Величкият епископ Сионий е игумен на два манастира, при това най-големите, богати и влиятелни след Рилския манастир в БПЦ – Бачковският и Троянския манастири. Това двойно игуменстване точно на такива манастири, намиращи се на териториите на много отдалечени помежду си епархии – съответно на Пловдивската и Ловчанската, на църковен език наричани „ставропигиални“ манастири, т. е. на директно подчинение не на местния митрополит, а направо на светия синод, затова и е обичайно игумени да са им епископи, е абсолютен прецедент в Църковната ни история.
Тези три манастира - Троянският и Бачковския, а особено Рилския, са така наречените "три големи каси" на БПЦ и заради международен религиозен и поклонически туризъм включително. Каси именно казваме, а не касички, каквито са обикновените храмове и малки манастири, каси по-големи и от тези на катедралните храмове в централните градове на епархиите, по-големи даже и от "касата-храм" на св. Александър Невски.
В храма на св. Александър в София обаче требите (кръщенета, венчавки, опела), които инак там са забранени, защото храмът е с представителни функции и паметник на културата, се вършат скришом спорадично или официално, но съвсем рядко, когато иде реч за погребение на емблематичен за държавността политик както беше с президента Желю Желев например. А в споменатите манастири, освен че, са много скъпи тия треби, се вършат "на опашка".
Впрочем в манастира има една забранена за извършване треба (обред) - венчавка. Венчавка в манастирски храм е просто подигравка с духа и смисъла изобщо на монашеството. Мястото й с основание не е в манастирския храм. Но по мои данни в Бачковския манастир Сионий отдавна нарушава последната забрана за свои приближени и приятели. Но чудо голямо, че бил венчавал в манастир (или в монастир, както обича да казва, когато снобее, за да се "праска на учен"), той сам по себе си е гавра не само с монашеството, но и с цялото Православие, па и въобще с Християнска вяра, бидейки такъв епископ!
Но откакто Сионий стана "любимец на властта" - на Цветан Цветанов, а после и на Бойко, като сега се опитва да се провре и промуши, да се препоръча и на новите "силни на деня в политиката" чрез близкия си лидер в ИТН Васко Апостолов, "касите" на Сионий вече не поемат, "обработват" и разпределят хиляди и десетки хиляди левове, а дарения и субсидии с милиони.
* * *
А групата му на Сионий от попове и съдрудници (а защо да ползваме евфемизми и не речем направо „шайката му“) от много години, почти десетилетие, показва характеристиките на същинска „църковна“ ОПГ - организирана престъпна група.
Целта на тази шайка и на други ней подобни в БПЦ, по-големи или по-малки, повече или по-малко влиятелни, са субсидиите (държавни, общински, европейски), както споменахме вече тук, тяхното усвояване без всякакъв финансов контрол и прозрачна отчетност, ужким за нуждите на Църквата – за възстановяване на черкви или манастири, за духовно-просветна или социална дейност, а всъщност употребявани главно за личния разкош и гуляйджийство на такива като Сионий и приятелчетата му в расо или без расо, имаме предвид и самите политици и политически партии на власт, които му съдействат в грабителството и лакомията.
Целта са и имоти, наеми. ренти, както видяхме при разразилия се наскоро скандал със сергиите, дюкяните и заведенията около Бачковския манастир.
Светият синод няма да вземе отношение към въпроса сериозно, още по-малко ще го направи Пловдивска митрополия, а и това не й е в зоната на правомощията. На светия синод се пада тази отговорност, но там са толерантни към такива като Сионий, включая Пловдивския митрополит е явно безкрайно търпим към него и едва ли е напразно, защото знаем, че Сионий всякога е бил щедър и ласкав с тези, които свободно го оставят от много години, особено след смъртта на Варненския митрополит Кирил, да си разиграва коня.
Тука е работата на т. нар. местни нотабили и миряни в Асеновград и региона, доколкото се чувстват съпричастни към делата и реномето на Народностната ни Църква, подобно своите предшественици от времето на Българското Възраждане, които са изхвърляли такива като Сионий от храмове, манастири или митрополии, издърпвайки ги за брадите и прогонвайки ги с тояги.
* * *
Тая схема с употребата на политически фигури, попове и лица с мутренско поведение не е от вчера или от онзиден. Самият Сионий, според думите на шокирания от поведението му потърпевш сега бизнесмен Георги Паунов, разговаря по телефона „като мутра“...
Но да отворим скоба тук: Вие представяте ли си скандала и парадокса! Георги Паунов по прякор Жоро Манекена, на когото някои хора гледат като на малко нещо "шмекер и бандит" грубо казано или поне така чета и на това попадам в интернета, ако става дума за същия човек, без да взимам отношение, нито нещо да знам, защото аз лично преди месец и нещо за първи път чух за него, но пък сетне, когото и от Варна да запитам за този асеновградски бизнесмен, все вика или "Знам го" или "Чувал съм го", та при всичките връзки, финанси и възможности, които има, с десетилетия стопанисва като наемател държавната собственост, за която се скара сега с него Сионий. На г-н "Манекена" през всичките тези години през ум не му е минало да се опита да я "усвои", купи, "прилапа". Това лично пред мене Паунов обясни така: "То е въпрос на доблест. Има просто някои неща, които не може и не бива да се правят!" На Негово Преосвещенство Велички Епископ дядо Сионий обаче, това му е първата работа веднага след като се вижда на разположение с личен човек по високите етажи на политиката - секретаря на манастира му Васил Апостолов. А Сиси Боата взе тази държавна собственост, подчертайте си - не за черковни нужди и духовни цели! А за да осигури платен паркинг собствен за новото частно кръчме на Васко Депутатчето - секретаря си.
Е, ако титула му "Велички" иде от името на град Велес, както допускам и предполагам, който дълго е бил в границите на Българската Екзархия, затова и такъв титул се намира на разположение за епископи в нашите черковни книги, добре му приляга! Зачетете в издадения непълен и незавършен ръкопис на Захари Стоянов, намерен в бюрото му след смъртта му "Превратът" и ще научите какво е мислил Стоянов за свищовчани и за пришълците от Велес във Вардарско, величаните - търгаши, въртиопашковци, лакоми, нечестни. Затова предлагам на Величкия (Велески Епископ) Сионий по прякор Сиси Боата да му дадат цял град. Свищов. И да си остане Велески/чки по титул *
Хм, да. Кръвта вода не става. Или ако използваме църковно-библейските изразни средства – „Вълкът козината си мени, но нравът никога“. Споменавали сме на друго място и друг път, че според църковните слухове, преди да се замонаши, сам Сионий, в качеството си на мирско лице, е участвал в отявлена ОПГ с рождения си брат през 90-те години на миналия век за кражба на автомобили. Брат му тогава е убит от „по-големи мутри“, а Сионий, за да отърве кожата, се замонашва.
Схемата, по която Сионий слага ръка еднолично и още по-зле – в полза финансовите интереси на свои хора, като на шофьора си Тошко Катранджиев или на секретаря си Васил Апостолов, депутат от ИТН и местен лидер на партията на Слави Трифонов, е изпипана и отработена. Подобна беше и когато неговите хора от описаното БПЦ-ОПГ иниициираха преди повече от пет години скандала в Троянския манастир с „гонката на хомосексуалисти“, а той го използва, за да се настани там, защото мястото му тип „заточение“ след педофилските скандали с него в Софийската Духовна Семинария като ректор в бедната Видинска епархия по онова време хич не му беше по вкуса.
Отново имаме скандал „на полза роду“ – както тогава уж чистиха Троянската света обител от монаси-хомосексуалисти, пък накрая се настани там бисексуалният изнасилвач и педофил Сионий, така сега Сионий уж свята цел гони – да върне имоти, дадени преди почти хиляда години на Църквата от царе-светци, без да го интересува, че те от много време са държавна републиканска собственост. И ако питате Сионий и шайката му, това се прави, за да се обогати манастира. А всъщност се прави, за да обсеби секретаря му Васко Апостолов място за паркинг пред новата си дървена барака за „бира-скара“.
Имаме алчни попове, скрили се зад „благочестиви намерения“, имаме и околоцърковни политици (Васко Депутатчето), имаме и мутреещи се бабаити – наетите от Сионий по време на скандала пред Бачковския манастир звероподобни охранители. Съвсем като в Троян. Съвсем същото. Само педерасти други тука нямаме, освен Сионий Велички.
Следва: Подробна история на гаврата в Троянския манастир от ОПГ-то на Сионий: 1) Фирма "Нове Соле" на приятеля му поп Силвестър от Сливен и претенциите й да снабдява манастирския магазин - канаскията, сходните претенции и опити с тия, но там неуспешни, на брата на поп Силвестър - поп Евгени от Сливен да снабдяват с брат си канаскията на Рилския манастир; 2) Обвиненията към цялото братство в Троян в педерастия въз основа инсценирани записи по Skype на само едного, заради първоначалния отказ да му предоставят канаскията да си продава там стоките, подобно обвиненията в същото време за същото към Рилския игумен; 3) Ролята в аферата, заверата и компроментацията на манастира в Троян на архим. Григорий Лозев, прибран сетне при Сионий в Бачково; 4) Малтретирането на престарелия архим и д-р Августин, заплахи към него лични от политиканстващи в маргиналата на българската политика мутри-националисти и смъртта от страх на дядо Августин на една пейка, докато бяга от тях към София с автобуса; 5) Гаврите и издевателствата, включително посмъртното ограбване на Августин, над стареца от шайката на новопоставения на мястото на еп. Григорий Браницки еп. Сионий Велички, оскверняването на погребението му и оставения без никаква подръжка след това негов гроб в манастира.
* След пускането на публикацията в блога и прочитането й от тях, запознати с Църковната история и право приятели от Атина ми писаха и обясниха, че границите на древната Величка епархия са се простирали от Западните Родопи до Солун и е била в състава на Вселенската Патриаршия с център в Белица.
А Белица, което име е естествено славяно-българско, става на Велица, а от там и епископа й на Велички, вместо на Белички, щото знаем, че гърците от византийския период, от около V-ти в. сл. Христа насетне, след езикова реформа, престават да четат буквата "Бета", като "б", започват да я четат като "в" и да я наричат "Вита"... Но на нас повече ни се нрави да си представяме, че Сионий е духовен наследник на старите македонски гешефтари от Велес "по Захари Стоянов". И ако само хипотетично се съгласим с истината за действителния произход на титула му, което няма да направим, то и пак хипотетично бихме поздравили Сионий с перифраза по пиянската песен: "В село Белица, вино кара воденица" - залепва му идеално! Наздраве, Сисо!
Няма коментари:
Публикуване на коментар