"С нас отново са мъртвите, щом сме в беда, те са даже в смъртта часовои!" (Висоцки)
Влизаме преди месец в N-ското РУ на МВР, но няма да ви кажа с кой и заради кого. Гроб съм! Научих се онзи ден да си трая на възможно най-подходящото място - в Гробищата.
Мил съм и добър, усмихнат, абсолютно трезвен и приветлив, щото не става дума тоя път за мен, зависи Друг. Геройствува се само на свой личен риск.
А оня Мишиципнер, придобил мрачен вид, почва да нарежда: "Възможна присъда до пет години затвор по член еди-кой си..."
Някой, ебете си майката, няма да ви кажа кой, до мене почва да трепери.
А аз направо избухвам, но засега само вътрешно. Някои се напрягат, стискат, стискат, па може и да избухнат. Аз винаги направо съм си избухвал. Но както казах, засега само вътрешно. Викам си на акъла по адрес на мишиципнера: "А ве, ей, Плашипутарник, на Мене ми пеят песента от Цариград до Сръбско! А ти кой си, че Ази те не зная, да еба вуйна ти дърта, сиромашки изеднико!", а на глас друго, мило и подкупващо, но само като интонация, макар че се понадигам, уж да погледам лично книгата, от която чете. А още тогава ме усъмни как бързо намери мястото и зачете гладко в НПК. После се оказа, че ни е будалкал с възпитателна цел
- Извинете, бихте ли ми обяснили защо арестувахте слаб млад човек за дребен инцидент половин час след инцидента, докато кротичко си се люлее на едни люлки на повече от двеста метра от инцидента само по описание на някаква бабичка, присъствала по време на инцидента, но без касателство към инцидента?! - събирам за секунда мислите си, щото почвам да се усещам как сам се обърквам - Като намерихте младия човек до къщата, в която живее с всички нужни документи, защо не му записахте данните и на другия ден да го извикате на разговор, вместо така с белезници и т.н?
А оня:
- А вие юрист ли сте?
И тогава край ушите ми започва диалог за мене между Добрия Светославчо, дето ако му плеснеш един шамар, ще се разплаче, а за пет лева ще ти направи и свирка, но не заради парите, ами само, за да не се разсърдиш и онова тъпо, но подло копеленце Святката от Северния Плаж, дето още 12-годишен крадеше цигарите на хората от багажа, докато се къпят в морето.
Светославчо ме увещава:
- Усмихни се, благодари за разбирането и си вървете. Не си ли чел, Толстой - Несъпротивление на злото, убий злото с добрина!
А Святката:
- Не го слушай, Светльо, тоя педераст Светославчо! И всички знаем, че не си чел точно Толстой. Не бъди джендър, бъди бляд, като мене! Ти знаеш наизуст Висоцки, не Толстой! Изнижи се сега, а после му го нахакай на тоя милиципнер на пет ката - през две институции и три медии, както само ти си знаеш!
И изведнъж усещам как нещо дълго и твърдо ме пробожда право в гъза. Дълбоко в гъза. Обръщам се и виждам (но само аз я виждам) леля Тодорка, Бог да я прости, сестрата на тате, с ампутирания крак и с душевното заболяване. С лявата подмишница се подпряла на едната патерица и пуши цигари "Арда", с дясната ръка държи горния край на другата патерица, докато долния го държа аз в... гъза си.
- Славчо, лелиното, шибай го тоя милиционер веднага и на място!
- Ама лекичко, опасно е сега! Пък виж какво предлага Святката, разумно е! А и това, което казва Светославчо не е за пренебрегване...
Обръщам се за подкрепа към тия двамата и гледам как Светославчо полива с една сребърна лейка фикуса в кабинета, преструвайки се, че няма нищо общо, а Святката се е маскирал като закачалка до вратата с милиционерската шапка на главата и гледа леля уплашен, без да мига.
А леля:
- Лелиното, през всичките последни години само пенсиите си харчих за цигари по домовете, в които с татко ти ме зарязахте. Всичките пари от ренти от земите събирах, за тебе ги оставих. Не помниш ли?
- Помня, леличко!
- Искаш ли сега да си ги поискам обратно?
Това реши всичко. Кръв повръщам - пари не връщам!
Обръщам се към милиционера:
- Знаете ли, аз имам две психично-болни лели. Една по мама, една по тате. Мамината е жива и здрава. Но татковата, Бог да я прости, беше еднокрака. И беше майстор на авторски вицове. Имаше например политически: Вървял си Тодор Живков из Партийния Дом и видял в коридора едно лайно. Лайното му рекло: "Тошо, ще те изям!" А Тошо: "Хм, ще видим кой кого!" А имаше и за милиционери...
Онзи настройва уши заинтригуван...
-...На милиционерите им направили бърз курс за повишаване на общата култура и вежливост. След курса се срещат двама и: "Къде сте тръгнал може би?", "На работа като че ли", "Ах, колко сте, едва-ли не, евентуален!"
Оня се засмива, понечвам да си тръгна. А леля:
- Ангелов!!!
Добре де, добре!!
Обръщам се пак към милиционера, ама сега студено:
- Та толкоз за твоето пък юридическо образование!
Леля се разсмя гръмогласно и радостно, но и леко налудничаво, разбирате защо. Па плесна с ръце и се прегърна, и литна да търси духа на Караджата. Сама се прегърна и сама хвръкна, щото, както казахме, другата ми луда леля си е жива и здрава, Господ здраве да й дава! Хвърком пееше една стара народна песен против червената колективизация на земеделските земи и ТКЗС-то: "Майка ти да еба, Стояне!"
* * *
След два дни отрезнях от еуфорията, че "имам баща Войвода на тристамина дружина" и се постреснах. Обадих се в едно друго РУ, където уж имам приятел - добър и вярващ в Христос Человек. За съвет.
И уж всичко вървеше добре с разговора, а по едно време онзи:
- Как ти беше фамилното име?
- Защо питаш?!
- От любопитство. А жена ти от кой украински град беше?!
Хм.
- Заповядай тия дни на личен разговор "не за по телефона" при мен.
Хм, хм, хм.
- Май и ти не си много психически здрав, чисто приятелски питам.
И аз започнах всичко отначало:
- Знаеш ли, аз имам две психично-болни лели. Едната Бог да я прости, а на другата Господ здраве да й дава...
* * *
Обаче пък чак сега се усещам що баш на Тодоровден ми хрумна да търся гроба на тате, дето не съм стъпвал 13 години, даже не знаех и где е. Не, че нещо друго има, ама аз на гробове на обичани хора не ходя по принцип, не харесвам и погребенията им, не харесвам да ги виждам безпомощни. Просто не ща такива да ги запомням.
За отец Димитър Амбарев направих изключение. Защото все някой трябваше да отвори вратите на един храм в Пловдив с шутове, казано образно, за да заведе пловдивски поп къде с пари, къде с молби да пее на гроба трисагий за достойния си събрат и съгражданин, защото имаше негласна забрана от мръсния Николайчо....
И даже тогава пак отстъпих първом пред ковчега и се опитах да избягам, след като си бях свършил работата. Но се върнах след десет минути с венец, уж съм забравил да купя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар