автор Рафаил Михайлов
/текста ми изпрати самият му автор
от имейл azrael_@abv.bg, аз предполагам, че това е авторът на публикуван наскоро текст
в Двери бг. който ми допадна, не зная защо предлага за моя блог този
текст, очевидно продължаващ предния в Двери бг и двата текста ми
допаднаха, затова публикувам този негов следващ, абсолютно съвпадение е
фактът, че и двамата сме женени за украинки/
"Цвят разтварят червените рози,/ като рани в зли есенни дни" (Леся Украiнка - Лариса Петривна Косач-Квитка)на Съпругата ми, за да й припомня радостния "смях" на патиците в парка край река Стiр (Волинска област, Западна Украiна)
Както забелязахме, Радост моя, предишния път,
сатаната, в битността си на Божи Херувим, е наречен "засеняващ". Преди
да се опитаме да "отгатнем" смисъла на това сравнение, нека кажем нещо,
което смятаме наистина за важно. B Иез. 28:14, откъдето е цитатът,
всъщност Cтарозаветният пророк няма предвид сатаната, той говори за
злочестата съдба, заради тяхното Богоборство, на градовете Тир и Сидон,
предназначени от Яхве да бъдат процъфтяващи подобно на "Едемската райска
градина", според думите на пророка там (Иез. 28:13), но поради безумието
на злата воля на своите жители, превърнали се в същинско котило на
бесовско нечестие и вражда против Богоизбрания народ на Израил.
Това е характерно впрочем са всички появи в
Свещеното Писание на бесовска, дяволска сила, освен при личната
среща, описана в Евангелието, между Христос и сатаната в Пустинята на
Изкушението. Демонът е безличен, у него няма нищо човекообразно, нищо
наподобяващо индивидуалност. Той се проявява като символ
(но не и образ) на споменатите два града от Стария Завет (или на града
Вавилон, според Иcая 14 гл., където е сравнен пък с планетата Венера -
Денницата-Вечерница, "утринната звезда") или като митичен звяр, както е
в Откровението на св. Йоан - змей, дракон. А когато го виждаме описан
като реално съществуващо животно - леопард, лъв или птица - орел,
това животно (или птица) всякога е агресивно, хищно, убиващо. И още нещо
- животното е всякога... хибридно, смесица и някаква невъзможна в
природата комбинация между изброените.
Всяка идеология, родена с цел да брани човека от
себеподобните му, разделяйки го от тях по някакви признаци и разлики,
които нарочва за непреодолими и същностни, го прави, без да си дава
сметка, че самата тя е хибридна, че е съставена т.е. от несъставими неща
и части.
Руските свещеници днес оправдават войната срещу
Украйна като война за спасяване и утвърждение на "руския свят, мир". Но
нима е един и същ даже самият патриотизъм, самата любов към Русь на Державин и на Есенин например? "Русь Державная, Православная!" "барабани и марширува"
стихът на Державин. Но съвсем друга е Русия на Есенин, там са потните играещи коне, старият клен, къщата с обора, майката с писаната забрадка,
момите, напращели като червени ябълки... Какво да ги правим тези "две
Русии", толкова различни, но и така неповторимо и красиво преживени
всяка по своя начин - веднъж от Державин, веднъж от Есенин? Коя от двете
да изхвърлим, за да не ни пречи да воюваме за другата? Или да ги
зашием, а? И да ги пазим двете заедно в едно?? Но как, като за тях се
воюва по различному?! За Державиновата с пушка и щик, а за тази на
Есенин със сълзи от възторг и широка прегръдка.
Но не е ли така с всяка Родина и с какво тогава
Руската Родина и "руский мир" предизвикват по-велика драма от да речем
унгарската? Знаеш ли, че както има Светая Русь, така има и Санкта Унгария като понятие? И както ти
се просълзяваш от стиховете на Леся Украiнка, така хора съвсем като теб и
мене плачат от възторг със стиховете за Родината му на Шандор Петьофи.
Да, Слънцице ясно, когато човек истински обича
Родината си, когато я обича човечно, той няма как да не се просълзи от
умиление и да свали шапка, когато друг възпява своята. А обратното -
създадеш ли от своята Родина хибриден идол, бездушен символ, лишиш ли я
от истинските, живи багри и аромати, лица и думи, които не с очи, нос
или с уши, ами с душа си запомнил (затова и от ни едно от тях не ще се
лишиш, но няма и да ги обезобразиш, като грозно и пошло ги слепиш),
тогава лесно ще разрушиш чуждите светини и ще убиваш чуждия само, задето
е чужд и друг.
Тогава родината ти става звяр, а ти антихрист. Накрая
ще започнеш малко по малко да ломиш и осакатяваш своето си, което ужким
боготвориш, за да го "подобриш", защото от това да създадеш фалшиво божество, до това да го
строшиш е само една крачката.
Какво е общото
на аромата на сушащо се сено и сливова ракия в село по Пирдопския Балкан и тежкия опияняващ дъх на миди и водорасли в солена
морска вода? Между въздуха на пролет в Ясна Стара Планина и водната
пелена пред очите ти по улиците на Поморие или на Балчик? Общото е, че
си бил ти там и си бил с хора, които разбираш и обичаш. И това е твоята
Родина (и вашата заедно) въпреки разликите, защото ти я
ликотвориш със своите мили и ближни и я ословесяваш със своите спомени,
защото заедно говорите български, колкото и да е различен в нюансите си в
различните краища.
Ами как да обикнеш чуждата Родина, ако не колкото,
то поне подобно на своята ли? Като се запознаеш и задружиш с нейните
хора, като видиш жестовете, които навсякъде са еднакви и думите, които
на моменти поразително си приличат, когато запомниш предимно доброто,
особено ако сам си го предизвикал.
А те воюват и убиват днес заради "руския свят", при това го правят със "свещена санкция"! Но това не е "руският свят", който знам от книгите,
филмите, песните, вицовете, кухнята, а и на живо помня! Това е един
хибрид, съшит насилствено от разни части и подкаран като панаирджийска
мечка, ама настървена и гладна, без намордник, да убива и къса живи
тела! Това не е и не може да бъде патриотизъм! Ей, Бога ми, не е!!!
* * *
Преди да стане на сатана, Луцифер е бил "засеняващ"
херувим. Такъв т.е., който "прави сянка", осенява, закриля, заслонява.
Предстоейки между Бога и творението, между твaрнoто и нетвaрното,
херувимът е предпазвал твaрното от спосoбната да го изпепели и
унищожи Божествена светлина и святост. Без предстоенето на Засеняващия
Херувим, Богослужението би било невъзможно, самите останали участници в
него биха станали на... хекатомба. И както казахме предния път, след
отпадането му от това място пред Самия Бог, най-близо до Бога, заменя го
Пресветата Божия Майка, Дева Мария, Богородица.
Затова и пред кивота на завета в Старозаветното Светилище херувимите
са два. Защото, Пиле мое, в пророческата перспектива
за време няма минало, настояще и бъдеще, които да са независими,
случващи се самостоятелно едно без друго. Така и самото Откровение на
св. Йоан е разказ за това, което "е било, което е и което ще бъде"
(Откровение 1:20, 4:3) едновременно и най-вече за "Този, който Е бил,
който E и Който
иде" (Откровение 1:4, 4:2) -
Иисус Христос, Един и Същ "вчера, днес и вовеки" (Послание до Евреите
13:8) И тъй както херувимите са два - първият, който е бил и втората,
която е станала, така има и два Адама - умиращият и Животворящия - Адам първият и Христос втори Адам.
Херувимът носи Бога, в Псалтира той е представен именно като крилато
ездитно животно, което отнася Яхве на различни места, за да помогне на избраниците си, според волята си (Псалом 18:10), a кого и кому Девата
носи, ако не в утробата си Бога Слово нам, "заради нас и нашето
спасение"?
* * *
Сатаната, бидейки все още херувим и Луцифер, е
наречен от пророк Исая, както споменахме още в началото, също така и
"денница" - зорница, зора, вечерница.
Вечерницата (или планетата Венера) първа се появява
вечер на небосклона, затова я наричат вечерница, а сутрин първа, преди
Слънцето, изгрява почервеняла, затова e и зорница. Тя като че вечер "побеждава" Луната ((Луната е символ на разтление и зло в някои старозаветни апокрифи, на измамност), а
сутрин води, носи със себе си Слънцето, сама светейки с отразена от
Слънцето светлина, не със своя собствена. Този образ идеално съответства
на първия херувим, който предстоял пред Бога (между Бога и творението, сам като битие "на границата" между двете), но той, според св. Йоан в Откровението, описва
и новия херувим, описва и
Богородица, защото тя е именно жената "облечена в Слънце, с Луната под
нозете си и с корона от Дванадесет звезди", сред които Тя блести като
най-ярката - Откровение 12:1
* * *
По много начини наричат Богородица в Богослужението
Православните химнописци и никак не пестят разкоша на макар
несъвършеното си човешко слово. Тя е назована и наша "Небесна Родина".
Следователно, Ясна моя, даже да разрушат и разорят злите нашите земни,
географски Отечества, които ние не ще спрем да обичаме даже дълго, безкрайно дори, след
като отдавна ги няма, наше вечно и сигурно прибежище е и ще остане
Божията Майка... А разорителите Бог ще накаже. Един ден не ще ги скрие от Него ни бункер, ни митра, ни корона!