Според Библията (след Потопа) хората се събрали (в страната Сенаар), за да съградят кула (Вавилонската Кула), която преднарекли Бабилу (Вавилон - Врата към Божието), а като стигнали донейде в градежа, Бог размесил езиците им (измислил си сиреч свои "езици") и им го вменил, накарал ги тоест да говорят всеки различен език (а преди това имали общ), така че да не се разбират и осуетил градежа на Кулата....
Казва сетне библейският автор (тълкувател), че Бог се бил уплашил, затова го сторил, че си Бил помислил "Ако им го позволя да го свършат докрай това, което са намислили, те ще Ме победят и после в нищо не ще мога да ги възпра, затова дай да им размеся езиците, та да не се разбират помежду си и така да не завършат Градежа!".
Нищо подобно! Първом Бог няма как да се уплащи от никого и от нищо и после - Бог не ще усуети нищо добро, което е сътворил човекът. Защото човешката заедност цели и се стреми да осъщетсви и изобрази в Неговата (в Троица).
Просто Бог видял, че това, което е решил Човекът, е твърде хубаво, за да стане по "лесния начин" - чрез носене и подмазване на "кирпичи" и затова Го направил "трудно" (по-хубаво и наистина благословено) - размесил езиците хорски, та за да успеят в това, да им трябва повече от усилие, да им трябва не просто сила, подвиг, та да се разберат един другиго. Като видял. че дара Му - езика, се употребява повърхностно (за здания от тухли и кирпичи), решил да го направи не подарен, а чрез подвиг достижим.
Точно така Христос в спор със Свети Петър, който Му "забранявал" да го прави, се възкачил и останал на Кръста "до смърт", дордето Сам спорил с Отца, настоявайки че не иска да го прави .. Така и дойде Спасението - възсединяването на людете момежду им: В спора на Христис с човека и спора на Христос с Бога, та да бъде помежду им Той херменевт и посредник, за да съградят те заедно не Кула, ами Църква, разбирайки се помежду си чрез Светия Дух в Името на Христос...
* * *
Люблю твоя Мова! Спрошивай еще!
Няма коментари:
Публикуване на коментар