"Зависимостта" в блог "Богословие" 

 В блог "Лирика" - "Остана ми една забава"

 Философските статии на Дiана Харчук ТУК

16 април 2022

Notre-Dame (Песен за Зорницата)


 
автор Рафаил Михайлов
/текста ми изпрати самият му автор от имейл azrael_@abv.bg, аз предполагам, че това е авторът на публикуван наскоро текст в Двери бг. който ми допадна, не зная защо предлага за моя блог този текст, очевидно продължаващ предния в Двери бг и двата текста ми допаднаха, затова публикувам този негов следващ, абсолютно съвпадение е фактът, че и двамата сме женени за украинки/
"Цвят разтварят червените рози,/ като рани в зли есенни дни" (Леся Украiнка - Лариса Петривна Косач-Квитка)
на Съпругата ми, за да й припомня радостния "смях" на патиците в парка край река Стiр (Волинска област, Западна Украiна)

продължава от Силата на Божията кротост

Както забелязахме, Радост моя, предишния път, сатаната, в битността си на Божи Херувим, е наречен "засеняващ". Преди да се опитаме да "отгатнем" смисъла на това сравнение, нека кажем нещо, което смятаме наистина за важно. B Иез. 28:14, откъдето е цитатът, всъщност Cтарозаветният пророк няма предвид сатаната, той говори за злочестата съдба, заради тяхното Богоборство, на градовете Тир и Сидон, предназначени от Яхве да бъдат процъфтяващи подобно на "Едемската райска градина", според думите на пророка там (Иез. 28:13), но поради безумието на злата воля на своите жители, превърнали се в същинско котило на бесовско нечестие и вражда против Богоизбрания народ на Израил. 
 
Това е характерно впрочем са всички появи в Свещеното Писание на бесовска, дяволска сила, освен при личната среща, описана в Евангелието, между Христос и сатаната в Пустинята на Изкушението. Демонът е безличен, у него няма нищо човекообразно, нищо наподобяващо индивидуалност. Той се проявява като символ (но не и образ) на споменатите два града от Стария Завет (или на града Вавилон, според Иcая 14 гл., където е сравнен пък с планетата Венера - Денницата-Вечерница, "утринната звезда") или като митичен звяр, както е в Откровението на св. Йоан - змей, дракон. А когато го виждаме описан като реално съществуващо животно - леопард, лъв или птица - орел, това животно (или птица) всякога е агресивно, хищно, убиващо. И още нещо - животното е всякога... хибридно, смесица и някаква невъзможна в природата комбинация между изброените.

Всяка идеология, родена с цел да брани човека от себеподобните му, разделяйки го от тях по някакви признаци и разлики, които нарочва за непреодолими и същностни, го прави, без да си дава сметка, че самата тя е хибридна, че е съставена т.е. от несъставими неща и части. 
 
Руските свещеници днес оправдават войната срещу Украйна като война за спасяване и утвърждение на "руския свят, мир". Но нима е един и същ даже самият патриотизъм, самата любов към Русь на Державин и на Есенин например? "Русь Державная, Православная!" "барабани и марширува" стихът на Державин. Но съвсем друга е Русия на Есенин, там са потните играещи коне, старият клен, къщата с обора, майката с писаната забрадка, момите, напращели като червени ябълки... Какво да ги правим тези "две Русии", толкова различни, но и така неповторимо и красиво преживени всяка по своя начин - веднъж от Державин, веднъж от Есенин? Коя от двете да изхвърлим, за да не ни пречи да воюваме за другата? Или да ги зашием, а? И да ги пазим двете заедно в едно?? Но как, като за тях се воюва по различному?! За Державиновата с пушка и щик, а за тази на Есенин със сълзи от възторг и широка прегръдка. 
 
Но не е ли така с всяка Родина и с какво тогава Руската Родина и "руский мир" предизвикват по-велика драма от да речем унгарската? Знаеш ли, че както има Светая Русь, така има и Санкта Унгария като понятие? И както ти се просълзяваш от стиховете на Леся Украiнка, така хора съвсем като теб и мене плачат от възторг със стиховете за Родината му на Шандор Петьофи.

Да, Слънцице ясно, когато човек истински обича Родината си, когато я обича човечно, той няма как да не се просълзи от умиление и да свали шапка, когато друг възпява своята. А обратното - създадеш ли от своята Родина хибриден идол, бездушен символ, лишиш ли я от истинските, живи багри и аромати, лица и думи, които не с очи, нос или с уши, ами с душа си запомнил (затова и от ни едно от тях не ще се лишиш, но няма и да ги обезобразиш, като грозно и пошло ги слепиш), тогава лесно ще разрушиш чуждите светини и ще убиваш чуждия само, задето е чужд и друг. Тогава родината ти става звяр, а ти антихрист. Накрая ще започнеш малко по малко да ломиш и осакатяваш своето си, което ужким боготвориш, за да го "подобриш", защото от това да създадеш фалшиво божество, до това да го строшиш е само една крачката.

Какво е общото на аромата на сушащо се сено и сливова ракия в село по Пирдопския Балкан и тежкия опияняващ дъх на миди и водорасли в солена морска вода? Между въздуха на пролет в Ясна Стара Планина и водната пелена пред очите ти по улиците на Поморие или на Балчик? Общото е, че си бил ти там и си бил с хора, които разбираш и обичаш. И това е твоята Родина (и вашата заедно) въпреки разликите, защото ти я ликотвориш със своите мили и ближни и я ословесяваш със своите спомени, защото заедно говорите български, колкото и да е различен в нюансите си в различните краища.

Ами как да обикнеш чуждата Родина, ако не колкото, то поне подобно на своята ли? Като се запознаеш и задружиш с нейните хора, като видиш жестовете, които навсякъде са еднакви и думите, които на моменти поразително си приличат, когато запомниш предимно доброто, особено ако сам си го предизвикал.

А те воюват и убиват днес заради "руския свят", при това го правят със "свещена санкция"! Но това не е "руският свят", който знам от книгите, филмите, песните, вицовете, кухнята, а и на живо помня! Това е един хибрид, съшит насилствено от разни части и подкаран като панаирджийска мечка, ама настървена и гладна, без намордник, да убива и къса живи тела! Това не е и не може да бъде патриотизъм! Ей, Бога ми, не е!!!

 
* * *

Преди да стане на сатана, Луцифер е бил "засеняващ" херувим. Такъв т.е., който "прави сянка", осенява, закриля, заслонява. Предстоейки между Бога и творението, между твaрнoто и нетвaрното, херувимът е предпазвал твaрното от спосoбната да го изпепели и унищожи Божествена светлина и святост. Без предстоенето на Засеняващия Херувим, Богослужението би било невъзможно, самите останали участници в него биха станали на... хекатомба. И както казахме предния път, след отпадането му от това място пред Самия Бог, най-близо до Бога, заменя го Пресветата Божия Майка, Дева Мария, Богородица. 
 
Затова и пред кивота на завета в Старозаветното Светилище херувимите са два. Защото, Пиле мое, в пророческата перспектива за време няма минало, настояще и бъдеще, които да са независими, случващи се самостоятелно едно без друго. Така и самото Откровение на св. Йоан е разказ за това, което "е било, което е и което ще бъде" (Откровение 1:20, 4:3) едновременно и най-вече за "Този, който Е бил, който E и Който иде" (Откровение 1:4, 4:2) - Иисус Христос, Един и Същ "вчера, днес и вовеки" (Послание до Евреите 13:8) И тъй както херувимите са два - първият, който е бил и втората, която е станала, така има и два Адама - умиращият и Животворящия - Адам първият и Христос втори Адам. Херувимът носи Бога, в Псалтира той е представен именно като крилато ездитно животно, което отнася Яхве на различни места, за да помогне на избраниците си, според волята си (Псалом 18:10), a кого и кому Девата носи, ако не в утробата си Бога Слово нам, "заради нас и нашето спасение"?

Точно тъй и в "небесната война", за която говорихме предния път. Това е събитие от пред-историята, при което ангелите, поведени от Михаил, се уподобяват на мъчениците в християнската история, но тъй като самите мъченици пък в историята се държат като ангели, затова и с края на историята, в есхатона, в мета-историята, се възсъединявaт в Христос c ангелите, за да стане Той "всичко във всички" (Послание до Ефесяните 1:19-23) и това е смисълът пак на Апостолските думи, че ние "ще съдим и ще отсъждаме между ангели" (II Коринтяни 6:3), сами преобразени в ангели, равноангелни ( Матей 22:30), подобно Богородица в херувим.

* * * 

Сатаната, бидейки все още херувим и Луцифер, е наречен от пророк Исая, както споменахме още в началото, също така и "денница" - зорница, зора, вечерница.
 
Вечерницата (или планетата Венера) първа се появява вечер на небосклона, затова я наричат вечерница, а сутрин първа, преди Слънцето, изгрява почервеняла, затова e и зорница. Тя като че вечер "побеждава" Луната ((Луната е символ на разтление и зло в някои старозаветни апокрифи, на измамност), а сутрин води, носи със себе си Слънцето, сама светейки с отразена от Слънцето светлина, не със своя собствена. Този образ идеално съответства на първия херувим, който предстоял пред Бога (между Бога и творението, сам като битие "на границата" между двете), но той, според св. Йоан в Откровението, описва и новия херувим, описва и Богородица, защото тя е именно жената "облечена в Слънце, с Луната под нозете си и с корона от Дванадесет звезди", сред които Тя блести като най-ярката - Откровение 12:1 
 
 
* * *
 
По много начини наричат Богородица в Богослужението Православните химнописци и никак не пестят разкоша на макар несъвършеното си човешко слово. Тя е назована и наша "Небесна Родина". Следователно, Ясна моя, даже да разрушат и разорят злите нашите земни, географски Отечества, които ние не ще спрем да обичаме даже дълго, безкрайно дори, след като отдавна ги няма, наше вечно и сигурно прибежище е и ще остане Божията Майка... А разорителите Бог ще накаже. Един ден не ще ги скрие от Него ни бункер, ни митра, ни корона!