Всички сме чели и слушали какъв състрадателен народ е
българският. Как сме приели арменците след турския геноцид... Как сме
спасили нашите евреи от нацистите... Е, нищо, че всъщност сме ги
спасили от хитлеристките концлагери, като сме им организирали тука
такива "трудови" - облекчен режим с трудова повинност. Нищо-нищо, нали
сме ги спасили - не заминали за Германия, за да станат "на сапун",
спрели сме това, обаче получили по една права лопата без оглед на
образование, социално положение, пол и възраст, за да копаят даром из
Татковината на принципа на "трудови бригади".
Но
оставете сега армениците, евреите, циганите. Дайте да
влезем в кожата за малко на една украинка, прибегнала при нас от руските
бомбардировки.
Минава българската граница и
някак-си стига до някой български град. Обикновено стигат до Бургас,
Варна, Поморие, Слънчев бряг. Защо? Защото на границата ги чакат агенти
на хотелите по Черноморието и ги убеждават да се насочат именно натам
със "сладки приказки". За никого не е никаква тайна кому принадлежат
Черноморските хотели. На разни български политически величия или на
крупни мутри. За всеки прикоткан украинец те ще получават от държавата по
40 лева всеки ден за неопределен период от време. Парите, за малцина
това е тайна, ще дойдат през проект на ЕС, което разбира се, няма да
попречи на българската държава да ги позабави при разплащането, за да
"завъртим едни лихви".
Така че, по тази "схема" украинците получават главно и само това - настаняване в мутренски хотели "по трима в стая".
Всички
останали "обещания" и самореклами, за които четете на правителствения
сайт, са достъпни след получаване на статут "временна закрила". Колко са
реални ние ще видим след малко, но първо ще ви кажа как
средностатистическият бежанец от Украйна и кога стига до този статут,
Та,
влизаш през Дунав мост, да речем, настаняват те в хотелска стая "пет на
пет" с още трима души и започват да точат чрез тебе едни пари. Записваш
се в "Бежанския център" или в Отдел "Миграция" на даден град, за да
получиш статута. назначават ти ден и час за след, горе-долу, месец,
месец и половина. През това време нямаш право на нищо, освен дневно на
торба, съдържаща доматена супа, кроасан, грах с "медузи" (тези от нас,
които са били в казарма, знаят какъв вид сготвено месо се нарича
"медуза") и евентуално на... две кивита, прясно "изсрани" и едно плюшено
мече за детето ти, ако водиш такова, втора употреба, в доброволческите центрове. И същевременно
отвсякъде те заливат с обвинения, че според калкулацията "40 x 30" ти
"получаваш" много повече от горкичкия средностатистически български
пенсионер. Както казахме, тези 40 по 30 месечно ги получаваш не ти, а
мутрата, на която е собственост хотелът, ама това няма значение - на
нашего брата българският "дарител" може да му е празна главата, но за
сметка на това са му големи очите за... чуждо.
И
докато бедничкият български пенсионер получава, освен пенсията си,
безплатен градски транспорт. здравно осигуряване, целеви ваучери, ти
стоиш и чакаш, наврян като сардела в консерва, заветния статут,
получавайки отвсякъде обвинения, задето си тука изобщо, харчиш за всичко
останало "каквото си си донесъл", спасено от унищожената къща в
Украйна... А! Междувременно може и да "научиш" от разни български
"медии", че сам си си взривил къщата и че твоите близки в Буча не са
убити, ами са се гримирали като умрели и лежат на улицата "за снимка"
срещу 25 долара, според онази пача (варена свинска глава) "посланик"
Митрофанова.
Но ето, идва "заветният миг"! Вече
си се сдобил със статут "временна закрила". За да подадеш нужната
декларация за финансова помощ лично за тебе и нуждите ти, трябва да си откриеш сметка в българска банка. Записваш си
час за ден-два напред. Отиваш в уречения ден и час, пускаш документите
и... разбираш, че откриването на самата сметка ще отнеме около месец,
защото молбата ти трябва да се одобри в София. Молба не за друго,
подчертайте си, а за откриване на самата сметка! После ще кандидатстваш
за помощ, ама и след като се регистрираш на трудовата борса. Регистрацията
ти обаче ще се отрази в системата на социалното подпомагане месец, след
като си я направил. Та брой значи около пет месеца, за да ти дадат 300
лева. А през това време Градски Транспорт Варна увеличиха почти двойно
билетите и същевременно твърдят, че за "опция безплатно пътуване" даже
не били чували. А инак. според правителствения сайт, имаш право на
безплатен градски и даже междуградски транспорт. Както и на медицинска
помощ, състояща се от безплатен преглед при фелдшер (но след като се
сдобиеш със "статута"), специализирана медицинска помощ си плащаш.
* * *
-
О, ама вие как се сдобихте с картата за статута "временна закрила"? -
пита ме днеска на едно гише едно оторизирано мъжко недоразумение, което
говори руски по-зле от пиян кавказец.
- По Вълшебнически начин!
- Моля?!
- С "фокус-бокус препаратус" я получихме и стига зяпа картата невярващо, воден знак на нея няма!!
* * *
- Как така ги плашиш, мили мой, без да крещиш?
- Няма нужда да крещиш. Трябва просто издълбоко да ръмжиш и да ги гледаш в очите така, сякаш всеки момент ще ги заплюеш.
- Мур!
- Няв!
- В нашия бъдещ дом ще си вземем котка нали?
- Разбира се! За къде сме без котарак!? Ще го кръстим "Господин Кiев".
- А за парична помощ ще се преборим ли?
-
Ще пробваме и ако стане, стане, ако ли не... Знаеш ли колко попове
знам, дето мило за драго ще дадат само и само да не се видят в блога?
- Колко?
- Един бюлюк.
- Какво е бюлюк?
- Мерна единица, която се равнява на 1000 лева.... месечно.
- Преувеличаваш!
- Е... Леко...
