата вече е започнал да недоволства, чуваме, даже шофьорът му Тошко, "новопокръстен" за сладоледаджия.

- Писна ми, - обяснявал Тодорчо - освен да му прислужвам на софрите и час по час да си сменя нарежданията. Ту да запуша паркинга откъм входа на р-т "Водопада", за да не може собственикът му да работи, приемайки стока, ту да ги махам оттам колите и бусовете ни!

Недоволства и гайдарят Стефан Янев, съпруг на манастирската готвачка:

- По цял ден и нощ му свиря на гайдата, докато пие и плюска! Кафа сиктир вече!

А Сионий е същият майстор на лошия вкус, какъвто отколе си го знаем. Точно както манастира в Троянския Балкан "украси" с Родопски чанове, така сега пие Новозеландско бяло вино "Бабич" под звуците на българска гайда.

Последното ми напомня за култова сцена от руско-грузинския филм "Не тъгувай" с Вахтанг Кикабидзе: На една поляна отец Гермоген на стол пред маса с пиене и ядене, сам. А над главата му покачен в клоните на дърво, селският латернаджия върти с часове една и съща песен за някаква гимназистка.

- Моля ви, отец Гермоген! Пуснете ме най-сетне да си вървя, от сутринта ви свиря, вися тука като птичка на дървото!

- Свири, инак ще те прокълна! - отсича отецът.

Онзи въздиша тежко и продължава. 

 

Разликата е в това обаче, че онзи поп беше филмов персонаж и селски свещеник, а това нашето е... епископ и игумен на два Ставропигиални манастира!

В Бачково на всинца им е май втръснало, освен на секретаря Васко с кенефа, депутатът от ИТН, но Сионий няма как да го усети. Уви за една болна човешка душа - потънал е и се е изгубил сякаш окончателно в пелените на алкохолната мъгла.

Да, Сионий може да изглежда смешен, забавен, като в момента. Може да бъде и жалък, като при нашата среща, разказана вече, в Гигинския манастир:

- Това е чудо! - опита се да театралничи пред сърбите на масата, даже се опита да се прекръсти - Хулителят на вярата и на Църквата Светльо Ангелов в подрасник!

Срязвам го:

- Черква и вяра не съм хулил нивга, вашите лични мерзости изобличавах.

Тогава той се засрами. Рече:

- Да, затова и всякога съм те пазил, спирал съм моите хора да не ти посегнат...

Тогава срамът му се прояви, като у всеки пияница, в сантиментална лигльовщина.... Дали сега, след няколко години, е способен все още барем поне на това?

Но Сионий може да бъде не само забавен, смешен или жалък. Той може да бъде и по изключително демоничен начин жесток. Умеещ да издевателства и над живи, и над умрели. В Бачково отскоро ми четете блога, затова ще ви препратя към нещо вече разказвано. Тук, в текста ми "Циганизация и опростачване" (в около 7-ми абзац), е разказана случка при едно погребение, включваща гавра с покоен духовник и посмъртното му ограбване от Сионий и хората му в Троянския манастир. Заповядайде да се запознаете. 

 

И си пазете светинята, щото след такива като тоя остават твърде често не просто гнусни престъпления, ами и кръв.

Следва

Ах, так вона малює Ангелова из Луцк, моя Художница!

 

Це її картина!!

І ось вона побачила мене через Photoshop:

Ти зробив мене такою хорошою, мені це подобається, моя Красуня.

Залюбих Стефан (песен)

Сионий (кенеф, кръчма, сладолед)

И така, на каква цена, за какво и колко "епископ" и алкохолик, крадец с мутренски речник и похвати манаф Сионий, заедно с компанията около него, въвлякоха БПЦ и Бачковската света обител в национален медиен скандал?

За един обществен клозет, една будка за сладолед и една барака с няколко маси за бира-скара край малко паркингче с едва 23 паркоместа.

Колозетът се намира пред манастира (до шадравана), той е обществен, предназначен е за посетителите-миряни, за да могат да се изпикаят и евентуално изсерат срещу 50 стотинки, преди да влязат в манастира. Мъдро решение! "На изпит се отива наспал се, къпан, сресан и изсран", както казваше учителят ми по физика в 9-ти клас г-н Кирчев. За това правило в Бачковския манастир отговаря секретарят на манастира, депутат от ИТН и шеф на структурата на ИТН в Асеновград г-н "брат" Васко Апостолов. Последният държи тоалетната.

От другата страна на шадравана пред манастира "държи" будка за сладолед Тошко - шофьорът на игумен Сионий, щото явно, след като се изпикаеш и изсереш, изкъпеш и срешеш, трябва да се "освежиш и засладиш". Сресан, значи, изпикал се, изсрал се и с хубав свеж дъх се влиза при Велички "епископ" Сионий, игумен на Бачковския манастир.

А къде да се изкъпеш ли? Може би в шадравана. Последното до момента е безплатно.

Малко по-надолу има барака за "бира-скара", сглобена скоропостижно от родата на споменатия Васил Апостолов, която държи жената на чичо му Любен Апостолов. Намира се от другата страна на паркинга пред ресторант "Водопада". Тя е направена явно с цел да се напиеш и наядеш хубаво, за да има какво да изпикаеш и да изсереш в клозета на Васил Апостолов, преди да влезеш да се "осветиш" в Бачковския манастир при Сионий....

А има и както казахме, шадраван, в който да си измиеш гъза... за всеки случай. Безплатен. Засега.

Следва: Как Сионий (Сиси Боата) и поп Силвестър превзеха Троянския манастир

Сионий Велички "стара школа" педераст

на снимката депутатът от ИТН и секретар на Бачковския игумен еп. Сионий Васил Апостолов, облечен в тесни дънки тип "шик-хюмне" се кара с полицаите на паркинга пред р-т "Водопада" край Бачково, че не си вършили работата (снимката предостави г-н Атанас Паунов)

Колкото повече мисля, размислям и анализирам през годините света около себе си, толкова повече се убеждавам в следното нещо. Секуларизмът е едно от най-големите постижения на Човечеството в полза на правото, законността и обществения ред, като следствие от Великата Френска Буржоазна Революция.

Сред твърде религиозните хора е пълно такива, които са с изявено престъпно съзнание и наклонности, търсещи у Бога опрощение за тях (в по-добрия случай) или пък за тях оправдание и легитимност "в Името Божие" в по-лошия случай. Пълно е и с такива, които са с психически отклонения и личностни дефицити, та да не река даже деформации. Та не е чудно значи защо в България (и в Русия) старата комунистическа милиционерска ченгетура и номенклатурна върхушка (утайката й) се окопа именно в Църквата, като я превърна в своя цитадела - когото не купят заради алчността му, лесно манипулират чрез вината или налудностите му.

- Която и власт да дойде, винаги ще става каквото ние искаме! - заявил тия дни арогантно на Георги Паунов депутатът от ИТН и секретар на "църковната" мутра еп. Сионий Велички Васил Апотолов.

И как няма да е така, след като навремето не поставихме БКП (БСП) вън от закона, не лустрирахме агентите на ДС (главно доносниците по-точно и водещите им офицери) в обществените и държавни структури и организации, не разстреляхме Живков с цялото Политбюро, като румънците?!... Ако ли не да отлъчи Петър Младенов за думите му, че е "православен атеист", БПЦ не биваше да приема такива, като Велислава Дърева, са свои апологети, която смени само името на Ленин с това на Патриарх Максим и на БКП с "Църква, Православие и Родина" и нищо друго в типа си риторика и мировъззрение.

Тези хора постепенно не просто се инфилтрираха в "новите" обществени институции, но и ги превзеха отвътре, поставиха ги под своя контрол, за да продължават грабежа чрез фасадно демократични лостове.

* * *

Според информациите, стигащи до мен, търговията с малолетни на Сионий не датира от сега, а още от 2009-та година, когато избухнаха скандалите с педофилските му практики като ректор на Софийската Духовна Семинария. А градската легенда впрочем гласи, че е бил в един кюп с убития си във Варна през 90-те години, заради мутренски надигравания брат. Сионий се е спасил, за разлика от него, влизайки в манастир. 

И ако и да беше "оправдан" от църковната власт през 2009-година в педофилската афера, от образователното министерство го освободиха скоропостижно от поста му на техен съветник по въпросите на детското възпитание и образование. Синодът също го освободи от поста на ректор на Семинарията в София, но вместо да го разчини или прати в някой манастир "на покой", го скри "в девета глуха" - изпрати го като викариен епископ във Видин при стария Видински митрополит Дометиан, където впрочем отколе е "депото за ремонт" на компроментирани висши църковни служители.

Ако не беше смъртта на Патриарх Максим и на митр. Натанаил, ако не беше убийството на дядо Кирил, Сионий още щеше да е във Видинско "в дупето на географията" и вместо на тежки софри, да яде по курбаните "свещи и подавки". Нещо повече - ако един поп от централен варненски храм не беше постъпил страхливо и измекярски, Сионий отдавна не би имал въобще расо.

Историята е следната, Докато попският син учи в Софийската Семинария под ректорството на Сионий, ректорът му го кани в апартамента си в кв. "Павлово", за да му помогнел при разтоварването на някакви мебели. Малкият отива, но в момента, в който влиза и си събува обувките, Сионий го натиска, започва да го целува и опипва, а той успява да избяга и буквално по чорапи се прибира от Павлово до кв. "Дървеница", където е Семинарията.

- Подай жалба в синода, - казва на попа дядо Кирил, разбирайки за случая - останалото е моя работа, гарантирам ти, че ще му обръсна брадата и сваля расото. Подай ти сигнала обаче, защото ти си му баща на сина си.

Попът отказва да го стори. Дали от страх, или щото е знаел оттогава, че синът му е "мека китка", както стана ясно след години... Тогава или Сионий не му е харесал на съзряващия педераст, или се е уплашил, че безцеремонно ще го "напити" в гъза. Новите педерастчета, да знаете, само свирки си правят. Аналния секс го пазят за след "сватбата", при това след множество клизми, хигиена и епилация. Докато Сионий е манаф "стара школа" - ебе ги с лайната, без да му пука, Боже прости!

още по темата ТУК

П. П. От свитата на Сионий в момента пускат слухове, че уж щели да убиват Бойко Борисов в един от манастирските луксозни апартаменти на Цветан Василев. Споделилите ми го не са църковни хора, затова не са сигурни дали става дума за апартамент в Бачковския манастир или в Гигинския. Цветан Василев е крупен дарител на Гигинския, затова предполагам, че става дума за там. И едва ли заплахата за Борисов е твърде сериозна. Просто явно Сионий трупа имидж пред новата власт с тия слухове.

Следва

Далаверите на Сионий с ПП "Има Такъв Народ"

 

продължава от "Величкият ("Велешки") "епископ" Сионий педераст и алокохолик"

Какво и как всъщност поиска (и получи вече) "епископ" Сионий (манаф и пияница) край Бачково? Паркинга, намиращ се на територията на стар републикански път, държавна собственост, отдаден под наем от държавната агенция АПИ на собственика на ресторант "Водопада" Георги Паунов за стопанисване, който той предлага за ползване от клиентите си за колите им.

Опитите за рекет и тормоз над бизнесмени и свещеници в Асеновград и в Бачково на Сионий не са от вчера. Това ми сподели г-н Паунов, като се свърза наскоро с мен, а аз пък се сетих, че свързалият се с мене сетне и негов син Атанас Паунов ме търси и миналата (или по-миналата, ако не се лъжа) година, но изведнъж спря комуникацията тогава - явно, защото нещата временно се бяха поуталожили... Според Паунови (баща и син) тези действия на Сионий няма как да стават, без зад гърба му да стои Никола Севастиянов (Пловдивски "митрополит" Николай) на територията и в административната власт на чиято епархия са и Бачково, и Асеновград.

Към тоя паркинг, казахме, Сионий има апетит явно отколе. А той се състои от всичко на всичко 23 паркоместа, отдавани от досегашния наемател за по... два лева дневно. От последното лесно можем да си направим извода що за алчна и дребнава селска пръчка е този роден инак в София (в кв. "Лозенец") пиян и еблив пръч в черна "рокля" 

 

Кога и как обаче успява Сионий да се докопа до паркинга след дълги опити най-сетне? След 4-ти април тази година. Секретарят му Васил Апостолов става депутат от листата на партията на Слави Трифонов ИТН. Спешно е издаден нотариален акт с констативен портокол, според който парцелчето принадлежи на манастира исторически от "византийско време". Решението е въз основа на поземлени скици от времето на... Българската Екзархия, от времето на Екзарх Антим I-ви сиреч. На тая основа Сионий надменно обяснява, че можел да се сдобие с още 50 такива нотариални акта и да получи половината Бачково... Хитроумно Сионий е изнамерил и се е позовал от скиците, но слабоумно е проведена операцията по присвояване на държавната собственост. Защото според нотариалния акт, с който Сионий и Васил Апостолов се сдобиват, получават паркинга, заедно с тротоара пред ресторанта на Паунови. А този тротоар, ведно с ресторанта, съвсем законно и от години е собственост на Паунов.

Впоследствие съдът отрича на Сионий придобитото "право". Но прокуратурата не се намесва. Защо ли? Паркингът вече се експлоатира от лелята на Любен Апостолов - чичо на депутата от ПП ИТН и секретар на Сионий Васил Апостолов. Вие си отговорете значи защо. Междувременно входа на паркинга хора на Сионий са запушили с паркирани пред него микробус и автомобил Междувременно и пред дома на Паунов Баща почти денонощно стоят стресиращо два непознати автомобила с непознати хора вътре.

Ало, Травеститската Седянка, нарицаема по инерция Свети Синод! Под вашето ръководство БПЦ тотално деградира до финансова и силова групировка, съревноваваща се с подобни!

- И все пак какви ли са тези в колите там? - донейде се тревожи Атанас Паунов.

- Спокойно бе, - викам му - какви да са?! Пишлемета-семинаристи в лятна ваканция, дефлорирани анално от Сионий и висят там за по 10 лева на ден плюс по кутия цигари "King". Аз ли не им знам на нашите мутреещи се попове антуража и свитите?!

 

* * *

 

A ми звънят по телефона или ми пишат свещеници от други краища на България:

- Давай, Светльо, имаш ни благословията! Смачкай и доунищожи реномето на този мръсник Сионий! Чуваме, че е организирал канал за трансфер и търговия с малолетни за проституция или просия!

Първоначално реагирах скептично. Какви деца сега пък, от къде тези деца?! Но сетне се сетих, че приятелят му поп Силвестър от Сливен открай време ползва за разни свои цели или предлага на Сионий деца, предимно циганчета, от Сливен. Покрай скандалите около окупирането на Троянския манастир от Сионий и Силвестър преди години бях дочул, че Силвестър му води от Сливен млади циганета, за да ги чука, докато както лично разбрахме (описано вече ТУК, в текста "Всеки втори циганин се казва Силвестър") сам Силвестър ползва стаите на манастира, за да води там чужди булки и даже попадии, та да ги ебе.

Следващата търговия с мургава младеж на Силвестър беше с Православния Богословски Факултет при Великотърновския Университет и този път в името на някаква своя мечта за академично развитие, защото този умствено лустросан полуобразован простак дълбоко вярва в своята ерудиция и неистово й търси документално и академично признание. Беше във времето преди държавата да обяви богословието за "защитена специалност", тоест без такси семестриални за изучаване, без изискуем минимум на записали се студенти и без "нулеви учебни години", ако го няма нужният брой. Силвестър им заведе сливенски циганета, записаха ги и така им спаси годината, а те го приеха за докторант. 

Силвестър с години "докторира" и все си седя докторант, доктор по теология не стана, защото търновци го режеха методично и накрая му отпраха шута. Тия хитреци добре пресметнаха, че им стига срама, дето тоя въобще е бил при тях докторант, че да стане техен доктор ще е непростимо самоунижение за Факултета им.

Следва

Сионий Велички - "епископ" и алкохолик

- Обади ми се епископ Сионий, - сподели ми вчера по телефона нов приятел от Асеновград, бизнесменът Жоро по прякор Манекена - за пореден път разговаря с мене и се държа като мутра. Мутра ли е той наистина?

- Не, тоя е пълен "лешник", стопроцентово арогантно и самонадеяно "софийско дупе"... Така, според градските легенди, преди много години, още в ранните 90 на миналия век, рожденият му брат е пострадал с фатален край, докато се надхитрял с варненските мутри. Клюкарите говорят, че е намерен с буквално отрязана глава в КК "Златни Пясъци". Двамата са отрочета на богати софийски златари от кв. "Лозенец", впоследствие израснали в района около паметника на Васил Левски. Единствените, които е в състояние да организира и повдигне срещу тебе, са табор от впиянчени и наркоманизирани семинаристи, манастирски харизани или послушници, черковни клисари, половината етнически цигани и до един изчекнати, педерастични полу-кьосета, които да те нападнат със скубане, плюене и хистерични крясъци.

- Казах му, че съм се свързал с тебе.

- И?! - запитах бързо, заинтригувано развеселен.

- Започна да крещи, че това, което ще напишеш, ще са абсолютни лъжи и измислици.

Така че, смятам да изненадам стария църковен разбойник и пират Сионий не толкова със слухове, а с лична моя история с него... Ще оставим за следващия път разказа за освобождаването му преди десетина години от комисия по образованието на децата към Министерския съвет по религиозните въпроси. Освободен заради педофилски скандали. 

 

А впрочем и тогава, както и сега, покрай шума около опитите му да присвои държавна собственост (паркинг пред манастира в Бачково) изтласквайки законния му наемател на тоя паркинг, намиращ се при това пред собствения му ресторант, Сионий се оправдава и пробутва версията, че тайнствени и скришни антицърковни сили го нападат и инсценират скандали с него, задето им се меси и им пречи да заграбят църковна собственост. Всъщност един от най-големите грабители на църковен ресурс е той - като почнеш от държавните субсидии, па свършиш с дивата сеч на горите в Троянския Балкан. 

 

Сред висшия клир на БПЦ това му е на Сионий "специализацията" - гешефти и опоскване на църковни имоти и пари, но митрополит никога няма да го допуснат да стане, защото е непредвидим - постоянно от скандал в скандал и нескончаеми, нескривани гуляи от зори до късна доба пред очите на всички по манастирските чардаци, нерядко завършващи с пиянски побой, започван обичайно от самия него. 

 

Ще отложим сега и педофилските му истории, научени от мен не от медиите, а от трети лица и даже от очевидци и пряко потърпевши от гнусните му опити и попълзновения. 

 

За после ще оставя да разкажа и как чрез афера с бандата си попове-нехранимайковци от Сливен и ултра-десни националисти, превзе и стана игумен на Троянския манастир преди около 5 години, което доведе до буквалната смърт от страх и срам на един възрастен духовник и книжовник.

Ще разкажа сега подробно нещо, което с очите си видях и бях в него участник - случка от 2018-та година в Гигинския манастир... Разказват ми впрочем възмутените асеновградчани, че бил обърнал Бачковския манастир, където сега игуменства, освен в Троянския, на денонощна кръчма и вертеп. Как даже гайдари вика да му свирят, докато плюска и пиянства почти всекидневно с компания пройдохи като самия него... Нищо ново под българското ни Слънце, братя. Съвсем същото, както всякога, около такива като Сионий.

През лятото на 2018-та година бях неофициален (да не река и нелегален) послушник с право да носи подрасник в Ерулския манастир в Трънско, дадено ми от игумена на Гигинския манастир архим. Никанор лично и без санкция от Софийска митрополия, което сам разбрах по-късно. В Ерул пристигнаха на две групи столични ученици, докато бяха на религиозен лагер в Гигинския манастир. Дойдоха да беседвам с тях на общорелигиозни теми и на тема вредата от наркотиците, изпратени от Никанор в два поредни следобеда, водени от учителките си в СИП "Религия". Това е разказано ТУК и ТУК. 

Но останалата неразказана част от историята ще разкажа сега.

След втората беседа аз слязох, след като изпратих тях натам, в Гигинския манастир. Около 23:00 ч. заварих пред манастирската порта невероятна гледка. Група от около 30-ина юноши и девойки. Децата, заедно с учителките си, от часове седяха скупчени отвън, защото още от обед на чардака пред стаите, в които трябваше да спят, беше седнал с компания сръбски попове Сионий и пиянстваше. Учителките се страхуваха да преведат децата покрай него, защото Никанор го нямаше, за да го озапти в случай, че започнат ексцесии. Нерешително се подканяха една друга да въведат децата в манастира, но никоя не посмяваше да повлече първа крак. Търсеха шалове и забрадки, за да покрият голите краченца на момичетата, та да не възбудят бесовската противоестествена похот у Сионий, види ли ги. По едно време една от тях, попадия, се обади:

- Да не се притесняваме за девойките, Сионий предпочита момчета, тях по-добре да пазим!

И тъй като нивга не съм блестял с особено смирение, на третата минута ми "кипна келят". С нетърпящ възражения глас рекох на жените:

- Вкарвайте ги по стаите! Аз съм тука.

Подкрепи ме и единият Брезнишки поп, чийто син-семинарист беше в групата. Жените ги въведоха на малки групи тихомълком, стремейки се да не привличат вниманието на Сионий.

Накрая останаха само двама - семинаристът син на споменатия свещеник и другарят му от Софийската Духовна Семинария. Попът не се престрашаваше да ги прати в стаята им за спане. Не смееше и лично да ги заведе. По разбираеми причини - стаята им беше фронтално, буквално на метър-два от софрата на Сионий. И ако Сионий, колкото и да е пиян, би се поколебал да посегне сексуално на дете на мирянин, защото бащата сетне, ако не да го пребие, поне би го съдил, то на попско чедо трудно би "простил" - за да запази хляба си и бъдещето на сина си в БПЦ, попът би си затраял, както се е и случвало това във Варна, за което ще ви разкажа следващия път.

Дожаля ми.

- Да ги заведа ли аз? - предложих.

- Заведи ги - съгласи се с благодарност.

Отведох ги и без да ми пука от Сионий, че е на една ръка разстояние зад гърба ми, им рекох:

- Заключете се в стаята. Не отваряйте, ако се хлопа и ми се обадете по телефона.

Оттеглих се пред моята стая на долния чардак, запалих цигара и се заслушах какво става горе.

- Молим те, Владико, от обед пием с тебе, пусни ни да си легнем, че утре има света литургия! - молят се на Сионий сръбските гости духовници.

А нашият:

- Не! Не благославям! Ще седите на масата, докато не си признаете, че сте всъщност българи!

Онези не смеят да мръднат. Не от страх. Просто в Сръбската Църква епископите се радват на огромна почит и авторитет - заради интелекта, образованието и благочестието си. Никой нищо не върши без благословията им... Бедните, кога ли са виждали такъв маймун на живо, като наш Сионий, епископ Велички!?

Стана ми забавно и любопитно, уверих се и че Сионий е единственият педераст наоколо (другият педал Никанор, както казахме, беше извън манастира - нейде по контрабанда на кашкавал или просто да се ебе), пък и софрата беше не зле отрупана. Върнах се пред стаята на хлапетата уж да проверя дали всичко е наред. Похлопах. Отвътре гробна тишина! Милите, сигурно се бяха скрили под креватите - страх дупе пази. По едно време взеха да ме "стрелкат" с призвънявания по телефона - "арменски sms-и" - не смееха даже да се обадят директно, за да не им се чуе гласът. 

 

И чух зад себе си гласа на Сионий:

- Портос, млади мъже ли търсиш?

Извърнах се:

- Не бе, пазя ги от тебе.

Сърбите онемяха от шок, но преди Сионий да се ядоса, им запях сръбска народна песен. Веднага ме поканиха на масата. Седнах до единия. Сионий мълча, мълча, па рече:

- Защо не се преместиш до мене? Гнус ли те е?!

Що пък да ме е гнус? Човек като човек и той душа носи, макар да е възчерна. Преместих се. Онзи очевидно се почувства поласкан. Разнежи се. Целува ми ръцете, "опрощавахме се", пя, плака, смя се, пак ме целува по ръцете. По едно време ми писна. С пиянските си лигави сантименталности този алкохолик ми пречеше да ям и да пия. Приведох се през софрата и му пошушнах:

- Забрави, няма да те еба! Знаеш - Пробвал съм мъртвопиян мъжко дупе и не ми хареса, след като се изпразниш, се чувстваш отвратително, мразиш не просто хуя си, но сам себе си, имаш чувството, че не удовете ти, но целите ти душа и тяло смърдят, няма да го повторя пожизнено!

Онзи стъпи на границата пред избухването. Хвана ме за косата на тила и аха-аха да ми тресне главата в масата.

- Защо писа по вестници и сайтове преди време, та чак по телевизията ме нарече педераст?!

 

Никак не беше безопасна ситуацията. Чувал съм, че при подобно пиянстване се е случвало да стовари стол връз главата на сътрапезник, почти да го умъртви. Ама пък вече ми беше и адски смешно:

- Ха, че да не съм казал новина?! Всички така смятат за тебе!

Мина му. Успокои се, стана пак сантиментален и безкрайно лигав. Около 03:00 ч. "отпусна" сърбите да си легнат. Сам отиде да спи. Единият сръбски свещеник обаче беше толкова пиян, че не знаеше как да си намери стаята. Отецът не просто не беше свикнал, ама май и не беше чувал за такова пиянстване! Почти на гръб го занесох до съседното легло в моята стая и се върнах да прибера алкохола, останал по масите, в стаята си. Тъй де, да не вземе да се изпари или изчезне, хората пари са давали - няколко стека с бира, вино "в тънки бутилки", крушова ракия и т.н... Демек Сионий надпи сърбите, а аз надпих Сионий, защото единствен накрая бях трезвен,. Има такъв народ!!! Аз съм Левски, ей ме на и т.н!!!... За Стефан Караджа днес пък се мисли един мангал от Сливен, викат му поп Силвестър Янакиев, Сиончов приятел и ортак впрочем. Но за последния после.

* * *

Ето, това е "епископ" Сионий - содомит, развратник, алкохолик и скандалджия, гешефтар и аферист.

Следва

II-ри Примерен отговор на медицинските ковид-фашисти

 

"Ще да пия напук врагу, / напук и вам идиоти" (Христо Ботев, из "В механата", в перифраза)

следва от I-ви Примерен отговор (Катехизис на пънкаря анархо-комунист)

В автобус по линия 409 на "Градски транспорт" Варна пак влиза контрольорка. Стига до мене:

- Светльо, маската! - познаваме се и с нея.

- Не мога!

- Защо?!

- Имам здравословна причина.

- Каква? - става извънредно подозрителна.

- Ами, гледай сега, хубавице, - започвам благо-благо - като съм седнал така, дупката на гъза ми е запушена, а с маска на лицето ще са ми запушени и устата, заедно с носа. Представи си, че ми тръгне пръднята. И какво става? Като не може да излезе през гъза, се връща назад да си намери друг път за излитането си, а стигне ли до запушените ми нос и уста, ще излезе през ушите с бясна скорост... Та понявга така ми се пукат ушните тъпанчета.

Бившата колежка седна срещу мене и опитвайки се да остане сериозна, докато прекрасните й масленозелени очи преливаха от смях, ми задума с благ тон:

- Абе Светославе, на колко години стана, брадата ти е наполовина бяла, а главата ти продължава да ражда и прелива от лудост и невъобразима простотия?!

- Не се смей, това са неприятни неща! - продължих сериозно - Знаеш ли, в гимназията имахме учителка по психология, дето беше загубила при инцидент едното си око и на негово място носеше стъклено. На това отгоре беше и дъновистка, та като почнеше да разправя за поредната си разходка с тия от Бялото братство из Рила и стигнеше до езерото "Окото", умирахме от смях. А мъжът й беше непоправим хаймана и алкохолик. Идваше понявга в междучасията и ни събираше да ни разказва пикантности от семейния им живот. Веднъж например я бил надупил в хола у тях и така рязко й го вкарал отзад, че стъкленото й око паднало и издрънчало по теракота. Едвам го намерили сетне зад дивана окото.

...И в този момент дочух някой да се дави като пред повръщане. Погледнах в тази посока. Около дванадесетгодишно девойче, изслушало всичкото това в притихналия автобус, се опитваше да не повърне. Баща му, който беше с него - един як бабанка, стана и преди да успея да реагирам, дойде и такъв шамар ми обърса, че се прострях на седалката до мене. Бързо ме улови за яката и ме изхвърли през отворената врата на междувременно спрелия на една спирка автобус с ритник в гъза.

Когато се изправих, за да се поизтупам, погледнах и погледът ми спря на друга бивша колежка, чакаща на спирката там. Този път беше рецепционистка от хотела на "Златни Пясъци", в който едно лято преди три години работих - стара мома, която тогава два пъти наебах и повече не й се обадих, защото се оказа капризна и мнителна, но пък добре духаше, със стръв и фантазия така да се каже, даже гълташе!

- Заслужаваше си да пропусна този рейс и да изчакам следващия, - заприказва ми с преливащ от зла радост поглед - само, за да ти кажа, че точно това, което видях, ти се пада, боклук мръсен! Има Господ, има, има, има!

Почти затанцува от радост край мене, като дете край отрупана с подаръци коледна елха.

 

* * *

Ето как, братя прости, но набожни и сестрици грозни, но ебливи, просто докато се разхождам  "по английски" "лошо обръснат, небрежно елегантен и леко пиян", породих вяра в едно сърце съвсем без да искам.

А нашите "духовници" какво "раждат"? Лайна и грозни дела, освен страх в душите на народа - при всяка "вълна" на вируса поголовно се "разболяват"  от коронавирус за пи-ар и всякога го разтръбяват по социални мрежи и сайтове. И никога не... габърдясват. 

 

Но какво да ги чиниш (освен да ги разчиниш) - два типа са новините за себе си, които могат да родят. Едната е тази. А другата как от държавата им дали няколко милиона, с които дарили по разни институции пари, вдигнали или реставрирали манастир, или храм, па отслужили света литургия. А относно последното новината каква всъщност е? Ами че са се събрали, измазали два зида, дали на старопиталище или сиропиталище жълти стотинки под медийни прожектори, отслужили надве-натри Богослужба, опънали софрата още по обед и пили-яли до среднощ, докато се осрали, сетне се изпонаебали взаимно и накрая си поделили милионите, с които всеки купил за себе си и за любовника си "на щат" по една нова лимузина.

А аз що? Като един същи Сократ се разхождам и водя с народа спасителни диалози! Че и се случва даже да ме набият понявга!

I-ви Примерен отговор на медицинския ковид-фашизъм

В автобус по линия 122 влиза контрола, бивша колежка кондукторка. Качва се при Автогарата от първа врата и заедно с проверката на билетите, започва да раздава команди към "немаскираните", които като цяло са доста:

-Слагайте маските!

Слагат.

Стига до мен:

- А! Колега! - усмихва ми се и мило додава - Масчицата да си сложиш, а?

- Аз съм ваксиниран - решавам да излъжа, защото много обичам да лъжа.

- Сертификат? - проронва недоверчиво.

- О! - казвам - Забравил съм го вкъщи. Обаче, гледай сега: ваксината на "Астра Зенека" си я боднах в лявата ръка, а на "Пфайзер" в дясната. Белезите зараснаха, та не мога да ти ги покажа. "Спутник" в България нямаме, затова не си обезопасих и хуя. С "Модерна" обаче се ръгнах в гъза, при това централно, право в дупката и той още кърви от обида и болка. Искаш ли да ти го покажа?!

Онази направо побесня!

- Не те ли е срам, възрастен човек, a да говориш такива глупости!?

- А тебе що не те е срам ма, - мразя да оставам длъжен, знаете - да ме караш да ходя из града като ханъма зачулен, твойта мама потурчена!?

В гнева си забравих, че жената, при това съвсем не лоша жена, си е всъщност туркиня от Делиормана родом... Тя се втрещи, сякаш да й бях плеснал шамар. Мълчаливо слезе от автобуса на следващата още спирка, без да го допровери.

IV-та Ковид "вълна" (в автобуса докторант по идиотика)