Днес реших, не знам защо точно днес, да ида нагости на мъртвите... Затрябва ми мавруд, Асеновградски, щото на такова място с празни ръце не се ходи. Обаче при Женя в магазина няма Асеновградски. Има само на "Менада" и на "Вила Ямбол"... Ще взема ямболското, щото се сетих за една... леля Донка Узунова с хубавите "погачи". И докато си планирам деня, слушам:
- Мамо, искам снакс.
- Добре.
- Ама искам два, искам и от другия вид
- Не!
- Да!!
- Не!!!
- Ще се разплача.
- Забрави тази песен любовна!
Замалко да изтърва шишето, фигуративно казано, щото още не го бг взел.
- Дъще, - тъй й рекох, че я гледам около 25-годишна, та спокойно бих могъл и да я направя, макар че едва ли щях да се справя тъй добре - ти знаеш ли кого цитираш?!
А тя наместо отговор продължава усмихната:
- ...Не вливай ми в сърце отрова.
Аз:
- Млад съм аз, ал' младост не помня...
Тя:
- Па и да помня, не ровя.
Ще живее България, кой посмя да се усъмни!? Не ли аз, Глупакът с изгорелия от ракия калпав мозък!
Няма коментари:
Публикуване на коментар