По-онзи ден авва Велико Тодоров Димитров отишъл в храма, за да се черкува. Там срещнал една госпожа, която не бил виждал от 2000-та година, щото била заминала по онова време за чужбина. Не се знае с какво се е занимавала, макар че, двамата с него впоследствие изразихме няколко съвпадащи си предположения, предвид последвалото развитие на събитията.
- Имаш ли време за кафе? - попитал Велико, който е фин и обран човек с жените, за разлика от мен, който на негово място и ако не бях влюбен, щях да река: "Айде, да те ебем!", па ако стане, стане - засега понякога става.
- Имам! - рекла тя.
И двамата отишли да се разхождат в парка. Стеснителността на Велико с жените му спасила живота, щото ако я бе завел направо в Къщата на Фантазиите, един Бог само знае какво щеше да стане... Докато се разхождали, тя му споделила, че в чужбина получила свръхестествена дарба да познава миналото. Той я погледнал скептично, но тя му съобщила по имена и години събития от живота му за последните "десет години и два месеца", за които и майка му леля Димитра не знае и... добре че не знае... Велико се изблещил, а в тоя сей момент, тя рекла:
- Схваща ми се вратът! - след което започнала да ръмжи и цвили - Обладана съм от сатаната!!! - разкрещяла се накрая.
- Иди на киприянови молитви при отец Петко в хр. "Свети Илия" - плахо предложил той.
А тя с абсолютно мъжки гробовен глас отвърнала съвсем не от свое си име:
- Аз ще реша на кого тя принадлежи!
Авва тутакси офейкал.
Прибирам се онзи ден, а той се заключил в стаята си, не смее да излезе да се изпикае, стационарният телефон звъни.
- Тя е, - шушне авва изотвътре - цял ден звъни!
Вдигнах телефона и проведох с нея два последователни разговора от между три и пет минути. Не обиждах, не заплашвах, просто преди това бях изпил два литра бира "Загорка" и я вкарах в собствения си "поток на съзнанието". Накрая жената заяви, че изтрива телефонния номер, няма да ни търси повече, а лично мене не ще и да чуе до края на живота си.
Всичко това дума по дума е вярно, освен някои леки преувеличения в реакциите на авва Велико... Да, от пияния не само лудият, но оказва се и дяволът бяга, от което следва, че дяволът наистина е луд, но това е друга тема... А вий все ми повтаряте: "Не пий"! Аз ако изтрезнея напълно, кой ще ви пази от Края на света бе, тъпанари такива?!
Всеки подвиг обаче се заплаща. Особено духовния.
Вечерта заспах и сънувах странни неща.
Сънувах първо, че с котките на Велико сме се скарали за щафета флорентински салам. Една ме одраска, после ми се извини. Накрая аз и всички котки седнахме на масата, също като Алиса от Страната на чудесата и ядохме заедно салама... Събудих се с... одраскан нос, съвсем наистина! После сънувах, че някой ме бие с юмруци по темето. Събудих се с локална болка в темето, като от удари.
Последният сън пък май беше "пророчески". Сънувах, че сме в едно телевизионно студио аз, няколко свещеници и митрополит Николай Пловдивски, нахлузил... мускетарска шапка. Водещият ме представи като "богомилстващия богослов". Николай рече нещо, аз го срязах, той се ядоса, изкрещя:
- Тих бял Дунав се вълнува! Бум!!
И... скочи през прозореца, хванал се с две ръце за въпросната шапка върху главата си.
Побързах да сляза на двора, за да видя какво се случва, а долу операторът крещи:
- Не излъчвайте, не излъчвайте в ефира тази простотия!
В далечината пък се задават група хора със знамена и транспаранти, които скандират:
- Излъчете я!! Излъчете я!!!
...Очаквайте от Николай следователно скоро фамозен скандал.
* * *
То с такива сънища как да не стресна не шизофреник или психопат, ами и самата сатана, па макар маскирала се като безобидна ужким възвръщенка?!
Ха ха ха ха ха! Това ти се получи! Ха ха ха
ОтговорИзтриване