Поп Гошо Фотакиев Утешител

Беше около 2006-тата година. Достроявахме сградата на наркокомуната в храмовия двор. Към спалното помещение с единствена кухненска мивка добавяхме баня, тоалетна и кухня с трапезария.

Първия ден майсторът, който пристигна, се случи на работа с отговорника и възпитател Марек Възлов, станал по-късно йеромонах Марк. Марек и тогава си беше много възпитан и интелигентен събеседник, та успял да направи изключително впечатление на господина майстор.

За следващото денонощие обаче на смяна... аз. Пристигам сутринта силно вкиснат и с лек махмурлук. Посрещаме майстора, а той, вече с кофа и мистрия, покачен най-горе на една стълба, ме пита:

- А онзи другият, дето беше вчера тука, къде е?

Добивам най-сериозната трагична физиономия и гробовно заявявам:

- Няма да го видим, за жалост, повече. Уби го един камион. Следобед му е опелото в храма... тук.

Изпищя, изтърва кофата, хвана се за сърцето и за малко да си падне от два метра на главата заедно със стълбата.

Час по-късно ме прищипва поп Георги в храма и дълго ме ругае и наставлява как не е редно тъй просташки да си играя с човешката чувствителност.

Няколко месеца по-късно аз съм в храма, а поп Георги в притвора. Влиза семейство на средна възраст - мъж и жена.

- Извинявайте, отец, търсим отец Георги - обръщат се към него, защото очевидно не го познават.

А наш'та хамава маймуна в расо се хваща за сърцето и заявява драматизирайки с прекръстване:

- Ех, чада мои, Царство му Небесно, той вчера се представи в Господа!...

Жената се разрида на мига и се опря на мъжа си да не припадне. Тръгнаха си залитайки, а оня ги догони в двора да им обяснява и да се извинява. Изслушаха го, вледениха се от възмущение и без да си вземат дори довиждане, напуснаха двора с ускорена крачка.

* * *

В една статия есе за pravoslavie bg. "изведох" етимологично думата култура от латински като комбинация между думите култ и олтар. Всъщност се осланях на нещо, казано от него. Латински никога и никъде не съм учил, вярвах че, за да го каже, учил го е той. Хуят ми Янко! Скъсаха ме от подигравки! Питах го сетне това от къде го знае, а той:

- Абе не се сещам, ама отнякъде го бях чул...

И като осъзнах, че си имам работа с полуграмотен, но много самонадеян простак, спрях да го слушам, камоли да го цитирам.

* * *

И така, досега от текста разбрахме, че поп Георги е полуобразован и от свой опит ще кажа граматически полуграмотен два пъти простак. А сега ще разберете защо е и махленски тарикат.

Един младеж от друг град, преминал през програмата за духовно обгрижване на наркоцентъра преди години, когато всичко беше под контрола на дядо Кирил и програма имаше, а не като сега "мижи да те лажем за пари, а ти, ако щеш и както щеш умирай", а сетне завърши право и сам работи известно време и на няколко пъти за центъра, ми сподели:

- Светльо, отец Георги е гений! Той измисли съвършеното престъпление! Нещо, за което не може да бъде ни обвинен, ни съден!

Работата била в следното: Решил попът да си направи двора на къщата в кв. "Галата" терасовиден. За целта вкарал в двора на комшията си, който бил в чужбина, багер и му отмъкнал бая кубици земна пръст. Не променил мястото на оградата, не посегнал ни на дърво, ни на движима, ни на недвижима собственост. Просто му взел от земята пръст. Или не било с багер, не помня вече, може и да е накарал самите наркомани, дето ги "лекува" с труд и добродетели, да крадат с лопатите. Щото багер и багерист под наем струват пари, а той види ли двайсет лева нацяло, сякаш райската порта вижда, така лакомо ги гледа...