Това дойде по ЕКОНТ

Седнал съм на канапето пред кабинета на личната си лекарка тази сутрин и се чудя каква простотия да измисля, която сетне да ви разкажа като геройство и подвиг. Но ситуацията и атмосферата не позволяват. Всички са адски сериозни и замислени. Даже циганите. Защо ли? Е, как защо бе! Техният човек Коцето Копейкин от "Възраждане" се гласи да управлява. В такава ситуация даже и наркоманите биха станали сериозни, тръгне ли към властта в държавата рапърът Гошо от "Почивка".

И получавам sms: "Имате пратка по ЕКОНТ от София".

И започвам да си мечтая. Вероятно някой е замаскирал под формата на пратка пари. Натъпкал ги е в буркани. Или пък компромати срещу баба Куна Московска (митр. Николай) и баба Дамаджана (еп. Сионий) Стигам по най-бързия начин в посочения офис и... Картина. Огромна. Напипвам рамка. Викам си: "Сега, ако няма подлепени на гърба й пачки с пари или флашки с видеа, ще го открия тоя и ще му стоваря "творчеството", заради което прикуцуках половината град, на кухата кратуна!"

Прибирам се. Тя плаче. А аз изнервен:

- Сега пък защо плачеш?! Какво искаш? С какво не ти угодих?

- За тебя, дурак! - изтрелва - Забави се и се уплаших да не ти се е случило нещо лошо!

Ой! Верно съм дурак!

* * *

Разопаковаме картината.

Пачки няма. Няма флашки. Картината е съвсем истинска. Акварел. От самата ръка на автора. Обръщам я с лице към себе си и се вглеждам. Правена е по сюжет на снимка на дядо Кирил, Царство му Небесно, на която сочи морето, изправен на брега...

И се разплаках!

Копирам тук от блог "Лирика" цялата си стихосбирка "Владишки песни", в отговор на художника (или художницата), защото пратката е опакована и изпратена от жена - Росица Иванова:

Мойте мъртви оттатъка спят

на Светия наш Владика Кирил, митрополит на Варна, Старославна Плиска и Велики Преслав

След на Тракия края в дъбравите
почва жълто и право поле,
подир тиквите в нивите, кравите,
с име, дето Пилат го прокле,

е морето Ти, синьо-зеленото,
само кейове в него стърчат,
както жици или като вените
на войници, преди да умрат...

Няма нищо, оттатък делфините,
даже лодки след тях не пълзят,
там се сливат летата и зимите,
мойте мъртви оттатъка спят...

Варна 28.06.2013 г.

Тоя път Тя действително плаче

- Г-н Ангелов, първо искам да ви благодаря за получените писма...

...

- Ваше Високопреосвещенство, зарекъл се бях да намаля писмата,  да не ви досаждам, но тоя път трябва да направя изключение, става дума не за мене, ами за един приятел...

Как сега да му пращам писма?!

Пощальони дотам не отиват –

зад безцветната бледа ресна,

дето дни и дворове се сливат…

Ама глупав, да, тъп комплимент! –

Мъж се спирал единствено с шпага,

гърбом падал под пръст и цимент…

Но какво ли сега ме засяга

на глупците площадната чест,

ами где да изпращам писмата,

да примираш от скръб не е жест,

а за жеста ужасна разплата…

Ех, Госпожо, със нашата кръв

ли ще мажеш уста под венчило?!

Който, курво, целуне те пръв,

да разпори корема ти с шило!!

…Не е тъй, замълчи, замълчи!!...

Тоя път Тя действително плаче…

Със ракия по-малко горчи…

Де да пращам писмата, обаче!?!

Пловдив, 09.07.2013 г,

След четирдесет дни тишина

Припращяват две сухи дърва

край изстинала скоро камина,

тази нощ, на пияна глава,

пак ще ровя безцелно из скрина…

Две шамии – едната памук,

а пък втората – синя коприна.

Не остана ли някъде тук

онзи нож, дет’ през  него премина

хляб със чесън и евтин салам,

дорде пътьом парите си смятах,

като нощем замръквах в Кардам,

а пък сутрин по гарите чаках

някой влак „за дотам и назад”,

а понявга сред нивите влизах,

минувачите казваха: „Брат,

в ранна пролет що шеташ по риза?!”

* * *

Тази нощ, на пияна глава,

търся ножа, потънал във скрина…

След четирдесет дни тишина

през мъжете Ти, Курво, ще мина!

Пловдив, 10. 07. 2013 г.

Дали почва Пирът с терирем?

"Тамо ми спалише Цркву, у коjоj венчах се млад..." ("Тамо далеко", сръбска народна песен)

Разкажи, дали горе блести,
както светъл със тебе бе храмът?
Под корона с дванайсе звезди,
там видя ли я Нашата Дама?

Дали там на Родопска софра,
по-богата дори от Валхала,
със Давидова песен ви сбра
Бог на бойно поле, вместо в зала??

Дали с вино във златния шлем
Михаил серафимите комка?
Дали почва Пирът с терирем?
Вместо с кърпа с Давидова клонка

Магдалена, повела хоро,
стъпва в огън, разстлан като в Странджа?
Както цакаш със дама-каро,
тъй ли Слънцето пада в оранжа

на стопен във лъчи хоризонт,
дето чайките даже не стигат??
До сърцето на тъмния Понт
стигат само, които умират

прави, както и трябва да мрем...
Остави!! Разкажи ми за Пира!
Нека чуя насън терирем,
за да знам, че край тебе не спира...

Пловдив 11.07.2013 г.

Видовдан (Опазете главата на Лазар!)

"...тиjа турци, арнаути!" (сръбска песен, вранянска)

Както пише на кръста "ха Ноцри",
но Мария "чете" го "Рави",
още миг и пороят ще почне,
пък пияна охраната спи,

както, знаете, в старата притча,
е повръщал в Потир Валтасар,
изтрезнял, като почнал да срича
по стената нечакан кошмар...

Тъй пазете главата на Лазар,
против може и цял легион,
до слуха, че Обилич е слязъл
на Султана пред златния трон -

пред Агнеца, каквото е казал,
те жупаните помнят добре...
Доброволно щом в ада е слязъл,
значи чак в Небесата ще спре

да звъни тази песен след боя,
за да мине в рефрен "терирем",
но пазете главата на тоя,
както пази се цвете във шлем,

дето първи премина чертата
и Отца поздрави отдалеч,
вдигнал дискоса бял над софрата
и Потир вместо огън и меч...

Пловдив, 13. 07.2013 г. 

Логичен и готов да се поучи! (Български Книжици)

Някои казват, че Българинът е умен, а други, че е безумно тъп. Едни, че главата му прелива от мъдрости, други, че е празна като продънена кофа. Според мнозина главата Българска е пълна с интелект, според други, тя е пълна с бръмбари.

Умен и или глупав? Прост или интелигентен? Едно не може да се отрече у Българина, че в главата му има логика!

Минавам онзи ден на път за вкъщи покрай комшийски двор и слушам мимоходом разговор на някаква маса, на която сътрапезници обсъждат обществена философия и геополитика.

- А Путин...

- Пък Байдън...

- А англосаксонците...

- Ненавиждам Английската Кралица!!! Мразя всичко англосаксонско!

Срамота, дъртият вампир тъкмо беше габърдясъл! И каквато и да е била, човек е била... май.

Спирам се, става ми любопитно. Начева скандал!

- Спри да повтаряш и развиваш тази глупост! Не съм ти казал това!!!

- Добре де, добре! Нямам твоята глава, имам си само моята и тя не е... пълна като твоята с информация. В моята глава има само Логика!

А така! Стана значи ясно, че Българската глава, даже нищо да няма друго вътре, е пълна с Логика!

* * * 

Проблемът с кръвоизтичането до смърт почти преди няколко дни се повтори, даже потрети. Превързаха ме в Спешното. Язък само за 26 годишния ми войнишки колан, с който овладях изливите, докато ги чакам на работното си място, защото два пъти сбъркаха адреса. Плувна в кръв, неизмиваема.

- Как се сетихте?! Това е феноменална "превръзка" с тениска и каиш, макар обичайно да не се прави тъй!

Ех, докторче, докторче-е! Няма нужда да си лекар, за да измислиш много бързо как, налага ли се, да не пукнеш по най-нелепия начин от нещо тъй глупаво.

Вчера се снабдявам с направление за съдов хирург от личната си лекарка и започвам да издирвам лекар да ме прегледа "по здравна каса" и изпрати за операция. Е, по здравна каса точно няма. Тоест има, ама записват за след месец и половина часове. Сещам се за болницата и отделението, в което миналия месец лежах. Звъня. Познават ме тутак-си!

- О, идвайте, идвайте още утре по обяд!!!

- Колко пари ще струва?!

- Но моля ви, да не говорим за пари, като нямате, нямате!!! Няма сега да ви извадим душата! Идвайте!!

Ха! Хм? Тц.

И прегледът безплатен, и смяната на превръзката. Даже не трябваше да ползваме и направлението. Слизам на Рецепция за дубликат на старата епикриза, щото оригиналната я загубих. Питам кротко и предварително:

- А колко ще струва услугата?

Отсреща:

- Стига, да не говорим за пари!

- Моля?!? - вече зяпвам от изумление.

Поглежда ме косо в очите и започва да обяснява укорително:

- Ами предния път като започнахме с това, помните ли какви ми ги наприказвахте?! Чух невероятни неща за майка си, за гъза си, за прабаба си, която нарекохте шугава помашка овца. Пожелахте ми светецът от иконата над главата ми да изскочи и лично да ми зашлеви един шамар, защото не било болница това, ами нещо средно между погребално бюро и селска лафка!

Ах, да, да.... Взех да си спомням, май имаше и: "А аз за чий хуй тогаз се осигурявам здравно ма, тъпа путко непоръбена!?" и замервах с ценоразписа дотичалата охрана, смъкнал го отнейде и направил го на топка.

Хванах се за главата, наведох поглед от срам, едва продумах:

- Ох, съжалявам...

Опитах се да й направя комплимент за дълбоките й сиво-сини очи, не за друго, а за извинение, нищо в тези очи особено няма иначе, а тя през смях:

- Не се преструвай, хич не съжаляваш!

Ха, сега де!

* * *

Следователно не само, че на Българинът главата му е пълна с Логика, ами си взема и поука.

Не ни е лош народът, по-точно не е съвсем лош!

П. П. Трябват ми 5-600 лева. Спешно, събирайте, за да не ви пиша и лично. Неудобно ще е тъй!