Нощта на ужасите и лайното на Унгареца

Баба тази сутрин (вече тоест вчера) се прибра, по-точно я докараха от болницата. Ухилена, както винаги, до ушите, когато дъщеря й не се намира пред очите й. Така да се каже грейнала като слънчице, цъфнала като маруля.

Полякът, дето щеше да ме сменя, го докараха точно в 10:00 ч. сутринта с микробус. Подредихме се отвънка всичките да го посрещнем едва ли не с хляб и сол. Микробусът спря пред къщата, а той вътре сам, заедно с шофьора, на предната седалка. Още преди да спрат се оглеждаше през прозореца напрегнато и подозрително. Първо зърна щерката и веднага се изблещи от изненада, но щом се взря в баба, тутакси побесня. Без да слезе от буса, отвори джама и се разкрещя на някаква смесица между немски, полски, руски и английски: 

- По дяволите! Пак ли тука!? Тия ги помня, бях тук преди няколко години, седмица не изтърпях! Дъртата вещица ме мрази! Замеряше ме с пълни чаши чай, вода и сок, а тоя таласъм щерката искаше да ме ебе! 

 - Я, я!! Хо, хо, хо! - радваше се баба по особено зловещ и необичаен за нея начин. 

А споменатата като еблив таласъм щерка оставаше мълчалива и неподвижна, като вкаменена. Полякът вдигна мобилния си телефон на ухото и около пет минути разговаря с някого, крещейки. След него иззвъня телефонът на шофьора, който слуша някого около пет минути, мълчейки. След това потеглиха веднага наобратно, като в тоя момент звънна телефонът и на щерката.

Накрая всички се прибрахме обратно в къщата доста тъжни и объркани, всички освен баба, която весело си тананикаше и дяволито се подсмихваше.

* * *

Ако не беше преживяното снощи, никога не бих повярвал, че на бабината щерка й се ебе. Мислех си, че тая би се ебала само с дявола и обратното - че би я чукал само мъртво пиян сакат дявол нея.

Но...

Поканиха ме с мъжа й снощи на вечеря на горния етаж при тях. Започвал тука тия дни селският традиционен фестивал, а те по семейному го отбелязвали с вечеря и маскарад.

Качих се горе.  Пихме вино, бира, шнапс с различни ястия. Хапнахме, пийнахме, послушахме музика.

- Почакай ни тука да идем замалко в съседната стая, ще се върнем до двадесет минути, - рече тя - имаме изненада за теб.

Когато се върнаха, тя беше с кожени ботуши, кожен панталон, кожен елек, облечен и закопчан на голо и кожена шапка с... червена петолъчка на челото. А мъжът й - по високи черни чорапи... памперс и бебешка шапка с дантелки. За мене бяха приготвили американски цилиндър тип "Чичо Сам".

Помислих точно две секунди върху ситуацията и тутакси реших да ми "прилошее". Обясних на пресекулки, че ми е паднало кръвното налягане.

Тези добри хора почти буквално ме отнесоха, подпирайки ме, до кревата в стаята ми и ми оставиха до леглото отворени две бутилки германско вино розе, за да си "нормализирам" кръвното налягане. Ето тези, които аз набързо изсмуках, след като затвориха вратата. 

Вкусът беше интересен, леко стипчив, но виното твърде сладко за розе. Госпожата даже лично ми донесе стоящия инак само на двора пепелник, за да пуша в кревата.

* * *

Полякът си тръгна още преди да е пристигнал едва ли не. Но следобеда докараха един нищо неподозиращ унгарец. Висок, върлинест, с мустаци като у барон Мюнхаузен.

Когато пристигна, щерката беше на работа. Бяхме в къщата само аз и баба. С влизането си в стаята, отвори хладилника. Огледа го и попита възмутен:

- Абе вие какво въобще ядете тука?!

Бедничкият не знаеше къде е попаднал! Тук на петия ден щерката ме попита полуядосано къде са й петте яйца, дето ги била оставила, с които готвих и на баба, всичките ли съм ги бил изял и не ми ли било станало лошо!

Предложих му изпечените от мене за обед фрикадели. Първо ги огледа с подозрение, след което ги излапа всичките останали от мен и баба. Извади от торбата си питка с бял хляб, сряза я на две и мушна помежду половините всичкия кашкавал от хладилника, който щерката купува за мене и за баба за цяла седмица. Всичко на всичко шест резена!

Изплюска го с огромен кеф, а аз вътрешно се разсмях, като си представих физиономията на дъщерята, когато види, че кашкавалът липсва още насред вторника.

Тя се прибра. Запознаха се.

- Тая, - рече той, когато тя излезе - ще я еба!

Засука мустака. И веднага след това попита къде е тоалетната, защото му се било присрало зверски, както се изрази. Показах му я и той много хубаво се изсра, както сам сподели след срането.

Влязох след него скришом и повдигнах тоалетната чиния, за да видя какво е станало. Цялата беше в лайна, неизмити. Тогава чух, че идва моят микробус за Щутгарт. Бързо се изнесох, предвкусвайки шока на щерката, когато види унгарския "мармалад". Има ли друг мъж в къщата, тя през половин час проверява тоалетната чиния да не би седалката да е оставена вдигната "по мъжки" или да има пикня по нея.

На влизане в буса чух крясъка й към унгареца откъм къщата:

- Вас ис дас, швайне комунистише?! / Какво е това, свиньо комунистическа?!

Откакто й споделих, че по политически убеждения съм анархо-комунист, тя започна впрочем всичките от Източна Европа да ни таксува за комунисти. Микробусът потегли за Щутгарт, а аз облекчено въздъхнах и се прекръстих благодарствено!

Таратор (Как замалко да удавим бабата)

"На раздяла ви целувам!" (рок-група БТР, "Спасение")

В два случая бабата германка повтаря неколкократно, мърморейки си, популярната немска ругатня "Шайсе! Шайсе!!" - буквално "Лайна! Лайна!!" 

Веднъж, когато с грозната й дъщеря я подготвяме в понеделнишките сутрини за еднодневния й ежеседмичен престой в центъра за социализация на лежащо болни старци в селото.

- Майне клайне, маузе, - умилно й говори женският крокодил щерката - хайде да те срешем и напарфюмираме, Съкровище мило, за да идеш да се позабавляваш с връстниците си!

А баба, която инак има страхотно мила усмивка, като у дете направо, се навъсва и почва да повтаря:

- Шайсе!

Хубавица е баба, още носи следите на отминала красота, както би казал Карл Май, пък той е разбирал от тези работи, като имаме предвид някои неща от биографията му - оргиите заедно с последната му съпруга с приятелски семейства имам на ума си. А баба е хубава при това не северняшки студено и грубо, ами някак с топла и нежна красота.

Втори път баба пустосва и ругае като донски казашки каруцар, когато с щерка й й даваме вечерята, хранейки я с лъжичка.

Вечерята съдържа: варени в мляко овесени ядки, колбас, гръцко прясно сирене, маргарин, щото женският крокодил се оказа и свидлив, та затова не е чисто масло, домат и... плодово пюре. И цялата тая помия пасирана заедно по рецепта от немския доктор. Без да го познавам, съм го кръстил "Доктор Смърт".

Нагледах се как баба страда и се мъчи и тъй като обедите й ги готвя по свое усмотрение и с каквито искам продукти, на следния ден й направих таратор. Чесън донесе от семейната градина в двора щерката. Четири скилидки, дребен, но толкова лют, колкото съм сигурен, че няма ни в Южна Африка, ни на Огнена Земя. Всичките ги накълцах в голямата чаша с таратор.

Баба дръпна една яка глътка. Първо се ококори, после се закашля и накрая грейна от задоволство.

- Всичкия чесън ли сложи, Светославе?! - шокира се щерката.

- Я! Я! Хо, хо, хо, вундаба! Тараторише, булгарише тараторише! - отговори вместо мене майка й, търсейки сама чашата по масата със здравата си ръка.

- Не е български таратор, мамо ле, - опита се да й обясни онази, защото била яла такова нещо в някакъв гръцки ресторант в Берлин - това е гръцко цицаки!

- Нет! - сряза я баба /Казах ли ви предния път, че не понякога на немски, в диалектите, освен ньой, ной или просто не е и нет?/ - Тараторише!

* * *

В последния топъл септемврийски ден заведохме с щерка й баба на разходка до малкото езеро между селото и гората.

Щерката поиска тя да държи инвалидната й количка максимално близо до водата на наклонения бряг, за да можела да й показва разни неща и да й говори.

Изведнъж по малките вълнички иззад храсталака се появи водна патица.

- Зеен, майне клайне маузе, енте! / Гледай, мое малко мишленце, патка! - викна ненормалницата и плесна с ръце, пускайки дръжките на количката, на чиито гуми не се беше сетила даже да сложи ръчните спирачки.

За секунди количката и баба се озоваха във водата, която тука се оказа малко по-дълбоко от кръста. Баба се приводни буквално по нос с отчаян писък.

- Ах, тъпа путко заспала! - изкрещях аз с все сила, докато за половин секунда обърнах джобовете си от телефони и цигари върху тревата и скочих с дрехите и обувките подир баба.

Вдигнах я над водата за яката на якето й. Баба се изхлузи от него обратно. Светкавично я извадих от езерото на ръце и я изнесох на брега, след нея и количката й.

Сложих я в количката, докато щерката се обаждаше по телефона на бърза помощ... Сетне клекна срещу нея и взе да я гали, повтаряйки колко много съжалява и че ужасно я обича, че тя е нейното съкровище. Баба я погледа около десет секунди втренчено с присвити очи и я наплю с водата, с която се беше нагълтала.

* * *

Баба е добре, казват. Тия дни е в болницата под лекарско наблюдение...

Същата вечер седнахме заедно с дъщерята на масата. Тя си свари чай, а на мене собственоръчно отвори първата от двете бири, които ми купи от селския магазин.

- Ти си много добър човек, смел, силен, решителен и отговорен мъж! - започна издалеко тя - Съжалявам, задето първоначално те подценявах и малко ти се поскарвах! Не можех да разбера защо мама толкова те харесва. Какво впрочем означава на немски "путко заспала", това дето ми го изкрещя при езерото, преди да се хвърлиш след мама?

- Това е боен вик на гръцките цигани каракачани в България. Те освен с овчарство, се занимават и с планинско спасителство на доброволчески принцип, викът означава "Да умрем за невинните!" Аз съм половин каракачанин по лелина линия, на майкината ми сестра по мъж.

Повярва ми.

А свако Кольо, Бог да го прости, верно беше каракачанин. Казах й така, защото много мяза на него. Фигурата мъжка, очите рачешки, а носът като у кален в десетки битки и стотици пъти удрян с боздугани по главата в Картагенските войни римски центурион. Чак да се чудиш дали свако не я е правил, вместо татко й, Бог да го прости и него, който на портрета тука е хубавец, когато майка й е идвала на младини да летува в България.

- С моя помощ - рече - и под моето ръководство ще станеш съвършен болногледач. Ще проговориш литературен немски заедно с падежите. Ще ти епилираме корема, гърдите, раменете и гърба, за да не плашиш мама, когато я миеш в банята гол до кръста. Ще те заведем на лекар да разберем защо така обилно се потиш, да не би да имаш скрит диабет. Ще се ваксинираш срещу Ковид най-сетне. Ще се отучиш от това директно и често нетактично, нерядко почти цинично славянско говорене в очите. Ще започнеш да пикаеш седнал, както приучих и съпруга ми преди години още, за да не пръскаш случайно урина по тоалетната чиния и по пода.

Да пикая седнал и да се епилирам ли?! Че ако ни спипат талибаните-пришълци, да ебат и нея, и мене, че и мъжа й заедно с нас ли!!??

В тоя момент й звънна телефонът. От фирмата й съобщиха, че по мое желание още от ранния следобед ме разменят с някакъв поляк и ме местят по-вдругиден /понастоящем тоест утре/ сутринта при друго семейство в малък град до френската граница.

- О, не! - викна тя - Само не и поляк! Искам пак българин или поне унгарец!

Поляците и полякините болногледачи тука рядко изтрезнявали, мърляви били и пълни с претенции обясни ми сетне тя. За малко пари като българите въобще не се хващали.  Към немците били арогантни и надменни, а срещнат ли руснак, случвало се и да налетят на бой без предупреждение.

Загледа ме с болка и с разочарование. Сетне с омраза. Мисля, че ме прокле накрая наум, но от цяла душа, защото внезапно ме заболя силно, но кратко хуят.

* * *

Ех, ще ми липсва баба, мамка му! А колкото и странно да звучи, липсва ми вече даже и Бойко Борисов - Тиквата с искрящата му весела и безпардонна селяндурщина.

А Хаджигенов, Бабикян и Минеков, тия рафинирани и агресивни градски простаци, както и Мая Общата Манолова, колкото и да е странно, не ми липсват. Още по-малко скрития педал Христо Иванов от ДБ.

За Слави и шантавия рошльо хаджи-Тошко Йорданов обаче, дето каза на оная претенциозна и нафукана селска кофа Татяна Дончева да си седи мирно на дебелия гъз, леко се колебая.

А немският крокодил щерката поне знаеше английски! Ако сега попадна на някой 120-годишен ветеран от времето на Вермахта, жална ми майка с моите 15 изречения и 30 думи на лош немски!

Im eine Dorf на путкен зи майнен

Ще познаете, че на летището в Меминген слизат българите, идващи в Югозападна Германия, по фасовете на земята пред главния вход.

Персоналът на самолета предвидливо предупреждава, че на територията на летището не се пуши.

Та слизаме от самолета, нареждаме се за багажа си, взимаме го и след като излезем от летището, се скупчваме. Около три минути се оглеждаме ту на всички посоки, ту едни други. И тогава някой първи вади и пали цигара. След десет секунди всички пушим, загърнати в облак от дим. Немците са свикнали, никой не прави забележка. Ще изметат след нас, каква им е работата!

Всеки от нас гледа другия сякаш се кани да го измами или обере. Солидарни и помежду си, и с нас са само българските цигани. И с телефона си ще ти услужи циганинът да се обадиш безплатно, ако се наложи, ще те почерпи даже и кафе.

В автобуса за Щутгарт три български болногледачки завързват разговор, наблюдавайки нивята край пътя и селата, край които минаваме. Нивята от край до край в царевица, тикви, овощни градини с капково напояване, баирите в лозя. Не като у нас - цяла Мизия само в жито, за да кълват на Иван Градуса проскубаните бройлери, та да ги продава в Дубай, а нас да храни с одрани норки или невестулки, както разбрахме наскоро.

Селата чисти, подредени, с огромни черкви и обществени сгради. Къщите каменни или тухлени с външна дървена ламперия, на по три ката, като в старите български села. Зад всяка къща градини, оранжерии, овошки, добитък по кооперативните ферми.

- Хубаво, ама еднообразно! - обажда се едната болногледачка.

- Да! - съгласява се другата.

А аз си викам: Разбира се, друго си е в българските села! Разнообразие и шарения за радост на окото и душата! Насред чаршията дими изсрано прясно огромното лайно на единствената в селото крава. В едното село се срутила черквата, в другото училището. Кметът и разсилния гледат през пукнатия прозорец на кметския кабинет как две полудиви магарета, завързани за съседни електрически стълбове, се хапят помежду си пред затворения от по- по- по-лани смесен магазин и залагат кое ще победи, докато пият домашна ракия...

- Само ние българите - подзема пак първата - сме така топли и сърдечни! Никога няма да оставим старите си родители да ги гледа някой друг!

- Да, да! - съгласяват се другите две.

Ама разбира се, викам си аз, пращим от човещина и почти Небесна Добрина, та чак ще се пръснем! Ако баба не е при нас с пенсията си, как нашите подрастващи келеши биха си купували всеки ден цигари?!

А ако баба (или мама) живее сама на село, щото дядо (или тате) отдавна се е споминал от гренясала сланина с некачествена домашна ракия, ще идем да я навестим около Коледа в полусрутената й къщурка. Ще й занесем лекарствата за месеца лично, дето инак цяла година сме й ги изпращали по Еконт или по роднини за по-евтино и ще приберем направеното от нея кисело зеле, домашната ракия и бурканите с месото от прясно закланата отгоена от нея свиня, след като седнем на масата пред мамината погача, кюфтета и сарми.

В началото ще я укоряваме, че тя на тези години не си почива, ами продължава да се блъска. А като се напием, ще почнем да я потупваме по гърбицата, та чак очилата й да задрънчат и сантиментално да й се възхищаваме с думите:

- Мама е корава, мама е Пичага!

* * *

От друга страна обаче... Немците са луди. А най-луди са немкините! Нещо повече, живеят без никаква самокритичност, камоли съзнание за собствената си лудост.

Около петдесетгодишни жени наемат (по-точно наема за тях Държавата им, оказвайки им и материална помощ отделно) болногледачи за престарелите си родители, за да им помагат да си ги гледат вкъщи. То хубаво, даже много хубаво, ама...

От малки тия работят и учат, усвояват социални правила, верни явно на призива на Хитлер при влизането му в бункера през 1945-та: Германски мъже, воювайте, германски жени, работете!

И когато родителите им престареят, те най--сетне си намират уж хуманна причина да си играят с тях, вместо с кукли, да наваксат детството си!

Сутрин, обед и вечер минимум по половин час целувки и прегръдки:

- О, мами, о майне клайне маузе!

И това е жена с няколко деца и функциониращ мъж при това, а не стара мома "на шнапс с лексотани"!

А клайне маузе, сиреч 94-годишното малко мишленце, като се изпърди, заради предписаната от доктора разнообразна диета като казак, трепе и мухите в къщата, и котките на двора, и вълците, колчем ги има, в близката гора.

Мама е с тежка деменция, не се знае знае ли, че съществува изобщо, още по-малко името си, но според щерката имала любима купичка и любима лъжичка. Мажем я с крем срещу бръчки и пред разходка из селската чаршия я гиздим с шалчета и дантелени, сякаш ще я омъжваме.

По някое време бабичката, в редките моменти като дойде на себе си, я погледне щерка си и с пълна сериозност й заяви в очите:

- Ти си психично-болна!

Разбира се, бабата е от старите германки, дето идваха в България преди 1989 г. лете на курорт, за да пиянстват, да танцуват и да се ебат по хотели, плажове и храсти, а не да се лигавят или да събират разделно боклуци. А самата тя е същинско златно слънце, весела, усмихната, направя ли на щерка й зад гърба "дълъг нос", с глас се смее.

Пея й на бабата руски песни, на "Катюша" се радва с глас и даже барабани и потропва. Тя тогава е била на около 20 и сигурно се е радвала на влизащите в Берлин казаци през 1945-та - весели и подпийнали, а не налудничаво трезвени и сериозни като хитлеристите. Щерка й обаче изпада в ужас от руснаците, живеещи днес тук. Като ги видела в супермаркета с маски срещу Ковид под носа, по това и се познавали, бягала като от чума. Обясних й, че този руски стил е конформистки всъщност, че българите ги носим под брадичката. Задави се с кафето, почти се умопомрачи от стрес...

В езика им тука, особено в диалекта, има много славянски думи. Например не, когато не е ньой или ной, си е не, а да си е да. Мале (от мамо ле, майнольо) е Мами ле, а отпуснат ли се, става си директно Мамо ле.

А бе дали не са прави някои алтернативни историци, че тия са крайно, чак безкрайно, успешно латинизирани славяни? Толкова успешно, та чак са вампирясали приживе!

А честито, пак ме хванахте за пръднята!

Поздравявам шайката на епископ Сионий и на поп Силвестър с всичките им цигани, политици и мутри с билета си за Германия и отрицателния тест за Ковид. 

Ако искате да ме хванете, можете да се уловите за пръднята ми и да ме издърпате обратно от облаците или да ми я разстреляте с черешово топче или балистични ракети, ако щете.

Баш както, когато отпътувах за Сърбия през 2011-а или в 2016-та хвърчах за Русия след предни челни сблъсъци с вашата арогантност, простотия и престъпно мислене.

Чао!

Я слушай бе, Копелдак цигански! (към архим. Григорой Лозев)

Днес по телефона архимандрит Григорий Лозев ме нарече мене "мръсно копеле".

Я, слушай бе, копелдак цигански, заченат в мръсотия и роден незаконно, захвърлен и израстнал в дом за копелета в Стара Загора: Аз съм направен в Карнобатското село Крушово на един железен креват, показан ми лично от баща ми, електро-инжинер. Родил съм се в Сливен от майка гимназиална учителка по философия. И съм израстнал във Варненския квартал "Васил Левски" на ул. "Д-р Басанович" 10.

Толкова ме ядоса ти с мангалската си арогантонст, че се сдобих с касов бон от паркинга между р-т "Водопада" и дървената преносима барака на приятеля на игумена ти Сиси Боата - депутатът от ИТН Васил Апостолов

И въз основа на него получих от Търговския Регистър във Варна на бул. "Осми Приморски Полк" 54 подпечтана със "син мокър печат" информация кои са в момента "управниците" на паркинга - доскоро държавна собственост. 

О! Изненада! Пак лелята на депутатчето от ИТН Жана Апостолова и г-н Рачев! Чакай бе, Сионий нали "манастир възстановяваше, та затова дяволът го нападнал"? Манастир ли реставрира той или подарява каквото докопа на присъдружни мутри?!

Ето ги мутрите, които ти обслужваш с разходките си до Сливен, боклуко цигански! Душо мръсна!

Я разкажи! Давам ти трибуна - прати на portos777@gmail.com текст, а аз ще го пубиликувам без редакции - Как и защо най-сетне митр. Йоаникий те изхвърли от Сливенска митрополия. 

И защо там се разхождаш като вълк-грабител с парите на Сионий сега бе, псе?

Господин Тодор Катранджиев не отрече, че е циганин!

Току-що се свързах и с шофьора на еп. Сионий Велички Тодор Катранджиев на телефонен номер 0879555381. Помолих го да регситрира на домашния си адрес и моята бъдеща фирма за джумерки (пръжки), която смятам да създам веднага, след като купя, заколя и препържа някое прасе в момента, в който го уловя из гората на Варненския Франга-баир.

Споделих му, че не съм особено заможен и ще му платя наема, когато развия бизнеса и ще му дам тогава едно цяло печено прасе "с лимонче в устата и краставичка в гъза", но той отказа. Рече да си го ям сам!

Защо бе, Тодоре?! Където двама, там и трима! След като леля Еми живее у вас, та чак фирма си е регистрирала, не мога ли и аз, като нея и Наско, да си закача "шапката" в апартамента ти на "Александър Батемберг" 77 в Асеновград? 

Рече също и да си намеря някой педераст да си го еба, ако нямам с какво друго да се забавлявам. А това потвърждава клюката, че пияницата Сионий, когото всички досега знаехме като манаф или помодерному казано "бисексуален хомосексуалист с активна роля и ориентация"  вече са почнали да го ебат в гъза... 

Еби, Тошко, еби братко! На мене пръч не ми се чука, чукай си Сионий сам!

Има впрочем една френска поговорка: "Извънредно грозна жена се ебе с два чувала: Един на нейната глава туряш, за да не я виждаш и един на своята, за да не падне нейният, та да я видиш". 

Та кака Еми явно е твърде "хубава", а и са ви се скъсали чувалите, затова си решил да се ебете с Дядо Мраз (с боата) ли във вълшебния му чувал двамата?

* * *

Но инак искрено те поздравявам, Тодоре, задето си призна, че си циганин. Чест ти прави да се изправиш тъй гордо и да речеш: "Да, аз съм мангал!" Браво, братко! И аз съм мангал "по мляко"! Циганка в Сливен, дето съм се родил, девет месеца ме е кърмила, както все разправям, щото мама нямала мляко.  Нямала, щото не е крава. Или нямала, защото е вълшебница... Друг въпрос.

Та, обади се да се гушнем, Маймуно Родна!

* * *

И тъй, аз ли съм твърде пиян или е наистина твърде смешно, но се заливам от смях - Сиси Боата я "пердаши" в гъза двуметров мазен циганин.

Така е дядка! Като не става "с отпред", може и "изотзад", важното е "секс да има", да си "в играта". 

Ракията не прощава, аз затова я спрях, преди да си вземе обратно, каквото ми е дала. Спри я и ти, ако не е вече твърде късно за гъза ти.

Мутренска покана от "Чардака" в Бачково

Открих телефонния номер на господина, който слезе онзиден от черния мерцедес със софийска регистрация (А 0008 ...), за който в момента научавам, че май не е и негов - Георги Иванов Рачев: 0876333072 Попитах го, предвид изнесената тука документация, която го посочва като съдружник (съсъдружник на г-жо лелята на депутата от ПП ИТН  и секретар на игумена на Бачковския манастир еп. Сионий Васил Апостолов), а същевременно управител на дървеното "капанче", както наричаме подобни заведения за бързо хранене във Варна, в какви са точно отношения с Апостолов,.

Той ме покани, вместо по телефона, да заповядам пак на "Чардака" да го "обсъдиме" лично.

Аз, шопе, няма защо пак да идвам. Видях те, видя ме добре и ти, което се доказва и от факта, че поне два пъти си ме заснел без мое знание. Тогава нищо не рече, нито ме заприказва.

А просто ще ти преподам кратък урок по български правоговор.

Инфинитив: Аз обсъждам /тъй като в българския език няма отделна инфинитивна форма на глаголите, като например във френския или немския, се изпозва формата за първо лице в единствено число в сегашно време за инфинитив/

Сегашно глаголно време:

Аз обсъждам

Ти обсъждаш

Той/Тя обсъждат

Ние обсъждаме

Вие обсъждате

Те обсъждат

Минало свършено глаголно време:

Аз обсъдих

Ти обсъди

Той/Тя обсъди

Ние обсъдихме

Вие обсъдихте

Те обсъдиха

Бъдеще глаголно време:

Аз ще обсъдя

Ти ще обсъдиш

Той/Тя ще обсъди

Ние ще обсъдим

Вие ще обсъдите

Те ще обсъдят

Заповедна форма:

...

Обсъди!

...

...

Обсъдете!

...

Такава форма, каквато ти употреби в нашия разговор, никъде не откривам - "Ще обсъдиме", ни в описаните глаголни времена, нито в неописаните, които са твърде много - в минало време има несвършени, има и в условни наклонения, както и в бъдеще време, има даже минало време в бъдещето - "Кът' тъ фана, иба* съм ти майкъта" например. Но аз не съм ти учебник по граматика. Така че, няма да ти отговоря положително на поканата, не я разбрах, не е на български. Софийският диалектен вариант "обсъдиме" е реплика на сръбския вариант "обсудимо", а аз сръбски говоря само със сърби, при това книжовен, даже заедно с падежите.

В Българска Тракия обаче ние ще ОБСЪДИМ, извинявай шопе!

Битката за Сливенска епархия (РАДАКТИРАНО И ОБНОВЕНО относно ученето на еп. Арсений Знеполски поради недоглеждане по моя вина в Укипедия, поради предоверяването ми на отец Авксентий Делипапазов

По причина на твърде лошото си здравославно състояние Сливенският митрополит Йоаникий е подал оставка, която ще се разглежда на 20-и и 21-ви този месец в светия синод.

Това горе на снимката е скрийншот от разговори между сливенския поп Силвестър, дългогодишен аферист, участник и инициатор на най-мръсните скандали в БПЦ за свои користни цели и игумена на Гигинския манастир Христо Мишков - Никанор, друг емблематичен престъпник в църковните среди.

Интересно е как тези двамата, които доскоро не можеха да се понасят, са се обединили да плюят срещу игумена на Поморийския манастир и викариен епископ на дядо Йоаникий - Негово Преосвещенство еп. Иеротей Агатополски.

Искам да попитам тая мишка Никанор - Христо, не ти ли ми каза лично и в очите преди години, на маса на терасата на Ерулския манастир "Света Троица" в Трънско точно, че Иеротей "ви е отказал" да го направите (ти и шайката около еп. Поликарп Белоградчишки) митрополит на Враца? Как така излиза сега, сине майчин, че този, който тогава извикваше подигравателната ти насмешка със своята наивност и глупост, според тебе, а според мене чистота, сега според вас с поп Силвестър се превърна в "интригант и жив дявол"?

Кое ви обедини със Силвестър бе, създание безнравствено в расо?! Контрабандист си ти и също като Силвестър бандит в храма и аферист! Не ми ли се хвалеше ти сам, че навремето, когато прибра в Гигинския манастир разпопения впоследствие монах Филарет Цанев, си подготвял за Силвестър побой на посрещане от бивши пернишки затворници, задето иде да безчинства и да гони Филарет от твоя манастир, както преди това от Троянския?!

Ще ви кажа кое ви събра - събра ви ангажиментът към дядо Сиси Боата, Сионий Велички и мечтата му да стане най-сетне митрополит. По мои данни старият "герой" от Троянския манастир - хетеросексуален развратник и алкохолик от ромски произход, който сега се "подвизава" в Бачковския манастир - архим. Григорий Лозев, следобед ще пътува към Сливенска епархия, по-точно към Бургас или може би даже, по данни от друго място, вече е там... Преди около час Лозев се похвалил на едного, че с неназовани сливенски свещеници ще раздават около 3 милиона лева, дадени от Сионий, за да подкупват избиратели и синодни архиереи.

Разтреперал се впрочем, като разбрал, че се знае къде е и най-много се притеснил от факта, че не знае от къде му идва, дори попитал: "Ако нещо се провали в тая схема, дали няма да пострадам аз?!" 

Кратък запис на пресен разговор с архим. Григорий:

С една дума шайката на Сионий пак възложи най-отговорната работа на най-безнадеждния човек - Лозев. Страхлив, сприхав, патологичен клюкар, напие ли се, безконтролно избухлив и крамолник... Сионий, глупако, да беше пратил мен, не, че щях да ида, но ако бях аз, никой нямаше да се усети в тоя случай, че минавам през цялата Сливенска епархия, преди да ти сложат официално митрата. Но на бодлива крава Бог рога не дава, както е казъл народът ни или каквато е църковната сентенция - "Реши ли да погуби някого Господ, първо го лишава от разум"

На Сионий обаче в тая надпревара некадърността, самохвалството, клюкарството и пиянството на архим. Григорий Лозев са му най-малкият проблем. За поста на дядо Йоаникий Николай Пловдивски готви всъщност викарийния си епископ Арсений.

За Арсений приятели ми споделиха разни неща съвсем скоро. Според едната версия дипломата му за висше богословско образование била купена, взета "по втория начин", според друга - бил завършил катедра Теология в Пловдивския Университет, като преподавателите идвали да го изпитват лично и на крака в Пловдивска митрополия, за да не се мори и да се "унижава" да ходи сам там. Не знам това дали и доколко е вярно и дали не се отнася всъщност до семинаристкия му период. Не знам.

Оказа се, след проверка, че Арсений е завършил Софийския Богословски Факултет: Архимандрит Авксентий Делипапазов, професор по литургика в катедра по теология към Пловдивския Университет. Hо според Уикипедия ТУК, е приет там, но не го е завършил, а е довършил именно в катедрата по теология на Пловдивския Университет. 

Та, според отец Авксентий, Арсений, вече като йеромонах, е уловен и уличен да преписва в Софийския Университет на изпита по "Обща история на Църквата". Един от най-леките впрочем. А според други мои приятели, намиращите се тогава в прекрасни отношения с митрополията преподаватели от ПУ са ходили там на крака, за да го изпитват лично. Оказва се не само злобен и прост значи, ами също така горделив и мързелив.

Разговора ми с отец Авксентий можете да чуете в Youtube ТУК.

Друго за Аресений не знам. Само че си е пуснал брада точно като на митрополита си Николай, носи очила съвсем подобни на неговите и се опитва да се държи като него. Обаче е няколко педи по-нисък, затова и един от прякорите му е "Куфарът на Николай".

* * *

Интересни са и тия снимки, дето хора на Сионий са изпратили на г-н Георги Паунов - Жоро Манекена. На първата съм аз, аранжиран в стил "сам на маса седеше и печено ягне ядеше" - ям шкембе-чорба с две кебапчета в заведение, намиращо се над ресторант "Водопада" под Бачковския манастир и барака "Чардака". Това е още с пристигането ми - ям там, защото "Водопада" не беше още отворил, а в "Чардака" не предлагаха нищо истински вкусно, камоли шкембе. Не е невероятно да съм всъщност и именно на "Чардака", където първо пих бира с цел да се сдобия с касовия бон. Но и в двата варианта се случва преди да се кача до манастира.

На втората снимка съм вече в р-т "Водопада" на същия ден следобед, за втори път. Аз съм в гръб, а домакинът с лице към мене. Ям печена пастърва на скара с наливна бира, той пие газирана вода "Михалково" от стъклено шише и обсъждаме туй-онуй, предоставя ми документацията по измамите на Сионий и секретаря му Васко Апостолов.

Не знам пратилите ги на Паунов тия снимки какво си въобразяват, че са направили, като са ме снимали с него. Аз описах всичките си срещи и разходки почти в същия ден. Срещнах се с Жоро Манекена и се почерпихме, защото човекът в момента е в правото си, жертва на мутренско-ченгеджийски тормоз, при това в качеството си на законен ресторантьор. Извън това и нашите лични взаимоотношения (и вече приятелство), касаещи само и именно тези проблеми, мене не ме интересува кой и какъв е или е бил Жоро Манекена според интернет... Да, пуснал съм търсачката на google преди да тръгна, да - прочел съм разни неща. Е?

За мене това е открит и умен човек, двама от чиито синове познавам - възпитани и деликатни натури и най-важното жертвата на мутренския произвол на Сионий и шайката му, повтарям и подчертавам, сега е именно той.

Тц, снимали ме още със стъпването на пътя към манастира! А по телефона сетне до един твърдяха, че не ме познават?

Шайката на Сионий си е направила картел

С две думи грозна работа, за да не речем само с една - циганска, но не искаме да обиждаме циганите, защото, както знаете, много ги харесвам всичките с изключение на... двама-трима. Но тия последните мисля, че нямаше да ги харесвам, даже да са чисти българи. 

Това, което правят Сионий и Васко Депутатчето е класичека схема за притискане и отнемане на бизнес, при това с използване на откровено престъпни и "мутренски" средства, с използването и на вратичките в закона противозаконно, както предния път споменахме, а сега и ще предоставим документите, които го доказват, малко по-нататък.

Вчера споменах (и със снимки показах) също факта как манастирско движимо имущество (камиони и микробуси) се използва, за да бъдат блокирани откъм пътя част от търговските дейности на ресторант "Водопада". След като го написах (и показах), потърпевшите ме помолиха да уточня, че Сионий често кара шофьора си Тодор Катранджиев да запушва с големи автомобили и самия вход към ресторанта за клиентите му.

А  всъщност депутатчето Васко Апостолов от ИТН се оказа и страхливо. След още един кратък разговор с мен вчера, в който си изпусна нервите най-сетне и това си пролича, като заговори на родния си акцент, кресвайки "Кой е на тИлифонЪ!" и затвори, не само не ми вдига, но и нито ми блокира номера, нито смее да прекъсва повикването. Така че, смятам да изчакам да стане довечера 3:00 ч. посред нощ и да му позвъня десетина пъти продължително. Същото впрочем прави и Сионий. Ако искате, питайте го на номер 0878979858

Цялата гротеска обаче знаете ли в какво точно се състои? Че една новосглобена барака, чието меню разгледах, състоеше се от кюфтета, кебапчета, пържени картофи и три вида бира, с не повече от три-четири маси с пейки тип конски вагон-ресторант, се опитва да отнеме пространство и задуши бизнеса на ресторант с естествен водопад в двора си, със сериозна клиентела, работещ повече от десетилетие, предлагащ например прясна, жива чига от собствени водоеми... А и пастървата впрочем хич не беше зле - попрепеченка на скара точно на местата, където трябва.

Това е съвсем в стила на това нахално парвеню Сионий. Да не забравяме стария факт, че в стаите на панелния си апартамент в софийския квартал "Павлово" тоя е държал две колекции - от самурайски мечове и декоративни кактуси. Баш като автомобил "Астън Мартин", паркиран пред бургаски панелен блок, което с очите си сме виждали впрочем... При едно от академичните гостувания на протодякона на Руската Патриаршия и професор в Московската Духовна Академия по онова време Андрей Кураев, Сионий настоял да му бъде той именно домакин за нощуванията. Отец Андрей се нахранил вечерта мълчаливо, не отвръщайки и дума на опитите на нашия селски простак от столичен произход да го заговори "на високи богословски и църковни теми". След вечеря Сионий направил последен опит да го впечатли и заинтригува, завел го в стаята си с мечовете и кактусите. Отец Андрей взел някакъв меч и след като хубаво го огледал, съсякъл с него на две един извънредно скъп кактус. Рекъл само:

- Очень интересно!

И отишъл, па си легнал. 

* * *

Предния път остана висящ въпросът коя е точно Емилия Горова, собственичката на фирмата "ЕМИЛИЯ РЕЛАКС", държаща будката за сладолед и безалкохолни напитки непосредствено пред манастира. Моите нови приятели ми казаха, че това по-всяка вероятност е жената, с която Тодор Катранджиев, шофьорът на Сионий, живее на семейни начало и се е скрил зад нея документално, подобно Васко Депутатчето зад леля си Жана Апостолова. Но това "най-вероятно" не ми стигаше, затова изчаках, за да ми изпратят по-сериозна следа.

И така, оказа се, че на адреса, на който е регистрирана фирмата на Емилия, е регистрирана и още една фирма - тази на Атанас Катранджиев със сходен предмет на дейност. Фамилията му показва, че е в пряка роднинска връзка по бащина линия с Тодор Катранджиев. А и това дори да се приеме като съвпадение на имена, то адресът и на фирмата на Емилия, и на тази на Атанас е всъщност домашният адрес на шофьора на Сионий Тодор Катранджиев - Асеновград, ул "Александър Батемберг" 77 ет. 1. ап.1 

Та значи точно както в панелката си в "Павлово" Сионий е държал "японски мечове и мексикански кактуси", тъй и родата Катранджиеви няма офиси на фирмите си с толкова амбициозни дейности, а поне две от тях ги е настанила у дома си, вероятно документацията им е или в мазето, или на таборетка в коридора между клозета и спалнята.

* * *

Онзи ден влязох в манастирския двор на Бачковския манастир, имах намерение да заснема и строежа на така рекламирания по медиите нов приют за престарели свещеници, който Сионий строи там. Едно вътрешно чувство ми подсказваше, че готовият вече да приеме най-малко тридесет старци приют, според думите на Сионий, все още се състои от една камара разбъркани тухли или е най-много "на груб строеж", а цялата медийна кампания е реклама с цел събиране на пари.

Но докато вървях през централния двор, на едната тераса излезе самият Сионий, носеше някакъв лист, в който се зачете, като се облегна на парапета. Не се стърпях, спрях се и го загледах, докато не ме погледна и той. Козирувах му с два пръста "по американски" и му направих "дълъг нос", а той си... изпусна листа. Напуснах манастира. Навътре в усамотените дворища не посмях да вляза, за да търся строежа. Не съм много смел. Обаче страхливи се оказаха и те, тъй че, тия дни, преди да замина за Германия, може да се върна... Хареса ми печената пастърва. Не беше зле и в хотелчето "Елеганс". Но тоя път ще взема стая с вана, за да си обръсна пак топките, но доста по-удобно, щото на крак в банята онзи ден едва не се порязах! И ще питам доста по-настоятелно срамежливото девойче на рецепцията какъв е шифърът на кодирания в телевизора 5-ти канал!

* * *

Тук публикувам снимките на предоставените ми от г-н Георги Паунов документи с негово позволение. На тях ще видите как шайката на един "православен епископ" използва всички трикове и номера на българската имотна мафия за присвояване на държавна собственост с "трима свидетели и констативка при нотариус", какво е решението на съда по случая. А защо въпреки това решение прокуратурата не се намесва, оставям на вас да си отговорите, както и на ръководството на ПП "Има Такъв Народ", чийто депутат и местен лидер е възпитаникът на Пловдивската Духовна Семинария Васил Апостолов.

Епископ Сионий и имотната мафия

Вчера имах удоволствието да се разходя до Асеновград и Бачковския манастир. Там отново видях, макар отдалеко, Сиси Боата (дядо Сионий, епископ Велички) и се запознах наживо с някои мои нови приятели. 

В изградената наскоро дървена барака тип "бира-скара" и наречена "Чардака", намираща се непосредствено преди калдаръмения път за манастира, срещу р-т "Водопада", от другата страна на паркинга, изпих една бира "Загорка", както се вижда на едната от приложените тука горе касови бележки. А до сладоледаджийницата изпратих две дечица, които да си купят нещо, дето им харесва, а на мене да донесат касовата бележка от покупката - другият касов бон сиреч, приложен тук.

С тези две касови бележки днес, след като много хубаво си отпочинах и отспах в Асеновград, слязох до Пловдив и в сградата на Търговския регистър, намиращ се срещу Съдебната Палата, срещу общо 14:00 лева такса, плюс 3:50 за банковия превод, се сдобих са подробна информация за фирмите (предмета на дейност и лицата, стоящи зад тях) съвсем официално "с подпис и печат", даже "син печат". Този отчет на харчовете си давам не за друго, а за да прочетат това новите ми "герои" и да разберат, че за колкото и силни или недосегаеми да се мислят, все-таки човек, познаващ закона и механизмите и подир някои консултации със сведущи приятели, може спокойно да ги "направи на пет стотинки" буквално за... 17:50 лв.

Собственик на бараката, занимаваща се с продажба на сладолед и намираща се почти непосредствено до манастирската врата (от дясната страна до празния шадраван) е някоя си г-жа Емилия Янкова Горова. Тя е управител и заедно с това едноличен собственик. Нейното ЕГН тук е заличено в сканирания вариант на документа, но на хартиения носител го има цялото и скоро предстои да разберем в каква точно връзка се намира с г-н Тошко Катранджиев, личен шофьор на Бачковския игумен еп. Сионий Велички, защото именно Тошко, според запознати, реално стои "зад тази барака".

С фирмата "Чардака - Бачково", стопанисваща споменатото заведение за бързо хранене и скара "Чардака", нещата също стоят доста интересно. Съдружници в нея са г-жа Жана Иванова Апостолова и г-н Георги Иванов Рачев, като Рачев същевременно е и управител. Коя е г-жа Апостолова и каква й е връзката с игумена е ясно - тя е леля (съпруга на брата на баща му) на секретаря на манастира и депутат от ПП ИТН Васил Апостолов.

Но кой е споменатият Рачев засега е енигма. Докато пих бирата си вчера в заведението им, си спомням, че пристигна един, когото наричаха Георги. Нещо повече, още със задаването на черният му "Мерцедес" спортен модел с номер "А 0008", ако не се лъжа и без да запомня последните две букви, всички видимо се стресираха от персонала. А когато Георги слезе от автомобила си и влезе в заведението, направи властна забележка на сервитьора и му забрани да го посреща, обръщайки се към него "по малко име". Но ние и неговото ЕГН имаме, да.

Въпросът, които задавам и тук писмено, както вчера по телефона го зададох на Васил Апостолов вербално, на номер 0895130330 е: "Дали лидерът на партията му г-н Слави Трифонов знае с какви дребни шмекерии се занимава неговият депутат Васил и лидер на организацията му в Асеновград?"

Заведението, което незаконно движат лелята на Васко и въпросният г-н Рачев, изникнало наскоро, се намира всъщност върху общинска земя, за функционирането му те не плащат никакъв наем. 

Заедно с това имат претенции да обсебят от дългогодишния му наемател - собственика на р-т "Водопада" и мястото за паркиране на автомобили на гости на ресторанта. Мястото с около 20-ина паркоместа всъщност е част от стар Републикански път и представлява т. нар. "сервитат" - място за отбивка на автомобили. Собственикът на "Водопада" от десетилетия го наема от АПИ и стопанисва.

Сионий, Васко и леля му обаче наскоро успяват да се сдобият с нотариален акт за него. Нотариалният акт, според документите, които ще публикувам утре, е съставен по всички "правила за обсебване на чуждо имущество", използвани от т. нар. "имотна мафия" в България. Нотариус Стефка Кожухарова го съставя въз основа твърденията на "трима свидетели". Това е направено хитро от гледна точка на Кожухарова. Този акт съдебните органи просто могат да обявят за несъстоятелен (както и са сторили вече), но без други последици за конкретната нотариуска.

Но имотът всъщност не е просто чужд, той е държавен! Време е, мисля, да адресираме и запитаме г-жа Комитова, министърка на регионалното развитие и благоустройството от служебния министъерски съвет, какво мисли за това и знае ли въобще за него. Това и ще направим скоро в нарочно и лично писмо, както и ще попитаме ръководството на ПП ИТН какво мислят за действията (и съдействията) на депутата си Васил Апостолов.

* * *

На тази снимка се вижда заведението на леля Жана, вдигнато скоро и набързо срещу р-т "Водопада" от другата страма на паркинга:

А тук ще се запознаем в снимки, направени също лично от мене, с цялата лакомия и дребнавост на Сиониевата шайка.

Собствеността на манастира започва, по документи, от началото на калдаръмения път към манастира. В момента Сионий е вдигнал наема на павилионите и дюкяните по този път буквално петократно... Какво да го правиш - събира пари, както другаде казахме, за да става митрополит. Впрочем казват ми в тая връзка, че едва ли не през ден прескача до Сливенска митрополия, за да провери лично дали дядо Йоаникий там е още жив. Бърза да не го превари някой.

По средата на пътя виждаме пък тази дървена барака тип "контролно-пропусквателен пункт". Надписите говорят сами по себе си. 

Въпросната такса за паркиране е за манастирския паркинг, намираща се непосредствено пред входа на обителта:

От лявата му страна се намира, виждате я в синьо, частната тоалетна за обществени нужди на секретаря Васил Апостолов - 0.50 лв. вход:

Вдясно, до празния шадраван, е сладоледажийницита на споменатия също Тошко Катранджиев. Зад клозета на Васко се намира и още еин, новонаправен манастирски паркинг, също платен.

А на последните три снимки е едно от може би най-грозните неща. С това бялото камионче и сивия микробус зад него хората на Сионий по най-мутренски и безпардонен начин са затворили тротоара пред ресторант "Водопада", също собственост впрочем на стопанина му, за да не може той да продава на щандовете към пътя сладолед и напитки:

Та питам кой всъщност е мутрата с нахална шайка, с държавен и юридически чадър над беззаконията си? Сионий "епископът" (Сиси Боата) или Георги Паунов, собственикът на "Водопада", наричан Жоро Манекена?!

Следва

П. П Днес цял ден получавам обаждания от скрити или непознати номера. Звънят ми, вдигам, отсреща се мълчи и диша тежко, сетне се затваря.

На тия плашипутарници, извинете ме дами за "френския", ще съобщя, че в момента времето в Пловдив е прохладно и "инспектирам" кръчмите из кв. "Кършака", допреди малко се разнасях пък из "Кючук Париж" със същите цели. Могат да ме проследят по пръднята ми. Мирише на десет кебапчета от будката за Горнооряховска скара в Асеновград - между х-л "Елеганс" и ЖП-гарата и на бяло вино "Керацуда"... 

Но да имат предвид, че в сравнение с 2014-а година тука такситата са ужасно поскъпнали. Одраха ме жив!

Дядо Кольо Кукуригото се мести в Асеновград

Според запознати, последният етаж от тази нова жилищна кооперация в Асеновградския квартал "Запад" е закупен от Пловдивският митрополит Николай.

Половината етаж ще ползва той, а апартаментите на останалата половина негови приближени. Обзавеждането и техниката вътре са в категория "кралски лукс".

Очаквайте вдругиден Бачковската афера и измамите с документи на еп. Сионий - Сиси Боата в снимки и подробности тук.

Дядо Кольо Кукуригото на витрина в Станимака

 

Сън с исон "по копанарски"

"Mi Nislije, meraklije, ne mozemo bez rakije / Bez rakije sljivovice i bez mlade Cigancice!" (из "Нишка баня", Сладжана Ристич)

Пием днес бира с една красива циганка и моя приятелка... Влахиня де, добре де, влахиня беше, не беше копанарка! Нека да е нейната!... И се разговаряме.

- Сънувах снощи смъртта си. Беше много смешно.

Наостря уши. Не знам дали знаете, ама те, циганите, много обичат да сънуват и да тълкуват сънища.

- Пътувахме в един автобус заедно с всичките ми познати и приятели, - продължих - когато на един мост автобусът кататрофира и се обърна в някаква река. "Спасявайте жените, особено бременните!" разкрещях се аз, но никого не можахме да спасим. До един измряхме. 

И след като измряхме, се озовахме на някаква поляна край реката...

- Хубав сън е това, - прекъсна ме циганката - той значи, че ще се събереш с някого, например с тази, която много обичаш...

-  Дано... Но на поляната, като се оказах, - продължих - реших да простра на земята един пешкир, за да легна да се припека край реката на шарено слънчице. Съблякох се. Последваха примера ми, събличайки се, всички останали от "умрелите". Гледахме се един-друг, гледах ме се, па като взехме, че му хвърлихме едно яко всеобщо ебане! Работата стана "кой когото хване".

Разсмя се циганката ми и продължих:

- ...А пред нашата поляна някакъв портал, железен, оказа се, че там разни живи наши приятели можели да ни идват на свиждане с предварителна заявка.

Тя стана тъжна и много сериозна:

- Налудничавите сънища не са на хубаво.

- О, това е просто един от всичките ми през годините, последният от снощи! Искаш ли да ти разкажа някой от другите?!

- Недей!