За Елена...
- Как се казваш?
- Йелена.
- Казва се "Елена" мари, каква "Йелена"? Неизтребимьiй акцент... Да??
- Ха-ха-ха!
И така не се казва, давай посвоему: "Га-га-га!! Гитлер сказал Гимлеру: "У тебя нет гуя". Давай!!!
- Добро де (гарно), Елена съм, а Хитлер верно е казал на Химлер, че няма х...
- Хуй!
- Тихо бе!
- С' ши прая кот' си искам, мъ йей!!
* * *
- Ох, и при тебе е акцент неизтребим! Ти каква си?
- Украинка.
- Познаваш ли Елена от Русия? Тя е малко подире ти на опашката за супа, през човек двама-трима.
- Да. Виждам я.
- Сбийте се!
- Моля?!?
- Искам да гледам.
- Какво?
- Женски бой.
- Ха-ха-ха! Ние сме приятелки.
* * *
Срещнах Елена пак миналия четвъртък пред "Березка" - старата "Козирка".
- Елена...
- Да?
- Кажи ми за супата в двора на котките (двора на храм "Свети Архангел Михаил")... Имаше някакъв проблем с нея май...
- Не знаю, Святик, не съм я пробвала, аз се храня по ресторанти. А там ходя да взимам супа за украински бежанци или за бедни руснаци, нося им я.... Ама някои от тях ми се оплакаха. Благодаря, че и ти ми каза.
Ой, неси, неси Казачка!
Там отвреме-навреме се появява един, дето все му забравям името, ама си му викам Иван Царевич. Руснак и студент у нас. И нему Елена помага. Их, че е хубав!!! Висок, широк. Почти като Елвис Пресли и Ален Делон, малко по-хубав даже от Брус Уилис (съпруг на Деми Мур - оная от "Призрак" с Патрик Суейзи) Ако бях пасивен гей, бих му пуснал... Но не съм. Гей съм, ама само активен. Манаф. Като хюмне не ми се пробва, даже не ми минава и през ум. Може да ми хареса и после... срам. Затова бих го пратил при Иво Михов Михов Дебелото - ямболският педераст (пасивен гей, хюмне, "митрополит" на Варна и Велики Преслав) да "заговее" с хуй.
Боже прости, ама ми е "до шею" вече!
* * *
И останалите клошари същото разказват:
- Да, Светльо, просрахме се.
А единият има и куче каракачанска овчарка. Сипал й да пробва, а тя го повърнала... А ние ядем не повръщаме, най-много да го изсерем. Ей, по-зли сме от животни, по-точно от змии, от бесове! С шапки. Боа, глътнала слон. И с маски, Така ли беше, мосю Антоан дьо Сент Екзюпери? Но ние не сме бои, нито анаконди, камоли дракони. Ние гълтаме само мишки и плъхове и после плюем лайна.
Хора?! Хора?!?
Човеци?
* * *
Завчера влязох в клуба на ДПС - Ново Начало. Седя и чакам да се разговоря. А там двама цигани до мене. Говорят с туркините вътре и обсъждат кой в какъв район из "Максуда" щях да ходи и какво щял бил да прави... Бил съм се бил напил и съм се бил бил сбил. Минало забравено време с условно наклонение в гениалния български език... Добре де, кило парсковена ракия изпих пътьом, това поне помня безусловно. А на масата кадаиф, пишмание, баклава, само боза нямаше. Ям и слушам. Идва моят ред. Питат ме защо съм там. Изправям се, за да се чуе по-добре:
- Виждам снимка на Свинята Пеевски на вашата стена... Мога ли да попитам майка му Ирена Кръстева, с кого се ебе?
- Не знаем!
- А аз знам, с един митрополит Антоний... Виждам и снимка на "доктора" по богословие Данчо Ментата, дето си купи "доктората" в София. Имате ли мастика?
- Що ти е?
- Планирам "облак".
Циганите се разшумяват.
- К' во бе, еничари, манафи, сюнетчии?! - питам.
Единият "120 сантиметра с вдигнати ръце премерен и 25 кила с мокри гащи тежи" ми удря шамар. И го топурдясах. Ама стана вторият. Бабанка. И моментално изтрезнях, изветряха ми праковите, както се казва, та избягах. И после в I-во РУ отидох лично.
- По улицата заръчват купуване на гласове за предстоящите избори.
- Ти видя ли да се раздават пари?
- Не, установих го по интуиция, ченге!
Вторият беше по-човечен, позна ме (с повечето от тях ние се знаем) и попита:
- Защо го правиш?
Пък аз тихичко, съвсем тихичко:
- За България, брат, за България...
* * *
Ако прасето и синче на свинята Ирена Кръстева Делян Пеевски вземе властта, ще ни въведе във война с Русия, за да му освободят "по Магнитски" милиардите от САЩ и от Юнайтед Конгдъм. Истинска.
Да, ама аз не съм роден, за да убивам. И по никого нивга не ще стрелям истински. По никой Човек, без разлика от национална, партийна, расова или полова принадлежност. Даже и по марсианец няма да гръмна, ако е като... АЛФ.
* * *
- Баба ми непрекъснато повтаряше, че нашата Планета Мелмак ще се самовзриви - разправяше АЛФ.
- И? - попита Уилиям Танер.
- Ами взривихме я.
- А какво се случи с баба ти?
- Щяхме и нея да спасим, когато избягахме малко преди взрива, ако не я бяхме затворили преди това в една психиатрия.
Ха!
Няма коментари:
Публикуване на коментар