Поредна събота при раздаването на супата в полевата кухня за бедни в двора на храм "Свети Архангел Михаил" свещеник не се появи. Макар да дължим едно малко уточнение - понякога се появява, повъртява се, оглежда неангажиращо и си тръгва. Молитва, водена от свещеник, йок. От месеци наред е така. Постепенно миряните, организиращи раздаването на храната, започнаха да казват в началото на разсипването й "Отче наш". Не ща да си приписвам несъществуващи заслуги, но ми се ще да вярвам, че аз ги провокирах. Започнах да вдигам скандали редовно:
- Къде ви е молитвата?! Къде ви е попът?!
Новите се наежваха, но старите вярващи ги възпираха с думите:
- Не му отвръщай така, това е Светльо Ангелов!
Направих го по съвет на отец Георги Фотакиев, с когото споделих възмущението си. Макар да не го направих по начина, по който ме посъветва, а по моя си начин. Той просто каза:
- Опитай се да им подхвърлиш сами да казват молитвата, нищо че е без свещеник...
И аз им "подхвърлих" не, ами направо им го хвърлих! Метнах им го с големия... лайномет.
Когато молитвата обаче води някой от старите енориаши, чуваме я "по православному", т.е. без литургичния й завършек, за който е прието да се казва само от свещеника. Води ли се обаче от някой неофит (скоро-повярвал, новоначален църковен човек) чуваме куриози от православно-църковна гледна точка, особено ако реши да прояви и "творчество", най-вече когато става дума за бивш протестант.
Слушали сме в добавка към "Отче наш", както вече сме описвали, например: "Боже, нека падне върху нас СвЯтия Ти Дух и да ни запали с любовта Ти". А през изминалата събота след "Отче наш" чухме и друго: "Господи, благодарим Ти за благодатта да си разделим тази супа!"
Дайте ми чинелите! Или най-добре направо оркестърът да свири марш. А после и "туш"!
Явно молитвата е подействала, защото и аз, и жена ми получихме впоследствие стомашно-чревно разстройство, след като отнесох буркани и вкъщи. Тя по-слабо, защото хапна значително по-малко от мен, а аз феноменално силно, защото буквално се наплюсках като свиня пред Коледа. И така, не просто "си разделихме" супата, а някои от нас, в мое лице, я и "разнесохме". Аз лично чак пред ЖП-гара Варна я "отнесох" с... гъз, мисля че нахраних даже кучетата и котките така впоследствие?
Как стана ли?
Ами сипах си в една кутийка с вместимост два литра да хапна и на работа. И в служебния автобус на връщане от Девня като ме напъна! А само два часа по-рано бях вече срал, но и тогава срах "супа", вместо истинско лайно. Стискам гъз, зъби и устни в автобуса, а то по светофарите "червена вълна". Пъшкам, стена, псувам. Накрая не издържах и на единия светофар преди спирката на централна гара се примолих на шофьора:
- Моля ти се, отвори да сляза още тука, защото всеки момент ще се насера! Не мога да дочакам да светне зелено! Пет метра и 30 секунди ме делят буквално от вечния срам.
Отвори ми.
На прибежки, доколкото ми позволяваха стиснатите бузи на задника ми, буквално се хвърлих в храсталаците пред главния вход на гарата, сваляйки в движение панталона си. Срах, ама срах като фонтан, ако ме разбирате какво искам да кажа. И не просто си изсрах червата, както се казва, ами имах чувството, че си изсирам мозъка! И понеже нямаше с какво да си избърша гъза накрая, обърсах го със свалената от гърба си бархетна риза, която после изхвърлих. И сега нямам вече бархетна риза.
Ех, иде ми да им изпратя РЗИ! Но първо идната събота ще отида пак в двора на супите, за да попитам моите нови приятели от клошарите как са били те със срането тия дни.
А иначе ме "видели" камерите, че съм крал вино. А аз и там регулярно влизам в храма, за да се помоля и хем да проверя някой мирянин не ми ли е оставил винце в торбичка. Но тоя път подире ми влиза дежурната клисарка:
- Камерите са те "видели", че взимаш вино! Няма вече вино за "взимане"!
- Добре, - казвам, а на акъла си викам друго: "Няма ами, т. е. вече съвсем няма и да е имало, нали прибрах в чантата си току-що единственото шише, което намерих, защото закъсня да ме догониш с десет секунди, дърта вещице, та вече наистина няма!"
- Покай се!
- Пред Бога или пред камерите?!
- Вън!
А вътре в храма камери няма. Затова допускам, че по всяка вероятност митр. Йоан - Иво Дебелото чете блога ми подробно, подобно на поп Ясен Керчев и познавайки от там маршрутите и навиците ми, които без притеснение описвам редовно, е издал нареждане да ме следят и дебнат.
Да, те с поп Ясен четат по две-три "книги". Общата е електронният ми дневник, а отделно Иво чете сборници с готварски рецепти и попреглежда сайта на ментора си Иван Желев Двери.бг. А Ясен чете и книжки тип "Направи си сам". Така и се е научил, подозирам, да затваря пръдните си в буркани, за да ги продава на пангара в аспаруховския храм вместо мухозол в летните и парфюм в зимните месеци.
И така единият се изживява като велик богослов и ненадминат проповедник, а другият като умел администратор. Във връзка с "уменията" в администрирането и осчетоводяването на поп Ясен ще припомним само, че докато служиха заедно в Аспарухово с отците Георги и Добромир, те самите му бяха измислили прякора "Отец Мъгла", защото със седмици им се налагаше да му оправят бакиите подир поредното му "осчетоводяване".
А колкото до богослова и проповедник Йоан ли?
Няколко неща повтаряше с години, докато все още имах търпение да го слушам.
Да сме постили, все разправяше, да не сме го гледали него, че е самата анти-реклама на постенето, ние да сме постили. С две думи "пости за прости".
И нещо мернато в сайта Двери бг. пак преди време. Обожаваше да го повтаря на вечерното Богослужение в Катедралата на Сирни Заговезни (в Неделята на Всеопрощението) в така нареченото едино-църквие. Тази традиция да се опрощаваме взаимно, според Древния Патерик, идела от светите монаси, подвизаващи се в пустинята. В Сиропустната Неделя те напускали манастирите, където живеели заедно и поотделно се оттегляли в пустинята, за да се молят в уединение до края на Великия Пост. А в пустинята било опасно. Би могло да ги изядат я лъв, я мечка, така че това взаимно опрощаване било страшно важно...
Спокойно бе, Йоане, тебе няма кой да те изяде, тебе даже динозавър не би се решил да те глътне, щото после няма да успее да те изсере, бидоне наш Високопреосвещен!
Но поповете клакьорстват, след като чуят нещо такова, обикалят сетне и с възторг се чудят, повтаряйки го: "Ах, какъв ерудит! Ах, къде ли го е прочел?! Сигурно в някоя вехта и прашна свръхценна книга, която само за него Бог е благоизволил да я притежава!". Щото те пък повечето съвсем нищо не четат.
Абе не бе, отци и братя! В Двери бг го е мернал. И то в раздела "И рече старецът", точно там дето всичко е по два-три, максимум до пет-шест реда.
* * *
- Кой си ти бе и на какво основание се гордееш?! Та тебе те знам като протектурата на отец Георги Фотакиев, той ти даде идентичност, ти навсякъде се представяше като негов катехет!
Кипна ми... Защото аз пак с добро пристъпих, рекох му първом:
- Прости ми, отче, ти като ми направиш забележка, аз се стремя да се смиря, защото забележките ти по същество са правилни... Ама после ме изяжда гордостта, казвам си: "Абе точно тоя ли ще ми говори?! На какъв се прави, не му ли знам наизуст всичките мизерии?"
Абе ей, дето все пак ще ти спестя името! Когато ти се появи в храма, аз вече бях с наградите за богословски есета на сериозни журита, а тези есета бяха превеждани сетне и за руски сайтове и издания, бях чел стиховете си по България On Air. Дядо Кирил ми даваше интервюта за който сайт аз избера, стига да не е порно-сайт, защото ми имаше в това пълно доверие. С негова благословия съм организирал високи семинари. И ако отец Георги ме е защитавал, то е защото дядо Кирил беше зад гърба му... А в това време ти още не знаеше думата "енория" какво означава, а ако си я знаел, най-вероятно си си мислил, че енория е разновидност на гонореята!... Но хайде стига...
Или пък не?
* * *
- Ти съблазняваш хората, заради тебе се отказват да идват в храма. Е, например един човек завчера ми се обажда по телефона и ми казва за тебе: "Тоя алкохолик само истини пише и говори!"
Ей ти, същият отпреди малко! Ти бил ли си в Сърбия, в Гърция? В Румъния? Там храмовете са препълнени, а богослови, църковници, свещеници и владици си говорят нещата един другиму в лицата от "къщния покрив", с очите си съм го виждал и с ушите си съм го чувал. Лично присъствах на публичен скандал в Белград между епископите Йевтич и Мидич! Но не скандал за имоти или постове, а по църковни и богословски противоречия! През ден и досега четем кой какво там надумал другиму право в очите, но без злоба, за Божия слава, лично душеспасение и за обща полза.
А тука останахме две-три "енорийски" секти в епархия от по 20 до 50 човека. Половината финансово свързани с храма и дейностите му, другата половина социопати или люде с дълбоки личностни дефицити, търсещи някакъв пристан и спасение от... реалността. И то е точно заради това, че нормален човек няма да изтърпи дълго да гледа как си замитате един на друг лайната под килима, а се правите на света вода ненапита. А с това аз нямам нищо общо и без мене всичко добре се вижда. Вашите гадости са видими даже от самолет и ясни за всеки човек, стига да не сте го зомбирали религиозно и превърнали в зависим от себе си по един или друг начин, заради едно или друго! А нормалните хора не се притесняват, че в Църквата има проблеми, те знаят, че проблеми има навсякъде. В място без проблеми вярват само склонните към сектантска зависимост и го търсят, и го "намират", почти съзнателно решили да не виждат проблемите, затова понастоящем с такива сте се и обградили. Нормалните хора не идват в храма не заради проблемите, а заради това, че виждат вашето безочливо пренебрежение към проблемите.
Защо ме дразниш, отче, защо?! А с тебе, Бог ми е Свидетел, все пробвам да съм максимално търпелив. Защото инак си добър човек. Но те тресе страшна духовна прелест и младостарчески комплекси.
Но ще порастнеш, ще ти мине.
Е, ако не ти мине, аз ще те "излекувам".
* * *
При първия си и единствен личен разговор с митр. Йоан на четири очи, осъществен в митрополията по негово желание и инициатива с посредничеството на отец Георги преди години, Йоан ми каза:
- Не се занимавай с Църквата, тука е страшна помия, занимавай се с богословие, дарбата ти там е голяма.
А ти защо си Владика бе?? Не ли, за да чистиш някак малко от малко поне помията, вместо да я множиш?! Йок за такива като теб и за такава среда богословие! Няма да легитимирам чрез Евангелието този бълвоч. То е все едно да караш Моцарт да ти свири "Радка Пиратка" на роял... Не че аз съм като Моцарт, ама съм сигурен, че ти тайно слушаш "Напипай го" на Азис!