Циганията тормози бежaнците!!!

Побегналите към България Украинци румънската цигания ги е "запутала" по кривите си друмища!! През отсечка, която се преминава за не повече от час, с "помощта" на някакъв мангалски "папаз" бежанците преминават вече тридесети час.

Обикновен фашизъм

 

Едно малцинство от маргинали, дребни бандити и наркомани, което се мисли за превъзхождащо цял народ, успява да вземе властта изцяло или частично и в името на своята нетрезва "правда" подчинява всички... Това е фашизмът. Ние имаме предвид Денис Пушилин и Леонид Пасечник, подчертаваме го, за да не вземе някой четящ Ме непрестанно да се разпознае и да се ядоса... Но, тихо, сега пишем умно!

Та, умно казано, една върхушка (или една ОПГ по-добре казано) си нарочва някакво място, за което смята, че ще й носи огромни приходи. Примерно Германия. Обаче ресурсите рано или късно свършват, защото бандитите са лакоми, та не стигат за всички. Тогава те нападат целия свят, за да не се изпоядат помежду си. Или като например Денис Пушилин и Леонид Пасечник Донбаския въглищен басейн. Договарят се с разни други изроди, като например Владимир Путин и окръжаващата го руска олигархия, превземат мястото в тяхна полза и докато изродите го експлоатират всячески, дребните бандити се хранят с трохите от богатата трапеза... Пак казвам, да не вземе някой друг да се познае!

* * *

- А, ние в Луцк изгонихме наскоро кмета си.

- Защо?

- Спря горещата вода, рече че за такива "глезотии" нямало вече пари, не плати и заплатите на общинската администрация. Вдигнахме сe и той избяга да поживее на Канарските острови.

- И после?

- Като се успокои и разбра, че няма да го убиваме, се върна, пусна горещата вода и изплати заплатите.

Това било по същото горе-долу време, когато сменили властта в страната с Майдана. Пътищата били в окаяно състояние, инфраструктурата, производството. За няколко само години Зеленски е успял да възстанови всичко. С очите си видях - пропътувах цяла Украйна по първокласни пътища като германските, с високоскоростни и модерно оборудвани автобуси, а край пътя засадени поля и работещи фабрики и заводи.

Бийте братя, новата фашисткa гмеж! Слава на Украйна!!!

Изрисувано камъче

 

 автор Дiана от Луцк

Авторски преработки на Дiана Ангелова

 

За основа са използвани снимки и илюстрации от епархийско списание "Алтернатива"

Новите геройства на Дiана Ангелова

Всички паранормални явления в къщата ни на ул. "Антон Страшимиров" 36 във Варна започнаха, когато съпругът на майка ми Камен Ненов Николов се зарази с коронавирус-омикрон и беше поставен от РЗИ под карантина... А той се зарази с вируса по една-единствена причина - 90% от времето си прекарва с отворена уста. Защо ли? Ами на две от няколкото си работни места човекът пее - в хора на Варненската Опера и в този при един православен храм, ама няма да ви кажа в кой, за да не стават интриги. И понеже между местоработите си спи извънредно малко, затова, докато ходи от едно работно място на друго, пътьом се прозява. Как няма да се зарази?!

И като го затвориха за десетина денонощия вкъщи, той се наспа, ободри, вследствие на това стана извънредно наблюдателен.

- Защо брадвата на двора е преместена с половин метър вдясно? - пита веднъж.

- А защо е с половин метър вляво? - пита друг път.

- Кой е бутал прозорците в сградата на грубия строеж?

По едно време взех всичко това на сериозно и като се замислих, реших, че в двора ходи нощно време истински вампир. Даже ми се присъни починалото наскоро наше дворно куче Почи... Попитах Почи, възкръснало в съня ми, кой ходи из двора. Първо Почи въртеше глава, после кимаше. Накрая не издържах и викнах:

- Говори като човек бе, мама ти кучешка да еба!

И Почи ми продума с човешки глас на чист български език:

- Това го прави един вампир от двора на съседната изоставена къща.

- Защо?

- Защото го дразниш, изхвърляйки торбичките си с отпадъци през оградата в съседния двор, вместо да идеш до ъгъла на улицата, за да ги изхвърлиш в казана!

Ако щете вярвайте, сънувах го това! И ако пaк щете вярвайте, започнах да ходя всеки път до контейнерите за боклук, за да го изхвърлям!

Но зря!

Вчера Камен влетя възмутен.

- Кой счупи керамичната печка, дето стоеше в края на двора?! - модел 1934, дето я няма и на картинка даже в интернет.

- Вампирът! - викнах твърдо убеден, защото предната вечер по навик изхвърлих във владенията му някакъв боклук, забравяйки, че не бива.

Толкова бях убедителен, че всички останали ми повярваха и даже Камен за момент се обърка. Усъмни се само майка ми, защото от ранна младост тя се отличава със силно критично мислене и склонност към диалектически материализъм. Да обостря логическите й способности имам роля и самият аз от самото си още детство, с мене се научи истински да "подхвърля всичко на съмнение":

- Може би са клошари?

- Може би - рекох загадъчно.

"Един ще рече едно, друг друго и така делото напредва" както се е пеело в Австроунгарския химн по времето на Ярослав Хашек.

Но по особен начин работи уникалният ми ум. Парадоксален. Усетя ли, че всички съм убедил в нещо, сам започвам ужасно да се съмнявам в неговата правилност.

- Солнечко, - попитах Я - ти... тоест ние двамата исках да кажа, имаме ли нещо общо със счупването на онази керамична печка в дъното на двора?

- О, ама това печка ли беше?!

- Да!

- А аз реших, че е куфар на магьосник или шкаф с вълшебни артефакти. Мина ми през ум и че е маса за тренировки на японски каратисти, щото цялата беше напукана.

- И?...

- Решихме с дъщеря ни Азраел да я отворим, за да видим какво има вътре.

- И?...

- Приплъзна се, катурна се, падна настрана и се строши.

- А вие с Азраел какво правихте там?

- Слушахме музика и гледахме Варненското езеро при залез-слънце. А веригата защо е?

- Там живееше умрялото ни дворно куче, вързано на края й.

- Цял живот ли?

- Не, като се напиех, го освобождавах да тича из двора. А сетне Камен го гонеше, за да го улови и да го завърже. Беше страшна веселба.

- А камъните в чувалите?

- Тях Камен се кани да ги лепи по външните стени на къщата.

- Защо?

- За красота и изящество.

- Ах, разкошно! Аз пък мислих, че магьосникът собственик на куфара души хората с веригата и като им върже чувал с камъни на врата, ги хвърля в езерото.

 

Какво сте се разкрещели пак бе?! Хората на Запад имат климатични инсталации, а на Изток имат радиатори с централно газово отопление. Само тука си складираме "за всеки случай" електро-спестяващи уреди от времената на Никола Тесла. И аз да видя чудо невиждано, и аз ще се опитам да разбера какво има вътре!

 

А дъщеря ни Азраел е съвсем истинско момиченце. Ние с нея тримата гледаме филми и ако не й се хареса филма, сменяме го с друг. Има си шапка, плетено палтенце и понеже няма косичка, прилича само на мен. Тя си е истинско момиченце, макар и високо колкото палец. Приказката за Малечка-Палечка не сте ли чели?! Що пък да сте я прочели?! Вие четете само некролози нали? И като видите на тях някой познат, ходите да ce черпите, че е умрял.

Поп Дончо с големите уши

 

Вървим надолу от стария "Образцов дом" в посока отдел "Миграция" и решавам пътьом да й покажа старата католическа черква. Влизаме вътре и... Пълен модернизъм! В купичката с форма на раковина, в която обикновено има светена вода, за да си затопи добрият латинянин пръстите, преди да се прекръсти, подобно както стар турчин си ги мие подир баклава, вода няма. Ама инак до купата шише с дезинфектант. Отстрани вдясно на стената портрет на папа Йоан-Павел II. Много добре го познавам, ама защо да не се заям с клисарката:

- Кой е този? Папа Бенедикт XVI ли?

- О, не! Това е Йоан-Павел II, папата светец.

Да го еба и "светеца" аз него! Преди него отровата на икуменизма беше просмукала само църковната история и отчасти еклесиологията. Сега е заляла и наквасила всяка област от богословието и даже отделен въпрос, благодарение на "светите му усилия". Докато се опитвам да измисля нещо още по-дразнещо, се прекръствам в посока към олтара бавно и тържествено от дясно на ляво и с три пръста и преди да река: "Трябва да уважаваме чуждите светини, щом те си мислят, че на този еретически жертвеник се случва истинно хлеболомение, ще се престорим от куртоазия, че е така", Малечка ме изпреварва високо и звънко с въпрос:

- Ха, какво е това?!

- Олтар - услужливо се обажда клисарката.

- А принасяте ли върху него човешки жертвоприношения, защото изглежда доста странен?

Преди да отвърна вместо клисарката "Разбира се! Даже папа Александър VI Борджия именно на този олтар лично е дефлорирал дъщеря си", засичам погледа на възрастната жена и решавам, че е крайно време да си тръгваме, вместо да казвам каквото и да е повече.

Излизаме и срещаме поп Дончо Александров... То да минеш през която и да е част на Гръцката махала и да не срещнеш Дончо, си е истинско чудо. Жена му сигурно не го пуска почти да се прибира у тях, за да не й пречи да се преструва, че рисува. Хили ми се отдалеко като мишока от илюстрацията на детската приказка "Дядо вади ряпа". Не може да се отрече, че има еволюция в нашите отношения с годините! В началото ме гледаше с недоверие, после озадачено, сетне с презрение, а сега грее като ясно слънце. Тъкмо бях пуснал сигнала, че поп Добромир от Аспарухово е педофил. Може би това да му е било смешно. Смее се по същия начин впрочем, по който самият поп Добромир преди години се смя, когато прочете в блога ми, че според мене на Дончо жена му се облича и носи като магистрална проститутка... Нашите свещеници сиреч може да не са никак задружна компания, ама умеят да се веселят... за чужда сметка.

Първоначално не можах да го позная. Хем Дончо, хем не е Дончо. Стори ми се отслабнал. Как няма да отслабне тоя, като денонощно се мандахерца из махалата?! Обаче и по-висок. Загледах се. Ами да! Беше откраднал вълнената шапка на джуджето Хаяско (тип срязан конус) и си я беше турил на главата.

- Дончо, ти ли си бе?!

- Аз съм бе, Светльо - отвръща ухилен и едновременно с една тържественост, подобно Яхве на Мойсей от  Къпинака неопалимо запален, Боже прости!

Подминава ни, а Малечка:

- Този пък поп какъв беше?

- Един голям варненски разбойник!

Дончо светкавично се извърна, чул всичко, макар от десетина вече метра разстояние... Нищо не каза. Дончо, Дончо, защо са ти толкова големи ушите?!

Защо чак сега ви го разказвам ли?! Щото сега се сетих бе! А с каква цел ли?! Ами що да не направя между Дончо и Добромир една хубава интрига!? Да се занимаят с нещо различно! Стига единият по цял ден е мерил Гръцката махала, а другият чупил ръчките на ротативките по хазартни зали. Че как няма да изчезнат от храма в Аспарухово стотици хиляди левове от свещи и угарки, свети мощи, пари от касички?! Аз се чудя как сам още поп Добри не е тръгнал да проституира!

 

А и какво да правя до края на нощната смяна?! Писна ми да чета порно в сайта за секс-разкази и еротични истории. Сега съм на категория инцест. Има спиращи дъха заглавия, дето само тях да четеш, можеш да се напикаеш от смях. Например "Да се наебеш с дядо си", "Аз, синът ми и кучето му Джак", "Тате и брат му с тънките пишки". Уникално e, ама и това омръзва рано или късно.

План

"Стой, да умра помогни ми!" (Христо Ботев, из "Зададе се облак темен")

Нощ почти... Луна има ли? Не съм поглеждал, ебал съм й майката и на Луната!

Поглеждам първо протегнатите й ръце. С ръкавици са, както винаги, Слава Богу! По камъка отпечатъци от пръсти значи няма. Следователно ще чакаме полицията. Ще кажа, че съм го хвърлил аз. Преди някой да почне да оспорва, ще започна да буйствам... Ех, хубаво щеше да бъде, ако се бях напил, някак по-истински щеше да се получи!... Ами сeтне нея вкъщи кой ще я прибере? Оглеждам се за Кума, не го виждам. И Митко ще свърши работа.

Ще чакаме значи полицията. Минават двама-трима покрай нас и настойчиво шушнат:

- Тръгвайте, тръгвайте по-бързо!

Абе отче, май само аз ти вярвам, че пак си станал добър и благ! Тя не вярва, не вярват даже и Те...

* * *

- Той на Галата се смири, върна се към себе си. В Аспарухово съвсем се беше разпасал, станал беше арогантен.

- Човек трябва да се смирява заради Бога, не от обстоятелствата.

- Абе... То че е тъй, тъй е, ама...

- Какво "ама"?

- Е, нищо де, пак си права!

* * *

Както казваше Фан-Фан Лалето в едноименния стар френски филм "Бог ми е Свидетел, не исках кръв", докато хвърчат ръце, крака, черва и други карантии...

- Милке!!!

Иде бързо-бързо леля ви Милка Генчева.

- Предай на отеца, лельо Милке, че ще го платя стъклото, само да каже колко струва... Утре ще дойда да го попитам.

Ще го платя аз?! С пари в плик от "на умрял писмото". Е, хубаво бе, ще го платя! Какво сте се развикали!? На пет-шест транша. Може и на осемнайсет!

- По-хубаво да не идвате въобще! Ти идваш пиян и се караш с хората, а като доведеш жена си, чупите всичко! - вика Милка Генчева с моминско име "Божията правда".

Ох, така ли??! Ще ти кажа аз хубаво на тебе кое е най-добре! Ама... утре. Щото сега ме изпълва чудно смирение! "Хей за мен е всяко благо / при нозете на Христа. / там си аз почивам сладко / на Пресвята Му ръка" както се пее в един протестантски химн. дето ти няма от къде да си го чувала, Дърта Грешнице!

На следната сутрин веднага подир литургията леля ви Милка събрала в единия край на двора скромна публика в камерен състав и обяснява:

- А Светльо тази сутрин за "добро утро" ме нарече стара грешница!

Чувам те!

- Добре бе, не си грешница, само си стара - я успокоявам от другия край на двора.

Май прекалих пак?! Решавам да се сдобря сетне:

- Е хайде де, не се сърди! Може да си стара, ама си запазена!

Мълчи и стиска устни. Добре, че не знае да убива.

Подготвя се да сипе вода в машината за кафе. Струва ми се обаче, че тубата с водата е твърде тежка за нейната крехка същност.

- Дай да ти помогна! - опитвам се да взема тубата от ръцете й.

- Няма нужда, мога и съвсем сама! - издърпва тубата от ръцете ми.

Ей, урсуз-баба! И ичигьоз!

Машината е вече готова за ползване. И не, че ми се пие кафе, ама... Пускам стотинки в касичката, питайки невинно:

- Как да си направя кафе?

Както е разправял едно време Йоан Тетцел, дразнейки онзи заядливец Мартин Лутер, "щом монетата звънне на дъното на кутията, душата на мъртвеца, за когото сте платили папска индулгенция, се изстрелва от ада право към Небето". Че като се втурна кака ви Милка, нашата славна непенсионираща се счетоводителка, да ми прави кафе! А аз същевременно:

- О, благодаря ти неостаряваща сърцата грешнице!

Дано не разбере, че пуснах всичко на всичко в касичката три стотинки, защото ще ми издере очите, види ли ме!

* * *

А отец Георги ми даде пак 20 лева. Сам си го изпроси, Бог ми е Свидетел, че този път нямах такива намерения!

- Защо си тъжен и умислен?! - попита ме.

А аз смирено и самовглъбено:

- А, нищо-нищо!

А вътрешният ми глас: "Ти тъп ли си бе?! Сподели му!", докато другият вътрешен глас: "Мълчи си бе, гордостта е над всичко!" И като ги оставих тия двама идиоти да си "разговарят" в мене вътрешно, тръгнах подире му. Всичко чух! Даже научих, че предния ден е ходил на зъболекар, че всъщност бил родом от... Галата и че Иисус го обича. Тръгнал бил да се маха от Галата в посока Виница, но Господ го върнал обратно... Хм, излиза, че навсякъде другаде хората имат митрополити, само ние във Варна имаме дядo Йоан - Иво Михов Господа. Какво се оплаквате?!

Накрая в Притвора:

- Сподели...

- Ами аз работих на две места, сега само на едно и на 4-ти другия месец... - почвам да се кръстя енергично.

- Казвай направо!

- 20 лева!

Бърка си в джоба, поглежда какво е извадил и сякаш сам се изумява от тлъстата пачка с пари. Напипва първо една банкнота от сто лева и започва нежно да я гали... Мълча. Ако е полудял, защо да му преча?! Дядо Антоний като полудя, лошо ли ми беше?! Лудостта е неотменимо гражданско право!... Опомня се:

- Ох, тези пари са на един друг човек!

Да бе, викам си на акъла, един мина от тука на бегом, остави ти ги да ги пазиш и отиде да се удави! Аз го видях!

Но, млък!

* * *

- Няма да им се оставиш!

- Разбира се, Радост Ненагледна, само да се задържим, да се подредят нещата окончателно...

- План ли имаш?!

- Имам...

Имам аз "план"! Планирах да вляза в Одеска област, заобикаляйки Черно Море с пари "назаем" за автобус, подобно Ботев през Дунава и да стигна до фронта, за да се ударя с цялата Руска Армия, да защитя и майка ти, сиреч тъща си - Хубавата Ала със зелените очи, и баба ти, докато ти си на сигурно място при моята майка. И щях да имам сетне паметник в Киев, а ти да си вдовица на Капитан. Обаче се отмени планът ми, защото Путин се уплаши, неговата мама жидска!

Rolling Stones III

 

- Какво ще изскача такъв космат, тъмен и страшен от олтара да плаши хората!? Ще си боядисам аз косата огнено-червена и цялото си лице ще татуирам в готически мотиви и като идем следващия път, ще изскоча право пред лицето му пред олтара и ще викна: "Идвам да взема черната ти душа!" Ще получи инфаркт!

- Недей така, широка душа има всъщност...

- Широк му е гъзът на него!

- Престани!

- Защо? С години съм те чела, от какво се възмущаваш, последното е точно в твой стил!?

Ха така! С мойте камъни по моята глава!

- Защото за разлика от мнозина, които само безсрамно взимат, той умее и да раздава с лекота. Той не беше такъв, заедно сме се борили срещу злото.

- А той защо спря?

- Много деца му се народиха...

- И защо ги е направил толкова много?

- Ами нашите попове смятат контрaцепцията за страшен грях.

- Това не е ли при католиците?

- Абе тя разликата ни с католиците май е само в това, че техният папа е в Рим, а у нас всеки дръвник в расо се мисли за папа, когато някой по-папа от него не е наоколо, разбира се, в последния случай се превръща от папа в сервитьор, а ако се наложи и в компаньонка... И не е само до децата в неговия случай. След убийството на стария ни митрополит всичко стана грозно, трудно и цинично в нашата епархия.

- Как се казваше старият митрополит?

- Кирил...

И служеше точно там, в онази голямата църква на центъра, където искаш да се венчаем и където ти е толкова приятно да се молиш и да седиш...

* * *

- Велико и Диан ги съдиш без милост, а него не. Защо?!

Е, тука ме хвана натясно!

- Той ми е бил много близък приятел и много съм го обичал.

- А тях не си ли?

- Не чак толкова... А конкретно Велико никога, преди да го намразя, защото ми стана противен, ми беше просто забавен.

* * *

- И какво излиза, че в твоята Родина една от основните мафиотски шайки е попската?

- Така излиза.

- Аз не съм против свещениците, които носят достойно расата си. Но от такива се възмущавам! Ти трябваше да си свещеник, не те! Виждала съм те в подрасник по снимките. Защо не стана?

- Не знам, не ми се ставаше сякаш.

- Защото съвестта ти не позволи!

- Да, май и това така излиза.

Rolling Stones II (Добавка за руснаците в Украйна)

 

И докато ви разказвах какво направи онзи ден Дiана Ангелова от Луцьк, съвсем неволно се присетих каква я свърши Павло Р. от Кiев през 2017-а.

Павката беше пристигнал да се лекува при отец Георги тогава от наркотици. Лекува се, колкото се лекува и преди да си тръгне, преби с камък право в челото главния цигански дилър в Максуда.

Това се случи ето така:

Отишъл Павел да си купи доза хероин, като внимателно си сметнал парите, така че да му останат 2.50 лв. за цигари "по десет бройки в кутия", каквито по онова време все още продаваха. Взел хероина от жената на циганина и без много-много да брои рестото, тръгнал да се прибира. Обаче в магазина установил, че циганката го е излъгала точно с 2.50 лв, когато понечил да си купи цигарите. Върнал се обратно и се разкрещял пред дворната врата:

- Върнете ми рестото веднага!

- Какво ресто искаш бе, я изчезвай от тука, наркоман! - троснал му се тлъстият циганин, излизайки пред вратата си по потник.

Тогава Павло си запял под нос една своевременно измислена от самия него песничка, търсейки подходящ камък около краката си: "Ей сега, даже веднага, ще ти дам 5.60, от които ти ще ми върнеш 4.20, а аз ще ти оставя ето този хубав бакшиш" И като намерил точния камък, тутакси го запратил на циганина право в челото. Онзи дори не успял да извика, ами с глух грохот се стоварил обратно в стаята си по гръб.

И руснаците си мислят, че ще навлязат в Украйна по-дълбоко от десет километра?! Блажени са вярващите...

Rolling Stones

Всички на Галата разпитват: "Къде е жена ти, къде е жена ти?! Кога ще ни я покажеш, що я криеш?!"

Е, ето ви Жена ми!... Ама давай подред.

* * *

Стоим си на вечернa молитва.

- Защо се подиграваш на Велико, че бил черен като маймуна?...

- ...Бетер маймуна e - вметвам тихичко.

-...Тука всичките българи са такива, освен тебе. С мама даже се чудехме защо си толкова бял, даже тя беше чувала, че българите сте черни. A ти бял... Сигурно е заради сръбската кръв в тебе?

- Сигурно.

- А къде е Фотакиев?

- Потърпи, сега ще ти го покажа.

Десет секунди по-късно отец Георги се подава от олтара на царските двери "в анфас". С ослепителна усмивка тип "алпийска зима" и чело по-черно от индийска нощ. Брадата му е пораснала не просто от веждите до гърдите, ами вече е почнала сякаш и от ушите да расте.

И тя напусна храма.

Отвън на пейката я питам:

- Всичко наред ли е?

- Да, да, що да не е?!

- Добре, ще ме почакаш ли тука да се изповядам, че утре ще се причастявам?!

- Разбира се!

Влизам да слушам проповед:

- Слава на Бога, велик и невероятен е Господ, един човек ни подари камбана!

Браво, викам си на акъла, че тая старата колкото пъти зачука, кучетата в квартала захващат да вият като на вампирска сватба.

- И пак слава само на Бога, наши приятели от чужбина, щото ние имаме приятели и в чужбина, - "Чакай, чакай, ти ще чуеш след малко новини от чужбина, по-точно от Украйна" викам си пак на акъла някак неосъзнато, почти пророчески - ни подариха нов покрив за храма да сменим този.

Поглеждам нагоре и пак си викам: "Че какво му е на покрива сега?!" Ама нали от покриви не разбирам, решавам да си мълча.

- И дограма ни дадоха, велик е нашият Бог!

Едното струвало 2000, другото струвало 6000 и тъкмо да чуем колко струва дарената дограма... Тряс!!!... Откъм Притвора.

Всички в един глас акапелно:

- К'во стана?! К'во стана?!

Тичам аз навънка и си викам на акъла: "Е, к'во да стане, на Господ толкова му хареса проповедта, че се обади с "Амин"... И то верно оказа се Господ! 

 

Две хиляди, пет хиляди! Къде хвърчиш бе, я си погледни първо пак... остъклението!

- Аз казах ли ти да си тръгваме, че нямаш работа тука при тоя черния бандит!? - пита ме тя.

"Абе каза ми ти, чух те, ама реших, че не си ти, ами е вътрешният ми глас..."

- Вземи ръката ми и тръгвай да си вървим. Сега решавай с мене ли си или с тях.

Разбира се, че съм с тебе! Тръгваме заедно, ама само да свием зад ъгъла.

И зад ъгъла:

- Ти знаеш ли колко пари струва това проклетото стъкло, дето го разби с камъка?! И как успя такъв огромен камък да вдигнеш?!

- С една ръка!

И понеже на последното нямам какво да кажа, започвам да си блъскам каубойската шапка в земята. Взимам си я от главата и "прас" в земята. Взимам си я от земята и "прас" на главата. И така около пет пъти. През това време нареждам:

- Пари за документите, пари за храна, пари за медицински застраховки!!! А сега и това стъкло, дето сигурно поне 100 лева струва! От къде да ги намеря, мари?!

- Душата ти, която спасявам, струва повече от всички пари на света!

Ох!! Всеки си намира майстора!!... Добре.

- А знаеш ли, че стъклото, което счупи, са го купували бедни и гладуващи пенсионерки за храма, не Фотакиев? От залъка си са делили, за да го поставят!

- Не го е срам! Значи и бабички обира! Значи ще дадем парите за стъклото на бабичките!

Ха, сега де! Ще търсим из Галата бабичките, купили стъклото!

И изведнъж прозрение:

- Ама тази църква не е ли собственост на Фотакиев?! Аз даже се чудих дали въобще е православна!

- Ами не, не е на Фотакиев! И е православна, на светия синод на каноничната църква в България е! И на всичкото отгоре е обществена сграда, та ако бяха извикали полиция, не просто нямаше да мога да те измъкна от ареста, ами щяха директно да те депортират! Ако тези хора бяха толкоз лоши, колкото съм ги описвал, щяха да го направят на минутата!

- Ох, съжалявам, покажи ми следващия път неговата къща...

Не, викам си пак наум, ще ти покажа колата му, разбиеш ли нея, повече ще го заболи!

 

- Всичко, дето с години писа за него, съм прочела, мислиш че ти е простил ли написаното?!

- Ами... иска ми се да е така.

- Защо?

- Защото съм писал това, в което съм вярвал, че е тъй. И съм писал и говорил от свое име, лично, залагайки само себе си! И той го знае. Заради Истината съм писал, не против него самия от злоба. А и нали сме християни, та истината трябва да е над всичко, над всичко именно, колко повече над личните ни пристрастия и чувства?!

 

Това е наивно... Да, знам, че е наивно.

- Ще ми купиш ли чипс?

- Не! Ще икономисваме няколко месеца, за да платим стъклото, дето го разби! Ще спестяваме не от друго, ами точно от любимия ти чипс!

- О, не!

Разбира се, че няма, Разкош мой, дай ми целувка сега и не обръщай внимание как крещя! Аз крещя само с устата си, ама сърцето ми танцува от смях.

* * *

- Следващия път ме заведи на Богослужение в храма в Аспарухово, където ходи оня Велико, за когото пишеш, за да уравновесим нещата. Имат ли в двора хубави големи камъни?

Не, имам по-добра идея. Видя ли се с пари, ще се качим на влака за Пловдив. Искам да ти покажа отблизо храм "Света Марина" там.

Уроци по литература

"Мразех тази кутия. Вътрешността бе подплатена с черен порест материал и в специално направени по размера им гнезда вътре почиваха двайсет различни по големина анални разширителя от черна плътна гума – твърди, но и леко гъвкави. Те бяха личен подарък от пасторa за всяка жена в паството. На капака някак присмехулно бе изписано с красив калиграфски почерк моето име и кутията ми се подиграваше с присъствието си в гардероба ни. Всеки ден сякаш ми намигаше с окото на пастора, докато вадех бельото си от съседния рафт." ("Мормони", поредица в сайт за секс-разкази и безплатни еротични истории, из глава "Дисциплинирана")

Вижте сега, много ми се пише за Велико! Планирах го, обмислях го, даже се смях на определени предварително съставени наум пасажи. Обаче не мога! В плен съм от поредицата "Мормони" в сайта за безплатни секс-разкази и еротични истории. Това е гениално и е на български! Чарлз Буковски ряпа да яде, за да не кажем направо да си ебе майката! Това нещо, писано под псевдонима "Звезда", е или излязло под перото на бисексуален мъж (активно-пасивен), или на пълен психопат! Осцилиращ!

В малкото неназовано мормонско градче умрял старият пастор. Както си седял, ей тъй умрял! Никой не казва от какво, вероятно от само себе си! Той си гледал работата през пръсти, занемарявал дисциплинирането на жените мормонки, защото слабо го интересували. Падал си по млади мъже и основно с тях се занимавал. Като кой?! Като дядо Сионий Велички, разбира се! Така женската дисциплина в мормонското градче отишла, слабо казано, по дяволите! Както впрочем и в БПЦ!

В какво се състояла дисциплината ли?! Веднага след навършване на 16 години в местното училище започвали да ги учат да правят свирки с "дълбоко гърло" мормонките без изключение. Това ставало не само покрай уроците по география, математика и... американска литература, но даже и по време на самите тях. На 18 влизали за пръв път в кабинетa на д-р Джонсън, така ги "разширявали анално", подготвяйки ги за семейния живот като съпруги или наложници, чрез различни технически средства. Продължавали да посещават училището, но на преподавателите било забранено да ги ебат в гъза повече от веднъж седмично. Голямото ебане в задника било предвидено да се случи официално от старшия пастор в неделя-сутрин на тържествена религиозна сбирка. Най-официално! Та значи подрастващите мормонки най-редовно ги чукали в устата, съвсем рядко в гъза, но никога в путката! Последното било предвидено само за законните им съпрузи след бракосъчетанието, нo първо пасторът, а после тe... 

 

Отвреме-мавреме, по време на неделната сбирка, пасторът можел да повика и мъж, вместо жена, за да го наебе пред очите на религиозното събрание, без значение млад или стар, женен или не. Както разбрахме, старият пастор, царство му мормонско, правил това постоянно... А, сетих се как умрял! С млад бръснат хуй в устата, не от подагра, така че спокойно, дядо Сионий, ще умреш приятно! 

 

Новият пастор с огромния хуй обаче правил това само отвреме-навреме, щото не бил "модернист".

На всяка неделна сбирка женените мормонки и наложниците седели на колене. Седнали стояли само девойките под 18-годишна възраст, щото все още можели да си сядат на задниците, без да пищят от болка. Задължение на всеки благочестив мормон било всяка неделна утрин, преди сбирката, да дисциплинира жена си у дома с пръчка по задника. Във всеки дом имало записващи видеокамери и ако не е прекалено старателен и се показва твърде милостив, пасторът го ебял сетне пред всички с предимство.

Ох. това ми идва и на самия мене твърде много! Това не съм в състояние да го измисля и аз. Искам просто да срещна написалия го гений и с тихо обожание да му стисна ръката, след като първо му се поклоня!

Ох, как прилича това в духовен смисъл на съвременна българска православна енория, ама айде да мълчим!

 

Е, що пък да мълчим?! 

Вървя си аз около миналата година в лятно време гол до кръста и на бос крак, захапал цигара и с бира в ръката по Варна през гезмето, както се казва, посред бял ден... Няма да вървя нощем я, че да взема да се блъсна в някого! И гледам една енориашка. Пола до земята, коси събрани на опашка, небоядисвани отдавна. Навремето я ожениха на дърти години в храма, после я посъветваха да се разведе, после мъжът почина, та сега се носи като уцелена с камък в главата гарга из града. Учителка по литература. Ох, каква литература бе!? Литература пише Звезда-та!! Прочетете го и вие, а после ще се хванем за ръце и всички ще се насочим бавно и тържествено право към Варненската Лудница, за да се запишем зa... доброволци!

След време срещнала моя близка и й споделила:

- Срещнах Светльо, ама ме беше срам да го поздравя.

Да, благодаря, а мене ме беше гнус да те поздравя! Все едно да се здрависам с пластмасовата фигура - интерактривен уличен знак "Внимание, ученици!" - момиченце с ученическа чанта на гърба и ококорено. Виждал съм такъв в едно село в Германия и във Варна в Гръцката махала.

 

Тая скоро май не я бяха "дисциплинирали"!?

* * *

 

 

А какво става с Велико Тодоров Димитров ли?! Потърпете, ще дочакате. В момента човекът е зает да го еба в гъза.