Имаме си вече тигър за рокля!

 

Хто ти

автор Дiана Харчук 

Темрява мене любить,

 А світло вже не приймає,

Це можливо мене згубить,

Та жалю немає.

Завжди вперед і насолоджуюсь життям,

Так солодко упиваюсь забуттям

І не жити як всі а робити що хочеться,

Щастя й любов віднині не зурочаться.

Запалюю палички ароматичні

І відкриваю широко свідомість,

Зникають питання одвічні,

Плавно думи перетікають в мінорність,

А в голові одне "що ми вічні"

Залишається головне-пізнати себе,

Багато залежить від того хто я є,

Нуж бо скажи мені блукаєш ти де,

Тіло й душа-наче все не моє,

А все що може статися-неважливо,

Коли живеш тут і зараз:в моменті все не замінимо.

Хто ти і хто я-нас єднає Творець,

Його знають всі-кожен живий і всякий мрець,

Усе життя можна шукати себе й не знайти,

Головне мир і любов Божу в собі віднайти!

Трите секти и докторът, който еба баба си

"Ебал Тодорчо баба си!" (рок-група "Изумрудь")

В Света, оказва се, че има три големи и агресивни секти. На психоложките, на педерастите и на непушачите. Пето денонощие почти лежа болен в истинска болница. Пушенето е разрешено чак в другия край на огромния двор и... в заведението срещу главния вход.

Пуша онзи ден на една маса и пия бира. По-точно бири. На масата зад гърба си слушам разговор. Между доктор на около 40 и жена на около 60 с акцент, показващ, че е родом някъде около София, дали от Своге, или Сливница, или Елин Пелин.

Първо заговориха за бизнес, сетне за курорти, докато в един момент не осъзнавам, че всъщност са се запознали чрез интернет и сега е първата им среща, за която тя е дошла от София, на живо.

- Аз, - казва докторът, с когото сме гърбом - всеки ден получавам по две шишета скъпо уиски за подарък. Но никога не пия повече от четири или пет... капачки дневно!

- Ах, браво! - виква шопкинята и почти изплясква от възторг с ръце.

Не издържам и се обръщам назад към тях:

- О, докторе, поздравявам ви! Аз това не го умея, но го уважавам! Ето, сега например само за час изпих три бири! Ще ми се подпишете ли на ръката!

Жената прихва и понечва да извади от чантата си писалка. Обаче замръзва, явно от ледения му поглед, който аз не виждам. Той се извръща и... Разпознавам завеждащия отделението, в което лежа, лекар, съдов хирург. Просъсква:

- Ти знаеш ли, че от този момент на сетне, ще успееш да излезеш от отделението, за да пушиш, само през трупа ми!

* * *

Аз обаче убедих впоследствие главната санитарка, че съм кръгъл сирак, отгледан от баба си, която е останала рано и вдовица. И пак си пуша на всеки половин час. А онзи педал, непушач и самодеец-психолог да си... ебе бабата!