Киприан и Антоний - "светила" от Мъглиж село големо

 

"Тате, толкова много земя!! / А пък всичката гумена,  груба..." (из "Писмо до Тракия", автоцитат от ТУК)

Киприан Старозагорски ("църковният" Азис)

Гражданство - българско, етнос - цигански, произход - селски.

Подобно на друго протеже на пукналия бивш Врачански митр. Калиник - митрополит Антоний Западно и Централно Европейски, сегашният митрополит на Стара Загора е родом от Старозагорските села, откъдето е родом и самият Калиник. Образованието му е средно специално - Музикалната гимназия в град Казанлък. През 1997-ма година учи в паралелния двугодишен курс на Софийската Духовна семинария, който не успява да завърши, сетне записва висше богословско образование, дето също не го завършва. 

 

Според някои стига до епископски духовен сан, защото съумява да влезе под кожата на тогавашния Врачански митрополит Калиник, понеже "пее и дирижира хубаво циганката" по точния им израз и създава добър хор при Врачанска митрополия. Калиник буквално шантажира синода да бъде хиротонисан и ние предполагаме, че съпротивата на владиците тогава не се дължи на нищо друго (не на причини, свързани с устава на БПЦ - като липсата на богословско образование завършено - както впрочем от Двери бг се сетиха, когато опря до хиротонията на Поликарп, ама за Киприан що ли не се сетиха - нито на нравствено-религиозни причини - отявлената му и нескрита педерастия), а задето е от ромски произход. За нашите висши клирици ние добре знаем, че може да са разбойници, развратници, крадци, налага ли се - и убийци, изобщо пълни отрепки, но пък инак са големи патриоти и даже националисти... 

 

Та на заседанието на синода, на което трябвало да се реши относно хиротонисването за епископ на Киприан, Калиник извадил един стар куфар (а и какъв друг да е имал тоя дърт лешояд-обирджия и вехтошар) и казал: "Отивам да "пусна една вода" и като се върна, разпращам цялото съдържание на куфара по медиите". Куфарът съдържал цялата информация за агентурното минало на всекиго от синода, много преди да бъдат официално отворени от държавните органи досиетата им към ДС.

"...над Белград преди час пригърмя и небето дрънчи като туба" ( из "Писмо до Тракия")

Владиците ни приемат Киприан да е епископ Траянополски, но отмъщават по своему - по обичайния си начин тоест: по "путкински" (за сметка на канон и черква) - Киприан е хиротонисан насред храма, а не в олтара, сякаш не хиротонисват епископ, ами подстригват четец или певец... 

 

Според мене обаче, причината да влезе под кожата на Калиник "циганката" не е, че добре пее и дирижира, повече от това се иска, за да станеш епископ. А че още при злополучното си кратко семинаристко обучение се препоръчва добре на доверието на топ-църковните мафиоти като Сионий Велички - ректор там по онова време и бъдещия митр. Николай Пловдивски, изпълняващ функциите на ефимерий. Там, разправят осведомени, че докато старият манаф Сионий оножда децата, хюмнето Николчо Севастиянов ги наобикалял да ги бие с женствените си артритни ръчици, с които впрочем свири и на пиано..

"...над високи жени и мъже, / със широки плещи и разкрачи" (из "Писмо до Тракия")

Случката, с която нашият герой се показва безкрайно благонадежден да напредва в духовната кариера, е свързана с българин, напуснал семинарията и впоследствие станал послушник расофор (послушник с благословение да носи подрасник) в манастир в Гърция. Николай и Сионий не могат да простят такова нещо и вдъхновяват нашия циганин да му свали подрасника насред двора публично, когато той прави грешката да посети приятелите си в "тяхното" учебно заведение. Този подрасник сетне, който е от извънредно качествена гръцка коприна и изработка, Киприан пригождава за себе си, като разпорва тук-таме шевовете му, да та му стане, щото е дебел... 

 

Ето така, според мен, Киприан дава своята най-добра заявка, че ще се впише идеално един ден в българската владишко-хайдушка компания, в която тия отрепки обаче са хайдуци само с жени, деца и старци, а на живо и пред силни хора са невъобразими страхливци и мижитурки.

"закачено на късо въже, / над площадите Слънцето грачи…" (из "Писмо до Тракия")

С такива приятели и изработени лично "препоръки" става Траянополски епископ и като такъв отива като викарий в Ню-Йорк на митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф Босаков - Ревльото. 

 

В този 20 000 000 мегаполис се прославя като ненаситен разбеснял се хомосексуалист. Големият скандал идва, когато се замесва в оргии с негри. Тогава Йосиф не издържа и го натирва с думите: "На това момче не му трябва расо, ами дамски прашки!" Оргиите с негри впрочем "изяждат главата" и на предшественика на Йосиф - митр. Геласий - сродник на митр. Николай Пловдивски по майчина линия, за него по онова време епархиоти пишат до Патриарх Максим в писмо: "Ваше Светейшество, ние ви поискахме владика, а вие ни изпратихте булка!"

Натирен от Йосиф, Траянополският епископ е прибран във Враца от Калиник за негов викариен епископ. По време на "марша" му към митрополитското място в Стара Загора, докато тамошният митрополит, пукнал сега вече и той - Галактион, е още жив, но в невъзможност (поне според синода) да изпълнява функциите си, заради тежък инсулт, архимандрит и професор Авксентий Делипапазов, негов личен приятел, а и мой, с което се гордея, го пита на болничния му одър: "Нима искаш циганин да седне на митрополитския трон след тебе в Стара Загора?". Почти обездвиженият и безсловесен Галактион се разплаква, но според нас, не защото знае, че предвестник на Априлското Въстание срещу османлиите е въстанието на беройци, смятаме че се е разплакал просто, щото е бил и той расис. А аз много достойни цигани православни свещеници и хора познавам, но просто циганинът Киприан не е от тях.

"А далече са Хеброс и Крън / по дърветата с белите свраки" (из "Писмо до Тракия")

Антоний  - прима-курвата на българската олигархия

Роден е в същото Старозагорско село, подобно пукналия Калиник - Мъглиж. Родителницата му тръгва да го препоръчва за църковна кариера, наобикаляйки първом владиците хетеро-сексуални развратници - пукналия Дометиан Видински и своя селски - Калиник Врачански. Там удря на камък. Но успява, представяйки самия него (в цялата му хубост, за която ние имаме особено мнение) на педофила и манаф Сионий Велички. Сионий го изстрелва напред, надявайки се, че после сам Антоний ще му помогне да се добере до мечтата на жалкия си живот - митрополитска катедра.

 

А Антоний бързо попада в полезрението на Николай Пловдивски, за когото се превръща в най-голямата му педерастка любов - двамата са виждани да се натискат и целуват по пейките по време на Събора в Рилския манастир през 2008-а година, според информация от Христо Латинов (Що па да го не накисна пак Ицето Балдуинов!?)

"и заспя ли ви чувам насън, / да празнувате, щото сте траки" (из "Писмо до Тракия")

Но подобно Адолфу Хитлеру, Николаю не било писано да бъде щастлив интимно, както не можел да се ожени за сестра си, с която като юноша се чукал, според отец Димитър Амбарев - друг мой непрежалим приятел, подобно неуспеха на Адолф с племенницата му, така Антоний се оказал не просто невярна курва, но и бисексуален, т. е. и бляд, не само сука.

 

Заувъртал се около близки приятели или роднини на някои от покойните вече стари митрополити, дето по възраст биха могли да са му майки, което пък си е вид некрофилия (освен геронтофилия) и даже некрофагия. Мислил горкичкият ненормалник, че допирайки се пряко или косвено до паметта им, ще се сдобие постфактум, макар недостойното си кариерно развитие, до някаква легитимност. Така канибалите изяждат, знаете, тленните останки на покоен велик човек, за да поемат с това силата и душата му. Например в Рилския манастир той издигна паметна плоча на предходника си митр. Симеон в Берлин, чието място впрочем, точно както Киприан галактионовото, прие още приживе на Симеон - неморално и противоканонично. На тази плоча името на Антоний, като поставил я, се намира непосредствено до това на покойния, изписано с по-големи букви, отколкото неговите на Симеон.

"На два хвърлея път пред Бургас / край софрите сте всички по риза…" (из "Писмо до Тракия")

Но най-сетне Антоний се спря на родителницата на Делян Пеевски Ирена Кръстева. Тя му купи апартамент край "Докторската градинка" в София и той сега изобщо не се вясва в епархията си, освен колкото да събере от свещениците си новия вид "владичина", измислена специално от него - по хиляда евро от заплатите им, които не осигурява даже той от митрополийски средства, ами българската държава. Ирена, която по всички приеми и партита безсрамно го представя за метресата си, му е купила и ултра-модерен джип, на чието табло тоя мъглижки селяк е сложил, уж нехайно, диск на Бетовен, ужким го слуша.

"Дали  имаш ракия  у нас? / Уморен съм, но вече съм близо…" (из "Писмо до Тракия")

А всъщност слуша с кеф само чалга и то с Валери Симеонов лете на Слънчев Бряг, където катадневно "затварят" двамата сутрин кръчмите, докато Валерката ги обикаля с него, за да ги рекетира, уж съблюдава и инспектира да не вдигат много шум.

* * *

...'Баси мамата, к'ви ги написах бе!?! Чак сега се усетих! Пледирам за невменяемост!! Моля ви, бийте ме, но само с шамари!

Следват митрополитите Григорий Кюфтето Търновски и Игнатий Ебляка Плевенски

P. S. Всеки мой текст в този блог, оттук-насетне, до второ решение, посвещавам в памет на единствения си Bладика - убития Митрополит на Варна и Велики Преслав г-н, г-н д-р Кирил, Патриарх Български в Светия Дух.