Пиянството на поп Георги свещения простак (Рено на лизинг)

"Веднъж, след престоя ми в нарко-центъра му, поп Георги Фотакиев ме цани да пазя къщата му в кв. "Галата", разказва Лицето Хикс пред мене...

Попът и секънд-хенд попадия Наталия щели да отсъстват за ден-два, така че къщата имала нужда от човешко присъствие срещу набезите на крадци... 

Тия "мисии" нерядко и сам съм приемал, макар че, заплащането да е било по пет лева на денонощие (колкото за кутия с цигари), защото в килера му долу, който тоя евфемистично нарича "място за зиминина", алкохолът от всякакъв вид просто прелива. Няма нужда там ни от капани за мишки, ни от отрова, щото мишката, колчем пристъпи прага на тоя килер, така се напива от изпаренията, че просто припада, без да успее даже да влезе вътре. А по фризерите му в склада горе често има миди, скариди и всякакви морски дарове, които много обичам, дето попадия Наталия отказва да готви и яде, ако е минало повече от ден-време, след изваждането им от... Океана край Аляска, гаче ли майка й и баба й от Силистренско цял живот панирани Средиземноморски калмари в яйца от розово фламинко с топено синьо сирене и френска сметана са яли, но... за това друг път... 

Впрочем чак тогава осъзнах защо се наричат "дарове" тия морски деликатеси, макар никой да не ти ги подарява, а на магазина струват страшно скъпо. Щото на него му ги... подаряват. 

Та Наталия не ги ядеше, освен ако запотени полуголи корсикански рибари не са ги извадили лично пред нея тая сутрин, а попът наблягаше на "подавки" - пакетите с жито, вафли, питки хляб, а понякога и кебапчета, дето остават нераздадени по погребенията, а той в една торба прибираше, за да се нахрани и да спестява. Пазеше ги деликатесите за високи гости с "изтънчен вкус", които така и никога не посрещна, щото там обикновено се събират наркомани, простаци, луди и народни пияници като самия него, предпочитащи домашна кайсиева ракия, шопска салата и пържени кюфтета. Затова и аз периодично "освежавах" асортимента му от морски дарове във фризера, заедно с вината и ракиите му в килера... 

Но стига толкова за това сега, исках само да кажа, че и аз славно съм "охранявал" къщата му няколко пъти - основно фризера в склада и килера със "зимнина".

Да се върнем на разказа от г-н Хикс.

След като съобщили попът и Наталия, че заминават далече-далече за няколко дни, Хикс, който за разлика от мене е почтен мъж и не би пипнал капка пиене, ако не е негово или не му е посочено изрично, понеже не бил вкусил грам алкохол от месеци, изтичал до магазина, намиращ се на около 300 метра от къщата и си купил патронче с мента, дето го изгълтал почти наекс пътьом. Седнал на припек в двора в едно от дървените му кресла и се загледал блажено в ясното Слънчице. 

И в тоя момент!!... 

Попът изненадващо се връща, спъвайки се в расото си и залитайки, подкрепян да върви от Наталия.

- О, ти си пил! - викнал поп Георги възмутен.

Макар сам попът да смърдял на току-що гръмната с аретелирийски топ бъчва с ракия, подушил специфичната миризма на ментата.

- Но отче, - рекъл смутен нашият - ти си пил много повече!

Попът се смутил за миг, което рядко му се случва, а Наталия, подкарвайки го с едната ръка към къщата, за да си легне, махнала пренебрежително с другата в отговор:

- Той кога ли е трезвен!?

* * *

През далечната около 2006-та година го канят в т. нар. "Червена къща" за междукултурен и цивилизационен дебат в София по инициатива на Пламен Сивов. Покрай него съм поканен и аз. Не знам аз покрай него или той покрай мен всъщност, щото преди присъединяването ми тогава към работата в нарко-центъра като популярен църковен анализатор и публицист, никой не се интересуваше от културно-цивилизационните разсъждения в религиозна конотация на максуденския поп, нито очакваше такива от него. Там впрочем тоя мълча като партизанин на разпит, отговаряше обрано, взимаше думата с кратки и едносъставни изречения, щото се усети, че присъстващите не са обичайните му омъгьосани от агресивната феромонна харизма енориаши, а истински интелектуалци. Колко бяха истински тия интелектуалци, според мен, е друг разговор, ама го докарваха на дрехи, пози и интонации, колкото него да впечатлят.

След дебата с командировъчните, които му бяха отпуснали, събра обичайната си любима компания от пияници и наркомани в... закусвалнята "О. Шипка!" - много популярна и евтина закусвалня по онова време в София, подобна на варненската "Годзила". Там се престори, че пие, но "малко и с ужасно отвращение". Познавах го вече добре, усетих го как става нервен от неудоволетворена докрай "жажда", затова заобиколих масата и му подшушнах, за да го успокоя:

- Отче, в чантата си имам неразпечатан червен ром "Хавана клуб" - и действително имах - като се приберем в хотелската стая, ще я отворим!

Това го успокои.

- Къде е ромът?! - попита ме задъхано, щом влязохме в хотелската стая.

Отворих чантата, извадих го и започнах да го разпечатвам. Но той изведнъж се усети, че ми е "изповедник" и отсече гузно:

- О, аз няма да пия! Ще си прочета молитвите и ще си лягам! Но ти пий, ако искаш! 

Отворих бутилката и отпих първата глътка, а той зачете вечерните молитви бавно, тържествено и патетично, като при земните поклони почти блъскаше челото си в мекия хотелски килим. Уважих хубавия религиозен театър и не пих, нито пуших, докато приключи. Легна си в съседния креват, угасих лампата и легнах в моя с отвореното шише скъп ром и запалих цигара. Тутакси се направи, че заспива и сънува светци и ангели. Но аз знаех, че се преструва, щото когато спи наистина, хърка като земетресение... Отпивах, сърбайки нарочно, примлясквайки и въздишайки от кеф, за да го дразня.

На сутринта в колата, шофирайки към Варна, ми държа дълга гневна проповед срещу алкохолизма. Бяхме се успали, щото аз дълго-дълго спах подир шишето с ром на другия ден до обед, а и той спа дълго заедно с мен, след като почти не мигна цяла нощ от жажда и заспа едва призори.

Пътьом моят колега тогава (отговорник и възпитател денонощен на наркоманите) Антон Василев (бивш зависим от ПАВ) му "подпали" телефона. Беше взел извънредно моя смяна, за да ида с попа до "Червената къща".

- Отче, къде сте?! Скоро ли ще дойдете?!

- О, да, Антончо, вече сме на изхода на София!

...Има ли нужда да казвам, че в тоя миг точно той пиеше кафе с цигара, а аз кафе с цигара и аналгин?

Малко по-късно:

- Отче, пристигате ли, че имам важна лична работа?!

- О, да, Антончо! Ей сега минаваме покрай Търговище!

Има ли нужда да казвам, че бяхме едва край Ботевград?

Когато пристигнахме във Варна в тежък мрак, за да поема смяната си от Антон, вече около 48-часова, Антон се скара с попа и попът го... уволни.

Простено-прости, Антоне! Ако бях в оная нощ излязъл от хотела, оставяйки пълно шише с червен ром, за да ида на някоя от софиянките си нагости, а попът се беше донапил, още щеше да си... отговорник в нарко-центъра вероятно.

* * *

Пак по онова време... Автопробег "Вяра срещу дрога", организиран от московския свещеник отец архим. Анатолий Берестов. Пътьом минавахме през храмове, Архиерейски Наместничества, давахме интервюта пред медии цялата група. Поп Георги устиска трезвен чак до София. В София ни посрещна отец Мина в храма "Света Неделя", имаше интервюта, молебен и после празненство в едно заведение в подземията, някъде около Съдебната Палата, ако не се лъжа, принадлежащо на въпросния храм. Отец Анатолий го нямаше, затова аз си вързах пиратската кърпа за глава на шията, вместо папийонка и правейки се на "обер-келнер", започнах да му наливам на поп Георги водка "Столичная" от единия край на кана с лед, докато пие от другия. Отвреме-навреме спираше и въздишеше:

- Ох, как разхлажда!

Пиронът го забоде в Пловдив. При домакинството на отец Милен. Дълга-дълга маса, а точно срещу попа, седнала до мен, Лариса Герасшченко... Водеща по онова време журналистка в руска телевизия, която отец Анатолий беше взел със себе си, за да заснеме филм за събитието в България... Нея впрочем я видяхме отново в Москва през 2016 г., тоя път по моя покана и пак, докато аз й поднасях в заведението цветя, попът пиеше... Та тогава, в Пловдив, пияният поп, без да съобразява, че една истинска московчанка седи срещу него, пиян реши да ни покаже какво е "Рено на лизинг". Събра показалците на двете си ръце и отдолу палците, като така образува триъгълник, наподобяващ женския интимен, обърна фигурата наобратно и взе да лиже между нея с език..; Очите на Лариса станаха от руски блини на... тракийски катми от изумление!*

Абе, попе, а как е "Рено" модел "Кактус" на лизинг?! Или да питаме Наталия?

---------------------------------------

* Коментар скорошен на рускоговорящата (и изясняваща се като такава) полуукраинка Диана Алексиева: "Стократно съжалих, задето свързах поп Георги с отец Анатолий Берестов!"

следва: Пиянските авто-катастрофи на поп Георги Фотакиев